Решение № 2009 от 28.4.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 2713/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН. С наказателно постановление № 11-01-8662023/23.01.2024 г., издадено от директора на Агенция за държавна финансова инспекция, на А. Т. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, изразяващо се в това, че на 03.11.2020 г. в гр. София, в Министерство на младежта и спорта, в качеството си на главен секретар на Министерство на младежта и спорта и длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, съгласно Заповед № РД- 09-334/26.05.2017 г. на КрА. Кирилов Кралев – министър на младежта и спорта, с Решение № D70493/03.11.2020 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „публично състезание“ с предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към II Основно училище „П.Р.Славейков“, гр. Стара Загора“, е одобрил обявление за оповестяване откриването на поръчката, в което е включил изискване към участниците: „В раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III.1.2) „Икономическо и финансово състояние“ на обявлението за поръчката всеки участник да има валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като лице, изпълняващо строителна дейност, първа група, минимум пета категория строежи. Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице А. Т. М., в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложено е, че поставянето на изискването по чл. 171 от ЗУТ е абсолютно задължително при поръчки за строителство. Твърди се, че едва по пътя на тълкуването може да се изведе извод, че нарушението се изразява в това, че не е дал допълнително разяснение, че чуждестранните лица на основание чл. 171а ЗУТ могат да представят еквивалентна застраховка по чл. 171 от ЗУТ. Изложено е обаче, че тълкуването на мотивите на административния акт е недопустимо. Твърди се, че в АУАН и НП не е посочена разпоредба, въз основа на която се ангажира отговорността на жалбоподателя, доколкото последният не е възложител по смисъла на ЗОП, а лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП. В този смисъл е изложено, че А. М. не е субект на административнонаказателна отговорност по реда на чл. 247, ал. 1 от ЗОП. Твърди се, че нарушението би могло да се квалифицира по чл. 59, ал. 2 ЗОП, но не по чл. 2, ал. 2 ЗОП, която разпоредба се явява обща. Изложено е, че одобряването на обявлението не покрива състава на нарушение по чл. 2, ал. 2 ЗОП. В този смисъл е посочено, че чл. 171а от ЗУТ е законова разпоредба, която е приложима, независимо дали е възпроизведена в документацията или не. Твърди се, че в случая не е налице хипотезата на чл. 49, ал. 2 от ЗОП. В този смисъл е изложено, че с одобреното обявление не е нарушен принципът за защита на конкуренцията, установен с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, като по отношение на участниците в процедурата поставеното изискване не е имало ограничителен характер. Посочено е, че съгласно актуалната редакция на чл. 259 от ЗОП административнонаказателна отговорност могат да носят лицата по чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗОП, на които е делегирано правомощието по възлагане на обществени поръчки, каквото качество жалбоподателят няма. Релевирани са и доводи за маловажност на извършеното административно нарушение. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно. В хода на съдебното производство процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в същата съображения. Претендират се направените разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие. В представени писмени бележки са повторени изложените в жалбата възражения, като в допълнение е посочено, че едва с показанията на актосъставителя по делото се е установило, че нарушението се изразява в непосочването на чл. 171а ЗУТ, което е недопустимо. Претендират се направените по делото разноски. Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за оставяне без уважение на подадената жалба поради нейната неоснователност. Твърди се, че от съдържанието на АУАН и НП ставало ясно в какво се изразява нарушението, а именно че е било пренебрегнато изискването на чл. 171а от ЗУТ. Изложено е, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 247, ал. 1, вр. чл. 261, ал. 2 от ЗОП, доколкото е бил упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП. В представени писмени бележки са изложени подробни съображения за неоснователността на възраженията на жалбоподателя. Акцентирано е върху обстоятелството, че с непосочването в обявлението и документацията на разпоредбата на чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ, отнасяща се до чуждестранните лица, на практика е ограничено участието на лица от държава-членка на ЕС или друга държава – страна по Споразумението за ЕИП. Твърди се, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М. на основание чл. 247, ал. 1 от ЗОП, като измененията на чл. 259 от ЗОП не влияят на този извод, доколкото на основание чл. 6, т. 4 от Устройствения правилник на Министерство на младежта и спорта, министърът е делегирал на жалбоподателя своите правомощия на възложител на обществени поръчки. Непосочването в НП на разпоредбата на чл. 259 от ЗОП обаче не води до препятстване на възможността му да организира адекватно защитата си, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Оспорва се и твърдението, че административното нарушение представлява маловажен случай. Претендират се направените по делото разноски, като е релевирано възражение за прекомерност на заплатения от насрещната страна адвокатски хонорар. Софийски районен съд, счита, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения 14-дневен срок и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговото изменение. Съображенията на съда за това са следните: Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка: А. Т. М. заемал длъжността главен секретар в Министерство на младежта и спорта в периода от 26.05.2017 г. до 21.04.2021 г. Със Заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. на КрА. К К – министър на младежта и спорта, на основание чл. 7, ал. 1 ЗОП последният е определил А. Т. М. – главен секретар на Министерство на младежта и спорта, да организира и възлага обществени поръчки, провеждани в министерството чрез приложимите процедури по чл. 18, ал. 1 от ЗОП и чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на Глава 26 от ЗОП, включително да организира предварителните действия по подготовката на процедурите, да одобрява документациите, да назначава комисии и утвърждава докладите от работата им, да подписва решенията и обявленията и други документи, издавани в хода на процедурите и да сключва договорите за възлагане на обществени поръчки. С Решение № D70493/03.11.2020 г. (изпратено и публикувано в Регистъра на обществените поръчки, част от платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП, на 03.11.2020 г. с № D70493), А. Т. М. – главен секретар на Министерство на младежта и спорта и длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, определено да организира и възлага обществени поръчки, съгласно Заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. на министъра на младежта и спорта, открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към II Основно училище „П. Р. Славейков“, гр. Стара Загора“ с прогнозна стойност 716 666.67 лева без ДДС. Правното основание за откриване на процедурата бил чл. 178, ал. 1 от ЗОП, обектът на поръчката бил „строителство“ по чл. 3, ал. 1, пр. 1 от ЗОП, а видът на процедурата – „публично състезание“ съгласно чл. 18, ал. 1, т. 12 от ЗОП. Обществената поръчка била вписана в Регистъра за обществени поръчки (РОП) с УИН 01981-2020-0052. С Решение № D70493/03.11.2020 г. били одобрени обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата и документацията за обществената поръчка. Решението и обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата, били изпратени за публикуване в Регистъра на обществените поръчки на 03.11.2020 г. чрез платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП и са публикувани в РОП на същата дата. На основание чл. 31, ал. 1, т. 3 от ЗОП, в одобрената документация за обществената поръчка се съдържа методика за оценка на офертите, като икономически най-изгодната оферта се определя въз основа на критерий за възлагане – „оптимално съотношение качество/цена“ по чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП. В Раздел II, Предмет, т. II.1.4) „Кратко описание“ на обявлението за поръчката е описан предметът на обществената поръчка, както следва: Цел на поръчката е изграждане на физкултурен салон по типов проект към II Основно училище „П. Р. Славейков“, гр. Стара Загора“, тъй като училището не разполага със салон и същевременно разполага с подходящ терен за изграждането му. В раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III.1.2) „Икономическо и финансово състояние“ на обявлението за поръчката всеки участник да има валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като лице, изпълняващо проектантска и строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи. В обявения срок за получаване на оферти - до 23.59 часа на 16.11.2020 г., в платформата са постъпили 4 броя оферти, като с Решение № РД-16- 181/02.12.2020 г. на А. Т. М. – главен секретар на ММС и длъжностно лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е обявено класирането на участниците в обществената поръчка, определен е участникът „Сатурн-Кабиле“ ДЗЗД за изпълнител на поръчката и са отстранени участниците „РИ-Спорт-Стара Загора“ ДЗЗД и „Пи Ем Пи Славейков“ ДЗЗД, с посочени мотиви за това. На 02.12.2020 г. Решение № РД-16-181/02.12.2020 г. е връчено на участниците чрез ЦАИС ЕОП, като на същата дата е публикувано в РОП и профила на купувача на ММС, поддържан на ЦАИС ЕОП. На 21.12.2020 г. изпълнителят „Сатурн-Кабиле“ ДЗЗД е издал фактура № 000000007/21.12.2020 г. на стойност 850 414.78 лева с ДДС или 708 445.65 лева без ДДС, по която е отразен аванс в размер на 100 % от стойността на договора. Дължимата сума по фактурата в размер на 850 134.78 лева е заплатена от ММС с бюджетно платежно нареждане от 23.12.2020 г. Във връзка с възложена финансова инспекция на Министерство на младежта и спорта, служители на АДФИ извършили проверка на цялата документация по обявената обществена поръчка с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към II Основно училище „П. Р. Славейков“, гр. Стара Загора“, като било констатирано, че с одобряването на обявление за оповестяване откриването на поръчката и включване на изискването към участниците да имат единствено валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от ЗУТ е допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като е ограничена конкуренцията, като се дава необосновано предимство и необосновано се ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка. Въз основа на направените констатации при проверката, св. А. Н. П., на длъжност „главен финансов инспектор“ в АДФИ, съставила АУАН № 11-01- 866/31.07.2023 г. срещу А. Т. М. за извършено от последния административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Въз основа на така съставения АУАН, директорът на АДФИ издал НП № 11-01-8662023/23.01.2024 г., с което за описаното в АУАН административно нарушение на А. Т. М. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева. НП било връчено на А. Т. М. на 30.01.2024 г., като в законоустановения 14- дневен срок (на 12.02.2024 г.) последният подал жалба срещу него, която инициирала образуването на настоящото производство. Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. А. Н. П.; материали по обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към II Основно училище „П. Р. Славейков“, гр. Стара Загора“ на Министерство на младежта и спорта; Заповед № ЗМФ-454/21.06.2023 г. на министъра на финансите и Заповед № ФК-10-259/24.03.2023 г. на директора на АДФИ. При направения анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана. Съдът кредитира изцяло показанията на св. А. Н. П., която е извършила процесната проверка и е съставила АУАН срещу жалбоподателя. От възпроизведеното от нея се установява, че именно А. М., като упълномощено лице по реда на чл. 7, ал. 1 ЗОП съгласно Заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. на министъра на Министерство на младежта и спорта, е открил процедура чрез публично състезание по отношение на обществена поръчка с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към II Основно училище „П. Р. Славейков“, гр. Стара Загора“. Св. П. е категорична и че в одобреното обявление за оповестяване на поръчката е било включено следното изискване към участниците: В раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III.1.2) „Икономическо и финансово състояние“ на обявлението за поръчката всеки участник да има валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като лице, изпълняващо проектантска и строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи“. Показанията на св. П. напълно кореспондират с приложената документация към процесната обществена поръчка, като в раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III.1.2) „Икономическо и финансово състояние“ от обявлението е включено именно горепосоченото изискване за наличието на валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от ЗУТ. Именно от приложеното по преписката Решение № D70493/03.11.2020 г. се установява, че жалбоподателят М. е открил процедурата за горепосочената обществена поръчка в качеството му на упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП, като е одобрил обявлението за оповестяване откриването й. Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, доколкото ги намира за относими към предмета на доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира за установено от правна страна следното: Преди да провери материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, съдът следва да извърши проверка на процесуалната законосъобразност на същото. В този смисъл съдът намира, че процесният АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е съставен в надлежната форма от оправомощено съгласно Заповед № ФК-10- 259/24.03.2023 г. на директора на АДФИ лице – св. А. Н. П. на длъжност „главен финансов инспектор” в АДФИ. Обжалваното наказателно постановление е издадено от директора на АДФИ, който е оправомощен съгласно Заповед № ЗМФ-454 от 21.06.2023 г. на министъра на финансите да издава наказателни постановления по ЗОП. Същевременно са спазени всички давностни срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 261, ал. 1 ЗОП (специална по отношение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, която предвижда по-кратък срок за издаване на АУАН) и чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В този смисъл финансовата инспекция на Министерство на младежта и спорта е възложена със Заповед № ФК-10-259/24.03.2023 г., докато АУАН е съставен на 31.07.2023 г., или в законоустановения 6-месечен срок по чл. 261, ал. 1 ЗОП. АУАН е съставен и в 3-годишния срок от извършване на процесното административно нарушение. Същевременно, НП е издадено на 23.01.2024 г., а именно преди изтичане на давностния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им. С оглед на това, съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесния АУАН и обжалваното НП. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят А. Т. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. В конкретния случай, в раздел III „Правна, икономическа, финансова и техническа информация“, т. III.1.2) „Икономическо и финансово състояние“ на обявлението за поръчката е заложено изискване всеки участник да има валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като лице, изпълняващо проектантска и строителна дейност, за първа група, минимум пета категория строежи. Съдът счита, че с поставянето на горепосоченото изискване за застраховка „Професионална застраховка“ само чрез предоставяне на застраховка по чл. 171 ЗУТ, без да е включена и разпоредбата на чл. 171а ЗУТ, необосновано се ограничава участието в поръчката на стопански субекти, които разполагат с еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава-членка на Европейския съюз или в страна по Споразумението за ЕИП. Съгласно нормата на чл. 171, ал. 1 от ЗУТ, проектантът и строителят, които ще извършват дейността, предмет обществената поръчка, трябва да имат застраховка за професионална отговорност, а според чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ от тези лица, когато са лица на държава членка, не се изисква застраховка за професионална отговорност по чл. 171, ал. 1 ЗУТ, ако са предоставили еквивалентна застраховка за професионална отговорност или гаранция в друга държава членка на ЕС или в страна по Споразумението за ЕИП. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 171а ЗУТ гарантира право именно на лицата, имащи еквивалентна застраховка професионална отговорност в друга държава-членка на Европейския съюз или в страна по Споразумението за ЕИП да участват в обявените обществени поръчки, като тази гаранция е основана на принципа на взаимното признаване и свободата на предоставяне на услуги. В този смисъл, заложеното в процесната обществена поръчка изискване за представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ само по чл. 171 от ЗУТ необосновано създава за лицата, разполагащи с такава по чл. 171а от ЗУТ, допълнителна финансова тежест, защото при гарантирано от закона право изисква към датата на подаване на офертата и наличие на застраховка по смисъла на чл. 171 ЗУТ. Самият закон изрично изисква при поставяне на изискване за застраховка за професионална отговорност задължително да се поставя и изискването за еквивалент, каквото изискване не е било заложено в процесната обществена поръчка. С непосочването в обявлението към последната, че чуждестранните лица могат да представят еквивалентен документ за доказване на изпълнението на изискването за притежаване на застраховка „Професионална отговорност“, чрез изрично позоваване на разпоредбата, отнасяща се до чуждестранните лица – чл. 171а ЗУТ, потенциално заинтересованите такива лица биха били разубедени и е възможно да са се въздържали от участие поради това, че не съответстват на едно от изискванията на възложителя. Същевременно, в документацията по обществената поръчка липсва каквато и да е друга формулировка, с която възложителят да покаже, че не пренебрегва изискването на чл. 171а ЗУТ. Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че непосочването на разпоредбата на чл. 171а, ал. 1 ЗУТ не може да се квалифицира като забрана за нейното прилагане, доколкото чл. 171 от ЗУТ е приложим във всеки случай на обществена поръчка, свързана със строителни дейности. В този смисъл следва да се посочи, че чуждестранните лица съобразяват своето участие с посоченото в обявлението и документацията към обществената поръчка, поради което липсата на предвидена еквивалентна застраховка или изричното позоваване на 171а ЗУТ представлява нарушение, свързано с ограничителен критерий. В този смисъл е и константната практика на ВАС по този въпрос – Решение № 7778 от 25.08.2022 г. по адм. дело № 1272/2022 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 9592 от 28.10.2022 г. по адм. дело № 6490/2022 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 3080 от 23.03.2023 г. по адм. дело № 1075/2023 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 8042 от 21.07.2023 г. по адм. дело № 3357/2023 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 8213 от 28.07.2023 г. по адм. дело № 4140/2023 г. по описа на ВАС, VII о., Решение № 9965 от 19.10.2023 г. по адм. дело № 2926/2023 г. по описа на ВАС, VII о. и други. С оглед на това, съдът счита, че с непосочване в одобреното обявление за оповестяване на процесната обществена поръчка на възможност за предоставяне на еквивалентна застраховка за професионална отговорност или изричното позоваване на 171а ЗУТ А. Т. М. е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Неоснователно е възражението, че административното нарушение неправилно е било квалифицирано само по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, вместо в привръзка с чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП съдържа конкретно правило за поведение, а именно забрана ограничаване на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания в обществената поръчка, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП от своя страна единствено пояснява, че възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по ЗОП, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката. В този смисъл, разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП съдържа конкретно правило за поведение и описва състав на административно нарушение, като за приложението й не е необходимо препращане към други разпоредби от същия нормативен акт, в частност към чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Аргумент в тази насока е и санкционната разпоредба на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, която посочва като административно нарушение единствено чл. 2, ал. 2 от ЗОП, но не и чл. 59, ал. 2 от ЗОП. С оглед на това, съдът счита, че вмененото на жалбоподателя М. административно нарушение правилно е било квалифицирано като такова по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че е налице несъответствие между фактическо описание на нарушението и неговата правна квалификация. В този смисъл, на първо място, е неоснователно твърдението, че от съдържанието на АУАН и НП не ставало ясно в какво точно се състои вмененото на жалбоподателя нарушение – че към участниците в обществената поръчка е включено изискването по чл. 171 от ЗУТ или че не е била посочена възможност за предоставяне на еквивалента застраховка или гаранция на основание чл. 171а от ЗУТ. От внимателния прочит на съдържанието на АУАН и НП е видно, че на стр. 4, 5 и 6 от същите, актосъставителят и наказващият орган недвусмислено, последователно и аргументирано са посочили в какво се изразява вмененото на А. М. административно нарушение, а именно включване на изискване към участниците да имат валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от ЗУТ, без да е посочена еквивалентна възможност за предоставяне на застраховка за професионлна отговорност или гаранция в друга държава членка на Европейския съюз или в страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство по смисъла на чл. 171а, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е неоснователно възражението, че не ставало ясно в какво се изразява вмененото на жалбоподателя административно нарушение, респ. че по пътя на тълкуване следва да се предполага волята на наказващия орган. Неоснователно е и възражението, че от съдържанието на АУАН и НП не се разбирало за какво точно действие или бездействие е ангажирана отговорността на А. М. – че е въвел ограничителното условие или че одобрил обявление, в което вече е било включено същото от комисия, която подготвя документацията по обществената поръчка. В случая не е предвидена административнонаказателна отговорност за отделните длъжностни лица, които са изготвили отделните документи с включени изисквания към участниците по обществената поръчка, а за упълномощеното лице, което е определило същата, включвайки я като част от възложената обществена поръчка. В случая, както се посочи по-горе, това лице се явява именно А. М., а не лицата от определения експертен екип. Ирелевантно е обстоятелството дали жалбоподателят е имал компетентност да прецени, предвид спецификата на предмета на възложената обществена поръчка, дали процесното условие отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗОП възложителят издава решение за откриване на процедурата, като със същото одобрява обявлението, с което се оповестява откриване на процедурата, както и документацията към обявлението. Тоест, в случая определянето на съответното ограничително изискване става именно с решението по чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗОП, в случая Решение № D70493/03.11.2020 г., което е издадено от А. М. като упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 ЗОП. Ирелевантно е обстоятелството, че други лица са изготвили и приели документацията, доколкото окончателното решение за одобряването й и определянето й има възложителят на обществената поръчка или упълномощеното от него лице. В този смисъл жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП, доколкото е одобрил обявление, с което се оповестяване откриването на процедурата, в което е включил ограничителното изискване за участниците да имат единствено валидна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 171 от ЗУТ, без да е предоставена възможност за предоставяне на еквивалентна застраховка или гаранция по смисъла на чл. 171а от ЗУТ. Правилно е била ангажирана именно административнонаказателната отговорност на А. Т. М.. В разпоредбата на чл. 259 от ЗОП е регламентирано, че наказанията по чл. 247-256 от ЗОП се налагат на определеното по реда на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗОП длъжностно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОП възложителят може да определи длъжностно лице, което да организира и/или възлага обществени поръчки. От приложената по делото Заповед № РД- 09-334/26.05.2017 г. на министъра на младежта и спорта, е видно, че на основание чл. 7, ал. 1 ЗОП последният е определил А. Т. М. – главен секретар на Министерство на младежта и спорта, да организира и възлага обществени поръчки, провеждани в министерството. Доколкото в случая се касае за публично състезание, процедура, посочена в разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 12 ЗОП, то и същата с оглед стойностния си праг попада в приложеното поле на чл. 22, ал. 2, т. 1 от ЗОП. С оглед на това, в случая А. Т. М. се явява упълномощено лице по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗОП, на което е възложено правомощието да организира и възлага процесната обществена поръчка. Поради това и последният се явява административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл. 259, вр. чл. 247, ал. 1 от ЗОП. Действително, при посочване на санкционната разпоредба, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя – чл. 247, ал. 1 от ЗОП, не е изрично посочена нормата на чл. 259 от ЗОП. Посочената непълнота в АУАН и НП обаче не обуславя незаконосъобразност на последното, респ. допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока, доколкото волята на актосъставителя и наказващия орган, обективирани в АУАН и НП, е недвусмислена, а именно, че отговорността на А. М. е ангажирана именно в качеството му на оправомощено по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗОП длъжностно лице. Това обстоятелство е посочено неколкократно в съдържанието на АУАН и НП, поради което липсва каквото и да е съмнение на какво основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така извършеното от него административно нарушение, а именно не като възложител, какъвто се явява министърът на Министерство на младежта и спорта, а в качеството му на упълномощено лице по чл. 7, ал. 1 от ЗОП. В този смисъл, посоченият пропуск в АУАН и НП не представлява съществено нарушение при приложение на закона, доколкото не е довел до ограничаване правото на защита на наказаното лице (в този смисъл Решение № 7094 от 21.11.2023 г. по адм. дело № 8514/2023 г. по описа на АССГ, IX-ти касационен състав, Решение № 4525 от 06.07.2023 г. по адм. дело № 3537/2023 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав и др.). Въпреки това, с оглед прецизност и на основание правомощието си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, съдът счита, че следва да измени атакуваното НП, като промени правното основание за налагане на наказанието на жалбоподателя от чл. 247, ал. 1 от ЗОП на такова по чл. 259, вр. чл. 247, ал. 1 от ЗОП. Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че съгласно актуалната редакция на чл. 259 от ЗОП А. М. не може да носи административнонаказателна отговорност за извършеното административно нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Действително, с изменението на чл. 259 от ЗОП с ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., е предвидено, че в случаите по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП наказанията по чл. 247-256г от ЗОП се налагат на лицето, на което е делегирано правомощието по възлагане на обществени поръчки, съответно на лицето, което замества възложителя в негово отсъствие. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерство на младежта и спорта главният секретар осъществява административното ръководство на министерството, поради което е сред лицата, на които може да се делегира от министъра правомощието по възлагането на обществени поръчки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Същевременно, съгласно чл. 6, т. 4 от Устройствения правилник на Министерство на младежта и спорта министърът може да възложи (делегира) на главния секретар правомощията си по възложител на обществени поръчки, в какъвто смисъл е и приложената по делото Заповед № РД-09-334/26.05.2017 г. на министъра на младежта и спорта. С оглед на изложеното, е видно и че към настоящия момент съобразно разпоредбата на чл. 259 от ЗОП жалбоподателят А. М. се явява административнонаказателно отговорно лице, поради което не е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Административното нарушение е извършено от жалбоподателя М. виновно при форма на вина непредпазливост в хипотезата на небрежност, доколкото макар да не е съзнавал общественоопасния характер на нарушението и да не е предвиждал неговите общественоопасни последици, е бил задължен по закон и е могъл да ги предвиди. За така извършеното административно нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, в редакцията й към момента на извършване на нарушението (преди изменението с ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.), налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 2 % от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лева. В настоящия случай стойността на сключения договор по процесната обществена поръчка с включен ДДС се равнява на 850 134.78 лева. С оглед на това, санкцията съобразно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ЗОП следва да се определи в размер на 10 000 лева, доколкото 2 % от стойността на договора с включено ДДС се равняват на 17 002.70 лева и надвишават максимално допустимия размер по чл. 247, ал. 1 от ЗОП. С оглед на това, на жалбоподателя А. М. законосъобразно е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева. Следва да се посочи, че след изменението на чл. 247, ал. 1 от ЗОП с ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., е увеличен размерът на максимално допустимата санкция за извършване на нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП от 10 000 лева на 20 000 лева. С оглед на това, актуалната разпоредба на чл. 247, ал. 1 от ЗОП не се явява по-благоприятен за жалбоподателя закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, поради което и правилно на основание чл. 3, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена санкция съобразно действащата към момента на извършване на административно нарушение редакция на чл. 247, ал. 1 от ЗОП, доколкото същата се явява по-благоприятен закон за нарушителя. С оглед на това, атакуваното НП се явява законосъобразно и в санкционната си част. Извършеното от жалбоподателя административно нарушение не представлява маловажен случай, обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид (в този смисъл е и чл. 93, т. 9 НК). В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че не са предприети действия по отстраняване на участник заради несъответствие с изискванията за икономическото и финансово състояние на участниците, че не е имало жалби или искания за разяснения по обществената поръчка, са ирелевантни, доколкото в случая допуснатото нарушение води до ограничаване на потенциалните участници в процедурата, като има възпиращ ефект от участие в същата. С оглед на това, наказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Предвид всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави без уважение, а атакуваното наказателно постановление следва да се измени единствено във връзка с прецизиране на правното основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на А. М.. Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, в полза на АДФИ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 ЗАНН, Софийски районен