Решение № 3863 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 311/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.118, ал.1 от КСО. Производството е образувано по жалба на Т. Т. П., [ЕГН], срещу решение № 2153-03-174/06.12.2023 г. на Директора на Териториално поделение – гр. Варна на Национален осигурителен институт, с което е оставена без уважение жалбата на П. срещу разпореждане [номер]/03.08.2023 г. на ръководител "ПО" при ТП - Варна на НОИ, с което по заявление от 18.05.2023 г., е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П., считано от 07.04.2023 г., в размер на 1713, 60 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като неправилно, стажът на П. като народен представител не е зачетен като учителски стаж. По тази причина се твърди, че неправилно административния орган е изчислил добавката съгласно чл.69в, ал.3 от КСО върху 23 месеца, като не е взел предвид стажа на П. като народен представител. Позовава се на разпоредбата на чл.132 от ПОДНС /в редакцията към момента, когато П. е била народен представител/. Молбата към съда е за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на компетентния орган за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Моли съда да отмени атакувания административен акт, като незаконосъобразен и неправилен. Представена е и писмена защита. Ответникът по жалбата – Директора на ТП на НОИ-Варна, чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно, обосновано и съобразено с целта на закона и моли съда за потвърждение на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.118 от КСО, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В хода на производството беше установено, че със заявление вх. № 2113-03-1252/18.05.2023 г. Т. Т. П. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО. След извършена проверка на представените документи, включително и чрез изискване на нови документи компетентният ръководител „ПО“ при ТП на НОИ е издал разпореждане [номер]/03.08.2023 г., с което е определил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в реален размер при осигурителен стаж от трета категория труд 39 год. 06 мес. 25 дни, при общ осигурителен доход за периода 01.01.2000 г. - 06.04.2023 г., в размер [рег. номер], 17 лв. Индивидуален коефициент, изчислен по правилата на неговото намаление, в сила от 01.09.2021 г., съгласно чл. 70, ал. 8^9, ал. 10, т. 2 и 3, ал. 11 и 19 от КСО - 2, 1399. При средномесечен осигурителен доход за страната за 04.2022 г. - 03.2023 г., в размер на 1346, 78 лв. Доход за изчисляване размера на пенсията (1346, 78 лв. • 2, 1399) в размер на 2881, 97 лв. Проценти осигурителен стаж - 39 г. 6 м. • 1, 35% = 53, 33%. Съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО - 53, 33% от 2881, 97 лв. = 1536, 95 лв. На основание §7ж от ПЗР на КСО, сума по ПМС № 479 / 30.12.2021 г., в размер на 60 лв. Добавка, съгласно чл. 69в, ал. 3 от КСО за 23 месеца осигурителен стаж по 0.33% - 7.59% от 1536, 95 в размер на 116, 65 лв. От 07.04.2023 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, и добавка, съгласно чл. 69 в, ал. 3 от КСО се изплаща в размер на 1713, 60 лв. В рамките на административното производство е установено, че в периода 13.07.1998 г. до 18.05.2023 г. П. е в трудови правоотношения с ОУ „Петко Р. Славейков“ в гр. Варна и изпълнява длъжността директор. В периода от 19.04.2017 г. до 25.03.2021 г., и от 15.04.2021 г. до 11.05.2021 г. е била народен представител. С процесното решение директора на ТП на НОИ Варна е отхвърли жалбата на П. срещу разпореждане [номер]/03.08.2023 г. Органа е приел, че съобразявайки се с разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 от КСО, правилно пенсионният орган е зачел за времето от придобитото право на пенсия при условията на ал. 1 до 07.04.2023 г., 23 месеца осигурителен стаж на жалбоподателката с вноска в Учителския пенсионен фонд. През другите месеци, когато Т. Т. П. е изпълнявала трудови задължения, в качеството на народен представител в 44-то и 45-то Народно събрание е ползвала неплатен отпуск за длъжността директор на ОУ „Петко Р. Славейков“ - гр. Варна, предвид което за това време не са дължими, респективно не са й внасяни вноски в Учителския пенсионен фонд. Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по пенсионната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи. При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно по следните съображения: Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на обжалваните административни актове. Спазени са разпоредбите на КСО и НПОС. Единственият спорен въпрос между страните е дали е определена правилно добавката по чл.69в, ал.3 от КСО, респективно правилно ли административния орган не е зачел времето през което П. е била народен представител за учителски стаж. Съгласно чл. 69в, ал. 1 от КСО, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на възраст 57 години и 10 месеца от жените и 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст; 2. до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. – с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на [възраст] възраст. Според чл. 69в, ал. 3 от КСО, на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал. 1 и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0, 33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след придобиване право на пенсия по ал. 1. При представянето на данни за допълнително положен учителски осигурителен стаж след отпускането на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2, към която се изплаща добавка от Учителския пенсионен фонд, броят на месеците, от които е определена добавката, се увеличава с броя месеци след пенсионирането, за които има осигурителни вноски в същия фонд. Определение за учителски стаж е дадено в чл. 19, ал. 1 от НПОС - осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. За учителски стаж се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Съгласно чл. 19, ал. 5 от НПОС, право на пенсия по условията на чл. 69в, ал. 1 и 4 КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по тези разпоредби са заемали длъжности по ал. 1, 2 и 4, т.е. учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл.132 от ПОДНС /в редакцията му към 2021 г./, където е посочено, че „Времето, през което народните представители изпълняват своите функции, се зачита за трудов стаж по специалността им, съответно за служебен стаж за длъжността, която са заемали до избора им.“ Въз основа на този текст, П. твърди, че за времето през което е била народен представител следва стажът и да бъде зачетен като учителски. Съдът не споделя подобно тълкуване горната разпоредба. На първо място съдът приема, че НПОС и ПОДНС са в съотношение специален към общ нормативен акт. В чл.7, ал.1 от ЗНА е посочено, че „Правилникът е нормативен акт, който се издава за прилагане на закон в неговата цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.“, а в ал.2 е посочено, че „Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен“. Тоест в настоящият казус ПОДНС е нормативен акт, който е създаден за организацията на дейността на Народното събрание, а не за прилагане на закон или отделни негови разпоредби. Доколкото НПОС е издадена нарочно, на основание чл. 106 от КСО именно с оглед детайлно уреждане на въпросите свързани с отпускането на пенсиите, съдът намира, че приложение следва да намери НПОС. На следващо място съдът намира, че следва да се направи разграничение между понятията „трудов стаж“ и „осигурителен стаж“. Трудовият стаж е юридически факт, с настъпването на който възникват определени права на работника или служителя, например правото на ползване на платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 2 от КТ), на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата), обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради болест (чл. 222, ал. 2 от КТ), обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (чл. 222, ал. 3 от КТ), т.е. с този вид стаж е свързано придобиването и упражняването на определени права по трудовото законодателство. За разлика от трудовия стаж, времето, което се зачита за осигурителен стаж, е регламентирано в чл. 9 и чл. 9а от КСО. Осигурителният стаж е от значение за осигурителните права на работника или служителя като осигурено лице, напр. парични обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, парични обезщетения за безработица, право на пенсия и др. Тоест законодателя също е поставил знак за разлика между трудов и осигурителен стаж, като не всеки трудов стаж следва да се приеме и като осигурителен такъв. В този смисъл разпоредбата на чл.132 от ПОДНС дава гаранция на народните представители, че времето през което изпълняват тези функции, ще бъде зачетено за трудов стаж по специалността, но не и за осигурителен такъв. Изводът е, че разпоредбите от раздел І „Правно положение“, на глава Единадесета „Народни представители“ от ПОДНС осигуряват защита на трудовите права на депутатите, с цел защита от нерегламентиран натиск. В тази връзка е и чл.129 от ПОДНС, където е предвидено, че „Народните представители запазват заеманата от тях длъжност по служебно правоотношение или по трудово правоотношение в държавните или общинските учреждения или предприятия, търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала или бюджетните организации, като ползват неплатен отпуск до края на пълномощията им. След прекратяването на пълномощията на народен представител ползването на неплатения отпуск се прекратява.“ В същия смисъл е и Решение № 16 от 6.11.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 8/1997 г. Именно в изпълнение на тази разпоредба жалбоподателката е ползвала неплатен отпуск, като директор на ОУ „Петко Р.Славейков“. Предвид, че П. е била в неплатен отпуск и не е изпълнявала функциите на директор на училището, съдът не кредитира представената Служебна бележка Изх.№ АСД-0302-236/02.06.2023 г. издадена от ОУ „Петко Славейков“ Варна и подписана от жалбоподателката, в която се удостоверява, че П. е изпълнила нормата за преподавателска работа за периода 13.07.1998 г. до 18.05.2023 г. Нормативно невъзможно е служител в неплатен отпуск да осъществява служебните/трудовите си задължения, съответно да е изпълнил нормата за преподавателска работа за периода в който е била народен представител. Ето защо в чл.129, ал.2 от ПОДНС е предвидена възможност за хабилитирани преподаватели във висши училища, да запазват заеманата от тях длъжност и да могат да продължат да упражняват преподавателската си дейност или да ползват неплатен отпуск, докато са народни представители. Подобна възможност не е предвидена за учителите. Предвид изложеното съдът намира, че за периодите, в които е била народен представител, П. не е отговаряла на изискването на чл.19, ал.1 изр.2 от НПОС за учителски стаж да се счита и осигурителният стаж на директорите и заместник-директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. При горните изводи, съдът приема, че оспореното решение е издадено в съответствие с материалния закон и с целта на закона, при липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли. При този изход на спора съдът намира, че в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. Т. П., [ЕГН], срещу решение № 2153-03-174/06.12.2023 г. на Директора на Териториално поделение – гр. Варна на Национален осигурителен институт, с което е оставена без уважение жалбата на П. срещу разпореждане [номер]/03.08.2023 г. на ръководител "ПО" при ТП - Варна на НОИ, с което по заявление от 18.05.2023 г., е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П., считано от 07.04.2023 г., в размер на 1713, 60 лв. ОСЪЖДА Т. Т. П., [ЕГН] да заплати на ТП на НОИ Варна, сумата от 100/сто лева/лв. Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд. Съдия: