Решение № 258 от 24.3.2025 г. на Административен съд - Разград по дело № 12/2025 г.

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. от [населено място] против Решение № 432/ 30.08.2024 г., постановено по АНД № 661/ 2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с които е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0007611/ 29.02.2024 г., издадено от началник отдел „Контрол“ в РДАА (сега ООАА) – Русе. В жалбата и по същество се излагат доводи, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. С оглед на това се иска от касационния съд да отмени същото и вместо него да постанови друго, с което отмени оспореното НП. Претендира и за присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. За ответната страна не се явява процесуален представител в съдебно заседание и не ангажира съда със становище по спора. Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и недоказана и предлага да се остави в сила решението на Районен съд- Русе. Разградският административен съд, след като прецени наведените касационни основания, извърши служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 218, ал.2 АПК и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна против решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е частично основателна по следните фактически и правни съображения: Събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства установяват, че на 29.10.2023 г. около 14: 50 часа в гр. Русе служители на РД „Автомобилна администрация“ –Русе извършили проверка на Н. С., който управлявал атракционно влакче, състоящо се от локомотив и прикачени към него два вагона, превозващо 15 пътници срещу заплащане, по утвърден от кмета на Община Русе маршрут. Проверяващите са установили, че водачът не притежава свидетелство за управление на МПС (СУМПС) категория DE, което според тях е валидно за съответната категория ППС, както и карта за квалификация. Тези противоправни деяния са квалифицирани като нарушения на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация (Наредба № 41). Наред с това са констатирали, че МПС не е представено на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Това деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 147, ал. 3, т. 6, предл. последно от ЗДвП във вр. чл.35а от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32). При тези данни срещу касационния жалбоподател е съставен АУАН №334211 29.10.2023 г. Отразените в него констатации са изцяло възприети от наказващия орган, който с процесното НП за вмененото нарушение на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т.2, пр. 2 от ЗДвП; за вмененото нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП; а за нарушението на чл. 147, ал. 3, т. 6, предл. последно от ЗДвП във вр. чл.35а от Наредба № Н-32 му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП. С решението си Районен съд- Русе е потвърдил това НП като законосъобразно. В мотивите си е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и вменените административни нарушения са доказани по категоричен и безспорен начин. Тези изводи не се споделят от настоящата инстанция. Както съставеният АУАН, така и издаденото НП не отговарят на изискванията за тяхното съдържание, регламентирани в чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В тях не са описани достатъчно пълно и ясно съставомерните факти, свързани с нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. От съдържанието им става ясно, че както контролните органи, така и наказващият орган, са приели, че след като с управляваното от Н. С. атракционно влакче се извършва обществен превоз на пътници (15), то той следва да притежава СУМПС от категория DE. В тях не са посочени техническите характеристики, параметри и маса на това ППС. Този подход е възприет и от районния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство (МПС). В чл. 150а, ал. 2 ЗДвП е посочено, че за определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, които се различават от категориите, регламентирани в чл. 147 ЗДвП. Анализът на цитираните норми сочи, че определяща за категорията на СУМПС на водача е категорията на управляваното от него моторно превозно средство. В случая не са изложени факти, които да сочат какви са техническите характеристики и конструктивни особености на управляваното от Н. С. МПС, за да се извърши преценка към коя категория от посочените в чл. 150а, ал. 2 ЗДвП спада. Не е посочено и какво СУМПС той притежава, за да се провери дали е валидно за съответната категория. Следва да се отбележи, че в ЗДвП законодателят използва различните по съдържание понятия „пътно превозно средство“ (ППС), „моторно превозно средство“, „състав от пътни превозни средства“(състав от ППС), които е дефинирал в разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП. Според легалната дефиниция на § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП „пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата. В § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП е посочено, че „моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. В случая единствено локомотивът/влекачът е снабден с двигател и съставлява моторно превозно средство по смисъла на тази дефиниция. Съгласно определеното в §6, т. 20 от ДР на ЗДвП „състав от пътни превозни средства“ са механично свързани пътни превозни средства, които участват в движението по пътищата като едно цяло. Според представените писмени доказателства процесното атракционно влакче съставлява състав от ППС, състоящ се от локомотив (влекач), който е моторно превозно средство от категория М1, което може да развива максимална скорост до 25 km/h и прикачени към него два броя вагони (ремаркета) от категория О2, всеки от които с 24 места за пътници. Доказателства в противния смисъл не са ангажирани по делото. Както наказващият орган, така и районният съд са приели, че за да управлява този състав от ППС жалбоподателят следва да притежава СУМПС от категория DЕ. Този извод не кореспондира на материалния закон. Според предвиденото в чл. 150а, ал. 2, т. 15 водачите следва да притежават СУМПС от категория DE, когато управляват състав от превозни средства, при които теглещото превозно средство е от категория D, и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 2 ЗДвП е посочено, че СУМПС от категория D се изисква за управление на моторни превозни средства, проектирани и конструирани за превоз на повече от 8 пътници плюс водача; към които могат да се прикачва ремарке, чиято допустима максимална маса не надвишава 750 кг. От данните по делото се установява, че теглещото МПС (локомотивът/влекачът) е конструирано и предназначено за превоз на двама (водач и пътник), поради което за неговото управление не се изисква СУМПС от категория D. Това обуславя и извода, че за управлението на състава от ППС не се изисква СУМПС от категория DE. Няма спор, че извършеният превоз съставлява обществен превоз на пътници по смисъла на Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). С разпоредбата на § 1, т. 57 от ДР на ЗАП е дефинирано, че „превоз с атракционна цел" е превоз на пътници по предварително определен маршрут от кмета на съответната община с моторни превозни средства от категория М2 или М3 или със състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаващ 25 km/h, предназначено за теглене на едно или повече ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници. Нормата определя само вида на превозните средства, с които може да се извършва този превоз. В нея, както и в другите норми на ЗАвтП, не се посочва каква следва да е категорията на СУМПС на водачите, които извършват превоза с атракционна цел. Правилата за това са регламентирани единствено и само в ЗДвП. Разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП са императивни и следва да се прилагат стриктно. Доколкото тяхното нарушение обуславя административната отговорност на водача, то е недопустимо да се тълкуват разширително или да се прилагат други норми по аналогия (по арг. на чл. 46, ал. 3 ЗНА). При определяне на различните категории СУМПС законодателят е съобразил не само предназначението на МПС/ППС, но преди всичко неговите технически характеристики и конструктивни особености (по арг. и на § 6, т.20 от ДР на ЗДвП). По силата на § 35 от ДР на ЗИД на ЗДвП в националното законодателство са въведени изискванията на Директива 2006/126/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелства за управление на превозни средства (Директивата). В съображение