Решение № 2704 от 9.7.2018 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 248/2018 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Й.А. А., ЕГН: ••••••••••, •••, ••• № •, с която е предявен иск за осъждане на ответника Р.А. А., ЕГН: ••••••••••, ••• да заплати на ищеца сумата от 16 500 лв. – главница, представляваща половината от заплатена цена на недвижим имот – ••• имуществена общност, преведена по банкова сметка ••• Р.А. и представляваща изключителна собственост на Й.А. А., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на 14.02.1998 г. са сключили с ответника граждански брак, като по време на брака през • г. са закупили недвижим имот – •••, находящ се в гр. •••, ул. „•••“ № •, ЕТ •, ОБЕКТ •, разположен в поземлен имот с идентификатор 56784.511.60 при брой нива едно с площ 32, 50 кв.м., състоящ се от една стая, склад и тоалетна, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Ищецът твърди, че участвал в закупуването на имота с парични средства, труд и грижи за семейството. На •••страните прехвърлили собствеността върху имота за сумата от 33 000 лв., която била преведана на банковата сметка на ответника в Банка ДСК ЕАД. От този момент единствено ответникът можела да се разпорежда с преведената сума, като тя непрекъснато теглила големи суми по размер и се разпореждала с тях, както намери за добре вкл. и за организиране на охолни екскурзии и вояжи, като не се съобразявала с мнението на ищеца за общите им средства. Към настоящия момент страните се сочи, че са в процес на развод. Твърди се, че многократно са отправяни покани до ответника за изплащане на половината сума, която ищецът счита за своя лична собственост, но това не дало резултат. С оглед изложеното се моли предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски. Ответникът в писмен отговор по чл.131 ГПК оспорва иска, като сочи, че получената от продажбата на недвижимия имот сума е 28 000 лв., а не както се сочи в исковата молба 33 000 лв. Не се спори, че сумата е преведена по банковата сметка на ответника със съгласието на ищеца. Твърди се, че получената сума е изразходвана за нуждите на семейството, като с нея е закупен лек автомобил на големия син, заплатени били разходите по абитуриентската му вечер и бил направен ремонт на семейното жилище и особено на стаята на децата. С парите освен това бил закупен климатик и мебели, като и били посрещани нужди на семейството, включително се заплащали и режийни разходи. Твърди се, че ищецът не е участвал в посрещането на разходите на семейството, като нито е плащал ток, нито е закупувал храна. ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното: От приетия по делото, като доказателство нотариален акт от •••се установява, че страните по делото са прехвърлили собствеността върху придобития в режим на СИО недвижим имот, находящ се в гр. •••, за което е платена продажна цена в размер от 28 000 лв. Уговорено е цената да се плати от Купувача М.Т.Б. по банкова сметка, ••• Р.А. А. по съгласие и искане на продавачите. Не се спори и от приетите като доказателства извадки от банковата сметка, открита на името на ответника се установява, че на •••по сметката са преведени от купувача сумата от 28 000 лв. за покупка на недвижим имот и сумата от 5 465 лв. за покупка на движими вещи. След тази дата в периода от 11.10.2016 г. до 12.06.2017 г. са теглени периодично суми от сметката на Р.А., като само пет от тегленията надвишават сумата от 1000 лв.- общият сбор на изтеглените суми за периода от осем месеца е около 9 000 лв. На 12.06.2017 г. е изтеглена сумата в размер от 5 000 лв. На 10.07.2017 г. е изтеглена сумата от 2000 лв. На същата дата сумата от 10 000 лв. е преведена по друга сметка на срочен депозит за 1 месец. На 30.08.2017 г. сумата от 5 000 лв. е трансферирана от депозитната сметка. В периода до 10. 10.2017 г. са теглени периодично суми в размери до 400 лв., като на 10. 10.2017 г. е изтеглена сумата от 1200 лв. На същата дата е закупен и климатик на стойност 1300 лв., който се сочи че е доставен на адрес: гр. •••, бул. “••••” № •. На 16.10.2017 г. от депозитната сметка на ответника е трансферирана сумата от 4 500 лв., която е изтеглена от ответницата през октомври месец 2017 г. т.е. преди прекратяване на брака между страните по делото. Не се спори и от приетите доказателства се установява, че през 2017 г. ответницата е депозирала искова молба за развод, в която твърди, че в последните години отношенията им са се влошили. Образувано е гр.д. № 17070 по описа за 2017 г., по което е постановено решение, влязло в сила на 19.04.2018 г., с което гражданският брак между страните е прекратен. Ищецът е осъден да заплаща на непълнолетното дете П.Й.А. месечна издръжка в размер на 26.10.2017 г. - датата на завеждане на исковата молба в размер на 150 лв. на месец. В решението е отразено, че семейното жилище, находящо се в гр. •, бул. “••••” № • е лична собственост на съпругата- ответника по делото. На 13.12.2017 г. е връчена на ответницата нотариална покана, с която ищецът я кани в 7 дневен срок от получаване на поканата да му заплати половината от получената от продажбата на имот СИО сума, а именно сумата в размер от 16 500 лв. В подкрепа на твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, че получената сума е изразходвана за нуждите на семейството - лек автомобил на големия син, абитуриентска вечер, ремонт на семейното жилище, най - вече детската стая, режийни разходи и издръжка на децата и семейството е разпитан св. А. А. - пълнолетно дете на страните по делото. От разпита на свидетеля се установява, че последните две години е живял с родителите си в апартамента на бул. ••••. През 2016 г. родителите му продали имот в кв. ••, в който живеела баба му, за което получили сумата от около 30 000 лв., с която сума разполагала единствено майка му - ответник по делото. Свидетелят не знае с какви средства е бил закупен този апартамент. Свидетелят посочва, че с тази сума е направен основен ремонт в апартамента, купили му кола, направили абитуриентски бал, като майка му покривала всички сметки. Свидетелят посочва, че от родителите си знае, че ремонтът, включващ стени, тераси, климатици, мебели, дори ремонт на покрива е бил над 10 000 лв. Стойността на закупения за свидетеля автомобил била 5 000 лв., като св. А. твърди, че баща му е бил съгласен за тази покупка, като не харесвал марката на закупения автомобил. Ответницата била заплатила и нотариалните такси и сумата от 300 лв. - за застраховка автокаско. Впоследствие автомобилът изгорял и му изплатили обезщетение в размер на 4000 лв. Посочва, че през 2016г. е бил 12 ти клас и е бил абитуриент, като майка му е заплатила разходите по абитуриентската - облекло, ресторант, екскурзия - общо около 1300 лв. Свидетелят посочва, че работи и учи задочно, като семестриалните такси са заплатени от майка му и са на обща стойност от около 820 лв., включващи и такса за записване в университета - 100 лв. Свидетелят твърди, че през периода от 2016-2017г. майка му е заплаща всички консумативни разходи и средствата, необходими за издръжката на него и брат му, като заплатата й в размер на 350 лв. - 400 лв. не била достатъчна за покриването им и съответно тя използвала средствата, получени от продажбата на имота СИО. Свидетелят посочва, че родителите му не са били в добри отношения, като е чувал баща си да казва, че когато майка му даде половината пари от апартамента, тогава ще плаща и сметки. Не се установяват от показанията на свидетеля, ответницата да е осъществявала други пътувания освен екскурзия до •• за рождения й ден през 2017 г. на стойност около 400 лв., но доколкото се твърди, че същата работи, то не би могло да се приеме, че тази екскурзия е заплатена единствено чрез средствата, придобити от продажбата на апартамента. Свидетелят твърди, че майка му не взема пари от баща му за разходите. Освен разходите за семейството свидетелят посочва, че майка му е заплащала и заем, който вече е покрит. В подкрепа на някои от твърденията на ищеца, изложени в исковата молба са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. И.С.- негов ••. Установява се, че с ищеца се познават от 20 г. и работят заедно, като свидетелят е работил като ••в •••, а ищецът, като ••. В тази връзка съдът напълно кредитира показанията на свидетеля, въпреки, че не се установява да са били в трудови правоотношения с един и същи работодател. Още повече, че ответницата не твърди, че ищецът не е работил, а единствено, че не е посрещал разходите за семейството през последните години. Установява се, че през 2002 г. - 2003 г. страните са закупили •••, като за осигуряване на средствата за покупката са изтеглили и заем, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. А., който посочва, че майка му имала заем, който изплащала до скоро. През 2008 г. ищецът и свидетелят станали поръчители на някаква жена, която не си заплащала дължимите суми по кредита, което довело до възбрана на притежаваната от ищеца част от закупения •••. Свидетелят твърди, че той заплатил задълженията на жената, защото ищецът искал да продаде апартамента. От ищеца знаел, че сумата, получена от продажбата на апартамента е 33 000 лв. Потвърждава се установеното от разпита на св. А., че през процесния период е извършван ремонт на семейното жилище, което е било в лошо състояние. Това се случило миналата година есента – лятото, когато са изтеглени средствата от банковата сметка на ответницата. Свидетелят посочва, че от ищеца знае, че средствата са вложени в апартамента на ответницата, който е нейна лична собственост - наследство от баба й. Според свидетеля ищецът е давал получените за труда си пари, включително и чрез допълнителен труд - строително монтажни работи за издръжка на семейството си. Свидетеля посочва, че ищецът споделял с него, че отношенията му с ответницата се влошили, като тя заявила, че няма да му даде нито една стотинка от продажбата на апартамента. Ищецът споделял със свидетеля, че не бил съгласен с покупката на толкова скъп автомобил за сина си, както и с начина, по който ответницата се разпореждала с получените от продажбата на апартамента пари. Свидетелят посочва, че към настоящия момент ищецът не е в добро финансово положение, като получава доход в размер на 500-600 лв.- месечно, плаща квартира и издръжка. Съгласно чл. 30 СК п ри развод всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата. В случай, че съпругът, който не е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства той разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК. К огато единият съпруг претендира само връщане на онова, което е дал по време на брака и с което другия съпруг се е обогатил, съдът е длъжен да разгледа спора на основата на неоснователното обогатяване, поради което принципно искът по чл.5 9 ЗЗД е допустим е дадено в решение № 238 от 6.02.2017 г. по гр.д. № 1454/2016 г., IV г.о. В настоящия случай ищецът е избрал да защити правата си по реда на чл. 30 СК, като е поискал да му бъде възстановена половината от платената продажна цена за апартамент в режим на СИО, преведена по банковата сметка на ответницата, лична нейна собственост, съгласно разпоредбите на семейния кодекс. За да бъде уважен искът по чл. 30 СК е необходимо вещите за упражняване на професия или на занаят, вземанията на другия съпруг, съответно вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие, да са на значителна стойност. Практически само придобиването на лично имущество на значителна стойност предполага принос, който по своите мащаби или естество да не може да се квалифицира като дължима ••• взаимопомощ. В настоящия случай безспорно се касае за имущество на значителна стойност, като преведената по банковата сметка на ответницата сума е значителна с оглед на финансовите възможности на страните по делото и икономическата обстановка в страната. Следва да се прецени дали са налице останалите предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно ищецът да е допринесъл в придобиването на имуществото под някоя от формите, предвидени в закона, както и доколкото искът е предявен преди прекратяване на брака, то дали към този момент ответницата с поведението си е застрашавала интересите на ищеца или на децата. Действително по делото се установява, че посочената от ищеца сума е била заплатена по банковата сметка на ответницата в резултат на продажбата на недвижим имот в режим на •••имуществена общност, но тази сума се установява, че е изразходвана за нуждите на семейството, като към датата на депозиране на исковата молба същата не е налична по банковата сметка на ответницата и съответно твърдяното от ищеца вземане, лична собственост на съпругата, от което той твърди, че притежава половината не е налично. Не се доказаха по безспорен и категоричен начин, че средствата по банковата сметка на ответницата са изразходвани по начин, застрашаващ интересите на другия съпруг или на децата. Напротив от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът не разполага с добри финансови възможности, като получава доход в размер на 500-600 лв. месечно и живее на квартира. Считано от октомври 2017 г. е осъден да заплаща и издръжка на непълнолетното си дете в размер на 150 лв. месечно. От друга страна в периода след продажбата на недвижимия имот през 2016 г. в семейното жилище са извършвани множество ремонти, като св. С.заявява, че този апартамент е „бил в разруха“, а липсват доказателства ищецът да е разполагал със средства за осъществяване на тези ремонтни дейности. Възраженията на ищеца, че жилището, в което са извършени ремонтни дейности, е собственост на ответницата, не променят вида на разходваните средства от получената по банковата сметка на ответницата, като такива за задоволяване на семейни нужди, доколкото към момента на разходването на средствата, имотът е бил използван като семейно жилище. Доколкото е предявен иск за получаване на дял от имущество, лична собственост на другия съпруг – вземане по банкова сметка, •••, то и съдът не следва да преценява дали е налице обогатяване на единия съпруг за сметка на другия след прекратяване на сключения между тях граждански брак. В случая не се доказва нито вземането на ответницата да е налично към датата на предявяване на иска, нито сумата да е изразходвана за лични нужди на съпругата, а не за такива, касаещи издръжката на семейството и осигуряването на нормални условия на живот. С оглед гореизложеното съдът счита, че при разпределената му доказателствена тежест за това ищецът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване основателността на предявения иск, поради и което същият следва да се отхвърли. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер от 1500 лв. –заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения, съдът