Решение № 6944 от 26.9.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1033/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с § 4б, ал.1 от ДР на ЗИНЗС във вр. с чл.82, ал.3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС).

Образувано е по жалба от М. Г. Х., понастоящем в Затвор Стара Загора, против отказ, обективиран в становище с изх.№ ИЗ-264/19.01.2024 г. на началника на Затвор Бургас, в което е посочено, че настояването на лишения от свобода да му бъде признато правото по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС да получи през м. февруари 2024 г. допълнителна хранителна пратка, във връзка с празнуващия се от Будистката общност в България, на 10.02.2024 г., празник Лосар – Тибетската нова година, е форма на злоупотреба с права.

В жалбата се твърди, че становището е индивидуален административен акт и като такъв подлежи на оспорване. По същество се излагат съображения за нищожност, поради издаване от некомпетентен орган. Алтернативно се сочи незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за противоречие със закона и нарушаващ правото на вероизповедание, което е въпрос на лично убеждение и не подлежи на санкция от административен орган. Иска се прогласяване на нищожност на оспорения акт, респективно неговата отмяна, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – Началник на Затвор Бургас, в съдебно заседание и в представено писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че затворническата администрация се съобразява с изповядваната от лишените от свобода религия, но посочва разграничение между „изповядване на религия“, което следвало да се докаже със съответен документ и „симпатизиране/последовател на религия“. Наред с това се сочи, че едно лице не може да изповядва едновременно няколко религии, тъй като между тях съществуват основни принципни противоречия. Направено е искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Факти С молба – декларация с вх.№ М-184/02.08.2021 г. (подписана от Х. с дата 02.08.2021 г.) на Затвор Стара Загора жалбоподателят декларирал, че от този ден нататък изповядва едновременно две религии и се счита за приобщен едновременно към две религиозни общности – Ислям (мюсюлманско вероизповедание) и Адвентистите от седмия ден (Църквите на адвентистите от седмия ден). Във връзка с това поискал от началника на затвора да разпореди да бъде вписано в затворническото му досие, че от този ден изповядва двете религии и е приобщен едновременно към тези две религиозни общности.

С молба – декларация с вх.№ М-280/12.07.2022 г. (подписана от Х. с дата 12.07.2022 г.) на Затвор Стара Загора жалбоподателят декларирал следното:

1. Изповядва религиите и празнува празниците на регистрираните в Република България вероизповедания, както следва:

• Мюсюлманско вероизповедание - Арменска апостолическа православна света църква - Общество на Бялото братство - Бахайската общност в България - Църквата на Адвентистите от седмия ден 2. Описал, че с решение № 864/09.12.2021 г. на МС като религиозни празници на регистрираните в България религиозни общности, през месец юли на 2022 г. са определени следните празници:

• за Мюсюлманското вероизповедание: Курбан Байрям, който се празнува на 08.07.2022 г. - за Адвентистката апостолическа православна църква: Преображение господне, който се празнува на 24.07.2022 г. - за Обществото на Бялото братство: рождението на Учителя Петър Дънов, който се празнува на 12.07.2022 г. - за Бахайската общност в България: Мъченическата смърт на Баб, който се празнува на 10.07.2022 г. 3. В молбата е уточнено, че последователите на църквите на адвентистите от седмия ден, празнуват шест съботни дни в годината, които съботни дни определят те самите. Посочил, че като последовател на тази религиозна общност може да празнува на избраната от него дата – 30.07.2022 г. събота.

4. Х. намерил, че като лишен от свобода, на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, има право да получи общо 5 допълнителни хранителни пратки за месец юли 2022 г. 5. Според жалбоподателя в Затвор Стара Загора е налице порочна практика по прилагането на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, която го лишава от възможността да получава пълния брой допълнителни хранителни пратки за всеки календарен месец. Направил искане да получи тези пратки по време на свиждане през месец юли 2022 г., като изброил конкретните празници на религиите, които изповядва.

С молба декларация с рег.№ М-5916/04.12.2023 г. (подписана от Х. с дата 01.12.2023 г.) на Затвор Бургас жалбоподателят заявил до началника на затвора, че изповядва религията Ислям, специфичните особености на която не допускат консумиране на свинско месо и/или свински продукти. На основание чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, поискал тези продукти да бъдат изключени от храната, която му се полага като лишен от свобода и да бъдат заменени с други (несвински), но така, че да отговарят на изискванията за калориен и химичен състав.

Молба – декларация с идентично съдържание е подадена и с вх.№ М-5911/08.12.2023 г. на Затвор Бургас (л.43, стр.2).

С вх.№ 272/08.01.2024 г. на Затвор Бургас, жалбоподателят депозирал молба – декларация до Началника на Затвор Бургас, заведена с вх.№ 272 от 08.01.2024 г. (л.34), с искане да му бъде разрешено, на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, да получи една допълнителна хранителна пратка за м. февруари 2024 г., във връзка с празнуващият се от Будистката общност в България на 10.02.2024 г. празник Лосар – Тибетската нова година. Х. декларирал, че изповядва религията и празнува религиозните празници на Будистката общност в България. В молбата е посочено, че с решение №804/17.11.2023г. на Министерски съвет е определил ден за религиозния празник Лосар – Тибетската нова година – 10.02.2024 г. Молба – декларация с идентично съдържание е подадена и с вх.№ М-316/16.01.2024 г. (л.37, стр.2).

По делото са представени:

1. Запитване от Затвор Стара Загора до Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, относно молба – декларация на Х., в която заявява, че едновременно изповядва две религии Ислям и Църквите на адвентистите от седмия ден.

1.1. Отговор от Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, подписано от представляващ пастор в който се сочи, че според разбиранията на съюза, даден човек може да се интересува от всички вероизповедания и религии, но истински може да изповядва само едно. Обикновено това се изразява в желание да се присъедини към вероизповеданието, което е избрал. Присъединяването към, СЦАСД става чрез кръщене в дадена местна църква, ако местната църква одобри кръщението. Одобрението става на база познаване на ученията на деноминацията (например, след курс за изучаване на Библията) и заявена готовност за прилагането им в живота от страна на кандидата. Ако човекът не изрази желание да стане член на СЦАСД, но изповядва вярванията на изповеданието, то той остава симпатизант или последовател.

2. Становище от декан на Богословския факултет при СУ, в което подробно и мотивирано се посочва, че съгласно чл.37 от КРБ и чл.2 от Закона за вероизповеданията, правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. Това гарантирано от закона право дава възможност на всеки български гражданин свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва, съответно да практикува свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. В този смисъл е възможно и допустимо едно лице да променя своите религиозни убеждения и да членува в различни религиозни общности в отделните етапи от своя живот, но е напълно невъзможно и абсолютно противоречащо както на богословската, а така и на житейската логика това лице да бъде член на две религиозни общности едновременно, както и да изповядва заедно две взаимоизключващи се религиозни учения. Приемането на учение различно от това на религиозната общност, към която се числи един човек, се счита за отстъпление от вероопределението на съответната общност и влече като последица отпадането от нея.

Направен е извод, според който за актуална следва да бъде приета религиозната принадлежност на всяко лице към последното вероизповедание, към което то се е присъединило по предвидения от самото вероизповедание ред, като категорично се отхвърли възможността и допустимостта за едновременното упражняване на членствени права в няколко различни религиозни общности.

Подчертава се, че законът не поставя изрично изискване към вероизповеданията да удостоверяват принадлежността на едно лице с официален документ. Дават се примери, според които за някои вероизповедания се водят регистри – Българска православна църква, Българска патриаршия; Удостоверение за встъпване в Исляма, както и Арменската апостолическа църква, която води регистри и издава кръщелни свидетелства. Липсата на такова законово изискване допуска не всяко вероизповедание да удостоверява членствената принадлежност на лицата чрез официален документ. Това не пречи при поискване да бъде предоставян документ, удостоверяващ принадлежността на едно лице към съответното вероизповедание, какъвто администрацията на Затвор Бургас може да изиска от всеки лишен от свобода при подаване на молба – декларация, свързана с изповядваното вероизповедание.

3. Становище от Главния мюфтия на Република България, в което се сочи, че всеки мюсюлманин приема единствената Божественост на Аллах и не признава други богове. Човек избира да бъде мюсюлманин по свое желание, но ако е мюсюлманин не приема други божества и се ръководи единствено от Свещената книга Коран Керим.

Според Главния мюфтия, Х. е или мюсюлманин и съблюдава принципите на Исляма или е друговерец, какъвто има право да бъде. Не е възможно един човек да бъде мюсюлманин и немюсюлманин едновременно.

Представена е докладна записка с рег.№ ДЗ-1133/01.02.2024 г. (л.36), предмет на която е молба – декларация с вх.№ М-316/16.01.2024 г., с която Х. иска допълнителна хранителна пратка за м. февруари 2024 г., във връзка с празнуващият се от Будистката общност в България на 10.02.2024 г. празник Лосар – Тибетската нова година.

Представена е справка от инсп. Л., Затвор Бургас (л.82), според която, в затворническото досие на л.св. М. Г. Х., не е налице документ доказващ, че същият изповядва религията Ислям (мюсюлманско вероизповедание). Посочено е, че на л.св. Х. се предоставя хранителна дажба без свинско месо, съобразена с претенцията му посочена в молба – декларация с peг.№ М-5916/04.12.2023 г. (л.86) и жалба с peг.№ М- 6283/21.12.2023 г. (л.84).

В становище от 18.01.2024 г., с присвоен изх.№ ИЗ-264/19.01.2024 г. (л.32) от главен инспектор Ж. И. (процесното), оправомощен от Началника на Затвор Бургас със заповед № ЗН-72/17.01.2024 г. (л.33) е посочено, че се издава във връзка с подадената от М. Х. молба с вх.рег. № 272 от 08.01.2024 г. Становището съдържа и отказ да бъде признато правото и съответно да бъде разрешено на л.св. Х. да получи заявената на основание чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС допълнителна хранителна пратка през месец февруари 2024 г. Отказът е мотивиран със съображения, че Х. се е самоопределил като лице, изповядващо мюсюлманско вероизповедание, представил е молба-декларация с peг.№ М-5916/04.12.2023 г., както и жалба с peг.№ М-6283/21.12.2023 г. до Началника на Затвор Бургас, в които е посочил, че изповядва религията Ислям, като е поискал да му бъде предоставяна хранителна дажба, съобразена със специфичните особености на личността по отношение на религиозните му възгледи, съобразно Исляма. Това искане е удовлетворено. Констатирано е противоречие относно изповядваните от лицето религии. Според мотивите на становището от субективна страна на реално практикувана вяра, л.св. Х. следвало да определи категоричната си принадлежност към определена религиозна общност, а искането му за допълнителна хранителна пратка за религиозния празник Лосар – Тибетската нова година е определено като злоупотреба с права.

С решение № 804/17.11.2023 г. на Министерски съвет на Р България (обн. ДВ бр. 97 от 21.11.2023 г.), са определени дните от 2024 г. за религиозни празници на вероизповеданията, различни от източноправославното. Съгласно т. 11 от посоченото решение Будистката общност в България има религиозен празник Лосар – Тибетска нова година на 10.02.2024г.

Жалбоподателят е запознат със становището на 19.01.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана в Административен съд – Бургас на 29.01.2024 г. Правни изводи Допустимост С оспорения акт на началника на Затвор Бургас е отречено правото на Х. да получи заявената, в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, допълнителна хранителна пратка. По същество този акт обективира волеизявление за отказ да бъде уважено искането на лишения от свобода. Отказът засяга и не признава претендирано от лишения от свобода право, което определя това волеизявление като индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК.

В ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е предвидено изрично задължение за началника на местата за лишаване от свобода за произнасяне с индивидуален административен акт в хипотезата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, но това не означава, че органът не дължи произнасяне при заявено от лишеното от свобода лице право, когато упражняването на това право е обусловено от неговото признаване. Аргумент за това, че не всички случаи на издаване на индивидуални административни актове от специализираните органи по изпълнение на наказанията са изрично регламентирани в ЗИНЗС и ППЗИНЗС е и разпоредбата на § 4б от ДР на ЗИНЗС. Според тази правна норма, разпоредбите на глава десета от АПК се прилагат и в случаите, когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.

Предвид изложеното, оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законовоустановения срок, 2-месечен по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебен контрол е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Компетентност, форма, административнопроизводствени правила Обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган гл. инспектор И., определен за заместник на Началника на Затвор Бургас със заповед № ЗН-72/17.01.2024 г. Съдът констатира, че гл. инспектор И. е замествал началника на Затвор Бургас на 18.01.2024 г., датата на която е изготвено оспореното становище. В конкретния случай началникът на затвора е отсъствал на 18.01.2024 г., като е издал заповед на основание чл.15, ал.2 от ЗИНЗС, с която е определил друг служител от структурата на затворническата администрация да го замества. Съдът намира за ирелевантен факта, че становището е с изходящ номер от следващия ден, доколкото положените в него подписи са от 18.01.2024 г. и това е надлежно документирано. В този смисъл възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт, поради издаването му от некомпетентен орган, са неоснователни.

Оспореният акт е издаден при упражняване на нормативно регламентирани правомощия по чл.15, ал.1, т.4 от ЗИНЗС и чл.15, ал.1, т.6 във вр. с чл.40, ал.2, т.4 от ЗИНЗС. Пропускът на ответника да посочи пред кой орган и в какъв срок отказът подлежи на обжалване не е съществено нарушение. Последицата от това е предвидена в закона – удължаване на срока за обжалване, на основание чл.140, ал.1 от АПК.

Актът е издаден в надлежна писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването. Не са допуснати никакви нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорения отказ.

Материалноправни разпоредби Правото на лишените от свобода лица да получават хранителни пратки е регламентирано в чл.98, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗИНЗС, както и в чл.82, ал.1, ал.2 и ал.3 от ППЗИНЗС.

Съгласно чл.98, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани с извънредна хранителна пратка. Според ал.2, изр. първо от същата разпоредба, лишените от свобода могат да получават една хранителна пратка месечно. Извънредната хранителна пратка освен като самостоятелна награда може да бъде разрешена и при ползването на свиждане или домашен отпуск.

Съгласно чл.82, ал.1, 2 и 3 от ППЗИНЗС, лишените от свобода получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си, само по време на свиждане. Извънредна хранителна пратка се разрешава като награда, при ползване на свиждане или домашен отпуск. За новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Анализът на посочените правни норми сочи извод, че правото на лишените от свобода лица да получават една хранителна пратка месечно и правото им да получат по една допълнителна хранителна за пратка за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, възниква по силата на закона. Т.е. хранителните пратки са: редовна – една на месец, и извънредни/допълнителни – награда, разрешение да бъде получена при свиждане или отпуск или за религиозни празници.

В чл.98, ал.2 от ЗИНЗС не са установени условията, при които началникът на затвора разрешава получаването на извънредна хранителна пратка, вън от случаите на награда, при ползване на свиждане или домашен отпуск. Този въпрос е уреден с ППЗИНЗС.

В чл.64, ал.7 от ППЗИНЗС са уредени хипотези, при които началникът на затвора осигурява ползването на правото по чл.98, ал.2, изр. първо от ЗИНЗС, а именно на лишените от свобода, които не ползват годишната си почивка в домашни условия, им се дава храна по нормите, по които са получавали преди това, по едно допълнително свиждане и хранителна пратка и по възможност им се осигурява по-продължителен престой на открито. В този период от време те могат да бъдат включвани в работа само по реда на дежурството и в доброволен неплатен труд.

В чл.82, ал.2 от ППЗИНЗС са изброени случаите на получаване на извънредни хранителни пратки – като награда, при ползване на свиждане или домашен отпуск.

В конкретния случай с подадената от Х. молба – декларация до началника на Затвор Бургас е заявено искане за упражняване на право по чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС за получаване на една допълнителна хранителна пратка през м. февруари 2024 г. за празнуване на една от регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на МС за календарната 2024 година, като жалбоподателят сам е посочил, че се самоопределя като лице, което изповядва религията и празнува религиозните празници на Будистката общност в България.

С оглед съдържанието на конкретното правоотношение и изложените от страните аргументи, съдът приема, че спорът се свежда до това, възможно ли е лице, лишено от свобода, в периоди от време, определени и посочени лично от него, напр. ежемесечно или веднъж на няколко месеца, да заявява принадлежност към различна или едновременно няколко, от регистрираните в Република България религиозни общности, в следствие на което за него да възниква право на допълнителна хранителна пратка по смисъла на чл.82, ал.3 от ППЗИНС.

Съгласно чл.13, ал.1 от КРБ, вероизповеданията са свободни, а съгласно ал.3, традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание.

Съгласно чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, за новогодишните, коледните и великденските празници, както и за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности, обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка.

Съдът намира, че разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, върху която жалбоподателят гради своята теза за право на допълнителна хранителна пратка, следва да бъде тълкувана според указанията на основния закон.

Видно е, че в своята първа част разпоредбата на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС сочи празници, които са обвързани и се празнуват от изповядващите традиционната религия в Република България – източноправославното вероизповедание (новогодишни, коледни и великденски празници). Т.е. в месеците, в които се празнува Нова година, Коледа и Великден, лишените от свобода, изповядващи тази религия имат право на една допълнителна хранителна пратка. Тази допълнителна хранителна пратка е различна от допълнителните хранителни пратки установени с по-горе посочените разпоредби – награда, при ползване на свиждане или домашен отпуск.

Втората част на чл.82, ал.3 от ППЗИНЗС, въвежда възможност/право за допълнителна хранителна пратка и за лишените от свобода, които не изповядват традиционната религия в Република България – Източно православие, но принадлежащи към някоя от другите регистрирани религиозни общности. Смисълът на закона е постигане на равенство между онези лишени от свобода, които принадлежат към традиционната религия, установена с КРБ, и онези, които изповядват друга, но една от регистрираните в страната.

Съдът възприема изцяло, представените по делото, становищата на:

• академичната общност – декан на Богословския факултет при СУ, според което едно лице може да променя своите религиозни убеждения и да членува в различни религиозни общности в отделните етапи от своя живот, но е напълно невъзможно и абсолютно противоречащо както на богословската, а така и на житейската логика това лице да бъде член на две религиозни общности едновременно, както и да изповядва заедно две взаимоизключващи се религиозни учения;

• на Съюз на църквите на адвентистите от седмия ден, подписано от представляващ пастор, според което човек може да се интересува от всички вероизповедания и религии, но истински може да изповядва само едно;

• на Главния мюфтия на Република България, в което се сочи, че човек избира да бъде мюсюлманин по свое желание, но ако е мюсюлманин не приема други божества и се ръководи единствено от Свещената книга Коран Керим.

Тези становища водят до извод, че е житейски и религиозно недопустимо едно лице да принадлежи към всички регистрирани религиозни общности. Твърдение в обратния смисъл е искане да бъде тълкуван законът извън неговия смисъл за равенство между изповядващите някое от регистрираните в Република България вероизповедания и различно от традиционното – Източно православно.

В конкретния случай е видно, че лишеният от свобода умишлено заявява принадлежност или, че изповядва различни вероизповедания, което поведение съдът възприема единствено като опит за домогване до всички допълнителни хранителни пратки, предвидени в закона и правилника. Това е така, тъй като, ако се възприеме тезата и поведението на лишения от свобода ще се стигне до обезсмисляне на поощряващата функция на хранителната пратка като награда напр. и ще се признае, че само въз основа на волеизявление за принадлежност на лишения от свобода, когато той реши и към която, от признатите религии той реши, за него възниква правото на толкова хранителни пратки на месец (и в годината), колкото религиозни и официални празници са посочени в чл.82, ал.3 от ППЗИНСЗ, а смисълът на закона е всеки лишен от свобода да получи хранителна пратка според изповядваната от него религия, която, според становищата на академичната и религиозните общности, може да бъде само една, а не няколко едновременно.

По изложените мотиви оспореният административен акт съответства на материалноправните разпоредби на закона, както и на неговата цел.

Предвид изложеното, жалбата на М. Г. Х., понастоящем в Затвор Стара Загора, против отказ, обективиран в становище с изх.№ ИЗ-264/19.01.2024 г. на началника на Затвор Бургас, да разреши получаване на допълнителна хранителна пратка за религиозен празник Лосар – Тибетска нова година за месец февруари 2024 г., следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Предвид горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, втори състав