Решение № 23797 от 18.11.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5011/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. С., представляван от адв. П. В., срещу Решение № 1346 от 18.03.2024г. на Софийския районен съд, НО, 110-ти състав, постановено по НАХД № 16882/2023 г., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № VІ-02/16.11.2023г., издадено от началник сектор „ОП“ при 04 РУ - СДВР. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се сочи, че съдът погрешно е стигнал до извод, че е налице хипотезата „отиване към спортния обект във връзка със спортното мероприятие“, тъй като С. не е отивал към стадион „В. Л.“ във връзка с провеждането на футболната среща, а във връзка с организирания разрешен протест с начален час 17: 00 часа. С оглед на това счита, че не е осъществен състава на чл.21 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/. Иска се отмяна на решението на районния съд и на потвърденото от него наказателно постановление. В проведеното по делото съдебно заседание по делото касаторът не се представлява. Ответникът – началник сектор „ОП“ при 04 РУ – СДВР не изразява становище по касационната жалба и не изпраща представител в съдебното заседание. Участващият по делото прокурор от Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. - град, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, с оглед на което е допустима. По същество е основателна. С измененото от СРС наказателно постановление, на основание чл. 25, ал.1 от ЗООРПСМ е наложено на Б. Л. С. административно наказание глоба в размер на 1000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 21, т. 7 и т. 9, пр. 7 от ЗООРПСМ - за това, че на 16.11.2023 г., около 16.30 ч., в [населено място], на [улица]и [улица]преди провеждане на футболна среща на Национален стадион „В. Л.“, между националните отбори на България и У., с начален час 19: 00 ч., при придвижване към спортното съоръжение, с група фенове, Б. Л. С. носил в себе си 1 брой черна платнена маска за лице, с прорези за очите, която напълно покрива лицето 20 броя пиротехнически изделия - пиратки, червени на цвят с надпис “PUMA 2”, 1 брой факла и 1 брой, тип „римска свещ“. Районният съд е приел, че административнонаказателната отговорност на касатора е законосъобразно ангажирана, тъй като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, ред и форма, без да са допуснати в производството съществени процесуални нарушения. По съществото на спора е приел, че извършването на вмененото на лицето нарушение е безспорно установено и наложеното административно наказание е законосъобразно определено в предвидения минимален размер. По отношение носенето на маска решаващият състав на СРС е направил извод, деянието е несъставомерно, доколкото не е доказано носенето на маска, и е преквалифицирал деянието като нарушение на чл.21, т.9, пр.7 от ЗООРПСМ. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Неправилно районният съд е приел, че е осъществен състава на спортно хулиганство по чл.21, ал.9 от ЗООРПСМ. В конкретния случай по делото не се установява съставомерност на деянието по чл. 21 от ЗООРПСМ, тъй като не е доказано, че действията на касационния жалбоподател са били извършени на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие. Публично и широко медийто оповестено е, че футболната среща между Република България и Република У. на 16.11.2023г. е била планирана и се е провела без публика, поради което граждани не са били допускани на спортния обект или в спортната зона, по смисъла на т. 2 от §1 от ДР на ЗООРПСМ. В същото време, всеобщо известно е и че в деня на провеждане на футболната среща е бил предварително организиран и разрешен протест срещу ръководството на Българския футболен съюз, който протест е бил в непосредствена близост до Националния стадион „В. Л.“. Мястото, на което се е намирал касационният жалбоподател – на [улица]и [улица]действително е в близост до мястото, на което е щяла да се проведе спортната проява, т.е. до спортния обект, но именно там, пред стадиона, е било и мястото на провеждане на протеста срещу БФС. Нещо повече, протестът е бил с по-рано обявен час /17 часа/ от спортното мероприятие /19 часа/. За да е налице спортно хулиганство, трябва да е безспорно установено, че хулиганските действия са свързани конкретно със спортното мероприятие, а не са извършени във връзка с друго събитие, например с разрешения протест. В случая не може да се приеме за доказано, че в посочения час и на посоченото място Б. Л. С. е отивал към спортния обект във връзка с провеждането на футболната среща, а не в качеството му на протестиращ. При това положение действията на Б. С. дори и да представляват противообществена проява, не биха могли да бъдат квалифицирани като спортно хулиганство по смисъла на чл.21 от ЗООРПСМ. Като не е съобразил горните обстоятелства, районният съд неправилно е приел за доказано осъществяването на състава на нарушението, за което е санкциониран касационния жалбоподател, и е изменил наказателното постановление. С оглед на това решението му следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на наказателно постановление. При този изход на делото следва да бъде уважена претенцията на адв. В. - процесуален представител на касационния жалбоподател за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатската защита е безплатна и се предоставя при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и тъй като няма доказателства, които да опровергават тази договорка между страните, на адв. В. следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 800 лева за двете инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд София – град, ХІV касационен състав