Решение № 68 от 19.11.2025 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 275/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда № 2 от 07.02.2024 г., постановена по НОХД № 332/2022 г. Районен съд – Радомир е признал подсъдимия С. К. Б., роден на ••• в •••, с постоянен адрес: •••, българин, българско гражданство, ••• образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: •••••••••• за виновен в това, че на неустановени дати в периода от 07.11.2020 г. до 22.11.2020 г., в местността „•••“ на •••, общ. •••, обл. •••, самоволно, не по установения от закона ред /чрез предявяването на иск по чл.108 от Закон за собствеността, съгласно който: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, която я владее или държи без да има основание за това“/ е осъществил едно оспорвано от другиго – Т. И. Й., свое предполагаемо право – правото да владее и да ползва придобит от него с нотариален акт за покупко– продажба на недвижим имот № •••, том •••, рег. № •••, дело № 411 от 2019 г. по описа на нотариус М. Д., с район на действие Районен съд гр. Радомир, недвижим поземлен имот с планоснимачен номер ••• от кадастрален район № ••• на •••, обл. •••, с площ от 430 кв. м., чрез преместване на ограда между два съседни поземлени имота от кадастрален район № •••/а именно пл. № ••• и пл. № •••/ на село •••, обл. •••, като е придобил владението върху поземлен недвижим имот с планоснимачен номер••• и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 323, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на четири месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието за срок от три години, както и на глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият С. К. Б. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Перник сумата от 370, 00 /триста и седемдесет/ лева направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Радомир сумата от 450, 00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие. В законоустановения срок против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от С. К. Б., чрез адв. А. Г. и адв. В. Л., като се излагат оплаквания, че присъдата е неправилна и постановена върху неверни най – вече гласни доказателства, необосновани и незаконосъобразни правни изводи. Излагат се подробни аргументи за неправилност на атакуваната присъда. Развити са твърдения, че от събраните по делото доказателства не се установяват каквито и да било обстоятелства и доказателства за извършено от Б. престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. На следващо място за недоказано се сочи повдигнато обвинение по чл. 323, ал. 1 от НК, като се допълва, че същото се гради само и единствено на едно предположение. Счита, че районният съд при постановяване на присъдата е боравил с общи фрази и теоритични разсъждения за извършване на престъплението, като буквално е пресъздавал текстовете на НК. Въз основа на подробно изложени съображения се твърди, че атакуваната присъда е постановена при наличие на отменителното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НК, поради което се моли съда за нейната отмяна, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият С. К. Б. да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. По подадената жалба не е постъпило становище от ТО – Радомир при Районна прокуратура – гр. Перник. С присъда № 12 от 17.06.2024 г., постановена по ВНОХД № 135/2024 г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е отменена присъда № 2 от 07.02.2024 г., постановена по НОХД № 332/2022 г. Районен съд – Радомир и подсъдимият С. К. Б. на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 323, ал. 1, вр. чл. 54 от НК. Окръжен съд – Перник е отменил и присъдата на първоинстанционния съд в частта досежно разноските. Срещу постановената от въззивната инстанция присъда е постъпил касационен протест и допълнение към него от Б. К. – прокурор при Окръжна прокуратура – Перник, с който атакуваната присъда се сочи за неправилна и постановена при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Държавният обвинител намира за безспорно установено по делото, че свидетелите Т. и Е.Й. са оспорили правото на Б. да упражни свое владение върху спорен недвижим имот, като въпреки това той самоволно е предприел действия за реализиране на вече оспореното си право – да владее и ползва процесния имот. Обвинителят развива твърдения, че Б. е предвиждал общественоопасните последици от деянието си и е осъзнавал, че с действията си ще внесе промяна в съществуващото фактическо положение, без това да е съобразено със закона. Сочи се, че въззивната инстанция при формиране на изводите си е пропуснала да обсъди категорично установени факти, което е довело до напълно погрешни правни изводи. Допълва, че в настоящия случай категорично установено по делото е, че е налице спор между Й. и подсъдимия. На следващо място в допълнението към протеста са изложени доводи, въз основа на които се твърди, че мотивите на въззивната инстанция са необосновани и неясни и същите са в противоречие с възприетата от съда фактическа обстановка. Въз основа на изложеното се прави предложение за отмяна на атакуваната присъда, постановена по ВНОХД № 135/2024 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Перник. По делото е постъпила и касационна жалба и допълнение към нея от Т. И. Й., с които се твърди, че постановената от Окръжен съд – Перник присъда е неправилна и постановена в нарушение закона и процесуалните правила. Твърди се, че изводите на въззивната инстанция са в противоречие със събраните по делото доказателства, като допълва, че съдът не е обсъдил част от тях. Намира, че в случая е налице липса на мотиви на присъдата относно съществени елементи от фактическия състав на престъплението. Моли се за отмяна на постановената от Окръжен съд – Перник присъда и връщане на делото за ново разглеждане. С решение № 233 от 19.05.2025 г. ВКС е отменил присъда № 12 от 17.06.2024 г., постановена по ВНОХД № 135/2024 г. на Окръжен съд - Перник и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Пред настоящата инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Перник намира въззивната жалба за неоснователна. Счита първоинстанционната присъда за правилна, обоснована и законосъобразна. Излага становище, че подсъдимият е извършил неправомерни действия, които са в противовес с разпоредбата на чл. 108 от ЗС, което прави тези действия самоуправни. Предлага присъдата постановена от първата инстанция да бъде потвърдена. Повереникът на частния обвинител – адв. В. заявява в съдебно заседание пред съда, че поддържа изложеното от държавното обвинение, както и изложеното от частния обвинител в писмената защита. Счита постановената от Районен съд – Радомир присъда за правилна и законосъобразна, постановена след анализ на всички събрани по делото доказателства. В продължение сочи, че подсъдимият е установил владение върху процесния имот въпреки заявеното несъгласие по отношение на владеещия. Намира, че решаващият съд е постановил правилен, законосъобразен и мотивиран акт, постановен след правилен анализ на наличните доказателства и формиране на правилни правни изводи. Защитникът на подсъдимия - адвокат Г., изразява становище, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, като излага подробни мотиви в тази насока. Сочи, че от обясненията на подсъдимия се установява, че същият се е обадил на Т. Й., като я е уведомил, че на определената дата ще извърши трасиране на този имот, при което тя е отговорила, че не може да присъства. Допълва, че това обстоятелство не се отрича и от самата частна обвинителка. Твърди, че такива действия по завладяване на други имоти са извършвани и преди това от Т. Й. и нейният съпруг – Е.Й., като уточнява, че същият е •••. Моли присъдата на Районен съд - Радомир да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан изцяло. В отговор, адв. В. заявява, че това, че Е. Й. е бивш •••, не го лишава от правото да защитава правата си. В продължение сочи, че в решението на ВКС е постановено, че подсъдимият е извършил деянието за което е привлечен на съд, както и, че трасирането не е извършено по надлежния ред. Пояснява, че тук става въпрос за конкретно извършено престъпление от конкретен акт. Адвокат Г. излага становище, че подобно дело за самоуправство би следвало да се образува след като възникне правен спор, т.е., ако Т. Й. има образувано дело за собственост против подсъдимия и въпреки това той не се е съобразил с това правно основание да навлезе в нейния имот. В последната си дума пред настоящата инстанция подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. Твърди, че като собственик на имота се сочи Т. Й., а всички дела започват от съпруга й. Допълва, че тя не е имала възражения, а единствено е казала, че не може да присъства. Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивнaта жалба и допълнението към нея, като взе предвид развитите съображения и изявленията на страните, направени в съдебното заседание, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице - упълномощен защитник на подсъдимия срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения: От фактическа страна: Производството пред Районен съд – гр. Радомир по НОХД № 332/2022 г. е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия С. К. Б. за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, за това, че на неустановени дати в периода от 07.11.2020 г. до 22.11.2020 г., в местността „•••“ на •••, общ. •••, обл. •••, самоволно, не по установения от закона ред /чрез предявяването на иск по чл.108 от Закон за собствеността, съгласно който: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, която я владее или държи без да има основание за това“/ е осъществил едно оспорвано от другиго – Т. И. Й., свое предполагаемо право – правото да владее и да ползва придобит от него с нотариален акт за покупко– продажба на недвижим имот № •••, том •••, рег.№ •••, дело № 411 от 2019 г. по описа на нотариус М. Д., с район на действие Районен съд гр. Радомир, недвижим поземлен имот с планоснимачен номер ••• от кадастрален район № ••• на с.•••, обл.•••, с площ от 430 кв. м., чрез преместване на ограда между два съседни поземлени имота от кадастрален район №•••, а именно - пл.№•••и пл.№•••/на село •••, обл. •••, като е придобил владението върху поземлен недвижим имот с планоснимачен номер 25 и случаят не е маловажен. Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав: С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № •••, том •••, дело 5 от 1998 г. на нотариус Б. К. с район на действие Районен съд - Радомир, свидетелката М.А.П. - М. била призната за собственик на недвижим имот, а именно: ПИ, с площ по документи от 600 кв. м., находящ се в местността „•••“ на •••, общ. •••, обл. •••. В имота била построена и едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв. м. Със заповед № РД-52 от 06.02.2009 г. на Областния управител на област Перник бил одобрен план на новообразуваните имоти на село •••, местностите „•••“, „•••“, „•••“ и „•••“, община •••, обл. •••. Съгласно одобрения план процесният имот, собственост на свидетелката П. бил индивидуализиран като имот с пл. номер ••• от кадастрален район ••• по кадастралния план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. •••. Реално обаче свидетелката П. ползвала имот с по-голяма площ от 600 кв. м., тъй като в оградения от всички страни имот, който тя ползвала, освен посочения по - горе недвижим поземлен имот с планоснимачен номер •••, с площ по документи от 600 кв. м., който бил нейна собственост, попадал и друг недвижим незастроен поземлен имот, който съгласно кадастралния план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. •••бил обозначен като имот с пл. номер •••, с площ по документи от 430 кв. м. Двата отделни недвижими имота били оградени с една обща ограда, като реалните граници на ползвания от Пенева недвижим имот в местността „•••“ на село •••, общ. •••, обл. ••• се простирали между имот с планоснимачен № •••, имот с планоснимачен № •••, обособена улица /път/, и части от имоти с планоснимачен № ••• и с планоснимачен № •••. Още преди М.П. да придобие собствеността върху посочения имот и да започне да ползва имотите в посочените граници била изградена обща ограда за недвижимите имоти с планоснимачен № ••• и планоснимачен № •••. На границата с улицата тя била изградена с бетонова основа и били поставени метални колове, към които била захваната метална телена мрежа. Откъм имоти с планоснимачен № ••• и с планоснимачен № ••• също имало обща ограда за недвижимите имоти с планоснимачен № ••• и с планоснимачен № •••. Между последния недвижим имот, а именно - с планоснимачен № ••• и недвижим имот с планоснимачен № ••• имало поставена метална ограда, изградена от поставени няколко на брой метални колове с Т-образна форма, към които била захваната метална телена мрежа, като разделителната ограда започвала откъм улицата и достигала до недвижим имот с планоснимачен № •••. На границата между недвижимите имоти с планоснимачен № ••• и с планоснимачен № ••• също била изградена разделителна ограда. По този начин П. ползвала освен собствения й недвижим имот с планоснимачен №••• и обособения съобразно кадастралния план на населеното място съседен имот /с планоснимачен номер •••/, като общата площ на двата имота била 1030 кв. м. Между двамата имота нямало поставена ограда и по нищо не личало, че в действителност се касае за два отделни имота. Съседният имот с пл. номер ••• от кадастрален район ••• от кадастрален план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. •••, с площ от 1040 кв. м., находящ се в местността „•••“ на село •••, общ. •••, обл. ••• бил собственост на семейството на подсъдимия С. К. Б., като същият бил ползван от тях. На 26.08.2008 г. бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по силата на покупко-продажба и присъединено давностно владение №•••, том •••, рег. №•••, дело №641 от 2008 г. на нотариус М. Д., с район на действие Районен съд - Радомир, с който подсъдимият Б. бил признат за собственик на посочения имот с пл. №•••. На 26.09.2011 г. М. П. продала на частната обвинителка Т. И. Й. притежавания от нея недвижим имот, а именно - ПИ с пл. номер ••• от кадастрален район ••• от кадастрален план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. •••, с площ по документи от 600 кв. м., находящ се в местността „•••“ на село •••, общ. •••, обл. •••, ведно с построената в него сграда, като сделката била обективирана в нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № •••, том •••, рег. №•••, дело 372 от 2011 г. на нотариус М. Д., с район на действие Районен съд - Радомир. След сделката М. П. предоставила владението както на продадения от нея недвижим имот, така и на имот с планоснимачен номер •••от кадастрален район ••• от кадастралния план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. •••с площ от 430 кв. м., който до този момент бил владян от нея необезпокоявано. Така на Т. Й. било предоставено владението на двата недвижими имота, които се ползвали като един общ имот от М. П. през годините. Макар при покупко-продажбата частната обвинителка Т. Й. да закупила имот с площ от 600 кв. м., тя реално получила владението на два имота с обща площ от 1030 кв. м. След като свидетелката Т. Й. получила владението върху посочените имоти, тя и съпругът и - свидетелят Е.Н. Й. започнали да ползват имотите без да подозират, че в границите на имота, който им бил предоставен за ползване попадали в действителност два обособени имота, а именно закупения от свидетелката Т. Й. недвижим имот с планоснимачен № ••• и недвижим имот с планоснимачен № •••. Те не живеели постоянно в селото, но често посещавали имотите. Частта на двора на имота, който те ползвали и който попадал в недвижим имот с планоснимачен № •••, била обособена като градина, където се намирали засадените от предходните собственици дървета - орех, ябълка, круша, сини сливи, джанка, една малка смокиня и др., а в друга част от този имот било обособено кътче за отдих, където те поставили люлка. Входната врата на ползвания от семейство Й. имот попадала в кадастралните граници на имот с планоснимачен № •••. Същата представлявала метална порта от една единична врата и две двойни врати. На 03.07.2019 г., след като недвижим имот с пл.номер •••от кадастрален район •••от кадастралния план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. •••, с площ от 430 кв. м., находящ се в местността „•••“ на село •••, общ. •••, обл. •••бил обявен на публичен търг от Община •••, като той бил придобит от свидетеля С. Д. К.. След придобиването на собствеността върху така посочения имот, С. К. не предприел никакви действия по влизане във владение на същия и частната обвинителка не била уведомена за придобитата от свидетеля С. К. собственост върху ползвания от нея и съпруга й недвижим имот с пл. номер •••, който бил в тяхно владение още от края на месец септември 2011 г. На 25.11.2019 г., с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № •••, том •••, рег. №•••, дело №411 от 2019 г. на нотариус М. Д., с район на действие Районен съд - Радомир свидетелят С. К., прехвърлил собствеността на неговия имот /с планоснимачен номер •••/ на подсъдимия Б.. След като С. Б. придобил собствеността върху недвижимия имот, същият не уведомил ползвателите му, че вече е собственик на имота, независимо че познавал същите, тъй като били съседи. През есента на 2020 г., преди датата 05.11.2020 г., С. Б. се свързал със свидетеля К. Й., като геодезист, който работел в дружество ••• с цел да бъдат трасирани имотните граници на придобития от него недвижим имот с планоснимачен номер •••. Подсъдимият бил посъветван от К. Й. за предстоящата трасировка на границите да уведоми и собствениците на съседните имоти. Във връзка с това на 05.11.2020 г. С. Б. се свързал по телефона с Т. Й. и я уведомил, че той е придобил ползвания от нея недвижим имот с планоснимачен номер •••, като й заявил, че на следващия ден - 06.11.2020 г. с техници ще замерва границите на същия. Т. Й. заявила, че няма възможност да присъства и съответно няма как да му осигури достъп на тази дата, като в същия разговор изразила несъгласие с намеренията на С. Б. да премести съществуващата ограда и да навлезе в нейния имот. Частната обвинителка разказала на съпруга си за разговора със С. Б., като по повод на това на същата дата - 05.11.2020 г. Е.Й. се свързал с подсъдимия по телефона, като категорично му заявил, че той и свидетелката Т. Й. не са съгласни да влиза в имота, ползван от тях им и ако направи нещо противно, те ще сезират съда. Въпреки проведените на 05.11.2020 година телефонни разговори между С. Б. и Т. Й. и между Е.Й. и подсъдимия, на 06.11.2020 г. били побити от геодезичската фирма временни колчета, като била определена границата между недвижим имот с планоснимачен номер •••и недвижим имот с планоснимачен номер ••• от кадастрален район ••• от кадастралния план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. •••. На 07.11.2020 г. Т. Й. и синът й - П. Д., отишли до ползваните от нея и съпруга й недвижими имоти в село •••, като при пристигането им видели побитите от предходния ден колчета с вързан канап, които очертавали границата между ползваните от Т. Й. и съпруга й два недвижими имота - с планоснимачен № ••• и планоснимачен № •••. Още на същата дата - 07.11.2020 г., семейство Й. разговаряли с подсъдимия, като го попитали защо е влизал в имота и защо са поставени колчета, след като те са изразили несъгласие, като подсъдимия заявил, че е собственик на този имот и затова е предприел тези действия. Впоследствие на неустановена дата, в периода от 07.11.2020 г. до 22.11.2020 г., подсъдимият премахнал поставената стара метална ограда, изградена от поставени няколко на брой метални колове с Т-образна форма и метална телена мрежа по протежението на границата между двата имота, която ограда започвала откъм улицата и достигала до недвижим имот с планоснимачен № •••. След като С. Б. премахнал разделителната ограда с помощта на свидетеля М. С.К. от •••, той изградил нова ограда с метални колове и мрежа, която била поставена на границата между имот с планоснимачен № •••и имот с планоснимачен № •••. На 22.11.2020 г., свидетелката В.П. /роднина на свидетеля Й./, отишла в село •••, където семейството й имало имот. След като посетила имота си, тя решила да нагледа и имота на сем. Й., при което установила, че почти половината от имота, който до този момент бил ползван от семейството е вече част от имот, който се ползвал от подсъдимия С. Б.. Установила, че оградата между имотите била преместена и откъм улицата и Й. вече нямали достъп до имота си. Свидетелката направила няколко снимки с телефона си и се свързала с частната обвинителка, като им съобщила какво е установила. На 28.11.2020 г., Т. Й. посетила имота в село •••, като се уверила в заявеното от свидетелката П. Т. Й. сезирала Районна прокуратура - Перник и същевременно предявила иск срещу С. Б. с правно основание чл. 75 от Закона за собствеността, по повод на което било образувано гр. д. № 1004 по описа за 2020 г. на Районен съд - Радомир. По доказателствата: Доказателствената съвкупност по делото включва както писмени, така и множество гласни доказателства, събрани посредством проведените разпити на свидетели. Разпитани в хода на производството са свидетелите Е.Н. Й., С.Е. Й., П. Д. Д., Т. И. Й., А. И. Н. – В., М.А.П. – М., Н. Са А., В.Н.П., Б. С. Г., С. Д. К., К.М. Й., Г.Ц.Ш. Свидетелят П. Д. Д. /син на частната обвинителка/ сочи, че е запознат, че делото се води за неправомерно преместване на оградата на техен имот в •••. Твърди, че оградата на имота е метална с метални колчета, а имотът е закупен от неговата майка през 2011 г. Свидетелят разказва, че от закупуването на имота, същият бил използван от майка му през цялото време, като свидетелят също го посещавал. Твърди, че през 2020 г. е получено обаждане от техен съсед – подсъдимия С. Б., че същият си е преместил оградата. Няколко дни по-късно свидетелят и майка му посетили имота си като констатирали, че оградата е преместена, въз основа на което е налице навлизане в техния имот, а портата към имота им е останала в частта на съседа. Свидетелят твърди, че от закупуването на имота до настоящия казус никой никога не е изявявал претенции към този имот. Сочи, че по случая са водени дела, установено е, че оградата е преместена неправомерно и в резултат на същите е върната в старото положение. От разпита на свидетеля Е.Й. /съпруг на частната обвинителка Т. Й./ се установява, че през 2011 г. неговата съпруга закупила процесния имот от М.П.. Твърди, че в имота имало малка тухлена постройка и овощни дървета. Свидетелят заявява, че от 2011 г. до 2020 г. той и съпругата му си ползвали спокойно имота, като в този период никой не е предявявал претенции към него. Е.Й. подробно описва хронологията на събитията от момента на обаждането от страна на С. Б., че ще трасира имота, преместването на оградата и разговора между двамата, в който свидетелят е заявил на подсъдимия, че извършеното от него е престъпление и го е предупредил, че го чакат много дела. Свидетелят допълва, че вследствие на извършените от страна на подсъдимия действия, Е. Й. е подал тъжба, а малко по-късно е завел и дело по чл. 75 от ЗС, което е спечелено и оградата е върната на място. Сочи, че след това подсъдимият е завел дело като е предявил три иска спрямо частната обвинителка Т. Й.. Свидетелят сочи, че винаги процесният имот е граничил с имот на С. Б., като допълва, че общински имот няма никъде, като такъв се явява едва през 2018 г. В отговор на поставен въпрос, свидетелят отговаря, че не се е виждал лично с подсъдимия, тъй като същият се държал изключително арогантно и не е представил никакви документи. Свидетелят К.М. Й. сочи, че познава С. Б., тъй като свидетелят е геодезист, а подсъдимият - негов клиент. В продължение свидетелят твърди, че през 2020 г. подсъдимият му представил документ за имот, на който трябвало да бъдат определени границите. Били предоставени на фирмата всички необходими документи, а С. Б. бил уведомен, че трябва да информира съседите, че ще бъде извършена такава дейност. Свидетелят няма спомен при трасирането на имота на място да е имало други хора освен подсъдимия, като пояснява, че е желателно, но не е задължително присъствието на съседите. Свидетелят М. С.К. сочи, че знае за случая, че подсъдимият С. Б. е купил мястото и е трябвало да направи нова ограда. М. К. е ходил да помага на подсъдимия да направят оградата, като знае, че колчетата са били поставени от геодезисти. Не е наясно дали има спор за собственост по отношение на процесния имот. От свидетелските показания на Г.Ц.Ш. става ясно, че същият работи като кметски наместник на ••• от 1999 г. до сега. Свидетелят заявява, че познава страните по делото, като разказва, че споровете за имота са започнали преди две години. В продължение Ш. твърди, че имотите на страните били горе-долу поравно, като същите се разбирали. В един момент Т. Й. му се оплакала, че оградата й е изместена и при посещение на свидетеля на място, същият също констатирал, че оградата е преместена, като имотът на подсъдимия бил увеличен. Свидетелят твърди, че при среща със С. Б., същият му заявил, че е купил имота от общината. Свидетелят заявява, че не знае кога е преместена оградата. Допълва, че Т. Й. му е споделила, че не е съгласна с това. В отговор на поставени въпроси свидетелят твърди, че не знае плановете на имотите, не е запознат с тях и не е подписвал нищо. Не може да каже кога е изготвен кадастралният план. Знае, че преди преместването на оградата, имотът се е ползвал от подсъдимия, тъй като същия е бил на дядо му. Твърди, че не може да се сети от коя жена е закупила имота Т. Й.. Разпитана е в качеството на свидетел по делото и Т. И. Й.. Свидетелката твърди, че с подсъдимия имат правни спорове заради преместване на оградата от негова страна. Т. Й. разказва, че закупила имота през 2011 г., като мястото представлявало недвижим имот с площ един декар. В имота имало една постройка, като впоследствие те построили още една. В продължение свидетелката разказва, че през 2020 г. подсъдимият й се обадил и я уведомил, че е закупил около 400 квадрата и ще премести оградата между двата имота, както и, че ще дойдат хора от общината да замерват. Тя му отговорила, че няма възможност да присъства в посочения ден, но че ще е хубаво да са на място. Впоследствие свидетелката разбрала, че на следващия ден подсъдимият е отишъл на място, прескочил е оградата и е забито колче в имота, ползван от свидетелката. В резултат на извършените от страна на подсъдимия действия, свидетелката завела дело, което спечелила и в резултат на което оградата била върната в първоначалното й състояние. Т. Й. допълва, че след преместването на оградата от страна на С. Б., портата на нейния имот останала в имота който той ползва, поради което се наложило тя и семейството й да си направят нова порта. Свидетелката С.Е. Й. твърди, че не познава подсъдимия, но познава частната обвинителка, тъй като същата е съпруга на бащата на свидетелката. С. Й. сочи, че всяка година поне веднъж месечно посещава имота. Не познава съседите и никога не ги е виждала. Свидетелката заявява, че знае за проблемите с имота от нейния баща, който й споделил, че съседът, който е вдясно от техния имот се обадил на Т. Й. и й казал, че част от имота й е негова собственост. Свидетелката заявява, че знае от Т. Й., че същата е подала жалба. Допълва, че след като оградата била преместена, свидетелката отишла заедно със своя баща и Т. Й. до имота, при което установили, че портата за техния имот е останала в имота на съседа поради което те били принудени да направят нова порта. Свидетелката Н. С.а А. сочи, че има имот в •••. Свидетелката разказва, че Т. Й. също има имот там, като допълва, че дори й е помогнала да го закупи, като е издирила старите собственици. Свидетелката твърди, че не познава подсъдимия. Не знае да е имало проблеми с имота на частната обвинителка преди това. В продължение разказва, че при посещение в селото е отишла и до имота на Т. Й., при което установила, че оградата е изместена почти до къщата и вратата останала в другия имот. В.Н.П. твърди, че притежава имот в •••, като допълва, че когато е в селото често си гостуват с частната обвинителка Т. Й.. В. П. сочи, че при едно от посещенията установила, че оградата е изместена навътре в двора на Т. Й., като дворното място, което останало, нямало вход, тъй като портата била останала в двора на съседа. Свидетелката веднага уведомила Т. Й.. На свидетелката не й е известно преди преместването на оградата частната обвинителка да е имала проблеми със собствеността на имота. Свидетелят С. Д. К. твърди, че е предишният собственик на процесния имот – имот •••. Сочи, че в момента имотът е собственост на подсъдимия С. Б. и същият е с площ от 430 кв.м., като от едната страна граничи с имот № •••, а от другата страна с имот № •••. Свидетелят подробно описва как е закупил имота, както и, че след закупуването му установил, че същият всъщност се намира до имота на неговия приятел, а именно - подсъдимия. В продължение свидетелят разказва, че след като посетил имота заедно с неговия баща, установил, че същият е под наклон. С. К. нямал достъп до закупения от него имот, като единствения вариант било да преминава през имота на С. Б.. Между двата имота и отпред имало ограда, а от страна на имота на Т. Й. нямало ограда. Свидетелят твърди, че не знаел къде свършва неговият имот и къде започва имота на Т. Й., имотът бил буренясал. След около шест месеца, тъй като имотът бил под наклон, нямало ток и вода, свидетелят решил, че същият няма да му е необходим, поради което предложил на С. Б. да му го продаде. С. К. заявява, че знае, че след закупуване на имота от подсъдимия, той решил да го огради като предприел действия в тази насока. В резултат на поставянето на оградата, портата на имота на Т. Й. останала в имота на подсъдимия. Свидетелят уточнява, че преди да продаде имота на С. Б. е нямало порта, а след като подсъдимият е преместил оградата, портата на Т. Й. се озовала в двора на Б.. В продължение твърди, че всичките пъти в които е посещавал имота си след закупуването, не е виждал частната обвинителка и съпругът й. Не знае кой е изградил портата към техния имот и не е наясно дали същата се е заключвала. Твърди, че на едно от ходенията му до имота, те го помолили да се окоси имот № ••• и допълва, че по молба на съседите подсъдимият полагал грижи за имота. Б. С. Г. /майка на подсъдимия/ твърди, че познава имота в ••• и допълва, че е един от наследниците му. Сочи, че през 2011 г. Т. Й. закупила имота и го използвала. По отношение на имот № ••• свидетелката твърди, че тя и синът й го използват и поддържат още от 2009 г., а преди това бил поддържан от нейните родители. В продължение свидетелката разказва, че между техния имот и имота на Т. Й. има ограда, която била поставена от бащата на свидетелката, тъй като същият отглеждал животни. Твърди, че поради факта, че били много наследници, свидетелката отишла в общината и се отказала от този имот /имот № •••/, който се намирал между техния имот /имот № •••/ и имота на Т. Й. /имот № •••/ и който бил с площ от около 430 кв.м. Сочи, че в този имот имало много дървета, за които тя, синът й и негов приятел – свидетеля С. К. полагали грижи. Разказва как имотът е бил закупен от свидетеля С. К., който след това го препродал на сина й, който от своя страна предприел действия по заграждането му, при което портите за имота на Т. Й. останали в неговата част. В отговор на поставен въпрос Б. Г. сочи, че от момента, в който процесния имот бил новообразуван през 2009 г. тя и синът й полагали основно грижи за него. Старата собственичка идвала много рядко. Б. Г. твърди, че от момента на закупуване на имот от страна на Т. Й., същата знае, че имот № ••• е собственост на свидетелката и сина й. Твърди, че частната обвинителка имала порта, която заключвала, когато не е там. По отношение на новата ограда свидетелката заявява, че знае, че същата е поставена от сина й, както и че когато С. Б. се е обадил на Т. Й., че ще трасира имота, същата го е уведомила, че няма да може да присъства, а след това му се е обадил съпругът й, който му е заявил да се готви за дела. Свидетелката М.А.П. – М. твърди, че бегло познава страните в спора, като през 2011 г. е продала своя имот в ••• на Т. Й.. Свидетелката разказва как е придобила имота в годините назад и същият е бил с площ 1 дка., как с останалите собственици на имоти са събрали пари за да ги заградят и да прокарат водопровод, тъй като нямало вода. Свидетелката заявява, че нейният нотариален акт е издаден за имот за 600 кв.м, като имала право да ползва и останалите 400 кв.м. докато не излезе решение. М. М. сочи, че при продажбата на имота, тя е уведомила Т. Й. за тези обстоятелства. Допълва, че в имота били изградени една голяма и една малка врата, като те се намирали от страната на имота от 400 кв.м. Заявява, че никога през годините никой не е изявил претенции за тези 400 кв.м. Свидетелката А. И. Н. - В. сочи, че познава Т. Й. и знае, че същата през 2011 г. е закупила имота в •••, като след закупуването били изградени още две малки къщички, имало стара барака и стара къщичка от преди това. Свидетелката твърди, че имота на Т. Й. бил заграден с телена мрежа и колове, а в него се влизало през голяма порта. Знае за проблемите, които частната обвинителка е имала по отношение на имота и за изместването на оградата. При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира, че първостепенният съд правилно условно е разграничил две групи свидетели, като в едната е поставил Б. С. Г. и С. Д. К., а в другата всички останали свидетели разпитани в хода на производството. Правилно съдът е лишил от доверие свидетелските показания на първата група свидетели, тъй като при съпоставката им с останалите налични по делото материали същите се явяват откъслечни и неподкрепени от останалия наличен по делото доказателствен материал. Освен това освен, съдът възприема извода на първата инстанция досежно свидетелските показния на свидетеля С. К., като е намерил същите и за житейски нелогични. Съдът намира за нелогични показанията на свидетеля, в които той твърди, че е закупил имота без изобщо да знае какво представлява и къде се намира парцелът, като впоследствие съвсем случайно се оказало, че същият е до имота на подсъдимия, с когото са приятели. Нелогично е човек да закупи имот, който дори не е виждал, без да знае дали същият е в регулация – има ли ток, вода и т.н. За напълно правилен настоящият състав намира извода на първата инстанция, че свидетелските показания на двамата свидетели представляват опит за подкрепа на защитната теза на обвиняемия и неговото оневиняване. На следващо място въззивната инстанция намира за напълно правилен извода на решаващия съд досежно свидетелските показания на останалите свидетели, като е намерил, че същите са логични, последователни и неизключващи се едни други, поради което им е дал вяра. Отчитайки, че част от свидетелите са близки на частната обвинителка, анализирайки техните показания и съпоставяйки ги тези на останалите свидетели /с изключение на Б. Г. и С. К./, контролираният съд е достигнал до правилния извод, че всички те са еднопосочни и категорични в твърдението си, че от момента на закупуването на имота той е бил във вида си до момента на преместването на оградата. Разпитът на всеки един от свидетелите очертава различни аспекти и спомага за изясняването и правилното очертаване на фактическата обстановка, което от своя страна спомага за формиране на правилни правни изводи и постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт. Назначена и изготвена е съдебно-техническа експертиза, от чието заключение става ясно, че към момента на изготвянето му реалната площ на имот № ••• в кадастрален район ••• от кадастралния план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. ••• е 600 кв. м., като наличните граници на имот с № ••• съответстват с границите му по плана на новообразуваните имоти в землището на село •••, общ. •••, обл. •••, местността „•••“, одобрен със заповед № РД-52/06.02.2009 г. Реалната площ към момента на изготвянето на заключението, на имот № •••в кадастрален район •••от кадастралния план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. •••е 430 кв. м. Наличните граници на имот с № •••съответстват с границите му по плана на новообразуваните имоти в землището на село •••, общ. •••, обл. •••, местността „•••“, одобрен със заповед № РД-52/06.02.2009 г. От заключението на назначената и изготвена на досъдебното производство съдебно- икономическа експертиза е видно, че пазарната стойност на поземлен имот № ••• в кадастрален район ••• от кадастралния план на местността „•••“ в землището на село •••, общ. •••, обл. ••• към месец ноември 2020 г. е 3 715.00 лева, което се равнява на 6, 72 пъти размера на минималната работна заплата към този период. В проведено съдебно заседание са изслушани и вещите лица С А., Р.М. които, след прочитане на заключенията по изготвените от тях експертизи по досъдебно дело № 35/2021 г. по описа на РУ-Радомир, заявяват, че поддържат заключенията. Настоящият състав на съда кредитира изцяло заключенията по назначените експертизи като обективно, безпристрастно и компетентно изготвени от лица, притежаващи специални знания в съответната област и като допринасящи за изясняване на фактическата обстановка. В допълнение следва да се отбележи, че същите не са противоречиви и са в синхрон с останалите доказателства по делото. От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е видно, че до момента същият е с чисто съдебно минало. В обясненията си пред настоящия състав на съда С. К. Б. твърди, че от 2020 г. е подложен на тормоз и заплахи. По отношение на спорния имот сочи, че същият е трасиран още през 2014 г., като преди това също е бил във владение на семейството му по наследство. С. Б. твърди, че е водил разговори с Т. Й. още през 2012 г. и тя много добре знаела, че между неговия и нейния имот има имот с други собственици. Сочи, че между двамата имало устна договорка, че когато подсъдимият реши да загражда имота като наследствен ще уведоми Й., защото входната й врата попадала в този имот. Подсъдимият описва обстоятелствата около отказа на майка му от процесния имот и закупуването му след това от негов приятел – свидетеля С. К. и в последствие препродаването на имота и закупуването му от самия С. Б.. Последният твърди, че е трето добросъвестно лице и не било налице престъпление. На следващо място подсъдимият разказва, че двамата с Й. преди това били в добри отношения, но след обаждането от негова страна да уведоми същата, че ще трасира имота отношенията им се влошили. Твърди, че е получил обаждане от нейния съпруг, който му отправил заплахи. С. Б. излага твърдения, че имот № ••• и имот №••• са негови, като спорен в настоящия случай бил •••. Твърди, че между двата имота е имало частична ограда през годините, а оградата в горната част се появила в последните няколко месеца, с думите от страна на Т. Й. да не се притесняват от това и че слага същата, защото й влизат кучета в имота. По отношение на дадените от подсъдимия обяснения, настоящият състав на съда намира, че в случая те представляват защитна версия, която намира подкрепа единствено в свидетелските показания на свидетелите Б. Г. и С. К., на които обаче по изложените по-гори съображения съдът не дава вяра. При така установената фактическа обстановка и извършения самостоятелен анализ на доказателствата по делото, Окръжен съд - Перник възприема извода на Районен съд - Радомир, че с деянието си С. Б. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 323, ал.1 от НК. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Правилно районният съд е извел изводите си, въз основа на всички доказателства по делото. При преценката на съставомерността на инкриминираното деяние трябва да бъде отчетено и това, че престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК може да бъде осъществено от обективна страна единствено когато е извършено действие, което е насочено към упражняване на спорно действително или предполагаемо право с имуществен еквивалент. Необходимо е деецът да промени противоправно фактическото положение във връзка с оспорваното от него действително или предполагаемо право, със съзнанието за наличния (съществуващ или приключил) спор за него и осъществи реализация на претенцията си не по установения ред. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Ето защо самоуправството е посегателство върху самата процедура за разрешаване на правни спорове, а не върху действителното правно положение, чието засягане може да бъде само незадължителна вторична последица. Самоуправството е престъпление, с което се засяга законно установеният ред за осъществяване на взаимоотношенията между граждани или между тях и други правни субекти. Тези взаимоотношения могат да имат най-различен характер и не се изчерпват с дейност по решаване на имуществени спорове. За съставомерността на деянието е необходимо наличието на възникнал спор между двете страни по повод на действително или предполагаемо субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, при което случаят е немаловажен (в този смисъл е и решение № 245 от 11.06.2010 г. по к.д. № 162/2010 г. на Върховнrs касационен съд). Установената съдебна практика възприема като необходимо условие дадено деяние да е съставомерно по чл. 323, ал. 1 от НК, да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на дееца. Предварителното оспорване обаче не е необходимо да се е развило непременно като съдебен спор. Достатъчно е това да се е реализирало чрез фактически действия от насрещната страна /в този смисъл и решение № 329 от 06.10.2015 г. по н. д. № 766 / 2015 г. на Върховния касационен съд, второ наказателно отделение/. В този смисъл съдът намира за неоснователно направеното от страна на защитника на подсъдимия оплакване, че подобно дело за самоуправство би следвало да се образува след като възникне правен спор, т.е, ако Т. Й. има образувано дело за собственост против подсъдимия и въпреки това той не се е съобразил с това правно основание да навлезе в нейния имот. В разпоредбата на чл. 323, ал. 1 НК законодателят не е определил задължителна форма на оспорване, при което "оспорване" ще има винаги, когато насрещната страна изрази несъгласие със съществуването на правото на дееца или с избрания от него начин за осъществяването му. Единственото необходимо и достатъчно за съставомерността на деянието по чл. 323, ал. 1 НК е да е налице обективирано несъгласие, доведено до знанието на дееца. В конкретния случай от разказите на разпитаните в хода на производството свидетели, чийто показания настоящият съд, както се посочи, е кредитирал, безспорно се установява, че Т. Й. е изразила несъгласието си и е оспорила действията на подсъдимия по отношение на процесния имот. Следва да се отбележи, че когато ищецът се позовава на свое самостоятелно право, което се оспорва, той разполага с възможност да предяви и положителен установителен иск за собственост или осъдителен по чл. 108 от ЗС. Когато той е преценил, че претендираното от него право се нуждае от по-интензивен способ на защита и е предявил ревандикационен иск, за него не е налице правен интерес от предявяване едновременно, при условията на кумулативност, и на установителен иск за собственост на същия имот /положителен или отрицателен/, тъй като с уважаването на иска по чл. 108 от ЗС, съдържащ две искания – ищецът да бъде признат за собственик на спорния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението върху него /ТР № 4/2014 год. на ОСГК ВКС т. 2А/, се установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респективно, че той не принадлежи на ответника. Поради изложеното съдът намира, че подсъдимият е имал възможност да предяви иск по чл. 108 от ЗС пред граждански съд, с което е имал възможност да докаже своята правота по установения в страната ред. Искът по чл. 108 от ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Единственият законов начин за признаване правото му на собственост е по съдебен ред чрез предявяване на иск от негова страна с правно основание чл. 108 от ЗС. В резултат на действията на подсъдимия, който не се е възползвал от предоставената му от закона възможност и предприетите действия, които по същността си представляват самоволни действия, всъщност той е нарушил нормата на закона, като с действията си е осъществил едно оспорено от страна на частната обвинителка право. Реализирането на действително субективно материално право с имуществен характер от спорещия собственик следва да стане по установения от закона ред, включително и чрез принудително изпълнение, за да може да претендира защита срещу неправомерни действия на насрещната страна, засягащи законно промененото фактическо положение в имота. Тези изводи следват и от характера на обществените отношения, които се защитават с нормата на чл. 323 от НК - те са свързани с опазване на законовия ред за осъществяване на субективните права на гражданите и на общественото спокойствие. Не без значение е и следва да се отбележи, че от материалите по делото се установява, че с решение № 329 от 19.10.2022 г., постановено по в.гр.д.№ 354/2022 г. по описа на Окръжен съд – Перник, макар и невлязло в сила, въззивната инстанция е отменила решение № 260012/21.02.2022г. по гр.д.№1004/2020г. на Районен съд - Радомир, като вместо него е постановил, че осъжда, на основание чл.75 от ЗС, С. К. Б., с ЕГН: ••••••••••, да предаде на Т. И. Й., с ЕГН: •••••••••• владението върху реална част с площ от 430кв.м., представляваща поземлен имот ••• в кадастрален район ••• по плана на новообразуваните имоти в землището на •••, общ. •••, обл. •••, местност „•••”, одобрен със Заповед № РД- 52/06.02.2009г. на областния управител. Изпълнителното деяние п о чл. 323, ал. 1 от НК може да се осъществи само чрез действие, т.е самоволно осъществяване на оспорваното право, което от своя страна води до промяна в съществуващото фактическо положение. Подсъдимият е осъществил престъпния състав на деянието по чл.323, ал.1 от НК, като на неустановени дати в периода 07.11.2020 г. до 22.11.2020 г. е осъществил едно оспорвано от другиго свое предполагаемо право като е преместил оградата между два съседни имота и е придобил владението върху поземлен имот с планоснимачен № •••. При осъществяване на тези си действия, подсъдимият, видно от наличните по делото доказателства, е съзнавал, че тези негови действия са оспорени от страна на частната обвинителка – Т. Й. и ясно е съзнавал, че същата претендира права върху спорния имот. От субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл. Същият е осъзнавал, че правото му на собственост е оспорено от Т. Й. и въпреки това е предприел действия по преместване на оградата. По наказанието: За извършеното престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години и глоба до 1000 /хиляда/ лева. Районният съд е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. При определяне на вида и на размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, правилно Районен съд – Радомир е отчел чистото съдебно минало на подсъдимия, неговия социален статус, както и наличието на имуществен вредоносен резултат от деянието, а именно - лишаването на частната обвинителка от достъп до нейния имот и невъзможността да използва изградената порта към него. Въззивният съд намира, че правилно първата инстанция, като е преценила наличието на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, правилно е определила размер на наказанието „лишаване от свобода“ към минималния, а глобата е определена в максимален размер. Правилно районният съд е преценил, че именно този размер на определените наказания ще постигне в най-голяма степен целите заложени в генералната и специалната превенция, заложени в разпоредбата на чл. 36 от НК. Наложеното от първоинстанционния съд наказание на подсъдимия е обосновано и законосъобразно, както с оглед констатираните обстоятелства, така и във връзка с обществената опасност, която разкрива самото деяние. Въззивната инстанция възприема изцяло мотивите на районния съд за наличието на всички предпоставки за прилагане на института на условното осъждане, предвид чистото минало на дееца, размера на наложеното му наказание и постигането на целите по чл. 36 от НК. По отношение на разноските: С оглед изхода от делото и в съответствие с чл. 189 ал. 3 от НПК правилно подсъдимият С. К. Б. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР- Перник сумата от 370, 00 /триста и седемдесет/ лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Радомир сумата от 450, 00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие. Поради изложените съображения атакуваната присъда на Районен съд - Радомир като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, Окръжен съд - Перник