Решение № 206 от 11.7.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 296/2022 г.

С Присъда от 08.02.2022 г., СГС-Наказателно отделение, 30-ти състав по н.о.х.д. №523/20 г. е признал подсъдимия В. В. В. за виновен в това, че в неустановен с точност момент за времето между 23.30 ч. на 15.01.2019 г. и 04.00 ч. на 16.01.2019 г. в гр. ••• (ж.к. „•••“, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. •••), умишлено и с особена жестокост умъртвил К. И. С. - престъпление по чл.116, ал.1, т.6, вр. чл.115 НК, за което го е осъдил на наказание „доживотен затвор“, при първоначален „специален“ режим на изтърпяване. Със същата присъда СГС е осъдил В. В. В. на основание чл.52, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати, както следва: а) на гражданския ищец И. В. С. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането; и б) на гражданския ищец И. А. С. обезщетение за причинените с деянието неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането. Съдът се е произнесъл и по отношение на разноските по делото. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.С. – защитник на подсъдимия с молба отмяната й и постановяване на нова съобразно събраните доказателства като алтернативно се моли за отмяна и връщане за разглеждане от друг състав на СГС поради съществени процесуални нарушения. Сочи се и, че определеното наказание е твърде тежко и не отговаря на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения, на които настоящият състав ще отговори на по-късен етап. Депозирано е възражение срещу въззивната жалба от повереника адв.С. от САК с молба за отхвърляне на същата. Изложени са подробни съобръжения. В хода на съдебните прения пред САС защитникът и подсъдимият поддържат въззивната жалба и молят същата да бъде уважена. Повереникът, гражданските ищци и частни обвинители молят съда да потвърди присъдата. Представителят на САП предлага да се потвърди присъдата на първия съд като правилна и законосъобразна. В последната си дума В. моли за по-лека присъда. САС, след като се запозна с материалите по делото, становищата и възраженията на страните, достигна до следните фактически и правни изводи: Правилно и законосъобразно съобразявайки се с доказателствата по делото и анализирайки същите подробно, задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност, решаващият съд е достигнал до фактическа обстановка, която въззивният споделя изцяло, а именно: Подсъдимият В. В. В. е с ЕГН: ••••••••••. Като дете е отгледан от своите баща (св. В. С.) и баба, а когато бил 10-годишен баща му сключил втори брак със св.Ц. С., която също изградила близки отношения с подсъдимия като негова „доведена майка“. След навършване на пълнолетие В. работил като готвач, вкл. и в Норвегия, където направил опит за самоубийство, поради разочарованието си, че бил зарязан от предходна своя приятелка. От този период насетне той се развивал като емоционално нестабилна личност - с импулсивни прояви, които надделявали над задръжките; със затруднения и проблеми в междуличностното общуване; с дисхармоничен и деструктивен стил на поведение, но въпреки това - с нормални когнитивни психични функции и с интелект в границите на нормата. В края на м. септември 2018 г., когато бил на 23 години, подсъдимият работил като готвач в ресторант „Фемили“ (гр.•••, ж.к. „•••“) и живял с баща си (св.С.) и втората му съпруга (св.С.) на горепосочения адрес в столичния квартал „•••“. В този период, посредством неговите приятели - свидетелите М. Н. и В. А., В. се запознал с 25-годишната К. И. С. (родена на ••• г.), осиновено и отгледано дете от И. и И. С. (частни обвинители и граждански ищци по делото). Двамата си допаднали и станали гаджета, а С. прекратила своите отношения с предишния си интимен партньор - св. В. Я.. През месец октомври 2018 г. К. запознала подс.В. с нейната майка И. С.. Малко по-късно, в края на месец октомври 2018 г., с разрешение на свидетелите И. и И. С., дъщеря им се изнесла и заживяла самостоятелно с В. в друго тяхно семейно жилище на адрес в гр.•••, ж.к.„•••“, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. •••. Там К. и В. често канели свои приятели, сред които свидетелите В. А., М. Н. и Н. Н.. В началото на месец декември 2018 г. подсъдимият предложил брак на К. С., след което и двамата поставили на ръцете си годежни халки. В края на 2018 г., обаче, отношенията между младата двойка започнали да се влошават. Подс. В. непрекъснато проявявал ревност към приятелката си; следял комуникацията в нейния личен „Fасеbоок“-профил; опитвал се да „пробива“ паролата на телефона й; стигнало се дори до случай на проявена към К. физическа агресия (удар на шамар) вследствие на един от честите скандали помежду им. В началото на месец януари 2019 г. пред много от общите им познати, К. С. няколкократно споделяла, че иска да се раздели с В., защото не се разбират (пред св. Н.); че нещата помежду им не вървят (пред св.И. С., бивш неин приятел); че подсъдимият я ревнува и следи и че не е щастлива с него, както и че се страхува дали някоя сутрин „няма да се събуди“ (пред свидетелите А. и Д.); че между нея и В. непрекъснато избухвали финансови спорове; че той бил ревнив, лабилен и често плачел нощем (пред св.М.). Подсъдимият В. също усещал, че отношенията им не вървят към добро развитие и споделил пред св.Н., че според него К. иска да го зареже. В следобедните часове на 14.01.2019г. когато К. С. била на работа, подсъдимият поканил в апартамента в ж.к. „•••“ св. В. А., пред която започнал да плаче; обяснил, че се страхува от евентуална раздяла и бил съсипан. По-късно вечерта на същия ден, когато С. се прибрала, двамата поканили на гости свидетелите А., Н. и Н.. В момент, в който подсъдимият и св.Н. останали насаме на терасата на апартамента, В. споделил, че се страхува, че К. ще го зареже, тъй като не се разбират и тя не оценявала подаръците му, както и че би искал да си купи нова кола и да „изчезне някъде“. В късния следобед на следващия ден (15.01.2019 г.) подс.В. изпратил и текстово съобщение на св.А., в което описал, че психически се е сринал, защото К. била студена към него. Във вечерните часове на 15.01.2019 г. К. С. се видяла с родителите си, а след това се прибрала в жилището в ж.к.„•••“, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. •••, и очаквала завръщането на подс.В., който до около 23.30 ч. бил ангажиран на работното си място като готвач в ресторант „Фемили“. Междувременно, преди подсъдимият да се прибере, С. провела няколко телефонни разговора - с един от бившите си интимни приятели (св.И. С.) и със св.В. М., пред която за пореден път споменала, че иска да се раздели с В. поради ревността му. Чула се и с подс.В., когото помолила да закупи алкохол при завръщането си. Малко след 23.30 ч. на 15.01.2019 г. подс.В. се прибрал от работа в горепосочения апартамент и двамата заедно с К. С. вечеряли и употребили известно количество алкохол (уиски). Между 30 и 60 минути след това, в неустановен с точност момент за времето между 23.30 ч. на 15.01.2019 г. и 04.00 ч. на 16.01.2019 г., пристъпили към интимности, при които С. била съблечена чисто гола и лежала на дивана в хола. По делото не е установено дали въпросните интимности протекли единствено като „любовна игра“ или извършен полов акт, но по време на същите - вследствие на неуравновесения характер на подсъдимия, неговите лабилно поведение и страхове от бъдеща раздяла, възникнал поредният конфликт, при който в състояние на обикновено алкохолно опиване (от „средна“ към „тежка“ степен) подс. В. В. взел съзнателно решение да умъртви К. С.. Докато тя лежала гола по гръб на дивана в хола, със собственото си тяло подсъдимият притиснал нейното (вкл. и коремната област и гръдния кош), опитвайки се да парира движението на ръцете и краката й, а след това с едната си ръка притиснал шията на С., а с другата, поставена на лицето й, запушил нейните уста и нос, отнемайки възможността за дишане. Така, блокирането на дихателните отвори, гръдния кош и корема довело до механична асфиксия, при която в рамките на около 1 минути С. загубила съзнание, а след няколко минути настъпила и нейната смърт. В процеса на настъпване на смъртта й, докато момичето било вече в безсъзнание, но при наличие на остатъчна (все още неприключила) сърдечна дейност, позволяваща формиране на кръвонасядания, подс. В. предприел с една от ръцете си многократни, отривисти, груби, наслагващи се и проникващи движения в ануса на С., довели до сериозни (неусетени от жертвата) увреждания в тази област - раздиране на стената на правото черво с нокти, радиерни разкъсвания на ануса и надлъжни разкъсвания на ректума, едно от които - на стената на ректума в цялата й дебелина с дължина 10 см. Притисканите от ръцете на подс. В. уста, нос и шия на починалата, освен смъртоносното й задушаване, довели до редица видими външни травми и кръвонасядания: по предната и дясната странична повърхност на шията, по меките тъкани около десните рогчета на подезичната кост и щитовидния хрущял, около десния дял на щитовидната жлеза, по дълбоките шийни мускули, по меките тъкани на десния долно-челюстен ъгъл, по меките тъкани в ляво от брадичката, по лигавичната повърхност вляво на долната устна, по върха и до левия ръб на езика. Причинени били и странични кръвонасядания в дясната слепоочна област на главата, долния клепач на дясното око, меките тъкани на дясната челна, теменна, слепоочна и тилна области на главата, по дясното рамо, дясната мишница, по дясната и лявата лакътна изпъкналост, по дясната и лявата предмишници, по лявото бедро, по задните повърхности на двете подбедрици. Причинените на починалата К. С. травми довели до кървене, което оставило следи по редица предмети и повърхности под и в близост до тялото й - по части от тапицерията на дивана, по чаршаф (завивка), открит впоследствие в близост до дивана, по пода около дивана, по ноктите на двете ръце на подс. В., по капачка на намираща се в близост пластмасова бутилка „Кока-кола“. Безжизненото тяло на починалата останало през цялата нощ в хола на процесния апартамент, а в сутрешните часове на 16.01.2019 г. когато все още нямал изградена версия, която да поддържа за случилото се, подс. В. В. решил най-напред да провери съдържанието на телефона на С. (с № 0887 941 693) и тъй като в архива на устройството видял проведен предишния ден разговор със св. И. С. (бивш интимен партньор на жертвата), пристъпил към писмена комуникация с него, представяйки се за К.. Чрез приложението „Месинджър“ в периода между 11.42 ч. и 15.33 ч. на 16.01.2019 г. написал на св.С. няколко поредни съобщения, съдържащи изразите: „Липсваш ми.... Искам те обратно... Новият ми приятел ме тормози... От три месеца сме заедно, че даже и се сгодихме... Винаги съм усещала любовта си само към теб, въпреки всичко...“. Свидетелят С. в действителност помислил, че комуникира с К. С. и отговарял на съобщенията с текстовете: „И ти на мен ми липсваш.... И аз си те искам за жена теб и само теб... Помисли си хубаво“. Междувременно, св.М. Д. (колега и приятелка на починалата С. от счетоводната къща, в която двете работили) забелязала, че К. не се явила на работа, а нейният профил в „Месинджър“ е активен и около 11.40 ч. на 16.01.2016 г. й написала съобщение: „Ехо, къде си, звънни ми веднага, защо не вдигаш“. Отговаряйки от името на починалата С., подс. В. написал на св. Д., че не се чувства добре, защото нещата „с В. не вървят“ и че имала нужда „да остане сама“. В 15.20 ч. Д. позвънила на телефона на К., но този път В. вдигнал, отговаряйки, че тя е излязла от вкъщи и си е забравила апарата. Това мотивирало св.Д. отново да изпрати писмено съобщение, в което - смятайки, че комуникира с К. С. - попитала откъде пише тя, при условие, че телефонът й е вкъщи. Получила отговор, отново изпратен от подсъдимия - „Взела съм си друг телефон, с интернет. Не ме търсете, искам да се успокоя сама малко“. Междувременно, след умъртвяването на К. С. подс.В. В. предприел и действия, чрез които да подготви някаква защитна версия за случилото се. При наличие на погълнатия вече алкохол (уиски) приел и два блистера с таблетки „Паракофдал“ (обезболяващ препарат, съдържащ парацетамол, кодеин и др. аналгетици), за да може впоследствие да обоснове, че е загубил спомен за събитията. Освен това, около 16.30 ч. на 16.01.2019 г. временно напуснал жилището, в което останало тялото на починалата, и посетил специализиран магазин на ул. „Мара Бунева“ 29, откъдето закупил въздушен пистолет, за да инсценира опит за самоубийство. Върнал се в апартамента и се самопрострелял трикратно, но безобидно, причинявайки си единствено повърхностни рани по шията и по лявата предмишница в областта на китката. Малко преди 18.00 ч. от собствения си профил на „Месинджър“ написал на св. А. съобщение с текста: „Ти си виновна“, а след позвъняване от нейна страна, В. вдигнал телефона, обяснил, че К. е мъртва, но казал, че предната вечер употребил алкохол и медикаменти, изпаднал в безсъзнание, заспал и нямал никакви спомени. Изпратил и две съобщения на баща си (св. В. С.): първото - около 15-16.00 ч. на 16.01.2019 г., в което му написал, че с К. се скарали, тя си е оставила телефона и е излязла навън; и второто - в 17.47 ч., в което описал, че предишната вечер употребил алкохол и обезболяващи, скарал се с К., загубил спомен за последващите събития, а сутринта се събудил и я открил мъртва. Свидетелят С. веднага позвънил на сина си, който вдигнал и му обяснил, че иска да се самоубие, защото не му се лежи в затвора. Веднага след това С. прекъснал разговора, позвънил на телефон „112“, за да съобщи за случилото се и малко след 18.00 ч. оперативните и разследващи органи на МВР посетили указания адрес, разбили заключената отвътре врата на апартамента и проникнали в жилището, където задържали подс.В. и открили мъртвото тяло на К. С.. Правилно първият съд е преценил, че следва да кредитира доказателствата свързани с личността на подсъдимия - показанията на свидетелите Н., С. и С. като важно обстоятелство е дадената информация от С., че през 2015 г. с В. са работили психолози заради опит за самоубийство след раздалата с негова приятелка. В тази връзка показанията се потвърждават от вещите лица С. и А., които са категорични, че подсъдимият е емоционално нестабилен човек с импулсивни прояви, които надделявали над задръжките, със затруднения и проблеми в междуличностното общуване. По отношение на депозираните възражения и тук първият съд правилно е преценил, че не се касае до съществено процесуално нарушение, налагащо игнориране на установената информация както и това, че е недопустимо провеждана беседа от психолозите без присъствието на защитника. Изводът за това се подкрепя и от настоящата инстанция, тъй като видно от самата експертиза и отбелязаното от експертите е, че изслушването на лицето не е задължителен подход. Вещите лица са прегледали всички налични данни по делото и са дали категорични изводи по въпросите, които са им предявени. В контекста на горното СГС изключително мотивирано е отбелязал, че макар и подобен подход да е професионално издържан, той не е утвърден като задължително процесуално правило при изготвяне на експертни заключения за нуждите на наказателното производство. В тази връзка САС изцяло се солидаризира с мотивите за това обстоятелство на първата инстанция, а именно, че формалното възприемане би довело до невъзможност за изготвяне на обоснована СППЕ в случаите, в които лицето не оказва съдействие на експертите, което както правилно сочи СГС би означавало въпросното лице да обосновава с поведението си резултата от експертизата, макар и по делото да са събрани достатъчно доказателства за тези обстоятелства. По отношение на останалата мотивировка на първия съд, а именно за събеседването и разпита като конструкция и връзката им с чл.138 НПК и смисъла на проведеното „събеседване“, този съд няма какво повече да добави и се съгласява изцяло с посоченото в мотивите към атакуваната присъда. В допълнение, много важно обстоятелство в подкрепа на вече изразеното е и това, че експертите С. и А. са били изслушани в открито съдебно заседание, при условията на състезателност. Настоящият състав няма какво повече да добави и по отношение на непротиворечивите доказателства свързани с различни факти и обстоятелства имащи отношение към съществото на делото като това какви са били взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата, по какъв начин е протичало тяхното съжителство и всичко свързано с този аспект на делото, включително и за влошените им отношения от края на 2018 година установено от свидетелите М. Н., В. А. за чиито показания СГС правилно е отчел, че от значение са обстоятелствата свързани с направените пред свидетелката изявления на С., че не е щастлива с В. и мисли да приключи връзката си с него, тъй като той е ревнив, проверява непрекъснато нейния телефон и facebook- профил и веднъж дори се опитал да „пробие“ кодовата защита на телефонния й апарат, И. С. - бивш партньор на К. С., пред когото тя също споделила, че не се разбира с подсъдимия, Г. Д., че подсъдимият я ревнувал и следял, както и че плачел вечер, В. М. за споменатото желание на К. да се раздели с подсъдимия и, че последният бил ревнив и избухлив, включително и за физически тормоз и Н. Н. пред когото В. заявил, че по всяка вероятност пострадалата е искала да го изостави. От друга страна много обстоятелствено първата инстанция анализира показанията на вече цитираните свидетели във връзка със събитията, развили се на 14/15 януари 2019 г. в инкриминираното жилище. В контекста на горното са показанията на св.А. и св.Н. свързани със страховете на подсъдимия за бъдещето на неговата връзка с пострадалата. Тоест, както правилно сочи СГС, обобщено установяват лошите отношения между двамата провокирано от ревността на подсъдимия и страховете му, че ще бъде изоставен. Разграничавайки спорното от безспорното на събраната доказателствена съвкупност правилно решаващата инстанция е приела, че едни от безспорните факти са времето, мястото и причината на смъртта. В този смисъл мястото е гр.•••, ж.к. „•••“, бл. •••, вх. •••, ет. •••, ап. •••, установено от протокола за оглед на местопроизшествие, потвърдено и от показанията на полицейски служители И. Ж. и С. М., чийто показания са непротиворечиви и последователни и не влизащи в разнобой с останалия доказателствен материал. Двамата свидетели сочат как са влезли в жилището като са разбили входната врата, какво са заварили в апартамента – починалата и всичко свързано с нея, как са открили подсъдимия, какво е било неговото състояние. СГС изключително подробно, задълбочено и многопластово, сравнявайки отделните доказателствени източници, е анализирал и извършените процесуално-следствени действия, с което САС напълно се солидаризира и няма какво повече да добави. Така е и с всички извършени огледи на местопрестъплението, които са реализирани по начина и със средствата предвидени за това в НПК. С тези действия, които са фиксирани в съответните протоколи, са иззети законосъобразно и професионално много веществени доказателства, които впоследствие са послужили като основа за различни експертизи като ДНК такава, която установява, че по капачката на бутилката от „Кока кола“ открита до тялото на починалата се констатират следи от кръвта на С., а по същата бутилка следи от подсъдимия, което е още едно, макар и косвено, доказателство установяващо авторството на деянието. Основателно в мотивите си решаващата инстанция обръща внимание и на червеникавата материя намерена по дивана в хола и то не къде да е, а под тялото на жертвата, в близост до дивана и по открит в близост чаршаф. Тук е странен пропускът на органите на досъдебното производство, че не са извършили анализ на въпросната материя, тъй като това щеше допълнително да внесе яснота, но поне е безспорно, както и основателно сочи СГС, че червеникавата материя представлява кръв от жертвата, тъй като петната са намерени под самото тяло и са свързани и с установеното кървене на същото. По отношение на намерената кръв и по други предмети, настоящият състав изцяло споделя мнението на първата инстанция, че е било безпредметно същата за първи път да бъде изследвана по-задълбочено, тъй като не е дефинирано като предмет на доказване. Въпреки това, следва да се отбележи, че това е пропуск на органите на досъдебното производство, който не само поради горната причина, но и поради чисто обективна такава свързана с изтеклия значителен период от време за такъв тип изследвания и тяхната давност кореспондираща с възможността за достоверен анализ се явява напълно безпредметна да бъде обсъждана. Що се отнася до часът на смъртта и настоящата инстанция е на мнение, че с оглед събраните доказателства се потвърждава възприетият в обвинителния акт отрязък от време между 23.30 ч. на 15.01.2019 г. и 04.00 ч. на 16.01.2019 г., като основание за това дава заключението по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, където се сочи, че С. е починала именно в рамките на инкриминирания период - „около полунощ“ на 15-ти срещу 16-ти януари 2019 г. и „...не повече от 30-60 минути след консумиране на храна“. Тези свои изводи вещите лица са ги аргументирали професионално, обосновано и с необходимите научни констатации и по тази причина няма основание да не им се даде вяра и да не бъдат кредитирани. Последното се потвърждава и от гласните доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на св.А. във връзка с телефонната комуникация, която е била в основата на назначената компютърно-техническа експертиза, изследвала данните от приобщения като веществено доказателство по делото телефон на К. С. със съответното уточнение дадено от СГС, с което САС се съгласява, а именно, че следва да се кредитират от заключението единствено изводите за това с кои телефонни номера и на кои дати е провеждана комуникация, но не и в частта за часове и минути на обажданията, защото както резонно е подчертано в мотивите на атакувания акт, тя е очевидно сгрешена, , с два часа по-рано“ от реалното време. В тази връзка правилно за тези обстоятелства са кредитирани показанията на св.А., която е категорична, че точният час на последното обаждане към К. е „23.34“, а не както е в експертизата „21.34“. Анализът на СГС за това защо кредитира за тези обстоятелства показанията на свидетелката изцяло се възприемат и от настоящия съд, тъй като както основателно сочи първата инстанция А. от една страна е имала пряко наблюдение върху своя телефон, а оттам и за времето, което е било, но и от друга страна подобно разминаване се наблюдава и при мобилния телефон на св.Д., която сочи, че около 15.20 ч. на 16.01.2019 г. е позвънила на телефона на С., докато в експертното заключение е посочено като проведен разговор два часа по-рано (около 13.20 ч. на 16.01.2019 г.). В допълнение правилно първият съд е допуснал допълнително заключение за тези обстоятелства, в което вещото лице е направило и съответната корекция за въпросните часове, а именно, че проведеният разговор между С. и А. е в „23.34“ на 15.01.2019г., която конкретизация основателно е отчетено, че следва да бъде възприета и при останалата комуникация, отразена в табличния вид на входящите, изходящите и пропуснати повиквания от и към телефона на К. С.. По отношение на причините за смъртта и наличните съдебно медицински експертизи, потвърдени и от СМЕ на труп № 39/19 г. няма спор между страните и същите са категорични за това обстоятелство. Изводът направен от вещите лица е ясен, а именно, че причината за смъртта е асфиксия, основно предизвикана от пристискане върху шията и дихателните отвори (уста и нос) с ръце и пръсти. Констатацията за задушаване с ръце в посочените области (шия, уста и нос) е основана на непосредствено възприетите физически травми - прехапването под езика на починалата; следите от зъби, оставени върху ръба на долната устна вследствие на натиска; кръвонасяданията по шията, подезичната кост и щитовидния хрущял. В допълнение, на което е обърнато основателно внимание от СГС, че позата, в която при първоначалния оглед е било открито безжизненото тяло (със сгънати крака) е провокирала експертите да разсъждават, че допълнителен фактор за причинената асфиксия е било и притискането на тялото на С. - чрез натиск върху подбедриците и коленете с друго човешко тяло, довел до обездвижване на корема и гръдния кош и блокиране на възможността да се извършват дихателни движения. Въпреки това, основната причина за смъртта е задушаването предизвикано единствено от притискането на нейната шия и запушването на устата и носа й. Важно е да се уточни, че установените при аутопсията травматични увреждания на ануса и ректума не са били част от умъртвяващите фактори, но същите разкриват предприетото веднага след асфиксията поведение спрямо нея - раздиране на аналната и ректалната област с пръсти или с цяла ръка при наличие на обилно кръвотечение. И настоящата инстанция възприема представеното в заключението и поддържано в съдебно заседание пред СГС становище на вещите лица, че коментираните разкъсвания са причинени, след като жертвата вече е загубила съзнание, но малко преди, по време, или непосредствено след окончателно настъпване на биологичната й смърт. Освен това наличието на кръвотечение и кръвонасядания в наранената анална област разкрива съществуваща към момента на причиняването им остатъчна сърдечна дейност макар и „със затихващ интензитет“, тъй като мъртвото тяло не кърви. САС приема и онази част от експертизата, която е на мнение, че е невъзможно починалата да е била в съзнание в момента на причиняване на разкъсванията, защото се касае до изключително силна (нетърпима от човешко същество) болка, която би могла да се притъпи само с предварително приети медикаменти, каквито не са установени в кръвта и урината й, което от своя страна е важно обстоятелство, тъй като същото дава обяснение и причината по делото да не са установени обективни находки от опити за физическа съпротива при причиняване на коментираните разкъсвания. Последното се потвърждава и от медицинската експертиза на самия подсъдим върху чието тяло не са констатирани увреждания, които могат да бъдат приети като нанесени от жертвата при оказване на физическа съпротива. По отношение на самото освидетелстване правилно първата инстанция го е кредитирала, тъй като при осъществяването на това процесуално следствено действия не са извършени нарушения. Последното е наложило да се коментира в мотивите от решаващата инстанция поради факта, че при прочитането на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1-2- НПК показания на свидетелите Я. и П. пред разследващия орган същите са отрекли да са ги дали. Но както резонно сочи първата инстанция, дори тези показания да бъдат изключени от доказателствения материал, това не прави самото освидетелстване опорочено, защото Я. и П. потвърждават пред съда, че са присъствали на въпросното освидетелстване и са били преки очевидци на всичко осъществено пред тях по отношение на подсъдимия както и това, че доброволно са положили подписите си в раздела „поемни лица“ в изготвения протокол. По отношение на другият съществен въпрос по делото, а именно авторството на деянието с оглед различните тези, които се застъпват в производството. Държавното и частното обвинение застъпват, че смъртта е умишлено причинена, докато защитата и подсъдимия сочат, че същата е вследствие на неволно, случайно или непредпазливо поведение на подсъдимия при започналата (според думите му) „любовна игра“ между него и жертвата. Както първата инстанция, така и въззивната единодушно възприемат обвинителната теза, тъй като същата е установена от множеството доказателства, които проследени в своята последователност водят до един и същи извод. В тази връзка в мотивите си първият съд много детайлно прави анализ на всички доказателства, които имат отношение към тази констатация и САС не намира основание да не се съгласи с този толкова прецизен анализ. Така например няма спор за това, че през часовете на извършване на престъплението липсват данни някой друг да е бил в жилището освен подсъдимия и жертвата – видно от показанията на А., а и от обясненията дори на самия подсъдим. На следващо място, правилно СГС е засегнал и съществуващият мотив за извършване на убийството, а именно натрупаната с времето ревност у подсъдимия провокирана според него от самата жертва и страха, който е имал, че ще бъде изоставен от С., което е повтарящ се процес при него с оглед данните, че в миналото си за подобен случай е направил опит за самоубийство. Това се потвърждава както от вече коментираните свидетели, но и от важните показания на бившия приятел на С. – св.И. С., с когото тя е провела телефонен разговор в следобедните часове на 15.01.2019 г.. В този смисъл правилно решаващата инстанция в своя анализ акцентира върху тези сведения, тъй като от тях се изяснява, че след като С. е била вече мъртва, чрез нейния телефон и представяйки се с нейната самоличност, подсъдимият е комуникирал писмено (чрез приложението „Месинджър“) със С., провокирайки го с изрази, че му липсва; че го обича все още; че го иска обратно и т.н., което, както резонно отчита първият съд, е допълнителен довод, че и след умъртвяването на С. В. е продължавал да таи чувства на гняв и ревност, да проверява кореспонденцията й, да следи с кои лица в какви отношения се е намирала приятелката му, което потвърждава и мотива за убийството. На следващо място не е за пренебрегване и употребеното количество алкохол от подсъдимия – уиски непосредствено преди деянието, което представлява улесняващ фактор за осъщественото му. Доказателствата за изпитото количество и вид алкохол са безспорни по делото - откритата при огледа празна и счупена стъклена бутилка уиски с две чаши до нея; обясненията на самия подсъдим; протоколът за медицинско изследване в токсикологията на УМБАЛСМ „Пирогов“, отразяващ предоставената от В. информация по време на предварителното интервю с него и химико-токсилогичната експертиза, според която в неговите кръв и урина е установено остатъчно наличие на 4 промила етанол. Важно е да се уточни, че тези промили са били налични не към периода на деянието, а към момента на вземане на пробите. Тоест, както основателно констатира и първата инстанция, е напълно възможно първоначално да е била и по-висока концентрация, което се явява потвърждение на отбелязаното от самия подсъдим, че е употребил около 700 мл. уиски. Последното, обаче по никакъв начин не следва да се възприема като основание за изключване на наказателната му отговорност, тъй като експертите от СППЕ са категорични, че това не е повлияло на възможността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не може да се кредитира онази част от обясненията на подсъдимия, в която същият твърди, че вследствие на приетия алкохол се е стигнало до вагинален, а след това до анален секс, тъй като по делото липсват категорични доказателства за това обстоятелство, а и поради съществуващите разминавания в сведенията дадени за това от самия В.. Последното основателно е забелязано от първия съд, който и акцентира върху някой важни детайли, а именно разказвайки подробности за случилото се пред своя баща - св. В. С., подсъдимият изрично е заявил, че до секс въпросната вечер не се е стигнало. От друга страна, което е важно обстоятелство за проверка на достоверността на дадените обяснения от подсъдимия, в двете си последователни изследвания вещите лица Т. и М. са заключили, че аналните наранявания „не могат да се обяснят с проникване на възбуден мъжки полов орган“, а най- вероятно са причинени чрез „проникване с ръка и раздиране на стената на правото черво с нокти“ - извод, който съвпада с констатацията на експертите С. и И., че в иззетите поднокътни проби от подсъдимия е открит ДНК-материал от починалата С., както и следи от кръв. Освен това, върху част от изследваните предмети (материи), иззети от процесното жилище при провеждане на първоначалния оглед (съблечените женски дрехи на жертвата; тапицерията на дивана, на който е открито голото й тяло), не са били открити следи от сперма, което сочи, че В. не е еякулирал. Логично е било и погълнатото голямо количество алкохол, заявено от самия него при последващите токсикологични проби, да е потиснало сексуалното му желание (либидото) поради депресивния характер на подобна доза за централната нервна система споменато от в.л. С.. Но както и СГС е отбелязал, дали умъртвяването на починалата С. е било предшествано от сексуален акт, или друга форма на „любовна игра“, е обстоятелство, което няма пряко съставомерно значение, защото обвинението по делото е за убийство. Въпреки това посочените факти имат отношение не само за последователността на събития, за отделните елементи от фактическия състав станали причина да се стигне до самото деяние и не на последно място за достоверността на посоченото от самия подсъдим, което е от значение за това кое следва да бъде кредитирано и кое не от доказателствата по делото. За сметка на това от показанията на С. се установява категорично, че в хода на описаните по-горе събития е възникнал конфликт между подсъдимия и жертвата потвърдено и от текстовото съдържание на записа от националната информационна система „112“, включително и изготвената СТЕ. И на последно място, макар и не по значение, ако таените от В. ревност и параноя са били мотив за убийството, а възникналият спор (скандал) - конкретен повод за него, тези два фактора, съчетани с обективните находки за интензитета на травмите по тялото на жертвата, еднопосочно разкриват, че настъпването на смъртта на С. е било желан, целен и постигнат резултат в поведението на подсъдимия. Няма как (дори чисто житейски) силното притискане в областта на гушата (оставило видими кръвонасядания), носа и устата (довело до прехапване на езика на жертвата и неговото посиняване), съпроводено от последващите жестоки 10-сантиметрови разкъсвания по ануса, ректума и правото черво, да се обяснят с някаква любовно необуздана страст, защото те са еднопосочна индиция за проявена целенасочена физическа агресия, за предприети едновременни активни действия за задушаване на жертвата чрез цялостно блокиране на дихателните й възможности. Точно в този смисъл са били и устните разяснения, дадени от в.л. Т. при защитата на една от медицинските експертизи: „...много трудно и странно е да се обясни с едно обичайно притискане по време на любовна игра, зъбите да разкъсат долната устна отвътре, зъбите да сдъвчат езика, да се получат кръвонасядания на шията, на щитовидната жлеза и повърхностни и дълбоки кръвонасядания. Това нещо трудно се получава при любовна игра...“. Правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С., че смъртта е следствие на нелеп инцидент, предизвикан от собственото й желание „да бъде душена“ по време на секс, тъй като са изолирани от събраните по делото доказателства, а именно, че сексуалните отношения между В. и жертвата били по- разкрепостени; че той се подчинявал на желанията на С., за да не й „стане скучен“, а в процесната нощ при създалата се „романтична обстановка“ правили секс, при който тя не успяла да получи оргазъм и насочила лявата ръка на В. към шията и лицевите й дихателни отвори, а с дясната той я „масажирал вагинално и анално“. Информация в този смисъл съобщават и свидетелите С. и С., пред които подсъдимият-по техни твърдения, нееднократно изразявал притеснения за безопасността на своята приятелката, тъй като тя обичала да практикува „секс с душене“. За тези обстоятелства правилно СГС е отбелязал, че са налице явни противоречия и в този смисъл, а и поради наличните други доказателства, които оборват тези сведения, основателно същите не са кредитирани. Така например от показанията на св.Н. се установява, че пред него В. е разказвал, че е доволен от секса с К. (оценен като „добър“) и че тя „била постегната отдолу“, но в нито един момент не е споменавал факти за „душене“, „садизъм“ и т.н. СГС е разпитал и бившите партньори на починалата - свидетелите С. и Я., които заявяват, че секса с починалата бил стандартен, без извращения, без садистични силови елементи. А единствените данни по делото, споделени в тази връзка от самата С. пред нейна приятелка - св. М. са, че В. обичал да прави „...секс с нея докато тя плаче“. Тоест, както правилно отбелязва и първият съд по делото липсват каквито й да са други данни за това, че същата е искала да бъде душена или спрямо нея по време на сексуален контакт да са извършвани други нестандартни действия. Не е без значение и друго доказателство опровергаващо твърденията на подсъдимия и С., което опровергава по експертен път твърдението на В., че 4-5 дни преди смъртта на С. двамата отново практикували подобен садистичен секс, с груби и „много по-жестоки“ прониквания в нейния анус. Експертът сочи, че констатираните при аутопсията травми в областта на ануса са причинени по време на настъпването на смъртта и липсват находки за подобни такива, датиращи от 4-5 дни преди това, които биха имали „добре оформена коричка“ от започналия заздравителен процес. На следващо място се застъпва становището, че ако при наличието на предходни заздравяващи разкъсвания в рамките на 4-5 дни се пристъпи към причиняване на нови такива, „болката би била изключително сериозна“ и няма как да бъде изтърпяна без медикаменти, каквито не са установени в кръвта на починалата. Първостепенният съд основателно разглежда и вътрешните противоречия при обясненията на подсъдимия, които допълнително разколебават доверието в тяхната истинност. Така например, както правилно е отбелязал решаващият съд, едно такова разминаване, което се констатира е, че в рамките на един и същи разпит се наблюдават размивания от важни факти свързани с осъществения секс по думите на В.. Същото се забелязва като разминаване между казаното от него пред съда и това пред неговия баща. Такова противоречие съдът основателно е констатирал при казаното от подсъдимия в рамките на едно и също обяснение, където относно обстоятелството с коя ръка какво е правил веднъж заявява, че е бил насочен от С. с лявата ръка да притиска дихателните й отвори, а с дясната да я масажира „вагинално и анално“, а по-късно при поставени уточняващи въпроси поднася друга версия за събитията - че дясната му ръка била върху трахеята и гушата, а с лявата е извършвал сексуалната стимулация. В контекста на горното правилно СГС е акцентирал върху още един важен факт, че обективни находки по вътрешността на устата и шията на починалата сочат, че задушаването й няма как да е извършено с една ръка, тъй като е физически невъзможно деецът, ползвайки само една от ръцете си, едновременно да притисне силово гушата на жертвата и да блокира дихателните отвори на лицето й. Тоест, невъзможна е твърдяната от него анално-вагинална стимулация да се е извършвала паралелно с „душенето“, което е допълнителен довод установяващ, че най-вероятно е нараняванията в аналната област да са причинени след вече приключилото притискане на устата, носа, шията и коремната кухина. Не може да се приеме и другата лансирана версия от подсъдимия, че същият не е разбрал за настъпилата смърт на К. С., защото в хода на любовната игра между двамата тя се била отпуснала поради което той решил, че тя е заспала и я оставил така да поспи като я намерил към 13.30-14.00 ч. на 16.01.2019 г., когато се събудил. Горната версия е изцяло защитна, тъй като се опровергава от не едно доказателство по делото. В тази връзка в мотивите си първоинстанционният съд подробно представя наличните доказателства за това, които опровергават тази част от обясненията на В.. САС напълно подкрепя този анализ и изцяло се солидаризира с него. Както правилно се отбелязва в мотивите, няма как смъртта във вида, който е била по процесния случай да не бъде констатирана от подсъдимия, тъй като е имало физиологични изяви, които са били очевидни и всеки нормално мислещ и функциониращ човек не може да не ги разпознае. В този смисъл са и констатациите на самите експерти какво следва от такъв тип душене - посиняване на устните, предхождано от прехапването на езика поради упражнения натиск. Експертът Г. е категоричен, че смъртта е невъзможно да не бъде констатирана, защото освен вече посоченото е съществувало и обилно изтичане на кръв (образувала се е нещо като локва) от аналната област и спирането на дишането (при условие, че допреди това е имало отчетлива и видима дихателна дейност). Не може да се приеме и обяснението в частта му за това, че жертвата е била завита с одеяло, тъй като при първоначалния оглед то е било заварено голо, с вдигнати крака на дивана. Правилно СГС не е приобщил и онази част от обясненията свързана с часа на събуждане на В. - 16.01.2019 г. (13.30-14.00), когато за първи път бил забелязал, че „К. е посиняла“. Доказателствата опровергавайки и тази защитна версия са показания на св. И. С., който сочи, че представяйки се за С., подсъдимият е започнал писмена комуникация с него чрез приложението „Месинджър“ още към 11.40 ч. същия ден. Тук основателно СГС задава риторичния въпрос – защо, ако в действителност смяташе инцидента за нещастен случай и неволно задушаване подсъдимият веднага не е потърсил медицинска или друга помощ, а е разговарял със своя баща едва на 16.01.2019 г. следобед, приемайки, както правилно отбелязва СГС, за по-важно преди това да проведе провокативна комуникация със св. С., в която да изясни какви са били отношенията между него и К. С.. Същото се отнася, с оглед поддържаната от самия него теза, и решението му да прикрие от св. Д. информацията за смъртта на С., казвайки й около 15.20 ч. на 16.01.2019 г., че К. е излязла от вкъщи. И още едно важно обстоятелство, резонно акцентирано от СГС, че не се открива никаква логичност в поведението на В., който - от една страна твърди, че инцидентът е неволен нещастен случай, и в същото време - не дава смислено обяснение какво е имал предвид, отправяйки малко преди 18.00 ч. на 16.01.2019 г. (отново чрез приложението „Месинджър“) до св.А. думите „Ти си виновна!“ Объркаността в обясненията на подсъдимия още повече се задълбочава и в твърденията му, че нямал спомен за голяма част от събитията в нощта на 15 срещу 16 януари 2019г. В контекста на това и САС запознавайки се много внимателно с поведението на подсъдимия пред първоинстанционният съд, напълно споделя становището на решаващата инстанция, че В. избирателно решава за какво да има спомени и за какво не. В тази връзка СГС много детайлно е извел наличните разминавания констатирани в неговите обяснения. Основателно се отбелязва, че от показанията на свидетелите С. става ясно, че пред тях подсъдимият е поддържал тезата, че след като е вечерял с К., употребил лекарства и алкохол, останал на дивана, където заспал и не знаел изобщо какво се е случило след това. От друга страна при разпита си пред СГС, в който е изложил максимални подробности около интимната обстановка на вечерта, „отпускането“ на К., последващите му действия в банята и т.н. спомените са много по-детайлни, а при поставения му въпрос комуникирал ли е с И. С., кога и защо - В. незабавно лансира защитната си версия, сведена до думите „Не си спомням точно на кой какво съм отговорил и писал...“. В този смисъл и САС е на категоричното мнение, както е направил и СГС, че погълнатото от него сравнително голямо количество от медикамента „Паракофдал“ (съдържащ парацетамол и кодеин и установен в кръвта и урината му при токсикологичното изследване) е било не във връзка с конкретна медицинска причина (като например споменатите от него оплаквания за болки в мускулите), а с цел именно да се изгради и обоснове тезата, че е загубил спомен за развитието на събитията. Доказателство за това е фактът, че при постъпването му в токсикологията на УМБАЛСМ „Пирогов“, преди от него да бъдат взети съответните проби, В. е споменал пред св.А. (лекар в посочената клиника), че медикаментът „Паракофдал“ е бил употребен около 00.00 ч. на 16.01.2019 г. „без повод“, което се потвърждава и от Протокол за медицинско изследване, където се вписват медицинските оплаквания на всеки пациент. В показанията си пред съда това се потвърждава и от самата св.А.. И настоящият състав е на мнение, че така нареченият „опит“ за самоубийство от страна на подсъдимия с придобития въздушен пистолет е целял да прикрие деянието. Доказателства за тази констатация се установяват от това, че въпросното оръжие е било закупен около 16.30 ч. на 16.01.2019 г., когато подсъдимият временно е напуснал процесното жилище, която се установява от намерения касов бон за въпросната покупка, показанията на св. И. С. за това къде е открил този касов бон и показанията на св.С., който е бил очевидец на прибирането на подсъдимия в апартамента, което е станало около 17.00 часа. За това, че въпросният „опит“ е с цел за прикриване на деянието допълнително се констатира и, че въпросното „самоубийство“ е станало с пневматично оръжие, което е причинило повърхностни рани, което се доказва и от назначените експертизи – балистична, биологична и медицинска. С оглед всичко така изложено от фактическа страна и във връзка с направения анализ на доказателствата по делото, правилно и законосъобразно СГС е приел, че от правна страна подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 116, ал.1, т.6, вр. чл. 115 НК. От обективна страна същият в инкриминирания период (между 23.30 ч. на 15.01.2019 г. и 04.00 ч. на 16.01.2019 г.) е осъществил описаните действия спрямо жертвата (блокирането на дихателните й функции чрез притискане на гръдния кош, корема, гушата, устата и носа) като е предизвикал по този начин чрез асфиксия (задушаване) смъртта на К. И. С.. От субективна страна правилно първият съд е приел, че деянието е осъществено чрез пряк умисъл, тъй като В. съзнавал общественоопасния резултат – смъртта на жертвата, искал е и я целял. Субективната страна се извежда от доказателствата по делото подкрепящи обективните действия на подсъдимия по самото изпълнително деяние. Блокирайки дихателните пътища на С., В. напълно е съзнавал, че по този начин ще причини нейната смърт, тъй като тези действия са били несъвместими с живота и здравето на починалата, а е искал същото, защото всички негови действия предхождащи – ревност и желание за отмъщение поради страх от раздяла, и последващи – комуникация от името на жертвата с нейни близки, усилия за заличаване на следите и др., водят до един конкретен и категоричен извод – целящия резултат, а именно смъртта на С.. С оглед на отбелязаното се явяват несъстоятелни исканията от защитата пред САС за извършено престъпление по непредпазливост или при случайно деяние. Настоящият състав изцяло се съгласява с посоченото в мотивите на първата инстанция, че поведението на В. е излязло извън нормалните рамки за такъв тип деяние, доколкото са възможни такива поради факта, че при настъпване на смъртта, докато жертвата е била в безсъзнателно състояние, същият вследствие на извършеното от него е причинил съществени разкъсвания в областта на ректума, които според вещите лица при нормално състояние на жертвата биха предизвикали неустоими болки. В този смисъл правилно първият съд констатира, че този ефект от събитията доказва „ярост, отмъстителност и ожесточение, достатъчни да характеризират в конкретната ситуация (а не по принцип) дееца като „жесток човек“ като тук решаващата инстанция основателно и в съответствие с практиката на ВКС е цитирал разясненията, дадени в т.15 от П-57, Пленума. Цитираната съдебна практика изцяло се споделя и от настоящата инстанция, тъй като видно от действията на подсъдимия е, че същият е действал провокиран от своята омраза към жертвата вследствие на неговите разбирания за изневяра, които допълнително са изобличени заради последващите му действия с провокираните съобщения в социалните мрежи с нейни бивши приятели. В. е бил заслепен от своята ревност към жертвата като той е отбелязал пред свои познати, че не може да живее без С., което ангажира и неговите действия впоследствие. Същият както по време на деянието, така и впоследствие характеризира своето поведение с липсата на каквато й да е хуманност и респект към живота на едно човешко същество. Въпреки това не може по никакъв начин да се говори за невменяемост провокирана от неговите емоции или изпитото количество алкохол. Последното безспорно се установява от СППЕ, която е категорична, че е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. В този смисъл, а и с оглед вече посоченото инкриминираната особената жестокост е категорично доказана и във връзка с квалификацията по чл. 116, ал.1, т.6 НК. По отношение на наказанието определено от първоинстанционния съд и в която част са някой от възраженията в жалбата: Първият съд е преценил, че наказанието следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. При внимателна преценка на тези обстоятелства по настоящото дело следва да се има предвид, че е факт тежестта на определеното наказание от първата инстанция – „доживотен затвор“. В случая един от основните въпроси, които следва да бъдат решени е, дали процесното престъпление се характеризира със своята „изключителна тежест“ по смисъла на чл.38а, ал.2 НК, въпреки, че използвания в закона термин „изключително тежък“ не е точен, защото единственото понятие използвано от законодателя е „тежко престъпление“ - определено в чл.93, т.7 НК. Тоест, в случая законът не определя кой е критерият на „изключителна тежест“ на престъплението. Очевидно е, че това не може да стане въз основа на предвиденото наказание, а с оглед настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства, при които се разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Съдебната практика е категорична, че в тези случаи следва да се преценява такива обстоятелства като личността на подсъдимия и пострадалия, обстоятелствата, които характеризират деянието, начинът на извършването му и последиците от него като в този смисъл са и Решение 452/70г. на І НО, Решение №267/83г. на ІІ НО и Решение №146/86г. на ІІ НО. От една страна, първият съд правилно е индивидуализирал смекчаващите отговорността обстоятелства като сравнително младата възраст, чистото съдебно минало и трудовата ангажираност на подсъдимия. От друга страна, решаващата инстанция е приела, че тези смекчаващи отговорността обстоятелства не са с такава тежест, че за да бъдат противопоставени на отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащи окачествяването на извършеното престъпление като „изключително тежко“. Правилно първият съд е преценил, че подсъдимият е проявил значително хладнокръвие и нечовечност при прикриване на убийството поради факта, че оставил трупа на жертвата близо 18 часа и цинизмът в това да се представи от нейно име в електронната комуникация с двама свидетели. В случая САС би добавил, че хладнокръвието при прикриване на следите също не в малка степен характеризира личността на дееца като такава с висока степен на обществена опасност. Това е така, тъй като той по никакъв начин не е изпитал каквато й да е вина при извършване на деянието, което е видно от начина по който е направил всичко възможност, за да не се разбере, че той е извършителят и по този начин да си изгради алиби. Жестокостта на неговия характер се извежда и от начина по който е извършил деянието, тъй като е използвал беззащитното състояние на жертвата, за да я умъртви като непосредствено след душенето, докато тя е все още жива, макар и в безсъзнателно състояние, допълнително е продължил гаврата си като е разкъсал аналната област по един абсолютно нечовешки начин като това се коментира от СГС, разбира се, извън чл.56 НК за квалифициране на убийството като извършено „с особена жестокост“. По отношение на пострадалата също основателно е взето предвид от първия съд, че става въпрос за едно младо момиче трудово ангажирано, с широк приятелски кръг, в детеродна възраст, с тепърва предстоящи житейски перспективи да създаде семейство, да има свои деца и кариера, с изградени през годините между нея и родителите й близки емоционални връзки и отношения, които са били завинаги прекъснати. Обществено-опасните последици на това престъпление са надскочили личността на дееца и жертвата, защото са рефлектирали негативно и спрямо родителите на починалата, които са били лишени от единственото си (макар и пълнолетно) дете.САС ще допълни и още няколко важни обстоятелства, че смъртта на С. е рефлектирало до такава степен върху родителите, че същите в своите изявление са загубили смисъл вече да живеят. Настоящият състав стана свидетел и в съдебната зала на състоянието им и констатира непоправимите последици, които тази смърт е оказала върху тях, живота им, бъдещето, което те виждат и всичко свързано с едно нормално съществуване. САС изцяло се солидаризира и с отчетеното от СГС за мотивите и причините за това деяние, които правилно са приели, че също могат да бъдат разглеждани като отегчаващ фактор, „защото те не са свързани просто с изпитваните ревност и страхове от евентуална раздяла, а с „чувството за собственост“ спрямо живота на починалата С.; с липсата на всякакви ценностни задръжки и осмисляне на моралните стандарти на обществото ни, че каквито и влошени отношения да има между две лица, те не са повод за лишаването от живот на едно от тях. Нещо повече - обстоятелства, които отегчават наказателната отговорност на подсъдимия, могат да бъдат открити и във връзка с личността на жертвата“. Към така цитираното от мотивите на първата инстанция, въззивната няма какво повече да добави. С оглед на така изложеното правилно решаващата инстанция е преценила, че целите визирани в чл.36 НК могат да бъдат постигнати единствено с принудителното изолиране на В. съгласно чл.38а, ал.1 НК – „доживотния затвор“. СГС е направил и резонното уточнение, че с вече отчетеното ще бъде грешка да се приеме, че В. се явява „непоправима личност“, което не се явява и задължителен критерий за определяне на това тежко наказание. Напротив, както е посочено от първата инстанция, това наказание се явява единственият способ за постигане на ефективна корекция, което е отчетено и от законодателя, тъй като при евентуално поправяне, осъзнаване на деянието и гарантирани доказателства за бъдеща ресоциализация, което се предвижда и в чл.38а, ал.3 НК, има възможност след минимално определения период от закона наказанието да се трансформира по реда на чл.449 и сл. НПК. С оглед на определеното наказание правилно решаващата инстанция е определила и режима на изтърпяване първоначален такъв – специален по смисъла на чл. 57, ал.1, т.1 ЗИНЗС. По отношение на предявените граждански искове и в тази част САС изцяло се присъединява от определеното от СГС. Такива са двата отделни иска от родителите на починалата И. А. С. и И. В. С. - всеки за сумата от по 250 000 лв. като правилно първият съд ги е уважил в цялост, тъй като са доказани по основание и размер. Съдът е преценил всички налични доказателства, за да достигне до този извод, а именно видно от показанията на св.С., в която описва, че съпругата му била изключително близка с дъщеря си; как смъртта й се отразила много зле - загубила съня си, станала разсеяна, посещавала психолог и на св.С., която уточнява и последиците за съпруга й - че това не е същият човек; че той се е „разпаднал“; променил се е емоционално и психически; опитва се да замести загубата на дъщеря си с работа до 03.00 ч. през нощта и т.н. В останалата част анализа на първия съд и за тези обстоятелства е правилен и задълбочен и САС намира за безпредметно да го преповтаря. По отношение на възраженията във въззивната жалба и допълнението към нея на защитника и подсъдимия, изцяло поддържана в хода на съдебното производство: Във връзка с претенциите за необоснованост и по-конкретно, че липсвали доказателства, че процесната вечер В. е взел решение да осъществи въпросното престъпление. Както основателно сочи повереникът - показанията на св.А., на които се спира защитата нямат отношение към мотивацията на подсъдимия за осъществяване на това деяние. Единственото, което сочи свидетелката е какво е било психическото и емоционалното състояние на починалата, което затвърждава и извода, че тя е нямала каквото й да е съмнение за това какво може да се случи с нея същата вечер. По отношение на другия довод на защитата за това обстоятелство, че следвало да се кредитират обясненията на подсъдимият, то първият съд е дал подробен отговор защо не кредитира същите и поради каква причина представляват защитна негова позиция, което както вече бе отбелязано се споделя и от настоящия състав. По отношение на възражението за нестандартен секс, което е искано от починалата, също е даден подробен отговор в мотивите на съда, което се доказва и от показанията на нейните бивши приятели, които са категорични, че същата не е практикувала нещо подобно при контактите си с тях. Още по-малко с душене. Това, че подсъдимият и неговия баща дават сведение за нещо различно не може да бъде кредитирано, тъй като не само, че същите са опровергани от останалите доказателства по делото, но и от друга страна в тяхната праволинейност и припокриване може да се приеме, че при единия това е изградена защитна версия, а при другия са предубедени с оглед качеството, което има спрямо подсъдимия и желанието му като негов баща да помогне за облекчаване на състоянието. Същото се отнася и до това, което споделя подсъдимият за начина по който е осъществен половият акт, което се опровергава изцяло от СМЕ. Друго възражение за желанието на С. за такъв тип секс с душене се излага липсата на съпротивление от нейна страна. Следва да се подчертае, че единствените данни за липсата на такова съпротивление са обясненията на подсъдимия, а от друга страна В. е използвал нейното беззащитно състояние и в тази връзка с оглед по-голямата си маса и сила е осъществил и самото деяние, като е обездвижил и тялото й. В този смисъл е напълно логичен отговорът на въпроса, защо съседите не са чули нищо. По отношение на разкъсването на ануса и дали то е станало приживе вече се даде отговор на този въпрос, което е изяснено и от експертите. По отношение на другото възражение, че нямало доказателства за ревността на В. като мотив за деянието САС също не може да се съгласи, тъй като бяха подробно обсъдени множеството доказателства за това как е реагирал постоянно подсъдимия по този въпрос, на което са ставали свидетели и приятели от тяхната среда, а като допълнение това се доказва и от привидната комуникация, която той осъществява след като убива С.. Не е налице и противоречие, което е друго възражение, между посоченото в мотивите на стр.21 за особената жестокост и написаното на стр.12, че разкъсванията в ануса и ректума не са били част от умъртвяващите фактори. При този анализ съдът е искал да каже и го е отбелязал достатъчно ясно, че макар и това разкъсване да не е било причина за умъртвяване показва начинът, по който е действал подсъдимият и „надскачането“ на необходимото за смъртта, което не е част от обвинението като причина, но не може да не се разгледа като един от многото елементи и доказателства свързани с „особената жестокост“. Тоест, СГС отбелязва за това, че поведението му след това във връзка с разкъсването е надскочило необходимото за причиняване на смъртта, което го характеризира като „жесток човек“, а не онова, което защитата се опитва да вмени като анализ в мотивите на първия съд. Що се отнася до това какви били обясненията на подсъдимия свързани с това разкъсване следва да се има предвид, че те са напълно изолирани и не се подкрепят от каквото и да е доказателство по делото. По отношение на възраженията за непрофесионално изготвена СППЕ, САС не може да се съгласи с такова заключение във въззивната жалба. Вещите лица С. и А. са уважавани и дългогодишни специалисти. Същите много подробно са описали какво имат предвид като говорят за състоянието на подсъдимия и го характеризират като емоционално нестабилен човек и прочие. В хода на съдебното производство на 15.07.2021 г. същите експерти заявяват, че са прегледали подсъдимия на досъдебното производство със съответните тестове, тоест не отговаря на истината твърдението на защитата, че не е било осъществено събеседване. Изслушването на вещите лица в това съдебно заседание е било много подробно, били са задавани въпроси от страните и всичко това е изяснено. По отношение на възражението, че не следвало да се приема тази експертиза, тъй като по време на събеседването в досъдебното производство не е участвал защитник, първият съд е дал много подробен отговор в своите мотиви на л.7, с които САС се солидаризира, със съответните цитати от наказателноправната теория и синхронизирани с практиката на ВКС, поради което намира за безпредметно да ги преповтаря. Само следва да се отбележи, че случаите, в които защитникът има право да участва съгласно чл.99, ал.1 НПК изрично е определен и неучастието му при изготвянето на СППЕ и личното интервю не опорочава изготвената впоследствие експертиза. Именно поради тази причина няма как да се касае до съществено процесуално нарушение. Още повече, че няма каквито и да е съмнения в професионалното изготвяне на експертизата или в непредубедеността на вещите лица при беседата с подсъдимия в досъдебното производство. По отношение на възраженията за допуснато съществени процесуални нарушения, защитата не ги конкретизира като липсват и доводи в тази връзка, но въпреки това съдът при служебна проверка не откри наличието на такива. За явната несправедливост на наказанието както първият съд, така и САС взеха подробно становище защо приемат, че наказанието „доживотен затвор“ отговаря на целите визирани в чл.36 НК. По отношение на разноските по делото, същите са правилно изчислени, а пред въззивната инстанция не са направени допълнителни. В заключение, както вече съдът отбеляза, при служебна проверка не се установи наличието на съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Мотивиран от така изложеното и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, VІІІ състав на САС - НО,