Решение № 258 от 11.7.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 193/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Велинградски районен съд №331 от 16.10.2023г. постановено по гр.д.№20225210100779 по описа на същия съд за 2022г., Е ОСЪДЕНО на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, „Т. Л. - ••“ ЕООД, ЕИК-•••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №••, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №••, сумата от 18 479, 05 лв., дадена на отпаднало основание, ведно със законна лихва от 09.08.2022г., до окончателното плащане; ОСЪДЕНО Е на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Т. Л. - ••“ ЕООД, ЕИК- •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №••, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК- •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №••, обезщетение за забава върху сумата от 18 479, 05 лв. в размер на 174, 54 лева за периода 08.07.2022г.- 09.08. 2022г., КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над тази сума до претендираната от 844, 45 лв. Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН предявения насрещен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за осъждане на „Р. - С.“ ООД, ЕИК •••••••••, да заплати на „Т. Л. - ••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, сумата в размер на общо 13 333, 36 лв. обезщетение за имуществени вреди, от които 10 726, 46лв. претърпени загуби, съставляващи себестойността на произведен и бракуван дървен материал 51, 50 куб. м. иглолистни дъски, 1 куб. м. греди над 10 см., 5 бр. челни дъски, летви 2 х 3 см. за периода 31.01.2021г.-16.02.2022г. и 2 606, 90 лв. пропуснати ползи, представляваща стойността на нереализирана печалба от продажба на дървения материал за периода 31.01.2021г.-16.02.2022г.; ОСЪДЕНО Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Т. Л. - ••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №••, да заплати на „Р. - С.“ ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №••, разноски по ч. гр. д.№37086/ 2022г. на СРС, в размер на общо 924, 22 лв. ОСЪДЕНО Е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. Л. - •• ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Р." №••, да заплати на „Р. С.“ ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Е. и Х. Г." №••, разноски по гр. д. №779/2022г. на Районен съд Велинград в размер на общо 4 589, 49 лв. Решението се обжалва в осъдителните му части, както и в отхвърлителните такива по предявената насрещна искова претенция, с въззивна жалба с вх. №6454 от 27.11.2023г., подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от „Т. Л. - ••“ ЕООД, ЕИК-•••••••••, чрез адв. А. П. от САК, с доводи за порочност като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал изразената между страните действителна воля по договора от 29.12.2020г. без да е съобразил нормата на чл.20 от ЗЗД, относно приетото в закона, че отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, обичаите и практиката и добросъвестността. Коментира се, че преценката на съда по отношение на вида на облигационното правоотношение и съществените уговорки по сделката като предмет, краен падеж, срок за изпълнение и заплащане на цената, не е основана на събраните доказателства, а изцяло им противоречи, като се поддържа в тази връзка и необоснованост на съдебните мотиви. Твърди се, че преценката на съда е едностранчива, и е изградена само върху гласните доказателства, от някои от обясненията на управителя на ищцовото дружество и на показанията на негови заинтересовани съгласно чл.172 от ГПК служители-свидетелите Н. и Л., при игнориране на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, свидетелските показания на ответната страна и писмените доказателства. Акцентира се, че съдът неправилно и необосновано, е приел, че на 29.12.2020г. между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на родово определени вещи и че това обстоятелство е безспорно между страните, при положение, че страните излагат противоречащи си насрещни твърдения относно вида на договора- ищецът твърди, че се касае за договор за покупко-продажба без да сочи доказателства, а ответника-че се касае за договор за изработка с елементи на покупко-продажба, представяйки и писмени доказателства за това, /същите подробно се сочат в жалбата/-спецификация на дървен материал, който да се закупи, заявка за изработка на поръчания дървен материал; обобщена справка за постъпилата, преработена и експедирана дървесина, ведомост на дървесината и фактури за закупуването им, които доказателства според жалбоподателя доказвали, че една част от поръчаната стока, действително е имала размери, изискващи стоката да бъде специално изработена за клиента, и които се подкрепяли от гласните такива, включително и от обясненията управителя на ищцовото дружество-В. Ч., потвърдил дейностите, изискващи специална изработка свързана и с импрегниране на стоката, което не било коментирано от съда и доказателствата събрани в тази насока. Акцентира се, че в същност между страните е сключен неформален договор за изработка с елементи на покупко-продажба. Неправилен бил извода на съда, че се касае за сделка с периодично изпълнение, твърдяно от ищеца, но в противоречие с доказателствата по делото, материалния и данъчния закон и с обичайната търговска практика и практиката на ВКС. Коментира се заключенията по назначената и изслушана ССчЕ в посока, че ако действително договорът е бил с уговорка за периодични доставки и плащане при получаване на съответното количество, като поставя въпроси защо е било необходимо да се издава фактура за цялата стойност, да начисли и внесе в бюджета 20% ДДС върху пълната цена на фактурата, без същата да е заплатена и при неуточнени условия за краен падеж и каква е логиката за да го прави при липса на уговорки и неочакване от продавача на плащане по реда и в сроковете по чл.303а ал.1 от ТЗ и при липса на данни за приложимост на изключението по чл.303а ал.1 от ТЗ за плащане след законово регламентирания 60дневен срок за изпълнение на паричното задължение. Предвид доказателствата жалбоподателят смята, че евентуална уговорка за плащане след 60-дневния срок при неопределен падеж и неясни условия, накърняват съществено интереса на кредитора-продавач, и предвид обясненията на управителя на дружеството-ответник, че същият е разчитал сумата по фактурата №1089 от 29.12.2020г. на стойност 45505.08лв с ДДС при начислено ДДС от 7584.18лв и внесен в бюджета, да се заплати до края на м.януари 2021г.-до 1месец от издаването й, и е имал интерес да си вземе парите за пълната фактурна стойност и че като насрещна престация, стоката е изработена и готова в същия срок. Според жалбоподателя твърденията на ищеца, че стоката ще му е необходима, но не е ясно точно кога и какво количество ще му трябва, зависещо от хода на изпълнението на конкретния обект, в който ще се влага, както и показанията на свидетелите, че купувачът е взимал количествата стоки на части, не навеждат на правен извод за договорено изпълнение на части, а се отнасят до едно фактическо положение, свързано с поведението на самия купувач и неговата евентуална забава. Акцентира се, че стоката е била изработена до края на м.януари 2021г. и в последствие е била бракувана, тоест, че може да бъде бракувана само стока, която е произведена; че поканите на произвелия процесната стока търговец „Т. Л. - ••“ ЕООД, за вдигане на стоката от купувача, защото пречи и създава неудобства, при липса на график за доставките със срокове и периодичност и плащанията, извършвани от купувача след издаването на фактурата, и определяни от жалбоподателя като хаотични и необвързани с конкретна писмена заявка, покана, конкретна дата, събитие или ритмичност, липсата на икономически интерес за продавача за издаване на фактура с фиксирани цени, неподлежащи на промяна, при променена пазарна обстановка и без очакване на плащане в срока по чл.303а от ТЗ. Коментира се начина на изпълнение на периодичните доставки по смисъла на чл.208 от ЗЗД или на продажба с периодично изпълнение по чл.332 от ТЗ, предполага приет от страните график, с уговорен точен времеви период на изпълнението. /Цитира се решение №851 от 14.05.1999г. по гр.д.№241/1999г. на ВКС V г.о./. Обясненията по чл.176 от ГПК, дадени от управителя на ищцовото дружество за даване „пари напред“ или предплащане без да се има проблем с увеличението на цените, като и показанията на св. Л., били несъответни на закона и отнасящи се до погрешна представа на купувача за естеството на поетото задължение за плащане, доколкото договорите за продажба с авансово плащане, задължително се сключвали в писмена форма-чл.334 от ТЗ. От тези доводи жалбоподателят извежда правния извод, че не може да се приеме, че страните са сключили неформален договор с уговорка за продажба с авансово плащане на цената, като допусканата от търговската практика в такива случаи е издаването на проформа фактура, която играе роля на оферта в преддоговорните отношения и дава основание за превод на част от оферираната сума, като в случая такава проформа фактура не е издавана и че процесният договор е сключен с издаването на фактура №0000001089 от 29.12.2020г. и плащането е изискуемо по правилата на чл.303а от ТЗ. Оспорени са и са определени като противоречиви фактическите констатации на съда по предмета на договора и факта на индивидуализиране на процесните стоки, и доколкото в цитираната фактура е налице такава пълна индивидуализация и при липса на спор между страните относно вписаните във фактурата показатели, индивидуализиращи стоката при сключване на сделката без да е необходима последваща такава индивидуализация с предаването й. Цитира се съдебна практика -решение №158 от 07.11.2013г. по търг.д.№1128/ 2012г. на ВКС относно значението на издаването на фактурата и какво обективира-изпълнението на данъчно задължение, а изпращането й на получателя-волеизявлението на издателя, че очаква плащане, / че има характер на покана за изпълнение по чл.84 ал.2 от ЗЗД/, като не е необходимо последващо изрично искане за плащане, за поставяне на длъжника за забава; че двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка има доказателствено значение за сключен договор за изработка и основание на уговореното възнаграждение и която може да се цени и като доказателство за приемане от поръчващия на фактически извършените работи, независимо от липса на подписан приемно- предавателен протокол /решение №138 от 17.10. 2011г. по т.д. №728/2010г. на второ т.о. и решение №65 от 16.07.2012г. по т.д.№333/2011г. второ т.о./, с което жалбоподателят твърди, че оборва мотивите на съда за липса на данни да е канен купувача от продавача да плати остатъка от дължимата сума и че не е изпълнил задължението си да го покани и да получи стоката и да плати оставащата цена. Счита, че купувачът е изпаднал в забава да заплати задължението си с изтичането на 14-дневен срок от датата на получаване на фактурата, съгласно правилата на чл.303а ал.3 от ТЗ. Твърди се още, че необосновани и неправилни са изводите на съда относно неизпълнението и изпадането в забава на страните по сделката, и конкретно, че няма доказателства стоката да е била произведена до края на месец януари 2021г., /опровергани от гласните доказателства и приложените писмени доказателства/, при липса на твърдения от ищеца за срещани от него проблеми с доставките, и загубен интерес от купувача от изпълнението поради забава на продавача да предаде стоката и че ако стоката не е била произведена и налична в срока, посочен от ответника, как би се удовлетворил интереса на купувача да получи по-рано пълната продажна цена по фактурата и каква е причината купувачът да е продължил до 21.04.2021г. да извършва плащания по фактурата, като изводът на жалбоподателя е очевидност на знанието на купувача, че стоката е налична, но че не се явява за да я получи и доколкото страните не са уговаряли съхранение на стоката при продавача, а транспортирането й е следвало да се извърши от и за сметка на купувача и до колкото по делото било установено, че фактурираната стока е достатъчна да запълни вместимост на 3/три/ тира, докато купувачът се е явявал с малки превозни средства за да я товари и доколкото е налице признание по чл.176 от ГПК от управителя на ищцовото дружество, че същото не разполага със собствен склад, поради което неявяването на купувача за получаването на стоката от склада на продавача, не са свързани с виновно поведение на продавача и че в случая е налице класическа забава на „Р. - С.“ ООД по отношение на задължението да плати в договорения срок пълния размер на фактурата съгласно чл.303а от ТЗ и възможността да се яви в склада на продавача и да получи фактурираната стока-забава по чл.328 от ТЗ. Като неправилни и необосновани се определят мотивите на съда за правомерно упражнено право на разваляне на договора от страна на купувача - ищец, като се акцентира на неговата забава по изпълнението на договора- първа забава за плащане на фактурната цена, правеща купувача неизправна страна по договора, която не разполага с потестативно право да развали договора към 27.06. 2022г., и втора забава по чл.328 от ТЗ-за получаването на стоката, чието вземане е уговорено франко склада на продавача, тоест търсимо изпълнение, макар да се отнася до реализиране на правото на купувача, засягащо възможността му да развали договора, при приложимост на нормите и по ЗЗД /чл.288 от ТЗ препраща към чл.95 и следващите от ЗЗД/, относно изпадането на кредитора в забава-при неоказано от последния необходимо съдействие, без осъществяването на което е невъзможно да бъде изпълнено, или когато неоправдано и неоснователно кредиторът не приема престация, надлежно предложена му от страна на длъжника, като в случая според жалбоподателя били налице и двете хипотези на забава от страна на кредитора. По делото не е била установена твърдяната от ищеца причинна връзка между волеизявлението на ищеца за разваляне на договора и евентуална забава на продавача, а точно обратното, че договорът е станал неизгоден за купувача, и последният е решил да го развали, без да се предава стоката, а за връщането на парите, поради намерени алтернативни доставки на по-изгодни цени. Цитира се съдебна практика по въпроса, че забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението, но го освобождава от последиците на неговата забава и че последиците от тази забава/чл.95 от ЗЗД/ на кредитора е, че длъжникът се освобождава и от една от последиците на своята забава съгласно чл.96 от ЗЗД, а именно от правото на кредитора да развали договора /решение №133 от 11.12.2020г. по гр.д.№244/2020г. на ВКС I г.о. и решение №147 от 05.10.2018г. по гр.д.№4347/2017г. на ВКС 3-то г.о../. Акцентира се, че от своя страна ответникът е изпълнил изискването на чл.328 ал.1 от ТЗ да предостави стоката на съхранение, извършено в собствения му склад, за което няма законова забрана и че последващото бракуване на стоката няма причинна връзка с данни за лошо съхранение, а се дължи на естеството на материала, въздействието на атмосферните условия и на факта, че приготвената за купувача продукция, именно по негово настояване многократно е била отваряна, и пакетирана отново. Неправилно и необосновано съдът отхвърлил насрещната претенция на дружеството-жалбоподател за обезщетение за имуществени вреди в размер на 13333.36лв, от които 10726.46лв-претърпени загуби, съставляващи себестойността на произведен и бракуван дървен материал и 2606.90лв пропуснати ползи, представляващи нереализирана печалба от продажбата на дървения материал за периода 31.01.2021г.-16.02.2022г. Коментира се кредитното известие /КИ/ №1090 от 31.01.2022г. за отписване на нереализирания приход по фактура №1089 от 29.12.2020г. в размер на 16000.82лв /разлика между договорената сума от 45505.08лв с ДДС и платената до момента сума от 29505.08лв и с цел минимизиране на загубите, и че с издаването на КИ за неплатения остатък от фактурата, страните практически прекратяват по взаимно съгласие договора в тази му част, имащо действие занапред. Твърди се, че продавачът е претърпял загуби и пропуснати ползи от произведената, и съхранявана повече от 12месеца стока в склада на продавача, и невзета от купувача, която в последствие е бракувана, от което продавачът търпи вреди, че исковата претенция е по чл.309а от ТЗ, като се акцентира, че размерът на обезщетението за претърпените вреди от продавача са установени чрез изслушана съдебно- счетоводна експертиза. Решението било незаконосъобразно и по отношение размера на уважената на ищеца претенция по чл.556 ал.1 пр.3 от ЗЗД при безспорно и ненуждаещо се от доказване възприето от съда по отношение предаването на дървения материал от продавача „Т. - Л. - ••“ ЕООД на стойност 13232.24лв, като в хода на производството ищецът е променил твърдението си, за предаден дървен материал от продавача на стойност 11026.03лв, при елиминиран размер на ДДС и след пресмятания съдът уважава иска за сумата от 18479.05лв, с което допуснал процесуално нарушение внасяйки изменение в доклада по делото в частта относно отделяне на спорното от безспорното, и без да е дадена възможност на ответника да ангажира доказателствени искания във връзка с изменение на иска и се оспорва, че стоковите разписки са с включен ДДС, които показвали производствена базова цена на стоката, но ДДС върху тях се начислява с фактурата. Моли да се отмени решението в обжалваните части и се уважи жалбата. Страната не сочи доказателства по чл.266 от ГПК пред въззивния съд В срок е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна“ Р. - С.“ ООД, ЕИК-•••••••••, с вх.№495 от 23.01.2024г., подаден чрез пълномощника си адв. С. Б. от САК, в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Оспорват се доводите изложени в същата. Коментира се доклада на съда по чл.146 от ГПК и прието от него, че се касае за сключен между страните договор за покупко-продажба на родово определени вещи за което е издадена данъчна фактура №1089 от 29.12.2020г. по което няма отправено оплакване от ответника по спора. Коментиран е и предявения насрещен иск от „Т. Л. - ••“ ЕООД за създадени между страните през м.декември 2020г. търговски отношения по покупко-продажба на дървен материал, като се акцентира, че доводът в жалбата, за сключен между страните договор за изработка е ново обстоятелство, преклудирано по реда на чл.133 от ГПК и недопустимо да бъде въведено пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК; че съдът не е приел, че сделката е с периодично изпълнение, а че страните са уговорили задълженията на купувача да плати продажната цена и на продавача да предаде вещите да бъдат изпълнявани на части, които не било равнозначно на сделка с периодично изпълнение, като за този извод съдът изложил и допълнителни мотиви, относно възприетия начин на плащане на сумата на части по фактурата. В тази връзка са коментирани и обсъдените от съда писмени и гласни доказателства. Като неоснователно се поддържа, позоваването на жалбоподателя относно приложението на чл.303 а от ТЗ и че в случая тази норма не намира приложение предвид предмета на спора. Счита, че правилно съдът е приложил материалния закон-чл.320 от ТЗ, без ответникът да е уведомил ищеца, че цялото количество стока се намира на местоизпълнението и го кани да я получи наведнъж и да заплати незаплатената сума до уговорените 45505.08лв; че продавачът не е изпълнил останалите си задължения да покани купувача на получи стоката и да плати, а при неявяване, да предаде стоката за пазене или да я продаде по пазарни цени или на публичен търг, съгласно чл.308 от ТЗ. Коментират се действията на ответника по осчетоводяването на фактурата, упражняването на правото за приспадане на данъчен кредит от купувача имащо правно значение на признаване на получаването на стоката; липса на спор между страните, че задължението на продавача да достави цялото количество стоки, предмет на договора не е изпълнено; че исковият съд не е правил изводи за налично периодично изпълнение, периодични доставки по чл.208 от ЗЗД, клаузи за ритмичност и други. Като неотносими към предмета на спора се сочат оплакванията на стр.4-5 от въззивната жалба тъй като не са били заявени от страната и не са обсъждани от съда и за тях няма направени правни изводи. Не се установявало твърдението в жалбата, че стоката била изработена до края на м.януари 2021г., за формиране на извод за наличие на уговорка за продажба с авансово плащане на цената; за предмета на договора и индивидуализирането на процесните стоки. Като правилен и законосъобразен се квалифицира извода на съда относно приложението на чл.24 ал.2 от ЗЗД при продажба на родово определени вещи и прехвърлянето на собствеността в момента, в който вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова- когато бъдат предадени, с което рискът от случайното погиване на вещите преминава върху купувача, и при липса на твърдения за постигнато съгласие за индивидуализиране на вещите и че това е станало с предаването им. Оплакванията по т.2.2 от жалбата се квалифицират като недопустими като направени за първи път с въззивната жалба. И че цената по търговския договор се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършено предоставяне на съответните услуги и че фактурата сама по себе си не е основание за плащане на възнаграждение за услугата. По въпроса за твърдяната в жалбата забава на продавача, жалбоподателят твърди, че такива изводи не са правени от първоинстанционния съд, като се цитират мотивите му за неустановеност към края на м.януари 2021г. продавачът ответник по първоначалния иск да е имал готовност да изпълни задължението си да предаде изцяло уговореното количество стоки, и такъв факт да се е установявал от гласните доказателства, счетоводни документи и счетоводна експертиза, а точно обратното -нямало доказателства за осъществил се такъв факт. Споделят се мотивите на съда за липса на интерес за купувача от изпълнението на договора, както и липса на доказателства за неявяване на купувача да получи стоката, а обратното твърдение на жалбоподателя било несъстоятелно. Поддържа се още, че предмет на делото не е неплатена цена по дадена фактура, а заплатена цена, срещу която продавачът не е предоставил съответната стока, съгласно чл.328 от ТЗ, и че в тази връзка съдът е дал указания на ответника по иска за изпълнение на задължението си по цитираната разпоредба и неговите три проявни форми, като „Т. Л. - ••“ ЕООД не установило да е изпълнило нито една. Като нови твърдения направени за първи път в жалбата и като процесуално недопустими се коментират -забавата на кредитора по чл.95 от ЗЗД доколкото чл.319 от ТЗ регламентира, че когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок поради което ответникът не може да вменява на ищеца отговорност за забава, каквато по закон не е предвидена; че предвид липсата на уведомяване за наличието на готовност за изпълнение /предаване/ на материалите, респективно липсата на предложено от ответника на ищеца изпълнение, в случая не можело да се говори за забава на ищеца да получи материалите и че при забава на кредитора да приеме изпълнението /неустановено по делото/, би било налице неупражняване на право, а не неизпълнение на задължение. Счита, че иск за осъждане на купувача, дори и при констатираната забава на последния да приеме договорената стока бил недопустим, защото при забава на кредитора да приеме изпълнението е налице неупражняване на право /опр. №498 от 05.11.2019г. по т.д.№105/2019г. на ВКС-първо т.о./ Акцентира се, че въззивникът не е доказал с писмени и с гласни доказателства да е канил ищеца да приеме стоката. Оспорва се въззивната жалба и по отношение на отхвърления насрещен иск, като се поддържа правилност на обжалваното съдебно решение и в тази му част при липса на проведено пълно и главно доказване от ищеца по насрещния иск, без да са ангажирани доказателства; че по приложението на чл.309а от ТК този нов довод е въведен за първи път с въззивната жалба и е недопустим предвид разпоредбата на чл.266 от ГПК, като исковият съд е дал в доклада си правната квалификация на исковете, съответстваща на твърденията на страните, и че същата не е оспорена от страните, като според страната това е опит да се предяви нов иск, което е недопустимо. Счита, че не е налице очевидна незаконосъобразност на обжалваното решение по отношение увеличението на иска направено още в първото по делото заседание, като във второто съдебно заседание съдът е приел доклада за окончателен съобразно направените от ищеца уточнения, включително и относно общата стойност на предадената стока от 11026.03лв. Квалифицира се като невярно твърдението във въззивната жалба, че ищецът е елиминирал начисленото ДДС и че в същност ясно е установена по делото причината за изменение на иска и тя е, че при формиране на първоначалната стойност от 13231.24лв е калкулирано два пъти ДДС установено при сравнение на единичната цена по фактурата и складовите разписки. Твърди се, че като резултат окончателният доклад по чл.146 от ГПК е приет във второто съдебно заседание със съответните изменения в тази част поради което няма допуснато нарушение в тази му част. Като несъстоятелен се определя довода, че ответникът е бил лишен от възможността да представя доказателства и че всички надлежно направени доказателствени искания в тази насока са били уважени. Акцентира се, че в тази връзка в жалбата не са заявени доказателствени искания. На последно място, като преклудирано се посочва оспорването направено с жалбата, че стоковите разписки са с включен ДДС, доколкото по този факт не е имало първоначално оспорване. Моли да се потвърди решението в обжалваните му части, с присъждане на разноските на страната направени във въззивната инстанция. Няма ангажирани доказателства с отговора на въззивната жалба. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Т. Л. - ••“ ЕООД, ЕИК-••••••••• и постъпилия отговор от насрещната по спора страна „Р. - С.“ ООД, с ЕИК ••••••••• и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.286 ал.1 във връзка с чл.287 и чл.309а от Търговския закон във връзка с чл.258 от Закона за задълженията и договорите и по чл.86 от ЗЗД. В исковата си молба с вх.№4224 от 10.08.2022г., подадена против „Т. Л. - ••“ ЕООД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Р." №••, представлявано от управителя Р. М. И., ищецът „Р. - С.“ ООД, с ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“И. С." №•••, ет.•, ап.•, представлявано от управителя В. И. Ч. твърди, че през месец декември 2020г./м.12/, между двете дружества, второто „Т. Л. - ••“ ЕООД като продавач, а първото като купувач „Р. - С.“ ООД, била постигната устна договореност за покупко-продажба на материали, обективирана в данъчна фактура №0000001089 от 29.12.2020г. на стойност 45505.08лв с ДДС. Във фактурата били описани по наименование, мярка, количество, единична цена и стойност материалите предмет на договора за покупко-продажба. Съгласно приложената към исковата молба данъчна фактура, в същата са описани като стоки: 1.Иглолистни дъски количество 51.50куб.м., единична цена 250лв, на стойност 12875лв; 2.Греди над 10см., количество 26.10.куб.м., единична цена 300лв, на стойност-7830лв; 3.Греди 8х10х4м., количество 5.50куб.м., единична цена 283.33лв, на стойност 1558.31лв; 4.Челни дъски, количество 65бр., единична цена-29.17лв, на стойност 1896.05лв; 5.Покривна изолация, количество 28 бр., единична цена 54.17лв, на стойност 1516.76лв; 6.Сачак-количество-87бр., единична цена 26.67лв, на стойност 2320.29лв; 7.Летви 2х3см. количество 13830бр., единична цена от 0.25лв, на стойност 3457.50лв; 8.Инпрегниране, количество 97 куб.м., единична цена 66.67лв на стойност 6466.99лв или общо материали на стойност от 37920.90лв без ДДС, а с ДДС 45505.08лв. Твърди се, че по силата на тази договореност ответното дружество е трябвало да предаде и да достави на ищеца „Р. - С.“ ООД, договорените стоки. Според ищеца до момента били предадени част от договорените стоки, като подробно описание на предадените и приети материали, закупени с цитираната фактура, се съдържало в 16/шестнадесет/ броя стокови разписки на обща стойност 13231.24лв с ДДС, подробно посочени в исковата молба като номер, дата на издаване, стойности със и без включен ДДС. Същите обхващат предаден и заплатен дървен материал през периода от 08.02.2021г. до 31.03.2021г. Твърди се, че останалата част от договорените стоки не били предадени от ответното дружество на ищеца „Р. - С.“ ООД. Твърди се, че ищецът е извършил по данъчна фактура №0000001089 от 29.12.2020г. /на стойност 45505.08лв с ДДС/, частично плащане в общ размер на 29505.08лв, формирано от 12605.08лв, заплатени с платежно нареждане от 29.12.2020г.; 2900лв, заплатени с платежно нареждане от 12.03.2021г.; 4000лв, заплатени с платежно нареждане от 31.03.2021г. и 10000лв, заплатени с платежно нареждане от 21.04.2021г..Останалата част от стойността на фактурата не била платена от ищеца предвид липсата на насрещно изпълнение и поради следните обстоятелства: Твърди се, че стойността на заплатената от ищеца сума за покупко-продажба на материали, предмет на горната фактура, и които материали не били предадени от ответника „Т. Л. - ••“ЕООД, възлизащи на 16273.84лв с ДДС, формирана от 29505.08лв, /платена от ищеца сума по данъчната фактура/, минус 13231.24лв, /стойността на предадените и приети материали/. Твърди ищецът, че предвид изтеклия период от време за „Р. - С.“ ООД е отпаднал интереса от получаване на стоката извън тази, която е получил в посочените 16 броя стокови разписки. Твърди се, че по тази причина между страните било постигнато съгласие „Т. Л. - ••“ ЕООД да издаде кредитно известие към фактура №0000001089 от 29.12. 2020г. за горницата над 13231.24лв с ДДС до фактурираната стойност от 45505.08лв с ДДС. Твърди се още, че в изпълнение на тази договореност „Т. Л. - ••“ЕООД издало кредитно известие №0000001090 от 31.01.2022г. на стойност 16000.02лв, като за останалата част от фактурата въпреки обещанията от ответника от последния все още не било издадено кредитно известие. Предвид изложеното и поради забава на длъжника „Т. Л. - ••“ЕООД, изпълнението станало безполезно за ищеца „Р. - С.“ ООД, поради което с уведомление, с изх.№17 от 27.06.2022г. на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД, / Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време/, ищецът „Р. - С.“ ООД развалил договора за покупко-продажба на материалите по фактурата №0000001089 от 29.12.2020г. за горницата над 13231.24лв и до пълния размер от 45505.08лв. или за сумата от 32273.84лв. Уточнява, че се касае за разваляне на онази част от покупко- продажбата на материалите по процесната фактура, които не са предадени на ищеца с издадените и посочени 16бр. стокови разписки. Твърди се, че с уведомлението за разваляне ищецът поканил ответника да му върне платената сума по фактурата от 16273.84лв, срещу която дружеството не е получило договорените материали и да издаде кредитно известие за останалата част от фактурната стойност, за която няма изпълнение и няма издадено кредитно известие. Уведомлението за разваляне било изпратено по куриер, но върнато като неполучено поради отсъствие на получател /писмо изх.№7107 от 05.07.2022г. на ЕКОНТ до „Р. - С.“ ООД. Уведомлението било изпратено с втора пратка на друг известен адрес в гр.П., където ответникът отказал да приеме пратката на този адрес. Твърди се, че уведомлението с изх. №17 от 27.06.2022г., било връчено на ответника на неговия електронен адрес - transles@abv.bg. Твърди се, че въпреки издаденото от ответника кредитно известие/КИ/ на стойност 16000.02лв с ДДС към процесната данъчна фактура, Т. Л. - •• EООД не е възстановило дължимите на ищеца суми по този документ. Твърди се, че с издаването на процесното кредитно известие, сумата от 16000.02лв с ДДС е станала дължима, от Т. Л. - •• EООД на „Р. - С.“ ООД, тъй като с процесното КИ е анулирана фактурата №0000001089 от 29.12.2020г. до тази стойност и че за същата стойност /до този размер/, договорът за продажба на материали бил развален с КИ, като същевременно с това възникнало задължение за ответника Т. Л. - •• EООД да заплати/ върне на ищеца процесната сума чрез платежно нареждане, посочено в кредитното известие, и считано от 01.02.2022г. ответникът изпаднал в забава по отношение на това плащане/връщане, останало неплатено и до момента. Ищецът твърди, че за периода от 01.02.2022г. до 09.08.2022г. ответникът “ Т. Л. - ••“ EООД му дължи лихва в размер на 844.45лв за забава в плащане/връщане на сумата от 16000.02лв. Поддържа, че съгласно чл.293 от Търговския закон, за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите предвидени със закон, като в настоящия случай това е надлежно издадената данъчна фактура №0000001089 от 29.12.2020г. и кредитно известие /КИ/ №0000001090 от 31.01.2022г., определяни от ищеца като достатъчни доказателства относно наличието на търговска сделка между страните и нейното разваляне с КИ до посочената стойност. Допълва, че за обезпечаване на посоченото вземане ищецът “Р. - С.“ ООД завело срещу ответника „Т. Л. - ••“ ЕООД гр.д.№37086 /2022г. по описа на РС-С., по чл.390 от ГПК, по което, с определение от 11.07.2022г. съдът допуснал обезпечение на исковете, предявени с настоящата искова молба; била издадена обезпечителна заповед и ищецът образувал изпълнително дело №615/2022г. по описа на ЧСИ Д. С., привела в изпълнение обезпечителната заповед, ката в тази връзка ищецът направил разноски в общ размер на 3516лв, формирани от 40лв държавна такса, 1508лв с включен ДДС- адвокатски хонорар по обезпечителното производство и 1170лв с включен ДДС-адвокатски хонорар за изпълнителното производство, и 798лв-платени такси по изпълнителното производство към ЧСИ С., които следвало да се присъдят от съда по исковото дело съобразно крайния изход на делото. Моли да се осъди ответника „Т. Л. - ••“ЕООД с ЕИК •••••••••, да заплати в полза на ищеца „Р. - С.“ООД, ЕИК-•••••••••, сумата от 17118.29лв, от които главница 16273.84лв представляваща платена от ищеца на ответника сума по данъчна фактура №0000001089 от 29.12.2020г., основанието за което плащане е отпаднало, предвид издаденото кредитно известие №0000001090 от 31.01.2022г. на стойност 16000.02лв към фактура №0000001089 от 29.12.2020г. и разваляне на договора от ищеца с уведомление изх.№17 от 27.06.2022г. При условията на евентуалност ищецът претендира присъждане на процесната главница на основание чл.59 от ЗЗД /неоснователно обогатяване/, представляваща заплатената сума от ищеца, срещу която „Р. - С.“ООД не е получил насрещна престация и с която сума ищецът неоснователно е обеднял за сметка на неоснователното обогатяване на ответника Т. Л. - •• EООД с процесната главница, за която стойност, ответното дружество е получило плащане, но не е предоставило насрещна престация. Ищецът претендира и присъждане и на мораторна лихва от 844.45лв, лихва за забава в плащане/ връщане на сумата от 16000.02лв по кредитно известие №0000001090 от 31.01.2022г. към фактура №0000001089 от 29.12.2020г., с лихвен период от 01.02.2022г. до 09.08.2022г./подаването на исковата молба в съда/, независимо на какво основание бъде уважен главния иск за главницата. Претендира присъждане и за законната лиха върху главницата както и разноските в исковото производство.. В срока по чл.131 от ГПК от ответника „Т. Л. - ••“ ЕООД е постъпил писмен отговор на исковата молба с вх.х.№5289 от 12.10.2022г. /л.68/, както е предявен и насрещен иск срещу първоначалния ищец „Р. - С.“ ООД, с вх.№ 5290 от 12.10.2022г./л.119/. Предявеният от ищеца „Р. - С.“ ООД, иск се оспорва изцяло от ответника „Т. - Л. - ••“ ЕООД по основание и по размер. Признава се, че действително през месец декември 2020г. между страните са били създадени търговски отношения, квалифицирани от ответника за покупко-продажба на дървен материал. Била изпратена на 17.12.2020г. от управителя на „Р. - С.“ООД на фирмения имейл на ответника „Т. Л. - ••“ООД спецификация на дървен материал, който желае да бъде изработен и закупен по тяхна поръчка. Спецификацията била прегледана от ответника, последният установил, че е в състояние да изпълни поръчката /разполагал с достатъчно наличности/, и оферирал цена за изпълнението в размер на 45505.08лв с включен ДДС. Предложението било прието от ищеца „Р. - С.“ООД, и ответникът „Т. Л. - ••“ ЕООД издал данъчна фактура №0000001089 от 29.12.2020г. Поддържа, че съгласно уговорения начин на плащане и в потвърждение на сключения неформален договор за покупко-продажба, частично погасяване на сумата по тази фактура в размер на 12605.08лв, било извършено от ищеца на 29.12.2020г. с преводно нареждане за кредитен превод/авизо местен превод №254В100203640014. Твърди се още, че съгласно уговорката, останалата част от фактурата следвало да бъде платена от ищеца в срок до средата на месец януари 2021г., а ответникът „Т. Л. - ••“ЕООД от своя страна да изпълни пръчката до края на м.янари 2021г. Твърди ответникът, че той /ответното дружество/ разполага със собствен цех /производствена база/, в гр.П., на ул.“Ю. Г." №•, съгласно нотариален акт №89, том I, рег.№803, дело №66 от 28.03.2017г. и наета складова база, в гр.П., на същата улица, №212, съгласно договор за отдаване под наем на недвижим имот от 09.08.2012г. и анекс към него №2 от 09.08.2015г. Твърди още, че незабавно след издаването на данъчната фактура №0000001089 от 29.12.2020г., и веднага е започнал работа по изпълнение на договора, като подал към цеха заявка №501 от 29.12.2020г. за изработка на поръчания дървен материал, като една част от същия бил стандартен /дъски и летви/, а друга част /греди над 10см и челни дъски/ е трябвало да се изработят със специални размери за клиента. Допълва, че описаните в данъчната фактура материали от т.1 до т.4 били изработени в цеха, а останалите, от т.5 до т.8, били налични още към датата на поръчката, /по обобщена справка за постъпила, преработена и експедирана дървесина за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г., налична на сайта на РДГ „РДГ“-К.; ведомост на дървесина в обект период 30.12.2020г.-31.03.2021г. и фактури №0000022121 от 09.12.2020г. и №00000020931 от 27.08.2020г. за закупуването им. Твърди се, че изработената стока, представляваща дървен материал, се е намирала в цеха, като движението й от цеха до складовата база по поръчка, е извършвано посредством преводни билети съгласно българското законодателство. За движението на стоката, представляваща импрегниран материал, за който не се изисквал превозен билет от цеха до складовата база, се извършвал на база протокол и съставени 3бр. стокови разписки от 01., от 0.4 и от 16.03.2021г..Твърди се още, че цялата продукция -в количество, вид и качество, подробно описани в данъчната фактура №0000001089 от 29.12.2020г., е била изработена от ответника „Т. Л. - ••“ЕООД до края на месец януари 2021г. и надлежно опакована, в производствена база и на склад, в очакване на възложителя купувач. Акцентира се, че дружеството-ответник, не е имало мотив, пречка или причина от обективен или субективен характер да бави изпълнението, той като същото имало търговски интерес да получи уговореното плащане по фактурата още през месец януари 2021г. съгласно споразумението. Твърди се, че в процеса на изработването и складирането на продукцията по фактура №0000001089 от 29.12.2020г. управителят на ответното дружество е поддържал непрекъснат телефонен контакт директно с управителя на ищцовото дружество „Р. - С.“ ООД, като се уточнявали работните детайли относно предаването на стоката, която е следвало да се вземе от склада в гр.П. с транспорт на купувача. Посочва, че по този начин за периода от 08.02.2021г./първата складова разписка/ до 31.03.2021г. /последната складова разписка/ ответникът предал на ищеца Р. - С.“ ООД, част от изработената стока, на стойност 13231.24лв с ДДС. Според подписаните превозни билети ПБ №2 115 287 206 от 11.02.2021г. и ПБ №2 115 303 226 от 18.02.2021г., стоката се получавала от „Р. - С.“ ООД на място от склада на продавача с осигурен от купувача транспорт, чрез представители на последния /служители или шофьори/- П. В., М. В. и Н. Н., на които била показвана при всяко посещение в складовата база опакованата продукция предназначена за ищеца, като им е напомняно да организират транспорта с по-бързи темпове, защото стоката заемала значителна част от склада и създавала голямо неудобство, и се налагало ответникът често да я премества и да полага допълнителни грижи за съхраняването й. Признава се от ответника от Т. Л. - •• EООД плащане и на сумата от 16900лв с ДДС, общо за м.март и м.април 2021г., от ищеца „Р. - С.“ ООД по процесната данъчна фактура-2900лв с ДДС по платежно нареждане /ПН/ от 12.03.2021г.; 4000лв с ДДС по ПН от 31.03.2021г. и 10000лв с ДДС-по ПН от 21.04.2021г. или общо според ответника ищецът е заплатил на ответника по процесната данъчната фактура №0000001089 от 29.12.2020г., общо сумата от 29505.08лв към 21.04.2021г., при уговорка да бъде заплатена цялата фактура от 45505.08лв с ДДС до средата на месец януари 2021г., като ответникът до края на същия месец да предостави изработената продукция. Ответното дружество счита, че предвид поредността на доставките и извършените плащания не е изпаднало в забава. Допълва, че последното вземане на стока от склада е извършено от ищеца на 31.03.2021г. и че почти след един месец -на 21.04.2021г. той извършва ново плащане в размер на 10000лв, или че към момента на това плащане той е знаел, че стоката е произведена и налична, иначе не би платил, поради което ответникът поддържа, че не е изпаднал в забава на изпълнението, но че ищецът сериозно се е забавил с плащането и извозването на поръчаната стока. Твърди още ответникът, че са провеждани многократни разговори с ищеца „Р. - С.“ ООД с покани да се заплати остатъка от фактурата в размер на 16000.02лв, а от друга страна да си вземе остатъка от продукцията по същата фактура, като въпреки това за периода от 21.04.2021г. до началото на 2022г. ищецът не е изпратил представители в склада за получаване на поръчания материал, въпреки знанието на управителя на „Р. - С.“ООД и на лицата осъществяващи транспорта, че стоката е произведена, опакована и чака за експедиция. Допълва се, че няма постъпили други плащания по фактурата от 29.12.2020г. Твърди се, че ищецът чрез управителя си, в един от последните си разговори заявил на ответника, че няма да плаща повече, без да изложи конкретна причина, и ответника бил помолен да му издаде кредитно известие. Ответникът бил принуден заради спазване на данъчното законодателство и счетоводните стандарти да отпише нереализирания приход по данъчната фактура №0000001089 от 29.12. 2020г., в размер на 16000.02лв, представляваща разлика между договорената сума от 45505.08лв с ДДС и платената до момента сума от ищеца в размер на 29505.08лв с ДДС, което ответникът Т. Л. - •• EООД, направил с кредитно известие /КИ/ №0000001090 от 31.01.2022г. Акцентира, че с посоченото кредитно известие /КИ/ на практика били променени първоначалните условия по договора за покупко-продажбата, но само по отношение на неплатения остатък от поръчаната стока на стойност 16000.02лв. Допълва, че тъй като тази стока вече била произведена и се съхранява на склад, повече от 12месеца, ответното дружество “Т. Л. - ••“ЕООД претърпяло загуба под формата на пропусната полза. Произведеният материал продължавал да заема място в склада и създавал неудобства за търговската дейност на ответника-бил изложени и на неблагоприятни атмосферни условия, отразили се негативно върху качеството, и че това изисквало постоянни усилия и разходи за съхранение. Ответникът твърди, че се наложило да се бракува поради лошо състояние, онази част от произведената продукция за „Р. - С.“ ООД на стойност 16000.02лв, която не била платена и за която се отнасяло кредитното известие /въз основа на заповед №1 от 31.01.2022г. и протокол за бракуване на материални запаси №1 от 16.02.2022г. и справка за осчетоводяване/. Управителят на ищцовото дружество „Р. - С.“ ООД бил уведомен от управителя на ответното дружество за издаденото като знак на добра воля от последното, кредитно известие /КИ/ за остатъка от договора, който не е заплатен, и че въпреки това ответникът търпи непредизвикани вреди, с настояване ищецът да изпрати представител за получаване и транспорт на останалата част от произведената и платена продукция на стойност 16273.84лв, стояща по неясни за ответника причини все още на склад и непотърсена наред с вече бракуваната. Ответникът Т. Л. - •• EООД не разбрал причината поради която ищецът възложител-купувач втора година не се явява, за да вземе изработеното. Ответникът предполага, че поръчаната стока по договора за покупко-продажба между двете дружества е била необходима на обект на „Р. - С.“ ООД, нуждата от която впоследствие е отпаднала. Счита, че ищецът е прибегнал до симулация с развалянето на договора, за което ответното дружество било известено с уведомление изх. №17 от 27.06. 2022г. по Еконт, като посочи, че причината за разваляне на договора била невярното според ответника твърдение на ищеца, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си, с което на последния се вменявали от ищеца „Р. - С.“ ООД, несъществуваща договорна отговорност, с цел да минимизира своята търговска загуба, причинена от друг контрагент или в резултат на други обстоятелства. Твърди още ответника, че след получаването на уведомлението за разваляне на договора, бил принуден да бракува и останалата част от произведената стока по данъчната фактура №0000001089 от 29.12.2020г., което било извършено със заповед №2 от 31.08.2022г., протокол за бракуване на материални запаси №2 от 16.09. 2022г. и справка за осчетоводяване. Предвид изложените факти и обстоятелства от ответника Т. Л. - •• EООД в писмения си отговор, становището му по заявената от ищеца искова претенция е, че на първо място, се оспорват твърденията на ищеца, че поради забава на ответника, за „Р. - С.“ ООД, е отпаднал интереса на купувача от получаване на стоката и изпълнението е станало безполезно, доколкото в исковата молба и в уведомлението за разваляне на договора ищецът „Р. - С.“ ООД, не е ангажирал конкретни твърдения и/или доказателства относно падежа на задължението за изпълнение от продавача, като основава исковите си претенции срещу ответника върху неизяснени от фактическа страна твърдения за забава, като в тази част ответникът претендира ищецът да уточни обстоятелствената си част на исковата си молба и петитума за падежа на задължението на продавача и датата на неговата изискуемост. На второ място, ответникът оспорва като невярно и целящо да внесе неяснота в естеството на спора, твърдението на ищеца, че с издаването на кредитното известие /КИ/ за ответника е възникнало задължение да плати /върне на ищеца сумата от 1600.02лв доколкото кредитното известие /КИ/ може да се издаде само за неплатена сума по договор и че обратното е недопустимо от счетоводна гледна точка. Навежда извода, че кредитното известие №0000001090 от 31.01.2022г. към процесната данъчна фактура е издадено за неплатения от ищеца остатък от фактурата, а именно за сумата от 1600.02лв /45505.08-29505.08/, представляваща стойността на материал, който е произведен, но е бракуван от страна на ответника след инвентаризацията от 31.01.2022г.-16.02.2022г. Ответникът претендира, ищецът „Р. - С.“ ООД да уточни претендираната с исковата молба претенция за връщане на сумата от 16000.02лв, посочена в кредитно известие №0000001090 от 31.01.2022г., дали претенцията за главница е в български лева. Ответникът изрично заявява, че не оспорва приложените към исковата молба на „Р. - С.“ ООД документи. От правна страна ответникът оспорва твърденията на ищеца, че е развалил договора доколкото не е упражнил надлежно правото си да го развали. Счита, че е налице забава от страна на купувача /ищеца/ да получи материалите, предмет на договора и да заплати пълния остатък от договорената продажна цена; че ответникът като продавача няма вина за това, че ищецът е престанал да се явява на местоизпълнението /склада на продавача/ за да получи остатъка от произведените материали по поръчката; че продавачът /ответникът/ не е допуснал забава за изпълнение на своите договорни задължения, и че не е налице неизпълнение от страна на продавача по сделката. Твърди се още, че преди изпращането на уведомлението за разваляне на договора, ищецът е следвало да покани ответника /продавача/ като му даде подходящ срок за реално изпълнение, на основание чл.84 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.87 ал.1 от ЗЗД, което не е направено. Счита, че ищецът е проявил симулативност и недобросъвестност при отправяне на изявлението за разваляне. Навежда извода, че в случая не са налице предпоставките за едностранно разваляне на договора от страна на ищеца купувач, извършено с Уведомление №17 от 27.06.2022г.; че не е реализиран фактическия състав, необходим за валидно разваляне на договор, поради което твърди че ищецът /купувач/ не е разполагал с потестативното право да развали процесния договор поради което счита, че уведомлението с изх.№17 от 27.06.2022г. няма конститутивния ефект по чл.87 ал.1 от ЗЗД. Моли да се отхвърлят предявените срещу ответното дружество искове. В насрещната си искова молба /НИМ/ /л.119/, с вх.№5290 от 12.10. 2022г. ответното по първоначалния иск дружество Т. Л. - •• EООД, моли да се осъди „Р. - С.“ ООД, ЕИК •••••••••, да заплати на „Т. Л. - ••“ ЕООД, ЕИК •••••••••, обезщетение за пропуснати ползи, на основание чл.82 от ЗЗД в размер на 16000.02лв с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, на основание чл.86 от ЗЗД, считано от 16.09.2022г. до окончателното й изплащане. Изложените във връзка с така формулираната насрещна исковата претенция, факти и обстоятелства са идентични и се припокриват с тези изложени в депозирания от същата страна отговор на първоначално подадената искова молба на ищеца „ Р. - С.“ ООД. В допълнение е посочено, че с бракуването на произведената продукция на стойност 16000.02лв с ДДС по данъчната фактура №0000001089 от 29.12.2020г. /за което са съставени документи-заповед №1 от 31.01.2022г. за инвентаризация; протокол за бракуване на материални запаси №1 от 16.02.2022г./ представляваща разликата между стойността на цялата поръчка /45505.08лв с ДДС/ и стойността на платената стока от купувача /ищеца/ от 29505.08лв с ДДС/, „Т. Л. - ••“ ЕООД претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи по смисъла на чл.82 от ЗЗД. С допълнителна молба вх.№5478 от 20.10.2022г./л.133/, насрещната искова претенция е уточнена в смисъл, че претенцията за претърпени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 16000.02лв е за периода от 31.01.2021г., /датата на окончателното изпълнение на поръчката по процесната фактура/ до 16.02.2022г./ датата на протокола за бракуване на стоката/ ведно със законната лиха върху тази сума, считано от 17.02. 2022г. до окончателното плащане. По повод оставяне на НИМ без движение, ищецът по същата „Т. Л. - ••“ЕООД е представил уточнение на насрещна искова претенция /насрещен иск-НИ/, от 04.05.2023г. /л.202/, според която искането му е предявено на основание чл.82 от ЗЗД, като се осъди ответника по НИМ „Р. - С.“ООД да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 13333.36лв, представляващи размера на данъчната основа по кредитно известие /КИ/ №0000001090 от 31.01.2022г, включващо- 1.Претърпяна загуба в размер на 10726.46лв, съставляваща производствена цена /себестойност/ на дървения материал, описан в кредитно известие №0000001090 от 31.01.2022г., който купувачът - ответник по НИ „Р. - С.“ООД не е заплатил и не се е явил за да го получи и който продавачът „Т. Л. - ••“ЕООД е бил принуден да бракува на 16.02.2022г., /13месеца след изпълнение на поръчката/, и с чиято себестойност е намалил имуществото си, както следва-за 51.50куб.м. иглолистни гори- 10365.92лв; за 1куб.м. греди над 10см-241.69лв.; за 5 бр. челни дъски- 109.60лв; за летви 2х3см.-9.25лв, като претенцията е за периода от 31.01.2021г., /датата на окончателното изпълнение на поръчката по процесната фактура/ до 16.02.2022г., /дата на протокола за бракуване на стоката/, ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД, върху тази сума, считано от 17.02.2022г. до окончателното плащане; 2.Пропусната полза в размер на 2606.90лв, съставляваща стойността на нереализираната печалба от продажба на дървен материал, описан в кредитно известие №0000001090 от 31.01.2033г., който купувачът „Р. - С.“ООД не е платил и не се е явил, за да получи, формирана -за 51.50куб.м. иглолистни гори- 2509.08лв; за 1куб.м. греди над 10см-58, 32.лв.; за 5 бр. челни дъски-36.25лв; за летви 2х3см.- 3.25лв, като претенцията е за периода от 31.01.2021г., /дата на окончателно изпълнение на поръчката по процесната данъчна фактура /, до 16.02.2022г., /датата на протокола за бракуване на стоката/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.02.2022г. до окончателното плащане, на основание чл.86 от ЗЗД, като по реда на чл.214 ал.1 от ГПК, е намален размера на насрещния иск /НИ/ по чл.82 от ЗЗД от 16000.02лв на 13 333.36лв, поради неправилно включен в първоначалната претендирана сума от 16000.02лв на ДДС в размер 2666.67лв по КИ №0000001090 от 31.01.2022г. и доколкото предвид принципа на данъчен неутралитет, ДДС в случая не съставлява част от размера на претендираното обезщетение. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната искова претенция от ответника по същата „Р. - С. ООД“, с вх.№17 от 03.01.2023- л.140/, с който насрещната претенция се оспорва като се твърди, че дружеството -ответник не дължи парични суми на „Т. Л. - ••“ЕООД. Между страните била постигната договореност за покупко-продажба на родово определени стоки /дървен материал/ и след отправено запитване на 17.12.2020г., дали може да се закупи посочения дървен материал, Т. Л.•• ЕООД уверило ищеца че разполага със стоката, има големи складове за строителни и отоплителни материали и че търгува редовно със стоката по запитването. Ответникът признава, че пазарува от години от склада на „Т. Л. - ••“ЕООД в гр.П. и знае, че складът е много добре зареден с дървен материал. Постигната договореност между страните била за закупуване на посочената във фактурата стока и че съгласно фактурата, обективираща постигнатата договореност, не било посочено изработка или производство на посочените материали, а за продажба; че е уговорено количество и цена на съответния дървен материал като целта на фактурата била да се запази цента на стоката. Акцентира ответникът по НИ, че между страните не е договарян срок за получаване на стоката и такъв не бил посочен във фактурата или в кореспонденцията между страните. Според уговорката следвало да се извършва обаждане по телефона няколко дни предварително преди да бъде получена. Затова според „Р. - С.“ ООД, дружеството е получавало стоката на части и е била заплащана на части, без другата страна да е имала възражения за това. Твърди, че „Т. Л. - ••“ЕООД търгува с тази дървесина, има е налична в склад и не е било необходимо същата да се произвежда или купува специално за „Р. - С.“ ООД. Дружеството ответник по насрещния иск е категорично, че никой не го е уведомявал, че останалото количество от стоката е произведено специално за него /ООД-то/ и че трябва да се вземе до определен срок. Тъй като стоката била родово определена не била възможна нейната индивидуализация и че породи това нямало как да се приеме кой точно дървен материал е предназначен за „Р. С.“ ООД, нито че именно този материал е повреден или бракуван. Твърди още, че дружеството не е било уведомено, че договорения дървен материал е с определена годност, че наближава неговия краен срок и че ще бъде бракуван, и което според страната представлявало съществено условие на сделката за покупко- продажба и продавачът е следвало да уведоми за същото купувача още при договарянето, и което в случая не било направено както при договарянето така и по-късно, като и че такава информация липсвала както в сайта на „Т. Л.••“ЕООД, така и на Фейсбук страницата на този търговец. Като невярно се квалифицира твърдението за повредена стока и нейното бракуване и като неотговарящо на действителността, като в тази връзка страната посочва, че на разпечатки от уебстраницата на „Т. - Л. - •• ЕООД /trans-les.com/, на началната страница било посочено, че дружеството осъществява търговия с дървен материал от няколко различни категории, посочени в прозорец “дървен материал-греди, изрезки, летви, палети, первази, подпори, сачак, строителни дъски, талпи и чисти дъски, а в подкатегория „греди“ било посочено, че складът разполага с греди от различни размери, включително с размери 8/10см; 10/12см; 12/12см. Ответникът по насрещния иск „Р. - С.“ ООД счита, че от тези основни средства за популяризиране дейността на търговеца се установявало, че то разполага и с останалите артикули-сачак, дъски, летви и други. Навежда извода, че предмет на договора за покупко-продажба между страните е дървен материал, с който Т. Л.•• ЕООД непрекъснато търгува, включен е в неговата търговска номенклатура и търговецът поддържа наличности. В тази връзка се оспорва като неоснователно твърдението, че греди над 10см и челни дъски трябвало да се изработят със специални размери за клиента, доколкото тези продукти са обявени на фирмения сайт, и по отношение на тях търговецът е направил обявление, че ги притежава и продава. Поддържа още, че гредите на 10см. са едни от най-разпространите и са стандартни, каквото признание имало и в самата му насрещна искова молба, че дъските и гредите са стандартен материал и че е разполагал с него при договарянето. Ответникът по НИ „Р. - С. ООД счита, че не е нарушил което и да е свое задължение, както и че не е имал задължение да приеме до определена дата стоката, нито е бил канен да направи това, нито е уведомяван за евентуални последици. Счита, че не е изпълнен фактическия състав на иска по чл.82 от ЗЗД защото няма елемент “ вреда“, няма причинно- следствена връзка между което и да е действие/бездействие на ответника по насрещния иск и понесената от другата страна вреда и че ако действително продавачът „Т. Л. - ••“ ЕООД е бракувал дадена стока, то това нямало причинно следствена връзка с купувача. Допълва, че се бракува стара и залежала стока или такава която се е повредила и е негодна за ползване по предназначение. Излага хипотеза, че ако се приемат за верни твърденията на продавача, то това дружество не е положило необходимата грижа на добрия търговец и че няма логика твърдението, че Т. Л. - •• ЕООД като търговец на родово определена стока да я държи на склад и да я остави да се повреди вместо да търгува с нея след като тя е част от неговото основно портфолио предвид приложимостта в случая на принципа “родът не погива“. Допълва, че ако действително се е повредила част от стоката, както твърди продавача „Т. Л. - ••“ EООД, то причината за това е неполагане от негова страна на грижата на добрия търговец, включително по съхранение, ползване на неподходящ или негоден материал. Акцентира, че според снимките от фейсбук страницата на „Т. Л. - ••“ЕООД дървеният материал стои на открито, изложен на атмосферни условия и не са взети мерки за неговата защита. Повтаря част от изложението на насрещната искова молба, че произведеният материал бил изложен на неблагоприятни атмосферни условия, отразили се негативно върху качеството, а от друга страна изисквало постоянни усилия и разходи за съхранение от което купувачът „Р. - С.“ ООД прави извода, че продавачът се позовава на собственото си недобросъвестно поведение. Оспорва като незаконосъобразен извода на ищеца по насрещния иск, че след като дадена стока не е била платена, е подлежала на бракуване, както и че подлежи на бракуване стока, която изиска постоянни усилия и разходи за съхранение. Оспорва се и твърдението в насрещната искова молба, че фактурната стойност е следвало да бъде заплатена до средата на м.януари 2021г. и че „Т. Л. - ••“ЕООД е имал задължение да изпълни поръчката до края на м.януари 2021г. като се поддържа, че такива уговорки не са постигани между страните. Оспорва се твърдението в насрещната искова молба, че продавачът е показвал на служители на купувача, останалата част от стоката и че такива осъществили се факти не е имало, не е имало определена стока за купувача, както и че никой не е уведомил купувача да организира транспорта с по-бързи темпове. Оспорено е твърдението на продавача за проведени разговори с купувача за заплащане остатъка от фактурата и за взимане остатъка от продукцията по същата фактура, което не кореспондирало с факта, че продавачът е приемал плащания от купувача половин година по-късно, и че е предавало на купувача частични доставки. Твърди се, че предвид твърдяната от продавача производствена база от която се зарежда дървения материал, то е нормално да има движение на стоки от производствената база към склада на ищеца, а предвид родовия характер на стоката, същата е нямало как да бъде индивидуализирана и да се направи изводи, че е произведена или доставена именно за „Р. - С.“ ООД, като продавачът се позовавал на частични и съставени от него и за целите на делото справки непротивопоставими на купувача. Ответникът „Р. - С.“ ООД се позовава на разпоредбата на чл.64 от ЗЗД за дължимост на родово определена вещ поне от средно качество, която следва да даде длъжника като акцентира, че претендираното от продавача Т. Л. - •• EООД обезщетение не е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на което и да е задължение от страна на купувача “Р. - С.“ ООД, като същото не е могло да бъде предвидено при пораждане на задължението. Тезата се аргументира и с недобросъвестност на „Т. Л. - ••“ ЕООД и че последното отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Твърди още, че за последната платена сума, купувачът не е получил съответния материал. Поддържа, че страните са се споразумели, че останалата част от фактурираната стока няма да се предава и по тази причина „Т. Л. - ••“ЕООД е издало кредитно известие към процесната фактура; че кредитното известие /КИ/ означава анулиране/разваляне на съответната сделка; че не отговаря на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти твърдението на продавача, че кредитното известие към процесната фактура било издадено, за да се отпише нереализирания приход по фактурата, представляващо разликата между договорената сума и платената до този момент сума; че с КИ е развалената част от договорката за покупко-продажба, на стойност 16000.02лв с ДДС и доколкото към КИ не е посочен или приложен друг документ, на който се позовава продавача „Т. Л. - ••“ЕООД в насрещния иск. Според „Р. - С.“ ООД, съгласно счетоводните правила, сумата по КИ не подлежи на плащане, защото срещу нея няма или е отпаднала съответната престация. Ответникът по насрещния иск оспорва твърдението на ищеца по същия иск /„Т. Л. - ••“ЕООД /, че е бракувал “онази част от произведената продукция за „Р. - С.“ООД, , която не е била платена и за която се отнасяло процесното КИ, доколкото в самото КИ не било посочена като причина за неговото издаване „бракуване на стока“ или нещо подобно. Акцентира, че се бракува собствена стока и че ако стоката е била на „Р. - С.“ООД, според твърдението на „Т. Л. - ••“ ЕООД, то последното /ЕООД-то/ не е имало право да бракува /да се разпорежда с чужда стока. Не е бил доказан и елемент на бракуване, както и какво е станало с така наречената „бракувана стока“. Според „Р. - С.“ ООД дори да е вярно твърдението на „Т. Л. - ••“ЕООД, то повреденият материал е могъл да се преработи и за се ползва под друга форма на дървен материал, като счита, че не е възможно този материал дори и бракуван да е неизползваем на 100% и пропуснатата полза да е равна на продажната цена, която включва много други компоненти освен търговската печалба. Поддържа се още, че длъжникът „Т. Л. - ••“ ЕООД не предлага изпълнение, а сочи като причина за неизпълнението си, че е бракувал родово определената стока и че в резултат на това не може да изпълни задълженията си. Според ответника по насрещния иск /НИ/, ако се възприеме тезата на ищеца по същия иск, следва извода, че договорът за продажба за непредадената стока ще се счита за развален на основание чл.89 от ЗЗД, /Нормата предвижда, , че при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение/. Изводът се аргументира и с твърдения от тази страна /ответника по НИ/ факт, че „Т. Л. - ••“ ЕООД не е предложило на „Р. - С.“ООД дължимото изпълнение, нито го е поканило да осигури необходимото съдействие за това. По отношение на допълнителната уточнителна молба по насрещния иск, ответникът по НИ /„Р. - С.“ ООД/, поддържа, че същата противоречи на изложеното в НИ и че няма основание ищецът по НИ да претендира пропуснати ползи за посочения в НИМ /насрещната искова молба/ период и размер. Въвежда се от „Р. - С.“ООД и довод за евентуално възражение за съпричиняване в случай на прието от съда, че „Т. Л. - ••“ ЕООД е пропуснал да реализира полза, изразяващо се в това, че същата се дължи изцяло по вина на това дружество /„Т. Л. - ••“Е ООД/, което със своите действия и бездействие, е причинило настъпване на съответния резултат. Твърди още, че задължението на „Т. Л. - ••“ЕООД е да предаде нещо, и че ако е вярно, че „Р. - С.“ ООД е в забава, /което се оспорва от ответника/, то тогава приложение намирала нормата на чл.97 от ЗЗД, което според ответника по НИ означава, че „Т. Л. - ••“ЕООД би се освободило от задължението, ако е предало дължимото за пазене в подходящо място, определено от съответния районен съд по местоизпълнението; В случай, че дължимото “подлежи на бърза развала или предаването му за пазене е съпроводено със значителни разноски или неудобства“, „Т. Л. - ••“ ЕООД е бил задължен да предизвести кредитора и да поиска от РС да му разреши да продаде дължимото и получената сума да внесе в банката на името на „Р. - С.“ООД и че в случая „Т. Л. - ••“ЕООД не е реализирал нито една от посочените законови възможности, поради което последното няма право да се позовава на собственото си неизпълнение. Въведен е и довод за евентуално възражение за прихващане на евентуално присъдената от съда сума по НИ с насрещно вземане на „Р. - С.“ ООД спрямо „Т. Л. - ••“ЕООД в размер на сумата от 16000.02лв, /част от общия размер на вземане от 16273.84лв/ представляващо обезщетение вместо изпълнение. При условията на евентуалност това насрещно вземане на „Р. - С.“ООД било дължимо под формата на вреда, която „Р. - С.“ ООД е понесло в резултат на действия / бездействия на „Т. Л. - ••“ ЕООД, което дружество не е положило необходимата грижа по съхранение и опазване на стоката, нито е предупредило за опасността от повреждане на стоката, не е предприело действия и по смисъла на чл.97 от ЗЗД, ако съдът приеме, че бракуваната стока е принадлежала на „Р. - С.“ООД и с действията си по бракуването /унищожаването на стоката, е нанесена вреда на последното. Оспорват се част от представените с НИМ частни документи поради недостоверна дата, съставени за целите на процеса и неносещи подписа на ответника по НИ „Р. - С.“ ООД по т.3.4 до 3.12., приложение №4-заявка от 29.12. 2020г.; спецификация на дървен материал; приложение №5, №6, №7, №8, №9, №10, №12 и поради несъответствия в датите на представените документи-заповед за инвентаризация, протокол за бракуване от 16.07. 2022г. №1 и №2 от 16.09.2022г. Моли да се отхвърли изцяло предявения насрещен иск от Т. Л. - ••“ЕООД срещу „Р. - С.“ ООД. Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: По делото допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза по която са изготвени две заключения-основно/вх.№2930 от 07.06.2023г.-л.228/ и допълнително / вх.№4507 от 04.09.2023г.-л.252/, изготвени от вещото лице М. М. Л., които въззивният съд възприема изцяло като обосновани, обективни, компетентно изготвени и неоспорени от страните и от които се установява следното: Според основното заключение с вх.№2930 от 07.06.2023г./л.228/, и в резултат на извършена документална проверка на счетоводната документация в двете дружества, при проверка в счетоводството на „ Т. Л. - ••“ЕООД, процесната данъчна фактура №1089 от 29.12.2021г., издадена от „Р. - С.“ ООД, е осчетоводена, същата е включена в дневника за продажби при „Т. Л. - ••“ЕООД, като за начисления ДДС при извършената облагаема доставка е подадена в НАП месечна справка-декларация по ЗДДС, в която е включена сумата на процесната фактура. Установено е, че е извършено счетоводно записване, отразяващо начисляване на вземане от клиент срещу начислени приходи от продажби и ДДС. Експертът се е запознал с представено му кредитно известие №1090 от 31.01.2022г. от ответника „Т. Л. - ••“ЕООД, намаляващо записванията, без задължителен реквизит-отбелязване към коя фактура следва да се отнесе, на обща стойност 16000.02лв. При извършена проверка в счетоводството на „Р. - С.“ ООД, е установило, че процесната фактура, издадена от насрещната страна е осчетоводена, като същата е включена в дневника за покупки на ищеца; приспаднат е начисления ДДС; подадена е в НАП месечна справка по ЗДДС, която включва и сумата по процесната фактура. Установено е извършено счетоводно записване, отразяващо начисляване на вземане от доставчик по аванси и ДДС срещу начислено задължение към доставчици. Експертът е установил, че за издадените от ответника „Т. Л. - ••“ ЕООД на ищеца „Р. - С.“ ООД 16бр. стокови разписки за продажба на стоки, ищецът е направил счетоводни записвания, отразяващи получени материали срещу намаление на вземането от доставчици по аванси. На експерта е представен от ищеца копие на издадения от ответника КИ №1090 от 31.01.2022г., намаляващо записванията във фактура №1089 от 29.12.2020г. на обща стойност 16000.02лв, като е направено и счетоводно записване, отразяващо намаляване на вземане от доставчик по аванси и ДДС срещу намаляване на задължение към доставчици. Експертът посочва, че същото кредитно известие е включено в дневника за покупки на ищеца със знак “минус“, начислен е приспаднат ДДС; подадената в НАП месечна справка декларация по ЗДДС включва и сумата на кредитното известие. При проверка в счетоводството на „Т. Л. - ••“ ЕООД, вещото лице е установило, че по партидата на „Р. - С.“ ООД, са отразени плащанията-на 29.10.2020г.-12605.08лв с основание-частично фактура 1089 от 29.12.2020г.- материали; на 12.03.2021г.-2900лв, със същото основание за плащане; на 31.03.2021г.-4000лв със същото основание за плащане и на 20.04.2021г.- 10000лв, с основание частично, фактура 1089/29.12.20202г.-материали, или общо 29505.08лв. Установено е още, че в счетоводството „Р. - С.“ ООД по същия идентичен начин са направени същите отбелязвания, основанията за плащания и в същия размер по отделно и общо. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Допълва и пояснява, че кредитното известие към данъчната фактура се издава в случай на намаляване на количествата или стойност към издадена конкретна фактура, заради което е задължителен реквизит отбелязването към коя фактура следва да се отнесе. Посочва, че намаляваното количество или стойност се отразява със знак минус, в резултат на което общата стойност на кредитното известие е с отрицателен знак и със същия следва да се намали стойността на фактурата, за която е издадено. Посочва, че кредитното известие намалява стойността на фактурата без значение дали тя е платена или не и че плащането не обвързва издаването на фактурата и кредитното известие. Допълва, че е внесен ДДС в момента на продажбата и че КИ коригира стойност или количество, като случая то коригира и двете стойности. Посочва, че причини за това могат да бъдат отстъпка, промяна в договорки, промяна на асортимент, и че всички тези причини биха наложили издаване на кредитно известие. Уточнява, че кредитното известие представлява реквизит и начин на посочване и деклариране равно на стойност на фактура. Посочва, че реквизитите на фактурата и на КИ са еднакви, и че следва да се отразяват в дневниците на двете страни като намаляване на количество или стойност-намаляване само на цената, а не на количество. Счита, че след като цената е една и съща в КИ и във фактурата, се касае за КИ с отразяване на намаляване на количеството. Посочва, че при издаване на КИ с отразяването му в дневника за продажби, задължението на издателя за данък към бюджета намалява, защото то е със знак минус. Уточнява, че към конкретната фактура, към която е издадено, дължимият данък е бил вече начислен и дължим, като с издаването и намаляване на тази стойност с КИ, се намалява задължението на данъка за издателя на КИ и че той се дължи в месеца на издаването му на по-малка сума ДДС от размера всичките извършени продажби, че ще бъде намалено дължимото ако има други продажби. Посочва още, че предвид на това, че ДДС е внесено с други параметри, при корекция намаляване размера на сделката, следва да бъде намален и внесения и отчетения като дължим вече данък. Докато в счетоводството на другата страна се случва обратното-при издаване на фактурата, е използван данъчен кредит, намалено е задължението към бюджета и при получаване на КИ към тази фактура, страната следва да възстанови това което е приспаднато като данъчен кредит към бюджета, при което ще се увеличи задължението на тази страна за месеца. Уточнява, че фактурата е била отразена, а КИ е отразено като счетоводна операция, но не като деклариране, включено е при „Р. - С.“ ООД, но при Т. Л. - ••“ ЕООД не е установено. По отношение на счетоводния аспект на стопанската операция бракуване, вещото лице посочва, че той е едностранен, представлява записване и документ, който съставя бракуващият материала, поради което няма задължение да издаде документ към бъдещ доставчик; че се касае за вътрешни документи, на този който бракува стоката. Допълва, че фактура за бракуването не може да се издава, тъй като това не е стопанска сделка и че счетоводно не следва да бъде издавана. Посочва още, че бракуването не представлява продажба и не следва да се намира в дневниците за продажби по ДДС, че това представлява счетоводна операция, която намира отражение в счетоводните сметки, некасаещи дневниците по ДДС; че протокол за бракуване може да бъде изготвян за различни причини и че ако се състави такъв протокол, той следва да бъде отразен. Пояснява, че когато една стока е бракувана, е възможно да не изчезне, а да се преобрази в друга; че когато се бракува стоката променя мястото и стойност на сметката, като сметката става разход, а не материали. Според експерта вътрешно счетоводно на този който бракува намира отражение, но не се касае за продажба, като фактура и КИ. Сметката се отразява като разход, като загуба като промяна на вида. Допълва, че от един вид материал може да стане в друг вид с което сменя положението си и състоянието си в счетоводните сметки, но не отразява продажба и сметки. Според вещото лице следва да се начисли ДДС във всеки един случай, когато цената на крайно изписване продажба, брак и замяна, е по-ниска от покупната такава, че при покупката или образуването на себестойност е ползва данъчен кредит и влагането на този данъчен кредит в стока следва да бъде възстановен или поне ползвания размер за тази стока. Счита, че ако при брак се начислява ДДС, то това следва да стане в датата на изготвяне на протокол за установяване стойността на бракуваните и съответно себестойността на бракуваните стоки, за да се установи какъв данъчен кредит е ползван за придобиването на същите. Хипотетично вещото лице пояснява, че ако бракуваните стоки преминат в друга стока, бракуват се като дърва за огрев и ако цената на тези дърва за огрев не е по-ниска от себестойността на тези бракувани дъски то тогава не следва да се начислява ДДС.В хипотеза когато категорично те не могат да бъдат ползвани, стават извънредни разходи и за тях следва да се изчисли размера на ползвания данъчен кредит и да бъде начислен в протокола. Според констатациите на вещото лице в допълнителното заключение и направените изводи в него, /вх.№4507 от 04.09.2023г.-л.252/1 за издаденото КИ към фактура 1089/29.12.2021г., в счетоводството на „Р. - С.“ ООД, са направени следните счетоводни записвания: Кредитно известие №1090 от 31.01.2022г., намаляващо записвания във фактура №1089 от 29.12.2020г. на обща стойност 1600.02лв е осчетоводено, направено е счетоводно записване отразяващо намаляване на вземане от доставчик по аванси и ДДС срещу намаляване на задължение към доставчици: Дебит сметки 402/вземания от доставчик по аванси/-минус 13333.35лв; дебит сметки 4531 /ДДС от покупки-минус 2666.67лв; Кредит сметка 401 /задължения към доставчици/-минус 16000.02лв; Кредитното известие е включено в дневника за покупки на ищеца със знак „минус“ и е начислен дължимия ДДС. При проверката в счетоводството на „Т. Л. •• ЕООД, същото кредитно известие, намаляващо записванията във фактура №1089 от 29.12.2020г. на обща стойност 16000.02лв е осчетоводено; Направено е счетоводно записване отразяващо намаляване на вземане от клиенти, срещу намаляване на приходи от продажби и ДДС; Дебит сметки 411/25 /вземания от клиенти/-минус 16000.02лв; кредит сметка 702 /приходи от продажби/-минус 13333.35лв; Кредит сметка 4532 /ДДС продажби/-минус 2666.67лв. КИ е включено в дневника за продажби на ответника със знак “минус“ и е намален дължимия ДДС. По въпроса дали е начисляван и заплащан ДДС от ответника „Т. Л. - ••“ ЕООД във връзка с бракуване на стоки, описани в протоколи от 31.08.2022г. и на 16.09.2022г., в счетоводството на посоченото ЕООД са съставени 2 протокола за бракуване на материални запаси-Протокол №1 от 16.02.2022г. въз основа на заповед №1 от 31.01.2022г., установява негоден за употреба материал на стойност 13333.33лв; в дневника за продажби по ЗДДС за м. февруари 2022г./ред 51/, дружеството е отразило начисляване на ДДС в размер на 2666.67лв; Протокол №2 от 16.09.2022г., въз основа на заповед №2 от 31.08.2022г., установява негоден за употреба материал на стойност 13561.42лв; В дневника за продажби по ЗДДС за месец септември 2022г. /ред 128/, дружеството е отразило начисляване на ДДС в размер на 2712.28лв. По въпроса каква е пазарната цена /единична стойност без ДДС, обща стойност без ДДС и обща стойност с ДДС/, към настоящия момент, на описаните в Приложение 2 към молба вх.№2434 от 11.05.2023г. стоки, са както следва: описани са видове стоки в Приложението-6.Греди над 10см.; 7.Сачак 1, 25см х 9.6см., дължина 300см.; 8.Летви 2смх 3см, дължина 300см.; 9.Челни дъски с височина 28см и с дължина 400см. и 10.Импрегниране, като за определяне на средни пазарни цени са използвани от експерта публично достъпни данни за цени на същите стоки, предлагани от търговци на едро в район С. към 01.09.2023г., при което вещото лице е определило на база Пазарни аналози на греди с дължина 4метра, при три вида размер на гредата/ 10/8; 10/12; 6/12/ и при взети цени от четирима търговци, средна цена за куб.м. без ДДС от 712.55лв; За сачак, за един квадратен метър с размери 1.25/9.6/300-средна цена за мерна единица в лева без ДДС-18.65лв; летви 2/3/300, за един линеен метър средна цена за мерна единица, в лева без ДДС-0.92лв; челни дъски 28/400, за 1 брой -средна цена за мерна единица, в лева без ДДС-34.51лв и импрегниране 1куб.м.-средна цена за мерна единица, в лева без ДДС 77.50лв. Като обобщение и окончателен размер на средни пазарни цени експертът определя: Греди -4м., за кубически метър, средна цена без ДДС-712.55; ДДС в лв.-142.51лв; средна цена за мерна единица в лева, с ДДС-855.06лв; Сачак -за 1 квадратен метър, 1.25/9.6/300-средна цена без ДДС-18.65лв; ДДС-3.73 лв; средна цена за мерна единица в лева с ДДС-22.38лв; Летви -2/3/300, за един линеен метър, средна цена за мерна единица, в лева без ДДС-0.92лв; ДДС в лв-0.18лв; средна цена за мерна единица, в лева с ДДС – 1.08лв; Челни дъски 28/400, за 1 брой -средна цена за мерна единица, в лева без ДДС-34.51лв; ДДС-6.90лв; средна цена за мерна единица в лева с ДДС- 41.41лв; Импрегниране за 1куб.м.-средна цена за мерна единица, в лева без ДДС 77.50лв; ДДС-15.50лв.; средна цена за мерна единица в лева с ДДС- 93лв. В съдебно заседание експертът Лавчиева поддържа допълнителното си заключение. Посочва, че при разваляне на договора фактурата не отразява договорните отношения, а стопанските операции; че продажбата, покупката и замяната се отразяват във фактурите; че договорните отношения не намират отражение във фактурите, а стопанските операции; че кредитното известие се издава, ако има връщане на стоката, корекция в количествата на продадена продукция, взета услуга; че ако не се намаляват количествата или цени ще се дължи ДДС съобразно стойностите на фактурата; Допълва, че кредитното известие отразя ва промяна в първоначалната стопанска операция, и че ако се промени видът или ако цените на тази стока с променят, тогава се издава кредитно известие, което да увеличи или да намали записите в издадената стойност. Посочва, че в случая в КИ е отразено намаляване на количества, описани в основната фактура, което води до намаляване на данъчната основа и дължим ДДС; че КИ е осчетоводено и от двете страни, като едната страна намалява вземането си, а другата намалява задължението си и че КИ е отразено в отчетните регистри в месеца на издаването му; че издателят на фактурата намалява вземането си с посочената данъчна основа и намалява задължението си към бюджета с посочената сума в КИ с ДДС. Че в счетоводството на „Р. - С.“ ООД, КИ е осчетоводено и с него е намалено задължението. По отношение на бракуването допълва, че това е вътрешно фирмен процес, който не касае продавач, доставчик и получател, при него няма клиент и продавач, като за него се изготвят документи, различни от фактурата и не отразяват задължение и вземания между две страни; че счетоводно не следва да има брак, като бракуването е отразено счетоводно с други операции, но връзка между КИ и процедура бракуване не може да се направи. Според експерта в счетоводното законодателство и икономическите действия, свързани с операциите не намират отражение при издаването на кредитното известие, при бракуването доколкото между тях връзка счетоводна или икономическа няма. Допълва, че съгласно счетоводните стандарти материалните запаси се оценяват на по-ниска цена от себестойността и реализируемостта /пазарната стойност/. В тази връзка сочи, че „Т. Л. - ••“ ЕООД са начислили в дневниците си и декларациите по ЗДДС, ДДС върху цялата пазарна цена, която е по-висока от себестойността или са ги оценили по-високо. Акцентира, че счетоводния стандарт казва, че се оценяват от по-ниската цена на по-високата. Според експерта това отразяване, когато не се ощетява бюджета е допустимо, и доколкото в случая той не се ощетява. За счетоводните данни посочва, че това са аналитични, отразяващи движение на стоки в текущи и в преходни периоди, както и съставени протоколи за отпадъци при преработка на материали, като за определянето на вложената цена за материали и трупи, е било налично салдо от предходни периоди и добавени отработени материали през изследвания период, като тези стойности според експерта съответстват на счетоводните данни за преработка и отпадък. Констатирано е, че разходите за заплати и осигуровки са изчислени пропорционално на добитите стоки и материали, включително и извън процесните такива, изработени за един месец. Експертът посочва, че е изследвал счетоводните справки по повод на това колко са общо разходите за заплати, колко са общо добитите стоки и материал, като килограми, количества и кубици и пропорционалното процентно отношение на общата продукция за месеца, като разходът за заплати и осигуровки е към датата на производството на материала-или началото на 2020г. или края на 2019г.. Според експерта материала е изработен значителен период по-рано, а не за месеца на бракуването или за месеца на издаването на фактурата. Допълва, че разходите за амортизация и режийните разходи са от текущия месец на издаването на фактурата, като единствено разходите за заплати са за предходен месец, и не са за текущия месец на фактурата, а разходите за материали са за момента на преработката, представляващ по-ранен период. Експертът е категорчен, че няма данни за използване на бракуваните стоки, че дори няма счетоводно отразяване за собствени нужди; че счетоводното отразяване отразява пълното отписване на материалните запаси. Уточнява, че е направено вписване, което напълно заличава бракуване на материални запаси и не отразява ползването им за лични нужди. Повтаря, че няма счетоводни данни за последващо използване на бракуваните стоки. Допълва, че счетоводно, с обявяване на пълно изхабяване на материалните запаси и липсата на данни за последваща употреба на този материален ресурс, операцията приключва. Посочва, че в икономическото и данъчно законодателство няма изисквания къде да се изхвърлят тези материални запаси, включително и за хранителните стоки. Обяснява, че счетоводно е отразено изхабяването, изписването им, но как, кога и къде и дали нещо се е случило счетоводно, няма къде да намери отражение. Посочва, че налице са два протокола за брак; че причината за две проверки и ревизии по отношение на годност на материалните записи не е в счетоводството. Уточнява, че в заповедта и в протокола за преброяването няма описано, но и няма задължение да бъде описана причината; че ако инвентаризацията включва всички материални активи на предприятието, се изготвя един протокол за брак и ако следва да бъдат намерени други стоки и материали и други количества, които са част от счетоводните данни на дружеството, може да се изготви и втори протокол за брак; че ако заповедта за инвентаризация касае съответните искани за проверка активи, в тях не следва да бъде описана и останалата наличност на материали и запаси. Експертът не може да каже дали инвентаризацията може да опише всички налични в цеха или в предприятието, или конкретно посочени материални запаси, доколкото това е решение на управителя и на екипа, който извършва по заповед инвентаризацията. Според експерта, ако заповедта е за инвентаризация на всички материални запаси, следва да бъдат преброени всички такива. Заключава, че дружеството е оценило материалните си запаси на по-висока стойност, като при бракуването ако няма промяна на вида и начина на ползване, а на пълното му изхабяване, то същото е отразено счетоводно и следва да бъде начислен ДДС върху себестойността или нетната реализируема стойност на материалите и стоките. Счита, че в случая няма отразяване на последваща употреба на бракуваните материали, а има отразяване на пълно изхабяване при което при образуване на себестойността на тези бракувани стоки, са използвани разходи за които е бил ползван данъчен кредит и който няма да се начисли във връзка с това, че няма да бъде годна стоката, и следва да бъде начислен при бракуването на същата. Според експерта при преминаване на стоката в друг вид стока, е следвало да има продажба и е следвало да се начисли ДДС. В случая е начислен ДДС върху по- високата стойност, като съгласно счетоводен стандарт №3, ДДС трябва да е на по-ниската стойност, че в случая е начислен ДДС върху 250лв за което вещото лице няма обяснение. Допълва, че за месеците декември 2021г., януари и февруари 2022г. няма отразени други бракувания, както и че преценката дали е годна или негодна една стока е на комисията, която извършва бракуването, като следва управителя да контролира дали е годна или не е и че това негова отговорност. По реда на чл.176 от ГПК обяснения по спора са дали управителите на двете търговски дружество. Така управителят на ищцовото дружество по първоначалния иск „Р. - С.“ ООД, В. Ч. посочва, че на база договорите с възложители на дружеството на СМР било преценено, че на този етап се събират по-сериозни количества за доставка на дървен материал, от който дружеството ще има нужда и в тази връзка е следвало на има сериозен доставчик, в лицето на управителя на ответното дружество „Т. Л. - ••“ ЕООД Р. И.. Била му изпратена спецификация на материалите, които да ценообразува и една част от тях да бъде предплатена, а когато им трябва -периодично по заявка от описа да се теглят отделни количества, които са необходими за конкретен обект, като нормален начин на работа. Обяснява, че така винаги са работили с ответника, като целта била управителят Ч. да има сигурно място за доставка на конкретна стока, за конкретен обект, за който има доверие, че е качествена и отговаря на изискванията. Допълва, че във фактурата и в договора влизала уговорка този материал да бъде импрегниран, тоест всеки материал, предназначен за ищеца да бъде задължително импрегниран. За целта имало отделно перо за импрегнация, за кубичен метър и независимо от вида на материала, като определя импрегнацията като много важен процес за да се помогне на материала след употреба да запази своите качества. Обяснява, че с управителя на „Т. Л. - ••“ ЕООД не е имал уговорка какви количества и кога ще се „тегли“ /извозва/ от общо предплатените стоки по фактурата. Заявките били давани по телефона и по имейл- управителят се обажда на другия управител за кой ден може да товари конкретен материал, който да е в импрегнирано състояние, уточнявал се деня, когато материалът ще е готов, като за целта имало предплатена от „Р. - С.“ ООД сума напред, за да може „Т. Л. - ••“ ЕООД да оперира с нея. Договореностите с управителя Р. И. били каквото и да се случва с цената на материала, който е договорен като количество и като цени във фактурата, да може да се запази на цената на самата фактура. Управителят Ч. обяснява, че е пуснал фактурата със съдържащи се в нея цени и си договарял покупката с предплащане на пари занапред, включително и е доплащал отделни суми, давал е суми занапред, за да не чувства другата страна проблеми с увеличаване на цените. Според управителя Ч. всичко било наред до момента, в който управителя И. му казал, че цените са по-скъпи, нещата за купувача станали неизгодни и решил да бъдат прекратени взаимоотношенията помежду им, като И. да му издаде кредитно известие и му върне разликата от предплатените пари, и за които няма изтеглена стока. Според управителя Ч., първоначално И. се съгласил, след това започнал да му обяснява, че не е доволен от счетоводителя си, Ч. го помолил да се свържат двамата счетоводители и да се разберат. Казал му още, че има фактура и какви пари са платени по банков път, и че И. е трябвало да му издаде кредитно известие за цялата стойност от размера на фактурата до размера на изтеглената от „Р. - С.“ ООД стока. Получил съгласието на И. да му издаде КИ само за разликата между стойността на фактурата и стойността на парите, които е платил, като липсвала онази стойност между платеното от Ч. и получената от него стока и получената от И. по банкова сметка сума. Посочва, че по случайност двете суми били с еднакви цифри 16000 и нещо лева. И. му дал само едната сума, като му казал, че ще му изплати и другата, но за нея нещата не били готови. Бил помолен от Ч. да му изплати и другата сума, за която се задължил да му направи точна справка за какви пари и по кои доставки и за кои стокови разписки трябва да му издаде кредитно известие. Уточнява, че за първото КИ И. не му е дължал пари, защото Ч. не му е дължал пари, защото не ги му е превел. За втората сума е трябвало да я върне, касаело се за пари за материал, които той не губи и че срещу тези пари Ч. нищо не бил получил. И. бил уведомяван неколкократно по телефона в продължение на няколко месеца от Ч., че не му е изгодно, че разваля договор и че си търси парите, които му е превел, и за които не е получил стока и го помолил да му издаде КИ за остатъка от преведената сума. Повтаря, че И. издал КИ за това което Ч. не е платил, като за разликата, която била платена и това което е получил като стока не му било пуснато КИ. В последствие според Ч., И. спрял да вдига телефона, звънял му и от друг номер и искал страните да завършат финансовите си отношения. На следваща лична среща между двамата, И. заявил на Ч., че няма да му върне парите, но и непредложил на Ч. да му даде материал за тези пари. Управителят Ч. посочва, „..че И. никога не му е казвал, че бракува материал на Ч., че прави протокол за брак и че има съвпадение с КИ, като тези факти Ч. разбрал след започването на съдебното дело и че сега разбрал, за направени от И. два протокола от брак за да му открадне стока и 18000лв. Управителят Ч. обяснява, че двамата управители не са говорили за предаване на стока, разговаряно е за връщане на парите; за всяка поръчка по телефона била уговаряна дата, кога ще се изтегли стоката. Стоката била теглена на 10-12пъти. Знае, че „Т. Л. - ••“ ЕООД не произвежда стоки само за „Р. - С.“ ООД, че има склад за дървен материал, с огромни количества в сравнение с поръчката на Ч. и че когато е имало необходимост от материал, той ги е имал. Посочва, че лично се е обаждал на И. и му е искал 48 греди на уговорена предварително цена, обаждал се да заяви количеството и И. му казва кога ще са готови и импрегнирани. Според Ч. по този начин се процедирало за всяка една доставка по описаните стокови разписки. Предаването ставало в гр.П., в склада на И., с работници на Ч., пътуващи от П., които товарят и го доставят. Не били изпълнени последните заявките от момента когато И. предявил претенции за по-високи цени на материала, поради вдигането им на пазара. Обяснява, че не е имало уговорки за по-малко количество стока която да получи за тези пари. Повтаря, че е имал предплатена за напред сума за да се работи по тези цени и че на други цени Ч. не е можел да издържи. И. не предложил на Ч. за тази сума да му даде по- малко стока. Според управителя Ч. цените станали два пъти по-скъпи. Помолил И. да му издаде кредитно известие и първоначално имало съгласие за издаването му от насрещната страна, като единственото решение за приключване на финансовите отношения. Ч. не искал повече стоката, защото не е можел да си я позволи на по-висока цена. И. не му е предлагал, че може да му даде по-малко, като само казал, че цените са високи. Ч. признава, че не разполага със склад, като се тегли /взима на парчета, се кара директно на обектите, стоката била необходима на „Р. - С.“ ООД за няколко обекта- един в гр.И., два в гр.С., които били довършени със стока от „Т. Л. - ••“ ЕООД и от други места през същото време-от Нови хан. Ч. не взел стоката от И., защото е нямало да бъде за 29000лв, че когато цената е по-висока, е щял да вземе по- малко стока при изпълнявани от Ч. обекти със строго определени срокове. Стоката била прекарвана с бус от фирмата на „Р. - С.“ ООД, на курс прекарвани по 2.5кубика, колкото били стоковите разписки толкова били и курсовете. За управителя Ч. важното било в момента на доставките да си обезпечи стоката и да я доставя на строителната бригада на обекта. Ч. е категоричен, че не е имал договорка с И. за съхранение на стоката, и че няма уговорен краен срок за извозване на стоката. По реда на чл.176 от ГПК обяснения по спора е дал и управителя „Т. Л. - ••“ ЕООД Р. И.. Обяснява, че цената се е вдигнала в последствие, материалите били готови, според уговорката с управителя Ч., който поръчал и му казал, че има два обекта и спешно трябва материала да се поръча. Материалът бил поръчан в края на месец декември, била изготвена фактура, били направени неговите неща, за да са в срок. Ч. искал материалът му да е готов до средата на м.януари, а И. разчитал, че до края на същия месец м.януари ще му се плати. Около месец бил срока да се направи материала и да го плати Уговорката била да се заплатят всички материали и след това Ч. да си ги вдигне. Не е имало между страните уговорки за съхранение. Според И. “ ….като са негови да си ги вземе….“. И. всеки ден канил Ч. да плаща и да си взима материалите. Посочва, че по работниците, които били там, на всяко идване им казвал да му кажат да си вземе материала. Материалите, цялата поръчка били готови в средата на януари. Дори му звънял, че са готови. Искането за импрегниране на материала била казано на И. в началото на м.февруари, като Ч. искал да му се подготвят нещата и за да започне да ги взима. Материала бил „ударно“ извозен от цеха в склада и се започнало импрегнирането. Управителят И. бил подготвен за вземането, като материала бил около 100кубически метра. Дворът бил затворен с материала за „Р. - С.“ ООД. Обяснява, че Ч. превел няколко суми, като всичките материали били налични и той си ги взимал. Управителят И. обяснява, че не е имал уговорка да превози материала на Ч.. Ч. идвал да вземе материалите и че не е взел това, за което бил платил. Поискал да му се издаде кредитно известие, защото нямало да взима повече, понеже един от обектите му отпаднал, като в съденото заседание И. разбрал, че Ч. е взимал материали от другаде. Материалът бил наличен и пречел на И.. Звънил на Ч. да дойде и да си вземе стоката и да „пуска парите“. Имал да превежда на И. още пари. Обяснява, че стоката за Ч. му е била съхранявана от И. година и нещо, без да имат управителите уговорка да се съхранява и че този материал пречел на И.. Плащането било извършено по банков път, след като материала се направи. Материалът бил готов в средата на месец януари, като двамата управители се разбрали като се направи материала да бъде заплатен. И. имал интерес да си вземе парите и че ако го взима по 2кубика, защо да се прави такава данъчна фактура и да съхранява още година. Ч. не се обадил на И. да му каже, че разваля договора, че повече стока не му трябва и да му пусне кредитно известие за разликата, която не е платил. Повтаря, че стоката е била там, никой не му е казвал да не взима стоката, не е имало разлика в цените. И. казал на Ч., че цените се вдигат, защото нещата му седят там и че иска да си ги вземе за да освободи място. Признава, че е била уговорена цена на дървения материал /стоката/ и че е нямало да увеличава стоката. Посочва, че стоката за Ч. е направена и му пречи, като в последствие се развалила, след като Ч. напълно се отказал. Звънял на И. многократно за да му пусне кредитно известие. И. не бил склонен да издаде КИ, искал да му се плати и Ч. да си вземе стоката с неговите размери. Не всичкия материал бил стандартен, бил направен по поръчката за него фактурата и по спецификацията. Материалът бил направен за Ч.. Обяснява, че в един момент материалът започнал да се усуква и да се разваля, съхранявал го повече от година. Материала бил за Ч.. Уточнява, че поръчка се прави за всеки клиент, имат готов опис, по който да му се направи. Категоричен е, че тези неща са правени за Ч., защото „Т. Л. - ••“ ЕООД имал производствен цех и правят всичко по поръчка, защото не може да се поддържат налични различни размери на дървени материал. Управителя И. уточнява, че дружеството купува трупи и бичи по размер, като стандартния размер на трупите е 4метра дължина, като повече дървения материал за „Р. - С.“ ООД бил на 4метра и че именно за Ч. са били направени и са стояли заделени и импрегнирани. Направата им продължила няколко дена, бил импрегниран в началото на м.февруари и тогава Ч. бил поканен да идва и да си го взима. Уточнява, че не само през февруари е търсил Ч. за да си вземе материала, защото парите били важни за И.. Стоката била там и Ч. заявил на И. че не иска да ги взима и да му се пусне КИ, защото му бил отпаднал един обект, развалил му се договора, нямал интерес да вземе материалите, защото нямало какво да прави. Цялата стока била импрегнирана в началото на м.февруари, когато му се обадил Ч.. Уточнява, че импрегнацията е против паразити, против дървояди, нямала ефект против дъжд и слънце. Посочено е, че покривните конструкции се правели дървени материали отдолу под керемидите, че импрегнацията не издържа на атмосферни условия. Според управителя И., разликата между гредите на Ч. и другите, е че са си негови; че има разлика и в размерите, като са поръчани 06/12 които производителя не поддържа и че ако някой поръча тогава се правят и че търговеца разполага с дребни количества от някои. Уточнява, че поддържа трупи и ги бичи. Допълва, че материалът на Ч. е по-различен, затова си го и поръчал и му е оставен. След обаждането му в началото на месец февруари, материалът бил отделен за Ч.. Признава, че клиентите купуват импрегниран материал, и импрегнирането се прави на този, който го иска Според управителя И. материалът може на издържи няколко месеца, става крив, усукан след това. Посочва, че една част от материала на Ч. бил изгорен в печка, имало е и преоценен. Според И. материалът не е ставал за нищо, не е можело да се избичи крива греда, сега се правели пелети от други неща в цех в гр.С.. Уточнява, че импрегнацията се заплаща отделно. Материалът за Ч. бил импрегниран на момента, не се извършва предварително, а само когато се иска. Според И. импрегнираният и неимпрегнираният материал ще се усучи по едно и също време. Конкретизира, че дружеството е продавало материал с размерите и от видовете посочени във фактурата на „Р. - С.“ ООД и на други клиенти, но че същите са били поръчвани предварително. Категоричен е, че от стоката на „Р. - С.“ ООД не е продавано, защото Ч. може да каже, че утре ще дойде и ще товари неговата си стока. И. звънял всеки ден на Ч. да дойде и да си вземе стоката, защото не можел да продава неговите неща и че И. нямал отговорност дали стоката на Ч. се поврежда или не, че му е съхранявал стоката доколкото е можел без да е имало уговорка между двамата управители за това. Материалът по фактурата бил заделен, сложен отпред и многократно преместван, бил на пакети и вързан. Материалът бил само за Ч., който казал на И. да го импрегнира-цялото количество, извършено в началото на м.февруари. Материалът започнал да се извозва от Ч. от средата на м.февруари, като е пращал работници. Категоричен е, че всеки път работниците на Ч. на място са виждали къде е материала за Ч.. Признава, че се е налагало и да бъде местен, но е бил почти на едно и също място, и че работниците са ги виждали и всеки път им е било казвано от къде да се вземе стоката. Категоричен е, че материала не е взиман от обща купчина. Мислил, че стоката ще се вземе с по-голям камион. Повтаря, че материалът е бил пакетиран на пакети, и понеже били изпращани малки камиони за превоз, били разваляни пакетите и материала се размествал. Щендера ги държал по някакъв начин. Управителят на „Т. Л. - ••“ ЕООД посочва, че поддържа наличност на трупи, като няма как изработката да е преди датата на фактурата, имало е заявка по телефон, и е изпращан от Ч. камион, обаждал се е какво ще натоварят, но в повечето случаи работниците са знаели, каквото искали това вземали. Не е имало предварително обаждане защото всичко е било налично. Ч. се обаждал вечерта, че на другия ден сутринта ще дойде да товари и че всичко е било на място. И. се съгласил за кредитното известие, защото Ч. му казал, че няма да взима стока и няма да му плаща, а И. държал да му се преведат тези пари, но в един момент решил да поеме тези загуби, след като му бил казано, че няма да му се плати. Кредитното известие било направено за неплатената сума, а за останалата част нямало уговорка между управителите и че И. няма защо да издава КИ за неща, които е направил. Ч. му заявил, че няма му плати за останалата част. КИ било издадено за неплатената част, а за платената стока не е заявявал. Решил да преглътне загубата заради това, че преди са работили. Стоката не е била продадена, за нея И. заплатил ДДС, когато е издал фактурата, като на КИ е приспаднал фактурата на Ч.. Били бракувани и двете неща. В заповедта за инвентаризация от 31.01.2022г. И. разпоредил да се провери конкретната стока на „Р. - С.“ ООД, която била заделена и пречела на И.. Били бракувани нещата на „Р. - С.“ ООД, била местена тази стока, направен протокол за брак за една част от сумата в последствие; не била правена инвентаризация на цялата стока, защото е стояла платена. Било бракувано това, което е нямало да се вземе, което не било платено. Другата част стояла в готовност да си я вземе; като не си я взел, била бракувана. След това разговори не били водени. Ч. казал на И., че няма да взима стоката, бил му отпаднал договора, а сега заявил, че взимал материали от другаде. Не счита за необходимо да уведомява Ч. за бракуването след като последният отказал да вземе стоката. Счита, че е без значение дали материалът е бракуван или не е бракуван, след като е отказал материала. И. не бил съгласен да се разваля договора с издаване на КИ защото Ч. му дължал пари. По този начин приключили взаимоотношенията. Според управителя И. няма как да издаде ДИ за 16000лв и да не си вземе изработената стока. Изработената и невзета стока за Ч. не била продадена от И., защото материалът не ставал за продаване. В последното съдебно заседание по делото е депозирано писмено уведомление от ищеца „Р. - С.“ ООД носещо дата 14.09.2023г./л.258/, с което разваля на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД-безполезност на изпълнението поради забава на длъжника „Т. Л. - ••“ ЕООД, отпаднал интерес и невъзможност за изпълнение, като развалянето е за горницата над 11026.03лв до стойността на данъчна фактура №0000001089 от 29.12.2020г. относно материалите описани в тази фактура и непредадени с издадените 16бр. стокови разписки/л.298/. В уведомлението като основание за разваляне на договора не е посочено нерегламентирано и недоговорено едностранно увеличение на цената на дървения материал от производителя – продавача, въпреки уговорена като непроменяща се цена съгласно данните в издадената данъчна фактура и поради извършено авансово плащане. Такива факти и обстоятелства не са изложени и в уведомлението до същата страна №17 от 27.06.2022г.. По делото са разпитани свидетели: Свидетелят Н. А. Н., на 40г., шофьор-снабдител в „Р. - С.“ ООД, установява, че работи в ищцовото дружество, което е търгувало с ответника „Т. Л. - ••“ ЕООД, купувал е от ответника дървен материал, дъски и греди, ходил да ги взима от склада за дървен материал на ответника в гр.П.. Обаждали му се от офиса за да отиде и да натовари греди или дъски.Не може да каже дали е имало проблеми с продажбите. Ходил и взимал това, което е заявено. Било му казано какво количество да вземе от офис и той взимал толкова, колкото са му казали. Отивал само да ги вземе, не знае да е имало невзети стоки и „Т. Л. - ••“ ЕООД да е канило „Р. - С.“ ООД да отива и да си вземе стоката. Материалът се натоварвал, като работниците от „Т. Л. - ••“ ЕООД предварително знаели какво да му натоварят. Свидетелят установява, че като е отивал, винаги е имало наличен дървен материал от който да взима. Имало купчина от 20кубика греди и от там се взимало количество за „Р. - С.“ ООД. Свидетелства, че нямало специално оставени само за дружеството греди, пред него материала се взимал, връзвал се, товарил се и той тръгва. Всичко било на една обща купчина. Обажда ли му се колеги от офиса колко кубика трябва да вземе. Свидетелят отивал, товарил и си тръгвал, като там при натоварването предварително се знаело колко ще се вземе. Съставят му разписка, която той оставя в офиса. Не прави плащания, а само извозва материала. С него не било разговаряно, че стоката е готова. Отивал и вземал това, което знае и си тръгва. Отивал след като му е казано. Знае, че материалът е импрегниран с някакъв лак. Уточнява, че от мястото от където взима материала е закрит магазин, с навес като когато отивал да взима материала винаги е бил под навеса. Свидетелят Н. Г. Л., на 53г., счетоводител в „Р. - С.“ ООД установява, че фирмата му е създадена от 2000г., работил е в нея и през 2019г.-2021г., знае че двете дружества „Т. Л. - ••“ ЕООД „Р. - С.“ ООД са търговски партньори от 2008г., като „Р. - С.“ ООД купува от „Т. Л. - ••“ ЕООД дървен материал за покривни конструкции. Свидетелства, че по принцип при всяка една поръчка се заявява материала от „Р. - С.“ ООД, отива се, другата страна изпраща фактура и стоката се заплаща по банков път, а когато е нещо дребно се плаща в брой. По отношение на конкретната данъчна фактура описана в исковата молба №0000001089 от 29.12.2020г. посочва, че е поискано от продавача чрез заявка да му представи ценови листи защото купувачът знаел какви строително-ремонтни работи ще има и с цел стопиране на цените. След като получил по и-мейл конкретни цени за всяка една заявка, купувачът издал фактура и извършил частично плащане, за което не получил стока. Фактурата била издадена през м.декември 2020г..Договорката според свидетеля била при всяка една доставка да се прави заявка и предвид извършеното предплащане, продавачът издавал стокови разписки. Цялата сума по фактурата не е била платена, а само част от нея. Не е имало конкретна договорка между дружествата за кога да бъде доставено количеството, защото с материала е трябвало да се работи през цялата година. Знае, че първите заявки, по които е взиман дървения материал започнали през месец февруари 2021г. Заявката давал купувача като се посочвало какво количество дъски и греди му трябват, предплаща се сумата и след това когато трябва материала се пускат заявки и се изпращат снабдители, предварително не се знаело каква ще е заявката. Знае, че заявеното количество от месец декември, не е било фактурирано изцяло. Купувачът плащал частично и след това започвал да изтегля това количество материал. Предварително се заявявало директно от управителя вида и количеството дървен материал, който ще се вземе. Свидетелства, че не е имало проблем с доставките, като общо е имало 16доставки, четири от които били през месец февруари, а другите всяка седмица за конкретен материал. Били изтеглени 11000лв без ДДС и че друго количество дървен материал не е било заявено и не е било взимано, било предплатено. В един момент било казано от управителя на „Т. Л. - ••“ ЕООД, че се вдига цената, което било немислимо според свидетеля, защото цената била запазена през м.декември. „Р. - С.“ ООД платило 29000лв и за друго количество не била искана стока. Било поискано управителят „Т. Л. - ••“ ЕООД да издаде на „Р. - С.“ ООД кредитно известие, за да бъде върната на купувача разликата. Такова било издадено година по-късно. Уточнява, че друго количество дървен материал не е заявяван и не е взиман от купувача. Извършените от купувача предплащания били на кръгли суми и когато се налагало изтеглял от фактурираното количество дървен материал. Заявеното количество било за 45000лв, а не 29000лв, частично били платени 29000лв и купувачът спрял да взима стока, след като му било казано от управителя, че цените са малко по-големи. Купувачът не бил съгласен да получи по-малко количество стока на по-високи цени. Купувачът винаги предплащал, защото не е знаел какво ще е през следващия месец. Било казано на управителя на „Т. Л. - ••“ ЕООД, че купувачът не иска да взима /изтегля повече стока, а си иска паричната разлика за над получената стока и фактурираната стойност, но било издадено КИ за разликата от платените от купувача 29000лв и до фактурираната 45000лв. Управителят обещал, че ще издаде КИ за това, което е фактурирано първоначално, започнали преговори, купувачът искал издаване на КИ за разликата от 13000лв до 29000лв, последвал отказ на управителя на „Т. Л. - ••“ ЕООД да върне парите, и без към този момент да спомене, че материалът е погинал. Свидетелят лично търсил управителя, но последният прекъснал контактите по телефона. Управителят заявил на свидетеля, че няма да им върне парите, за които трябва да им даде стока и която е платена. Заявката била изпратена по имейла и върната с конкретните цени на материала. Фактурата била получена лично от управителя Ч., който я донесъл в офиса на свидетеля за да се направи частично плащане. Допълва, че във фактурата фигурирало всичко, което било дадено като заявка. Категоричен е, че не е имало уговорка между страните през м.януари да бъде изтеглена стоката, че продавачът не е канил купувача да си вземе стоката. Свидетелства, че при всяка заявка предварително е казвано от купувача на продавача какво му трябва; че има фактура за някакво общо количество; купувача предварително заявявал количеството, което ще иска да получи, като всяка заявка е в зависимост от нуждите на обекта, като техникът посочва какъв материал му трябва за една къща в Нови хан, и той се заявява по телефона на продавача. Знае, че материалът е бил импрегниран, което е било включено самото количество във фактурата. Свидетелят посочва, че не е бил уведомен от другата страна за бракуване на стоката и че според него това няма как да се случи /бракуването/, защото количеството материал е запазено. Купувачът не бил заявявал, че ще вземе цялото количество през определена седмица. Счита за невярно, че нещо е погинало, което е било приготвено за купувача, че купувачът е предплатил занапред, като последните пари били преведени през м.април и тогава управителят на „Т. Л. - ••“ ЕООД казал, че вдига цената на материала, след което купувачът спрял да поръчва. За отношенията между дружествата, свидетелят посочва, че е слушал как управителя Ч. казва на управителя И., че му трябва конкретен материал, предплаща се едно количество и се взима определено количество, което е заявено. Свидетелят не е ходил в склада на продавача в гр.П., кореспондирал е с негова служителка, и че количеството материал е взимано със стокова разписка. Уговорките били правени лично от управителя Ч., преговорите ставали по имейла между двамата управители, по този имейл свидетелят заявявал количествата, бил му връщан имейл с конкретни цени. Свидетелят разговарял 7-8пъти и с управителя И. преди предплащане. Последният път на продавача били преведени 10000лв предплатено плащане, защото последното вземане на стоката било в края на м.март. Уговорката между управителите била да се запази материала като количество и като цени. Свидетелят лично е извършил плащанията по данъчната фактура след ако му била предадена от управителя. Свидетелят Ц. К. Ц., на 50г., шофьор в „Т. Л. - ••“ ЕООД, установява, че дружеството търгува с дървен материал, включително и с фирма „Р. - С.“ ООД, познава единият от шофьорите на купувача. Знае, че през м.януари 2021г. фирмата е работила за този купувач. Трябвало е да получат много материал, бил е изработен целия, импрегниран и съхранен. Купувачът започнал да го взима по малко, пакетите били големи. Купувачът се обаждал, че ще вземе греди, но взимали и нещо друго. Разговорите се водели по телефона. След като купувачът казвал какво ще вземе, същото било приготвяно от общото количество на склад. Голямата поръчка била от м.януари 2021г. Според свидетеля, купувачът трябвало да започне взимането на материала /изтегляне/ от средата на месец януари. Количеството импрегниран дървен материал по фактурата за „Р. - С.“ ООД не стояло на обща купчина, било отделено като купчина само за този купувач, било специално изработено за него, и представители на купувача идвали и си взимали на части. Всичко било готово за този купувач до края на м.януари. Материалът бил изработван в дърводелна на продавача в гр.П., след което е вкарван с камиони на склад, импрегниран и складиран. Купувачът взимал материала на части от склада. Свидетелят посочва, че на него не са му се обаждали при взимане на стоката. Знае, че понякога е било сменявано заявеното количество или се взима по-малко, заради което отделения дървен материал за купувача трябва отново да се превързва и да се покрият материалите. Свидетелят знае, че готовата продукция е седяла повече от година, купувачът се мотаел, продавачът не е имал практика да съхранява готовия материал, защото се разваля. Посочва, че стоката е била покрита и завита с чембери. Отделената за купувача „Р. - С.“ ООД стока била многократно местена, често се заявявал един пакет от едното, а на другия ден било искано друго. Признава, че складът на фирмата „Т. Л. - ••“ ЕООД не е покрит, че дружеството няма възможност толкова кубици да се съхранят под навес, материалът бил покриван с найлон, но се изкривявал, като импрегниран се предпазвал от дървояди, мухъл и влага, и не бил изложен директно на слънце, когато се наковавал под керемидите на покрива. Купувачът поръчал челни дъски, с много специален размер, съхранявани под навес, но ги отказал без да посочи причина. Купувачът отказал да вземе и готовия материал.Имало е и бракуван материал който не става за нищо, и бил нарязан на дърва. Управителят на „Т. Л. - ••“ ЕООД поканил чрез шофьора на камиона, управителя на „Р. - С.“ ООД да си вземе материала. Свидетелят не знае да е имало уговорки пак да дойде шофьора и да го вземе. Според свидетеля е имало материал за три тира, като купувачът идвал с малък камион, в който едва се побирала стоката, заради което постоянно била развързвана и връзвана стоката, като дойде за материала. Според свидетеля купувачът идвал с неподходящ превоз. Обяснява, че продавача има транспорт, с който може да достави материала. Свидетелят пояснява, че при него идва управителя и му казва какво да се натовари, и това било казвано на шофьора на камиона дошъл да изтегли материала. Не е имало възможност материалът да се съхранява у производителя. Свидетелят не е можел да уведоми купувача, че материала се разваля и не знае управителя му да ги е уведомил за това и че няма какво друго да се прави за този материал. Бил съхраняван в склад, като една част била под навес, а другата завит, местен постоянно поради това, че складът не е бил голям и материалът е пречил. Свидетелят не е присъствал на разговор да дойде купувачът и да си изтегли материала. Свидетелят обяснява, че е предавал стока на „Р. - С.“ ООД, по конкретно на св.Н. Н., идвал повече от три пъти. Обяснява, че в повечето случаи стоката е била приготвена предварително, гредите с които дружеството търгува стоят неимпрегнирани, а гредите за „Р. - С.“ ООД били импрегнирани. Обяснява, че фирмата му не продава импрегниран материал. Самото импрегниране отнема около 2часа за един пакет, който е от 3 куб.м. Процедурата включва потапяне на дървото във вана с разтвор, след като е докарано с камион от цеха за изработване, където се и складира. Свидетелства, че за един ден може да се импрегнират по 7-8 пакета. Било импрегнирано цялото количество материал за „Р. - С.“ ООД, за да е готово за получаване. Свидетелят не знае защо са правени и изпълнявани заявки за части.Свидетелства, че по принцип се вземат първо гредите и след това кофража, като дъските следва първо да се наковат върху гредите. Категоричен е, че целия дървен материал предназначен за „Р. - С.“ ООД е бил импрегниран. Фирмата продавала и сачак “ Издадена стряха на къща. тълк.речник/, който бил под навес, задно с челните дъски, а извън навеса били гредите. Свидетелят обяснява, че дървения материал има срок на годност, че уведомяването за доставките е задължение на управителите, че свидетелят не е уведомявал управителите, предполага, че свидетеля на другото дружество сигурно е знаел, че този материал е за тях. Предаваната стока била взимана от едно и също място и свидетелят му я е предавал с мотокар. Св.Ц. е категоричен, че е имало формирана отделна купчина от дървен материал за „Р. - С.“ ООД отделена от купчината дървен материал за други клиенти. Категоричен е, че този материал за този купувач „Р. - С.“ ООД е бил импрегниран, че дружеството не продава само импрегниран материал, а импрегнирането се прави само по заявка. От заявения дървен материал, само челните дъски не били импрегнирани, и които се съхранявали под навес. Челните дъски бил отделени специално за този купувач, били широки, дебели и без шарка, като на производителя челните дъски били по-тесни и с шарка, след което купувачът се отказал от тях и взел други. Продаваните от дружество дъски, летви и сачак били до 22см, а гредите били с размери 10812; 12/12; 14/14; 12/14. Свидетелят е категоричен, че когато има заявка на един клиент, дървения материал се събира на едно място. Свидетелят не може да каже дали е имало други отделени, такива количества за други клиенти. Импрегнацията била извършвана непрекъснато на клиенти. Допълва, че челните дъски не били импрегнирани. Установява се от писмените документи, приети като доказателства по делото, че е издадена процесната данъчна фактура №1089 от 29.12. 2020г. от издателя „Т. Л. - ••“ ЕООД, на стойност 45505.08лв, в която е описана подробно стоката предмет на издадената фактура, индивидуализирана по вид, мярка, количество, единична цена и стойност, с извършена рекапитулация и посочени обща стойност с и без ДДС, съставена и подписана от управителя на ЕООД Р. И.. Като получател на стоката е посочен „Р. - С.“ ООД с управител В. Ч.. Във фактурата няма посочени срокове за изработването на поръчания дървен материал от изпълнителя, сроковете и начина на плащане на стойността на дървения материал-наведнъж или на части, след всяка частична доставка, на разсрочено плащане, както и срок за доставка /или за товарене и предаване на стоката от насрещната страна-възложителя, / нито краен срок за авансово и окончателно плащане на стоката и за предаването на стоката на купувача. Няма спор, че ищецът е извършил частични плащания по фактурата, които са приети от изпълнителя, първото от които е на 29.12.2020г., е на стойност 12605.08лв и има характер на авансово плащане, доколкото първата предадена част от изработения материал на поръчващия е от 08.02.2021г. и е на стойност 180лв с ДДС. Последната предадена на поръчващия стока по данъчната фактура е на стойност 135.30лв с ДДС / стокова разписка № 217108 от 31.03.2021г./ Няма спор, че общия размер на плащанията по данъчната фактура са от 29505.08лв /последното от 21.04.2021г.-10000лв/ като получената от поръчващия готова стока импрегниран дървен материал до момента е на обща стойност 13231.24лв с ДДС или по-малко от половината платена до момента стойност по данъчната фактура. Установява се, че на 31.01.2022г. или повече от 12месеца след издаването на данъчната фактура е издадено от насрещната страна „Т. Л. - ••“ ЕООД и за „Р. - С.“ ООД, кредитно известие №1090 към данъчна фактура 1089 от 29.12.2020г. на стойност 16000.02лв, представляваща стойността на следните стоки-1.Иглолистни дъски, мярка куб.м., количество 51.50 куб.м., единична цена 250лв на стойност 12875лв; 2.Греди над 10см., мярка куб.м., количество 1куб.м., единична стойност 300лв, на стойност 300лв; 3.Челни дъски, 5броя, , с единична цена 29.17лв или обща стойност-145.85лв, и 4.летви 2х3 см./ 50линейни метра, единична цена от 0.25лв, на стойност 12.50лв или общо сума за плащане-16000.02лв с ДДС. Касае се за стойността на онази част от заявените/поръчаните/ с данъчната фактура стоки, които изобщо не са платени от поръчващия или за разликата над 29505.08лв /платените до момента/ и до 45505.08лв с ДДС /фактурираните с данъчната фактура/ или за сумата от 16000.02лв. Описаните в кредитното известие стоки и стойности съвпадат като артикул, вид, наименование, мярка, единична цена и стойност на описаните такива в данъчната фактура №1089 от 29.12.2020г. по пунктове т.1, по т.2, по т.4 и по т.7. Съвпадението е пълно по всички показатели и най-вече по цени, които не са променяни и в двата документа и са такива, каквито са заложени и определени между страните към 29.12.2020г. и към 31.01.2022г. Изключение прави показателя количество, който се е запазил в непроменен вид само по отношение на артикул по п.1 Иглолистни дъски, и логично е намален по отношение на останалите артикули дървен материал. Според производителя на стоката, това са дървените материали за които няма извършено каквото и да било плащане от страна на поръчващия „Р. - С.“ ООД поръчал стоката, описана в заявката и в данъчната фактура. Няма издадено кредитно известие за заплатена от „Р. - С.“ ООД, но неполучена от дружеството стока, над получената такава за която са издадени и описани в исковата молба 16бр. стокови разписки на обща стойност 13231.24лв с ДДС при извършени за „Р. - С.“ ООД общо 16 доставки на дървен материал за периода 08.02.2021г. до 31.08. 2021г., от които 4доставки през месец февруари 2021г. и 12доставки за м.март 2021г. Установява се от счетоводната експертиза, че счетоводно всички операции свързани по осчетоводяване на фактурата, стоковите разписки, на кредитното известие на предадена и заплатена стока, на авансово /предварително/ заплатената част от стоката по данъчната фактура, ползването на данъчен кредит, на записите на прихода съответно разход за част от стоките които са изработени, но не са заплатени за сумата над 29505.08лв и до записаната стойност в данъчната фактура от 45505.08лв, както и частта за авансово заплатената стойност на непредадените материалите от 16273.84лв, които не са получени от купувача поради отказ /разваляне/ от сделката от негова и поради промяна в пазарната цена на материала от продавача и неизгодна за купувача пазарна цена и разваляне на договора, и за които няма издадено кредитно известие. От приложено по делото уведомление/ №17 от 26.06.2022г.- л.14/, изходящо от „Р. - С.“ ООД и адресирано до „Т. Л. - ••“ ЕООД, ООД-то заявява, че разваля договора поради отпаднал интерес за дружеството от останалата част от стоката заради непредаване и доставяне на стоки от страна на „Т. Л. - ••“ ЕООД по процесната фактура над предадените по 16 стокови разписки на стойност 13231.24 с ДДС и поради издаване на КИ от ЕООД-то само за част от стойността на фактурата -на стойност 16000.02лв, но не и за останалата, като дружеството е заплатило частично по фактурата 29505.08лв, като дружеството разваля договора за покупко-продажба по фактура 1089 от 29.12.2020г. за горницата над 13231.24лв, както и поради безполезност на изпълнението, като развалянето е на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД /поради забава на длъжника изпълнението е станало безполезно/. В уведомлението липсват посочени съществени елементи от договора, ако такива са били уговорени и неспазени от насрещната страна, като неспазен краен срок за изпълнение и за предаване на цялата поръчана стока от „Т. Л. - ••“ ЕООД, неспазен краен срок за цялостно или на части заплащане на стоката от „Р. - С.“ ООД, както и дължимо авансово плащане на част от цената на дървения материал от поръчващия срещу задължение на продавача/ изпълнителя/ да не променя цената и стойността на договорения с фактурата дървен материал, право на всяка страна да развали договора при неспазване на тези срокове и без да се покани с даване на срок на насрещната неизправна страна да го изпълни, отпадане на интереса от изпълнение при забава примерно повече от 1 месец след уговорения краен срок за изпълнение, право на страните да редуцират параметрите на договора и двустранно да се намали както обема на поръчката, респективно да се намали стойността/цената/, в хипотеза когато стоката не е била произведена изцяло, а частично, съществени уговорки относно съхранение на стоката до нейното извозване от склада на производителя до купувача, отговорности и заплащане за съхранение на стоката на склад до изземването й от поръчващия от производителя, права и задължения на страните при изхабяването на стоката в резултат на неправилно съхранение при настъпили неблагоприятни атмосферни условия и как се разпределя отговорността на страните по договора, право на производителя да бракува стоката произведена и отделена за купувача със знанието и съгласието на двете страни и условията за това, заплащане на неустойки и други. Такива постигнати между страните договорки няма записани както в писменото уведомление за разваляне на договора така и в исковата молба и в отговорите, като необходимо условие за съществуването на договора. Това уведомление с вх.№17 от 27.06.2022г. Пратката /уведомлението/ е отказано да бъде получено от получателя „Т. Л. - ••“ ЕООД на дата 01.07.2022г. последвало е и изпращането на уведомлението и по електронната поща на „Т. Л. - ••“ ЕООД като дружеството е узнало за прекратяването на договора на 08.07.2022г. Няма данни за постъпил отговор от страна на „Т. Л. - ••“ ЕООД на изпратеното му от насрещната страна уведомление нито посочени постигнати по договора уговорки между страните по начина на изпълнението му, начина на развалянето му, срокове и отговорности по изработването на стоката, заплащането й, включително и авансови вноски, краен срок за вземането от купувача на стоката от производителя, уговорки по съхраняването на същата до момента на предаването, заплащане на „магазинаж“ /престой/ на стоката у производителя до вземането й от купувача и задължения за съхраняването й, уговорки по промяна или запазване на цената, така както е уговорена в данъчната фактура, условия за бракуването на произведената, но невзета стока като негодна за употреба при съгласие на страните на страните и други. Допуснато е обезпечение на бъдещи осъдителни искове по чл.55 ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД на „Р. - С.“ ООД против „Т. Л. - ••“ ЕООД за сумата от 16273.84лв платена по данъчна фактура №0000001089 от 29.12.2020г. поради развален между страните договор и издадено КИ №0000001090 от 31.01.2022г. на стойност от 16000.02лв към същата фактура и сумата от 697.78лв лихва върху главницата за периода 01.02.2022г. до 07.07.2022г., чрез налагане на запор върху вземанията на „Т. Л. - ••“ ЕООД, върху множество банки в Р България в посочена поредност, като обезпечението е допуснато след внасяне на парична гаранция от 1697лв, издадена е и обезпечителна заповед от 13.07.2022г. От молителя „Р. - С.“ ООД е инициирано изпълнително производство пред ЧСИ С. за привеждане в изпълнение на издадената обезпечителна заповед. Според приложената спецификация на дървен материал по заявката на управителя на „Р. - С.“ ООД В. Ч. до „Т. Л. - ••“ ЕООД, /л.76/ се касае 6 разновидности на дървен материал-1.Дъсчена обшивка-на 4м- 2060кв.м.; 2.Дървена покривна конструкция: -греди 6/12-21.60куб..м.; 8/10см.- 5.50куб.м.; греди 10/12см.- 2.7куб.м; греди 12/12 см-1.8куб.м.; 3.Челни дъски с височина 28см-260м; 4.Летви 2/3 см.-13830м.; 5.Покривна хидроизолация под летви 2060кв.м.; 6.Сачак-250кв.м. Няма спор по делото, че ответното производствено дружество е закупило /л.76/ ПИ с идентификатор 55871.515.1494. по КККР на гр.П. -с адрес ул.“Ю. Г." №•, с площ от 2681 кв.м.-за складова база, заедно с административна делова сграда на 144кв.м. с идентификатор •••••.•••.••••.•, сграда с идентификатор •••••.•••.••••.• на 257кв.м.; складова база-склад; сграда с идентификатор •••••.•••.••••.• на 305кв.м./н.а.№89, том I, рег.№803, дело №66 от 28.03.2017г., нотариус З./, като и е наемател на ПИ с идентификато𠹕••••.•••.•••• по същата КККР на гр.П., находящ се на същата улица, с площ от 3259, с предназначение дърводобивна и дървопреработваща промишленост, заедно с построените в имота промишлена сграда на 488кв.м., сгрлада за битови услуги на 11кв.м. и складова база на 640кв.м., заедно с находящите в тях машини и съоръжения, като договорът е сключен през 2012г., за срок от три години с опция да бъде продължен между страните с допълнително споразумение. Процесната заявка е приета от „Т. Л. - ••“ ЕООД, като е утвърдена от управителя като заявка под №501 от 29.12.2020г. за изработка на материали за клиент- „Р. - С.“ ООД и подробно е описано наименованието, мярката и количеството материал което трябва да се изработи. В изготвения протокол за бракуване на материални запаси №1 от 16.02.2022г. изготвен в „Т. Л. - ••“ ЕООД на основание заповед №1 от 31.01.2022г. за инвентаризация в дружеството, на краткотрайните материални активи/дървен материал/ от назначена за целта комисия, на основание чл.28 ал.1 от ЗСч е записано, че при преглед на материалните запаси от иглолистни гори-51.50куб.м. на стойност 12875лв, загуба -12875лв; греди над 10см.- 1бр. на стойност 300лв, загуба- 300лв; челни дъски 5бр. на стойност 145.85лв, загуба-145.85лв и летви 2х3см2 -50л.м. на стойност 12.15лв, загуба 12.50лв или обща стойност от16000.02лв с ДДС, и загуба от 16000.02лв, е констатирано, че изработеният материал не е годен за употреба, поради дългото стоене в склада, в следствие на което се е изкривил и усукал, не може да се използва за друго и поради нестандартните размери, и се бракува, като всички бракувани материални запаси са на стойност 16000.02лв.Предложението на комисията е материалите от бракуването да се използват за дърва за огрев в производствения цех гр.С.. Протоколът е подписан от всички членове на комисията МОЛ-Ф. П., управителя И. и Ц. Ц.-водач на МПС. Въз основа на втора заповед за инвентаризация №2 от 31.08.2022г. на краткотрайни материални активи /дървен материал/, е съставен втори протокол за бракуване на материални запаси, включващ греди под 10см количество-2510, цена 300лв, стойност 7530лв, загуба 7530лв; греди 8х10х4м.-5.50куб.м. цена 283.33лв, стойност 1558.21лв загуба 1558.31лв; челни дъски 60бр, цена 28.17лв, стойност 1516.76лв, загуба -1516.76лв; покривна хидроизолация 28кв.м., цена 54.17лв, стойност 1516.76лв, загуба 1516.76лв; сачак-45бр, 26.67броя, стойност 1200.15лв, загуби 1200.15лв и летви 2х5см-24бр, цена 0.25, стойност 6лв загуба 6лв, на обща стойност 16273.70лв с ДДС. Изложени са същите причини за бракуването на дървения материал-изработеният материал не е годен за употреба, поради дългото стоене в склада, в следствие на което се е изкривил и усукал, не може да се използва за друго и поради нестандартните размери. В т.2 на протокола е посочено, че всички бракувани материални запаси на стойност 16273.70лв, комисията предлага да се използват за дърва за огрев в производствения цех в гр.С.. Приложени са от производителя калкулация на производствена цена на дъски и на греди като не става ясно от този документ към кой момент се отнасят калкулациите, дали към приемането и оформянето на данъчната фактура –№1089 от 29.12.20202г. или към датата на изготвената последна стокова разписка №217108 от 31.03.2021г. или към датата на издаването на кредитното известие №1090 от 31.01.2022г. или към датата на връчване на уведомлението на насрещната страна, че разваля договора при отказ да го получи на 01.07.2022г., или към датата на бракуване на части от изработения и складиран дървен материал, съответно на 16.07.2022г. и на 16.09.2022г. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес на ищеца „Р. - С. ООД да установи неизпълнение на договора от насрещната страна „Т. Л. - ••“ ЕООД и на това основание да развали същия и да иска връщане на дадената парична стойност заплатена от него за неполучения от изработения от насрещната страна дървен материал. Респективно насрещната страна и ищец по насрещния иск „Т. Л. - ••“ЕООД да иска заплащане на обезщетение за пропуснати ползи по същия договор в резултат на погиването на изработен и невзет от поръчващия дървен материал принудило страна да го бракува като негоден за употреба по неговото обичайно предназначение По въпроса за правната природа на сключената между страните неформална търговска сделка. Съгласно чл.183 ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ с договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати; чл.184 ал.1 Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен. Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или да иска оцелялата част при съответно намаление на цената; чл.186 ал.1 Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно; ал.2 Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача.; чл.186а Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател; чл.187 Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава; чл.193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление; ал.2Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата. Ал.3 Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително; чл.200 ал.1 Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта; ал.2.Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва. Ал.3 Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема; чл.201 При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл.87: а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената; б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ. Ал.2 И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора; чл.202 ал.1 Когато не е даден срок за плащането на цената и купувачът получи вещта, без да плати, продавачът може да иска да му се върне вещта в 15-дневен срок от предаването, ако тя се намира още у купувача и е в състоянието, в което е била предадена; ал.2Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена; чл.205 При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.ал.2Това условие може да се противопостави на кредиторите на купувача, ако е уговорено писмено и документът има достоверна дата; чл.206 ал.1 Макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора; ал.2 Ако договорът бъде развален поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползуването от вещта независимо от правата му на обезщетение; ал.3Уговорката, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна. Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.; чл.259 Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства. Чл.260 Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора. Ал.2 Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.; чл.261 ал.1 Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение; ал.2 Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество; чл.262 Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя. Ал. 2 Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила; чл.263 Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава чл.264 Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа; ал.2 При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците; ал.3 Ако не направи такива възражения, работата се счита приета; Чл.265 ал.1 Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението; ал.2 Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договор. ал.3 Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години; чл.266 ал.1 Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата; ал.2 Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло. Чл.267 ал.1 Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение; ал.2Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил; чл.268 ал.1 Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата; чл.269 ал.1 Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението; ал.2 При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение; чл.63 ал.1 Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин. Ал.2 Задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен в случаите, в които законът изисква друга грижа; чл.64.Когато се дължи вещ, определена само по своя род, длъжникът трябва да даде вещ поне от средно качество; чл.65 ал.1 Кредиторът не може да бъде принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото; чл.66 Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо; чл.69 ал.1 Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага; ал.2 Ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок; чл.70 Срокът се смята уговорен в полза на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението. Ал.2 Длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. Ал.3.При лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да приспадне лихвите за времето до края на срока; чл.71Изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения; чл.79 ал.1 Ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение; ал.2 Когато се иска обезщетение вместо изпълнение, длъжникът може да предложи първоначално дължимото заедно с обезщетение за забавата, ако кредиторът има още интерес от изпълнението; чл.81Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина; ал.2.Обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност; чл.82 Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди; чл.83 Ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност; ал.2.Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин.; чл.84 Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата; ал.2 Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора; ал.3При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана; чл.85Когато длъжникът е в забава, той дължи обезщетение дори ако изпълнението стане невъзможно поради причина, за която преди това не би отговарял, освен ако докаже, че кредиторът би претърпял вредите и при своевременно изпълнение; чл.87 ал.1Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма; ал.2 Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време; ал.4 Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора; чл.88 Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора чл.89 При двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Когато невъзможността е само частична, другата страна може да иска съответно намаляване на своето задължение или разваляне на договора по съдебен ред, ако няма достатъчен интерес от частичното изпълнение. Съгласно Търговския закон определението на търговска сделка е записано в чл.286 от ТЗ според което, ал.1 Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.