Решение № 1676 от 24.4.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 178/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационната жалба, подадена от Изпълнителен директор на НАП София, против Решение № 287 от 12.11.2024 г. постановено по АНД №1139/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №769710-F746438/14.05.2024 г. В касационната жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се като неправилен изводът на въззивния съд, че не е налице нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН при съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. По подробно изложените доводи за наведените касационни основания се иска обжалваният съдебен акт да се отмени и да се постанови друг по същество, с който да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – „ЕС и ЕМ“ ЕООД гр. София, редовно и своевременно призован, не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага въззивното съдебното решение да бъде оставено в сила. Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Производството пред РС Казанлък се е развило по жалбата на „ЕС и ЕМ“ ЕООД гр. София против Наказателно постановление №769710-F746438/14.05.2024 г., издадено от Изпълнителния директор на НАП гр. София с наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 103 от Закона за хазарта /ЗХ/ за нарушение на чл. 9, ал. 6 от същия закон, за това, че при извършена проверка на 02.10.2023 г. по ЗХ в обект, представляващ „Игрална зала за организиране на хазартни игри с игрални автомати", находящ се в гр. Казанлък, площад „Севтополис“ № 3, с организатор на хазартни игри „ЕС И ЕМ“ ЕООД с ЕИК 103699108, е установено, че „ЕС И ЕМ“ ЕООД, в качеството си на лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ, е нарушило разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗХ, съгласно която: „Забранява се на игрална зала да се поставя наименование, различно от наименованието „Игрална зала за хазартни игри“. В хода на проверката при извършен оглед на входа на обекта не е открито поставено наименование „Игрална зала за хазартни игри“. На обекта е поставен надпис „Gaming Club“. Нарушението е извършено и установено на 02.10.2023 г. в гр. Казанлък, площад „Севтополис" № 3 и се доказва от направените в Протокол за извършена проверка на организатори на хазартни игри /ПИПОХИ/ № 0017274/02.10.2023 г., както и контролен лист по образец към /ПИПОХИ/ №0017274/02.10.2023 г. АУАН е съставен в отсъствие на нарушител съгласно чл. 40 от ЗАНН. Нарушението е извършено за първи път. На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх. № 26-Е-58 / 17.01.2024 г. За да отмени Наказателното постановление въззивният съд е приел, че АУАН не е бил предявен на нарушителя, защото не е подписан от управителя, на който срещу разписка е връчен само препис. Неподписването на АУАН от нарушителя е определено като непредявяване на административното обвинение, с което на жалбоподателя е отнета възможността да се запознае с вмененото му административно нарушение и да направи възражения срещу него при връчването на преписа, и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. За този извод съдът се е позовал на чл.43 ал.4 от ЗАНН, според който АУАН се изпраща на съответната служебна, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеене на нарушителя за предявяване и подписване, когато е съставен в отсъствие на нарушителя. Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено при неправилно приложение на чл.43 ал.4 вр. с чл.5 ЗАНН. От разписката на стр.12 по АНД № 178/25г по описа на РС Казанлък е видно, както е приел и въззивният съд, че управителят Б. И. е изписал трите си имена и срещу тях е сложил подписа си, с което е удостоверил самоличността и качество лицето, на което е връчен екземпляр от АУАН №F7464/01.12.2023г. Действително в съдържанието на АУАН се съдържа реквизит „подпис на нарушителя“ и „дата на подписването“, но когато АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, тогава той се изпраща за предявяване и подписване. Подписването на АУАН е понятие, което не се нуждае от разбиране, защото е ясно, че се касае за действие по поставяне на саморъчен подпис от лицето, срещу което е образувано производството. Предявяването на АУАН обаче се състои в изпълнение на действието по връчване на препис от него, съгласно чл.43 ал.5 вр. с ал.4 от ЗАНН, като по силата на чл.52 ал.2 от същия закон неизвършването на това действие – връчване на препис от акта, е абсолютна пречка за издаване на НП, съответно основание за неговата отмяна. С връчването на препис от подписания от актосъставителя и свидетеля АУАН, което е удостоверено от частния свидетелстващ документ – разписка, е изпълнено условието на чл.43 ал.4 вр. с ал.5 вр. с чл.52 ал.2 от ЗАНН и НП е издадено след като е осигурено правото на защита на дружеството. Като е отменил НП въззивният съд е постановил решение при неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл.222, ал.1 от АПК следва да бъде решено по същество. От събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът приема за доказано по безспорен и несъмнен начин извършеното нарушение на забраната по чл.9, ал.6 от ЗХ, за което в съответствие с чл.103 от ЗХ е санкционирано „Ес и Ем“ ЕООД, в качеството му на организатор на хазартни игри по смисъл на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ. Извършеното нарушение не може да се приеме за "маловажен случай", с оглед значимостта на охранявания обществен интерес. Предвиденият по отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както и отговорността при нарушения на ЗХ, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се отличават с по-висока степен на обществена опасност. От доказателствата по делото не се установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение от останалите нарушения от този вид. С оглед на изложеното процесното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д от ЗАНН, „Ес и Ем“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция за приходите възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита за двете съдебни инстанции, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП, в общ размер на 160лв. Мотивиран от горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора