Решение № 2265 от 5.4.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 15973/2015 г.

от австрийския Закон за компетентността на съдилищата, се съдържа общото правило за международната компетентност на австрийските съдилища в областта на гражданското и търговското право. Според § 27а

австрийският съд е международно компетентен, ако съответният гражданско-правен въпрос отговаря на условията за местна подсъдност, без да е необходимо да отговаря на други изисквания. Според § 108

от австрийския Закон за компетентността на съдилищата, компетентен по делата за бащинство е съдът по обичайното местопребиваване на детето или на майката или по обичайното местопребиваване на предполагаемия баща, от когото трябва да се установи произхода на детето. В § 108

от същия закон е посочено, че за да е приложима местната компетентност по § 108

е необходимо поне един от детето, майката или бащата, да има австрийско гражданство или някой от детето или предполагаемия т баща да има обичайно местопребиваване в А.. Предвид посочените разпоредби на § 27а и § 108 от Закона за компетентността на съдилищата, Районен съд - Л., О кръг В., А. е бил компетентен да разглежда делото за произход, тъй като към момента на предявяване на иска, детето и майката са имали общо обичайно местопребиваване в Република А.. Доказателство за това се съдържа в при етия по делото Протокол от съдебно заседание от 24.09.2013 г. по дело № 12 FAM 44/13 b -8 ( л. 142 – 147 от делото ), в който е записано, че детето живее при своята майка в 1230 В., Мелфюрергасе 24/34/4. От това следва компетентността на Районен съд - Л. (§§ 108, 114 според австрийския Закон за компетентността на съдилищата). Австр и йският съд е бил компетентен да разглежда делото за произход и поради факта, че към момента на неговото образуване, детето е било и все още е австрийски гражданин по рождение, тъй като е родено на територията на Република А. ( като детето е и български гражданин - данни от справка НБД ”Население” – л. 46 от делото, и приетото удостоверение за раждане № 100615 от 02.09.2010 г., издадено въз основа на акт за раждане № 0615 от 02.09.2010 г. от Район ”Красно село”, Столична община, Област – София – л. 35 от делото ). Съобразно обоснованото по-горе относно компетентността на чуждестранния австрийски съд, постановил процесното съдебно Решение от 29.11.2013 г., е неоснователно възражението на ответника за некомпетентност на австрийския съд да се произнесе по делото за бащинство. Ответникът Б. И. е възразил, че процесното Р ешение, чието признаване и допускане на изпълнението му се иска, е било постановено по образувано от него производство за режим на лични контакти с детето му А., но впоследствие по искане на М.И. по това дело съдът започнал да разглежда въпроса за произхода на детето и по този начин производството от състезателно се превърнало в охранително, което от своя страна довело до нарушаване правото му на защита. В тази връзка настоящият съд приема, че процесното съдебно Решение е било постановено по самостоятелно дело с № 12 FAM 44/13 b -8, образувано въз основа на иска на Б. И. ( И. ) за установяване липсата на произход от съпруга на майката ( т. е. за оспорване на неговото бащинство ). В този смисъл, не ищцата, а ответникът е инициирал делото за бащинство № 12 FA М 44/1З b -8. Видно от представения по делото П ротокол от 24.09.2013 г. по това дело ( посочен по-горе ), самият Б. И. ( И. ) е заявил в съдебно то заседание, че той не е баща на малолетното дете А. Я. И., че е спазил двугодишния срок за предявяване на иска, тъй като е научил, че не е баща на малолетното дете на дата 18.09.2013 г. и поради това сега желаел съдът да установи липсата на произход от него ( оборване на презумпцията за бащинство, тъй като детето е било родено през време на брака на Б.И. с майката М.И., сключен през м. април 2007 г. ). При това положение, преценявайки разпоредбата на чл. 117, т. 2 КМЧП, може да се обоснове изводът, че по никакъв начин не са били нарушени правата на Б. И. на защита в производството пред чуждестранния съд, при разглеждане на делото, по което е постановено процесното Решение от 29.10.2013 г., и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с неговата защита. Без значение в тази връзка е характерът на производството за бащинство пред чуждестранния съд ( състезателно, охранително или друго ), след като страната е могла надлежно да упражни правата си. Нещо повече, Б. И. не е бил ответник, а е инициирал делото за оспорване на бащинство, с всички права на страна по това дело. Характерът на производството се определя от процесуалния закон на компетентния съд ( в А. гражданските дела относно произход на дете се разглеждат по реда на охранителните производства, които се уреждат от специалния австрийски Закон за охранителните производства, а при липса на уредба в специалния закон, субсидиарно се прилага общия Граждански кодекс ) и не е в компетентността на настоящия съд по признаване на чуждестранното съдебно Решение да съобразява тази процедура, а единствено преценява дали е нарушено правото на защита на страната, което в случая не е нарушено по никакъв начин. Също така е недопустимо настоящият съд да навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждия съд, предвид разпоредбата на чл. 121. ал. 1 КМЧП. Дори и да се възприеме тезата на ответника Б. И. и неговите възражения, че делото, по което е било постановено процесното чуждестранно съдебно Решение, преминало от инициираното от него състезателно производство за режим на лични контакти с детето А. И. в охранително производство за произход на това дете, по искане на ищцата ( поради което и били нарушени правата на Б. И., тъй като охранителното производство било без призоваване на страните и без право на обжалване и впоследствие същият разбрал за постановеното съдебно Решение от 29.10.2013 г. ), също не следва извод за нарушено право на защита. Съобразно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КМЧП ответникът в производството по признаване и допускане на изпълнението на чуждестранното съдебно Решение не може да се позовава на нарушения по чл. 117, т. 2 КМЧП, които е могъл да изтъкне пред чуждия съд. Съгласно австрийския Закон за несъстезателните производства при влязло в сила Решение, когато страната по делото е узнала нови факти или е открила доказателства или е била приведена в състояние да ги ползва, чието привеждане и използване в предходното производство би й донесло едно по – изгодно Решение, е налице процесуална възможност за тази страна да заяви промяната на влязлото в сила Решение. В тази връзка правата на ответника напълно са били защитени предвид факта, че самият той е инициирал последващо дело за бащинство на детето А. И. - за промяна на Решението от 29.10.2013 г., което се установи от приетото като доказателство по настоящото дело Решение от 11.03.2015 г. по дело № 12 FAM 44/13 b – 31 на Районен съд – Л., Република А., влязло в сила на 13. 11.2015 г. ( л. 22 – 26 от делото ). От него е видно, че искът на ищеца Б.И. за промяна на Решението от 29.10.2013 г. на упоменатия съд по отношение на това, че П. А. не е бащата на малолетния А. Я. И., роден на ••• г., а че ищецът Б.И., роден на ••• г., е бащата на малолетния А. Я. И., роден на ••• г., се отхвърля. От данните по делото може да се обоснове и извод относно наличието на условията на чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП, а и не се спори между страните по тези предпоставки, че на същото основание и за същото искане няма влязло в сила Решение на български съд и, че на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено Решението, чието признаване и допускане на изпълнение се иска. Съдът приема, че признаването и допускането на изпълнението на процесното чуждестранно съдебно Решение от 29.10.2013 г. няма да противоречи на българския обществен ред, разбиран в смисъла на чл. 45 КМЧП. В тази връзка при извършената преценка съгласно чл. 117, т. 5 КМЧП, настоящият съд приема за неоснователни многобройните възражения на ответника за противоречие на процесното чуждестранно Решение с разпоредбите на чл. 62 СК относно срока на исковете за оспорване на бащинство и страните по тези искове, за действия на майката на детето пред чуждестранния съд, с цел заобикаляне и неприлагане на разпоредбите на българските закони и нейн стремеж да постигне забранен от българското право правен резултат, като предявила иск пред съд, който не бил компетентен и искала прилагането на чуждо право. Неоснователно е и възражението за несъответствие с Тълкувателно решение № 2/2014 г. на ОСГК, ВКС относно произхода. По всички тези възражения съдът изложи мотиви. Отделно от това, както подробно беше обосновано, не ищцата М.И., а ответникът Б. И. ( И. ) е инициирал делото, по което е постановено чуждестранното съдебно Решение, чието признаване и допускане на изпълнение се иска. Следователно са н алице всички изискуеми предпоставки на чл. 117 КМЧП за признаване на процесното чуждестранно Р ешение относно бащинството на ответника Б. И., а именно, че същият не е баща на малолетния А. И., от майка М.И.. Съдът приема, че е налице и условието на чл. 119, ал. 2 КМЧП за признаване и допускане на изпълнението на процесното съдебно Решение от 29.10.2013 г., влязло в сила на 29.11.2013 г. В тази връзка разпоредбата на чл. 119, ал. 2 КМЧП следва да бъде приложена във връзка с чл. 25 от Договора между Република България и Република А. за правна помощ по граждански дела и документи ( обнародван в ”Държавен вестник”, брой 79 от 10.10.1969 г. и в сила към момента ), относно издадените от съдилищата в рамките на тяхната компетентност документи, които са снабдени със служебен подпис и служебен печат, че имат доказателствена сила на официални документи и пред съдилищата на другата Договаряща се страна ( без да е необходимо друга заверка – чл. 26 ). В случая, следва да се има предвид, че посочените реквизити – печата на съда, датата, на която Решението е влязло в сила и подпис на съдия, се намират в горния ляв ъгъл на първа страница, като след тях следва текста на съдебното Решение. Предвид което приложеният по делото заверен препис от процесното Решение от 29.1 0.2013 г. по дело № 12 FAM 44/13 b - 8, на Районен съд Л., В., А., с печат за влизане в сила и изпълнимост, поставен от същия съд, както и с подпис на съдия от същия съд, има доказателствена сила и е напълно достатъчен. При това положение отпада необходимостта от прилагане на удостоверение от същия съд в настоящото производството по признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно то съдебно Р ешение, че това Решение е влязло в сила, съгласно чл. 119, ал. 2 КМЧП. По тези аргументи следва да бъде уважен предявеният иск съдът да признае и допусне изпълнение на Решение от 29.10.2013 г. по дело № 12 FAM 44/13 b -8, постановено от Районен съд Л., В., Отделение 12, влязло в сила на 29.11.2013 г. относно ответника Б.И., като доказан и основателен. Съдът намира, че не дължи произнасяне по второто направено в исковата молба искане, касаещо признаването на същото Решение в частта му относно произхода на детето от лицето П. А.. Следва да се отбележи, че в тази си част исковата молба не се поддържа, като при доклада на делото страната не е възразила, че същото искане не е докладвано. Отделно от това, искът не е бил насочен и срещу това лице, което е допълнителен аргумент, че такъв иск не е бил надлежно предявен с настоящата искова молба. Следва да се отбележи също, че липсва интерес от предявяването на такъв, доколкото ищцата разполага с акт за гражданско състояние, издаден на 27.07.2015 г. от Република А., Федерална Провинция Бургенланд, удостоверяващ произхода на малолетния А. И. от това лице ( л. 41 – 42 от делото ). За наличието на правен интерес за страните съдът следи служебно, при което такъв иск би бил процесуално недопустим. Отделно от това, като се отчете факта, че А. не е участвал в производството пред чуждестранния съд, приключило с постановяване на процесното Решение, такъв иск би бил и неоснователен. По разноските. С подаване на исковата молба ищцата е внесла дължимата държавна такса в размер на 50.00 лева, съобразно чл. 15 ТДТКССГПК. С оглед изхода на делото на ищцата се следват разноски. Съдът обаче не следва да й присъжда сторените от нея разноски по делото, тъй като такова искане е заявено едва в писмената защита ( наименувана ”правно становище” ). Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, претенцията за разноски следва да бъде заявена най-късно до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. “Писмена защита“ по чл. 149, ал. 3 ГПК не е продължение на устните състезания и с нея не могат да бъдат предявени процесуално валидни искания за присъждане на разноски. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което също като него, следва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. Ответникът не е заявил претенция за разноски, поради което съдът не се произнася. Така мотивиран, Софийски градски съд ПРИЗНАВА и ДОПУСКА изпълнението на територията на Република България, на чуждестранно съдебно Решение от 29.10.2013 г., постановено от Районен съд - Л., Отделение 12, В., Република А., по дело № 12 FAM 44 / 13 b - 8, в частта, с която е признато, че Б.И., роден на ••• г. ( по данни от НБД ”Население - Б.А. И., с ЕГН •••••••••• ) ••• и с настоящ адрес •••, и със съдебен адрес •••, офис 208, чрез адвокат Г. Б. и адвокат В.В. от САК, не е баща на малолетния А. Я. И., роден на ••• г. ( вписан като А. Я. И., с ЕГН ••••••••••, в удостоверението за раждане на Район ”Красно село, Столична община, Област – София, издадено въз основа на акт за раждане № 0615 от 02.09.2010 г. ), от майката на детето М.И., родена на ••• г. ( в удостоверението за раждане на детето вписана като М.И.И., с ЕГН •••••••••• ), двамата с постоянен и настоящ адрес •••, и със съдебен адрес •••, офис 217, чрез адвокат В.З.. Оставя без уважение претенцията на М.И.И. за присъждане на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски, и адвокатски хонорар, като неоснователна. РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му. ПРЕПИС от настоящото Решение, след влизането му в сила, да се изпрати на Район ”Красно село”, Столична община, за изпълнение. СЪДИЯ: