Решение № 2492 от 27.5.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 2430/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН. Образувано е по жалба на „••срещу Наказателно постановление (НП) № 2 от 11.01.2024г., издадено от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на юридическото лице на основание чл. 105в, ал. 2, вр. ал. 1 ЗПУ е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл. 68, вр. чл. 22 от ЗПУ. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се твърди, че към момента на проверката дружеството „Силейн” ЕООД, с което жалбоподателят има сключен договор по чл. 22 ЗПУ, извършвал единствено дейност по доставка на куриерски пратки до краен получател, която не била свързана с извършване на плащания. Моли се НП да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Моли за отмяна на атакувания акт. Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли НК да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства и направените доводи, намира следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуални легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното: •• е вписано в публичния регистър на КРС на оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1-3 от ЗПУ. На 10.03.2023г. дружеството в качеството си на „възложител” сключило договор със „•• като „изпълнител”. Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора – възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извършва срещу възнаграждение, със собствени средства и персонал и в собствен офис следните услуги: приемане на куриерски пратки от подател; доставка на куриерски пратки до краен получател; допълнителни услуги, съпътстващи куриерската услуга, съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2, неразделна част от договора. Съгласно уговореното в договора – чл. 1, т. 2 – обектите за извършване на услугите по чл. 1 са със следните адреси и със следното работно време: гр.•• – магазин с работно време от понеделник до неделя от 07, 00ч. до 21, 00ч. Съгласно чл. 9 от договора – срокът му бил една година. В Раздел III, чл. 6-8 от договора били уговорени условията на отчитане от страна на изпълнителя на получените от наложен платеж суми на Възложителя. Съгласно чл. 10, т. 4 от договора – изпълнителят се задължава да събира и плаща от името на Възложителя суми от допълнителна услуга „Наложен платеж“, като събраните суми от наложен платеж се предават на Възложителя при условията и сроковете, договорени в Приложение № 2. Съгласно чл. 10, т. 10 от договора – изпълнителят се задължава да изпраща на Възложителя отчет за приетите пратки от подател, за недоставените пратки и за събраните парични средства в края на всяка седмица. Неразделна част от договора била Ценова листа на вътрешни куриерски услуги. На 19.10.2023г. по повод постъпило оплакване за недоставена пратка, свид. М. Б. на длъжност началник отдел в ГД „Мониторинг и контрол на съобщенията” на КРС, извършила проверка в точка за достъп № 1050 – магазин „••, намиращ се в гр. •• където дружеството „-•/изпълнявало задълженията си като „Изпълнител“ по визирания по-горе договор. По време на проверката било установено, че на витрината на магазина имало поставена обява – „Получаване на пратки”. Било установено, че в точката за достъп – магазина, нямало поставен ценоразпис за предоставяните услуги от „••. По време на проверката работещите в магазина обяснили, че на практика извършвали единствено доставяне на пратки, които били предварително платени, т.е. при тях не се извършвали плащания. За констатациите от проверката бил издадена констативен протокол. На 16.11.2023г. свид. Б. съставила срещу „•• акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № С- 044 от 16.11.2023г., за извършено нарушение на чл. 68, вр. чл. 22 от ЗПУ, а именно, за това, че в обекта нямало поставен ценоразпис на услугите, извършвани от куриерската фирма. Актът бил съставен в присъствие на Живодар Косев – упълномощен от управителя на „••, като препис от него му бил връчен. Срещу акта постъпили писмени възражения, които били приети за неоснователни, поради което на 11.01.2024г. било издадено атакуваното НП. Съдът постави в основата на фактическите си изводи показанията на свид. М. Б. – актосъставител и сама участвала в проверката и при констатиране на нарушението. Показанията на свидетелката се явяват логични и вътрешно безпротиворечиви, като намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства, което мотивира съдът да ги кредитира изцяло. Така, в подкрепа на гласните доказателствени средства е Договор от 10.03.2023г., сключен между •• по чл. 22 ЗПУ за изпълнение на отделни дейности от пощенската услуга. Същият не се оспорва от страните, като въз основа на него съдът направи извод относно съдържанието на релевантните по делото клаузи, касаещи вида на извършените услуги в точката за достъп от страна на „Изпълнителя”, както и уговорките за отчитане на получените в резултат на дейността суми на „Възложителя”. Съдът кредитира снимковия материал, изготвен по време на проверката, както и фискалния бон, от който се установява лицето, стопанисващо процесния магазин. СРС кредитира и ценова листа към договора по чл. 22 от ЗПУ и списък с партньорски точки за достъп, приобщен по делото. Този състав не намери основание да дискредитира и останалите писмени доказателства, а именно: 1 бр. констативен протокол; пълномощно от управителя на ••” ООД в полза на ••, касаещо правомощия на последния да представлява дружеството жалбоподател пред КРС; покана за съставяне на АУАН и 1 брой възражение срещу АУАН, които също допринасят за разкриване на обективната истина по делото и не се оспорват от страните. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита, които да обосновават отмяна на атакувания акт само на това основание, като направените възражения в жалбата в тази насока следва да бъдат отхвърлени изцяло. АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни орани. АУАН е съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 95а, вр. чл. 95 ЗПУ и чл. 96 ЗПУ. Относно материалната компетентност на лицето, издало акта – свид. М. Б., съдът кредитира приобщената по делото заповед № РД-07-116 от 20.03.2023г. на Председателя на КРС, с която са определени служителите на КРС, имащи право да извършват проверки за спазване законовите правила на ЗПУ, между които е и свидетелката М. Б. на длъжност Началник отдел „Инспекция на съобщенията” към ГД „Мониторинг и контрол на съобщенията”. АУАН отговаря на императивните изисквания за съдържание, заложени в чл. 42 ЗАНН. Спазени са сроковете по чл. 34, ал.1, изр.2-ро ЗАНН. Съдът след служебна проверка не установи липса на някой от задължителни реквизити по чл. 57 ЗАНН в атакуваното НП. Последното е издадено в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В НП се съдържа подробно описание на нарушението, неговата правна квалификцаия и наложената санкция. Най-сетне, описаната в АУАН фактология кореспондира изцяло на тази, обективирана в НП, като същата съответства на дадената от административно-наказващия орган квалификация на нарушението. По съществото на спора: Съдът счита, че така събраните доказателства сочат за извършено нарушение на 68, вр. чл. 22 ЗПУ. По делото не се спори, че „•• е вписано в публичния регистър на КРС на оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1-3 от ЗПУ. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПУ – „Пощенските оператори могат да сключват договори с други лица за изпълнение на отделни дейности от пощенската услуга. Пощенският оператор и в тези случаи носи отговорност за изпълнение на задълженията по този закон и общите му условия на договора с потребителите“. По делото безспорно се установява, че на 10.03.2023г. дружеството „•• в качеството си на „Възложител” сключило договор със ••като „Изпълнител”, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема за извършва срещу възнаграждение, със собствени средства и персонал и в собствен офис следните услуги: приемане на куриерски пратки от подател; доставка на куриерски пратки до краен получател; допълнителни услуги, съпътстващи куриерската услуга, съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2. Съгласно уговореното в договора – чл. 1, т. 2 – обектът за извършване на услугите по чл. 1 е на адрес: гр.•• • – магазин. В Раздел III чл. 6-8 от договора били уговорени условията на отчитане от страна на изпълнителя на получените от наложен платеж суми на Възложителя, като в чл. 10, т. 4 от договора било постигната уговорка изпълнителят да събира и плаща от името на Възложителя суми от допълнителна услуга „Наложен платеж, като събраните суми от наложен платеж се предават на Възложителя при условията и сроковете, договорени в Приложение № 2. Съгласно чл. 10, т. 10 от договора – изпълнителят се задължава да изпраща на Възложителя отчет за приетите пратки от подател, за недоставените пратки и за събраните парични средства в края на всяка седмица. Безспорно се установява освен това, че към дата 19.10.2023г. в обекта за извършване на услугите по чл. 1, находящ се в гр. Н•• ул. „•, нямало поставен ценоразпис за предоставяните услуги от „••, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 68 ЗПУ. Последната норма вменява задължение на пощенските оператори да обявяват цените на извършваните от тях пощенски услуги на достъпно за потребителите място и ги публикуват на страниците си в интернет. Съдът счита, че в настоящата хипотеза това задължение е следвало да бъде изпълнено, доколкото в договора изрично е предвидено, че дейността, която ще бъде извършвана от изпълнителя, не е била ограничена единствено и само до доставка на пратки, които да са били заплатени предварително, каквото възражение се поддържа от страна на санкционираното лице. Напротив, в договора изрично е предвидено, че дейността е свързана с: приемане на куриерски пратки от подател; доставка на куриерски пратки до краен получател; допълнителни услуги, съпътстващи куриерската услуга, съгласно Приложение № 1 и Приложение № 2. От друга страна, видно от договора - в Раздел III чл. 6-8 били уговорени условията на отчитане от страна на изпълнителя на получените от Наложен платеж суми на възложителя, а в чл. 10, т. 4 от договора било уговорено задължава задължение на изпълнителя да събира и плаща от името на Възложителя суми от допълнителна услуга „Наложен платеж, като събраните суми от наложен платеж се предават на Възложителя при условията и сроковете, договорени в Приложение № 2. Съгласно чл. 10, т. 10 от договора – изпълнителят се задължава да изпраща на Възложителя отчет за приетите пратки от подател, за недоставените пратки и за събраните парични средства в края на всяка седмица. Визираните уговорки, касаещи начина на отчитане на събраните от изпълнителя средства по време на изпълнение на възложената работа по приемане и доставка на пратки, води до извод, че работата на изпълнителя не е била ограничена единствено и само до доставка на пратки до клиенти, поради което не може да се приеме, че за възложителя по договора не е било налице задължение да обяви цените на извършваните от тях пощенски услуги на достъпно за потребителите място. Това задължение е било именно на възложителя, а не на изпълнителя съгласно посоченото в чл. 22, изр. 2 ЗПУ в случаите на сключването на договори по чл. 22, изр. 1 от ЗПУ. Както беше посочено и по-горе, в тази хипотеза съгласно чл. 22, изр. 2 ЗПУ - пощенският оператор носи отговорност за изпълнение на задълженията по този закон и общите му условия на договора с потребителите. Отговорността на юридическите лица е обективна, поради което се презумира и субективната страна на осъщественото нарушение не подлежи на изследване. Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като става въпрос за формално по своята същност нарушение, чиято фактическа конкретиката не разкрива признаците на занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. За така установеното нарушение в разпоредбата на чл. 105в, ал. 2, вр. ал. 1 ЗПУ е предвидена санкция за юридическите лица в размер от 700 лева до 7000 лева. В случая е наложен минимален размер на имуществената санкция. С оглед на изложеното, съдът счита, че НП като законосъобразно и съобразено с материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено изцяло. Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва да се произнесе по извършените от страните разноски, съобразявайки изрично отправеното искане в очертаната насока, като с оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждението следва да се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева. Така мотивиран, Софийски районен съдия, НО, 114 състав,