Решение № 4733 от 29.4.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 320/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК във вр. с чл.22в от ЗДДФЛ. Образувано е по жалба на Н. С. П. [населено място] против Акт за установяване на задължения по декларация № ПО-03000324125821-91-001/13.12.2024г., издаден от инспектор по приходите при ТД НАП Варна, потвърден с Решение № 17/23.01.2025г. на Директор ТД НАП Варна. Жалбоподателката сочи, че със съпруга си са [семейно положение] от 2019г., като упражняването на родителските права е предоставено на нея. Иска се отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателката поддържа жалбата си. Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана по делото молба, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: На 21.04.2023г. жалбоподателката е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за получен доход през 2022г., като е попълнила Приложение 10 – ползване на данъчни облекчения, като е поискала ползване на данъчно облекчение за едно ненавършило пълнолетие дете – 6000лв. С Акт за установяване на задължения по декларация № ПО-03000324125821-91-001/13.12.2024г., по искането за ползване на данъчно облекчение се приема, че при извършената проверка на 04.12.2023г. е установено, че другия родител Р. м. Г. вече е упражнил правото на ползване на облекчението през работодател. Поради това на Н. П. е изпратено съобщение, съгласно изискванията на чл.103 от ДОПК да подаде коригираща декларация, но в определения 14 дневен срок това не е сторено. Посоченият АУЗ по декларация е оспорен пред Директор ТД НАП Варна, който с Решение № 17/23.01.2025г. го е потвърдил. Обсъдено е и изпращането на покана по чл.103, ал.1 от ДОПК и неотстраняването на посочените в нея несъответствия, като предпоставка за издаването на АУДЗ. Съгласно представеното Удостоверение за извършено връчване по ел.път решението е връчено на 31.01.2025г., като настоящата жалба е постъпила в ТД на НАП - Варна на 07.02.2025г. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в законоустановения срок, като между страните няма спор относно просрочие, поради което съдът счита, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Жалбата е подадена след изчерпване на фазата на административния контрол и срещу акт издаден от компетентния орган в предвидената от ДОПК форма, съдържащ изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е процедурата по чл.107, ал.3 във вр. с чл.103 от ДОПК и проверката е приключила в определения срок. С оглед изложеното, не се установяват пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на АПВ. Спорът между страните е относно материалната законосъобразност на акта. На основание чл.22в ал.1 и ал.3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца може да се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което към 31 декември на данъчната година е: 1./ родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че: а) детето не е настанено извън семейството, и б) не е учредено попечителство или настойничество, или 2./ настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или 3./ член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или 4./ приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето. В настоящия случай няма спор между страните, че жалбоподателката има качество родител по отношение на детето Д. Р. Г.. Съгласно чл.22в ал.4 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва до размера на сумата от годишните данъчни основи по чл.17 и при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва намалението за съответната данъчна година. В настоящият случай, както е установил и административния орган се установява, че данъчното облекчение по чл.22в от ЗДДФЛ е било ползвано от другия родител на детето – неговия баща Р. М. Г. през работодателя си Терем-КРЗ Флотски арсенал Варна т.е. не е налице изискването на чл.22в ал.4 от ЗДДФЛ. Предвид горното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата, то на ответната страна са дължими направените по делото разноски, представляващи юрк.възнаграждение в размер на 80лв. Водим от горното, съдът