Решение № 484 от 7.2.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1105/2024 г.

Производството е по реда на чл. 128 и сл. от АПК, образувано по жалбата на „ЗАРА-Е“ ООД ЕИК833093660 против Мълчалив отказ на Директора на Агенция „Митници“ да постанови решение с правно основание чл.53 ал.3 вр. с чл.53 ал.1 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, формиран по Заявление с рег. №32-1109077/09.12.2024г за прекратяване действието на лиценз №618 за управление на данъчен склад BGNCA00145002. Жалбата е подадена на 30.12.2024г от редовно упълномощен от управителя на дружеството адвокат, а с нея се иска да бъде отменен мълчаливия отказ на Директора на Агенция „Митници“ като формиран в противоречие с чл. 53 ал.1 т.2 вр. с ал.3 от Закона за акцизите и данъчните складове. В обстоятелствената част на жалбата са посочени, в тяхната хронология следните действия на лицензирания складодържател, предприети в изпълнение на ЗАДС: Жалбоподателят е подал на 15.11.2024г искане с правно основание чл.79 вр. с чл.81 от ЗАДС за издаване на решение за промяна размера на обезпечението, поради промяна на обстоятелствата, от които зависи. Поради това, че размера на обезпечението е елемент от съдържанието на издадения лиценз, искането от 15.11.2024г е за промяна на вписаните в лиценза обстоятелства по чл.51 ал.1 т.8 от ЗАДС в изпълнение на задължението по чл. 52 ал.1 т.2 от ЗАДС, която промяна настъпва с издаване на решение по чл.81 ал.1 от ЗАДС. От 15.11.2024г до 09.12.2024г не е издадено Решение с правно основание чл.81 ал.1 от ЗАДС, поради което и предвид задължението за предоставяне на ново обезпечение не по-късно от 17.12.2024г – 14 дни преди на 31.12.2024г да изтече срока на предходното обезпечение, жалбоподателят е предявил искане с правно основание чл. 53 ал.1 т.2 от ЗАДС за прекратяване действието на Лиценз №618 за данъчен склад BGNCA00145002. На 17.12.2024г дружеството е извършило деловодна справка по движението на искането с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, подадено на 09.11.2024г, при която е установил, че е необходимо да заяви изрично, че не желае издаване на решение с правно основание чл.81 от ЗАДС и поддържа само последното си искане от 09.11.2024г. Жалбата против мълчаливия отказ е подадена, чрез административния орган и до Административен съд Стара Загора на 30.12.2024г, като на същата дата Директора на Агенция „Митници“ е постановил Решение №Р-497/32-1128676/30.12.2024г за спиране на производството по искането с рег. №32-1109077 от 09.12.2024г, допълнено с молба вх. №32-1120151/17.12.2024г за прекратяване действието на Лиценз №618 на „ЗАРА-Е“ ООД за управление на данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145002. По повод жалба срещу Решението за спиране на производството по издаване на решение с правно основание чл. 53 ал.3 вр. с ал.1 т.2 от ЗАДС, Директорът на Агенция „Митници“ е упражнил правомощие по чл.91 ал.1 от АПК за оттегляне на обжалвания акт с Решение № Р-60/32-23923/23.01.2025г за оттегляне на Решението за спиране на производството по искането от 09.12.2024г. На същата дата -23.01.2025г, Директорът на Агенция „Митници“ постановява и Решение №Р-58/32-23811/23.01.2025г, с което на основание чл. 53 ал.1 т.3 и ал.2 т.4 от ЗАДС / обезпечението е престанало да бъде валидно/ е отнет Лиценз №618 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на склада BGNCA00145002. Въз основа на тези факти жалбоподателят, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание иска от съда установи, че мълчаливият отказ е формиран с изтичане на сроковете по чл.57 ал.1 от АПК, които са приложими, поради липса на изрична уредба в ЗАДС относно сроковете и процедурата по издаване на решение за прекратяване действието на лиценза. Липсата на нарочна правна уредба в ЗАДС на сроковете за издаване на решение за прекратяване действието на лиценз е обусловена от естеството на разрешавания въпрос, а именно правата на лицензирания складо държател за прилагане на режим отложено плащане на акциз се прекратяват или по негово желание, или след настъпване на факти, които вече са установени при съответна проверка или друго производство, предхождащи и обуславящи разпореждането за прекратяване действието на издаден лиценз, което е тяхна закономерна последица. Искането с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС поставя пред компетентния Директор на Агенция „Митници“ въпрос, който се решава в условията на обвързана компетентност като е задължително да се прекрати действието на издадения лиценз, без да се изследват други предпоставки. Срокът по чл.57 ал.1 от АПК изтича на 23.12.2024г, тъй като искането е подадено на 09.12.2024г в писмена форма и е редовно, поради което е поставило и началото на производството и едновременно е започнал да тече и срокът за произнасяне по него. В рамките на този срок за произнасяне органът не е оставил искането без движение, нито без разглеждане, с които изрични произнасяния да е отложил началния момент, от който тече срокът по чл.57 ал.1 от АПК. Подадената на 17.12.2024г молба, с която дружеството е заявило, че поддържа искането от 09.12.2024г, не може да се счита за действие по отстраняване на някаква не указана негова нередовност, защото с тази молба е заявено само, че се поддържа желанието за прекратяване на лиценз. От съда се иска да бъде отменен мълчаливия отказ като постановен при неправилно приложение на материалния закон, защото съгласно чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС действието на лиценза се прекратява по искане на лицензия складодържател без каквито и да било други условия. Претендират се и разноските по делото. Ответникът Директор на Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде прекратено производството по делото, защото срокът за издаване на решение по чл.53 ал.3 вр. с чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС е едномесечен по причина на идентичната продължителност на срока за издаване на лиценз за управление на данъчен склад и на решение за вписване на промени относно обстоятелствата, при които е издаден. Освен това на 17.12.2024г е поправено искането от 09.12.2024г и от тази дата тече едномесечен срок за издаване на решение за прекратяване действието на лиценза. Искането за прекратяване действието на лиценза е поправено на 17.12.2024г, защото в подаденото на 09.12.2024г заявление е посочено, че причината да се иска прекратяване действието на лиценза е не издаването на решение за промяна на размера на обезпечението. Едва на 17.12.2024г е ясно заявен предмета на искането, с което е сезиран административния орган. По тази причина е било подготвено писмо до дружеството, в което му е указано да заяви дали оттегля искането си от 15.11.2024г или поддържа както искането за промяна на размера на обезпечението, така и това от 09.12.2024г за прекратяване действието на лиценза. След като на 17.12.2024г дружеството е депозирало отговор на този въпрос, то няма съмнение, че е узнало за оставянето без движение като нередовно на искането му от 09.12.2024г. Считано от 17.12.2024г тече или едномесечния срок, или 14-дневния по чл.57 ал.1 от АПК, ако съдът не приеме довода за приложимост на сроковете за издаване на лиценз. Следователно към 30.12.2024г не е изтекъл нито един от посочените срокове за издаване на административния акт, поради което и подадената на 30.12.2024г жалба е недопустима поради липса на предмет – не е формиран мълчалив отказ. Жалбоподателят няма и правен интерес от отмяна на мълчаливия отказ, ако се приеме, че е формиран, защото с Решението за отнемане на лиценза и за прекратяване на неговото действие от 23.01.2025г е постигнат искания от него правен резултат. Ако се приеме, че е формиран мълчалив отказ и жалбоподателят има правен интерес от неговата отмяна, то следва жалбата срещу него да бъде отхвърлена по аргумент от чл.20 ал.2 т.9 от ЗАДС – с прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад настъпва освобождаване за потребление на всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз, поради което възниква и задължение за плащане на акциз. Съгласно чл.78 от ЗАДС лицензирания складодържател е длъжен да предостави обезпечение, за да осигури заплащането на акциза като размерът на обезпечението трябва във всеки един момент да покрива размера на акциза, който е възникнал или би могъл да възникне. В тази връзка е установено и задължението за уведомяване по чл.52 от ЗАДС за писмено уведомяване на Агенция „Митници“ за всички промени в обстоятелствата, при които е издаден лицензът с предоставяне на необходимите документи в 14-дневен срок от настъпване на промяната, както и да не допуска размерът на обезпечението да е по-малък от размера на дължимия акциз. Към датата на висящност на производството по искането за прекратяване на лиценза са висящи досъдебни производства по описа на Окръжна прокуратура Пловдив срещу управителя на дружеството, по което са изискани документи, както и Ревизия от 29.10.2024г, възложена от директора на ТД Митница Пловдив на дружеството –жалбоподател. На 12.11.2024г е изготвен РД, който съдържа констатации за задължения на дружеството за акциз в общ размер на пет милиона четиристотин четиридесет и една хиляди, петстотин петдесет и два лева, от които за процесния данъчен склад – 2 849 772.15лв, без дължимата лихва за просрочие. Тези производства имат отношение към размера на подлежащите на възникване данъчни задължения на лицензирания складодържател, защото предмет на досъдебното производство и на ревизионното производство е избягване установяването и плащането на задължения за акциз. В подадените електронни данъчни документи по чл. 84 ал.1 т.1 от ЗАДС в периода 01.07.2024г до 31.06.2024г са отразени не извършени доставки на енергийни продукти без акцизна ставка, с което е осуетено установяването и плащането на задължения за акциз върху стоките в режим на отложено плащане на акциз. В рамките на тези производства се решава въпроса за задълженията на дружеството за акциз върху стоките в данъчния склад и спазването на правилата по режима отложено плащане на акциз, които са от съществено значение за издаване на решение за прекратяване на лиценза. ДИректива ЕС 2020/262 на Съвета за определяне на общия режим на облагане с акциз и ЗАДС установяват правилото, че производството, преработката, държането и складирането на акцизни стоки, за които не е платен акциз, се осъществяват в данъчен склад. Извън данъчен склад, акцизните стоки могат да се държат само със заплатен акциз или при движение под режим отложено плащане на акциз тоест ако се уважи искането с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС стоките, под режим отложено плащане на акциз, за които по висящите производства се установява задължението за акциз, ще бъдат държани извън данъчен склад, но без да е платен дължимият за тях акциз. Следователно жалбоподателят не е доказал, че се е сбъднало основанието за уважаване на искането му за прекратяване действието на лиценза. От съда се иска да бъде прекратено производството по делото поради липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност или липса на правен интерес, или да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, поради не установяване, че е заплатен акциза за стоките в данъчния склад. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна. На 09.12.2024г е подадено искане с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС за прекратяване действието на Лиценз №618 за данъчен склад с идентификационен номер BGNCA00145002. Искането е в подадено от лицензирания складодържател в писмена форма като ясно е заявен неговия предмет – решение за прекратяване действието на Лиценз №618 за данъчен склад BGNCA00145002 на основание чл. 53 ал.1 т.2 от ЗАДС. Никаква не яснота за естеството и съдържанието на административния акт, чието издаване е поискано не е възникнало и не може да възникне поради това, че към датата на писменото искане с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС е висящо производството, образувано на 15.11.2024г с предмет издаване на решение по чл.81 ал.1 от ЗАДС за промяна размера на обезпечението. Неяснота относно волята на заявителя и предмета на административния акт, чието издаване е поискано на 09.12.2024г не внася и посочването на причината, поради която лицензирания складодържател желае прекратяване действието на режима отложено плащане на акциз. Мотивите да се поиска прекратяване действието на лиценза за управление на данъчен склад нямат правно значение. Искането е ясно и, защото не е заявено условно, а категорично. На 17.12.2024г дружеството не е уточнило искането си с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, подадено на 09.12.2024г, а е направило отказ от подаденото на 15.11.2024г заявление за промяна на размера на обезпечението. В молбата на стр.6-та, гръб, предпоследен абзац, изрично и ясно дружеството е заявило отказ от искането си за издаване на решение с правно основание чл.81 ал.1 от ЗАДС, което по изричното разпореждане на чл.56 ал.1 от АПК е условие за прекратяване на административното производство, образувано на 15.11.2024г с предмет промяна на размера на обезпечението. Висящото към 09.12.2024г производство по искането за промяна на размера на обезпечението не обуславя нередовност или недопустимост на искане с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, защото във всеки един момент лицензираният складодържател има право да се откаже от режима отложено плащане на акциз, без каквито и да било материално правни изисквания. Специалното условие за редовност на искането е да бъде в писмена форма, като по отношение на останалите изисквания за редовност на искане за издаване на административен акт се прилагат разпоредбите на чл. 29 от АПК по аргумент за противното от чл.22 от АПК, защото в ЗАДС не е предвиден специален ред за издаване на решението за прекратяване действието на лиценза по искане на лицензирания складодържател. В ЗАДС е предвиден специален ред за производството по издаване на лиценз за управление на данъчен склад, който по силата на чл.22 от АПК изключва приложението на общия за издаване на индивидуални административни актове, но изключенията се прилагат стриктно, никога по аналогия, особено когато по силата на нормативното / чл.2 ал.1 от АПК/ само със закон може да бъде изключено прилагането на АПК. Няма правно основание да се приеме тезата на ответника, че производството по прекратяване действието на издаден лиценз, образувано по писменото искане на лицензирания склад държател се подчинява на реда по ЗАДС за издаване на лиценз, поради което и срокът за постановяване на решение по чл.53 ал.3 от ЗАДС е едномесечен. Тази теза означава да се приеме, че за прилагане на всички останали основания, които касаят отнемане на лиценза, законодателят е предвидил срок от един месец за издаване на решение, което е противно на основните принципи на административното право и процес. Всички останали основания по чл.53 от ЗАДС, освен това по чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС са такива за отнемане на лиценза, което предполага образуване на производството по инициатива на компетентния орган, който действа и в условията на обвързана компетентност. Ето защо законодателят не е предвидил срок за издаване на решение за прекратяване действието на лиценза. Органът дължи да приложи закона докато съществуват фактическите основания за издаване на административния акт, а когато дължи постановяване на акта по изрично искане на неговия адресат, тогава при липса на специална уредба и по аргумент от чл.2 ал.1 вр. с чл.22 от АПК се прилагат редът и сроковете за издаване на индивидуален административен акт, уредени в АПК. Впрочем, че именно редът по АПК се прилага за издаване на решението по чл.53 ал.3 от АПК е видно и от Решението за отнемане на лиценза от 23.01.2025г /стр.37 по делото/. Разпоредбите на чл.53 от ЗАДС посочват основанията, административния акт и компетентния орган, но не уреждат нито реда за издаване на акта, нито сроковете. Изричното посочване, че обжалването е по реда на АПК е само за яснота – ако липсваше тази пояснителна норма, то на основание Конституцията на РБ би се прилагал редът по АПК за обжалване на индивидуалния административен акт за прилагане на ЗАДС. Решението за прекратяване на лиценза по искане на лицензирания складодържател и за отнемането му по инициатива на органа, поради неспазване на условията и правилата на режим отложено плащане на акциз не е акт, чието естество да предполага специална уредба, за разлика от издаването на лиценза – акт, с който се осигурява лицензионен режим за извършване на дейност, сиреч естеството му предполага отклонения от общия ред. Искането от 09.12.2024г е в писмена форма, с което се изпълнява специалното изискване на чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС за форма, подадено е процесуално правоспособно лице, което има правен интерес – положително условие по чл.27 ал.2 т.5 от АПК, без да са налице пречки пред неговата допустимост по чл. 27 ал.2 т.1 до т.3 от АПК, поради което е допустимо. Допустимото искане за издаване на административен акт образува административно производство от датата на подаването му до компетентния орган, от която започва да тече и срокът по чл.57 ал.1 от АПК, когато органът не е отправил писмени указания за отстраняване на нередовност в определен от него, или от закона срок. Само в този случай – при отправено указание за поправяне на искането, срокът за произнасяне тече от датата на поправяне и не изтича, ако преди крайният му момент е постановен изричен акт. Искането е редовно, защото не страда от неяснота по смисъла на чл.29 ал.2 т.2 от АПК, на която се позовава ответникът с твърдение за неговото поправяне, считано от 17.12.2024г, когато е направен отказ от заявлението за издаване на решение по чл.81 ал.1 от ЗАДС. Вече се посочи, че висящото към 09.12.2024г производство по искането за промяна размера на обезпечението не отговаря на нито една от отрицателните предпоставки по чл.27 ал.2 от АПК, поради което и началото на 14-дневния срок по чл.57 ал.1 от АПК за издаване на административен акт по искането за прекратяване действието на лиценза е започнал да тече на 09.12.2024г. Ако с подаването на искането за прекратяване на лиценза е възникнала някаква неяснота, то тя е относно висящото към този момент производство по заявлението за промяна размера на обезпечението, от което е направен изричен отказ на 17.12.2024г. Следователно на 17.12.2024г не е изправена не редовност по чл. 29 ал.2 т.2 от АПК, каквото не е допусната в съдържанието на искането по чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, за да се приеме тезата, че срокът за произнасяне тече от 17.12.2024г, в който момент е заявен отказ от искането за промяна на размера на обезпечението. Съдържанието на исканията и заявленията, отправени до Директора на Агенция „Митници“ е недвусмислено, поради което с постъпването им се слага началото на административно производство и тече срок за произнасяне. Считано от 09.12.2024г и до 23.12.2024г е следвало компетентния по чл.53 ал.3 от ЗАДС директор на Агенция „Митници“ да постанови изричен акт по допустимото и редовно искане на лицензирания складодържател за прекратяване действието на лиценза за управление на данъчния склад. Мълчаливия отказ е правна фикция, която се формира при изпълнение на следните условия: допустимо искане, подадено до компетентния орган и изтичане на срока за изрично произнасяне по него. Поради изпълнението на трите кумулативни предпоставки по чл.58 от АПК следва да се приеме, че мълчалив отказ да се прекрати действието на лиценза за управление на данъчен склад е формиран и е налице годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Следва да се каже, че дори когато жалбата против мълчалив отказ е подадена преди да е изтекъл срокът за изрично произнасяне от компетентния орган по допустимото искане, но този срок изтече след нейното подаване, защото органът не постановява искания акт или постанови изричен отказ, то производството не е лишено от годен предмет на съдебен контрол – аргумент от чл.58 ал.3 от АПК. Правно значение за допустимостта на съдебното производство е съществуването на оспорения отказ – мълчалив или изричен, към момента на постановяване на съдебното решение. В тази връзка следва да се обсъди и възражението на ответника, че в хода на съдебното производство са настъпили факти, които отричат правния интерес от обжалване на мълчаливия отказ, основано на Решение №Р-58/32-23811/23.01.2025г, с което Директорът на Агенция Митници, на основание чл. 53 ал.1 т.3 и ал.2 т.4 от ЗАДС / обезпечението е престанало да бъде валидно/ е отнел Лиценз №618 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на склада BGNCA00145002. С Решението за отнемане на лиценза не е заявено оттегляне на мълчаливия отказ, което може да бъде извършено само с издаване на искания административен акт, който е само за прекратяване действието на лиценза, но не и за неговото отнемане. Решението за отнемане на лиценза има значението на наказателно правна санкция за неизпълнение на правилата на режима отложено плащане на акциз и е окончателно – не може да бъде преустановено действието й в момента, в който престане да съществува основанието за нейното налагане. Отнемането на лиценза е санкция, независимо от това, че има една и съща последица с решението за прекратяване на правата по режима, но постановено по искане на лицензирания складодържател. Следователно за жалбоподателя не е без значение дали правата му са прекратени по неговото искане от 09.12.2024г или в резултат на отнемането им, като санкция за неспазване на правилата по режима. Решението за отнемане на лиценза не е нов юридически или доказателствен факт по смисъла на чл.142 ал.2 от АПК, който да има значение за основателността на искането към датата на подаването му и към датата на формиране на мълчаливия отказ. Решението за отнемане на лиценза не доказва, че към датата на искането за прекратяване на лиценза -09.12.2024г, съответно към датата на формиране на мълчаливия отказ -23.12.2024г, не са изпълнени условията за издаване на административния акт. Този нов юридически факт – отнемането на лиценза, има действие за напред и се основава на друг факт с правно значение по чл.53 ал.2 т.4 от ЗАДС, който е настъпил след момента, към който се преценява законосъобразността на мълчаливия отказ. Налага се извод, че настоящото съдебно производство решава въпрос, който е с преюдициално значение за Решението от 23.01.2025г за отнемане на лиценза за същия данъчен склад, защото ако жалбоподателят е имал правото да иска прекратяване действието на лиценза към 23.12.2024г, то тогава отпада изискването след тази дата да спазва правилата на лицензионния режим – ето защо не е настъпил този резултат, който искането от 09.12.2024г цели и който е признат на лицензирания складодържател законен интерес. По възраженията, че са налице отрицателни предпоставки пред постановяване на решение с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС: Ответникът излага доводи, които са мотиви на решението за отнемане на лиценза от 23.01.2025г, съдържащи факти, настъпили след формиране на мълчаливия отказ и по –специално твърди, че с прекратяване на лиценза по искане на лицензирания складодържател ще се сбъдне условието по чл. 20 ал.2 т.9 от ЗАДС и всички стоки в данъчния склад ще се считат освободени за потребление, с което ще възникне задължение за плащане на акциз. Условието на чл.20 ал.2 т.9 от ЗАДС се сбъдва независимо от основанието за прекратяване действието на лиценза и позоваването на тази норма е лишено от правно логика. Възникването на задължението за плащане на акциз е последица от прекратяване на лиценза, независимо от основанието, на което отпада прилагането на режима отложено плащане на акциз. Следователно това възражение е правно несъстоятелно, освен че не е посочено като правна пречка пред удовлетворяване на писменото искане по чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС. Законодателят не е предвидил никакви материално правни пречки по ЗАДС пред удовлетворяване на писменото искане на правоимащото лице за прекратяване на правата му, произтичащи от режим отложено плащане на акциз, защото с тяхното прекратяване за правоимащото лице възникват задължения, тоест по негово изрично искане ще се промени правното му положение от лице, имащо право да държи стоките без да е платен акциз на лице, което веднага дължи акциза върху тези стоки и отпада правната характеристика на склада като данъчен. В това правно положение се оказва всеки лицензиран складодържател от момента на прекратяване действието на лиценза, независимо от неговото основание. Следващото възражение, че е необходимо преди да се прекрати действието на лиценза трябва да се предостави обезпечение в размер на акциза, който ще възникне на основание чл.20 ал.2 т.9 от ЗАДС също не намира правно обяснение в нормата на чл. 78 от ЗАДС, която е правило от режима отложено плащане на акциз и условие за ползване на правата по този режим. Обезпечението се предоставя, за да се получи лиценз за управление на данъчен склад и да продължава неговото действие, като на основание чл.53 ал.2 т.4 от ЗАДС при липса на валидно обезпечение лиценза се отнема тоест законът предвижда обратно правно положение спрямо поддържаното от ответника твърдение, че докато не се предостави обезпечение не може да се удовлетвори искането по чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС. Всъщност твърдението на ответника съвпада с преследваната от ответника цел, обективирана в решението за отнемане на лиценза и се състои в следното: Правно недопустимо е да се удовлетвори искане с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, когато съществува основание за отнемане на лиценза. Тази теза е противна на нормата на чл.53 от ЗАДС, не само защото правило с посоченото съдържание не съществува в ЗАДС, но и защото към датата на подаване на искането по чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС /09.12.2024г/ не е било висящо производството, приключило с Решението от 23.01.2025г за отнемане на лиценза. На следващо място не се твърди, нито установява, че към датата на подаване на искането с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС вече се е сбъднало условието по чл.53 ал.2 т.4 от ЗАДС, защото обезпечението по лиценза е било валидно до 31.12.2024г. Следователно всички действия на ответника, включително и по издаване на оттегленото Решение за спиране на производството с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, образувано на 09.12.2024г, при това след като то е приключило с формиране на мълчаливия отказ, са били насочени не да постигнат целите на закона, а да изтече срокът на обезпечението и да се сбъдне някое от условията на чл.53 от ЗАДС за отнемане на лиценза. Това е извода от представените по делото правни актове на Директора на Агенция „Митници“, сочещи на превратно упражняване на власт с формиране на мълчаливия отказ и на несъответствие на мълчаливия отказ не само с материалната разпоредба на чл.53 от ЗАДС, но и с целта на закона и тук е мястото да се каже, че ЗАДС прилага и Правото на ЕС – Директива 2008/118/ЕО на Съвета относно общия режим на облагане с акциз, а това сочи на изпълнение на условието по чл.51 от ХОПЕС. Съгласно чл.51 от ХОПЕС разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза. По силата на съображение 10 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета разпоредбите за събиране и възстановяване на акцизите имат отражение върху правилното функциониране на вътрешния пазар, поради което те следва да са подчинени на критерии за не дискриминация. Аргументите на ответника в защита на тезата за законосъобразност на мълчаливия отказ са основани на съображения от норми на ЗАДС, уреждащи обезпечаване събирането на акциза, поради което приложение намира и забраната за дискриминация, особено когато е основана на не зачитане на презумпцията за не виновност, в какъвто смисъл са част от изложените от ответника доводи за образувано срещу законния представител на дружеството досъдебно производство. Аргументите, основани на образувано досъдебно производство, както и на висящо и не приключило производство по издаване на РА срещу лицензирания складодържател са израз на дискриминация спрямо дружеството при решаване на искането му с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, тъй като към датата на подаване на искането материалния закон не въздига в правни пречки пред удовлетворяването му, нито един от изложените от ответника факти, а някои от тях, по-специално не валидността на обезпечението, не са и настъпили. Обезпечаването на окачваните публични задължения, които са предмет на висящото ревизионно производство се постига с други правни средства, а не с отказ да се постанови решение на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС докато се сбъдне някое от условията по чл.53 от същия закон за отнемане на лиценза. След отмяната на мълчаливия отказ преписката следва да се върне на Директора на Агенция „Митници“ за постановяване на решение за прекратяване на лиценза с правно основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, защото според материалната норма единствените условия са две: лиценз за управление на данъчен склад и писмено искане на лицензирания складодържател за прекратяване на неговото действие. Искането се разглежда по реда на АПК и се постановява решение с посоченото правно основание в срокът по чл.57 ал.1 от АПК, защото за разрешаване на материално правни въпрос е от значение само волята на лицензирания складодържател да прекрати ползването на правата по режима отложено плащане на акциз, без органът да разполага с оперативна самостоятелност, което изключва от правно значение и доводите му за целесъобразност, сочещи на незачитане на основни права, чрез дискриминация на конкретния правен субект спрямо другите лицензирани складодържатели. Липсата на друго висящо производство със същия предмет към датата на заявяване на искането и на формирания мълчалив отказ, при валидно действащ към този момент лиценз изискват издаване на решение за прекратяване на лиценза по изричното искане на правоимащото лице. С връщане на преписката за ново произнасяне се възстановява висящността на производството пред административния орган за удовлетворяване на правото, което е съществувало към 09.12.2024г и към датата на формиране на мълчаливия отказ – 23.12.2024г, както и към настоящия момент, с оглед гореизложеното за липса на правопогасяващи юридически факти тоест за яснота - преклудирано е между страните възражението за вече прекратено действие на лиценза, поради настъпила на 31.12.2024г не валидност на банковата гаранция и постановяване на решение за неговото отнемане на 23.01.2025г. Изтичането на банковата гаранция на 31.12.2024г е факт, настъпил след формиране на мълчаливия отказ, който не погасява правото по чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС, защото лиценза не се прекратява по силата на закона с настъпване на което и да било основание за отнемането му, а по изрично решение на органа. Освен това изтичането на банковата гаранция е правен факт, който е настъпил по причина на незаконосъобразния мълчалив отказ от 23.12.2024г, а никой не може да черпи права от собственото си не правомерно поведение, поради което решението за отнемане на лиценза от 23.01.2025г не погасява с обратно действие правото по чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС. След като лицензирания складодържател е поискал писмено прекратяване на лиценза преди да настъпи което и да е обстоятелство за неговото отнемане, а мълчаливия отказ е формиран също преди да се сбъдне което и да е условие за налагане на тази санкция, то няма основание да се приеме, че правото е погасено с обратна сила на 23.01.2025г, от когато започва предварителното изпълнение на решението за отнемане на лиценза. Предварителното изпълнение няма значението на влизане в сила на решението за отнемане на лиценза, поради което и няма настъпил нов юридически факт по чл.142 ал.2 от АПК, който да е пречка да се постанови решение за прекратяване на лиценза на основание чл.53 ал.1 т.2 от ЗАДС по искането от 09.12.2024г. При този изход от спора на жалбоподателя се следват разноските, а с оглед на повдигнатите правни въпроси и възражението за прекомерност на възнаграждението за един адвокат е неоснователно. Мотивиран от горното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора