Решение № 4324 от 14.11.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 15101/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по подадена жалба от Й. Б. Б., ЕГН ••••••••••, с адрес ••••, чрез пълномощника си – адв.Б. З. от САК, против наказателно постановление №343435/12.09.2018 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на основание чл.49 от НРУПОГТТСО е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. В жалбата се твърди, че процесното НП не е надлежно връчено от наказващия орган и за неговото издаване жалбоподателят е разбрал, когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, ведно със санкционния акт. Моли съда, на така посоченото основание да приеме, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, считано от датата на връчване на НП, както и от активно легитимен правен субект. Оспорва процесното НП, като незаконосъобразно издадено. В този смисъл сочи, че в санкционния акт не се съдържа правната норма, която е била нарушена, а в обстоятелствената му част липсва точно и ясно описание на фактическата обстановка, която жалбоподателят оспорва по същество с доводи за неотговарящо на истината на посоченото обстоятелство, че на инкриминираната дата е пътувал в масовия градски транспорт на Столична община, без редовно издаден превозен документ. Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени обжалваното НП, като претендира присъждане на направените разноски в полза на жалбоподателя. Жалбоподателят не се явява и не се представлява в насроченото съдебно заседание по делото, не взема допълнително становище по наведените възражения в жалбата. Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: заместник-кмет на Столична община, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.В., след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП. Навежда доводи, че извършването на вмененото нарушение от жалбоподателя се доказва от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Претендира присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН бл.№0343435 на 27.08.2018 г. от свидетеля С. Л. С., заемащ длъжността: контрольор в „ЦГМ“ ЕАД, в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта: К.С.Т., против Й. Б. Б., за това, че: На 27.08.2018 г., в 11: 30 часа, в метро-2, след спирка МС „Г.М.Димитров“, посока „Младост“, район „Метрополитен“, пътува без редовен превозен документ, като отказва да закупи карта за еднократно пътуване, продавана от контрольор по редовността на пътниците, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. АУАН е надлежно предявен и връчен лично на нарушителя, срещу негов подпис, без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си да представи писмени възражения пред наказващия орган в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН, заместник-кмет на Столична община издал процесното НП №343435 на 12.09.2018 г., с което на основание чл.49 от НРУПОГТТСО, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.18, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.46, ал.1 и чл.47, ал.1 от НРУПОГТТСО. По пощата, с препоръчано писмо с обратна разписка и на известния адрес по местоживеене на жалбоподателя, длъжностно лице при АНО изпратил писмо с изх.№Към РЛН18-ГР94-5988-/34/ от 02.01.2019 г., с което поканил жалбоподателя да се яви в Столична община за връчване на НП за нарушение на НРУПОГТТСО. Изпратеното писмо било връчено на 08.01.2019 г., срещу подпис, но без отбелязване качеството на лицето и кое лице го е получено, съгласно данните в приложеното известие за доставяне. Като приел, че процесното НП връчено на 13.08.2019 г. и е влязло в законна сила на 22.08.2019 г., АНО изпратил възлагателно писмо на 01.02.2021 г. за събиране на публични вземания до ЧСИ А.П. с рег.№849 по описа на КЧСИ, с молба за образуване на изпълнително производство срещу Й. Б. Б. на основание чл.209 от ДОПК. На 07.10.2021 г., на жалбоподателя, чрез процесуален негов представител, е връчена в кантората на ЧСИ А.П. покана за доброволно изпълнение по образувано изпълнително дело №202184990402224 по описа на ЧСИ А.П. с рег.№849 на КЧСИ, за събиране на вземането по влязло в законна сила НП №343435/12.09.2018 г. на Столична община. Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля С. С., които съдът кредитира с доверие, като депозирани от лице, даващо показания за непосредствено възприетото, при изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото; от приобщените по надлежния ред писмени доказателства – преписи от процесните АУАН и НП; писмена покана за явяване и връчване на НП; известие за доставяне на писмо; разписка; възлагателно писмо; Заповед №СОА16-РД09-1060/04.08.2016 г., Заповед №СОА18РД09-456/10.05.2018 г., Заповед №СОА18-РД15-4780/09.05.2018 г., издадени от кмет на Столична община; покана за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, ведно с данни за датата на връчване на жалбоподателя. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва процесното НП. Видно от представеното по делото известие за доставяне е, че до жалбоподателя е била изпратена само покана за явяване и връчване на НП, макар и да не е безспорно обстоятелството на кого е връчено писмото. Няма данни по делото, които да обосноват извод, че процесното НП е надлежно връчено на жалбоподателя. Приложената по делото разписка потвърждава липсата на тези данни, доколкото бланката е празна и съдържа нито дата, нито подпис на жалбоподателя в уверение на това, че е получил лично процесното НП. По преписката не са приложени никакви доказателства, че НП е връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, поради което съдът приема, че подададената жалба срещу него, постъпила в СРС на 15.10.2021 г. /видно от отразената дата на поставения входящия номер/, е депозирана в законоустановения преклузивен срок, считано от датата на узнаването за неговото издаване от санкционираното лице, а именно: на 07.10.2021 г., когато на жалбоподателя е връчена поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело за събиране на наложената глоба с процесното НП, съгласно данните от приложената разписка на гърбя на поканата. Видно от поканата за доброволно изпълнение е, че като изпълнително основание за образуване на изпълнително дело №20218490402224 по описа на ЧСИ А.П. е послужило влязло в законна сила НП №343435/12.09.2018 г. на Столична община, издадено срещу Й. Б. Бурал, за заплащане на глоба в размер на 50 лева. Съдът изцяло споделя направеното възражение от жалбоподателя, че процесното НП не му е било надлежно връчено, след изчерпване на предвидените способи в закона. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвиден редът за връчване на НП – препис от НП се връчва лично срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата разпоредба създава една правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява „неприсъствено“ връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при които, за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице се счита, че НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че в настоящият случай не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Действително, видно от представените писмени доказателства се установява, че до жалбоподателя е изпратено писмо да се яви в Столична община, за да му бъде връчено процесното НП, но не и самото НП. Тук следва да се отбележи, че процедура в ЗАНН, касаеща изпращане на покана за връчване на НП, не съществува. Такава е предвидена за съставяне на АУАН. Към преписката липсват доказателства, че жалбоподателят е бил издирван за връчване на издаденото против него НП /липсват справки за актуален адрес, за адрес по месторабота, липсват данни въобще за направен опит за връчване на НП и др./, а по делото няма данни санкционираното лице да е променило адреса си по местоживеене. При това положение, съдът не може да приеме, че е налице редовно връчване на процесното НП, при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, в какъвто смисъл е направеното отбелязване върху представеното НП по делото. Следователно, процесното НП не е влязло в законна сила, а изпълнителното производство за събиране на наложената с него глоба от жалбоподателя, е образувано без наличие на годно изпълнително основание за това, а именно: влязло в законна сила НП. Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледна по същество, жалбата е основателна. Съдът служебно констатира, че от датата на нарушението – 27.08.2018 г., до датата на връчване на НП, съответно до датата на узнаването за него – 07.10.2021 г., е изминал период от три години, един месец и десет дена, като за вмененото нарушение относителната преследвателна погасителна давност е три години. Следователно е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. По делото не са ангажирани доказателства от ответната страна по жалбата, че в този период са извършвани действия, с които да се прекъсва изтичането на тази давност, т.е. липсва основание да се приеме, че давността е прекъсната и изтеклата вече губи правното си значение. Към настоящия момент не е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на дееца, която е четири години и шест месеца, но за да бъде прилаган този срок следва да бъде доказано прекъсването на относителната давност, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Връчването на наказателното постановление, след изтичането на относителната погасителна давност се явява незаконосъобразно и води на извод, че санкционният акт следва да бъде отменен само на това основание, като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество – пътувал ли е жалбоподателят в масовия градски транспорт на Столична община, без редовно издаден документ. Макар и безпредметно, с оглед направената констатация по-горе за погасяване на наказателното преследване, поради изтичане на относителната преследванческа давност, съдът намира за необходимо да посочи, че направените възражения в жалбата за допуснати процесуални нарушения на императивните разпоредби на ЗАНН – чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, се явяват основателни. В посочената като нарушена разпоредба на чл.18, ал.1 от Наредбата /отм./, не става ясно за кое от трите задължения, формулирани в отделни точки – т.1, т.2 и т.3, на жалбоподателя е наложено административно наказание, доколкото са посочени и трите точки на ал.1. Така дадената правна квалификация на нарушението не кореспондира с направеното фактическо описание на нарушението в АУАН и НП, което безспорно препятства правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е санкциониран. Всъщност, изпълнителното деяние, изразяващо се в пътуване без редовен превозен документ, е елемент от фактическия състав на нарушението, което подлежи на санкциониране по реда на чл.101, ал.1 от ЗАП /в относимата редакция в ДВ, бр.93 от 21.11.2017 г./, съгласно която пътник в МПС за обществен превоз, който пътува без билет или друг превозен документ, се наказва с глоба в размер от 10 до 50 лева – за превози по общинските транспортни схеми, т.е. деянието е съставомерно по чл.101, ал.1 от ЗАП, а не по текстове от наредбата на Столична община. Недопустимо е обществени отношения, изчерпателно уредени със закон, да се преуреждат с подзаконов нормативен акт, какъвто се явява НРУПОГТТСО /отм./, поради което и на това основание процесното НП се явява незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено изцяло. По разноските: На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото – цялостна отмяна на санкционния акт, право на разноски има жалбоподателя. В настоящото производство не е направено изрично изявление от правоимащата страна в горния смисъл, не са ангажирани доказателства по делото за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от един адвокат пред настоящата инстанция, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горните мотиви, съдът