Решение № 2353 от 2.7.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 375/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). С Решение № 15 от 28.02.2024 год., постановено по АНД № 100 по описа за 2023 год., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № НП-148/07.04.2023 год., издадено от Заместник министър на земеделието, с което на „Проплант“ ЕООД ЕИК201362164, с. Гривица, обл. Плевен, [улица], с управител И. Л. Й., е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл.84, ал.2 във вр. с ал.1, във вр. с чл.92, ал.2 от Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ), за нарушение на чл.54, ал. 1 от ЗППМ. Против решението е постъпила касационна жалба от „Проплант“ ЕООД ЕИК201362164, в която се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно поради липса на мотиви. Според касатора не е ясно защо съдът е приел, че е доказано извършването на нарушението – кои обстоятелства е приел за съставомерни и от кои доказателства ги е установил. Прави се искане да бъде отменено обжалваното решение и да се присъдят сторените разноски. Ответникът е депозирал становище по подадената касационна жалба, в която изразява мнение за неоснователност на същата. Излага доводи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения. Излагат се доводи за осъществяване състава на нарушението. Направено е искане да бъде оставено в сила решението на РС – Кнежа. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът, редовно призован, не се представлява. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 от АПК - служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Решението на Районен съд Кнежа е валидно и допустимо, но постановено при съществено процесуално нарушение – липса на мотиви. В съдебното решение подробно са описани извършените от съда процесуални действия в проведените съдебни заседания и приетите по делото доказателства. Възпроизведени са твърденията на жалбоподателя и становището на ответника. Съдът е възприел изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като я е изложил няколко пъти. Приел е бланкетно, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Цитирал е подробно относимите правни норми, но не е направил анализ на съответствието им с фактическата обстановка. Съдът дословно е възприел и пресъздал изводите на административно-наказващия орган, без да направи свой анализ на събраните доказателства, да изведе свои правни изводи въз основа на тях и да отговори на възраженията на жалбоподателя. Съображенията, с които е приел за доказано описаното нарушение, са бланкетни и декларативни, които биха могли да бъдат отнесени към всяко едно оспорено НП – налице е единствено лаконично деклариране, с едно изречение, за безспорна доказаност на извършеното нарушение, установено от доказателствата, но няма анализ на събраните доказателства и приложимите правни норми. По този начин остава неизяснен въпросът на какви основания се приема, че жалбата е неоснователна. Съдът е следвало да обсъди всички представени по делото доказателства и на база на тях да установи фактическата обстановка при извършване на нарушението, като направи собствени правни изводи и отговори на всички възражения на жалбоподателя. Решението на районния съд не отговаря на тези процесуални изисквания, в него липсват мотиви, свързани с основни въпроси за установяване елементите на състава на нарушението. Последното обосновава извод за постановяване на съдебен акт при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а излагането на бланкетни мотиви за наличие на извършено нарушение следва да бъде приравнено на липса на мотиви по съществото на спора. Налице е основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, тъй като предвид въведената забрана за нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане районният съд следва да установи и анализира пълно и ясно действителната фактическа обстановка, да отнесе към нея приложимите правни разпоредби и да отговори подробно и мотивирано на всички възражения на жалбоподателя. При новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и за разноските във всички инстанции по настоящото производство на основание чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът