Решение № 137 от 18.11.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 128/2025 г.

Производството е протекло по реда на чл.371 т.1 НПК, при което не е провеждан разпит на свидетелите и вещите лица, като техните показания и заключения са включени в доказателствения материал по реда на чл.373 ал.1 НПК. Тъй като въззивният съд намери, че по делото някои обстоятелства са останали неизяснени, служебно и по искане на страните бяха разпитани в хода на въззивното съдебно следствие част от свидетелите – П. А., Ф. Х., Б. Е., С. С., С. Х., Б. Я., С. А.. С показанията им бяха уточнени детайли от организацията и провеждането на ловния излет – как са се провели двете гонки, кои са били гоначи, къде са били разставени различните пусии, откъде пострадалият и подсъдимият са влезли в гората при втората гонка. Установява се от разпита на свидетелите, че безспорно диво прасе е навлязло в местността „Кованлъка“, което е предизвикало и извършване на втора гонка, при която гоначите са били пострадалия С. А. и подс.А. Х.. Също така безспорно се установява, че по време на лова са произведени само два изстрела – от подс.Х.. Св.С. Х. последен е разговарял с пострадалия по телефона и по време на този разговор пострадалият е бил прострелян. От показанията на свидетелите също така става ясно, че пострадалият преди втората гонка е съблякал оранжевото си яке, а впоследствие на място е намерен и без оранжевата си шапка, т.е. по себе си не е имал цветни и светлоотразителни елементи. Каква е била първоначалната позиция на тялото на пострадалия се установява от показанията на брат му св.С. А. и обясненията на подс.Х.. Последният посочва и местата, от които е произвел изстрелите.

2.Писмени -протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него – фиксирано е както мястото на трупа, така и мястото на изхвърлените от оръжието гилзи вкл. и чрез GPS координати.

-протоколи за доброволно предаване; документи, свързани с осъществяване на ловната дейност на дружинката в с.Мортагоново и на всеки един от ловците – ловни билети, разрешителни за носене на оръжие, разрешително за групов лов, декларация за инструктаж.

-карта на ловностопанските дейности на 17 ЛР „Мортагоново“, предоставена в рамките на въззивното производство от защитата, използвана при разпита на свидетелите.

-справки от мобилни оператори.

-справка съдимост и характеристични справки за подсъдимия.

-удостоверение за наследници.

3.Веществени -ловна карабина „Бърно“ с №752409047, собственост на подсъдимото лице и иззета при огледа.

-два броя гилзи, иззети също при огледа.

-деформирана ризница на куршум.

-ловни патрони, собственост на пострадалия, също иззети при огледа.

-мобилно устройство„Huawei“, собственост на пострадалия и иззето при огледа.

4. Експертизи – като вид способ за доказване.

4.1.Назначени в хода на досъдебното производство - съдебномедицинска експертиза на труп №92/2023г. - при огледа, аутопсията и изследванията върху трупа на С. А. А. е установено: единично огнестрелно пронизващо нараняване на гръдният кош от далечно разстояние с входна рана по външно задната повърхност на лявото рамо и лявата странична повърхност на гръдният кош по задната мишнична линия на нивото на IV, V и VI ребра с многофрагментно счупване на тези ребра и вбиване на костни частици навътре към гръдната кухина обширни разкъсвания на долните повърхности на двата бели дроба, разкъсване на десният купол на диафрагмата с разкъсване на горната повърхност на черният дроб, изходна рана в дясната странична повърхност на гръдният кош на нивото на V междуребрие. Разкъсване на долната част на сърдечната торбичка. Масивни кръвоизливи в гръдната кухина- 1100 мл. и в коремната кухина- 500 мл. бледност- анемия на всички вътрешни органи. Смъртта на пострадалия С. А. се дължи на обширното разкъсване на двете белодробни крила в областта на долните им дялове и обширното разкъсване на дясната половина на черният дроб довели до масивна и бърза кръвозагуба, което е и непосредствената причина за настъпването на смъртта. Раната по задно външната повърхност на лявото рамо и по външната повърхност на лявата гръдна половина с многофрагментно счупване по задната мишнична линия на IV, V и VI ребра с вбиване на костни частици навътре към гръдната кухина е входна, като раневия канал върви от ляво надясно почти хоризонтално и изходната рана е по дясната странична повърхност на гръдният кош на нивото на V междуребрие. Масивните кръвоизливи в гръдната и коремната кухини сочат, че уврежданията са причинени приживе. Кръвната група на трупа е "А" Рх /+/. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първото денонощие.

-съдебно-химическа експертиза №28/2024г. - при извършената аутопсия на трупа на пострадалия С. А., е иззета кръвна проба, в която тази експертиза констатира наличие на етилов алкохол с концентрация 0, 00 %о /g/1/, т.е. липса на такъв.

-съдебно-техническа експертиза, в рамките на която е изследвано мобилно устройство „Huawei“, собственост на пострадалия и иззето при огледа на местопроизшествието. Установени са входящите и изходящи обаждания на мобилния телефон на пострадалия. Ведно с показанията на св.С. С. Х. това заключение дава възможност да се определи точния час на прострелването на пострадалия. Св.Х. (записан в телефонния указател на пострадалия като Miskata с тел.0896 621319) е позвънил на пострадалия С. А. в 12.52 часа, и по време на разговора им А. е бил прострелян. Самият разговор е продължил 1мин 32 сек, т.е. изстрелът е бил произведен (съответно А. прострелян) около 12.53 часа. Последващите разговори по този телефон са осъществени от подс.А. Х. и брата на пострадалия С. А.. -съдебно-балистична експертиза по протокол №011/2024г. Установява се от изготвеното по нея заключение, че представената за изследване ловна карабина „BRNO“, мод. „ZKK-600“, кал. „30- 06“, с № 7 524 09047 е годна да произведе изстрел и съгласно чл.4 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Предоставените за изследване два броя гилзи са изстреляни от представената за изследване ловна карабина „BRNO“, м о д е л „ZKK-600“, калибър „30-06“, с №752409047. Предоставената за изследване деформирана ризница на куршум, най-вероятно е изстрелян от ловна карабина „BRNO“, модел „ZKK-600“, калибър „30-06“, с № 7 524 09047. Разкъсванията на дрехите в областта на лявото рамо, най-вероятно са от проектила, който е обект на изследване и е изваден от тялото на починалото лице, както е посочено в съдебномедицинската експертиза. Няма методика която да се определи дали даден куршум и гилза след произведе изстрел са били едно цяло. Вероятното разстояние на произведеният изстрел е около 35 метра. Посоката на изстрела е север - юг.

4.2.Назначена в хода на въззивното производство За изясняване на важни според този съд обстоятелства бе назначена комплексна трасологична, балистическа и съдебномедицинска експертиза с участието на криминалисти и съдебен медик. От изготвеното заключение става ясно следното:

-най-вероятно пострадалият е поразен при първия изстрел при клекнало/седнало положение на тялото (но при изправен торс – уточнява се при разпита на вещите лица) от мястото, посочено от подсъдимия като място на първия изстрел. Към момента на изстрела тялото на пострадалия е било обърнато към мястото на произвеждане на изстрелите със задностраничната част на лявата раменна кост.

-налице е низходяща денивелация от мястото на изстрелите към мястото на пострадалия, т.е. пострадалият се е намирал по-ниско от подсъдимия, която денивелация е посочена от експертите в заключението в проценти и градуси. Разстоянието между мястото на първия изстрел и мястото на пострадалия е 42 м, а между мястото на втория изстрел (мястото на гилзите) и мястото на пострадалия 40 м. Разстоянието между двете места на стрелба е 14, 10 м, т.е. след първия изстрел подсъдимият се е преместил на 14, 10 м, презаредил и произвел втори изстрел. Затова и двете гилзи са намери на второто място.

-научно обосновавайки се експертите стигат до категоричния извод, че попадението в тялото на пострадалия е от пряк изстрел, при липса на рикошет.

-също така категорично се отхвърля възможността проектилът преди да порази пострадалия да е прЕ.ал през тялото на диво прасе – предвид особената конструкция на куршума и липсата на загуба на кинетичната енергия на проектила.

Това заключение не променя фактологията по делото, възприета от първия съд, за сметка на това спомага да се даде отговор на изразените от този съд в мотивите колебания по отношение факта имало ли е въобще диво прасе, т.е. по диво прасе ли е стрелял подсъдимият. За настоящия съд отговорът на този въпрос е категорично отрицателен. И той се извежда въз основа съвкупен анализ на доказателствата по делото:

-касае се както се спомена за пряко попадение в тялото на пострадалия при първия произведен изстрел, т.е. категорично се изключва наличието на рикошет или прЕ.аване на куршума първом през тялото на диво прасе;

-разстоянието от мястото на първия изстрел до мястото на пострадалия е 42 м. В обясненията си пред първия съд подс.Х. е заявил, че прасето било на около 40 м от него, когато произвел първия изстрел. И тъй като попадението в тялото на пострадалия е пряко, то следва че прасето е било в непосредствена близост до пострадалия (т.е. дивеч и човек са били плътно един до друг), което само по себе си е абсурдно;

-наличието на прасе се опровергава от показанията на св.С. Х. и поведението на самия пострадал. Както по-напред се спомена Х. е позвънил на пострадалия в 12.52 часа, изстрелът е произведен около 12.53 часа – тогава е приключил и разговорът между двамата. При продължИ.т 1 мин 32 сек разговор според св.Х. пострадалият А. му казал, че е по дирите на диво прасе, двамата се „бъзикали“. Думите и действията на пострадалия изключват наличието в близост до него на диво прасе (в непосредствена пък съвсем категорично);

-подс.Х. е дългогодишен ловец, и както сам той твърди и добър стрелец – участвал в състезания по спортна стрелба, където печелил и награди. Поради което почти изключено е да пропусне цел от 40 м дистанция. Т.е. целил се е в тялото на пострадалия (в потвърждение на този извод е прякото попадение на куршума).

Всичко това сочи на липсата на диво прасе, по което подсъдимият да е стрелял (такова е имало, видяно от двама от свидетелите да влиза в гората, но по време на изстрела се е намирало незнайно къде, но не и пред подсъдимия). Което от своя страна означава, че подс.Х. е стрелял по шум и неясно видима цел. Видимостта към пострадалия е била силно ограничена от стволовете на дърветата, и все още неокапалата напълно листна маса.

С оглед изложеното няма абсолютно никакво значение, че подсъдимият си мислел, че пострадалият трябвало да е далеч от това място. Всъщност защитната теза се гради именно на тези две хипотези: - наличие на диво прасе, т.е. на ясно видим дивеч и цел – от една страна, и невъзможността пострадалият да се намира на това място – от друга. Като последица от това се обосновава наличието на случайно Д.ие. И двете хипотези обаче се опровергават от наличните по делото доказателства. А случайно Д.ие би било налице „когато деецът не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици. Не е налице случайно Д.ие обаче, когато деецът според обстоятелствата е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици“. В случая такова не е налице – подсъдимият е с дългогодишен стаж като ловец, знаел е, че в гората по дирите на прасето е и другият гонач – пострадалият А., липсвала е добра видимост към целта, при което е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасния резултат. Версията за наличието на случайно Д.ие е била лансирана и пред окръжния съд, който основателно я е неглижирал като изложил и своите съображения за това. Последните срещат пълно разбиране и у настоящия съд.

Именно на база наличието на двете упоменати по-горе хипотези защитата извежда и твърденията си за неизвършване от страна на подсъдимия на нарушенията, вменени му във вина. Това е вярно, но само частично. За да бъде установено обаче какви нарушения подсъдимият е допуснал, то първо следва да бъде разгледано престъплението по чл.123 НК.

От обективна страна съставът на това престъпление изисква като резултат причиняване на смърт, който резултат да е вследствие на немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност (според конкретиката на настоящия случай), представляваща източник на повишена опасност. Т.е. на първо място следва да се отговори на въпроса е ли е ловът/ловуването правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Тъй като текстът на чл.123 ал.1 НК е бланкет, който по отношение на дължимото поведение на субектите препраща към правила и предписания, съдържащи се в нормативни или поднормативни актове, то на второ място следва да бъде установено какви са задълженията на подсъдимия като лице придобило право на лов и осъществяващо ловна дейност, кой е техният източник, и налице ли е нарушение на тези задължения (изразено в действие или бездействие). На трето място трябва да се отговори на въпроса налице ли е причинна връзка между тези нарушения (ако такива са допуснати) с крайния противоправен резултат – настъпилата смърт на С. А.. На първия въпрос: Представлява ли ловът правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – категорично да. По отношение тълкуването на тези две понятия продължават да са в сила т.8 и 9 от отмененото Постановление №6/69г. чрез препращане към него в т.4 от мотивите към Постановление №2/79 на на Пленума на ВС на РБ ( в тази насока и Решение №183/2000г. на I н.о. на ВКС), което в тази си част не е отменено (с Тълкувателно решение №1/24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК, се обявяват за изгубили сила точка 1, изр. 1, точка 8, точка 9 и точка 10 от Постановление № 2 от 27.09.1979 г. на Пленума на Върховния съд, изм. с Постановление № 7 от 6.07.1987 г. на Пленума на Върховния съд). "Правно регламентирана дейност" е такава дейност, за упражняването на която се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответен ред, за упражняването на които лицето има съответно разрешение. Вън от всякакво съмнение е, че за извършване на ловна дейност се изисква наличие на специални знания и опитност, а също и съответно разрешение. Ловът и ловната дейност като процес намират своята детайлна уредба в предписани правила за законосъобразното и безопасното й извършване – в Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча (ППЗЛОД), Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени със Заповед № РД-09- 354/08.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, обн. ДВ, бр. 38/2019 г. (ПЗБУТГТ), както и в Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от Управителния съвет на Национално ловно рибарско сдружение “Съюз на ловците и риболовците в България“ (НЛРС- СЛРБ), в сила от 21.11.2014 г., които съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на посочените Указания, са задължителни за всички ловци, членове на НЛРССЛРБ (тези указания са издадени въз основа разпоредбите на чл.50 ЗЛОД и чл.59, ал.3, т.4 буква „б“ от ППЗЛОД). Т.е. следва да се заключи, че ловът представлява дейност правно регламентирана. Освен такава тя представлява и източник на повишена опасност, защото представлява такава дейност, при която и най-малкото незнание или немарливо изпълнение създава опасност за живота и здравето на хората – и на участващи в процеса на лова, и на стоящи извън него. Тази опасност е обусловена от самия характер на ловната дейност, и в частност от употребата на различни видове огнестрелни оръжия.

По втория въпрос - Кои са участниците в тази правно регламентирана и представляваща източник на повишена опасност дейност, подсъдимият сред тях ли е, и какви задължения са му вменени като такъв: Участниците в лова (или в ловната дейност) са лица, придобили право на лов по реда на Глава Трета от Закона за лова и опазване на дивеча, както и разрешение за носене на огнестрелно оръжие по реда на ЗОБВВПИ и Правилника за приложението му, и същевременно включени в съответното разрешително за групов лов, издадено от Държавно горско стопанство. Подсъдимият отговаря на тези критерии, поради което и е на законово основание участник в груповия лов, организиран на 02.12.2023г. в ловностопанския район на с.Мортагоново, общ.Разград. Като такъв той се явява адресат на различни задължения, вменени му по силата на сочените нормативни и поднормативни актове. От тях вменени му във вина от прокуратурата и възприети и от първостепенния съд с постановената присъда са:

• чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, а именно: “Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях са длъжни да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им.“;

• чл. 293, т. 5 от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени със Заповед № РД-09-354/08.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, обн. ДВ, бр. 38/10.05.2019 г. а именно: “Забранява се стрелба в посока, в която има хора и животни или има съмнение за тяхното присъствие“;

• чл. 293, т. 6 от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, утвърдени с Заповед № РД-09-354/08.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, обн. ДВ, бр. 38/10.05.2019 г., а именно: “Забранява се стрелба по шум или неясно видима цел“;

• чл. 7, т. 14 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ в сила от 21.11.2014 г. а именно: “При дейности с ловно оръжие и боеприпаси за него задължително се спазват следните основни правила: “Забранява се стрелба по посока на хора или домашни животни, независимо от тяхното отстояние“;

• чл. 8, т. 1 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ в сила от 21.11.2014 г., а именно:

„Забранява се: Стрелба по шум, по неясно видима цел, и/или по такава, която може да предизвика злополука“;

• чл. 8, т. 3 от Указания за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, приети от УС на Национално ловно - рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България“ на 21.11.2014г. и в сила от същата дата, а именно: „Забранява се: Стрелба по посока на хора, независимо от тяхното отстояние“.

С оглед изложената по-напред фактология съдът счита, че подсъдимият не е нарушил чл.7 т.14 и чл.8 т.3 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, тъй като тези текстове предполагат наличие на хора и животни в посоката на стрелба, съответно визуалното им възприемане от стрелящия, който обаче въпреки това произвежда изстрел. В конкретния случай подсъдимият е произвел изстрел по шум и неясно видима цел, въпреки съществуващата за това забрана (ако бе възприел човек то със сигурност не би стрелял). Наличната растителност е в значителна степен ограничавала видимостта, и в потвърждение на това е фактът, че подсъдимият от разстояние 40м не е видял пострадалия. Затова при тази ограничена видимост той не е следвало въобще да произвежда изстрел. Същевременно у съзнанието на подсъдимия е следвало да съществува съмнение, че другият гонач – пострадалият С. А., се намира също в гората и върви след кучетата, в крайна сметка само двамата са били вътре в гората. Неспазвайки тези забрани подсъдимият Х. произвел изстрел в посоката на пострадалия, което и довело до смъртта му. Очевидна е в случая пряката връзка между причина и настъпИ. обективен противоправен резултат. Иначе казано настъпилата смърт на пострадалия е по причина неизпълнение на задълженията на подсъдимия – задължения, вменени му като такива по силата на законови и подзаконови нормативни актове.

И тай като на поставените по-напред три въпроса отговорите са категорично положителни, то може да се направи и извода, че подсъдимият със своите действия от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, визирано в теста на чл.123 ал.1 НК. В тази връзка издържана се явява правната оценка на фактите, направена от окръжния съд, включително и по отношение субективната страна на Д.ието. Т.е. с осъждането на подсъдимия не е допуснато нарушение на закона, напротив – той е приложен правилно. Следва само Х. да бъде признат за невинен да е нарушил чл.7 т.14 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели и чл.8 т. 3 от Указанията за безопасно боравене с огнестрелно оръжие за ловни цели, като се приложи закон за същото престъпление.

Поради което и в крайна сметка жалбата на подсъдимия този съд намира за неоснователна.

Неоснователна е тя и в искането за намаляване на наложеното наказание, също както и жалбата на частните обвинители за неговото увеличаване.

При индивидуализацията на наказанието съдът е съобразил всички правнорелевантни за това факти. Приел е като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало (настъпила реабилитация), добри характеристични данни, трудовата ангажираност, съпричиняването от страна на пострадалия. Че такова е налице също е безспорен факт. За да е налице общ принос в настъпването на общественоопасния резултат следва и дееца, и пострадалото лице да са нарушили определени свои задължения. Бе посочено кои от тях е нарушил подсъдимият. От своя страна пострадалият е нарушил разпоредбата на чл.293 т.11 от Правилата за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии, която въвежда забрана за групов лов на дива свиня без светлоотразителен елемент върху жилетката в сигнално жълто. А по делото е безспорно установено, че пострадалият е има сигнално яке, но го е съблякъл преди да влезе в гората и към момента на произшествието е бил без него. Като отегчаващо обстоятелство са отчетени множеството нарушени норми на правилата за безопасно боравене с огнестрелно оръжие при ловуване. Извод, с който настоящата инстанция ще си позволи да изрази несъгласие. Вменените във вина на подсъдимото лице нарушения са общо шест, по две от тях този съд смята че то следва да бъде оправдано. Остават общо четири, от които две въвеждат идентична забрана – стрелба по шум и неясно видима цел. Третото нарушение е на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Нейни адресати са всички лица, които притежават разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие, сред които несъмнено е и подс.Х.. Редукцията обаче на вменените във вина на подс.Х. нарушения не следва да доведе и до такава на наказанието поради факта, че обществената опасност на деянието е изключително висока. Предвид това и определеното на подсъдимия наказание следва да остане в този си вид – три години лишаване от свобода. При наличните материалноправни предпоставки на чл.66 НК правилен по съществото си се явява изводът на окръжния съд, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на Х. не е наложително ефективното му изтърпяване, както и че така определено то би изиграло своята предупредителна, възпитателна и възпираща роля, както върху дееца, така и върху другите членове на обществото. Подходящ е и установения изпитателен срок. Съобразено с данните за личността на подсъдимия и обществената опасност на Д.ието се явява и наказанието лишаване от право по чл.37 ал.1 т.7 НК за срок от четири години. Кумулативно определените в съответствие с разпоредбата на чл.57 ал.2 НК наказания лишаване от свобода и лишаване от права в своята съвкупност напълно са в състояние да изпълнят целите на закона, поради което и не се налага тяхното изменение – нито в посока намаляване (в тази връзка не са налице и условия за приложението на чл.55 НК), нито в посока увеличаване.

В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени сторените пред въззивната инстанция разноски в размер на 4 523, 20 (четири хиляди петстотин двадесет и три лева и двадесет стотинки), представляващи възнаграждение на вещите лица по изготвената комплексна експертиза.

Предвид изложеното, и като намира че са налице основания за частично изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.2 НПК Варненският апелативен съд