Мотиви към Решение № 2313 от 16.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 15281/2023 г.

Настоящето производство е второ по ред въззивно по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на К. А. А. срещу (НП) № 616116-F624092/06.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“, с което на основание чл.191а, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за извършено административно нарушение по чл.191а, ал.1 от ЗДДС, извършено за първи път. С жалбата се изразява несъгласие с наказателното постановление, като се твърди, че същото е незаконосъобразно и неправилно, издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се да е извършено нарушение по чл.52, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, тъй като е сервизен техник, а „Тринити сервиз“ ЕООД, в което работи, извършва сервизно обслужване на фискалната памет на ФУ, но то е подписало договор за сервизно обслужване с „Ти Ес Джи Груп“ ЕООД на инсталираното в обекта му, не ставало ясно дали за ФУ има отдалечен достъп или е такова, за което се прилага чл.52, ал.3 от Наредбата. Твърди се нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и такова по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, не е знаел, че заведението работи, не се сочат причините за неприлагане на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП. За жалбоподателя, редовно призован се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения, обслужването е извършвано от „Тринити сервиз“, а не от жалбоподателя, който е служител на тази фирма, не извършва самостоятелно дейност и не попада в хипотезата на закона и наредбата. Претендират се разноски. За въззиваемата страна в съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде потвърдено НП и отхвърлена жалбата. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна: На 31.05.2021 г. е извършена проверка на търговски обект – ресторант „Цар Картоф“, находящ се в гр. София, пл. „Възраждане“, стопанисван от „Ти Ес Джи Груп“ ЕООД от служители на ГД „ФК“, сред които и И. Д.. В хода на същата било установено, че в търговския обект, в който се предлагат: салати, предястия, готвени ястия, алкохолни и безалкохолни напитки, десерти и други по обявено меню/ценоразпис има регистрирано едно фискално устройство, което е свързано с НАП. Същото е модел DATECS DP-150. Приложено е свидетелство за регистрация на фискално устройство от 13.06.2019 г., с инд. № на фискалното устройство: DT729976 и индивидуален № на фискалната памет: 02729976 към сервизна фирма „Тринити Сервиз“ ЕООД, с посочен сервизен техник К. А. и сервизен договор №3118, валиден от 28.05.2019 г. до 28.05.2022 г. Фискалното устройство е регистрирано в приходната администрация с потвърждение №4205347 от 28.05.2019 г. Приложена е декларация за съответствие, гаранционна карта и книжка за сервизно обслужване от сервизна фирма „Тринити Сервиз“ ЕООД, с посочен сервизен техник К. А.. Също така е приложен и договор за сервизно обслужване на фискалното устройство, съгласно Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ между сервизна фирма „Тринити Сервиз“ ЕООД и „Ти Ес Джи Груп“ ЕООД като абонат. При проверката е изваден служебен бон №0020117, от който е видно, че не е обновена версията на браузера на фискалното устройство, като последната е версия 26.54/08.11.2018 г. След проверката са изискани писмени обяснения от К. А., които са приложени. Съставен бил протокол за извършена проверка на 31.05.2021 г., в който били отбелязани констатациите при извършената проверка. Също така бил съставен протокол за извършена проверка от 20.08.2021 г. за проверка на сервизна техника. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на К. А. А. на 20.06.2021 г. от Б. П. И. - инспектор по приходите в НАП, ЦУ на НАП за нарушение на чл. 191а, ал.1 от ЗДДС, изразяващо се в това, че не са спазени изискванията на чл.52, ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с което е нарушил чл.191а, ал.1 от ЗДДС. АУАН е връчен на 20.08.2021 г., т.е. на датата на съставянето му в присъствие на жалбоподателя. Срещу АУАН е постъпило писмено възражение. Въз основа на него е издадено наказателно постановление № 616116- F624092/06.12.2021 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“, с което на основание чл.191а, ал.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) лв. за извършено административно нарушение по чл.191а, ал.1 от ЗДДС, оправомощен въз основа на Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Установява се назначаването на издалия процесното НП на посочената в НП длъжност към датата на издаването, както и факта, че същият не е отсъствал от работа към датата на издаването му 06.12.2021 г. Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите от съда писмени доказателства, както и гласните показания на свидетеля М.. Съдът цени писмените и гласните доказателства, като логични, последователни и непротиворечиви. Като не са налице противоречия, поради които съда да излага съображения кои от писмените доказателства кредитира, тъй като и липсват индиции относно тяхната недостоверност, а и страните не ги оспорват. Относно изявлението в писмена форма на процесуален представител на наказващия орган за това, че процесното фискално устройство е с отдалечен достъп до НАП към 31.05.2021 г. същото няма характер на доказателство по смисъла на НПК, който се прилага субсидиарно за неуредените случаи на основание чл.84 от ЗАНН и не го коментира. От така изложената фактическа обстановка, след преценка на доводите и възраженията на страните и изложените въззивни основания, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление в законоустановения към момента на подаването й, седемдневен срок, като разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното: Съдът не констатира служебно допуснати процесуалните нарушения, предвид следното: Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е съобразно изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им. Обстоятелствено и подробно е описана фактическата обстановка на нарушението, както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, напълно обосновано и е подкрепено от събраните в административнонаказателното производство доказателства, както и не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Непротиворечиво, както в АУАН, така и НП е описано административното нарушение и нарушителят не е лишен от възможността да разбере в извършване на какво е обвинен. Не е налице и несъответствие между фактическото описание и правната квалификация, тъй като, както актосъставителя, така и административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението като такова по чл.191а, ал.1 от ЗДДС. Нарушителят се е ползвал от дадената му възможност и е депозирал писмено възражение срещу АУАН. Както АУАН, така и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН срокове. Това е така, доколкото проверката е извършена на 31.05.2021 г., с последващо събиране на доказателства, за което е съставен констативен протокол на 20.08.2021 г., на която дата е и съставен АУАН. НП е издадено на 06.12.2021 г., т.е. в шестмесечния срок от съставянето на акта. Но разгледана по същество жалбата се явява основателна, поради следното: Съгласно чл. 52, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.: „Всяко лице, което извършва сервизно обслужване на ФУ, за които не е наличен отдалечен достъп, е длъжно да обнови версията на фърмуера на въведените в експлоатация ФУ при вписана в регистъра по чл. 10, ал. 9 нова версия в срок до 45 дни след вписването й“. Соченото в нормата на чл.191а, ал.1 от ЗДДС, ред. към датата на така визираното административно нарушение има следния вид: „Който извършва сервизно обслужване, въвеждане в експлоатация, регистрация на ФУ/ИАСУТД или демонтаж на фискална памет не по установения за това ред, се наказва с глоба в размер от 1000 до 5000 лв. Същото наказание се налага на лице, което наруши целостта на пломбите на електронна система с фискална памет не по установения за това ред.“ С оглед събраните по делото доказателства не се установява по категоричен и несъмнен начин на първо място, че за процесното фискално устройство, модел DATECS DP-150, с инд. № на фискалното устройство: DT729976 и индивидуален № на фискалната памет: 02729976 не е наличен отдалечен достъп до НАП. Като както в хода на производството пред административнонаказващия орган, така и в хода на настоящето съдебно производство такова доказателство не бе представено. Касае се за факт от предмета на доказване. Изискано е с разпореждането на съдията-докладчик представяне на такова доказателство, но до приключване на съдебното следствие то не е било представено. Ето защо този факт, а именно, че процесното фискално устройство, предмет на данъчна проверка попада в хипотезата на чл.52, ал.3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. не се установи. На следващо място от събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят е работел към процесната дата към дружеството „Тринити сервиз“ ЕООД. Това дружество е извършвало сервизно обслужване на фискалното устройство модел DATECS DP-150, с инд. № на фискалното устройство: DT729976 и индивидуален № на фискалната памет: 02729976. „Тринити сервиз“ ЕООД е подписало договор за сервизно обслужване с „Ти Ес Джи Груп“ ЕООД. По силата именно на този договор за сервизно обслужване и в изпълнение на задълженията си на служител към „Тринити сервиз“ ЕООД жалбоподателят се е подписал в сервизната книжка на фискалното устройство. Предвид което не лично служител – сервизен техник и жалбоподател в настоящето производство е имал задължения към фискалното устройство и неговото поддържане, респективно да обнови версията на фърмуера при вписана в регистъра по чл. 10, ал. 9 нова версия в срок до 45 дни след вписването й, а дружеството, което е поело сервизната поддръжка, в случая „Тринити сервиз“ ЕООД. По изложените по – горе съображения съдът прие, че не се установи извършване на процесното административно нарушение от обективна и субективна страна. По тези съображения наказателно постановление №№ 616116- F624092/06.12.2021 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Искането за разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно, с оглед отмяната на наказателното постановление. Същият се е представлява в хода на производството от упълномощен адвокат. Приложен е договор за правна защита и съдействие. Искането за разноски е сторено в срок в хода по същество. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. И. Г. в размер на 400 лв., за което е приложен и списък за разноските, се явява в границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в този размер за първа инстанция, за които следва да бъде осъден наказващия орган, независимо от възражението за прекомерност. РАЙОНЕН СЪДИЯ: