Решение № 6039 от 12.6.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 174/2023 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1 от ЗОДОВ. Образувано е по повод постъпила с вх. № 1201/25.01.2023г. искова молба от М. Г. В. с [ЕГН] от гр. ••• против Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГДГП/ - [населено място], с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се претендира присъждане на обезщетение в общ размер 2179, 98лв., от които за: 1/ имуществени вреди в общ размер на 1179, 98лв. за закупени самолетни билети за полет на 02.07.2021г. и за полет на 04.07.2021г. от Варна до Рейкявик; 2/ неимуществени вреди в размер на 1000лв. за причинени стрес, безпокойство и напрежение в периода след 02.07.2021г. във връзка с необходимостта от намиране и закупуване на нови билети до Рейкявик за да осигури явяването си там на 06.07.2021г. в Бюрото по труда и във връзка с образуваната прокурорска проверка за „нарушаване на карантината“ в РП-Шумен, разследването по която било възложено на РУ-[община], до приключването й. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че вредите са причинени на ищеца в резултат от неправомерните действия на командира на отделение при Гранично контролно-пропускателен пункт /ГКПП/ Летище Варна - Х. Г. Х., с които на 02.07.2021г. при проверката в 19: 00 часа непосредствено преди излитането му го възпрепятствал да се качи на борда на самолета от Варна, България за Лондон /летище Лутън/, Великобритания, с крайна дестинация Рейкявик, Исландия, за който имал закупен билет. В резултат на действията на служителя неправилно на В. било издадено разпореждане да се върне на адреса си, на който бил поставен под карантина за периода от 29.06.2021г. до 08.07.2021г. във връзка с наложените в страната противоепидемични мерки срещу SARS COVID-19. Твърди се, че тези действия на служителя на ГД „Гранична полиция“ са незаконосъобразни, тъй като на 02.07.2021г. наложената от РЗИ – Благоевград карантина била отменена въз основа на получен от ищеца отрицателен резултат от извършен на 01.07.2021г. PCR TEST, за което представил при проверката доказателства. В уточняваща молба /л.83 от делото/ процесуалният представител на ищеца твърди, че действията на полицейския служител са били в нарушение на принципите на комплексност, координираност, гъвкавост, сътрудничество и взаимодействие в чл.6, ал.1, т.8 и чл.30а от ЗМВР и в чл.4 и чл.17 от Инструкция №8121з-91/13.01.2017г. за реда и организацията за осъществяване на превантивна дейност от полицейските органи на МВР. В резултат на това проверката на достоверността на предоставената му информация извършена от полицейския служител била непълна. Неизвършването на проверка на изнесената от ищеца информация съставлявало бездействие на служителя на ответника, в резултат на което той не установил обективните данни за отмяна на карантината на В.. Твърди се, че с незаконосъобразните действия и бездействия на полицая от ГКПП Летище Варна, който извършил проверката единствено в автоматизираната информационна система на МВР за поставените лица под карантина и не допуснал В. до борда на самолета, станал причина той да направи допълнително разходи за закупуване на нови билети до Рейкявик /Исландия/. Така ищецът пропуснал полетите на 02.07.2021г. за които имал закупени билети за полета от Варна до Лондон за сумата от 234, 01лв., равняващи се на 103, 48 британски лири и за полета от Лондон до Рейкявик за сумата от 280, 99лв. и му се наложило да заплати още 664, 98лв., равняващи се на 664, 98лв. за билети за полетите на 04.07.2021г., поради което претърпял имуществени вреди в общ размер на 1179, 98лв. Освен стреса, безпокойството и напрежението, които претърпял във връзка с недопускане до полета и осигуряването в изключително кратък срок на нови билети, за да не пропусне срещата си в Бюрото по труда в Рейкявик на 06.07.2021г., ищецът твърди, че изпитал негативни емоции, раздразнение и допълнителен стрес поради образуваната проверка в Районна прокуратура–Шумен за разследване на „нарушение на карантината“. Разследването било възложено на РУ на МВР –гр. [община], където ищецът се наложило да се явява за да дава обяснения по случая. В резултат на това В. изпитал страх от евентуално неоснователно осъждане за известен период от време, до приключване на проверката. За репариране на така причинените му неимуществени вреди с исковата молба се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1000лв. В съдебно заседание при даване ход делото процесуалният представител на ищеца твърди, че вредоносният резултат се дължи и на незаконосъобразно бездействие от страна на граничния полицай, който проверил само данните в АИС и не извършил пълна проверка на релевантните обстоятелства въпреки наличието на противоречиви данни относно здравния статут на ищеца и не изяснил дали все още е под карантина или тя е отменена по надлежния ред. Ищецът пояснява, че от РЗИ е институцията, която налага карантините, а полицията и в частност Гранична полиция е институцията, която контролира карантината. Тъй като РЗИ подавали информация за карантинираните до МВР, а МВР не свеждали тази информация своевременно до служителите си и тъй като работели с различни компютърни системи, се получила грешката в неговия случай. Процесуалният представител пояснява, че издаденото полицейско разпореждане не е обжалвано, а проверката по случая приключила с акт на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство поради липсата на престъпление. В хода по същество пълномощникът моли съда да уважи исковата молба като основателна и доказана и да присъди претендираните суми за обезщетения, както и направените по делото разноски. Ответникът – ГД „Гранична полиция“ –[населено място] чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмен отговор, с който оспорва исковата молба като неоснователна. Счита, че в случая не са налице кумулативно трите материални предпоставки от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за възникване на правото на обезщетение. По делото липсвали данни описаните действия/бездействия на длъжностното лице да са били обжалвани и отменени по съответния ред, за да се търси обезщетение за настъпили вреди от тях. Разпореждането с което на ищеца било наредено да се завърне на адреса за карантиниране било издадено от командир на отделение в ГКПП от ГПУ-Летище Варна – мл. експерт Х. Х., който бил материално компетентния полицейски орган на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР. Разпореждането било с необходимата форма и съдържание съгласно чл.64, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗМВР, с ясно предписано задължение, адресат и ред за обжалването му. В случая при проверката на документите за самоличност на всички граждани, които се явяват за изход по международна дестинация, граничните полицаи били длъжни да се свържат с младши оперативния дежурен на смяна в съответното ГПУ, който извършвал справка в Географската информационна система на МВР относно обстоятелството дали лицето е поставено под карантина. След като при тази справка в информационната система е установено, че ищецът е поставен под карантина, граничният полицай бил длъжен да не го допусне до полета и да информира дежурния служител от сектор „Оперативно-издирвателна дейност“ в ГПУ-Летище варна за извършване на съответните процесуални действия, включително информиране на органите на прокуратурата по компетентност. В резултат на извършените действия било издадено полицейското разпореждане от 02.07.2021г., с което на ищеца е разпоредено в срок от 3 часа след връчването му да се завърне на адреса за карантиниране. Полицейския служител изпълнил служебните си задължения в условия на обвързана компетентност, тъй като бил задължен при извършване на граничната проверка в случай на установяване на наличие на определена информация в АИС „Граничен контрол“ да издаде съответното разпореждане. Поради това се поддържа, че служителите на ГД „Гранична полиция“ на ГКПП Летище Варна са действали правомерно и се моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, в случай, че съдът намери претенциите на В. за основателни и доказани, се настоява размерът на присъдените в негова полза разноски да бъде редуциран до минималния размер на адвокатското възнаграждение в Наредба №1/09.07.2004г., тъй като делото не се отличавало с фактическа и правна сложност. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за оставяне без уважение на исковата молба като лишена от основания. Сочи, че макар в случая ищецът да е имал отрицателен тест, той все още е бил лице поставено под карантина в системата на Гранична полиция. От доказателствата по делото се установява, че данните в тази система са били подавани не повече от два пъти дневно от РЗИ и не е било ангажимент на граничния полицай да поставя под съмнение данните в нея. Представената от ищеца кореспонденция с РЗИ не е била подписана с електронен подпис, като гаранция за достоверността й. Счита, че случая е свързан с разминаване на подадените данни в системата и не било налице незаконосъобразно действие или бездействие на полицая от Гранична полиция. Поради това предлага исковата молба да бъде оставена без уважение. Като взе предвид твърденията на ищеца, становището на ответника и на представителя на прокуратурата, след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност и приложимите правни разпоредби, съдът достигна до следните фактически установявания и изводи: Ищецът М. Г. В. е български гражданин, който влязъл на територията на Република България през Република Гърция на 29.06.2021г. през ГКПП Кулата. Във връзка с действащите по това време в РБългария противоепидемични мерки по повод разпространението на SARS COVID-19, като пристигащо от чужбина лице, което преминава българо-гръцката граница на М. В. е издадено Предписание за поставяне под карантина изх.№1557/30.06.2021г. от Зам.-директора на РЗИ – Благоевград считано от 30.06.2021г. за срок от 10 дни, която да прекара на постоянния му адрес в гр. [община], обл. Шумен, [улица]бл.•• /л.79/. В този период ищецът живеел в Исландия, където бил регистриран като безработен. Това налагало той периодично да се явява пред съответните социални служби, като трябвало да се яви пред бюрото по труда в Рейкявик на 06.07.2021г. При неявяване в точно определения срок за него щели да настъпят неблагоприятни последици. Във връзка с това той си бил закупил предварително самолетни билети до Рейкявик през Лондон за полет, който отлитал на 02.07.2021г. от Варна за сумата от 234, 01лв., равняващи се на 103, 48 британски лири за полета от Варна до Лондон и за сумата от 280, 99лв. за полета от Лондон до Рейкявик /л.13 и 14 от делото/. Тъй като не бил болен от SARS COVID-19 и карантината му била наложена само заради влизането му в България от Гърция, за да се преустановят предсрочно ограниченията й В. си направил на 30.06.2021г. изследване с PCR-тест в сертифицирана лаборатория в [населено място]. Резултатът от теста излязъл на 01.07.2021г. и бил отрицателен за коронавирус, за което от лабораторията му издали и съответния медицински сертификат /л.6 и л.17/. След получаването му той го изпратил незабавно по електронен път в РЗИ – Благоевград с искане карантината му да бъде отменена. Искането му е удовлетворено и отрицателният резултат от теста от 01.07.2021г. бил регистриран в Националната информационна система за борба с COVID – 19 съгласно указанията в Заповед №591/13.05.2023г. от директора на РЗИ-Благоевград /л.81/, а карантината му била отменена на 02.07.2021г., за което бил уведомен по електронната поща /л.8-9/. В ранния следобед на 02.07.2021г. ищецът отпътувал от ••• до летище Варна, където към 17: 35часа започнала обработката на багажа и документите на пътниците за полет W64501 за Лондон /летище Лутън/ в 19: 35 часа /л.25/. При проверката на М. В. от служителя в ГПУ –Летище Варна – полицай И. М. И. към ГКПП-Аерогара Варна в ГД „Гранична полиция“ се установило, че той фигурира в „Географска информационна система на МВР – приложение за проверка на лица под карантина“ като лице с наложена мярка „Карантина“ за периода от 29.06.2021г. до 08.07.2021г. вкл. на постоянния му адрес в гр. •••, обл. •••, [улица]бл.•• /л.50/. Въз основа на това полицай И. направила извода, че В. е нарушил карантината си, за което уведомила командира на отделение „Заминаване“ - мл. експерт Х. Х.. Той също установил, че при въвеждане на данните на В. в информационната система ползвана от Гранична полиция излиза информация, че е с наложена мярка „карантина“ от РЗИ-Варна за периода от 29.06.2021г. до 08.07.2021г. вкл. За случая В. попълнил обяснение, че не знае за наложената му карантина от РЗИ-Варна, тъй като получил имейл, че карантината, която му била наложена от РЗИ-Благоевград е отменена на 02.07.2021г. след като той си направил PCR-тест на 01.07.2021г., който дал отрицателен резултат. Въпреки, че В. представил резултата от теста, издаденият международен сертификат (л.58) и разменената кореспонденция с РЗИ – Благоевград на служителите от „Гранична полиция“, той не бил допуснат до борда на самолета, който отлетял за Лондон. Въз основа на установеното от автоматизираната система след извършения „контрол на втора линия“ в 19: 00часа командира на отделение „Заминаване“-мл. експерт Х. Х. издал на В. Р. с рег. №Ури №5394-12301/02.07.2021г., с което на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР му разпоредил в срок до 3 часа от връчването му да се завърне на адреса за карантиниране, където да остане и да спазва наложената карантина до изтичането й. В разпореждането е посочено, че същото може да се обжалва по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването му пред началника на ГПУ-Летище Варна или пред Административен съд-гр.Варна. В разпореждането е посочено, че на основание чл.60, ал.1 от АПК подлежи на предварително изпълнение, с указания за възможността да се обжалва в 3-дневен срок допускането на предварителното изпълнение. Екземпляр от Разпореждането е връчен след изготвянето му на 02.07.2021г. на В. срещу подпис в разписката към него /л.55-56/. Това развитие на събитията наложило ищецът да търси незабавна помощ от майка си – свид. М. С. Г. и приятеля си - свид. Е. Б. И., който по-рано го закарал до летището, за да го вземе от там и да го върне в град •••, за да успее да се завърне на адреса си в дадения му в полицейското разпореждане срок. Същевременно сведенията на полицейските служители на ГПУ-Летище Варна, обяснението на В., медицинския документ за резултата от лабораторията с медицинския сертификат, копие от данните в информационната система за карантинирането му и издаденото му разпореждане са докладвани на Началника на ГПУ-Летище Варна с докладна записка Ури №5394-12645/07.07.2021г. изготвена от инспектор Д. с предложение да се изпратят на РУ-••• /л.79/. С писмо от 08.07.2021г. Началникът на ГПУ-Летище Варна изпратил материалите по случая по компетентност на Началника на РУ-Н. П. на основание чл.10 от Заповед №8121з-780//24.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи за „Утвърждаване на Вътрешни правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от характер“ /л.47/. След като бил върнат с полицейско разпореждане от летището, ищецът разменил кореспонденция по електронен път с РЗИ – Варна и РЗИ – Благоевград, за да изясни причината, поради която името му не е свалено от списъка на карантинираните лица и към момента на извършената проверка от служителите на „Гранична полиция“ на ГКПП Летище – Варна излиза информация, че е поставен под карантина от РЗИ-Варна. От кореспонденцията се установява, че В. не е поставян под карантина от РЗИ-Варна, а карантина поставена му от РЗИ –Благоевград е отменена на 02.07.2021г. в 14: 37часа /л.10-13 от делото/. Междувременно В. си закупил нови билети до Рейкявик за полет на 04.07.2021г. за 340, 09евро, равняващи се на 664, 98лв. /л.18-20/, на която дата безпрепятствено напуснал страната през Летище Варна. По делото е изискана информация от РЗИ-Варна, които в писмен вид сочат, че при проверка в Националния регистър създаден във връзка с епидемиологичното разпространение на COVID-19 в страната М. В. е бил поставен под карантина за периода от 29.06.2021г. до 08.07.2021г. с предписание на РЗИ-Благоевград на основание „Пристигане от рискова зона“, за която повече информация може да се получи от РЗИ-Благоевград /л.75/. В отговора на РЗИ-Благоевград е посочено, че поставената на В. карантина от 30.06.2021г. за срок от 10 дни е отменена на 02.07.2021г., както е предвидено в Заповед №591/13.05.2023г. на Директора на РЗИ-Благоевград /л.78-81/. В т.1 от Заповед №591/13.05.2023г. на директора на РЗИ-Благоевград, в която е посочено, че влиза в сила считано от 13.05.2023г. е разписано, че се отменят издадените предписания за поставяне под карантина на лица- български граждани и на лица …, както и на членовете на техните семейства, които представят в РЗИ-Благоевград документ, удостоверяващ отрицателен резултат от проведено изследване по метода „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ или от бърз антигенен тест от посочените в Приложение №2 на заповедта на министъра на здравеопазването, направени до 24 часа от влизането в страната. В т.5 от заповедта е регламентирано за случаите по т.1 отразяването в Националната информационна система за борба с COVID-19 да се извършва в срок до 24 часа от представяне в РЗИ-Благоевград на документа, удостоверяващ отрицателен резултат от проведено изследване по метода „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ или от бърз антигенен тест от посочените в Приложение №2 на заповедта на министъра на здравеопазването. Във връзка с твърденията в исковата молба и предявените претенции по искане на ищеца и процесуалния му представител по делото са разпитани свидетелите М. С. Г. - майка на В. и Е. Б. И. – съученик и близък приятел на ищеца. Свид. Г. описва, че синът й не бил на себе си като са го върнали от летището. Звучал ужасно като й се обадил и поискал помощ да се върне обратно в •••. Останал бил сам на летището и нямало как да се прибере. Бил отчаян, защото не бил виновен, а станал жертва на системата. Той не бил болен като си дошъл на 29-ти. За да не бъде под карантина отишъл и си направил сам теста и резултата му излязъл отрицателен на 1-ви. Като им изпратил отрицателния резултат от РЗИ-Благоевград му се обадили, че му е отменена карантината. Поради това шокът бил голям за него, а и за цялото семейство, като излязло, че е под карантина и то от РЗИ-Варна. Тогава той изобщо не бил ходил до Варна, влязъл от Гърция и не е преминавал през Варна. Тъй като се обменяла информацията два пъти дневно и му казали, че карантината му е отменена от РЗИ-Благоевград, сина й тръгнал спокоен за летището, защото не допускал, че няма да имат информация за това вечерта на 2-ри в 18 часа. Тя се обадила на приятеля му, който го закарал на летището и заедно го взели обратно. Той бил много притеснен от случилото се, бял като платно, дори леко заеквал. Ако не се явял на 6-ти в Рейкявик в Бюрото по труда щели да му наложат големи глоби и последствията щели да са сериозни, поради което той започнал да търси друг начин бързо да може да отлети през друга агенция, за да успее да стигне навреме. После като заминал го търсили в полицията, викали го там заради образуваните проверки от прокуратурата да дава сведения заради това, че е нарушил карантината. Сам си организирал пътуването на следваща дата, но това му коствало много нерви и средства. Никой не презаверявал билетите по това време и така те изгоряли. Наложило се да взема хапчета за кръвно и за нерви, най-вече след случилото се. Всичко това му се отразило много зле, задълбочил се и сърдечния проблем, който имал. Той пътувал, често се случвало да пътува и такива проблеми и затруднения нямал. Свидетелят Е. Б. И. заявява, че познава В. от от 20 години. Знаели се от ученическите години. В. работел в Исландия. Знае за конкретния случай, тъй като той го закарал до летището във Варна, от където трябвало да лети до Лондон и там да се прекачи за Исландия. След като го откарал от ••• на летището във Варна и го оставил бил потърсен от майка му и с нея пътувал обратно да го вземе от летището. В. казал, че има проблеми с Гранична полиция заради карантина наложена във връзка с коронавируса. Ищецът не бил болен, само бил под карантина и заради това не го допуснали до полета за Лондон и така си изтървал връзката с Исландия. Като го взели от летището В. бил отчаян, не бил добре, бил много разстроен, не бил същия. Наложило се спешно да си намери и да си купи нови билети, за да успее да стигне навреме за датата, на която трябвало да се яви на борсата в Исландия. Трудно си купил такива и втория път го пуснали и успял да стигне навреме. По делото няма спор между страните и процесуалният представител на ищеца заявява при даване ход на делото, че Разпореждането регистрирано с Ури №5394-12301/02.07.2021г., с което на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР на В. е разпоредено в срок до 3 часа от връчването му да се завърне на адреса за карантиниране, където да остане и да спазва наложената карантина до изтичането й, на което е допуснато предварително изпълнение не е обжалвано по съответния ред и е влязло в сила. Не е налице спор между страните, че във връзка с препратените материали от ГД „Гранична полиция“ на РП-Шумен срещу ищеца не е образувано досъдебно производство за „нарушаване на карантината“. В съдебно заседание процесуалният представител уточнява, че от прокуратурата е отказано образуването на досъдебно производство по случая, тъй като нямало налице престъпление, но ищецът претърпял стрес от извършената полицейска проверка. Исковата претенция е предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съответно производството е във връзка с чл.203 и сл. от АПК. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава ХІ oт АПК – "Производства за обезщетения" – т.е. по реда разписан в чл.203 и следв. от АПК, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност чл.203, ал.2 от АПК препраща към разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В чл.1 от ЗОДОВ е предвидено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата. По аргумент от тази правна уредба обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увредата, т.е. при кумулативното наличие на трите предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; 2/ настъпила вреда - имуществена или неимуществена; 3/пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Вредата представлява отрицателната последица за ищеца, увреждане, което засяга неблагоприятно негови имуществени или неимуществени права и интереси. Тя трябва да настъпва пряко и непосредствено за ищеца от издаването на незаконосъобразния акт, действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице от състава на ответника, тъй като е налице безусловна връзка между тях. Доказателствената тежест за установяване кумулативното наличие на всичките три предпоставки е на ищеца, който иска присъждане на обезщетение. При липсата на който и да е от трите елемента от описания фактически състав не може да се ангажира отговорността на ответника по чл.203 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и претенцията за обезвреда се явява неоснователна. В чл.203, ал.1 от АПК е разписано, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІІІ от АПК. Искът може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред или заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, съгласно чл.204, ал.1 и ал.2 от АПК. Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение съгласно чл.204, ал.3 от АПК. Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението съгласно чл.204, ал.4 от АПК. По аргумент от чл.250, ал.1 от АПК незаконосъобразни са тези фактически действия извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. По аргумент от чл.256, ал.1 и следв. от АПК за да е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган, трябва той да има задължение за извършване на определено фактическо действие пряко от нормативен акт в определен срок, т.е. по силата на закона или закона да предвижда задължение за извършване на действието при подаване на искане за това в определен срок. В разглеждания случай исковата молба е предявена в 5 годишния давностен срок, срещу надлежен ответник, какъвто съгласно чл.205 от АПК е юридическото лице в състава на което са служителите, от чиито незаконосъобразни действия и бездействия се твърди, че са причинени вредите, които се иска да бъдат обезщетени, поради което е допустима. Разгледана по същество, исковата молба е неоснователна, по следните съображения: В исковата молба и уточненията й, направени включително с изявления на процесуалният представител на В. в съдебно заседание претенциите за обезвреда се основават на твърденията, че описаните като претърпени от ищеца вреди са настъпили от действията на полицейските служители на ГД „Гранична полиция“ изразяващи се в недопускането му до самолета на 02.07.2021г. и в изпращане на материалите на прокуратурата като съдържащи данни за нарушаване на карантината от В., а бездействията на полицейския служител се изразявали в неизвършване в пълнота на проверката на актуалните данни относно здравния статус на ищеца към 19: 00часа на 02.07.2021г. поради неизвършване на проверка на верността на информацията в базата данни за карантинираните лица, че В. има наложена карантина, срока на която не е изтекъл на 02.07.2021г. в 19: 00часа и която не е отменена. През 2021г. в РБългария организацията и реда за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) от органите на ГД"Гранична полиция" при Министерството на вътрешните работи са определени в Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове издадена от Министъра на вътрешните работи, която е отменена с приетата през 2022г. Инструкция №8121з-1492 от 04.11.2022г. Съгласно чл.13, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/2015г. граничните проверки се осъществяват от граничните полицаи на ГКПП при ГПУ в РДГП. По време на дежурството на ГКПП всички служители от групата/смяната и придадените служители са подчинени на началника на група/смяна (командира на отделение), както и на по-висшестоящите началници, при спазване на йерархичния ред съгласно чл.16 от Инструкцията. За извършване на граничните проверки работните места на полицаите са оборудвани с работна станция на АИС "Граничен контрол" съгласно чл.18 и следв. от Инструкцията. Съгласно чл.27, чл.28 и следващите от Инструкцията касаещи реда за осъществяване на минимални гранични проверки, граничният полицай на първа линия осъществява минималната гранична проверка, като приема документа за пътуване от преминаващото границата лице, при което извършва: установяване самоличността на лицето чрез идентификация; проверка на валидността на документа; проверка за наличието на признаци за фалшифициране или подправяне на документа и проверка на лицето и в АИС "Граничен контрол", като при наличие на информация за заплаха за общественото здраве началникът на смяна/командирът на отделение, както и висшестоящите ръководни служители могат да разпоредят минималните гранични проверки да се извършват със задължителна проверка в АИС "Граничен контрол" за определен период от време. С Решение №426/26.05.2021г. на Министерския съвет е удължен считано от 01.06.2021г. до 31.07.2021г. срока на обявената с Решение №325/14.05.2020г. на МС извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. По това време в страната е въведена и действа Национална информационна система за борба с COVID-19, в която в изпълнение на съответните заповеди на Министъра на здравеопазването и респективно на директорите на РЗИ се отразяват данни за заболели лица, за карантинираните лица, за ваксинираните лица, за резултатите от изследванията на лицата с определени видове тестове, за издадените сертификати и т.н. Такава е приетата по делото Заповед №591/13.05.2023г. на Директора на РЗИ-Благоевград, в която е предвидено отмяна на предписанието за поставяне под карантина на лицата, които в срок до 24часа от влизане в страната си направят конкретно посочени изследвания и представят отрицателен резултат в РЗИ и отразяване в срок от 24 часа на отмяната на предписанието за карантина в Национална информационна система за борба с COVID-19. От приложената по делото разпечатка от АИС "Граничен контрол" и описаното в становището на ответника се установява, че поради действащата епидемиологична обстановка в страната през 2021г. контрола на преминаващите през границата лица е бил засилен, като е била налице връзка между системата с данните въвеждани от здравните инспектори от РЗИ за карантинираните лица и Автоматизираната информационна система „Граничен контрол“, в която служители от ГД „Гранична полиция“ са извършвали проверки. В случая именно такава проверка е била направена в АИС "Граничен контрол" на ищеца В. на 02.07.2021г. в 19: 00 часа от полицай И. И. и от ръководителя й - командира на отделението към ГКПП-Аерогара Варна полицай Х. Х., при която е установено, че същият е под карантина от 29.06.2021г. до 08.07.2021г. на адрес в [населено място] по подадени данни на 30.06.2021г. от РЗИ-Варна. Налага се извода, че извършената проверка в АИС „Граничен контрол“ от полицаите И. и Х. на преминаващия границата В. е в съответствие с реда за осъществяване на минимални гранични проверки разписан в Инструкция №8121з-813/2015г. От представената от ответника и приета по делото преписка по случая се установява, че в нея са приложени дадените от В. писмени обяснения, в които посочил, че карантината му е била наложена с предписание от РЗИ-Благоевград, че има отрицателен резултат на изследването с PCR-тест на 01.07.2021г. и издаден медицински сертификат за този резултат, копие от които са приложени. В сведението В. е посочил, че е напуснал адреса на карантината си тъй като получил имейл от РЗИ-Благоевград, че му отменят карантината. След като са приложени в преписката всички тези обяснения и документи са взети предвид от командира на отделението Х. Х., който е извършвал „контрол на втора линия“ в направление „Гранични проверки-Заминаващи пътници“. Поставянето под карантина е в правомощията на органите по чл.61, ал.4 от Закона за здравето, поради което при установеното при проверката в АИС „ГП“ от 30.06.2021г., че М. В. е поставен под карантина от 29.06.2021г. до 08.07.2021г. на адрес в [населено място], командира на отделение Х. издал на 02.07.2021г. в 19: 00часа Разпореждане Ури №5394-12301/02.07.2021г., с което на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР разпоредил на В. в срок до 3 часа от връчването му да се завърне на адреса за карантиниране, където да остане и да спазва наложената карантина до изтичането й, като на основание чл.60, ал.1 от АПК допуснал предварително изпълнение на разпореждането. Основателни са съображенията на ответника по делото, че командира на отделение при ГПУ Летище Варна издава това разпореждане в условията на обвързана компетентност, поради което при данните в системата, че В. е карантиниран и липсата на данни, че предписанието му за карантиниране е отменено, той няма възможност за преценка, а е длъжен да осигури изпълнение на наложената карантина. В настоящата искова молба се твърди неправилност и незаконосъобразност на това полицейско разпореждане, но то не е било обжалвано в указания в него 14-дневен срок от В., респ. от упълномощено от него лице с искане за отмяна. Поради това с изтичане на този срок на 16.07.2021г. Разпореждане Ури №5394-12301/02.07.2021г. на командира на отделение при ГПУ-Летище Варна е влязло в сила. С оглед на това разпореждането не подлежи на контрол за законосъобразност и отмяна от съда, а и такова искане не се прави по делото. Разпореждането не е оттеглено от издателя му. То не е нищожен акт, тъй като е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Съгласно чл.57, ал.1 от ЗМВР, Полицейски органи са органите на Главна дирекция "Национална полиция", Главна дирекция "Борба с организираната престъпност", Главна дирекция "Гранична полиция", областните дирекции, дирекция "Миграция", дирекция "Вътрешна сигурност", дирекция "Международно оперативно сътрудничество", Специализирания отряд за борба с тероризма и звената "Общинска полиция", които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл.6, ал.1, т.1-3, 7 и 8. Издаденото разпореждане е в изпълнение на контролната дейност по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, във връзка с чл.30 от ЗМВР, поради което е издадено от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР – командир на отделение при ГПУ Летище Варна, в съответствие с предоставената му компетентност и функции. Разпореждането е издадено на основание чл.64, ал. 1 от ЗМВР, която предвижда възможността полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено. Налага се извода, че Разпореждане Ури №5394-12301/02.07.2021г. на командира на отделение при ГПУ-Летище Варна не е отменен от съда акт, нито оттеглен или нищожен административен акт, поради което не съставлява първата изискуема предпоставка за уважаване на иска за обезщетение, съгласно чл.204, ал.3 от АПК. Извършените действията по проверката на М. В. от полицейските служители И. И. и Х. Х. вкл. в АИС „Гранична полиция“ и недопускането му да премине границата и да се качи на самолета за Лондон не са незаконосъобразни фактически действия и бездействия на длъжностни лица на ГД „ГП“, а такива, които са основани на закона – на цитираните разпоредби в Инструкция №8121з-813/2015г., които са част от производството по издаване на разпореждането по чл.64, ал.1 от ЗМВР, което е административен акт и които са свързани с предварителното му изпълнение. Опровергани от доказателствата са и оплакванията за незаконосъобразност на изпращането на преписката на прокуратурата. Съгласно чл.355, ал.1 от НК, който наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева, а в ал.2 е предвидено налагане на наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева, ако деянието е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи. При така действащата редакция на НК, нарушаването на карантината по време на епидемията от коронавирус е възведено в престъпление, поради което и в изпълнение на чл.10 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от характер утвърдени със Заповед №8121з-780/24.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи, цитирана в писмото от 08.07.2021г. на Началникът на ГПУ-Летище Варна, той изпратил всички събрани по случая материали по компетентност на Началника на РУ-[община]. Поради това и тези действия на длъжностното лице на ГД“ГП“ са извършени в съответствие със закона и не съставляват незаконосъобразни фактически действия. Налага се крайния извод, че всички описани в исковата молба неблагоприятни последици за Х. В. като претърпени от него имуществени и неимуществени вреди са настъпили в резултат на издаденото му писмено Разпореждане Ури №5394-12301/02.07.2021г. от командира на отделение при ГПУ-Летище Варна, с което на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР му е указано в срок до 3 часа да се завърне на адреса в гр.•••, на който е бил карантиниран, където да остане и да спазва наложената му карантина до изтичането й, както и на действия на длъжностни лица на ответника, които са извършени в изпълнение на закон или административен акт. Поради това неоснователни и недоказани са твърденията на ищеца и представителя му, че на 02.07.2021г. длъжностни лица от ГД „Гранична полиция“ са извършили незаконосъобразни фактически действия и бездействия, в резултат на които да са му причинени описаните вреди. Тъй като негативното засягане на правата и интересите на В. е настъпило в резултат на издаването на полицейсконо разпореждане и на предварителното му изпълнение, а то е административен акт, който не е обжалван от Веселинов в срок и не е отменен от съда, нито е оттеглен от издалият го орган, нито е нищожен акт и не се установиха незаконосъобразни фактически действия и бездействия на длъжностни лица на ответника, които да не са основани на закон или акт, не е налице първата от изброените по-горе три кумулативно необходими предпоставки за реализиране на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Това е основание за отхвърляне на исковите претенции за присъждане на обезщетения в общ размер 2179, 98лв. като неоснователни и недоказани. При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на направените от ищеца разноски се явява неоснователно. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ /нова ДВ бр. 94 от 2019 г. / съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. При това положение ищецът М. Г. В. следва да заплати на ответника – ГД „Гранична полиция“ - [населено място] сумата в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл.203, ал.1 от АПК, Съдът