РЕШЕНИЕ

№ 772

Пазарджик, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ГЕОРГИ ВИДЕВ Членове: СВЕТОМИР БАБАКОВ ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЯНЕВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ВИДЕВ кнахд № 20237150701160 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на С. С. Д. от ••• против Решение № 72 от 28.09.2023 г., постановено по нахд № 192/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което решение е потвърдено Наказателно постановление № 36-0000687 / 17.10.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, с което постановление за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, на основание същата разпоредба на касатора е наложена глоба в размер на 2 000 лв.

Касаторът – С. С. Д. – моли да бъде отменено обжалваното решение и наказателното постановление. Излага съображения за нарушения на материалния закон и процесуалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Поддържа жалбата и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема становище по правния спор.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно. Предлага касационният съд да го остави в сила.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство, извършеното деяние не е маловажно, а наложеното наказание е определено в законосъобразен размер.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Действително касаторът в качеството си на водач на МПС от категория N3 (т.е. товарен автомобил с технически допустима максимална маса над 12 000 кг) е извършил обществен превоз на товари без да има издадено за автомобила удостоверение за извършване на такъв превоз, нито заверено копие от лиценз на Общността.

Фактът на осъществяване на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните гласни и писмени доказателства, а и касаторът не оспорва, че към момента на проверката не е притежавал удостоверение или лиценз.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Несъстоятелни са доводите му, че в случая не е налице „обществен превоз на товари“, тъй като не е установено превозът да е бил възмезден, а е представлявал приятелска услуга в полза на лицето – собственик на превозваната дървесина. Правилни в тази връзка са аргументите на съда, че за квалифицирането на процесния превоз на товари като „обществен“ е достатъчно установеното обстоятелство, че е извършен не за сметка на касатора, а за чужда сметка – за сметка на собственика на превозвания товар. Този извод безспорно следва от разпоредбата на §1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗАП, даваща легално определение на понятието „обществен превоз на товари“. Тази разпоредба предвижда следното:

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.

Законовият текст е пределно ясен и от него несъмнено следва, че двете обстоятелства „чужда сметка“ и „заплащане и икономическа облага“ са алтернативни и наличието на което и да е от тях придава на превоза качеството „обществен“. Затова е ирелевантно обстоятелството, дали касаторът е получил или не заплащане или друга икономическа облага от собственика на дървесината.

Неправилен е и доводът на касатора, че в АУАН и в НП не е посочена допустимата максимална маса на товарния автомобил, а тази маса е уточнена едва в съдебно заседание с разпита на свидетелите. И в двата административнонаказателни акта е посочена категорията на моторното превозно средство – N3. Тази категория е посочена в чл. 149, т. 3, б. в) от ЗДвП, който предвижда следното:

Чл. 149. За нуждите на одобряването на типа, превозните средства се делят на следните категории, обозначени с латински букви:

3. категория N – моторни превозни средства, проектирани и конструирани основно за превоз на товари: в) категория N3 – превозни средства от категория N с технически допустима максимална маса над 12 t;

Тоест посочването на категорията на МПС, в случая N3, означава, че същото се използва за превоз на товари, а технически допустимата му максимална маса е над 12 т. Не е нарушено правото на защита, тъй като водачът на МПС следва да е наясно от категория е управляваният от него автомобил, съответно какво е неговото предназначение и какъв е размерът на технически допустимата му максимална маса.

Несъстоятелно е и възражението, че не е изследван въпросът дали касаторът не е земеделски производител, „което го освобождава от вписване на т.а. в лиценз и издаване на удостоверение“ – чл. 6, ал. 3, във връзка с чл. 12б, ал. 10 от ЗАП. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от ЗАП изброява изключенията, при които не се изискват лиценз и удостоверение за регистрация за обществен превоз на товари. Напротив, нормата на чл. 12б, ал. 10 от ЗАП също въвежда изключение за издаден лиценз по отношение на земеделските стопани но за друг вид превоз – превоз на товари за собствена сметка. Тоест в настоящия случай е ирелевантно дали касаторът е регистриран като земеделски стопанин, тъй като му е вменено като нарушение и е установено, че извършеният от него превоз е за чужда сметка.

Неоснователно е и възражението за маловажност на извършеното деяние. Според касатора маловажността се обуславя от подбудите за извършване на превоза (услуга на приятел за превозване на дърва за огрев), предприетите след проверката действия за издаване на лиценз за процесното МПС (издаден 7 дни по-късно) и незначителните такси за издаване на същия. Посочените обстоятелства не биха могли да бъдат приети за смекчаващи. Извършването на приятелска услуга не би могло да се счете за извинителна причина за извършването административното нарушение. Законът поначало предвижда превозът да се приеме за обществен ако е за чужда сметка, като е ирелевантна причината за извършването му. Освен това, с извършения в нарушение на закона превоз не са спасени или защитени някакви значителни частни интереси, които да са противопоставими на засегнатите обществени отношения по осигуряване на отчетност и предвидимост на обществените превози на товари. Както правилно сочи районният съд извършеното нарушение е формално и в състава му не е включено настъпването на вредоносен резултат. В тази връзка е ирелевантно дали издаването на лиценза е обвързано или не със заплащането на такси. Издаването впоследствие на лиценз за моторното превозно средство не намалява обществената опасност на обществения превоз на товари, извършен от касатора. Следователно е правилен изводът на съда, че процесното нарушение не е със степен на обществена опасност, която да е значително по-ниска от обичайната за този вид нарушения.

Правилно е приета за законосъобразна и справедлива от съда и наложената глоба, която е предвидена от законодателя във фиксирания размер от 2000 лв.

Следователно, първоинстанционното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон и не е налице явна несправедливост на наложеното с НП и потвърдено от съда административно наказание.

Не са налице и процесуални нарушения, допуснати от районния съд. Противно на твърдението на касатора съдът е обсъдил изложените от страните доводи и мотивирано е приел, че наказателното постановление е издадено законосъобразно.

С оглед гореизложеното Административен съд, гр. Пазарджик