РЕШЕНИЕ

№ 21197

гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРО••••••••••А

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪ••••••••••, 66 СЪСТАВ, в публично

засе••••••••••ание на е••••••••••ина••••••••••есети ••••••••••екември през ••••••••••ве хиля••••••••••и ••••••••••ва••••••••••есет и трета го••••••••••ина в сле••••••••••ния състав:

Пре••••••••••се••••••••••ател: Г.А

при участието на секретаря Г.Х като разгле••••••••••а ••••••••••окла••••••••••ваното от Г.А Граж••••••••••анско ••••••••••ело № 20221110168773 по описа за 2022 го••••••••••ина

Произво••••••••••ството по ••••••••••елото е образувано по

пре••••••••••явени от “•••••••••••••••••••••••••” ЕА•••••••••• против Т. Н. Т. обективно кумулативно съе••••••••••инени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗ••••••••••, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗ•••••••••• за признаване за установено, че ответникът ••••••••••ължи на ищеца, както сле••••••••••ва: главница от 01.05.2018 г. ••••••••••о 30.04.2020 г. в размер на 2 949, 41 лева - цена на

••••••••••оставена от ••••••••••ружеството топлинна енергия за

топлоснаб••••••••••ен имот, нахо••••••••••ящ се в гр.

•••••••••••••••••••••••, аб.№ ••••••••••••••••••••••, ве••••••••••но със законна лихва от 21.09.2021г. ••••••••••о изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. ••••••••••о 09.09.2021 г. в размер на 411, 88 лева, главница от 01.08.2018 г. ••••••••••о 30.04.2020 г. в размер на 40, 53 л е в а - цена на извършена услуга за ••••••••••ялово

разпре••••••••••еление, ве••••••••••но със законна лихва от 21.09.2021г. ••••••••••о изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. ••••••••••о 09.09.2021 г. в размер на 8, 55 лева, за които е

из••••••••••а••••••••••ена запове•••••••••• за изпълнение от 18.10.2021 г. по гр. ••••••••••. № 54 882/2021 г. по описа на СРС, 66 състав. Претен••••••••••ира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е по••••••••••ал писмен отговор, в

който твър••••••••••и, че меж••••••••••у него и ищеца не е налице облигационно отношение; оспорва ••••••••••а е собственик или ползвател на имота, като спори ••••••••••а е била открита парти••••••••••а на негово име. Ответникът оспорва ••••••••••а е приел насле••••••••••ството, оставено от майка му и ••••••••••вамата му братя. Сочи, че липсва по••••••••••писан ••••••••••оговор за ••••••••••оставка на ТЕ. Оспорва размера на исковете, както и ••••••••••а е поставен в забава относно ••••••••••вете главници. Позовава се ••••••••••авност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „••••••••••••”

ОО•••••••••• не оспорва пре••••••••••явените искове.

Съ••••••••••ът, като съобрази събраните ••••••••••оказателства,

••••••••••остигна ••••••••••о сле••••••••••ните фактически и правни изво••••••••••и:

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1

ЗЗ••••••••••, вр.чл.149 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия

ищецът сле••••••••••ва пълно и главно ••••••••••а ••••••••••окаже, че през процесния перио•••••••••• меж••••••••••у страните е съществувало вали••••••••••но правоотношение за ••••••••••оставката на топлинна енергия, обема на реално ••••••••••оставената на ответника топлинна енергия за процесния перио••••••••••, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В тежест на ответника и при ••••••••••оказване на горните факти е

••••••••••а ••••••••••окаже положителния факт на погасяване на ••••••••••ълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ••••••••••Р на ЗЕ (приложима

ре••••••••••акция сле•••••••••• 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния перио•••••••••• е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща во••••••••••а или пара за отопление, климатизация и горещо во••••••••••оснаб••••••••••яване или приро••••••••••ен газ за ••••••••••омакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния

не••••••••••вижим имот, се установява от приетия по ••••••••••елото нотариален акт № 160, том LXXXXVII, ••••••••••ело № 15492/1992 г., от който е ви••••••••••но, че ищецът зае••••••••••но с •••••••••••••••••. при••••••••••обили и••••••••••еални части от имота, както и от приетите по ••••••••••елото у••••••••••остоверения за насле••••••••••ници на •••••••••••••• Н.а Т.а, на ••••••••••имитър Н. Т. и Алексан••••••••••ър Н. Т. (л.16-18), от които се установява, че е••••••••••инствен

насле••••••••••ник на посочените лица се явява ответникът Т. Н. Т..

От у••••••••••остоверение от Столична община, район

••••••••••••••••• се установява, че жилищна сгра••••••••••а с

а••••••••••министративно означение г••••••••••••••••••••••••••••е с настоящо гр. С•••••••••••••••••••, с пет вхо••••••••••а, съответно А, Б, В, Г, ••••••••••.

По възражението на особения пре••••••••••ставител на ответника, с

което оспорва после••••••••••ният ••••••••••а е собственик на

не••••••••••вижимия имот, тъй като не са налице ••••••••••оказателства ответникът ••••••••••али се е отказал или е приел насле••••••••••ството оставено от майка му и ••••••••••вамата му братя по опис, настоящия съ••••••••••ебен състав намира същото за неоснователно пора••••••••••и сле••••••••••ните съображения.

По въпроса ••••••••••али нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова

презумпция е налице съ••••••••••ебна практика /в този мисъл и Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. ••••••••••. № 70 / 2011 г. на ВКС, III г.о./, в която се приема, че нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните насле••••••••••ници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на насле••••••••••ството по смисъла на чл. 1 ЗН ••••••••••о ••••••••••оказване приемането на насле••••••••••ството по опис или отказ от насле••••••••••ството.

От горното може ••••••••••а се направи изво••••••••••, че в

качеството на титуляр на правото на собственост към процесния перио••••••••••, ответникът е и страна по облигационното отношение за ••••••••••оставка на топлинна енергия ••••••••••о

топлоснаб••••••••••ения имот. ••••••••••оговорът касае обект с абонатен № ••••••••••••••••••••••.

Съгласно разпоре••••••••••бата на чл.150, ал.1 ЗЕ про••••••••••ажбата

на топлинна енергия от топлопреносното пре••••••••••приятие на потребители на топлинна енергия за битови нуж••••••••••и се осъществява при публично известни ОУ, пре••••••••••ложени от топлопреносното пре••••••••••приятие и о••••••••••обрени от ••••••••••КЕВР. Общите условия са вали••••••••••ни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ в срок ••••••••••о 30 ••••••••••ни сле•••••••••• влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право ••••••••••а внесат в съответното топлопреносно

пре••••••••••приятие заявление, в което ••••••••••а пре••••••••••ложат специални условия. По ••••••••••елото не се установява ответникът ••••••••••а се е възползвал от правото си по чл.150, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, от••••••••••а••••••••••ена от

сгра••••••••••ната инсталация при въве••••••••••ена система за

••••••••••ялово разпре••••••••••еление чрез

ин••••••••••иви••••••••••уални разпре••••••••••елители, се

опре••••••••••еля от лицето, извършващо ••••••••••ялово

разпре••••••••••еление на топлинната енергия в сгра••••••••••ата съгласно мето••••••••••ика по наре••••••••••бата. При

кре••••••••••итиране заключението по СТЕ, съ••••••••••ът приема за установено по ••••••••••елото, че монтираните измервателни

уре••••••••••и в абонатната станция съответстват на нормативно

установените изисквания към същите, същите са по••••••••••лагани са на технически контрол сле•••••••••• пре••••••••••ви••••••••••ения срок, но са технически изправни и точно са отразявали количествата

от••••••••••а••••••••••ена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уре••••••••••и и разпре••••••••••елена от „••••••••••••” ОО•••••••••• при спазване нормативната уре••••••••••ба. Съгласно заключението на СТЕ ••••••••••яловото разпре••••••••••еление през процесния перио•••••••••• е извършвано съгласно Наре••••••••••ба №16-334 за топлоснаб••••••••••яването и Мето••••••••••ика за

••••••••••ялово разпре••••••••••еление на топлинната енергия в

сгра••••••••••и – етажна собственост към Наре••••••••••ба № 16-334. Не се установи по ••••••••••елото и ••••••••••а са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, ••••••••••оставена за процесния перио•••••••••• от време, като именно показанията по после••••••••••ните сметки са послужили за опре••••••••••еляне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния перио••••••••••.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗ••••••••••

като е заявил възражение за изтекла погасителна ••••••••••авност по отношение на претен••••••••••ираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно. Съгласно разясненията,

••••••••••а••••••••••ени с ТР №3/2011г. по тълк. ••••••••••ело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „перио••••••••••ични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗ•••••••••• се характеризира с изпълнение на повтарящи се за••••••••••ължения за пре••••••••••аване на пари или ••••••••••руги заместими вещи, имащи е••••••••••ин

правопораж••••••••••ащ факт, чиито па••••••••••еж настъпва през пре••••••••••варително опре••••••••••елени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално опре••••••••••елени или

опре••••••••••еляеми без ••••••••••а е необхо••••••••••имо

перио••••••••••ите ••••••••••а са равни и плащанията ••••••••••а са е••••••••••накви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното ••••••••••ружество съ••••••••••ържат всички гореизброени признаци, пора••••••••••и което са

перио••••••••••ични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗ••••••••••. Съгласно разпоре••••••••••бата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗ•••••••••• ••••••••••авността започва ••••••••••а тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо сле•••••••••• покана, ••••••••••авността започва ••••••••••а тече от ••••••••••еня, в който за••••••••••ължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с по••••••••••аването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.••••••••••. № 54882/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав – 21.09.2021г.

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,

като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са ••••••••••лъжни ••••••••••а

заплащат месечните ••••••••••ължими суми за топлинна енергия в 45- ••••••••••невен срок сле•••••••••• изтичане на перио••••••••••а, за който се отнасят. ••••••••••околкото заявлението по чл.410 ГПК по ч.гр.••••••••••. №54882/2021г. по описа на СРС, 66-ти състав е ••••••••••епозирано на 21.09.2021г., то сле••••••••••ва ••••••••••а се приеме, че вземането на ищеца за перио••••••••••а месец май 2018 г. ••••••••••о месец юли 2018г. е погасено по ••••••••••авност,

пора••••••••••и което съ••••••••••ът приема, че ищецът се легитимира като кре••••••••••итор на главно вземане само за о••••••••••••••лата част от исковия перио•••••••••• – от 01.08.2018г. ••••••••••о 30.04.2020г. При кре••••••••••итиране заключението на СТЕ се установява, че за непогасения по ••••••••••авност перио•••••••••• размерът на реално потребеното количество топлинна енергия при съобразяване с

изравнителните сметки е за сумата от 2754, 37 лв., ••••••••••о която сума искът е основателен и сле••••••••••ва ••••••••••а се уважи, а за горницата ••••••••••о пълния пре••••••••••явен размер от 2949, 41 лв. и за перио••••••••••а от 01.05.2018г. ••••••••••о 31.07.2018г., сле••••••••••ва ••••••••••а се отхвърли като неоснователен.

Настоящият съ••••••••••ебен състав намира, че сле••••••••••ва

••••••••••а бъ••••••••••е уважен и искът за заплащане на цената на услугата ••••••••••ялово разпре••••••••••еление, тъй като по

••••••••••елото са ангажирани писмени ••••••••••оказателства – справка за ••••••••••ялово разпре••••••••••еление /л.35 от ••••••••••елото/, че услугата е извършвана в процесния перио••••••••••. По ••••••••••елото се установява, че за перио••••••••••а от 01.08.2018 г. ••••••••••о 30.04.2020г. начислената цена за пре••••••••••оставената услуга ••••••••••ялово разпре••••••••••еление на топлинна енергия е в размер на 40, 53 лв., пора••••••••••и което искът е основателен и сле••••••••••ва ••••••••••а се уважи.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗ••••••••••: Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава

пре••••••••••полага установяване на наличието на главен ••••••••••ълг; изпа••••••••••ане на ••••••••••лъжника в забава и размера на

обезщетението за забава.

За перио••••••••••а от 15.09.2019г. ••••••••••о 09.09.2021 г. са

приложими ОУ на „•••••••••••••••••••••••••“ ЕА•••••••••• от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са ••••••••••лъжни ••••••••••а

заплащат месечните ••••••••••ължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-••••••••••невен срок сле•••••••••• изтичане на

перио••••••••••а, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че про••••••••••авачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за за••••••••••ълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съ••••••••••ът приема, че

клиентите на топлинна енергия не ••••••••••ължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия от 2016 г. сле•••••••••• отчитане на сре••••••••••ствата за ••••••••••ялово разпре••••••••••еление и изготвяне на изравнителните сметки, про••••••••••авачът из••••••••••ава за отчетния перио•••••••••• кре••••••••••итни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния перио••••••••••, опре••••••••••елено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно опре••••••••••елени по размер суми въз основа на реалния отчет на ••••••••••оставеното количество топлинна енергия клиентите ••••••••••ължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-••••••••••невен срок от изтичане на

перио••••••••••а, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За ••••••••••а може обаче потребителите на топлинна енергия ••••••••••а изпълнят

за••••••••••ължението си ••••••••••а заплатят на

„•••••••••••••••••••••••••“ ЕА•••••••••• тези суми, е

необхо••••••••••имо ••••••••••ружеството ••••••••••а окаже

необхо••••••••••имото съ••••••••••ействие, като пре••••••••••остави информация относно ••••••••••ължимата сума, из••••••••••авайки

фактурата, пре••••••••••ви••••••••••ена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. Съобразно това и пре••••••••••ви•••••••••• ••••••••••атите, на които са изготвени общите фактури за отчетните перио••••••••••и 2018/2019 г. и 2019/2020 г., мораторната лихва се полага за перио••••••••••а от

15.09.2019г. ••••••••••о 09.09.2021 г. и възлиза в размер на 555.46 лв., изчислена върху главницата от 2754, 37 лв. и тъй като по ••••••••••елото е претен••••••••••иран по-нисък размер за сумата от 411.88 лв., то искът сле••••••••••ва ••••••••••а се уважи изцяло.

По отношение на иска за заплащане на лихва за забава, начислена върху

вземането за ••••••••••ялово разпре••••••••••еление и с огле•••••••••• гореизложените мотиви относно изискуемостта на това вземане – сле•••••••••• покана, а такава ищецът не твър••••••••••и ••••••••••а е отправил, съответно не ••••••••••оказва това обстоятелство, искът е неоснователен и сле••••••••••ва ••••••••••а се отхвърли.

С огле•••••••••• гореизложеното, съ••••••••••ът намира, че с

огле•••••••••• презумпцията по чл. 48 ЗН и с огле•••••••••• разпре••••••••••елената в опре••••••••••еление от 27.09.2023г.,

••••••••••оказателствена тежест на ответника, после••••••••••ният при условията на пълно обратно ••••••••••оказване не установи, че Т. Т. се е отказал или приел по опис насле••••••••••ството, оставено от

•••••••••••••• Т.а ••••••••••имитър Т. и Алексан••••••••••ър Т..

По разноските: С огле•••••••••• изхо••••••••••а на ••••••••••елото и на основание

чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. ••••••••••ължимите разноски, направени в

произво••••••••••ството по чл. 410 ГПК са в размер на 108, 97 лв.,

пре••••••••••ставляващи заплатена ••••••••••ържавна такса и

юрисконсултско възнаграж••••••••••ение. За исковото

произво••••••••••ство ответникът сле••••••••••ва ••••••••••а заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете (92, 19%) в размер на 1112, 94 лв., пре••••••••••ставляваща заплатена ••••••••••ържавна такса, възнаграж••••••••••ение на вещо лице по СТЕ, възнаграж••••••••••ение за особен пре••••••••••ставител на ответника и юрисконсултско възнаграж••••••••••ение, опре••••••••••елено от

съ••••••••••а по чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,

съобразно с отхвърлената част от исковете, но ••••••••••околкото същият ••••••••••о приключване на устните състезания не е пре••••••••••ставил ••••••••••оказателства ••••••••••а е сторил такива, не му се

сле••••••••••ват.

Така мотивиран, съ••••••••••ът