Решение № 1057 от 14.6.2023 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1474/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 5/15.02.2023 г. на директор на РИОСВ - Пловдив, с което на Община Пловдив, ЕИК: 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл."Стефан Стамболов" № 1, представлявана от Кмет на Община Пловдив З. Д. Д., на основание чл.164, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 12000 /дванадесет хиляди/ лева за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.

Жалбоподателят Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени НП като неправилен и незаконосъобразен акт, като излага слените аргументи: не било установено в кой момент било извършено нарушението, и за какъв период се ангажирала административнонаказателната отговорност, не била посочена разпоредбата на чието основание бил съставен и бланкетно се възразява за неясно описание на фактите и нарушението, не ставало ясно какво било констатирано на 10.10.2022 г., което нарушавало правото на защита на жалбоподателя, не ставал ясен броя на нарушенията, не бил описан механизма. В съдебно заседание се моли за отмяна на наказателното постановление на описаните по-горе основания като се посочва още че бил връчен акта на лице без представителна власт, а също и че нямало мотиви за по-високата санкция.

Въззиваемата страна РИОСВ, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно, като оспорва доводите за процесуални и материалноправни нарушения на закона, изтъкнати от жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На Община Пловдив било издадено Комплексно разрешително №380- Н0/2009 г. дадено с Решение на министъра на околната среда и водите № 380- Н0-И0-А0/2009 г. за изграждане и експлоатация на инсталации и съоръжения за промишлена дейност по приложение № 4 от ЗООС:

1. Депо за опасни отпадъци 2. Инсталация за биологично разграждане – закрит способ, в с. Шишманци, общ. Пловдив.

Комплексното разрешително било поправено с Решение № 380-Н0-И0- А0-ТГ1/2019 г. на Министъра на околната среда и водите. Предметът на дейност, който не се оспорва от страните във връзка с издаденото разрешително и процесното нарушение е депониране на неопасен битов отпадък след сепарацията му, който е негоден за рециклиране в клетките за неопасен отпадък към Депо за неопасни отпадъци в с. Шишманци. Според условията на комплексното разрешително било разрешено Община Пловдив да извършва сепарация на отпадъците събирани разделно в населените места и отпадъците, които не са годни за рециклиране и оползотворяване се депонирали в процесното депо в с. Шишманци. Същото се състояло по разрешението от четири клетки, но активни били две от тях. Третата била изградена, но не била въведена в експлоатация. Четвъртата клетка не била изградена въобще, въпреки дадената в комплексното разрешително възможност. Тези клетки представлявали изкопи на около два метра дълбочина, с откосирано дъно. Ограничение на обема, за депониране на отпадъци се налагало, тъй като наблизо имало река и при превишаване на обема възниквала реална опасност от замърсяване на водите и почвата.

В издаденото разрешително бил посочен обема на клетките, а именно за процесната клетка 2 той бил 142 500 тона.

На 06.10.2022 г. от министъра на околната среда и водите била възложена проверка на свид. Д. Т. - ••• да извърши проверка с екип от специалисти, по документи и на място на „Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ с местоположение с. Шишманци, общ. Раковски, обл. Пловдив на 10.10.2022 г. и на 11.10.2022 г. В хода на проверката било представено геодезическо заснемане и изчисляване на обемите за установяване на свободния капацитет на провереното депо за отпадъци с. Шишманци, извършено на 14.01.2022 г. И на 07.09.2022 г. от "Абрис"ООД, гр.Пловдив. С представения в РИОСВ-Пловдив Годишен доклад по изпълнение на дейностите по Комплексно разрешително №380-Н0/2009 г. операторът Община Пловдив докладвал, че годишното количество депонирани отпадъци на инсталацията от началото на експлоатацията на 16.11.2016 г. до 31.12.2021 г. в клетка 2 било 183 677, 652 t/y. Същевременно в хода на проверката били представени записи за количеството депонирани отпадъци за периода 01.01.2022 г.-11.10.2022 г., което количество било 30 558, 72 t. От проверката на място и по документи се установило, че от въвеждането в експлоатация на Клетка 2 на депото вс. Шишманци, до 30.09.2022 г. били депонирани 211 454, 232 тона отпадъци. Предвид на това контролните органи констатирали, че клетката продължавала да се експлоатира, въпреки че капацитетът на инсталацията Клетка 2 в Депо за неопасни отпадъци, бил превишен в нарушение на Условие 4.1. от Комплексно разрешително №380-Н0/2009 г., което разрешавало на притежателя на това разрешително да експлоатира горепосочената инсталация без да превишава капацитета, посочен в него. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол /КП/ № 0012060/28.10.2022 г. и Списък за проверка на изпълнението на условия в Комплексно разрешително №380-Н0/2009 г. на Община Пловдив за площадка "Депо за неопасни отпадъци и инсталация за билогично разграждане по закрит способ в с. Шишманци.

На 05.12.2022 г. за така констатираното нарушение на Община Пловдив била изпратена покана до представляващия Община Пловдив – ••• З. Д., която видно от обратната разписка от куриер Еконт била получена на 06.12.2022 г. На 09.12.2022 г. св. Д. Т. съставила в отсъствие на законен или упълномощен представител на жалбоподателя АУАН № 98/09.12.2022 г. срещу Община Пловдив за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.125, ал.1, т.2 от ЗООС.

Същият бил връчен на упълномощено лице на 12.12.2022 г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на основание чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 /предишен чл.125, ал.1, т.2/ от ЗООС, Община Пловдив е санкционирана с имуществена санкция в размер на 12000 лв. за нарушение на чл.164, ал.1, вр. чл.123в, т.2 от ЗООС.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

Д. Т. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН № 98/09.12.2022, Констативен протокол № 0012060/28.10.2022 г. и Списък за проверка на изпълнението на условия в Комплексно разрешително №380- Н0/2009 г. на Община Пловдив за площадка "Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ в с. Шишманци, Писмено възражение, становище, пълномощно от кмета на Община Пловдив, 2 бр. обратни разписки, покана за съставяне на АУАН, заповед за възлагане на проверка № РД 254/06.10.2022 г. и оправомощителна заповед № РД 249/27.09.2022 г. Решение на министъра на околната среда и водите № 380- Н0-И0-А0/2009 г. и Решение № 380-Н0-И0-А0-ТГ1/2019 г. на Министъра на околната среда и водите, Годишен доклад по изпълнение на дейностите по Комплексно разрешително №380-Н0/2009 г. Разпитана в съдебно заседание св. Т. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, какво представляват практически въпросното депо и клетка, както и каква е опасността от превишаване на капацитета на депото. Показанията на св. Т. съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на писмените доказателства – констативен протокол и АУАН. В този смисъл не се обориха констатациите закрепени в АУАН и възпроизведени в атакуваното НП, че операторът на комплексното разрешително е превишил капацитета на клетка 2 от Депото за неопасен отпадък.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна.

По спазването на процедурата: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административно-наказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Съдът не споделя довода на процесуалния представител на нарушителя, че не била описана цялата фактология на извършената проверка. Съдът намира, че обстоятелствата, които не са свързани пряко с установеното нарушение, и които не опровергават констатациите в акта не следва да бъдат вписвани, а именно какво било установено на 10.10.2022 г. Отговорността на юридическото лице не е ангажирана за установеното на 10.10.2022 г. поради това какво е установено на тази дата е ирелевантно за настоящия процес.

По възражението относно това, че не се установява кога е извършено нарушението, то съдът намира, че от спецификата му следва да се направи извод, че точната дата на извършване на нарушението не е установена, но това не е и нужно, тъй като към момента на проверката условията на разрешителното не са били спазени, а именно има експлоатация изразяваща се в депониране на отпадъци и в клетка, чийто капацитет е превишен и това е правнорелевантния факт. Именно към момента на установяване на нарушението е станал известен и нарушителя – Община Пловдив като оператор на инсталация, за която има издадено Комплексно разрешително. Поради това съдът намира, че е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН.

Отделно най-ранната дата, на която е можело да се счете нарушението за извършено е била на неустановена дата в периода 31.12.2021 г. – 30.09.2022 г, което също попада в двегодишния срок от извършване на нарушението по чл. 34 от ЗАНН, тъй като се касае за екологично нарушение. Самото неустановяване на точната дата, стига да е конкретизиран период както е в случая съдът намира за достатъчно ясно и коректно описание на нарушението.

По възражението че, АУАН не бил връчен на редовно упълномощено лице, съдът намира, че това не е така, тъй като именно в качеството си на представител на Община Пловдив – кметът на същата е упълномощил ••• В. К.. Същият не я е упълномощил като физическото лице З. Д. Д., а в качеството му на ••• на Община Пловдив, което дава редовна представителна власт на упълномощеното лице да го представлява само и единствено в качеството му на ••• на общината, точно в каквото качество е следвало същият да участва в административнонаказателното производство. Поради изложеното направеното възражение в този смисъл не се споделя от настоящия състав на съда.

Правилно е описано и конкретното нарушение извършено от санкционираното лице, а именно неспазването на задължението за дружеството по т. 4.1 от Комплексното разрешително на Община Пловдив, а именно да експлоатира инсталациите без да превишава капацитетите им, като същите са посочени в изричната таблица. Това правило на поведение е разписано в комплексното разрешително и е посочено в АУАН и НП. За неизпълнение на някое от задълженията по комплексното разрешително е изрично предвидена санкционната норма на чл. 164, ал.1 от ЗООС, според която за неизпълнение на задължението по чл. 123в, т.2 от същия закон на оператора на инсталацията се налага глоба от 10 000 до 500 000 лв. Именно в чл. 123в, т.2 е вменено задължението на оператора на инсталацията, за която е дадено комплексното разрешение да спазва разписаните в него правила. Всички релевантни нормативни норми са правилно посочени в атакуваното постановление.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

От материалноправна страна: На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на оператора на инсталация, за която е издадено комплексно разрешително №380-Н0/2009 г., за експлоатиране на площадка "Депо за неопасни отпадъци и инсталация за биологично разграждане по закрит способ в с. Шишманци“, а именно Община Пловдив е нарушила правилото разписано в чл. 123в т. 2 ЗООС във връзка с т. 4.1 от посоченото разрешително а именно експлоатиране на инсталацията, чрез депониране на отпадъци след превишаване на капацитета на клетка 2, който е бил 142 500 тона.

Безспорно се установява, че Община Пловдив е била оператор на инсталация: Депо за неопасни отпадъци с. Шишманци, видно от Условие № 2, т. 2от комплексно разрешително № 380-Н0/2009 по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗООС. По това няма спор между страните. Съгласно чл. 123в т. 2 ЗООС, операторът е длъжен да изпълнява условията по комплексното разрешително. За да е налице неизпълнение на забраната за нарушаване на условията по комплексното разрешително по т. 4.1. следва да е достатъчно установяване на експлоатация на инсталацията над посочения в таблицата капацитет на съответната клетка.

Административната отговорност за нарушението по чл. 164, ал. 1 от ЗООС може да бъде насочена към юридическо лице, което допуска нарушение по чл. 123в от с.з. Очевидно законът допуска да бъде ангажирана отговорността на опериращото с инсталацията юридическо лице за нарушението на забраната за експлоатация над посочения капацитет. На базата на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства съдът е на становище, че обстоятелствата, описани в АУАН и наказателното постановление, както и заявени от свидетеля, са установени по безспорен начин.

Тъй като в разпоредбата на чл. 164, ал.1 от ЗООС, като субект на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС са предвидени юридическите лица – опертори на инсталация и доколкото нарушението е резултатно – а именно констатиране на нарушение на забраната за допускане на миризми извън производствената площадка, самият установен факт, води до основание за ангажиране на отговорността на юридическото лице, като безвиновна такава. При поведението си операторът дължи резултат – спазване на задълженията по комплексното разрешително, и е без значение, като предвидената за юридическите лица административна отговорност (когато такава се предвижда в съответен нормативен акт) е безвиновна, т.е. обективна. Именно затова съдът счита, че законосъобразно Общиина Пловдив е било наказано с налагане на имуществена санкция, с оглед на установения резултат - нарушение на условията на комплексното разрешително, визирана в нормата на чл. 164, т.1 от ЗООС.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 164 ал. 1 от ЗООС, която предвижда, че на юридическо лице, за неизпълнение на изискванията по чл. 123в, се налага с имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

Съдът, че правилно административно-наказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.27 от ЗАНН.

Неправилно процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че не са посочени обстоятелства, които да мотивират по-висок размер на санкцията, съдът намира че АНО е посочил такива, а именно степента на обществена опасност, важността на охраняваните интереси и презюмираните вредни последици за природата и околната среда са именно обстоятелства, които АНО е счел за отегчаващи отговорността на жалбоподателя. Същите действително са доста бланкетни и общи, но съдът намира, че превишението на капацитета е значително, липсват данни за каквито и да е усилия за избягване на продължаващото нарушение, а именно пускането в експлоатация на следваща клетка, изграждане на последната или други. Също и периодът, в който продължава нарушението, а именно повече от 10 месеца без никакви постъпки или обективирани намерения да се преустанови извършването на нарушението, влече за Община Пловдив аргументирано по- висока санкция от минималната, с оглед на сериозната степен на засягане и на значението на обществените отношения, които се бранят със санкционната норма на закона. Поради тези аргументи съдът намира, че обществената опасност на деянието е значително по-висока от обикновените случаи на нарушения на чл. 123в ЗООС.

Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.

Разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Напротив, както беше отбелязано от съда процесният случай разкрива белезите на по-висока степен от обичайните нарушения от същия вид, като се отчетоха отгечаващи отговорността обстоятелства. От друга страна не може да бъде взето предвид последващото поведение на нарушителя, а и за такова дори няма обективирано намерение по преустановяване на нарушението. Не се разкриват други обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл. 28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи.

С оглед на изложеното съдът приема, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание е справедливо и затова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя, тъй като делото не е с особена правна и фактическа сложност и е приключило в едно съдебно заседание.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН