Решение № 119 от 17.10.2023 г. на Административен съд - Габрово по дело № 112/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от член на Комисията за защита на потребителите /А. Г. Д./, действащ в качеството на административнонаказващ орган, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, против Решение № 77 от 22.06.2023 година по АНД № 179/2023 година на Районен съд – Севлиево. С обжалваното решение въззивният съд е отменил Наказателно постановление /НП/ № Р-002065 от 05. 04.2023 година, издадено от член на Комисия за защита на потребителите – София, упълномощен със Заповед № 28 от 13.01.2023 година на Председателя на КЗП, с което на „••••••” АД – гр. София за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на основание чл. 222 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева. В касационната жалба се сочи, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, вследствие на което е постановил неправилно и незаконосъобразно решение. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на въззивния съд, че в случая, предвид факта, че санкционираното дружество е лицензиран от БНБ доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, то следва да бъде приложен именно ЗПУПС, който се явява специален, а не ЗЗП. Според касатора съдът не е отчел разпоредбата на § 1 от ДР на ЗЗП, която изключва специалния характер на други закони спрямо ЗЗП, отчитайки само степента на защита на потребителите, като в случая съдът не е изследвал коя разпоредба осигурява по-висока степен на защита на потребителите, което е довело до неправилност на съдебното решение. Касаторът намира, че процедурата по ЗЗП осигурява по-висока степен на защита на интересите на потребителите, поради което административнонаказващият орган е наложил санкция за нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на процесното НП. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Касационният жалбоподател не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Ответната по жалбата страна се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощени процесуални представители – служители с юридическо образование, поддържа се жалбата, по същество се прави искане за оставяне в сила на въззивното решение, подробни съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 14-16/. Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на първоинстанционното решение. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство. Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните: Наложената на основание чл. 222 от ЗЗП имуществена санкция е наложена за това, че в стопанисван от санкционираното дружество офис в гр. Севлиево не се поддържа Регистър на предявените рекламации от потребители, което е квалифицирано като нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, съгласно която разпоредба търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации във всяко едно от местата, посочени в ал. 4. За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че вмененото на дружеството нарушение на ЗЗП не е осъществено, тъй като дейността на дружеството се регламентира от ЗПУПС, който се явява специален по отношение на ЗЗП. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда. Последният споделя и правните изводи на първоинстанционния съд. Санкционираното дружество има качеството „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това дружеството притежава и специалното качество „доставчик на платежни услуги“ по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗПУПС, чиято дейност се урежда от последния /аргумент от чл. 1 от ЗПУПС/, който се явява специален закон по отношение на ЗЗП и който съдържа изрична уредба относно алтернативното разрешаване на спорове, респ. процедура за подаване на жалби, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги, каквато е и целта на рекламационното производство, уредено в ЗЗП. Настоящият съдебен състав не споделя възражението на касатора относно приложението на ЗЗП, на основание § 1 от ДР на ЗЗП. В процесния случай не е налице противоречие между два закона, а е налице хипотезата на чл. 11, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и ЗПУПС се явява специален по отношение на ЗЗП. Именно поради естеството на обществените отношения, уредени от него, законодателя е предвидил различна процедура за алтернативното разрешаване на спорове и в частност процедура за подаване на жалби, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги. При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Севлиево е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решение на Районен съд – Севлиево следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът