Решение № 9494 от 4.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2014/2024 г.

Производство по чл.145 – чл.178 от АПК, вр. чл.10, ал.6 от ЗСПД. Образувано е по жалба на Ю. Я., [държава], [ЛНЧ], регистрирана с карта №825139880 на ДАБ към МС като бежанец, настоящ адрес в [населено място] срещу Заповед № ЗСПД/Д-РВ/19418 от 02.09.2024г, издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] за отказ да се изплати еднократна помощ по чл.10а ал.1 ЗСПД за дете -ученик. С жалбата се развиват доводи, че оспорения административен акт е издаден при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Излагат се съображения относно противоречие на посоченият от административният орган като основание за отказ чл.3, т.5 от ЗСПД с разпоредбата на чл. 39 ал.1 т.4 от ЗУБ и с международни правни норми, ретифицирани от Р [държава], на които вътрешното право противоречи, но те имат предимство по силата на чл.5 ал.4 от Конституцията на Р [държава]. Редовно призован, в съдебно заседание жалбоподятелят се представлява от адв.Т. Ч., която поддържа жалбата и ангажира доказателства. По същество на спора излага подробни съображения за противоречие на материалноправната разпоредба, приета като основание за отказ от административният орган с други норми от международното право и вътрешното законодателство. Иска се отмяна на отказа и връщане на преписката за ново произнасяне със задължителни указания относно прилагане на съответните материалноправни разпоредби относно правото на социални помощи по чл.10а ал.1 ЗСПД. Претендира разноски. Ответната страна – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място] не се явява и не се представлява, не изразява становище по основателността на жалбата. Съдът като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Подадено е заявление – декларация вх. № 3СПД (Д-РВ)-19418/26.08.2024 г. от Ю. Ю. Я. с настоящ адрес в [населено място], адресирано до директора на Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], с което е поискано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД, отнасящо се за малолетното и дете В. О. М., [ЛНЧ], роден на [дата]. и записан ученик 3 – ти клас в училище СУ „Свети Паисий Хилендарски“- [област]. В заявлението – декларация е декларирано, че детето не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗДет., записано е ученик в [държава] за учебната 2024/2025г., както и че живеят постоянно в [държава]. Към заявлението е приложено удостоверение № 825206755 на държавна агенция за бежанците към МС на р [държава], от което се установява, че Ю. Я. като бежанец има право да остане на територията на страната на осн. чл.39 ал.1 т.1 от ЗУБ. Последвало е издаване на оспорваната Заповед № 3 СПД/Д-РВ/19418 от 02.09.2024 г. на упълномощено лице на директор Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], с която на основание чл.10а, ал.1 ЗСПД, вр. чл. 3, т. 5 от ЗСПД, е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а ЗСПД, отнасяща се за дететето В. М.. Административният орган е приел, че съгласно чл. чл. 3, т. 5 ЗСПД право на семейни помощи за деца имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат деца в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна, а в случаят липсва международен договор за социална сигурност с Р [държава]. Към жалбата са представени удостоверение за раждане на малолетния В. О. М. №292976, издадено от служба за държавна регистрация на актове по гражданско състояние при Мелитополско градско районно управление на правосъдието в Запорожка област, Р [държава]; Служебна бележка изх. № УР-09-2139/26.08.2024 г., от което се установява, че В. М. е записан като ученик за учебната 2024/2025г. в трети клас на Средно училище "Паисий Хилендарски" [населено място]. При така установените факти, като съобрази приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в съкупността им, съдът прие следното от правна страна: Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, имащо правен интерес, тъй като жалбоподателката е адресат на заповедта. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. чл. 10, ал. 6 ЗСПД, тъй като актът е съобщен на 09.09.2024 г., а жалбата е депозирана на 13.09.2024 г.. Разгледаната по същество, жалбата е основателна, поради следните за това съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - началникът на отдел "Социална закрила" към Дирекция "Социално подпомагане" – [населено място], на който по реда на чл. 10, ал. 4 ЗСПД и чл. 4, ал. 1 ППЗСПД са делегирани правомощията за издаване на заповеди за отказ за отпускане на исканата еднократна помощ, доколкото е издадена Заповед № 1604-РД01-0462/16.04.2024 г. на директора на ДСП – [област]. Спазена е установената от закона писмена форма и отговаря на изискуемото законово съдържание, включително с отбелязване на правното и фактическо основание за издаването и. Липсват допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения - такива, които съществено, дълбоко са ограничили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил акт в противен смисъл към момента на неговото издаване, които да обуславят прогласяване на нищожност. По отношение на преценката за съотносимост на издаденият акт с материално правните разпоредби и административно – производствените правила, съдът счита, че в настоящият случай е нарушен материалният закон. С нормата на чл. 3 ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна. Съгласно чл. 10а, ал. 1 ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си, във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Според § 1, т. 1, б. "А" от ДР на ЗСПД "семейство" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на [възраст] възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак). Според § 1, т. 4 ДР на ЗСПД, "лице, живеещо постоянно в страната" е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца. Между страните не е спорно, че Ю. Я. е гражданин на Р [държава] и малолетния В. М. е нейно дете, с които формират семейство по смисъла на ЗСПД. Не е спорно в случая, че детето е записано в трети клас и живеят постоянно в страната, както и че не са настанени за отглеждане извън семейството на реда на чл. 26 ЗЗДет., т. е. налице са кумулативните предпоставки на чл. 10а, ал. 1 ЗСПД. В случаят е спорно дали е следва да има международен договор, по който Р [държава] е страна, като основание за отпускане на поисканата социална помощ. Установевяв се, че на жалбоподателят и на малолетното дете е предоставен статут на чужденци с временна закрила като бежанец. По отношение на тях правото на социално подпомагане възлиза по силата на разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ. В тази връзка жалбоподателят има право на социално подпомагане, осъществявано чрез социални помощи за малолетното и дете (в случая еднократна семейна помощ по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД), доколкото се явява правоимащо лице по смисъла на чл. 39, ал. 1, т. 4, вр. чл.39а ал.1 ЗУБ, съгласно която разпоредба чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да се събере със своя съпруг, с техните ненавършили пълнолетие и невстъпили в брак деца, ако и те заявят желание за това. Семейните помощи за деца по ЗСПД са особен вид социални помощи по смисъла на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на РБ, които се финансират от държавния бюджет съгласно чл. 5 от ЗСПД (Решение № 2 от 2006 г. по к. д. № 9 от 2005 г. на Конституционния съд на РБ). Те се предоставят с оглед на разходите по издръжката на децата и са израз на социалната функция на държавата, която е задължена да подпомага отглеждането на децата в семейна среда от родителите и от лицата, полагащи грижи за тях, съгласно чл.1, ал.2 ЗСПД и да осигурява най-добрия им интерес в съответствие с принципа по чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето. С оглед изложеното, децата, ползващи се с временна закрила, не могат да се третират по-неблагоприятно от останалите деца, граждани на [държава], чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който [държава] е страна. Ето защо основанието за получаване на поисканата социална помощ се явява разпоредбата на чл.39 ал.1 т.4 ЗУБ, която сочи, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане. Обжалваният акт е в противоречие и с норми на правото на Европейския съюз. Касае се за Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ (според § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което очевидно не е сторил. Тези съображения обосновават крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление - декларация за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадена от жалбоподателя, отнасяща се за малолетното и дете В. М., роден на [дата].. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателя има право да и се заплатят сторените разноски. Констатира се, че са сторени разноски за държавна такса, които са в размер на 10 лева. Приложено е пълномощно договор за правна помощ и съдействие с адв.Т. Ч. от 11.09.2024г, съгласно което е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Същият е представлявал Ю. Я. в настоящото производство, явявя се в съдебно заседание и активно аргументира позицията, която поддържа, поради което има право да получи адвокатско възнаграждение в минималния размер от 1000 лева съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, на осн. чл.172 ал.2 АПК и чл.10 ал.6 ЗСПД Административен съд –[област]- XXVIII състав