Решение № 309 от 17.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 490/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №282421/20.04.2022 година от А. Н. Д. и К. Х. М., действуващи като синдици на „КТБ“ АД/н/ срещу решение №260197/14.03.2022 година, постановено по т.д.1123/2017 година по описа на СГС, VI-1 състав, с което са отхвърлени предявените искове на „КТБ“ АД/н/ за осъждане на ответниците Г. Х. и А. П. с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН да заплатят при условията на солидарност или разделност сумата от 37543 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците, допуснaти при сключване между „КТБ“ АД и „Болкан глас“ АД на договор за банков кредит от 05.07.2013 година, както и на Анекс 1 от 19.02.2014 година към него, както и за осъждане на ответниците Г. Х., О. Р., А. М. П. и И. З. да заплатят на „КТБ“ АД /н/ при условията на солидарност сумата от 6407 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците при вземане на решение и сключване на анекс 2 от 24.04.2014 година към процесния договор за кредит и с което е осъдена „КТБ“ АД/н/ да заплати държавна такса в размер на 3438349, 14 лева. В жалбата се излага, че постановеното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че е необоснован изводът на съда, че договорът е сключен при спазване на предвидената в Правилника за кредитната дейност процедура като са представени изискуемите документи и са изготвени необходимите становища, а също така са предвидени обезпечения. „Болкан глас“ АД не е посочило никакви данни относно вида и собствеността на предложените обезпечения, с изключение на особен залог по реда на Закона за особените залози върху вземания на кредитоискателя по сметки в „КТБ“ АД/н/. На второ място от дружеството кредитоискател не са поискани документи за собственост на конкретни активи, които да бъдат предмет на обезпечение. На трето място освен липсата на данни за предложените обезпечения от кредитоискателя не са представени необходимите документи, изискуеми съгласно правилника за кредитната дейността на „КТБ“ АД, въз основа, на които се установяват финансовото състояние на кредитоискателя, предметът и целта на кредитната сделка, извършва се анализът и оценката на обезпеченията, оценката на кредитоспособността, определя се кредитният рейтинг, нивата на риск и другите обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при вземане на решение за предоставяне на кредит. Нарушени са правилата за извършване на анализ на дружеството, на неговото финансово-икономическо състояние и на установяване на рисковете от евентуалното сключване предлаганата от него кредитна сделка предвид размера на предоставените средства, липсват представени необходимите за установяване на това състояние документи и информация с оглед обсъждането и определянето на вида и размера на обезпеченията, за учредяването, на които да се предвидят съответни договорни клаузи, гарантиращи правата на банката кредитор. Показателно е, че искането на „Болкан глас“ АД е направено на 03.07.2013 година като проучване на финансовото и икономическо състояние на дружеството – кредитоискател съобразно предвидените в Правилника за кредитната дейност правила не е извършено предвид обстоятелството, че договорът е сключен в рамките на два дни от постъпването на искането за това. Банката е претърпяла вреди, изразяващи се в несъбраните задължения по договора за кредит от 05.07.2013 година в размер на неплатената главница. Вземанията са несъбираеми, тъй като длъжникът няма имущество, а липсата му е установена от частен съдебен изпълнител по изп.д.1066/2016 година. Изводът на съда, че не е доказано наличието на причинна връзка между неправомерното поведение на ответниците и вредите на банката също е неправилен. Обстоятелството, че просрочието е настъпило след поставянето на банката под специален надзор и отстраняването на ответниците от тези длъжности е без правно значение за настъпването на вредите. Претендира се отмяната на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена, както и да се присъдят направените съдебно-деловодни разноски. Против жалбата е подаден писмен отговор от Г. П. Х., с който се моли решението да бъде потвърдено. Твърди се в отговора, че липсва законов текст, който да вменява на ответниците по делото да изследват и анализират вида на предложеното обезпечение. В о.с.з. подържа представения отговор. Въззиваемата страна О. Н. Р. не е представила отговор. В о.с.з. въззиваемите И. А. З., чрез назначения особен представител и А. М. П. молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Съдът по предмета на спора съобрази следното: Предявени са искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН за осъждане на ответниците да заплатят при условията на солидарност или разделност сумата от 37543 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците, допуснaти при сключване между „КТБ“ АД и „Болкан глас“ АД на договор за банков кредит от 05.07.2013 година, както и на Анекс 1 от 19.02.2014 година към него, както и за осъждане на ответниците Г. Х., О. Р., А. М. П. и И. З. да заплатят на „КТБ“ АД /н/ при условията на солидарност сумата от 6407 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците при вземане на решение и сключване на анекс 2 от 24.04.2014 година. В исковата си молба синдиците на „КТБ“ АД излагат, че на 03.07.2013 година е постъпило в „КТБ“ АД искане от „Болкан глас“ АД за отпускане на банков кредит в размер на 30 000 000 евро, в което от кредитоискателя не са попълнени никакви данни относно вида и собствеността на предложените обезпечения, с изключение на особен залог по реда на особените залози върху вземания на кредитоискателя по сметки в „КТБ“ АД. На дата 05.07.2013 година ответниците Х. и П., в качеството им на изпълнителен директор и прокурист, съответно, са сключили от името на „КТБ“ АД с търговското дружество “Болкан глас“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село, ул.“Цар Борис III“, 159, ет.6 договор за банков кредит, по силата, на който банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 000 евро, със срок за усвояване до 05.07.2014 година като средствата по кредита са предназначени за инвестиционни цели във връзка с извършване на съвместна дейност със „Сръбска фабрика за стъкло“, Република Сърбия по изграждане на нова технологична мощност /ванна пещ за производство на стъклени изделия/ на производствените площадки на завода. За обезпечаване на всички вземания на банката, възникнали на основание договора за кредит от 05.07.2013 година в чл.31 от същия е уговорено, че кредитополучателят следва да учреди следните обезпечения: особен залог на всички настоящи и бъдещи вземания по негови настоящи и бъдещи сметки в банката, а в срок до 25.08.2013 година – допълнително уточнени между страните ипотека и/или залог. Договорът за учредяване на залог е сключен и вписан в Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието, а предвиденото обезпечение залог и/или ипотека не е учредено в договорения срок. На 18.02.2014 година е постъпила молба, с която се моли кредитът да бъде увеличен на 38 000 000 евро, като с Анекс 1 от 19.02.2014 година ответниците Х. и П., в качеството им на изпълнителен директор и прокурист, съответно, са поели задължението от името на „КТБ“ АД да предоставят на търговското дружество „“Болкан глас“ АД допълнителен банков кредит в размер на 8 000 000 евро, като е предвидено учредяването на обезпечение в срок до 25.07.2014 година. В резултат от решението се формира голяма експозиция към контрагента, което представлява 10, 77% от капиталовата база на банката. На 20.04.2014 година постъпва молба от дружеството, с която се иска допълнително 11 700 000 евро за разширяване на инвестиционната дейност на дружеството в сътрудничество със „Сръбска фабрика за стъкло“ АД и стартирането на проект за изграждане на предприятие за добив и преработка на кварцов пясък за нуждите на СФС и „Рубин инвест“. С Анекс 2 към договора за банков кредит се договаря изменението на договора за банков кредит, като аналогично е предвидено учредяването на ипотека и/или залог, което не е учредено в договорения срок. Сумите по договора за банков кредит и анексите са предоставени като размерът на усвоената главница възлиза на 43 950 000 евро. На 25.06.2014 година е извършено последното плащане като кредитополучателят изпада в забава и към 31.10.2014 година е в забава на изпълнение на задълженията си за лихви в размер на 1646 959, 52 евро. Предвид наличието на предпоставките по чл.40, б.“ж“ от договора и забавата на плащанията с изрично изявление до банката, отправено до кредитополучателя на 14.11.2014 година е обявена предсрочната изискуемост на задълженията по договора. По заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 44879/2015 година по описа на СРС, 48-ми състав, което е уважено е издаден изпълнителен лист за дължимите от „Болкан глас“ АД суми, като е образувано изп.д.1066/2016 година по описа на ЧСИ С. Я., рег.••• на КЧСИ с район на действие СГС, който е извършил пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, но не е открил никакво имущество, поради което вземанията са несъбираеми. Ответниците имат качеството администратори по смисъла на параграф 1, т.2 б „а“ от ДР на ЗБН, тъй като са членове на УС на „КТБ“ АД. Като членове на УС същите са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, съгласно чл.237, ал.2 ТЗ, като отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството, на осн. чл.240, ал.2 ТЗ. Задълженията на ответниците са регламентирани както в закона, в устава на банката и в договорите за управление, така и в Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД, който урежда условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в банката. Твърдят се извършени от ответниците противоправни действия, изразяващи се във вземане на решение за и сключване на договора за банков кредит без да са представени необходимите документи, изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност, въз основа, на които да се установят финансовото състояние на кредитоискателя, предметът и целта на кредитната сделка, да се извърши анализ и оценката на обезпеченията, оценката на кредитоспособността, кредитният рейтинг, нивото на риск и другите обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при вземане на решение за предоставяне на кредит. Нарушени са правилата за извършване на анализ на дружеството, на неговото финансово-икономическо състояние и на установяване на рисковете от евентуалното сключване на предлаганата от него кредитна сделка предвид размера на предоставените средства, липсват представени необходимите за установяване на това състояние документи и информация с оглед обсъждането и определянето на вида и размера на обезпеченията, за учредяването, на които да се предвидят съответни договорни клаузи, гарантиращи правата на банката кредитор. Проучване на финансовото и икономическо състояние на дружеството – кредитоискател съобразно предвидените в Правилника за кредитната дейност правила не е извършено предвид обстоятелството, че договорът е сключен в рамките на два дни от постъпването на искането за това. Макар и да присъствуват в кредитното досие част от изискуемите съобразно Правилника становища те не са годни да изпълнят предвидената функция да отразят действително спазена процедура по проучване на условията на сделката и статуса на кредитоискателя, тъй като съдържанието им е бланкетно и лишено от информация. Решенията за сключване на договора и на анексите към него са взети без предварително извършен надлежен анализ на дружеството – кредитоискател, неговото финансово-икономическо състояние и имущество, в нарушение на правилата за проучване на искане за кредит и сключване на кредитна сделка, при липса на каквато и да е била информация за активите, които ще бъдат предмет на обезпечение и съответно при липса на извършена съобразно изискванията на Правилника за кредитната дейност оценка от независим оценител. Твърди, че са нарушени чл.15 от правилника, съгласно който в зависимост от степента на кредитния риск, при сключване на кредитни сделки банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимализиране на риска. Съгласно чл.39, ал.2 и ал.3 от правилника, изборът и оценката на обезпеченията се извършва в съответствие с Методиката за оценка на обезпеченията /Приложение 9/, а определянето на нетната реализуема стойност на приемливите обезпечения и гаранции при установяване на специфичните провизии за кредитен риск съгласно Наредба 9 на БНБ се извършва по Методиката за формиране на нетна реализуема стойност на приемливите обезпечения и гаранции. Нито договорът за особен залог, нито договорът за кредит съдържат в себе си изискване за подържане на определени наличности по сметките, вземанията, за които служат за обезпечение. Предвиденото обезпечение, а именно ипотека не е учредено в предвидените срокове, като усвояването на средствата е независимо от учредяването на обезпечение. Ответниците са допуснали допълнително предоставяне на средства по кредита без ясна представа за кредитоспособността на кредитополучателя и за рисковете за банката от значителното увеличение на кредитната експозиция, а впоследствие не е осъществен контрол по изпълнението на договора. Твърди се от ищеца, че тези действия/бездействия на ответниците са довели пряко до увреждане на ищцовата банка, а вредата е в размер на непогасената главница в размер на 43 950 000 евро. На базата на тези твърдения ищецът е поискал да бъде ангажирана имуществената отговорност на Г. П. Х. и А. М. П. като същите бъдат осъдени да заплатят солидарно на „КТБ“ АД/н/ сумата от 37543000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите /договорните/ задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката, при сключване на договор за банков кредит от 05.07.2013 година с „Болкан глас“ АД, както и Анекс №1 от 19.02.2014 година, както и за заплащане от Г. П. Х. и А. М. П., О. Н. Р., И. А. З., при условията на солидарност на сумата от 6407 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите /договорните/ задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката, при сключване на Анекс №2 от 24.04.2014 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. Ответникът О. Н. Р. е депозирал отговор на исковата молба, в която оспорва исковете като твърди, че исковете са недопустими поради липса на представителна власт и защото е освободен от отговорност с решение на Общото събрание на акционерите, на основание чл.221, ал.1, т.10 ТЗ. Решението на ОС на акционерите за освобождаване от отговорност на членовете на съвета има негативно действие по отношение на възможността дружеството да предяви иск за обезщетение за претърпени вреди. Твърди, че съгласно Решение на КТБ от 02.11.2012 година, с което са разпределени функциите на членовете на УС на КТБ сключването на договорите за кредит, целевото усвояване на отпусканите парични суми, учредяването на обезпеченията, както и последващия контрол върху плащанията на вноските по кредита не са преки задължения, поради което твърдените от ищеца нарушения не могат да бъдат възприети като управленски деликт. Ответникът И. А. З. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Твърди, че неоснователно е твърдението на ищеца, че предвидените обезпечения по договора за кредит не са учредени. Твърди, че с решение на УС на КТБ от 18.02.2014 година срокът за учредяване на обезпечението е удължен по решение на УС, като това е залегнало в договореностите по Анекс 1, а ответниците са отстранени от длъжност преди изтичане на този срок по силата на решение на УС на БНБ от 20.06.2014 година. След като ответниците са отстранени от длъжност преди изтичане на срока и по тази причина не са били в състояние да реализират правомощията си като администратори липсва елемента противоправност и причинна връзка между деянието. Ищецът сочи основания за предсрочна изискуемост на кредита, които са възникнали още в края на юни, 2014 година, а едва на дата 14.11.2014 година е реално обявен за предсрочно изискуем този кредит, когато е обявена предсрочната изискуемост. Изпълнително дело е образувано на 06.04.2016 година, поради което за период повече от година и половина е налице бездействие на кредитора. Налице е вписано обезпечение –особен залог на вземания по сметки в банката, както и редовно обслужване на задълженията за заплащане на лихви. Към датата на сключване на Анекс 2 в кредитното досие се намират финансови отчети към 30.09.2013 и към 31.12.2013 година, прегледи и последващи прегледи от кредитни специалисти, както и присъдени кредитни рейтинги. В счетоводния баланс отпуснатия кредит се записва в активната част и е актив, поради което няма как да има увреда с факта на отпускането му. Несъбираемостта на вземането е настъпила след 20.06.2014 година, поради което не е налице пряка причинно- следствена връзка. Ответникът Г. П. Х. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове и твърди, че същите са недопустими, тъй като е налице решение на Общото събрание на акционерите, с което е освободен от отговорност, а ако искът се основава на факти, настъпили след освобождаването от длъжност не е налице причинно-следствена връзка. Ищецът сочи основания за предсрочна изискуемост на кредита, които са възникнали още в края на юни, 2014 година, а едва на дата 14.11.2014 година е реално обявен за предсрочно изискуем този кредит, когато е обявена предсрочната изискуемост. Изпълнително дело е образувано на 06.04.2016 година, поради което за период повече от година и половина е налице бездействие на кредитора. Налице е вписано обезпечение – особен залог на вземания по сметки в банката, както и редовно обслужване на задълженията за заплащане на лихви. Няма предвидено законово, нито договорно предписание или норма, която да изисква в договора да присъства изрично изискване преди отпускане на средствата по кредита да са учредени обезпеченията. Предвидените в процесния договор за банков кредит основни обезпечения са предоставени от кредитополучателя, а отложеното учредяване на допълнителното обезпечение не е нарушение нито на законова, нито на договорна разпоредба, поради което не представлява противоправно деяние. В допълнителната искова молба се твърди, че направените възражения са неоснователни. Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: Липсва спор между страните, а и се установява от представените по делото доказателства /договори за възлагане на управление-л.45-л.58/, че ответниците са членове на УС на „КТБ“ АД, въз основа на сключени с банката договори към датата на сключването на процесния договор за кредит /05.07.2013г./, както и на анексите към него, поради което имат качеството на администратори по смисъла на чл.57, ал.3 ЗБН във вр. с § 1 т. 2 от ДР на ЗБН. Липсва спор, а и се установява, че на 05.07.2013 година между „КТБ“ АД и „Болкан глас“ АД е сключен договор за банков кредит, по силата, на който банката е отпуснала банков кредит в размер на 30 000 000 евро, при условия, изрично посочени в договора, като крайният срок за погасяване е 05.07.2019 година, а впоследствие са подписани Анекс №1 и Анекс №2, с който размерът на отпуснатите средства се увеличава на 38 000 000 евро, респективно с още 11 700 000 евро, а на 05.07.2013 година е сключен между банката и дружеството договор за учредяване на особен залог на вземания, който впоследствие е вписан в Централния регистър на особените залози. Страните са се договорили, че за обезпечаване на всички вземания на банката към кредитополучателя, възникнали на основание договора, банката приема като обезпечение за общия размер на кредита, а кредитополучателят се задължава да осигури учредяването в полза на банката на следните обезпечения: а/ особен залог по реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, произтичащи от договори по конкретно посочени разплащателни сметки, сключени с банката и б/ в срок до 25.08.2013 г. кредитополучателят се задължава да осигури учредяването в полза на банката на ипотека и/или залог допълнително уточнени между страните, обезпечаващи вземанията на банката по договора. Видно от представеният Анекс 1/19.02.2014 година /л.34/ е, че страните се договарят в параграф 3, че в срок до 25.07.2014 година кредитополучателят се задължава да осигури учредяването в полза на банката на ипотека и/или залог, обезпечаващи вземанията на банката по договора и анексите към него. Установява се, че е налице дадено становище за нива на риска, като е посочено, че при равни други условия разрешаването на кредита в искания размер ще намали капиталовата адекватност на банката с до 0, 087% процентни пункта, което е приемливо, като няма да наруши актуалните лимити за отраслова концентрация, както и да доведе до формиране на допълнителна дълга открита валутна позиция за банката, както и е дадено становище от управление „Кредитиране“. От протоколите на УС на банката /л.35 и л.38/ е видно, че са взети решения, на основание чл.44, ал.3 и ал.4 ЗКИ за формиране на голяма експозиция, в резултат от сключване на кредитната сделка с „Болкан глас“ АД. Безспорно е и се установява по делото, че на 13.11.2014 година е отправено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като на 20.11.2015 година е издаден изпълнителен лист по силата на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, а на 06.04.2016 година е образувано изпълнително дело. Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Видно от изложеното в исковата молба, търсената от ответниците отговорност е по реда на чл.57 ал.3 ЗБН - в качеството им на бивши администратори в банката. За това понятие съществува законодателно определение в разпоредбата на § 1 т. 2 ЗБН, като такива са членът на надзорния или управителния съвет на банката; длъжностното лице с ръководни функции в банката и всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката. В случая се твърди, а това и се установява безспорно, че ответниците са членове на управителния съвет. Твърди се, че същите при осъществяването на тези си длъжности, са нарушили/не са изпълнили задълженията си, чиито носители са били именно в това им качество на бивши администратори. Отговорността по чл.57 ал.3 ЗБН е специална деликтна имуществена отговорност за вреди, която е сходна с отговорността, уредена в чл.145 и чл.240 ал.2 ТЗ, известна като „управленски деликт“. Елементите от фактическия й състав са аналогични на тези на обикновения деликт - противоправно деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Същата произтича едновременно от закона и от договора, доколкото с тях на администратора са възложени функциите да организира и управлява с грижата на добър банкер дейността и имуществото на кредитната институция. Поради това отговорността не е ограничена, като при ангажирането й, претърпените от банката вреди от управлението подлежат на обезщетяване в пълния им размер. За успешното провеждане на такъв иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи едновременното наличие на всички елементи от фактическия състав на деликта. В съответствие с изложеното, настоящият състав намира, че съдът е сезиран при условията на субективно евентуално съединяване с искове с правно основание чл.57 ал.3 ЗБН. Поддържаната пред двете инстанции теза на въззивника е, че при сключването на договора за кредит и анексите ответниците не са положили дължимата според закона и договорите им грижа на добър банкер; като договорът за кредит и анексите са сключени без да са представени необходимите документи, изискуеми съгласно предвиденото във вътрешнобанковите нормативи - Правилника за кредитната дейност във връзка и с Методика за определяне на кредитния риск, Методика за извършване на правен анализ, Общи условия за осъществяване на кредитни сделки, Методика за оценка на обезпеченията и др./ процедура по одобряване на искания за отпускане на кредити и сключване на сделки. Решенията са взети без наличието на необходимите предшестващи го анализи, както и ответниците са нарушили договорните си задължения да организират и упражняват цялостен контрол върху дейността на банката, като по конкретно договорът и анексите са сключени без извършен анализ на финансовото състояние на кредитоискателя, без да е извършен анализ и оценка на обезпечението, без да е налице учредено обезпечение. Условията и реда на проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки са уредени в Правилника за кредитната дейност, като процедурата по проучване и одобряване на кредита, както и последващ контрол върху изпълнението му е възложена за осъществяване в отделните етапи на конкретни отдели и структурни звена в банката, които са длъжни да извършат необходимите действия по проучване, оценка и анализ на предмета и целта на договора, предлаганите обезпечения, кредитоспособността на кредитоискателя и др., като подготвят необходимата документация. На базата на последната изпълнителните директори вземат решението за сключването на договора /чл.45 ал.1 и ал.2 от правилника/. Съгласно тази разпоредба вземането на управленското решение е на база проекто-договори по кредитната сделка, парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от Централно управление на банката, началника на управление „Кредитиране“, като липсва регламентирано изискване да се внасят за разглеждане всички документи. Прегледа на цялостната документация и съответствието и с изискванията на правилника, както и анализа и преценката на риска са предоставени на различните служители от оперативни и спомагателните звена, посочени в Правилника за кредитната дейност, а предложението за формиране на голяма експозиция е комплектовано със становищата на длъжностните лица. Предвид установеното, за да се приеме неизпълнение на вменените им задължения следва да се установи, че положително решение е взето при липсата на изискуемите се от Правилника за кредитната дейност документи, а от данните по делото е видно, че са изпълнени изискванията на Правилника за кредитната дейност за предоставяне на становища от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“. Установява се, че е изпълнено и изискването по чл.45, ал.3 от Правилника за решение на управителният съвет, тъй като се формира голяма експозиция. Неизпълнение на поетите от ответниците задължения да управляват и се грижат за имуществото на банката би било налице в случай на вземане на решение за сключване на договора въпреки дадено отрицателно становище от съответните специалисти или при пренебрегване на Управителния и Надзорния съвети в случаите на чл.45 ал.3 и ал.4 от правилника, при лоша оценка на риска и изначално предвидима невъзможност за възвръщаемостта от страна на кредитополучателя, какъвто не е разглежданият случай. По делото се установи спазването на процедурата по изготвянето и предоставянето за проучване на компетентните управителни органи на становищата на служителите в съответните звена. От представените доказателства се установява, че е проведена процедура съобразно вътрешните правила за отпускане на кредити, вкл. Извършване на предварителен и текущ финансов и правен анализ за кредитополучателя. Етап от проучвателната дейност, необходима за произнасяне по искането за кредит е анализ от служител на Дирекция „Кредитен риск“, който съгласно Правилника анализира предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя, както и резултатите от правния анализ. В процесния случай не се установява към момента на сключването на договора анализите в кредитното досие да са сочили данни относно неспособността на кредитополучателя да плати. Управлението на кредитния риск се осъществява чрез приложение на ефективни процедури за идентифициране, измерване и контрол на кредитните експозиции. Съгласно чл.21/1/ от Правилника за кредитната дейност банката прилага система за присъждане на комплексен кредитен рейтинг на кредитополучателите, съответстваща на характера, размера и сложността на кредитната дейност, като ККР на клиент се определя от показателя „вътрешен кредитен рейтинг“ и от оценката на определени допълнителни показатели, с включването на които се цели постигането на пълен обхват на всички обстоятелства, които могат да окажат влияние върху способността му да обслужва задълженията си. По делото няма данни, че към момента на сключването на договора са били налице предпоставки, водещи до увеличаване на кредитния риск, които са били пренебрегнати от ответниците, в качеството им на представляващи банката – кредитодател – напр. кредитоискателят да е бил кредитно задлъжнял, неплатежоспособен или с лош кредитен рейтинг, поради което не може да бъде направен извод, че изначално с действието на ответниците по сключването на сделката, банката е била поставена в риск за невъзможност да събере вземанията си. По отношение на твърденията, че решението е взето, без да е извършен анализ и оценка на обезпечението и без да е налице учредено обезпечение, съдът намира следното: В чл. 15, ал. 1 ПКД е предвидено, че в зависимост от степента на кредитния риск при сключване на кредитни сделки, Банката спазва принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска. Достатъчно е обезпечението, чиято стойност покрива оценения от Банката кредитен риск /чл. 15, ал. 2/. Ликвидно е обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко време на действието на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена /чл. 15, ал. 3/. Съгласно чл. 16, ал. 1, кредитната политика на Банката е ориентирана предимно към корпоративни клиенти, без това да я ограничава и по отношение на други кредитоискатели с доказана ефективност на кредита. В чл. 16, ал. 3 е предвидено, че при сключване на кредитните сделки Банката, освен активите и пасивите на кредитоискателя, взема предвид създадената търговска организация, клиентската структура, пазарния дял, степента на развитие на дейността на клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име. Гореизложеното обосновава извода, че преценката за достатъчността на обезпечението се прави въз основа на преценка на покритието на кредитния риск и зависи от степента на развитие на дейността на клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име. Предоставянето на кредити на новоучредени търговски дружества, каквото е процесното е високорискова дейност, която е в предмета на дейност на търговските банки, с цел получаване на приходи от тази дейност, поради и което преценката за възвръщаемостта на кредита не може да бъде поставена единствено в зависимост от предоставените обезпечения. Тъй като се касае за новоучредено дружество при преценката следва да се изхожда от бъдещите приходи, които дружеството би получило, които следва да са документално обосновани, а преценката за документалната обоснованост се извършва от звената в банката, на които е възложена тази дейност, като в договора са предвидени обезпечения, т.е. кредитът не е предоставен при липса на обезпечения. Страните са уговорили, че кредитополучателят се задължава да осигури учредяването в полза на банката на следните обезпечения: а/ особен залог по реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, произтичащи от договори по конкретно посочени разплащателни сметки, сключени с банката и б/ в срок до 25.08.2013 г. кредитополучателят се задължава да осигури учредяването в полза на банката на ипотека и/или залог допълнително уточнени между страните, обезпечаващи вземанията на банката по договора. Законът предоставя свобода на договарянето на страните по сделката, а така уговорената клауза, не противоречи на закона и поради това не може сама по себе си да обоснове извод за проявено от ответниците неполагане грижата на добър банкер и застрашаване интересите на банката с уговаряне на неизгодни за нея условия. От правилата и вътрешните актове на банката е видно, че уговаряните при сключване на кредитните договори обезпечения, подлежат на индивидуална преценка за всеки клиент поотделно като конкретните вид и брой на обезпечения се определят по целесъобразност. В случая страните са избрали изпълнението на задълженията на кредитополучателя да бъде обезпечено с реален залог върху негови вземания от банката по сметките му.Този вид обезпечение е допустим, видно от представената от самия него Методика за оценка на обезпеченията, като залогът е учреден в изискуемата писмена форма. Дори да се приеме, че така уговореното обезпечение е в противоречие с обичайната търговска практика, такова заключение не би могло да обоснове извод, че с действията по уговарянето му ответниците са поставили банката в риск при предварително предвидима от тях невъзможност кредитополучателят да погасява кредита си, тъй като кредитния рейтинг на дружеството е ВВВ, видно от декларация за открити банкови сметки /л.650/ е, че дружеството има три банкови сметки в банката, а постъпленията по тях са предпоставени от данните за облигационна връзка с „Глас индъстри“ АД и съвместното участие в производството на „СФС“, гр.Парачин, Република Сърбия. Видно от представените отчети за 30.06.2014 година /л.668/ дружеството има активи на стойност 84535 /хил./лв., а видно от представеният Анекс 1/19.02.2014 година /л.34/ е, че страните се договарят в параграф 3, че срокът за допълнителни обезпечения се удължава до 25.07.2014 година. Безспорни са обстоятелствата, служебно известни, че с решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, на основание чл.115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, чл. 116, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 ЗКИ, „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, за срок от три месеца е спряно изпълнението на всичките задължения и е ограничена дейността, като е забранено извършването на всички дейности съгласно лиценза за извършване на банкова дейност., а с решение № 114 от 16.09.2014 г. срокът на специалния надзор е продължен до 20.11.2014 г. С решение № 138 на Управителния съвет на БНБ по протокол № 27 от 6.11.2014 г., обявено по партидата в търговския регистър на 7.11.2014 г., е отнет лицензът на „КТБ“АД за извършване на банкова дейност. Считано от датата на поставяне на банката под специален надзор се прекратяват правомощията на ответниците т.е. неизпълнението на това задължение не е в причинно-следствена връзка с тяхното поведение. Обективно се установява, че кредитът е обслужван до поставянето на банката под особен надзор, което показва, че твърдението за неположена от ответниците добра банкерска грижа и неупражнен достатъчен контрол при разрешаване и сключване на договора и предоставянето на средствата по него е неоснователно. По делото не са установени и останалите елементи от фактическия състав на увреждането – настъпила вреда за банката и причинна връзка между нея и поведението на ответниците. Действието по сключване на договор за банков кредит е в изпълнение на обичайната търговска дейност на банката и поради това само по себе си, въпреки съдържащото се във волеизявлението на представляващите я лица разпореждане със средства на банката, не води автоматично до намаляване на патримониума й, а само трансформира паричните средства в нематериален актив за банката – лихвоносно парично вземане. Поради това с факта на отпускането на кредитните средства би възникнала вреда за банката само в случай, че още към този момент те са били невъзвръщаеми по принцип, какъвто би бил случаят с предоставяне на средства на несъстоятелен търговец или на несъществуващо лице. В случая няма спор, че кредитополучателят е съществуващо юридическо лице, стопански субект, осъществяващ търговска дейност на територията на страната, не се твърди, нито се установява същият да е бил в състояние на неплатежоспособност при сключването на договора или да е бил в невъзможност да посреща задълженията си. Ищецът не е доказал, че са положени всички дължими действия по реализиране правата срещу длъжника, включително и чрез упражняване правата на длъжника му срещу неговите длъжници, каквито са налице от доказателствата поделото /л.290-л.294; л.1137-л.1144/. При бездействието на същия да си ги събере кредиторът „КТБ“АД/н/ разполага с косвения иск по чл.134 ал.1 ЗЗД, правото на какъвто няма данни да е било упражнено чрез синдика на банката. Доколкото ищецът дължи да установи при условията на пълно и главно доказване, че е изчерпал всички възможни средства за удовлетворяване на вземането му, липсата на такова е пречка да бъде формиран извод за настъпила за банката вреда, която по същността си представлява недостиг в имуществото, който не може да бъде запълнен. С оглед изложеното констатираното от синдика след откриването на производството по несъстоятелност на банката неизпълнение от страна на кредитополучателя не може да бъде прието като пряка последица от не/предприети съобразно изискванията в правилата на банката, действия/бездействие на ответниците в разрез с възложения им обем от задължения с оглед позицията им на нейни администратори – по сключване, обезпечаване, контрол и мерки по принудително изпълнение на задълженията по договора за кредит, сключен от тях. Това налага извод за липса на пряка причинна връзка между съответни деяния на ответниците и евентуална вреда за ищеца. Отделно от горното от представеното съобщение за продажби чрез търгове с тайно наддаване /л.865-л.870/ е видно, че на 24.06.2020 година под търг No-9 е обявено за продажба остатъчно вземане на „Болкан глас“ АД, представляващо неустойка върху просрочени лихви по договора за банков кредит, като в обявлението е посочено, че е издадена заповед за незабавно изпълнение, която е влязла в законна сила, а с постановление за възлагане от 29.11.2017 година на Председателя на УС на ФГВБ вземането е възложено на трето лице купувач в рамките на проведена през 2017 година продажба на имуществените права на банката по реда на чл.85 и сл. ЗБН. Видно от представеното на л.563 извлечение от счетоводна сметка е извършено осчетоводяване, съгласно което експозицията по кредита е отписана, въз основа на заповед З-366/31.05.2017 година на синдиците на КТБ АД/н/ и постановление за възлагане на ФГВБ 7-0048/29.11.2017 година и приемо-предавателен протокол от 12.01.2018 година. Счетоводното записване съставлява частен свидетелствуващ документ и удостоверяващ неизгоден за страната факт, поради което съставлява доказателство, че в патримониума на банката не съществува вземане по договора за кредит към „Болкан глас“ АД, поради което и вреда в твърдяния по исковата молба размер не съществува, като тежестта за доказване факта на вредата, при условията на пълно и главно доказване лежи върху ищеца, а насрещно доказване не е проведено. Наличието или липсата на вземане е въпрос по съществото на спора и касае активната материално-правна легитимация на иска, а не процесуалната легитимация и не съставлява условие по допустимостта на иска каквито твърдения и искане са отправени от ответниците до съда. Поради липса на установените предпоставки предявените главни искове се явяват неоснователни, а доколкото мотивите за отхвърлянето на същите не се основават на извод за липса на уговорена или произтичаща от закона солидарна отговорност на ответниците, неоснователни се явяват и предявените на същото основание, но при условията на евентуалност, искове за разделното им осъждане. По изложените по-горе съображения следва да се отхвърлят и исковете за вреди от подписването на Анекс №2. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, въззивникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по въззивното обжалване на основание чл. 57 ал. 6 от ЗБН, възлизаща в размер на 1719174.57 лв. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Софийският апелативен съд