Решение № 190 от 9.8.2023 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 35/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на И. Ф. С., ЕГН •••••••••• с постоянен адрес: ••••••••••••••••, чрез пълномощник адв. Т. П. Т. - АК- Бургас, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. С. Кофарджиев № 2 против Национален осигурителен институт– Териториално поделение Бургас, с адрес: гр. Бургас, бул. Стефан Стамболов № 126, с която е предявил установителен иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, с който желае съдът да признае за установено по отношение на ТП на НОИ – Бургас, че ищеца И. Ф. С. е работил през периода от 08. 11. 1985 г. до 03. 07. 1989 г. по трудово правоотношение, при пълен работен ден на длъжност “дърводелец“, VI-ти разряд, втора категория труд при пълен работен ден в „С.“ Карнобат“, преобразувано в М. ЕООД Карнобат - прекратено с решение от 10. 08. 2004г. по ф. д. №3861 / 1992г., като архивът на последното търговско дружество не е бил предаден на ТП на НОИ гр. Бургас при заличаването на същото дружество, поради това, че е бил изгубен или унищожен. Ищецът твърди, че по повод пенсионирането му по старост е поискал от НОИ гр. Бургас издаване на УП 15 /осигурителен стаж/ и УП 17 за посоченият период от документите на „С.“ Карнобат, където се съхраняват документите на заличените дружества, да му бъде издаден документ удостоверяващ съгласно нормативните изисквания стажа му, при което било установено, че липсват данни в документите на „С.“ Карнобат удостоверяващи осигурителен стаж и доход, приети в архивохранилището на ТП на НОИ гр. Бургас с изключение на данни за периода 01. 01. 1987- 31. 12. 1987 г., като по този начин трудовият му стаж от 3 годишни, 9 месеца и двадесет и пет дни останал неустановен. Твърди, че е работил в „С.“ Карнобат, което в последствие е правоприето от „М."-Карнобат - фирмата с общинско имущество, респективно от преобразуваното „М."-ЕООД гр. Карнобат - заличено с решение от 27. 10. 2006 г., като архива на последното търговско дружество е изгубен или унищожен, не е бил предаден на ТП на НОИ гр. Бургас при заличаването на същото дружество, поради и което липсват писмени данни за трудовия му стаж за процесния период. В исковата си молба ищецът посочва хронология на преобразуването на предприятието, в което твърди че е работил като представя доказателства за това. Твърди, че с протокол № 8 / 22. 06. 1989 г. ОНС гр. Карнобат е образувана фирма с общинско имущество с наименование „М.- Карнобат", като правоприемник на СП „БКС" гр. Карнобат и С. Карнобат. Така образуваната фирма с общинско имущество е регистрирана по реда на Указ 56 - с Решение от 09. 08. 1989 г. по ф. д. № 53 / 1989 г. по описа на Окръжен съд Бургас и същата фирма с Решение от 15. 06. 1992 г. по ф. д. № 3861 / 1992 г. по описа на Окръжен съд Бургас е преобразувана в „М."-ЕООД. С Решение от 10. 08. 2004 г. е била прекратена дейността на „М."-ЕООД и е открито производство по ликвидация. Твърди, че съгласно законовите разпоредби в рамките на откритото ликвидационно производство цялата трудово-осигурителна документация, в т.ч. трудови договори, допълнителни споразумения, ведомости за работни заплати и др. се предават-приемат от ТП на НОИ /архивохранилището на ТП на НОИ/ гр. Бургас. С Решение от 27. 10. 2006 г. е вписано заличаването на „М."- ЕООД. Освен посоченото, ищецът представя Трудова книжка, в която твърди, че е отбелязано, че е работил в С. Карнобат като дърводелец от 08. 11. 1985 г. до 03. 07. 1989 г., като е получавал за този период 7.46 лв. надница, респ. заплата и върху тези записвания е поставен един брой кръгъл печат на предприятието върху подписите на длъжностните лица и в частност на ръководителя на предприятието. Твърди също така, че представената трудова книжка съставлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж и е допустим разпит на свидетели по делото. Съдът е проверил исковата молба и е намерил същата за редовна и допустима за разглеждане, съобразно разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 от ГПК и е изпратил препис от нея, ведно с приложенията и на ответника ТП на НОИ - Бургас, на който е указал да даде писмен отговор в едномесечен срок, като му е указал задължителното съдържание на отговора по чл. 131 ал. 2 от ГПК и последиците от неподаването на отговора по чл. 133 от ГПК. В преклузивния месечен срок е постъпил отговор от ответното поделение на НОИ, чрез гл. юрисконсулт С. Ч.-П., с който е оспорена исковата молба, както се счита така предявената искова молба противоречи на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от ЗУТОССР, според която установяването на категория труд в настоящото производство е недопустимо. Твърди се, че съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) трудовият стаж по Кодекса на труда (КТ) се установява с трудова, осигурителна и занаятчийско-ученическа книжка или с удостоверение, издадено въз основа на изплащателни ведомости или партидни книги или други документи, удостоверяващи време, което се признава за трудов стаж по чл. 354 КТ сочи се, че удостоверяването на трудовия стаж може да стане и чрез специално удостоверение - УП-30, което се издава от работодателя, когато трудовият стаж на работника или служителя не е вписан в трудовата му книжка, непълно са отразени данните за неговата продължителност или други негови елементи. Посочено е, че съгласно чл. 347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и такъв правен характер има и издаденото от работодателя нарочно удостоверение УП-30, като и двата документа имат материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК - представляват писмено доказателство за изявленията, които се съдържат в тях. Твърди, че алтернативен начин за установяване на трудов и/или осигурителен стаж е този по съдебен ред, в рамките на исково съдебно производство по реда на ЗУТОССР и този ред е допустим и приложим, когато липсват официални документи по чл. 12, ал. 1 от НТКТС относно периоди от време, които се зачитат за трудов стаж и респ. официални документи по чл. 40, ал. 1 от НПОС за даден период от време, който осигуреното лице иска да му се признае за осигурителен стаж, но след като ищецът представя копие от трудова книжка, същият разполага с документ, регламентиран от законодателя, като такъв с който се удостоверява трудов и осигурителен стаж, и по тази причина искът за установяване на трудов/осигурителен стаж по съдебен ред е недопустим, тъй като такъв иск се предявява само ако такива документи не са съставени или са изгубени и унищожени. Сочи, че в представеното копие на трудова книжка, спорният стаж е нанесен и следователно е налице спор не за установяване факта на трудовия стаж, а до преценката на доказателствената стойност на представените документи, удостоверяващи съответния стаж. Счита се, че при това положение, процесуалния ред за защита на правата на ищеца не е по реда на ЗУТОССР, а евентуално чрез обжалване по административен ред на административния акт, постановен от пенсионния орган. Освен това твърди, че представеното към ИМ молба удостоверение с изх. № 5511-02-1 / 07. 01. 2020 г. от ТП на НОИ - Бургас, не обуславя допустимост на производството, тъй като в него е посочено, че за периодите м.11. 1985 г.- м.12. 1986 г. и м. 01. 1988 г. - м.07. 1989 г. разплащателни ведомости и трудовоправни документи на С. не са приети в ТП на НОИ - Бургас. По изложените съображения се счита иска за недопустим и се желае същият да бъде оставен без разглеждане, производството да бъде прекратено. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с ангажиран пълномощник. Подържа представената искова молба. По изрично разпореждане на съда, ищецът е представил декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, с която е декларирал като верни всички изложени в исковата молба обстоятелства. В съдебно заседание ответника не се представлява, с отговора на исковата молба е дал изрично съгласие делото да се разгледа в негово отсъствие. След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: От представеното удостоверение изх. № Ц 5509-02-457 / 19. 01. 2020 г. на ТП на НОИ Бургас, се доказва, че ищецът И. Ф. С. ЕГН •••••••••• е работил в С. за периода 01. 1987 г. до 12. 1987 г. включително, като посоченото удостоверение е издадено въз основа на разплащателни ведомости намиращи се в отдел ОА към ТП на НОИ гр. Бургас. От удостоверение изх. № 5511-02-1 / 07. 01. 2020 г. издадено от ТП на НОИ Бургас, в качеството му на орган, който приема и съхранява разплащателните ведомости и трудовоправни документи на осигурители с прекратена дейност без правоприемник и издава документи за осигурителен стаж и доход на осн. чл. 5, ал. 10 от КСО, е удостоверено, че за периода м. 11. 1985 г. м. 12. 1986 г. и м. 01. 1988 г. – м. 07. 1989 г. разплащателните ведомости и трудовоправни документи на С., не са приети в ТП на НОИ /отдел ОА/ гр. Бургас. От представените като доказателство Протокол № 8 / 22. 06. 1989 г. на Общински народен съвет Карнобат, Решение от 09. 08. 1989 г. по гр. дело № 53 / 1989 г. на Бургаски окръжен съд, Удостоверение по ф. д. № 3861 / 1992 г. на Бургаски окръжен съд се установява по безспорен начин, че фирма „М.“ЕООД е правоприемник на Общинска фирма „М.- Карнобат“, гр. Карнобат, която от своя страна е правоприемник на СП“БКС“ гр. Карнобат и С.- Бургас- С. гр. Карнобат. Също така се установява, че на 10. 08. 2004 г. дейността на „М.„ ЕООД е прекратена и е открито производство по ликвидация на дружеството, като срока за ликвидация е бил продължаван неколкократно. С решение от 27. 10. 2006 г. БОС е заличил „М. „ ЕООД. Архива на посоченото дружество не е предаден в ТП на НОИ и вероятно същият е загубен или унищожен, което обосновава и допустимостта на предявеният иск. Към исковата молба е представено копие от трудова книжка № 196 на името на И. Ф. С. ЕГН ••••••••••, която в последствие представена и в оригинал, както и удостоверение изх. № 4618 / 01. 11. 2018 г. на Община Ардино, област Кърджали, за идентичност на лице с различни имена от което е видно, че името И. Ф. С. и имената И. Ф. С.ев са имена на едно и също лице. Представено е и Удостоверение № 166 / 10. 05. 1996 г. на И. Ф. С. за повишаване квалификация, от което е видно, че на основание показания успех /протокол № 10 / 17. 02. 1987 г. /същият е придобил квалификация шести разряд по професия строител, специализация дърводелец. От така представената трудова книжка /стр. 14- 15/ се установява, че ищецът е работил в С. -5 Карнобат, дейност строителство, като дърводелец VI разряд от 08. 11. 1985 г. до 05. 07. 1989 г., и трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 326, т. 2 от КТ, като след датата на постъпването и датата на прекратяване на трудовия договор са положени подписи на ръководителя на предприятието и кръгъл печат на същото. В трудовата книжка не е посочена заплатата, тарифна ставка или надница. От ищеца И. Ф. С. е представена декларация по чл. 8 от ЗУТОССР. В хода на съдебното производство от съда са допуснати и разпитани двама свидетели притежаващи писмени доказателства, че са работили при същия работодател в процесния период. И двамата свидетели, показанията на които съдът кредитира, като логични последователни и не противоречащи на останалите писмени доказателства по делото посочват, че ищецът е работил в С. -5 Карнобат като дърводелец, шести разряд, на пълно работно време за периода 1985- 1989 г.. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТОССР, по реда на този закон не може да се установява размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход, както и при установен осигурителен стаж по реда на този закон, категорията труд се установява в производството по чл. 98 от КСО. Съгласно посочените разпоредби, искът в частта за приемане за установено, че ищецът е работил при условията на втора категория труд се явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. По отношение на останалата част от така предявеният иск, то настоящият състав намира същия за допустим, поради което и го е разгледал по същество. За да бъде уважена претенцията по чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, е необходимо да се установи, че за процесния период ищецът е работил в посоченото предприятие, както и работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и начина на заплащане на положения труд. Ищецът е представил и начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР, съставено през твърдения период на трудовия му стаж и това е именно представената като копие и оригинал трудова книжка № 196 на името на И. Ф. С. ЕГН ••••••••••, от което може да бъде направен извод, че вероятно такъв стаж е налице. От представената трудова книжка се установява наименованието на фирмата и местонахождението на предприятието, вида му на дейност, длъжността на която е работил ищецът и притежавания от него разряд, както и датата на постъпване на, датата на прекратяването на трудовия договор и основанието за това прекратяване, като в необходимите графи са положени подпис на ръководителя и кръгъл печат на предприятието. Освен това ищецът е представил и Удостоверение № 166 / 10. 05. 1996 г. на името на И. Ф. С. за повишаване квалификация, което съответства на вписаното на стр. 6 в трудовата книжка – номер на протокол и дата на същия и придобитата квалификационна степен- VI ти разряд. От показанията на разпитаните в хода на делото свидетели, безспорно се установяват вписаните в трудовата книжка обстоятелства, както и обстоятелството, че ищецът е работил на пълен работен ден. Съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ „Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя.“. Същата има материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК- представлява писмено доказателство за изявленията, които се съдържат в нея. В трудовата книжка липсва вписване относно размера на трудовото възнаграждение на ищеца за претендираният период, но същият е представил нарочна декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, с която е декларирал като верни всички изложени в исковата молба обстоятелства едно от които е и размера на трудовото му възнаграждение, което според исковата молба и декларацията е възлизало на 7, 46 лева надница, респективно заплата. Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото безспорно се установи в съответствие с чл. 5, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от ЗУТОССР, че работодателят на ищецът е прекратил дейността си и няма правоприемник, както и че в архива на ТП на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищеца стаж. Установи се също, в съответствие с разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 5 и ал. 4 от ЗУТОССР, че И. Ф. С. е бил назначен в С.- 5 Карнобат на 08. 11. 1985 г. на длъжност "дърводелец- VI- ти разряд“ и е работил без прекъсване до 03. 07. 1989 г. на пълно работно време. Гореизложеното налага извода, че претендирания от ищецът трудов стаж следва да бъде признат по отношение на ТП на НОИ Бургас, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на ищеца, поради което разноски на ищеца по настоящото производство не следва да бъдат присъждани. Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд