Решение № 6114 от 7.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12705/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 14530/30.08.2023 г., постановено по гр.д. № 24813/2022 г. по описа на СРС, 82 състав, е отхвърлен конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от ищеца „И.“ АД, ЕИК ••••••••••, срещу ответниците от Етажна собственост (ЕС), находяща се на адрес гр. София, ул. „••••••• – Корпус 1, а именно: „М.К.“ ООД, ЕИК •••••••, „ЗИТ“ АД, ЕИК •••••••, „П.“ АД, ЕИК •••••••, „А.К.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, „Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, „М.Д.И К.“ ООД, ЕИК •••••••, „И.Г.“ АД, ЕИК •••••••, „МКД“ ООД, ЕИК •••••••, „П.“ ООД, ЕИК •••••••, „ДСТ Студио“ ЕООД, ЕИК •••••••, „Б.К.“ ЕООД, ЕИК •••••••, Д. Д. С., ЕГН ••••••••••, ЕТ „Атитех - АТ Ш.“, ЕИК •••••••, „Издателство Посоки“ ООД, ЕИК •••••••, „Г.С.“ ЕООД, ЕИК •••••••8, ЕТ „С. 92“, ЕИК •••••••, Р. Х. Г., ЕГН ••••••••••, „О.Б.“ ЕООД, ЕИК •••••••, „Г.“ ЕООД, ЕИК •••••••, „ВКВ - 5“ ООД, ЕИК •••••••, „К.И.“ ООД, ЕИК •••••••, за отмяна на взетите решения на общо събрание на ЕС, проведено на 06.04.2022 г., както следва: по т. 1: решение за приемане на вариант 4 от предложените оферти относно портиерските услуги в сградата; по т. 2: решение за отлагане разглеждането на т. 2 от дневния ред за следващо ОС на ЕС; по т. 3: решение за приемане на бюджета за разпределение на разходите и месечните парични вноски за управление и поддръжка, след актуализирана сума за портиерски услуги; по т. 4: решение за организиране на ново Общо събрание на 19.04.2022 г. с цел обсъждане и решаване на отложени въпроси. С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответниците сумата от 1950 лв. – разноски по делото. Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба с вх. № 284926/12.10.2023 г. от ищеца в първоинстанционното производство – „И.“ АД. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно. Неправилно районният съд приел, че „М.К.“ ООД, „И.Г.“ АД и „К.И.“ ООД са били надлежно представлявани пред общото събрание на 06.04.2022 г. Въззивникът счита, че пълномощното, с което етажен собственик упълномощава друго лице да го представлява, следва да бъде изрично за конкретно общо събрание, а не за всички предстоящи такива. В случая посочените трима етажни собственици били представлявани въз основа на общо пълномощно, като по този начин бил нарушен чл. 14, ал. 1 ЗУЕС, а оттам не били спазени и изискванията за кворум, поради което взетите решения били незаконосъобразни. Изложени са съображения, че СГЕ е установила, че в Книгата на собствениците определени подписи не са били положени от лицата, посочени като автори, което от своя страна изключвало извършените в нея записвания за съответните имоти. От това следвало, че в присъствения списък тези лица не е трябвало да бъдат включвани и да участват при формирането на кворума, тъй като този списък бил обвързан от отбелязванията в книгата на собствениците и това легитимирало законното провеждане на общото събрание. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен. Не се правят доказателствени искания. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците в първоинстанционното производство, с който я оспорват като неоснователна. Считат, че обжалваното решение е правилно. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания. Претендират разноски. В съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на въззивната жалба. Въззиваемият поддържа отговора на въззивната жалба. Не са направени доказателствени искания. Претендирани са разноски по делото. Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 94256/12.05.2022 г., депозирана от ищеца „И.“ АД, с която е предявен срещу ответниците въззивници в настоящото производство, подробно посочени по-горе, конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взетите решения на общо събрание на ЕС, проведено на 06.04.2022 г., както следва: по т. 1: решение за приемане на вариант 4 от предложените оферти относно портиерските услуги в сградата; по т. 2: решение за отлагане разглеждането на т. 2 от дневния ред за следващо ОС на ЕС; по т. 3: решение за приемане на бюджета за разпределение на разходите и месечните парични вноски за управление и поддръжка, след актуализирана сума за портиерски услуги; по т. 4: решение за организиране на ново Общо събрание на 19.04.2022 г. с цел обсъждане и решаване на отложени въпроси. Ищецът твърди, че е собственик на самостоятелен обект в Етажна собственост с административен адрес: гр. София, ул. ••••••• № 13 – Корпус 1, по силата на Акт за частна държавна собственост № 5/03.10.1996 г., ведно с приложена скица на ПИ/26.03.2013 г. На 28.03.2022 г. била поставена покана за участие в Общо събрание на ЕС, насрочено за 06.04.2022 г., при дневен ред, както следва: 1) Обсъждане и вземане на решение относно портиерските услуги в сградата, Гласуване и избор на оферта; 2) Гласуване и вземане на решение за разпределение на суми между собствениците за покриване на дефицит за заплащане на режийни разходи, дефицит за фонд „Ремонт и Обновяване“ и доплащане за ремонт на покрив; 3) Гласуване и вземане на решение за актуализация на бюджет на ЕС, вземане на решение за размера на месечните парични вноски за поддръжка на общите части и вноската за фонд Ремонт и Обновяване; 4) Други. Посочва, че видно от Протокола от ОС, с което се снабдил след изрично поискване, се установява, че са взети следните решения: по т. 1 от дневния ред: Приема вариант 4 от предложените оферти, относно портиерските услуги в сградата; по т. 2 от дневния ред: Приема решение за отлагане разглеждането на т. 2 от дневния ред за следващо Общо събрание на ЕС; по т. 3 от дневния ред: Приема решение по приемане на бюджета за разпределение на разходите и месечните парични вноски за управление и поддръжка, след актуализирана сума за портиерски услуги; по т. 4 от дневния ред: Приема решение за организиране на ново Общо събрание на 19.04.2022 г. с цел обсъждане и решаване на отложени въпроси. Сочи, че взетите решения са незаконосъобразни поради допуснати нарушения на ЗУЕС – липса на кворум, неправилно изчисление на представените идеални части от общите части на ЕС, незаконосъобразно удостоверяване на взетите решения, в т.ч. липса на минималното изискуемо по закон съдържание на Протокола на основание чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Излага, че представеното пълномощно от единия от етажните собственици – „М.К.“ ООД, с което е гласувал в процесното ОС, е с нотариална заверка на подписа от дата 10.12.2012 г., което от своя страна е в нарушение на изискването пълномощното да е за конкретното ОС на ЕС с посочени данни за броя на притежаваните идеални части от общите части на сградата, дневен ред на въпросите, предложени за обсъждане и други. Излага, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС с оглед обсъждането и гласуването на въпроси, които не са посочени в обявения дневен ред, както и не са били „неотложни“ по смисъла на чл. 16, ал. 3 ЗУЕС. Моли за уважаване на иска. В срока по чл. 131 ГПК ответниците етажни собственици чрез управителя В.В. са депозирали отговор на исковата молба, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Сочат, че с покана от 28.03.2022 г., съдържаща всички необходими реквизити, било свикано ОС на ЕС, като същата била изпратена по имейл на етажните собственици на 29.03.2022 г. Поддържат, че в протокола и приложените към него списък на присъстващите и пълномощните са отразени датата и мястото на провеждане на ОС, дневния ред, явилите се лица и ид.ч. от ЕС, които те представляват, подпис на явилите се лица, същността на изявленията, направените предложения и приетите решения. Твърдят, че протоколът е съставен 7 дни след провеждане на събранието, също и че в протокола са изписани всички присъстващи на ОС, като се препраща към присъствен списък, в който са вписани упълномощените лица. Изтъкват, че процентът на представените ид.ч. е 71, 65 % от общите части на сградата. Твърдят, че разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е императивна, като разпределението следва да е съобразно броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, каквото разпределение било предвидено и при определяне размер на правното задължение за заплащане на вноски за управление и поддържане на общите части на сградата. Заявяват, че по същия начин в съответствие с разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС се набират и ежемесечни вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“, като всеки отделен собственик заплаща пропорционално на притежаваните от него идеални части от общите части на сградата. По отношение на взетото решение за свикване на ново ОС на 19.04.2022 г. сочат, че същото е организационно и не представлява решение извън обявения дневен ред. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключение на съдебнопочеркова експертиза и е разпитан свидетел. Между страните не се спори, а и от представения Акт за частна държавна собственост № 5/03.10.1996 г. се установява, че въззивникът ищец „И.“ АД е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. •••••••ми км, част от IV етаж от фабричен корпис № 1 с 22, 7482 % ид.ч. от общите части на сградата. Имотът е включен в капитала на дружеството съгласно Заповед на министъра на промишлеността за увеличаване на капитала на същото. По делото е представена покана за участие в общо събрание (ОС) на етажните собственици (ЕС). Видно от същата, управителят на ЕС е свикал ОС на 06.04.2022 г. Посочен е и дневен ред на събранието, а именно: 1) Обсъждане и вземане на решение относно портиерските услуги в сградата, Гласуване и избор на оферта; 2) Гласуване и вземане на решение за разпределение на суми между собствениците за покриване на дефицит за заплащане на режийни разходи, дефицит за фонд „Ремонт и Обновяване“ и доплащане за ремонт на покрив; 3) Гласуване и вземане на решение за актуализация на бюджет на ЕС, вземане на решение за размера на месечните парични вноски за поддръжка на общите части и вноската за фонд Ремонт и Обновяване; 4) Други. Видно от представения констативен протокол за закачена покана за ОС на ЕС на 06.04.2022 г., последната е била закачена на двете входни врати, на информационното табло при централния вход и в асансьорните кабини на двата пътнически асансьора в сградата на 28.03.2022 г. Не се спори, а и е видно от събрания по делото като писмено доказателство протокол от ОС на ЕС, проведено на 06.04.2022 г. В същия е посочено, че на заседанието са се явили представители на 71, 65 % от ид.ч. от общите части от сградата. По точките от дневния ред са взети решения с единодушие от присъстващите, както следва: по т. 1 от дневния ред: Приема вариант 4 от предложените оферти, относно портиерските услуги в сградата; по т. 2 от дневния ред: Приема решение за отлагане разглеждането на т. 2 от дневния ред за следващо Общо събрание на ЕС; по т. 3 от дневния ред: Приема решение по приемане на бюджета за разпределение на разходите и месечните парични вноски за управление и поддръжка, след актуализирана сума за портиерски услуги; по т. 4 от дневния ред: Приема решение за организиране на ново Общо събрание на 19.04.2022 г. с цел обсъждане и решаване на отложени въпроси. Представен е и присъствен списък на собствениците, взели участие на ОС на ЕС от 06.04.2022 г. От същия се установява, че на ОС са присъствали представители на „М.К.“ ООД, „ЗИТ“ АД, „П.“ АД, „А.К.Б.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „М.Д.И К.“ ООД, „К.И.“ ООД, „И.Г.“ АД, „МКД“ ООД, „ДСТ Студио“ ЕООД, „Издателство Посоки“ ООД, Р. Х. Г. и „ВКВ - 5“ ООД с общ процент ид.ч. равен на 71, 65 %. По делото е представена и Оферта, приета по т. 1 от дневния ред. Видно от констативен протокол за закачено съобщение за изготвен протокол от ОС на ЕС от 06.04.2022 г., такова съобщение е закачено на 12.04.2022 г. на информационното табло. По делото са представени три броя пълномощни: „М.К.“ ООД чрез своя управител и представител М.Т.М. упълномощава С.В.Ц., ЕГН ••••••••••, да представлява дружеството на общите събрания на 1-ви корпус на ЗИТ с адрес: гр. София, бул. „Цариградско шосе“, 7-ми км; пълномощното е с дата 07.12.2012 г. и с нотариална заверка на подписа на управителя от 10.12.2012 г.; „И.Г.“ АД чрез своя изпълнителен директор С.С.Ч. упълномощава М.В.Ч., ЕГН ••••••••••, да представлява дружеството на общите събрания на етажната собственост с адрес: гр. София, ул. ••••••• № 13, ЗИТ Корпус; пълномощното е без дата и с нотариална заверка на подписа на изпълнителния директор от 16.03.2022 г.; „К.И.“ ООД чрез своя управител Р.М.С. упълномощава адв. М.Д.П., ЕГН ••••••••••, да представлява дружеството на общите събрания на етажната собственост с адрес: гр. София, ул. ••••••• № 13, ЗИТ Корпус; пълномощното е с дата 13.03.2022 г. и без нотариална заверка на подписа. Представени са и нотариални актове, удостоверяващи право на собственост върху обекти в сградата в режим на етажна собственост на „М.К.“ ООД и на „З.К.“ ЕООД. Видно от договор за вливане от 2021 г. „З.К.“ ЕООД се е преобразувало чрез вливане в „К.И.“ ООД. По делото е приета като доказателство и книга на собствениците в жилищна сграда в режим на етажна собственост, намираща се в гр. София, ул. ••••••• № 13. Други относими писмени доказателства не са представени. В първоинстанционното производство е разпитан и свидетелят Ирина Василева Гаврилова, служител в дружеството, изпълняващо функциите на професионален домоуправител на ЕС, чиито показания потвърждават така установената с писмени доказателства фактическа обстановка относно свикването на ОС. Свидетелят заявява, че трите горепосочени пълномощни са представени преди събранието, а след изготвяне на протокола същият бил сканиран и изпратен заедно с приложенията на имейлите на всички ЕС, включително на въззивника ищец. Трите пълномощни са предявени в заседанието на свидетеля и същият е потвърдил, че са същите, за които говори. В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебнопочеркова експертиза. В заключението си вещото лице е посочило следното: Положените подписи от името на Г.Т.Б. на стр. 1 и стр. 28 са изпълнени от Г.Т.Б.; Положеният подпис от името на А.Р.Ц. на стр. 12 е изпълнен от А.Р.Ц.; Положеният подпис от името на М.Т.М. на стр. 15 е изпълнен от С.В.Ц.; Положените подписи от името на Д. К. Д. на стр. 21 и стр. 23 са изпълнени от Д. К. Д.; Положеният подпис от името на В.К.В. на стр. 25 не е изпълнен от В.К.В.; Положените подписи от името на М.В.Ч. на стр. 31, стр. 35 и стр. 37 са изпълнени от М.В.Ч.; Положените подписи от името на В.И.Ж. на стр. 32 са изпълнени от В.И.Ж.; Положеният подпис от името на Р.М.Д. на стр. 33 е изпълнен от Р.М.Д.; Положеният подпис от името на К.Л.С. на стр. 51 е изпълнен от К.Л.С.. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният иск. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/. Предмет на въззивна проверка е решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по отношение на решенията по т. 1 и 3 от 06.04.2022 г. - по т. 1 от дневния ред: Приема вариант 4 от предложените оферти, относно портиерските услуги в сградата; по т. 3 от дневния ред: Приема решение по приемане на бюджета за разпределение на разходите и месечните парични вноски за управление и поддръжка, след актуализирана сума за портиерски услуги. С въззивната жалба е обжалвано решението на първоинстанционния съд в цялост, но в открито съдебно заседание на 26.09.2024 г. е направено оттегляне на същата в частта, с която е обжалвано решението на районния съд по т. 2 и 4, като производството е прекратено с протоколно определение от същата дата. В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо. По същество на спора съдът приема, че решението на Софийски районен съд е правилно в обжалваната част. Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решения на общо събрание на етажна собственост, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) че притежава самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, т.е. има качеството етажен собственик; 2) провеждането на общо събрание на етажните собственици, на което са приети оспорваните решения; 3) спазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че взетите решения са в съответствие с изискванията на закона за свикване и провеждане на общото събрание при спазване на необходимите кворум и мнозинство. Не се спори по делото, а и се установява от събраните доказателства, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в сграда, находяща се в гр. София, ул. ••••••• № 13 – Корпус 1, което му придава качеството етажен собственик в сградата, както и че е проведено общо събрание на 06.04.2022 г., на което са взети оспорените решения. Преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е спазен – уведомлението за изготвения протокол от ОС е закачено на 12.04.2022 г., а исковата молба е от 12.05.2022 г. Спорни пред настоящата инстанция са въпросите за законосъобразността на проведеното събрание, в частност: дали „М.К.“ ООД, „К.И.“ ООД и „И.Г.“ АД са надлежно представлявани на събранието; дали са спазени правилата на ЗУЕС за кворум; дали правилно са изчислени притежаваните от етажните собственици идеални части от общите части на сградата. Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Същото може да бъде сторено в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС с молба пред районния съд по местонахождението на етажната собственост. Съгласно чл. 41 ЗУЕС останалите собственици в етажната собственост се представляват пред съда от председателя на управителния съвет (управителя) или от упълномощено от тях лице, съгласно разпоредбите на чл. 23, ал. 3 и 4 ЗУЕС. Макар да са ответници по предявения иск, необжалвалите решението собственици не е задължително да бъдат конституирани като страни в производството, като е достатъчно да се посочи само етажната собственост и управителя, за да бъде исковата молба редовна. Това законодателно разрешение е въведено с цел улесняване на процедурата по разрешаване на спорове по чл. 40 ЗУЕС. В този смисъл са Определение № 294/24.06.2011 г. по ч.гр.д. № 209/2011 г. на ВКС, І-во ГО, Определение № 361/06.08.2012 г. по ч.гр.д. № 72/2012 г. на ВКС, ІІ-ро ГО. Незаконосъобразни са онези решения на общото събрание, които са взети при нарушение на законоустановените изисквания за свикване, кворум и мнозинство на същото. Незаконосъобразни са и онези решения, които противоречат на закона и/или на правилника на етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗУЕС с решението си съдът оставя в сила или отменя решението на общото събрание, което означава, че преценката на съда е единствено по отношение на законосъобразността на проведеното събрание и взетите решения, но не и по отношение на целесъобразността на последните, тъй като съдът не може да подменя волята на етажните собственици. Искът по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е конститутивен. С него се цели директна промяна в правната сфера на етажните собственици чрез отмяната на акт, който е породил правни последици за всички собственици на отделни самостоятелни обекти в етажната собственост. За да е законосъобразно, решението следва да е прието на общо събрание, проведено по правилата на чл. 12 и сл. ЗУЕС. По делото не се спори, а и се установява от доказателствата, че процесното общо събрание е свикано по надлежния ред при спазване на чл. 12 и 13 ЗУЕС. Спорен е въпросът, свързан с надлежното представителство на „М.К.“ ООД, „К.И.“ ООД и „И.Г.“ АД. Наведени са твърдения във въззивната жалба, че упълномощаването по чл. 14, ал. 1 ЗУЕС следва да бъде за конкретно общо събрание, като е направен подробен езиков анализ на разпоредбата. Въззивният съд намира възражението на въззивника за неоснователно. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗУЕС не предвижда специални изисквания по отношение на упълномощаването за участие в общо събрание, нито по отношение на съдържанието на пълномощното. Когато упълномощаването следва да бъде изрично за конкретно действие, а не общо, законът поставя изрично изискване за това – напр. чл. 34, ал. 2 и 3 ГПК, чл. 26, ал. 2 ТЗ, чл. 65, ал. 3 ТЗ, чл. 114, ал. 2 ТЗ, чл. 137, ал. 6 ТЗ, чл. 163, ал. 1 ТЗ, чл. 260у ТЗ, чл. 626, ал. 4 ТЗ, чл. 676, ал. 4 ТЗ, чл. 769, ал. 1 ТЗ, чл. 789, ал. 2 ТЗЗ, чл. 35, ал. 2 и 3 КТ, чл. 45, ал. 1 КТ, чл. 415г, ал. 4 КТ, чл. 415д, ал. 1 КТ, чл. 301, ал. 6 КЗ, чл. 338, ал. 1 КЗ и др. Пълномощното на „М.К.“ ООД от 07.12.2012 г. е в полза на С.В.Ц., който е упълномощен да представлява дружеството на общите събрания на етажната собственост в процесната сграда. Пълномощното е подписано, безсрочно и няма доказателства за оттегляне или отказ. Следователно „М.К.“ ООД е било надлежно представлявано на процесното общо събрание от Стефан Цочев. Тъй като оплакването на въззивника по отношение на представителството на „К.И.“ ООД и „И.Г.“ АД е по същество идентично с това по отношение на представителството на „М.К.“ ООД – че в пълномощните не е упоменато конкретно процесното общо събрание, въззивният съд намира, че по изложените по-горе съображения представляването на двете дружества на общото събрание е било надлежно. Пълномощните са подписани, безсрочни, без доказателства или твърдения за оттеглянето им или извършен отказ. Следователно „К.И.“ ООД и „И.Г.“ АД са надлежно представлявани на процесното общо събрание съответно от адв. М.Д.П. и М.В.Ч.. На следващо място въззивникът прави възражение, че в присъствения списък следва да присъстват само лица от книгата на етажните собственици. Оспорени са подписи на етажни собственици в книгата на собствениците, изслушана е съдебнопочеркова експертиза, която е установила истинност на част от оспорените подписи, по отношение на подписа на управителя на ЕС – В.В., е прието, че същият не е положен от Велинов, а част от оспорените подписи не са били предмет на експертизата. Съдът кредитира заключението като пълно, обосновано и компетентно изготвено. По отношение на оспорванията по отношение на подписите на А.Ц., М.М. и на необхванатите от експертизата и оспорени от въззивника ищец подписи, при задълбочен анализ на представените по делото присъствен списък, книга на етажните собственици и заключението на съдебнопочерковата експертиза, въззивният съд намира следното: В първоинстанционното производство ищецът е оспорил истинността на подписи, положени в книгата на етажните собственици, намиращи се на стр. 1, 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17, 21, 23, 25, 27, 29, 31, 33, 35, 37, 41, 47 и 51. Посочено е също, че на стр. 5, 13, 19 и 53 липсват подписи след „Вписването направих: “. Във въззивната жалба е посочено, че подписите на стр. 3, 5, 7, 9, 11, 13, 15, 17, 27, 29, 37, 41 и 47 са неистински, тъй като ответната страна не е направила доказателствено искане за изследване на истинността им. На стр. 5 и 13 от книгата на собствениците липсват подписи, следователно няма как да се обсъжда истинност. По отношение на стр. 19 и 53 няма оплакване във въззивната жалба. За пълнота следва да се отбележи, че на стр. 19 е вписването по отношение на ищеца въззивник, където действително липсва подпис, а на стр. 53 има подпис след „Вписването направих: “. На стр. 1, 21, 23, 31, 33, 35 и 51 подписите са положени от лицата, които са посочени като техни автори, видно от заключението на вещото лице. По отношение на същите няма наведено оплакване от въззивника. В книгата на собствениците на тези страници са посочени ид.ч., съответстващи на посочените в присъствения списък за събранието. По отношение на стр. 31 следва да се отбележи, че посочените 12, 3 % ид.ч. са сбор от притежаваните от „ЗИТ“ АД /11, 23 %/ и „Издателство Посоки“ ООД /1, 07 %/, посочени в присъствения списък. На стр. 35 са посочени 1, 757 % ид.ч., които в присъствения списък са закръглени на 1, 76 %. На стр. 51 са посочени 1, 081 % ид.ч., които в присъствения списък са закръглени на 1, 08 %. На стр. 1 е посочено, че притежаваните от „Б.“ ЕООД ид.ч. са 5, 77 %, но от стр. 27 е видно, че дружеството притежава още един самостоятелен обект, на който отговарят 2, 10 % ид.ч. Общият сбор от двете възлиза на 7, 87 % ид.ч., като в присъствения списък са посочени 7, 86 %. На общото събрание не са присъствали представители на етажните собственици, записани на стр. 3, 5, 7, 9, 17, 19 /въззивникът ищец/, 29, 39, 41, 43, 45, 47 и 53. По отношение на възражението на въззивника за недопустимост на изследването на подписа на стр. 12 от книгата на собствениците съдът приема, че доколкото експертизата е установила, че подписът на стр. 12 е положен от А.Р.Ц., следва да се приеме, че вписването по отношение на „Арт К.Б.“ ЕООД е валидно. При служебна справка в Търговския регистър се установява, че на 19.03.2021 г. дружеството е сменило фирмата си на „А.К.Б.“ ЕООД, под което наименование е записано в присъствения списък. Вещото лице е посочило в своята експертиза, че на стр. 28 от книгата на собствениците е положен подпис от собственика Г.Т.Б., следователно вписването, направено на стр. 27 от книгата, е валидно. Както беше посочено по-горе, сборът от ид.ч. на стр. 1 и 27 за „Б.“ ЕООД се равнява на 7, 87 %, като в присъствения списък са посочени 7, 86 %. Подписът на Р. Г. на стр. 49 от книгата не е оспорен. В книгата на собствениците е посочено, че припадащите се ид.ч. са 0, 739 %, а в присъствения списък – 0, 74 %. От заключението се установява разлика по отношение на лицето, извършило вписването относно „М.К.“ ООД на стр. 15 от книгата на собствениците, и положения подпис. Следва да бъде посочено, че към датата на изготвяне, съответно на регистрация на процесната ЕС /2014 г./, С.В.Ц. е разполагал с гореописаното нотариално заверено пълномощно да представлява дружеството пред ЕС, с оглед на което съдът намира за житейски логично пълномощникът да е извършил записването в самата книга на етажните собствници при регистрирането на етажната собственост. Действително от заключението се уставноява също, че управителят В.В. не е положил подписа си на стр. 25 от Книгата на ЕС. В същото е посочено, че на стр. 37 подписът е положен от М.В.Ч., макар след „Вписването направих: “ да е посочено името на С.С.Ч.. След направена служебна справка в Търговския регистър съдът установи, че С.Ч. и М.Ч. са членове на съвета на директорите на „И.Г.“ АД, а С.Ч. е представител на дружеството от 2010 г. насетне. Съдът намира обаче, че това обстоятелство, както и обстоятелствата по отношение на записванията за „М.К.“ ООД и „И.Г.“ АД, не водят след себе си до отпадане на последиците от извършените вписвания. Следва да се отбележи, че сборът от ид.ч. на всички собственици по присъствения списък, възлизащ на 100, 24 %, или фактът, че не е кръгло 100 %, се дължи на обстоятелството, че в актовете за прехвърляне на собственост ид.ч. са представени с три знака след десетичната запетая, а в присъствения списък – след закръгляне с два знака след десетичната запетая. Несъответствието с 0, 24 % е пренебрежимо и не дава основание да се приема, че ид.ч. на етажните собственици не са изчислени правилно. Отделно от това, отклоненията между посочените в книгата на собствениците и в присъствения списък ид.ч. също се дължат на направените закръгляния и са пренебрежимо малки. От изложеното дотук следва изводът, че на процесното общо събрание са участвали надлежно етажни собственици, притежаващи 71, 65 % ид.ч. от общите части на сградата. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗУЕС /в редакцията към 2022 г./ необходимият кворум за провеждане на общо събрание е най-малко 67 на сто от притежаваните ид.ч. от общите части на сградата в режим на етажна собственост, освен в случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1-4 и 7 ЗУЕС, където изискванията за кворум са завишени, тъй като предвидените мнозинства за приемане на решения по тези точки са квалифицирани. В случая необходимият кворум е минимум 67 % от общите части, следователно изискванията на закона във връзка с кворума са спазени. Оспорените решения са взети с единодушие от присъстващите /100 % от 71, 65 %/ – няма нарушения и на изискванията за мнозинство при приемането на същите, тъй като за решенията, взети на процесното общо събрание, не са предвидени квалифицирани мнозинства. Дори да се приеме, че вписванията по отношение на „И.Г.“ АД и „ВКВ-5“ ООД не са валидни, присъствалите на общото събрание етажни собственици ще имат необходимите ид.ч. от общите части, за да е налице кворум – 68, 71 %. Дори да бъде прието, както е изложено от въззивника във въззивната жалба, че подписите срещу записите в книгата на собствениците на стр. 3, 5, 7, 9, 17, 29, 41 и 47 са неистински, тъй като не са ангажирани доказателства от ответниците в първоинстанционното производство за установяване на истинността им, и вписванията по отношение на тези самостоятелни обекти са недействителни, а оттам и същите не следва да имат право да участват на общото събрание, какъвто извод прави въззивникът във въззивната си жалба, то ще се стигне до заключението, че при преизчисление на ид.ч. от общите части на сградата притежаваните от другите етажни собственици такива ще се увеличат, което няма да доведе до различен извод от този на първоинстанционния съд по отношение на въпроса за кворума. За пълнота следва да бъде отбелязано, че невалидни вписвания в книгата на етажните собственици няма за правна последица отпадане на правото на собственост на етажния собственик върху конкретния самостоятелен обект в етажната собственост. На общо събрание на етажната собственост може да участва етажен собственик, а качеството етажен собственик се придобива с придобиването на право на собственост върху самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, а не с вписването на приобретателя в книгата на етажните собственици. Следователно правото на присъствие на общо събрание на етажната собственост, участие в кворума и вземането на решения не е предпоставено от записаното в книгата на собствениците, а от притежанието на право на собственост върху отделен обект в етажната собственост. Правото на собственост на етажните собственици въззиваеми не е оспорено от въззивника, оспорени са само подписи от направени вписвания в книгата на собствениците. Водим от горното, съдът намира възражението за несъответствие между вписванията в книгата на етажните собствениците и в присъствения списък за неоснователно. Крайните изводи на въззивния съд за законосъобразност на взетите на общо събрание, проведено на 06.04.2022 г., решения съвпадат с тези на първоинстанционния, поради което решението следва да бъде потвърдено. По разноските: Въззиваемият е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода от въззивното производство, същите следва да се възложат в тежест на въззивника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд