Решение № 49 от 17.3.2025 г. на Районен съд - Велики Преслав по дело № 582/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод предявен от Г. И. Й. с ЕГН •••••••••• с адрес с.Р., общ.С., обл.Ш. ул.“Д.Й.“№40 срещу „Н.К.А.И.“ЕООД, ЕИК.........., със седалище и адрес на управление гр.Ш. бул.“В.П.“№6, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано по закон от С.Б.Ч.-управител осъдителен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2193.23 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/6 ид.част от недвижими имоти - поземлени имоти с идентификатори 62732.35.2, 62732.15.107, 62732.88.35, 62732.37.31, 62732.22.21, 62732.91.9 и 62732.33.22, находящи се в с. Р., собственост на ищеца без основание за стопанските от 2018 година до 2024 година, ведно със законната лихва на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата на предявяване на иска 26.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира и заплащане на направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответника не бил сключен договор за аренда на наследствени на ищцата земеделски земи и същата не е давала съгласие за сключване на такъв. Такъв Договор за аренда на земеделски земи е сключен на 20.11.2014 г. в гр.В.П., с нотариална заверка на подписите рег.№5677/2014 г. с акт №112, т.ХII на нотариус С.Н. с район на действие РС-В.Преслав с рег.№592 на НК и вписан в Служба по вписванията-В.Преслав по силата на който М.Р. Й., като наследник на 1/3 идеална част от поземлени имоти с идентификатори 62732.35.2, 62732.15.107, 62732.88.35, 62732.37.31, 62732.22.21, 62732.91.9 и 62732.33.22, находящи се в с. Р. ги е предоставила за ползване на ответника „Н.К.А.И.“ЕООД, ЕИК.........., със седалище и адрес на управление гр.Ш. бул.“В.П.“№6, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано по закон от С.Б.Ч.- управител за срок от 15 стопански години. Според ищцата посочения договор за аренда противоречи на разпоредбата на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, както ина разпоредбата на чл.32, ал.1 вр. с чл.30, ал.3 от ЗС, тъй като е сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50% от общите земеделски имоти и този договор не е противопоставим на другите съсобственици, включително и на ищцата. Поради което ищцата твърди, че въз основа на договора за аренда ответника се е обогатил неоснователно, като е ползвал без правно основание поземлени имоти с идентификатори 62732.35.2, 62732.15.107, 62732.88.35, 62732.37.31, 62732.22.21, 62732.91.9 и 62732.33.22, находящи се в с. Р., собственост на ищеца без основание за стопанските от 2018 година до 2024 година и което обосновава интереса й от предявяване на иска да й бъде заплатено обезщетение в размер на 2193.23 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 27.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, ответникът подава отговор, с който оспорва предявения срещу него иск. Сочи, че към датата на сключване на договора за аренда не е било налице ограничението по чл.3, ал.4 от ЗАЗ, поради което отношенията между съсобствениците следва да се уреждан съгл.чл.30, ал.3 от ЗС. Счита, че ответника не е придобил реални имуществени ползи за сметка на друго лице, поради което не е изпълнен състава на чл.59 от ЗЗД. За част от вземането прави възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното моли искът да бъде отхвърлен. Ответникът, чрез законния представител и чрез пълномощника в съдебно заседание поддържа становището по иска изложено в отговора. Допълва, че договора за аренда не е прекратен или развален по съдебен ред, поради което е валиден. Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и да му бъдат заплатени направените по делото разноски, съгласно приложен списък. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: На 20.11.2014 г. в гр.В.П. е сключен договор за аренда, с нотариална заверка на подписите рег.№5677/2014 г. с акт №112, т.ХII на нотариус С.Н. с район на действие РС-В.Преслав с рег.№592 на НК и вписан в Служба по вписванията-В.Преслав, с който М.Р. Й., като наследник на 1/3 идеална част от поземлени имоти с идентификатори 62732.35.2, 62732.15.107, 62732.88.35, 62732.37.31, 62732.22.21, 62732.91.9 и 62732.33.22, находящи се в с. Р. ги е предоставила за ползване на ответника „Н.К.А.И.“ЕООД, ЕИК.........., със седалище и адрес на управление гр.Ш. бул.“В.П.“№6, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано по закон от С.Б.Ч.-управител за срок от 15 стопански години срещу арендно плащане от 50 кг пшеница на декар или равностойността по пазарни цени, за стопанска година. С влязло в сила решение по гр.д.№61/2023 г. по описа на ВПРС са допуснати до делба 1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62732.35.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш. одобрени със Заповед РД[1]18-21/16.01.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 5497 кв.м., четвърта категория в местността "Малка Пиздица", трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план - 035002, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62732.35.5, 62732.35.3, 62732.35.1 и 62732.35.42; 2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62732.15.107 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш. одобрени със Заповед РД[1]18-21/16.01.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4320 кв.м., трета категория в местността "Тополата", трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - ливада, номер по предходен план - 015107, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62732.15.106, 62732.60.423, 62732.60.347, 62732.15.115, 62732.15.114, 62732.15.108 и 62732.15.109; 3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62732.88.35 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш. одобрени със Заповед РД[1]18- 21/16.01.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 14995 кв.м., пета категория в местността "Никулица", трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план - 088035, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62732.88.37, 62732.88.53, 62732.88.44, 62732.89.535, 62732.88.34, 62732.88.36; 4. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62732.37.31 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш. одобрени със Заповед РД[1]18-21/16.01.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 6999 кв.м., осма категория в местността "Керчова кория", трайно предназначение на земята - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена нива, номер по предходен план - 037031, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62732.37.30, 62732.37.43, 62732.37.42, 62732.37.32 и 62732.37.82; 5. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62732.22.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш. одобрени със Заповед РД[1]18-21/16.01.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 7001 кв.м., пета категория в местността "Агликов рът", трайно предназначение на земята - земеделска, начин на трайно ползване - нива, номер по предходен план - 022021, при съседи: поземлен имоти с идентификатори: 62732.22.20, 62732.22.31, 62732.22.30, 62732.22.22 и 62732.22.70; 6. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62732.91.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш. одобрени със Заповед РД[1]18-21/16.01.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 6041 кв.м., осма категория в местността "Под Божурица", трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - изоставена нива, номер по предходен план 091009, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 62732.91.12, 62732.91.14, 62732.91.21, 62732.91.8, 62732.91.513, 62732.91.10 и 62732.91.11; 7. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62732.33.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Р., общ. С., обл. Ш. одобрени със Заповед РД[1]18-21/16.01.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4137 кв.м., четвърта в местността "Катица", трайно предназначение на земята - земеделска, начин на трайно ползване - хмелници, номер по предходен план - 033022, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 62732.33.21, 62732.33.336, 62732.33.329 и 62732.33.23, ПРИ КВОТИ: 1/6 ид. част за Г. И. Й., 1/6 ид. част за Румен Величков Русев, 1/18 ид. част за Емилия Й. Братанова, 1/18 ид.част за Владимир Йорданов Гаголевичин, 1/18 ид.част за Йордан Георгиев Гаголевичин и 1/2 ид.част за „999 Екоенерджи“ ЕООД. От влязлото в сила решение и от представените в настоящото производство доказателства се установява, че ищата Г. И. Й., ЕГН: ••••••••••, с пост. адрес: с. Р., общ. С., обл. Ш. ул. „Доню Йорданов“ № 40 е съсобственик на посочените в договора за аренда имоти, като притежава 1/6 идеална част от същите, към датата на сключване на договора за аренда и към датата на депозиране на исковата молба. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Алинея 2 на същата разпоредба урежда иска, като субсидиарен – приложим, само когато ищецът няма друго правно средство за защита срещу ответника. В случая твърденията на ищцата са, че ответникът ползва частта от съсобствените й имоти без да има противопоставимо на тях основание и без да й заплаща обезщетение за това, поради което той се е обогатил със сумата от 2193.23 лв., представляваща арендно плащане за 1/6 идеална част от имотите за посочените стопански години, като ищцата е обедняла със същата сума, тъй като е била лишена от възможността да ползва земеделските си земи. Процесуалната допустимост на иска, както и неговата квалификация се извършва с оглед наведените от ищцата факти. В случая те сочат на предявен иск по чл. 59 от ЗЗД. Той е допустим, тъй като няма твърдение за други – облигационни или вещноправни отношения между страните, във връзка с които ищецата да има на разположение друг иск срещу ответника. Наличието на възможност за ищеца да защити своето право срещу определени лица, не изключва допустимостта на защитата на същото право по реда на чл. 59 от ЗЗД срещу обогатилото се лице. /в този смисъл т. 11 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, както и Решение № 75 от 15.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 770/2008 г., II г. о., ТК /. За успешното провеждане на иска по чл. 59, ал. 1 от ГПК и в съответствие с чл. 154 от ГПК в тежест на ищцата е да установи настъпването/ осъществяването на факт или група от факти, които са довели до обогатяване на ответника, в която връзка, те са обеднели, както и размера на обогатяването и обедняването. В случая ищцата твърди, че причина за обедняването й, респективно обогатяването на ответника е ползване от последния на частта от съсобствените й земеделски земи въз основа на договор за аренда, който не може да й бъде противопоставен. Спорният договор за аренда е сключен на 07.10.2015 г. и е в сила за 30 години, считано до 07.10.2045 г. По време на сключването му е приложим Законът за аренда в земеделието в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 14/20.02.2015 г. Характерът, обектът, страните и формата на договора за аренда са уредени в чл. 1 – чл. 3 от ЗАЗ. Към този момент законът не предвижда изискване за сключване на договора за аренда от собственик, или съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, както сега действаща норма на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ /ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. /. Относимата редакцията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, действаща до изменението и, обнародвано в ДВ бр. 13/2017 г. предвижда, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Следователно арендодател по договорът за аренда може да бъде само един от съсобствениците на арендованите земеделски земи, без значение какво е участието му в съсобствеността. Договорът обвързва страните по него и поражда предвиденото в закона действие. А отношенията във връзка с получените ползи от съсобствените имоти се уреждат между арендодателя и съсобствениците му по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС. В случая договорът за аренда е сключен от М.Р. Й., която е била наследник на Руси Йорданов Русев и е придобила по наследство 1/3 ид. ч. от арендованите имоти и е сключила валиден договор за аренда с ответника за срок от 15 години. Договорът е в изискуемата за действителността му писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните. Вписан е в Служба по вписвания – В.П. към агенцията по вписванията. Последното на основание чл. 3, ал. 5 от ЗАЗ / ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. /, както и съгласно § 7, изр. 2-ро от ПЗР към ЗИЗСПЗЗ /ДВ бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г. / осигурява противопоставимостта му на арендатори, сключили, респективно - вписали по-късно договор за аренда на същите имоти с друг съсобственик, както и на основание чл. 17, ал. 5 и ал. 6 от ЗАЗ - на последващи приобретатели на арендованите имоти или на вещни права върху тях. С § 6 от ЗИД на ЗСПЗЗ, обнародван в ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г. се изменя чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ. Новата редакция въвежда изискване договорът за аренда да се сключва от съсобственик или съсобственици, с участие в съсобствеността на арендованите земи поне 50 на сто, или пълномощници на такива. Няма спор, че арендодателя Мариела Й. по процесния договор, респективно приобритателя на земите които са били прехвърлени от нея на „999 Екоенерджи“ЕООД, не притежава 50% от собствеността на отдадените под аренда земеделски земи. Тяхното участие в съсобствеността е било 1/3 ид. ч., в последствие на приобритателя от 2016 г. ½ идеална част. Делът на ищцата в съсобствеността е 1/6 ид.част. § 7 от ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че когато договорът за аренда е сключен преди изменението само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията между тях се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Липсват изрични разпоредби, които да уреждат противопоставимостта на облигационното право на арендатора на правото на собственост на съсобствениците, които не са страна по договора за, аренда сключен преди изменението на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ от съсобственик с по-малко от 50% участие в съсобствеността. В Решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017 г., I г. о., ГК и Решение № 12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., ГК е прието, че по аргумент от чл. 32, ал. 1 от ЗС, договор за аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски имот, е непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично или мълчаливо /например, получавайки припадащата се на дела им част от арендните плащания/. Непротивоставимостта на облигационното право на ответника да ползва частта от земеделските земи на ищцата, на същото правомощие на ищцата, следващо от правото й на собственост, не е достатъчно за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Необходимо е наличието на обогатяване, респективно обедняване и връзка между тях. Лишаването на ищцата от възможността да ползва недвижимите си имоти има за последица невъзможността й да реализират доходи от тях, чрез събиране на гражданските или естествените им плодове. Следователно за нея е налице обедняване, равняващо се на дохода, с който тя би могла да увеличи имуществото си, ако ползва идеалната част от собствените си земеделски земи. За ответника, обаче не е налице обогатяване от ползването на земите, тъй като той го осъществява на възмездно правно основание – договор за аренда. Договорът за аренда е възмезден и за ползване на арендованите имоти арендаторът дължи възнаграждение. Такова е уговорено в договора и е установено плащането му на арендотеля през процесния период. Възмездността на отношенията между арендодател и арендатор, изключват неоснователното обогатяване на последния. Между обедняването на ищцата и ползването от ответника на съсобствените й земеделски земи, не е налице връзката, изискуема за осъществяване на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Причинно следствена връзка между обедняване и обогатяване е налице, когато те произтичат от един или от няколко общи факта/в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. В случая обедняването на ищцата следва от договор за аренда, сключен между арендодателя и ответника. Тя е лишена от възможността на ползва собствената си част от процесните недвижими имоти, като същевременно възнаграждението за ползването на последните се дължи от ответника, но не на тях, а на арендодателя. Не е налице, обаче следващо от същия договор за аренда обогатяване на ответника. Релевантните отношения за обедняването на ищцата са тези с нейните съсобственици, отдали земеделските им земи под аренда. Те получават полагащата им се част от гражданските плодове и се обогатяват неоснователно. За преодоляване на неоснователното разместване на блага, ищцата има на разположение иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС, което е и изрично предвидено в ЗАЗ. В посочения смисъл са Решение № 60100 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д.№ 165/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 50290 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4537/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 190 от 7.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1928/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 804 от 21.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2535/2019 г., IV г. о., ГК и др. Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за изцяло неоснователни, поради което следва да бъди отхвърлен. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, което е в минималния предвиден в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) чл.7, ал.2, т.2 от същата. По изложените съображения, съдът