Решение № 386 от 12.1.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1088/2023 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателят М. И. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], вх. Б, ет.1, е оспорил заповед №СД-06-7/30.03.2023г. на министъра на правосъдието, с която жалбоподателят е изключен от утвърдения със заповед №ЛС-04-72/21.02.2006г. списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон след изпит за придобиване на квалификация синдик.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Излагат се конкретни доводи по всяко едно от нарушенията, посочени в заповедта. Твърди се, че жалбоподателят не е допуснал нарушение на чл.656, ал.3, вр. ал.2 от ТЗ, тъй като за него не е настъпила предвидената в ал.3 промяна, за което е следвало да подаде писмена декларация с нотариална заверка на подписа. Счита, че не е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.659, ал.1 от ТЗ, доколкото в съдебните производства действия по управление и разпореждане с вещи и права от имуществото на длъжника не са извършвани. Сочи, че за нарушението по чл.658, ал.2 от ТЗ не е бил уведомен, с което е било нарушено правото му на защита в административното производство. Според жалбоподателя наложената с обжалвания акт мярка е непропорционална на твърдените от административния орган нарушения. Иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие адвокат Събева, поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска оспорения акт да бъде отменен. Претендира разноски съгласно представен списък (л.282) и договор за правна защита и съдействие (л.283). Допълнително аргументира позицията си в представени по делото писмени бележки (л. 288-291 и л.292-296).

Ответникът – министър на правосъдието, чрез процесуалните си представители главен юрисконсулт Савов и главен юрисконсулт Николова, оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л.284). Представено е и писмено становище с подробно развити доводи за неоснователност на жалбата (л.151-163).

ФАКТИ:

Жалбоподателят М. И. К. е вписан в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед № ЛС-04-72/21.02.2006 г. (ДВ, бр.16/2006 г.) на министъра на правосъдието.

Със заповед №ИЗСВ-01-119 от 19.05.2022г. министърът на правосъдието е разпоредил извършване на тематична планова проверка на дейността на синдиците, назначени в производствата по несъстоятелност за 2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас, със срок на проверката – от 06.06.2022г. до 10.06.2022г. вкл. (л.133). Административният орган определил и лице, което да извърши проверката – С. С., на длъжност инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. В изпълнение на посочената заповед бил съставен план за извършване на проверка по чл.372, ал.1, т.9 от ЗСВ и чл.23, ал.1 от Наредба №3/27.06.2005г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (л.134).

С докладна рег.№92-11-28-22#2 от 03.08.2022г. гл. инспектор при Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ представил на министъра на правосъдието доклад за резултатите от възложената тематична планова проверка на дейността на синдиците, назначени в откритите производства по несъстоятелност за периода 01.01-31.12.2020г. при Окръжен съд – Бургас (л.68-97). В доклада е посочено, че плановата проверка във връзка с дейността на синдиците обхваща 27 търговски дела в Бургаския окръжен съд, като са установени различни хипотези на производства по несъстоятелност по подадени молби за откриване на производство, образуването или недопускане на образуване на съответното търговско дело.

Съгласно раздел V, т.1. от доклада, в производството по търговско дело №419/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд (длъжник „Рисайклинг България“ ЕООД) са установени следните нарушения в дейността на синдика М. К.: липсват данни за воден дневник на синдика по чл.659, ал.1 от ТЗ; липсват приложени по делото ежемесечни отчети по чл.659, ал.2 от ТЗ; липсва списък на предявени вземания, който следва да бъде изготвен от синдика съгласно чл.686 от ТЗ; липсва декларация по чл.656, ал.2 от ТЗ; липсва застраховка по чл.663а от ТЗ.

По раздел V, т. 3. от доклада, относно образуваното т.д. №9/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд (срещу „Южна Лоза“ ЕООД) са констатирани следните нарушения в дейността на синдика Козарев: липса на данни за дневник на синдика по чл.659, ал.1 от ТЗ; липсват по делото ежемесечни отчети по чл.659, ал.2 от ТЗ; липсват подадена декларация по чл.656, ал.2 от ТЗ; липса на застраховка по чл.663а от ТЗ.

Съгласно раздел V, т. 8 от доклада проверяващите са констатирали, следните нарушения в дейността на жалбоподателя в качеството му на синдик по т.д. №357/2020г. по описа на БОС (срещу „Южно вино“ АД): липса на данни за дневник на синдика по чл.659, ал.1 от ТЗ; липса на ежемесечни отчети по чл.659, ал.2 от ТЗ; липсват декларации по чл.656, ал.3 от ТЗ; липса на застраховка по чл.663а от ТЗ; липса на депозиран отговор от синдика на въпроси, поставени с молба вх.№3575/17.03.2022г. от НАП, с което е нарушен чл.659, ал.3 от ТЗ.

В изложението на доклада е формиран извод, че по трите горецитирани съдебни производства по несъстоятелност са установени идентични нарушения на синдика М. К.. Установена е системност в нарушенията на синдика – липса на ежемесечни отчети, липса на дневник, липса на застраховка, липса на декларации.

Докладът бил утвърден с резолюция „Да“ от министъра на правосъдието. На 29.08.2022г. препис-извлечение от доклада е изпратен до Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ и до жалбоподателя, като на последния е указано, че разполага с 14-дневен срок от получаването да представи писмен отговор и да ангажира доказателства по изложеното в доклада (л.65).

На 16.09.2022г. Козарев представил писмени обяснения против констатациите по извършената тематична планова проверка (л.57-63). Възраженията си обосновал поотделно за всяко от съдебните производства – т.д. №419/2020г., т.д. №9/2020г. и т.д. №357/2020г., всичките по опис на Окръжен съд – Бургас. Аргументите на жалбоподателя против констатациите от проверката могат да бъдат систематизирани, както следва:

• Жалбоподателят сочи, че дневник на синдика не е създал и водил поради липса на хипотезата по чл.659, ал.1 от ТЗ, а именно наличие на действие, свързано с управление и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността, доколкото такива действия не са извършвани. Конкретно за производството по т.д. №357/2020г. сочи, че дневник на синдика не е получил от синдика, който е сменил в това производство;

• Ежемесечни отчети не са подавани от негова страна поради липса на съществени действия и факта, че всичките му действия и последици от тях се установяват от кориците на делото, респ. са проследени коректно при проверката;

• Липсата на списък по чл.686 ТЗ по делото описва като „очевиден деловоден проблем“, резултат от грешка или загубване на документа. Сочи, че списък по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ на приетите предявени вземания към „Рисайклинг България“ ЕООД е бил надлежно съставен от синдика и е бил представен по делото пред БОС, с рег.№265222/02.04.2021г., копие от който прилага към възражението си (л.64);

• Твърди, че декларация по чл.656, ал.3 от ТЗ действително липсва, тъй като няма промяна в обстоятелствата по ал.2, изискваща подаването на такава декларация. Подаването й било изискуемо само в случай, че е налице промяна относно съществуване или несъществуване на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности. Наличните по делата декларации, подавани от него, били изключително подробни и надхвърляли изискването на правната норма за съдържанието на декларацията;

• Липсата на застраховка за дейността си по цитираните търговски дела обосновава с фактическия отказ на застрахователите да сключат такъв застрахователен договор поради липса на алгоритъм и разбиране на същността му, респ. непредлагане на такава услуга. В тази връзка е отправено предложение към министерството на правосъдието да осъществи делови контакт с камарата на застрахователите за решаването на този проблем;

• Жалбоподателят сочи, че до него не е достигнало искане вх.№3575/17.03.2022г. от НАП, изпратено по повод образуваното т.д. №357/2020г. по описа на БОС. Уведомление за наличието на такова искане не е получил нито от кредитора, нито от съда по несъстоятелността.

В заключение жалбоподателят твърди, че допуснатите от него пропуски са резултат на недоглеждане и недооценка на значимостта на отчетността в производствата, но това не е довело до липса на ясна отчетност в съответното съдебно производство. Отправени са de lege ferenda предложения до министерството на правосъдието за приемане на реформи относно работата и устройството на производството по несъстоятелност.

Във връзка с възложената планова проверка, на 10.01.2023г. инспекторът от Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ е поискал от Окръжен съд – Бургас копия на декларациите по чл.656, ал.2 от ТЗ, подадени от синдика в производствата по т.д. №419/2020г., т.д. №9/2020г. и т.д. №357/2020г., всичките по опис на БОС (л.56). В отговор, с писмо изх.№11/11.01.2023г. до министерство на правосъдието са били изпратени 3 бр. нотариално заверени декларации по чл.656, 655 от ТЗ, подадени от жалбоподателя по цитираните търговски дела по описа на Бургаския окръжен съд (л.51-55).

По повод представените от синдика писмени обяснения против констатациите в първоначалния доклад, проверяващият инспектор представил на министъра на правосъдието доклад с peг.№92-11-28 от 27.02.2023г., в който детайлно са обсъдени възраженията на жалбоподателя и същите са приети за неоснователни (л.38-49). На министъра на правосъдието е предложено да издаде заповед за изключване на синдика М. К. от списъка по чл.655, ал.2, т.7 от ТЗ на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност.

Въз основа на тези констатации, министърът на правосъдието издал оспорената заповед № СД-06-7/30.03.2023 г. (л.28-35), с която на основание чл.655, ал.3, вр. с чл.655, ал.2, т.7 от ТЗ, във вр. с чл.23, ал.3, предложение първо от Наредба №3/27.06.2005г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците (Наредбата), жалбоподателят М. И. К. е изключен от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед №ЛС-04-72/21.02.2006г., след изпит за придобиване на квалификация синдик.

В мотивите на заповедта министърът на правосъдието обсъдил направените от жалбоподателя възражения против констатациите в доклада от извършената тематична проверка, както следва:

Като неоснователно е преценено възражението на жалбоподателя за това, че в случая „липсва предпоставката промяна в обстоятелствата“, тъй като след назначаването му за синдик в „Южна лоза“ АД е назначен и в „Южно вино“ АД и „Рисайклинг България“ ЕООД. Прието е, че разпоредбата на чл.656, ал.3, вр. с ал.2 от ТЗ е императивна и изисква от синдика незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността при настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по чл.656, ал.2 от ТЗ. В случая липсват данни за изпълнение на това императивно задължение от страна на синдика.

При тези факти ответникът е приел, че с описаните в заповедта нарушения в трите производства по несъстоятелност жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.660, ал.1 от ТЗ. Според административния орган повтарящите се нарушения на жалбоподателя като синдик в посочените производства са индиция за системно неизпълнение на законовите му задължения и наложена от негова страна лоша практика за пълна непрозрачност на действията му. Прието е, че в цялостната дейност на синдика няма яснота, нито конкретно извършени действия, подробно описани и даващи представа за реално свършена работа. Отчетено е, че в производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници. За осъществяването на тези цели синдикът следва да полага грижата на добрия търговец в цялостното си поведение, което в случая не е изпълнено от жалбоподателя. При определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушенията, отразени в доклада от 05.08.2022г., обстоятелствата, при които са извършени и отношението на синдика към така установените нарушения.

Процесната заповед е изпратена с писмо изх. № 92-11-28/22/06.04.2023 г. до М. К. (л.36), получено лично от него на 01.06.2023г. според приложеното известие за доставяне № 3110013291767 (л.37).

Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез административния орган на 14.06.2023г., което се установява от датата на пощенското клеймо (л.27).

С разпореждане [номер]/07.11.2023г., постановено по настоящото дело, е изискано от Окръжен съд – Бургас да представи по делото удостоверение за обстоятелства и съответните доказателства, удостоверяващи извършените от синдика действия по процесните дела за несъстоятелност (л.174).

В изпълнение на разпореждането е постъпило писмо вх.№11553/13.11.2023г. от съдия от Окръжен съд – Бургас (л.179), в което се съдържа информация, че с определение №260265/20.10.2020г., постановено по т.д. №9/2020г. по описа на БОС, М. К. е назначен за постоянен синдик, като на 20.10.2020г. са подадени декларации по чл.656, 655 от ТЗ (л.181) и заявление вх.№267252/02.11.2023г. за встъпване в длъжност като постоянен синдик на „Южна лоза“ ЕООД (л.182). Посочено е, че решението за откриване на производството по несъстоятелност е вписано в Търговския регистър на 22.06.2020г., а списъците на приетите вземания са обявени в ТР на 21.08.2020г. от синдик Маджарова. Дневникът по чл.659, ал.1 от ТЗ се намира у синдика и не е изискван от кредитор или от съда. Предприетите от жалбоподателя действия са удостоверени с представени копия на следните документи: молба вх.№263236/22.02.2021г. от М. К., към която са приложени списъци на допълнително приети и неприети вземания (л.183-184); предложение за обявяване на длъжника в несъстоятелност вх. №263238/22.02.2021г. (л.185); молба вх.№269852/17.08.2021г. за свикване събранието на кредиторите поради необходимост от пристъпване към осребряване масата на несъстоятелността (л.187); частична сметка за разпределение (л.190); доклади от 27.06.2022г., от 05.01.2023г. и от 06.06.2023г., подадени от М. К., относно текущата дейност на длъжника и по опазване на неговото имущество (л.194, 195 и л.200). В писмото от Окръжен съд – Бургас се сочи, че не са налагани глоби на синдика Козарев, а дневниците на синдика не се намират по кориците на делото.

По делото е постъпило и съдебно удостоверение вх.№11618/14.11.2023г. от Окръжен съд – Бургас, от което се установява, че съгласно Определение №260290/12.03.2021г., постановено по т.д. №419/2020г. по описа на БОС, М. К. е встъпил в длъжност като синдик на 17.03.2021г. (л.208). Дневникът по чл.659, ал.1 от ТЗ не е изискван от кредитор или от съда по несъстоятелността. Сочи се, че глоби на синдика не са налагани, както и че по делото не са приложени дневниците по чл.659, ал.1 от ТЗ, водени от синдика. От окръжния съд са представени следните доказателства за предприетите от Козарев действия в производството: подадена от него декларация по чл.656, 655 от ТЗ (л.212); доклад от 21.07.2021г. за действия по пристъпване към подготовка осребряване на масата на несъстоятелността (л.213); банкови документи за разкриване на банкова сметка на длъжника (л.214-222); доклад на оценител за определяне на ликвидационна стойност на активите на длъжника (л.227-235); доклад от 06.10.2021г. от извършено изпълнение на окончателна сметка за разпределение (л.236); 3 бр. отчети за дейността, подавани от синдика Козарев (л.237-239); доклад от 18.10.2021г., с който жалбоподателят потвърждава изчерпване масата на несъстоятелността на длъжника (л.244); заявление от 15.10.2021г., потвърждаващо осъществена сделка по продажба на скрап (л.255); опис на установеното имущество-маса на несъстоятелността (л.263-274).

Съгласно данните в постъпилото на 15.11.2023г съдебно удостоверение от Окръжен съд – Бургас (л.275) жалбоподателят е встъпил в правомощията си на синдик по т.д. №357/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд на 07.09.2021г. с подадено от него заявление (л.278). Козарев е представил декларация по чл.656, 655 от ТЗ (л.279). В удостоверението от окръжния съд е посочено, че дневникът по чл.659, ал.1 от ТЗ не е изискван, както и че такива дневници не се намират по делото. Не са налагани глоби на синдика. От страна на окръжния съд са представени следните документи: писмо вх.№3575/17.03.2022г. от директор дирекция „Държавни вземания“ при ЦУ на НАП с поставени въпроси към М. К. в качеството му на синдик на „Южно вино“ АД (л.277); доклади, изготвени от Козарев през м. декември 2022г. и м. юни 2023г. с данни за дейността на длъжника и за опазване на имуществото му (л.280-281).

П. И.:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министъра на правосъдието, в кръга на законово регламентираното му правомощие по чл.655, ал.3 от ТЗ (в приложимата редакция – ДВ, бр. 25 от 29.03.2022 г., в сила от 8.07.2022г.) да изключва от утвърдения списък лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици.

Заповедта е издадена в писмена форма и отговаря на изискванията предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й.

В хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, което да предпостави отмяна на оспорения акт. В съответствие с общите изисквания на АПК за издаване на административен акт и специалните правила по чл.23, ал.1 и 2 от Наредба №3/27.06.2005г., жалбоподателят е бил уведомен за извършената тематична планова проверка, като му е връчен препис-извлечение от доклада и му е дадена възможност да представи писмен отговор против констатациите на проверяващите (л.65). Жалбоподателят се е възползвал от предоставената възможност и е депозирал писмени обяснения по всяко от установените нарушения за съответните съдебни производства (л.57-63). В мотивите на оспорената заповед представеното от жалбоподателя възражение е разгледано подробно от административния орган.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя в писмената защита относно неспазване на сроковете за издаване на процесната заповед, като се твърди, че приложение намират общите правила на ЗАНН. Установените в случая нарушения на задълженията на синдика по посочените съдебни производства по несъстоятелност не следва да се квалифицират като административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН, доколкото те не са обявени за наказуеми с административно наказание, налагано по реда на ЗАНН. Осъществяваният от министъра на правосъдието контрол върху дейността на синдиците е специален и различен от реализиране на административнонаказателната им отговорност. Производството по вписване на дадено лице в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, респ. отписването им от този списък, представлява по своя характер регистърно производство. Това е така, защото за министъра на правосъдието възниква задължение за вписване, респ. за отписване на лицето от списъка при наличието на конкретни законови условия – успешно положен изпит за придобиване на [жк], респ. установено нарушение във връзка с дейността като синдик. Освен това в чл.23, ал.4 от Наредбата изрично е посочено, че заповедта на министъра за изключване на синдик от списъка подлежи на обжалване по реда на АПК. В този смисъл, след като нарушенията във връзка с дейността на синдика не съставляват административни такива, за тях не е приложим института на погасителната давност за реализиране на административнонаказателната отговорност. Както в нормата на чл.655, ал.3 от ТЗ (в приложимата към издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 25 от 29.03.2022г., в сила от 8.07.2022г.), така и в чл.23 от Наредба №3/27.06.2005г. липсват регламентирани срокове, в които административният орган е длъжен да се произнесе с индивидуален административен акт в резултат на проверката на дейността на синдиците, назначени в производствата по несъстоятелност. След като посочените разпоредби не предвиждат преклудиране на правото на министъра на правосъдието да издаде административен акт, се обуславя извод, че правомощието му може да бъде упражнено служебно и не е ограничено с давностен или преклузивен срок. За пълнота следва да се посочи, че с новата разпоредба на чл.655, ал.4 от ТЗ (ред. ДВ, бр. 66, в сила от 01.08.2023г.), която не е приложима в процесния случай, законодателят е предвидил изрично, че министърът на правосъдието може да изключи синдика от списъка не по-късно от 6 месеца от откриването на нарушението и не по-късно от три години от извършването му. Това означава, че до приемането на тази разпоредба не са били регламентирани срокове за осъществяване от страна на министъра на правомощието му свързано с изключване на синдика от списъка.

По приложението на материалния закон:

Оспорената заповед е с правно основание чл.655, ал.3 от ТЗ (ДВ, бр. 25 от 29.03.2022г., в сила от 8.07.2022г.), според която министърът на правосъдието изключва от списъка по ал.2, т.7 лицата, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Тези промени се обнародват в „Държавен вестник“. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.23, ал.3 от Наредба №3/27.06.2005г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците.

По делото не се спори, че жалбоподателят е включен в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон, утвърден със заповед на министъра на правосъдието след изпит за придобиване на квалификация за синдик.

Заповедта за изключване на М. И. К. от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, е оспорена изцяло от жалбоподателя. Предвид идентичността между някои от констатираните нарушения по трите съдебни производства съдът намира, че следва да разгледа приложението на материалния закон в акта чрез групиране на нарушенията, а не последователно и поотделно за всяко съдебно производство, с цел избягване на ненужно повторение на мотиви по повод идентични нарушения, описани при проверката на дейността на синдика.

Съгласно посочената като нарушена норма при настъпване на промяна в някое от обстоятелствата по ал.2 синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността. От своя страна разпоредбата на чл.656, ал.2 от ТЗ указва, че при назначаването му синдикът с писмена декларация с нотариална заверка на подписа декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности.

От представените доказателства се установява следната последователност на действията на жалбоподателя:

• на 20.10.2020г. с оглед назначаването му за синдик на „Южна лоза“ ЕООД М. К. е представил по т.д. №9/2020г. по описа на БОС нотариално заверена декларация по чл.656, 655 от ТЗ, с която декларирал качеството си на синдик и на „Аери Билд“ ЕООД и „БТЕКС“ АД (л.181);

• на 20.01.2021г. жалбоподателят е бил назначен за синдик на „Рисайклинг“ ЕООД по т.д. №419/2020г. по описа на БОС, като за целта подал декларация по чл.656, 655 от ТЗ, в която вписал, че към посочения момент изпълнява длъжността синдик на „БТЕКС“ АД, „Аери Билд“ ЕООД, „Климат“ ЕООД и „Южна лоза“ ЕООД (л.212);

• впоследствие на 07.09.2021г. при назначаването му като синдик на „Южно вино“ АД, по т.д. №357/2020г. по описа на БОС Козарев е подал декларация по чл.656, 655 от ТЗ, с която декларирал, че към момента изпълнява длъжността синдик на „Аери Билд“ ЕООД, „БТЕКС“ АД, „Климат“ ООД, „Екорисайклинг“ ЕООД, „Южна лоза“ ЕООД и „Феникс Експорт“ ЕООД (л.279).

Не са представени обаче доказателства за това, че по т.д. №9/2020г. синдикът е уведомил конкретния съд по несъстоятелността за промяната в обстоятелствата – назначаването му впоследствие за синдик на „Рисайклинг“ ЕООД и „Южно вино“ АД, респ. няма данни, че и по т.д. №419/2020г. и т.д. №357/2020г. от Козарев са били представени уведомления за последващото му назначаване за синдик в горепосочените дружества. Т.е. в хода на извършената проверка безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят в качеството му на синдик не е изпълнил задължението си да уведоми съответния съд по несъстоятелността за новонастъпилите обстоятелства – че е назначен също за синдик и по т.д. №9/2020г., т.д. №419/2020г и т.д. №357/2020г., всичките по опис на БОС. Противно на изложеното в писмената защита, в случая се установява промяна на заявените в декларациите обстоятелства, като са налице данни, че тези промени са настъпили след момента на първоначалното деклариране на обстоятелствата. Нормата на чл.656, ал.3 от ТЗ е императивна и след като синдикът не е заявил изменението в обстоятелствата на ал.2 на чл.656 от ТЗ, административният орган правилно е ангажирал отговорността му за неизпълнение на това задължение.

Дневници по т.д. №9/2020г., т.д. №419/2020г и т.д. №357/2020г. по описа на БОС не са представени нито в хода на осъществената от административния орган проверка, нито в хода на настоящото съдебно производство.

Съгласно чл.659, ал.1 от ТЗ синдикът записва в прономерован и прошнурован от него и заверен от съда дневник всяко свое действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Когато функциите на синдик се изпълняват от две или повече лица, разногласията между тях и взетите решения се отбелязват в дневника.

Съдът не споделя разбирането на жалбоподателя за това, че такъв дневник може и да не се води при липса на действия, свързани с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността. Описаното в нормата задължение, обаче не предпоставя наличие на действие, свързано с управлението и разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника или от масата на несъстоятелността за да се пристъпи към създаване на прономерован и прошнурован, и заверен от съда дневник. Задължението за водене на дневник е проявление на задължението за отчетност и принцип за публичност на производството по несъстоятелност и дейността на синдика. Създаването му, прономероването и прошнуроването му и заверяването от съда предхождат според законодателя възникването на действия, свързани с управлението и разпореждането, които следва да се вписват в него. Дневникът съдържа данни за цялостната дейност на синдика както относно масата на несъстоятелността, така и относно цялото имущество на длъжника, независимо дали са извършвани действия по управление и разпореждане с вещи и права от това имущество. От друга страна следва да се държи сметка, че по т.д. №419/2020г. по описа на БОС е установено, че длъжникът притежава парични средства и вещи, за които съдът с Определение №261602/08.10.2021г. е указал на синдика да предприеме действия по вещите предмет на договор за особен залог - отпадъци от черни и цветни метали, находящи се в лицензирано място за съхранение – пристанище Европа, Бургас (л.209). В този смисъл воденето на дневника за всяко действие, свързано с управлението на посочените вещи, би могло да послужи като средство за информация относно реалната наличност на паричните средства на длъжника. Следователно липсата на дневник преклудира правото на кредиторите и съда да осъществяват контрол върху дейността на синдика и липсата на такъв несъмнено съставлява нарушение по смисъла на чл. 659, ал.1 от ТЗ.

Съобразно разпоредбата на чл.659, ал.2 ТЗ синдикът представя на съда и комитета на кредиторите ежемесечно, а при поискване – незабавно, отчет за своята дейност. Касае се за месечна отчетност, която е вменена като задължение на синдика.

В случая такива отчети не са представени от жалбоподателя, като се твърди, че това се дължи на липсата на извършени съществени действия и факта, че всичките му действия и последици от тях се установяват от кориците на делата за несъстоятелност.

Съдът намира възражението за неоснователно. С месечните си отчети синдикът не само информира участниците в производството за извършените от него действия, но и за това на какъв етап се намира самото производство. В съдебната практика неизпълнението на задължението за отчетност се възприема като основание за изключване от списъка на синдиците, независимо дали са настъпили конкретни вреди от нарушението (Решение по адм. д. № 9996/2006 г. на ВАС, Решение по адм. д. № 7451/2007 г. на петчленен състав на ВАС). Съществена част от дейността в производството по несъстоятелност се осъществява от синдика и при липса на отчетност за дейността му, прозрачността се оказва нарушена.

Вярно е, че по цитираните в заповедта дела пред съда по несъстоятелността от страна на жалбоподателя са били представяни доклади за отчитане на дейността му – доклади от текущата дейност на длъжника и по опазване на неговото имущество (л.194, 195 и л.200), доклад за изчерпване масата на несъстоятелността (л.244), доклад за извършено изпълнение на окончателна сметка за разпределение (л.236), доклад за действия по подготовка осребряване на масата на несъстоятелността (л.213). Представянето на тези доклади не удовлетворява законовото изискване, тъй като те целят информирането на съда по несъстоятелността за конкретно извършени от синдика действия, без да имат значение на месечна отчетност, тъй като отчети/доклади не са подавани всеки месец по съответните дела, както изисква разпоредбата на чл.659, ал.2 от ТЗ.

В този смисъл съдът намира извода на административния орган за наличие на установено нарушение във връзка с осъществяване дейността на синдик за основателен.

Съгласно чл.663а, ал.1 ТЗ синдикът се застрахова за времето, през което е назначен за синдик по конкретното производство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. В същия смисъл е и чл.22, ал. 1 от Наредбата. Според чл. 663а, ал. 2 от ТЗ задължението по ал.1 се изпълнява в тридневен срок от избора и преди встъпване в длъжност.

Жалбоподателят не е оспорил тази констатация на административния орган, нито е ангажирал доказателства за изпълнение на това законово изискване. Не може да бъде възприето за извинително спрямо него твърдението за фактически отказ на застрахователите да сключат със синдика застрахователен договор поради липса на алгоритъм и непредлагане на такава услуга. От една страна жалбоподателят не е представил никакви доказателства за посочения факт, а голословното твърдение за съществуването му не могат да обосноват извод за липсата на извършено нарушение. Същевременно по делото няма данни преди извършване на проверката Козарев да е уведомявал министъра на правосъдието за наличието на такъв проблем.

Нарушението на задължението е формално, поради което е без значение наличието или липсата на вредоносен резултат от неспазването на цитираната разпоредба. Това означава, че административният орган правилно е приложил закона, като е установил при безспорна между страните обстановка, че нарушението на чл. 663а от ТЗ е налице.

На 17.03.2022г. от директора на дирекция „Държавни вземания“ при ЦУ на НАП, в качеството на кредитор на длъжника по т.д. №357/2020г. по описа на БОС, е изпратено писмо до синдика Козарев, с копие до Окръжен съд – Бургас, с поставени въпроси на основание чл.659, ал.3 от ТЗ (л.277), като по делото липсват данни синдикът да е отговорил на тези въпроси.

Жалбоподателят твърди отрицателния факт, че уведомление за такова писмо не е получил нито от кредитора, нито от съда по несъстоятелността. Отрицателният факт може да бъде оборен с противоположни положително настъпили факти, които опровергават отрицателния. В случая за административния орган е тежестта да докаже, че писмото от НАП е било получено от синдика. Доколкото писмото е адресирано до Козарев и е било изпратено на адреса му, следва да бъдат представени доказателства за това дали писмото е получено от адресата, респ. че обратната разписка се е върнала като непотърсена. След като не се доказва дали такова писмо действително е достигнало до знанието на синдика, няма как да се очаква той да отговори на постъпилото от НАП искане, т.е. не може да се твърди, че изискуемата и дължимата от синдика процесуална активност при изпълнения на задълженията му не е положена. В този смисъл съдът намира, че липсата на отговор не обосновава извод за нарушение на чл.659, ал.3 от ТЗ.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.

От доказателствата по делото се установява, че с Определение №261602/08.10.2021г. по т.д. №419/2020г. по описа на БОС (л.209) търговският съд е указал на жалбоподателя да предприеме действия по отношение на установените вещи, служещи като обезпечение по договора за особен залог от 19.10.2020г. (отпадъци от черни и цветни метали, находящи се в лицензирано място за съхранение – пристанище Европа, Бургас), като представи надлежен отчет за дейността.

Този факт е отбелязан в изложението на доклада за извършената тематична планове проверка (л.74), но в частта, в която са формирани изводите на проверяващия за извършени нарушения от синдика липсва посочено нарушение, [жк], ал.2 от ТЗ. Основателно е възражението в жалбата за нарушено право на защита поради това, че твърденията за извършеното нарушение се появяват едва в издадената заповед, с която е приключила административното производство. По отношение на цитираната фактическа констатация не е осигурена гарантираната от АПК и Наредба №3/27.06.2005г. възможност за участие на заинтересованото лице посредством възможността за представяне на отговор. В конкретния случай отреченото право на жалбоподателя за изразяване на становище против това нарушение е нарушение.

Отделно от това следва да се посочи, че в изпълнение на определението на търговския съд синдикът, на 18.10.2021г. е представил окончателен доклад и доклад за извършени разпределения по чл.733 от ТЗ, включително относно вещите, служещи като обезпечение по договор за особен залог (л.244-274). В изпълнение разпореждането на съда синдикът е изискал от независим оценител на недвижими имоти да изготви оценка на ликвидационната стойност на активите, собственост на дружеството (л.227-235). В представен от синдика доклад е обобщена информация относно извършените разпределения на суми, събрани при осребряването и останалите неплатени вземания. Предвид изчерпване на масата на несъстоятелността, с определение №261279/17.11.2021г. по описа на БОС съдът е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаване на длъжника „Рисайклинг България“ ЕООД (л.210).

При това положение съдът приема за неправилен изводът на административния орган за извършено от Козарев нарушение на чл.658, ал.2 от ТЗ. Напротив, представени са доказателства, от които се установява, че указанията на съда по несъстоятелност са надлежно изпълнени от синдика, поради което и производството по несъстоятелност е прекратено от Бургаския окръжен съд.

Съгласно чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ в 7-дневен срок от изтичането на срока по чл.685, ал. 1 синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването.

Според чл.685, ал.1 от ТЗ кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

В мотивите на заповедта административният орган е установил, че списъкът с предявени вземания е обявен по партидата на търговеца и представен по делото на 02.04.2021г. (л.64), а синдикът е следвало да депозира списъкът до 25.03.2021г., т.е. констатирано е наличие на закъснение от 8 дни. Този факт не се оспорва от жалбоподателя, като вместо това се твърди, че срокът по чл.686, ал.1 от ТЗ не е преклузивен и „забавянето от негова страна със 7-8 дни е незначително и маловажно“.

Съдът намира, че неспазването от страна на синдика на установения от чл.686 от ТЗ 7-дневен срок е неизпълнение на императивна правна норма в частта й, вменяваща задължение на синдика да състави списък на приетите предявени вземания на кредитори. Сроковете по чл.685 и чл.686, ал. 1 от ТЗ са точно фиксирани и не позволяват разширително тълкуване. Независимо от характера на тези срокове, неспазването им представлява неизпълнение на функционалното задължение на синдика за издирване и уточняване на кредиторите. Тази дейност е с особена значимост, както правилно е прието от административния орган, тъй като списъците обективират дали предявените вземания на кредиторите са приети за съществуващи или не, а освен това има значение и за последващи действия на кредиторите, свързани с датата на оповестяване на тези списъци. Предписаните в закона кратки срокове са с оглед охраната интересите на кредиторите и несъобразяването с визирания в нормата срок съставлява нарушение на задълженията на синдика и е индиция за отсъствие на изискваната от него дължима грижа на добър търговец. В допълнение следва да се посочи, че при наличие на обективни пречки за спазване на този срок, синдикът е следвало да поиска от съда удължаване на срока за изготвяне и представяне на списъците, за което няма данни по делото.

В този смисъл съдът намира за основателен извода на административния орган за наличие на установено нарушение във връзка с осъществяване дейността на синдика.

При така описаните нарушения и пропуски в дейността на жалбоподателя административният орган правилно е приел, че е налице съвкупност от неизпълнение на нормативно вменени задължения на синдика. Неоснователността на констатациите на административния орган, описани в пункт 5) и 6) от настоящото решение, не води до различен извод. Изложените съображения са достатъчни, за да наложат извод, че правилно органът е приел, че Козарев не е изпълнил задължението си да полага грижата на добър търговец при осъществяване на дейността му като синдик по посочените в заповедта дела.

Жалбоподателят твърди, че дори да се приеме, че някои от твърдените в заповедта нарушения са действително извършени, то наложената санкция представлява непропорционална мярка, тъй като описаните нарушения са несъществени и несъразмерни спрямо всички правомерни действия в дейността му като синдик.

В приложимите законови разпоредби не е предвидено автоматично изключване на синдика от списъка със заповед на министъра на правосъдието, като това трябва да стане при спазване на изискванията за пропорционалност на мярката. Установените нарушения, извършени от синдика, трябва да бъдат такива, че да поставят под съмнение постигане на целта на производството по несъстоятелност и доверието и добросъвестността, които синдикът би следвало да гарантира на лицата в производството по несъстоятелност. Правомощията и задълженията на синдика в производството по несъстоятелност са определени от закона с достатъчна степен на конкретност и те съставляват рамката, в която се осъществява проверката на дейността им.

При издаване на процесната заповед административният орган е осъществил преценка на критериите по чл.6, ал.1 от АПК, като е изложил съображения за това положил ли е синдикът усилия и добросъвестност при упражняване на правомощията си, така че да охрани в максимална степен интересите на съответния длъжник. Съдът намира, че описаните в заповедта нарушения са пропорционални на приложената от административния орган мярка – изключване на синдика от списъка по чл.655, ал.2, т.7 от ТЗ. Жалбоподателят е извършил пет нарушения, повтарящи се във всяко от трите съдебни производства по несъстоятелност, което свидетелства за системно неизпълнение на задълженията, регламентирани с разпоредбите на Търговския закон. Липсата на воден от синдика дневник, непредставянето на ежемесечни отчети, на декларации за промяна на обстоятелствата, липса на професионална застраховка, както и неспазване на срока за представяне на списъка с приети вземания, са индиция за това, че жалбоподателят не е упражнил правомощията си на синдик с необходимия професионализъм, точност и в съответствие със законовите разпоредби. В този смисъл е правилен изводът на органа за наложена от страна на синдика практика за липса на прозрачност на действията му. С оспорената заповед несъмнено се засягат правата и интересите на жалбоподателя, чието заличаване от списъка е разпоредено, но това засягане е обусловено и оправдано от защита интересите на лицата в производството по несъстоятелност.

Затова настоящият състав намира, че в конкретния случай ответникът е упражнил своето правомощие по чл.655, ал.3 от ТЗ в съответствие с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и с целта на закона. Правомощието на министъра е предвидено независимо от правомощието на съда по несъстоятелността да преценява законосъобразността на дейността на синдика и в случая е реализирано законосъобразно.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна по всички критерии на чл.146 от АПК, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника. На основание чл.143, ал.3 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, Административен съд Бургас,