Решение № 17 от 7.3.2024 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 79/2023 г.

Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК Обстоятелства по исковата молба Делото е образувано по искова молба от В. Н. М., ЕГН: ••••••••••, ••••••• против ЗК“Лев Инс“ АД, ЕИК••••••, гр.София, район „Студенстки“, бул. „Симеоновско шосе“ №67А с предявени обективно съединени осъдителни искове за изплащане на 40 000 лева неимуществени вреди и 630.40 лева имуществени вреди432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумите до окончателното им изплащане.. В съдебно заседание от 26.II.2024 г.по искане на ищеца и на основание чл.214 от ГПК е допуснато от съда изменение на основната осъдителна претеция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди като същата се увеличава от първоначално предявения размер от 40 000 лева на 80 000 лева, ведно със законната лихва от 30.IХ.2021 г. За да обоснове исканията си ищецът твърди, че на 20.09.2021 г., в град Свиленград е възникнало пътнотранспортно произшествие(ПТП), вследствие на което е пострадал.Процесният инцидент, е настъпил при следната фактическа обстановка: На 20.09.2021г., около 13: 10 ч., в гр. Свиленград по ул.„Цар Симеон Велики" в посока към кръгово движение до аптека „Гален" гр.Свиленград, се е движил лек автомобил(л.а.) марка „••••" с рег.№•••••• управляван от ищеца. Движението се е извършвало през светлата част от денонощието по прав, двупосочен хоризонтален участък от платното за движение при слънчево време и добра видимост. При приближаване на пешеходна пътека намираща се перпендикулярно на платното за движение на ул.„Цар Симеон Велики", непосредствено преди кръговото кръстовище, движещите се в колона преди л.а. марка „••••" с рег. №•••••• други два автомобила предприемат спиране, вследствие на което ищецът също предприема служебно спиране. В същия момент, движещия се след него товарен автомобил марка „••••••" с рег.№••••••, управляван от А. Х. Т., го удря в задната дясна част на автомобила. Ударът между л, а. марка „••••" с рег.№•••••• и т.а марка „••••••" с рег.№••••••, по характер е бил челен, заден при контакт на предна, челна лява част на т. а. марка „••••••" с рег.№•••••• с дясна задна част на л.а. марка „••••" рег №••••••, след което двата автомобила са се придвижили напред около 1, 5 м. и е последвал втори удар преди установяването им. Ищецът посочна, че скоростта на движение на л.а. „••••" с рег.№•••••• непосредствено преди произшествието е била съобразена с видимостта към момента на произшествието.При конкретната пътна обстановка и параметри на движение ищецът управлявайки л.а. марка, ••••" с рег №•••••• е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието тъй като е бил предходен автомобил.При конкретната пътна обстановка и параметри на движение водачът на т.а. марка, .••••••" с рег.№•••••• е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез своевременна реакция за аварийно спиране, в момента на предприемане на служебно спиране от страна на л.а. „••••" марка с рег №••••/в момента когато се включат стоп светлините му/. Според В. М. техническите причини за възникване на произшествието са липса на реакция или закъсняла реакция за аварийно спиране от страна на водача на т.а. марка „••••••" с рег № •••••• в момента на предприемане на служебно спиране от страна на л.а. марка „••••" с рег.№•••••• / момента когато се включат стоп светлините му/. По случая било образувано досъдебно производство №387/2021г. по описа но РУ но МВР - Свиленград и пр.пр.№4625/2021 г. по описа на РП Хасково -ТО Свиленград, а впоследствие НОХД № 352/2023 г. по описа на Районен Съд - Свиленград. С крайния акт на съда обективиран в Определение №157/07.07.2023 г. постановено по НОХД N9 352/2023 г, по описа на Районен Съд - Свиленград, А. Х. Т. е признат за виновен в това, че на 20.09.2021г в гр. Свиленград, обл. Хасково при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил, марка „••••••", с рег.№•••••• е нарушил правилата за движение от ЗДвП/чл.23, ал.1 от ЗДвП „Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато намали скоростта или спре рязко" и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В. Н. М. от гр. Хасково, , изразяваща се в счупване на телата на гръдни прешлени 8, 9, 10 и поясен прешлен 5 с десностранна медиолатерална до 5мм на Л5-С1, с което е причинено трайно затруднение /за повече от 30 дни/ в движението на снагата, дължащо се на счупването на прешлените на гръбначния стълб -престъпление по чл.343, ал.1, б."б" вр.чл.342, ал.1 от НК.Това определение на съда е влязло в законна сила на 07.07.2023 г. В резултат на удара между двете МПС на ищеца са причинени травми изразяващи се в счупване телата на гръдни прешлени 8, 9, 10 и поясен прешлен 5 с десностранна медиолатерална херния до 5 мм на Л5 - С1. М. сочи, че след инцидента почувствал силни болки в гърба и кръста, движенията му станали силно затруднени. Затова отишъл на преглед и изследвания в МБАЛ"Свиленград"ЕООД, където след извършена диагностика били установени гореописаните травми. Посетил за преглед д-р Евгени Генов, който му поставил ортопедичен пояс(лумбостат), назначил домашно лечение с лекарства и предписал обездвижване и покой на легло. След това пострадалият направил преглед при Д-р Мариус Кирков - специалист неврохирург, който назначил същото лечение и обяснил на ищеца, че вероятно ще се наложи оперативно лечение на увреждането, понеже от ПТП има травматична херния. Първите дни след инцидента, ищецът изпитвал много силни болки в гърба. Впоследствие интензитетът им намалял постепенно, но и досега ищецът продължава да изпитва болки и скованост на мястото на травмата. В резултат на гореописаните увреждания, ищецът е изпитвал затруднения и неудобства в ежедневието, тъй като движенията му са били почти изцяло ограничени от поставения му ортопедичен пояс(лумбостат), а за период около месец е бил изцяло обездвижен. Поради болки и затруднение с движението на тялото, не можел да се обслужва изцяло сам за период от около шест месеца след инцидента, затова ползвал помощ от близките си и от приятели. Поради счупването на гръбначния стълб, В. Н. М. е бил временно неработоспособен за период от 104 дни, считано от 28.09.2021 г. до 09.01.2022 г. През този период не можел да работи във „Вием компютърс" ЕООД, в което е управител и извършва личен труд, чрез който се осъществява дейността на дружеството. Понеже в последното няма други наети лица, се наложило да възложи на друга фирма да изпълнява договорните задължения на „Вием компютърс" ЕООД към контрагентите. За лечението на гореописаните травми, ищецът е направил разходи за медицински прегледи, освидетелстване, ортопедични пособия, диагностика и лекарства, общо в размер н••30.40 лева, които са имуществени вреди, настъпили в пряка причинно -следствена връзка от ПТП. Освен телесните повреди и произтичащите от тях физически болки и страдания, ищецът получил и психична травма от процесния пътен инцидент. След като лекуващия лекар - неврохирург, обяснил на ищеца, че лечението ще бъде дълго, продължително и трудно, понеже има травматична херния, която ще трябва да бъде оперирана и премахната и има вероятност от усложнения, започнал да се чувства подтиснат, натъжен и да изпитва страх от предстоящата сложна операция. Поради пълното обездвижване в първия месец, М. изгубил социалните си контакти - не можел да общува с приятели и колеги. Изпитвал силно притеснение от факта, че не може да работи, тъй- като единствения му източник на доходи е дейността, която извършва чрез личен труд във „Вием компютърс" ЕООД, в което няма други назначени лица да осъществяват дейността на фирмата. Изпитвал силен страх, че може да загуби клиентите си, с които работи от дълги години, съответно да остане без доходи. Опасявал се, че може да остане инвалид и няма да може да се грижи сам за себе си, в резултат на това постоянно преживявал напрежение, потиснатост, уплаха, страхове, липса на нормален сън и концентрация. Изпитвал натрапчиви и неприятни мисли, страхувал се за бъдещето. И досега преживявал страх и притеснение при шофиране. Предвид гореизложеното, според ищецът, в случая са налице всички елементи на непозволено увреждане - противоправно деяние, извършено виновно, на ищеца са нанесени вреди, настъпили в пряка причинно- следствена връзка от вредоносното деяние, което покрива елементите на състава на престъплението установено с Определение №157/07.07.2023 г. постановено по НОХД № 352/2023 г. по описа на Районен Съд -Свиленград, влязло в законна сила на 07.07.2023 г. Освен непозволено увреждане, процесното ПТП представлявало и застрахователно събитие, което давало основание на Димитър Н. М., в качеството му на увреденото лице по смисъла на КЗ, да реализира правата си по гражданскоправен ред сьгласно разпоредбите на ЗЗД и КЗ, като търси обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя на „Гражданската отговорност" на делинквента А. Х. Тродошев. Ищецът извежда, че съобразно данните в Протокол за ПТП №1752530/20.09.2021 г. издаден от РУ -Свиленград и Официална справка изх. №24-01-559/16.11.2021 г. от базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд за застраховка „ГО" на автомобилистите за МПС рег.№ •••••• към дата 20.09.2021 г., гражданската отговорност на водача А. Х. Т. причинил процесното ПТП е застрахована от ответника "Застрахователна Компания Лев Инс"АД с полица ВС/22/121001104317, валидна към датата на застрахователното събитие 20.09.2021 г. Във връзка с горното, на 30.09.2021 г. М. чрез електронно съобщение изпратил уведомление до ответното застрахователно дружество, ведно с приложенията към него, за настъпване на ПТП от 20.09.2021 г. в гр.Свиленград и за причинените в резултат от него телесни повреди на ищеца изразяващи се в счупване на гръбначния стълб. Горното уведомление до застрахователя ищецът изпратил и на хартиен носител, ведно с приложенията към него, като видно от известие за доставяне ИД Р56300017Х32Х на „Български пощи" ЕАД, ответникът е получил уведомлението на 04.10.2021 г. На 08.12.2021 г, чрез електронно съобщение бил известен от застрахователя, че относно ПТП от 20.09, 2021 г. е образувана Щета №0000- 1000-63-21-7627/05.10.2021 г. на "Застрахователна Компания Лев Инс"АД, както и че на ищеца В. Н. М. е определено застрахователно обезщетение в размер на 5000 лева за претърпените от него неимуществени вреди настъпили от гореописаното ПТП. Независимо от горното, предвид разпоредбата на чл.380 от КЗ, на 21.10.2022 г. ищецът предявил писмена застрахователна претенция до ответника, която видно от известие за доставяне ИД Р5 6300 01С601. V на „Български пощи" ЕАД, е получена от "Застрахователна Компания Лев Инс"АД на 24.10.2022 г. С последваща кореспонденция чрез електронни съобщения М. твърди, че е представил допълнителни документи искани от ответното застрахователно дружество.Към датата на депозиране на настоящата искова претенция пред съда, нямало платено застрахователно обезщетение относно вредите на ищеца от процесното ПТП. Тъй като ищецът не е съгласен с размера на определеното застрахователно обезщетение и такова не е изплатено от ответника, същият твърди, че че в процесния случай са налице абсолютните предпоставки на чл.498, ал.3 от КЗ, затова, Димитър Н. М. има правен интерес да предяви настоящите искове на основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.432, ал.1 вр. с чл.477 и чл.493 от КЗ. Ето защо се претендира да се осъди ответника "Застрахователна Компания Лев Инс" АД, да заплати на ищеца В. Н. М., обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди - психични травми и физически увреждания, болки и страдания, и неудобства в ежедневието, настъпили в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка от ПТП на 20.09.2021 г., около 13 ч., в град Свиленград в размер на 80 000 лева, обезщетение за имуществените в размер 630.40 лева, представляващи разходи за медицински прегледи, диагностика, лекарства, освидетелстване и ортопедични пособия за лечението на процесиите травми. Ищецът претендира да се осъди ответното дружество да му заплати и лихва за забава съгласно чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.З от КЗ, върху размера на присъденото обезщетение, считано от 30.09.2021 г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца чрез електронно съобщение до датата на окончателното изплащане на обезщетението, евентуално, на основание чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.З от КЗ, да се осъди ответното дружество, да заплати на ищеца лихва за забава върху размера на присъденото обезщетение, считано от 04.10.2021 г. - датата на уведомяване на застрахователя от ищеца с писмо ИД Р56300017Х32Х на „Български пощи" ЕАД до датата на окончателното изплащане на обезщетението. Ответното дружество оспорва изпяло предявените искове - по основанието им и с оглед предявения размер, който бил изключително завишен и прекомерен. На първо място се оспорва настъпване на твърдения пътен инцидент на посочената дата с посочените участвали в ПТП пътни превозни средства респективно с посочените в исковата молба водачи и виновен за настъпване на събитието застрахован. При предявяване на претенцията по доброволен ред, при подаване на уведомление за настъпило застрахователно събитие и съобразно представения именно от ищеца в настоящото производство официален удостоверителен събитието документ - Протокол за ПТП от 20.09.2021 г. е посочено, че на посочената дата се е състояло ПТП с посочените превозни средства като водач на виновното за настъпване на събитието е Ж. Д.. Отделно, от съставения официален документ е видно, че при състоялото се ПТП няма ранени лица, което обстоятелство е също в пълно противоречие с представените други доказателства по исковата претенция. Във връзка с гореизложеното, се оспорват всички сторени твърдения относно настъпилия пътен инцидент, предмет на настоящата искова претенция на ищеца М., както и мястото, участниците, вината, механизма и настъпилите във връзка с пътния инцидент от 20.09.2021 г. неимуществени и имуществени вреди, причинени от водача Д.. Налице било пълно противоречие между посоченото като фактическа обстановка при съставения в реда на тяхната компетентност длъжностни лица протокол за ПТП от 20.09.2021 г. и представеното споразумение на наказателен съд по НОХД 352/2023г. Оспорват се и твърденията относно настъпилия пътен инцидент да са причинени от водача Т.. Налице били документи съставени в интерес и за целите на процеса, не било изяснено по какъв начин и как са изменени обстоятелствата по състоялия се пътен инцидент, поради което и посочените обстоятелства били такива с цел неправомерно получаване на обезщетение. Ищецът нямал правен интерес от водене на исково производство, тъй като във връзка с претърпените вреди отправил доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 20.09.2021 г. /щета № 0000-1000-63-21-7627/ като на основание представените по делото документи е предложена сума за обезщетение за нанесена и претендирала от ищеца лека телесна увреда - спукване на страничен израстък на един прешлен и налична нетравматична дискова херния. Пострадалият не е изразил несъгласие с предложената сума от 5000 лв. като не е и осъществил контакт по посочения от дружеството начин за уточнение параметрите и страните по споразумението - чрез упълномощения адвокат или лично ще бъде сключено. За определяне за изплащане на по- високо застрахователно обезщетение на ищеца е указано да представи необходими документи, а именно медицински такива за продължаващо страдание и установяващи по безспорен начин виновно поведение на застрахования в дружеството водач - краен акт на наказателен орган или друг, за което е уведомен, но видно и от представените по настоящото дело доказателства - по доброволната претенция това не е сторено. Не са представени по щетата нито крайният акт от наказателен съд - по обрзувано едва през 2023г. наказателно дело, нито медицински документи за претендираните с настоящата искова претенция телесни увреждания. Не е налице отказ от страна на ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение. Гражданският процес бил способ за защита на накърнени материални права. Ответното дружество не е накърнявало материални права на ищеца, за да се стига до настоящия исков процес. Вредите, причинени на ищеца са в резултат от деликтно поведение, което обаче не е осъществено от ответното дружество. Не е изяснено и при извършителството на какво престъпление е посоченото. Във връзка с гореизложеното, ответникът оспорва всички твърдения на ищеца, направени с исковата молба по основанието на предявената претенция относно механизма на произшествието и посоченото в исковата молба, че всички понесени вреди са при и по повод настъпилото на 20.09.2021г. събитие, тъй като по делото не са представени годни доказателства в тяхна подкрепа. Представените доказателства са противоречиви и будят съмнение по повод тяхната достоверност относно описаното в тях. В исковата молба се твърдяло, че по повод настъпило на 20.09.2021 г. ПТП са предизвикани неимуществени и имуществени вреди за ищеца в качеството му на водач на л.а."••••" с рег.№ ••••••. Твърди се, че виновен за ПТП е водачът на т.а. „ ••••••", като в Протокол за ПТП с бланков номер 1752530/20.09.2021г.е посочен водач на участник 2 с поправено име, че е ищецът по настоящото дело. За изясняване не е посочено да е водено ДП, поради което не е изследвано и поведението на пострадалия като участник в движението, което е от съществено значение за доказване деликтната отговорност на застрахования в дружеството водач. В тази връзка не са изследвани всички относими обстоятелства, чрез които да може да се извърши обективно обосновано предположение досежно изключителната вина на дееца и неговата самоличност за настъпване на ПТП и отговорността му за нанесените вреди. Във връзка с изложеното и на основание чл. 300 от ГПК, се оспорва твърдението, че вина за настъпилото ПТП има водача на т.а. „••••", застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество. Не са изяснени обстоятелствата, причините, извършителя и механизма, довели до настъпване на ПТП, нито какви са били действията на водача на л.а."••••", както и по чия вина са настъпили вредите. Не е изяснено коя от маневрите е допринесла за настъпване на ПТП като първопричина. Ответникът твърди, че за водача на т.а."••••" е налице „случайно деяние" по смисъла на НК досежно причиняване на ПТП. Алтернативно навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в настоящото производство, тъй като същия е изложил на риск живота и здравето си, като е управлявал лекият автомобил с несъобразена скорост, нарушавайки разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП, предприел е без причина внезапно спиране като ударът за задно движещият се автомобил е бил непредотвратим, с оглед на което е причинил/ допринесъл в значителна степен за настъпилия вредоносен резултат, като при условия на алтернативност се отправя и възражение за намаляване отговорността на застоахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на посочените основания, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За вредоносния резултат (травмите получени от В. М. допринесло неговото виновно поведение като водач на л.а. „••••", изразяващо се в нарушение на ЗДвП. Пострадалият е имал възможност да съобрази движението си с движещите се зад него автомобили и по този начин да избегне произшествието.Пострадалият сам се е поставил в опасност, от която за него, са настъпили вредни последици. Този факт следвало да бъде отчетен при реализиране гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на обезщетението, дължимо на увредените лица. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД полагаемото обезщетение за неимушествени вреди на увредените лица следвало да бъде намалено с доказан принос 80% за настъпилия вредоносен резултат. Следвало да бъде отчетен факта, че преценяването на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд. (В този смисъл, решение №55 от 30.05.2009 г. по т.д. №728/2008 г., т.к., I т.о. на ВКС, както и решение №392 от 11.03.1976 г. по гр. д. №95/76 г. на I г.о.). В тази насока, сочи ответникът, решаващият състав по настоящото производство следвало да се произнесе по степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото същата не е част от фактическия състав на престъплението и не е обект на изследване в наказателното производство. Дружеството оспорва и наличието на пряка и причинно - следствена връзка между настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените телесни увреждания на ищеца, както и причинна връзка на последващите състояния на ищеца да са понесени във връзка със събитието както и по причина от описаните травми от ПТП от 20.09.2021 г, на която дата сам е подписал Протокол за ПТП, в който не е посочено да са му нанесени телесни увреждания във връзка с които да са настъпили твърдените неимуществени вреди. Ответникът оспорва и твърдението, в резултат от осъществяване механизма на произшествие от 20.09.2021 г., на ищеца М. да са причинени описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения относно медико - биологичния им характер, за продължителност на лечението, както заявените вреди да са настъпили по причина от травми настъпили при описаното ПТП. В представеното най- близко до ПТП от посочената дата изследване с ЯМР е посочено, че е налично установено единствено една фисура на страничен израстък на прешлен. Оспорват се всички останали твърдени увреждания да може въобще да се причинят по описания начин и място. В случай, че се претендират за обезщетяване се прави възражение, че са по причина на непоставен обезопасителен колан като в случаи, че е бил поставен такъв бил невъзможно нанасянето на тези вреди при описания механизъм. Според дружеството единствено възможното евентуално нанесено увреждане във връзка с ПТП от събитие от 20.09.2021 г е спукване на страничен израстък на прешлен Л5, което доказва страдание за сравнително кратък период от време, тъй като е показателен факта, че същият сам е посещавал различни медицински учреждения и съответно не спазвал двигателен режим, което обуславяло липса на болка. Застрахователят оспорва и твърденията за настъпили неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление за периода след 04.10.2021 г, както и твърденията по отношение на периода, през който са търпени негативни усещания, като оспорва твърдението за настъпване на такива, обосноваващи размера на исковата претенция. Последващите дата 04.10.2021г. вреди не следвало да бъдат обезщетени в настоящия исков процес като нанесени при друго събитие и механизъм, както и от самоувреждане поради неспазване на предписания. Никой не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Дружеството оспорва и твърдението, че ищеца не се е възстановил напълно вземайки предвид обстоятелството, че очевидно същият не е търпял болка, за да не изпълнява лекарските насоки, препоръки за спазване на режим, както и сам повторно се е поставил в риск. Оспорва се и твърдението относно проявления на неимуществени вреди в бъдещ, неуточнен в исковата молба период след дата 04.10.2021г. Не са налице данни за допълнително диагностицирано медицинско състояние на ищеца по повод нанесената травма, или да е провеждано допълнително лечение, което да съответства на изложеното в исковата молба. От друга страна било недопустимо да се търси обезщетение за неопределени по характер, вид, интензитет и продължителност оплаквания, които не само че не са настъпили, а и евентуалното им настъпване е в сферата на неопределените хипотези, причинени са при друго събитие от самоувреждане. При определяне на парична сума за репариране на неимуществени вреди следва да бъдат съобразени вида на настъпилите увреждания, периода на възстановяване, поведението на пострадалия, приложените медицински интервенции, механизма на настъпване на събитието, както и обстоятелството, че се касае да репариране на единна и неделима морална категория вреди. Обезщетението по правило се изплащало, респ. присъжда заради възможността да бъдат поправени нанесените вреди. Поправянето на нанесените неимуществени вреди не е възможно да бъде постигнато чрез закупуване или набавяне на ново или подобно на вече унищоженото поради което обезщетението за неимуществени вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено. Това се отнася и до търпените болки и страдания, свързани с настоящия казус по повод на претърпени травматични увреждания във връзка с ПТП от 20.09.2021 г. Основният критерий при определяне на болки и страдания са естеството на претърпените от ищеца травматични увреждания, продължителността на възстановяване, проведените медицински интервенции, настъпилите усложнения в оздравителния процес, дали се касае до търпене на болки в настоящия случай с явно не висок интензитет или до проява на страдание, като осъзнато състояние и лично психично отношение към осъщественото събитие, периода на търпене на болки или страдания, като се съобразява и обичайно изплащаните и присъждани парични суми при такива случаи. На самостоятелно основание, оспорва се и предявения иск за имуществени вреди -по основанието му и с оглед предявения размер бил неоснователен и изключително завишен. Оспорва се и твърдението, в резултат от осъществяване механизма на произшествие от 20.09.2021 г., на ищеца М. да са причинени описаните в исковата молба, като вид и характер увреждания, като се оспорват и всички твърдения относно медико — биологичния им характер и за необходимостта от извършване на сторените разходи като необходими за лечението им. Всички сторени разходи от дата и след 20.09.2021 г. били неотносими към лечението на пострадалия при ПТП от посочената дата и ги оспорвам като неотносими, не необходими и сторени във връзка с друго събитие. Ответникът оспорва и твърдението, че заявените материални вреди са възникнали по причина от травми, настъпили при осъществяване на произшествието, като твърди, че същите се намират и в причинна връзка с личното поведение на ищеца. Оспорва се исковата претенция за имуществени вреди поради гореизложените обстоятелства, като извършените разходи не били необходими. В случай на доказано виновно поведение на ищеца в производството, алтернативно приноса му за нанесените вреди, то поведението следвало да бъде отчетено и при реализиране правото му да получи обезщетение за имуществени вреди като и на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД сумата бъде съответно намалена. Застрахователят оспорва размера на предявените искове, като твърди, че предявените размери за обезщетяване на нанесените неимуществени вреди е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, с вида на описаните увреждания и техния медико биологичен характер. Исковата претенция и за имуществени вреди - разходи за лечение била в завишен размер като в същата се претендират сторени разходи, които не са необходими и не са относими с нанесените телесни увреждания при ищеца. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция поддържа ответникът, че претендираните от ищеца като обезщетение парични суми за неимуществени вреди са в изключително завишен размер, за да доведат до репариране на вредите в техния действителен размер, каквото е изискването на закона. На самостоятелно основание, с оглед наличието на съпричиняване, на основание чл. 51 от ЗЗД, обезщетението следвало да бъде съразмерно намалено. Ответникът твръди и че предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният такъв. Отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност" на автомобилистите се пораждала на договорно основание, и е функционална от отговорността на причинителя на вредите.Застрахователят встъпвал в задължението на застрахования да обезщети за причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не по силата на закона, застрахователят не бил прекият причинител на вредоносния резултат. Ето защо в случая била приложима уредбата на чл 84, ал. 2 от ЗЗД, като съгласно КЗ - чл.380 ал.1 - при доброволната покана за изплащане на застрахователно обезщетение, претендиращото лице следва да представи банкова сметка, по която застрахователят да извърши плащането на полагаемото застрахователно обезщетение, като - ал. 3 „Непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал. 1 имало последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409", отделно пълномощно, отговарящо на чл. 338 от КЗ, което в случая не е сторено.