Решение № 1388 от 23.3.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 1456/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на В.Х. АД ЕИК ••• срещу наказателно постановление/НП/ № 42-0004702/21.12.2022г., издадено от Ч.А.К. - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на В.Х. АД ЕИК ••• е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАП. С жалбата се моли за отмяна на НП, доколкото счита, че актосъставителят няма местна компетентност да издава АУАН, намира, че не е определено мястото на извършване на нарушението. В АУАН не е посочен видът на товара, а В.Х. АД не бил товародател, а не са и обсъдени възраженията на санкционираното ЮЛ. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят се представлява от юрк. Мъркова. Моли за отмяна на НП Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: При проверка на контролните органи на РД АА гр. Русе на 27.10.2022г в гр.Русе КПП х.Приета при проверка на влекач Скания с per. № ••• и прикачено полуремарке с per. № ВТ6470ЕВ /собственост на Никрасон ЕООД/, който състав на МПС бил управляван от водача А.П. с ЕГН: •••••••••• по маршрут Стрелча - Русе се установило, че като фирма В.Х. АД с ЕИК: ••• е товародател и е допуснала масата на натоварения състав от ППС да надвиши максимално допустимата обща маса от 40тона, като в момента на проверката същата е била 49.140 тона. Товарът бил натоварен на 26.10.2022г., ден преди проверката в гр. Русе. Материалите били изпратени на РД АА София за съставяне на АУАН. Въз основа на постъпилите книжа свидетелят Цветанов съставил АУАН № 330941 от дата 17.11.2022 г. против В.Х. АД за нарушение на чл.56, ал.2 от ЗАвП. АУАН е предявен на и подписан от жалбоподателя на същата дата, като впоследствие постъпили и възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и наказателно постановление/НП/ № 42-0004702/21.12.2022г., издадено от Ч.А.К. - директор на РД "АА", София, ул. "Витиня" № 1, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП; чл.189, ал.12 ЗДвП и чл.47, ал.2 ЗАНН, с което на В.Х. АД ЕИК ••• е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 98б, т. 3 от Закона за автомобилните превози за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАП Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на свидетеля Цветанов, които съдът кредитира като логични, последователни и съдът изгради фактическите си изводи на тяхна база. Съдът кредитира и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно пътен лист № 0000809; експедиционна бележка № 367; товарителница № 0000562; кантарна бележка № 25311. Съдът счете, че гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, които са единни и непротиворечиви, с оглед на което ги кредитира в цялост. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните: Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от АУАН и приобщен ите по делото заповеди. Компетентността на актосъставителя произтича от качеството му на длъжностно лице - контролен орган по чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 ЗАП, съответно от приложената длъжностна характеристика. Съдът обаче намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство и не е доказано нарушението да е извършено на нито една от ненадлежно посочените в АУАН и НП дато поради следното: Съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН изискват да бъде извършено точно, ясно и прецизно описание на твърдяното нарушение в двата процесуални документа (АУАН и НП), като се посочи мястото на нарушението. Липсата на точно конкретно място на нарушението или погрешното му определяне е съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на доказателствата в противоречие с изрично определеното място на нарушението в АУАН и НП. С оглед на това, погрешното попълване на този реквизит в съдържанието на АУАН, изводимо от разпоредбата на чл. 42, т.3, предл.2 от ЗАНН и в съдържанието на НП, изводимо от чл. 57, т.5, предл.3 от ЗАНН, както в правната теория, така и в съдебната практика се приема за съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на формалните, доколкото винаги води до неяснота относно обвинителната теза. В този смисъл НП страда от непреодолим порок, който влече неговата отмяна, доколкото погрешно в АУАН и НП е посочено мястото на нарушението. Този порок е неотстраним в съдебна фаза. В случая не става въобще ясно къде счита АНО, че е осъществено административното нарушение – дали това е в гр. София на ул. Витиня №1 или в гр. Русе, което са единствените две места, посочени както в АУАН, така и в НП. В случая нарушението би следвало да се счита извършено по седалище на дружеството, което изобщо не е посочено нито в АУАН нито в НП. Това е самостоятелно основание за отмяна на НП. Отделно то това съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение поради неспазване на изискването на чл.42, ал.1, т.3, респективно на чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН като не е посочена надлежно датата на нарушението. В Случая в АУАН и НП са посочени две дати на две отделни проверки – 17.11.2022г. и 27.10.2022г., респективно извършени в гр. София и в гр. Русе. Изобщо не става ясно обаче коя дата счита АНО, че представлява датата на нарушението. Това е самостоятелно съществено процесуално нарушение, което влече отмяна на НП. Видно от приложения пътен лист, измерването е направено на 26.10.2022г., а натоварването, видно от товарителницата също се е състояло на 26.10.2022г. Очевидно тази дата не фигурира в АУАН и НП, което е в нарушение на процесуалните правила и нарушение на нито една от посочените в НП и АУАН дати не е извършено, което влече отмяна на НП на друго самостоятелно основание поради недоказаност на нарушението темпорално. Право на разноски има жалбоподателят, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева. Така мотивиран, Софийски районен съд: