Решение № 302 от 19.12.2023 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 350/2023 г.

Производството е по реда на чл. 250 - 273 от ГПК.

С Решение № 20028/18.05.2023 г. по гр. д. № 125/2020 г. З. районен съд е допуснал на основание чл. 344 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 34 ал. 1 от ЗС извършването на съдебна делба между С. С. М., Д. А. К. и И. А. Б. на следните недвижими имоти:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ••• по КККР на гр. З., одобрена със заповед № РД 18-75/15.07.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, с площ от 605 кв.м., за който имот е отреден УПИ III-696 в кв. 73, по действащия ПУП на гр. З., находящ се на ул. „Х.Б.“ № 4, в гр. З., Община З., област С., при граници: ••, ••• ••••, ••••• и •••••••; 2. САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор •••.1.2, представляващ жилище/апартамент със застроена площ от 90 кв.м., находящ се на първи жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор •••.1, при граници: на същия етаж - няма, над обекта - жилище, апартамент на втори жилищен етаж с идентификатор •••.1.3 и под обекта - изба - за склад с идентификатор •••.1.1, заедно с имот с идентификатор •••.1.1, със застроена площ от 45 кв.м., представляващ обслужващо помещение - мазе за склад, находящ се в приземния етаж под първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор •••.1, разположена в ПИ с идентификатор ••• и едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор •••.3, със застроена площ от 24 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор •••, при квоти: 1/1 ид. ч. за С. С. М. и ½ ид.ч. общо за Д. А. К. и И. А. Б.. Със същото решение е отменен на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот №• том • рег. № 629, дело № 42/2015 г. от 01.04.2015 г., съставен по реда на чл. 587 ал. 1 от ГПК, В ЧАСТТА, с която С. С. М. е призната за собственик на описаните в акта имоти, до размера на ½ ид. ч.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ответницата С. С. М., чрез пълномощник адв. Н.Ш., с оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и за необоснованост.

На първо място във въззивната жалба се развиват доводи срещу допускането на делба до сграда с идентификатор •••.3, като се твърди, че неправилно районният съд е приел, че тази сграда е принадлежност към допуснатата до делба жилищна сграда, като не е кредитирал заключението на СТЕ и без доказателства е приел, че тази сграда едва ли не се приравнява на цяла жилищна сграда и то единствено построена в ПИ. Жалбоподателката се позовава на заключението на СТЕ, че сграда с идентификатор •••.3 съставлява самостоятелен обособен обект. Твърди се, че сградата разполага с ток и вода. По отношение тази сграда се твърди, че районният съд изобщо не е изследвал към кой обект тази сграда е принадлежност, ако се приема, че е такава. Твърди се, че сграда с идентификатор •••.3 е функционално свързана с притежавания от С. К. М. втори жилищен етаж, към който следва да се приеме, че е принадлежност. Твърди се, че дори и представляващите принадлежност обекти биха могли да бъдат придобивани по давност от други собственици, притежаващи обекти на собственост, които могат да са главни вещи.

По-нататък във въззивната жалба се твърди, че районният съд неправилно е уважил иска и по отношение ПИ с идентификатор ••• и обекти с идентификатор •••.1.2 и с идентификатор •••.1.1. В тази връзка по отношение завещанието на С.М. от 09.01.2009 г. се твърди, че същото е произвело действие, като се развиват доводи, че заключенията на почерковите експертизи не обосноват извод, че завещанието от 09.01.2009 г. не е съставено от С.М.. В тази връзка се сочи, че вещото лице по втората експертиза не е работило с оригинални документи, а е направил връзка с колегата си по първото, неприето по делото заключение, и буквално е възприел неговите мотиви и снимки относно материалите, обект на изследване. Твърди се, че третото заключение е ползвало сравнителен материал, за който не е било категорично ясно, че е полаган от С.М.. Според жалбоподателката това твърдение се подкрепя от писмените доказателства, които несъмнено сочат за наличието на тежко заболяване – паркинсон. Развиват се доводи, че въпреки това тежко заболяване, вещото лице е приело, че почеркът на сравнителния материал, който не прекъсва, не „потрепва“ и няма никакви отклонения, е именно на С.М.. Сочи се, че съдът е възложил на вещото лице по третата почеркова експертиза да ползва конкретния сравнителен материал, цитиран от вещото лице, а същият не е положен пред нотариус и не е сигурно дали е положен именно от С.М.. Във въззивната жалба се развиват доводи че и завещанието на Б.М. от 30.05.2012 г. също е произвело действие до размера на ½ ид. ч. от процесните имоти. Прави се позоваване на разпоредбите на чл. 74 – чл. 76 от СК, като се сочи, че ограничителния режим по смисъла на чл. 575 от ГПК се отнася до родство по сватовство от първа степен. Твърди се, че сама по себе си недопустимостта на свидетеля не прави завещанието нищожно, а се отразява единствено върху доказването на волята на завещателя; нищожността по чл. 576 от ГПК изисква забрана за извършване на нотариалното действие в случаите по чл. 575 от ГПК – само в случаите, в които нотариусът е бил в родствени отношения и е следвало да се отведе, но не го е сторил; в разпоредбата на чл. 576 от ГПК изчерпателно са изброени нарушените разпоредби, като тази по чл. 584 от ГПК липсва.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение е вместо това се постанови отхвърляне изцяло на предявения иск; евентуално се иска отхвърля на иска по отношение на сграда с идентификатор •••.3, както да бъде изменено решение в частта за определените квоти на съсобственост; претендират се разноски за настоящата инстанция.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищците Д. А. К. и И. А. Б., чрез пълномощник адв. Л.С., с който се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение; претендират се разноски за въззивната инстанция.

В отговора се твърди, че ответницата не доказва възражението си за изтекла в нейна полза придобивна давност по отношение на сграда с идентификатор •••.3. Във връзка с тази сграда се излагат доводи, че фактът, че през 2015 г. половината от тази сграда й е подарена от нейния баща, изключва всякаква правна възможност ответницата да е придобила собственост върху нея на оригинерно правно основание – давностно владение; комулативното съществуване на двете основания според трайната съдебна практика на ВКС е недопустимо. Сочи се, че ответницата не е призована да наследява наследник на процесните общи наследодатели, доколкото нейния баща и пряк законен наследник е жив; без нотариалния акт за дарение тя не би участвала в делбата. Сочи се, че нейната легитимация на съсобственик в делбените имоти се основава на неоспорения нотариален акт за дарение; поради това хипотезата на евентуалност, съответно алтернативност на придобивното основание по отношение на този имот не може да възникне за нея, при положение, че дарението е валидно и е произвело правни последици.

Твърди се в отговора също, че от СТЕ се установява, че се касае за второстепенна постройка и тя не може да бъде годен предмет на самостоятелно владение и придобиване по давност, без да е владяна заедно с обекта на основното жилищно застрояване, а преди дарението ответницата не е притежавала и ползвала в делбените имоти нищо. Сочи се също, че в процесната жилищна сграда има още две самостоятелни жилища, но за тях са представени нотариални актове, от които е видно, че общите наследодатели са прехвърлили на двамата си синове само от един етаж от къщата и нищо повече – без земя, без други постройки, което означава, че собственици и владелци на всичко друго в имота извън двата прехвърлени жилищни етажа си остават общите наследодатели, от което следва и че спорната постройка е останала принадлежност именно към техния собствен първи жилищен етаж, който е предмет на делбата. Сочи се също, че ответницата не заявява от кой период преди дарението през 2015 г. е установила фактическа власт върху сградата; гласните доказателства сочат, че сградата се ползвала от общите наследодатели; тази сграда е предмет и на завещанията.

По отношение валидността на завещанието на С.М. от 09.01.2009 г. в отговора се излагат доводи, че почерковата експертиза установява, че подписът не е положен от С.М., като експертът е ползвал сравнителен материал – автентични подписи на М. върху оригинални документи, непосредствено проверени от вещото лице, като голяма част от документите са с нотариална заверка на подписа на М.. Сочи се, че обективността на това заключение не може да бъде поставена под съмнение и във връзка с установеното заболяване Паркинсон на С.М., за което заболяване поначало липсват доказателства с каква тежест е било, като в тази връзка следва да се има предвид, че изследваните образци от подписи на С.М. за един дълъг период от време /повече от 20 години/, не показват никакви съществени разлики, съответно никакви признаци за повлияване от някакво заболяване. Сочи се също, че ответницата, чиято е доказателствената тежест с оглед разпоредбата на чл. 193 ал. 3 изр. последно от ГПК, не представя и не сочи никакви сравнителни материали за съпоставка на текста и подписа на завещанието с други автентични текстове и подписи, изписани от завещателката в различни периоди от време.

По отношение валидността на нотариалното завещание на Б.М. от 30.05.2012 г. в отговора се развиват доводи, че свидетелката, подписала нотариалното завещание – Р. М. е съпруга на сина на завещателя С. М., съответно майка на ползващата се от завещанието С. М., т.е. роднина по сватовство от първа степен със завещателя Б.М.; другият свидетел е съпруг на ползващата се от завещанието. Твърди се, че за свид. Р. М. важи императивната забрана по чл. 584 т. 3, във вр. с чл. 572, във вр. с чл. 575 от ГПК, поради което е завещанието е нищожно по смисъла на чл. 576, във вр. с чл. 574 от ГПК, тъй като допускането до участие в производството по нотариално завещание на свидетели, които законът е забранил да бъдат допускани, представлява нотариално действие, което нотариусът е нямал право да извърши като противоречащо на закона; нищожността на нотариалното завещание в тази част има за последица невалидно участие на свидетели в производството, което се приравнява на съставяне на нотариално завещание без участие на свидетели и това го прави нищожно на основание чл. 42 б. „б“, във вр. с чл. 24 от ЗН.

С отговора се прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, със законните последици.

В съдебно заседание за жалбоподателите пълномощникът им адв. Н.Ш. поддържа въззивната жалба.

За въззиваемите пълномощникът им адв. Л.С. оспорва въззивната жалба.

С.ски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

Видно от представените удостоверения за наследници, ищците Д. К. и И. Б., са наследници на А. К. М., починал през 2007 г. Ответницата С. М. е дъщеря на С. К. М.. С. К. М. и А. К. М. са синове на С.Л. М., починала през 2012 г., и Б.А.М., починал през 2015 г. Наследодателите С.М. и Б.М. са били собственици на ПИ с идентификатор ••• и на построените в него сгради: жилищна сграда с идентификатор •••.1, едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор •••.3 със застроена площ 24 кв.м. и сграда с идентификатор •••.1.1 със застроена площ 45 кв.м., представляваща обслужващо помещение мазе-склад, която собственост се установява от Решение № 242 от м. октомври 1962 г. по гр. д. № 329/1962 г. на РС – З., с което по иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор, с който съпрузите придобиват собственост на част от имот пл. № ••• за която е отреден парцел VІІІ в кв. 104, както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 138/22.05.2007 г., с който Б. и С.М. са признати за собственици на избен, първи жилищен етаж и втори жилищен етаж от триетажна масивна сграда, състояща се от изба и три жилищна етажа, построена в УПИ•. Не се спори, че втория жилищен етаж е дарен от наследодателите на синът им С. К. М., а третия жилищен етаж е на синът им А. К. М.. Според ищците като наследствени от Б. и С.М. и съсобствени при равни права между страните са останали: дворното място с площ от 605 кв.м., първи жилищен етаж, стопанската постройка и обект за склад с площ 45 кв.м. Ответницата С. С. М. възразява, че е самостоятелен и единствен собственик на процесните имоти, позовавайки се на Нотариално завещание от 30.05.2012 г., с което Б.А.М. завещава на внучката си С. С. М. 4/6 ид. ч. от процесните имоти, на Саморъчно завещание от 09.01.2009 г. с което С.М. завищава на сина си С. К. М. ½ ид.ч. от процесните имоти. С НА № 45/01.04.2015 г. С. К. М. дарява на дъщеря си С. М. ½ ид.ч. от процесените имоти. С констативен нотариален акт №••• г. С. М. е призната за собственик на процесните имоти.

По отношение завещанието на С.М. от 09.01.2009 г. /л. 37/:

Ищците оспорват подписа за завещател да е положен от С.М.. По делото е депозирана графическа експертиза вх. № 524/24.03.2022 г., изготвена от вещото лице Р.Г., която в съдебно заседание на 27.04.2022 г. не е приета като доказателство по делото поради приет от съда отвод от пълномощника на ответниците на вещото лице Р.Г.. Комплексна експертиза, част „техническа“ от която е имала задача изследване истинността на подписа на завещателя и част „медицинска“, която е имала задача вещото лице да съобрази здравословното състояние, респективно влиянието на болестта върху С.М. и неговото отражение във връзка с положения подпис, е депозирана с вх. № 1848/13.10.2022 г. /л. 252/. Д-р М.Б. в част „медицинска дава заключение: Хората с болестта на Паркинсон трудно контролират движението поради промените в мозъка. Това може да затрудни фините двигателни умения като писането. Микрографията е медицински термин за „малък почерк“. Пациентите с Паркинсон често имат почерк, който изглежда тесен; отделните букви са склонни да бъдат по-малки от нормалното, а думите са разположени плътно. Лице с болестта на Паркинсон може да започне да пише писмо с обикновения си почерк, но постепенно да започне да пише с по-малък шрифт. Разклащането, което се разпространява по цялата ръка, влияе на почерка. Засегнати са и дейности, изискващи фина моторика. Човек може да забележи, че буквите са станали по-малки и думите са започнали да се слепват една в друга; промяна настъпва и в почерка, като писането става с по-дребни букви. Вещото лице Д.П. в част „техническа“ - почеркова експертиза – дава заключение, че подписа под текста „подпис“ в Саморъчно завещание с дата 09.01.2009 г. от името на С.М. не е положен от С.М., а от друго лице. Вещите лица са изслушани в съдебно заседание от 27.10.2022 г. и след като не е приет отвода на вещото лице Д.П. – изготвил заключението по част „техническа“, ползвайки снимки на оригиналите от подписа на завещанието и от сравнителните образци, предоставени му от вещото лице Г., съдът е приел като доказателство тази експертиза. В същото време е назначена повторна съдебно-почеркова експертиза, при която обектите на изследване да бъдат в оригинал.

На 11.01.2023 г. е депозирана Съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице М.С. /л. 330/. Това заключение е прието като доказателство по делото след изслушване на вещото лице в съдебно заседание на 19.01.2023 г. Пълномощникът на ответниците е заявил, че заключението следва да се приеме, като го оспорва по същество; искане за назначаване на друга графическа експертиза не е направено.

Изготвената от вещото лице М.С. почеркова експертиза дава заключение, че подписът, положен под текста „подпис“ в саморъчно написано и подписано завещание от името на С.М. с дата 09.01.2009 г., не е изпълнен от С.М.. Също така експертизата заключава, че в представените образци от подписа на С.М. към 09.01.2009 г. не се наблюдава нарушена координация на движенията й, забавен темп, разностранен натиск и други такива, каквито са ясно отразени в изследвания подпис, поради което експертизата не коментира въпроса как съпътстващите заболявания на С.М. биха се отразили на писмено-двигателните й навици и дали е така.

Предвид така установеното от двете почеркови експертизи – изготвената от вещото лице Д.П. и изготвената от вещото лице М.С., настоящата инстанция намира за законосъобразен и обоснован извода на районния съд за безспорно установено, че подписа за завещател на завещанието от 09.01.2009 г. не е положен от С.М.. В експертизата на вещото лице П. са ползвани снимки на оригинали, изготвени от предходно вещо лице, докато по повторната експертиза вещото лице С. сам е направил снимки и изследване както на оригинала на оспорваното завещание, така и на оригинали на документите, послужили за сравнителен материал.

Настоящата инстанция счита, че следва да се кредитира като компетентно и обективно изготвена почерковата експертиза, изготвена от вещото лице С.. Оспорването на така установеното от почерковата експертиза във въззивната жалба се свежда до следното: На първо място безпредметно се обсъжда заключението на вещото лице Р.Г., което не е прието като доказателство по делото и съответно районният съд не се е позовал на него. На следващо място, именно защото вещото лице П. не е правил изследване на заснети от него оригинали, съдът е назначил повторна експертиза, като двете експертизи дават идентични заключение. Оспорването на последната почеркова експертиза, изготвена от вещото лице С., всъщност се свежда до оспорване на използвания сравнителен материал. Пред районният съд не са били въведени твърдения, че подписите в документите, използвани за сравнителен материал, не са положени от С. М.. Доколкото оспорването на подписите в документите, послужили за сравнителен материал, се свърза с представените медицински документи за заболяването „Паркинсон“ на С.М., следва да се посочи:

Според медицинско удостоверение от 22.06.2022 г. /л. 216/ С.М. се е водила на диспансерен учет с диагноза „Паркинсонова болест“ от 23.05.2002 г. Част от сравнителния материал, ползван за третата почеркова експертиза е от период преди диагностицирането на С.М. – Декларация от 02.06.1992 г., Декларация от 02.05.1997 г., Декларация от 07.06.1999 г., Пълномощно, Анектна карта за издаване на паспорт от 08.01.1991 г. Противно на твърденията във въззивната жалба, в част от тези документи подписа е положен пред съдия или нотариус – Декларацията от 02.06.1992 г., Декларацията от 02.05.1977 г., Декларацията от 07.06.1999 г., Пълномощно пред Кмета на Община – З., Пълномощно с дата 20.02.2006 г. пред нотариус, Нотариален акт за дарение •• г. пред нотариус. Т.е. използван е сравнителен материал – подписи, положени преди диагностицирането на С.М., така и в периода след диагностицирането на болестта „Паркинсон“, като в съдебно заседание вещото лице говори за „устойчив подпис“. Предвид горецитираните заключения няма каквото и да е основание да се приеме възражението на ответниците по иска, че несъответствието на подписа в завещанието се дължи на влияние на болестта „Паркинсон“; с категоричност се установява, че подписа не е положен от С.М.. От друга страна, въпреки възраженията в жалбата по отношение сравнителния материал, ответниците по иска, чиято е доказателствената тежест, не са представили или поискали да се изиска от определена институция какъвто и да било сравнителен материал.

По отношение нотариалното завещание от 30.05.2012 г.: С това завещание Б.М. завещава на внучката си С. М. 4/6 ид. ч. от процесните имоти. Това завещание е направено пред Нотариус Мая Димитрова и в присъствие на свидетелите В.С.Д. и Р. Д. М.. От представените удостоверения за наследници и удостоверения за родствени връзки се установява, че Р. Д. М. е съпруга на С. К. М., съответно снаха на завещателя Б.М. и майка на С. С. М.; В.С.Д. е съпруг на С. С. М.. Според разпоредбата на чл. 584 т. 3 от ГПК, глава ХХІV – Нотариални производства, не могат да бъдат свидетели тези, които се намират с лицата по чл. 572 от ГПК в някое от посочените в чл. 575 от ГПК отношения. Според разпоредбата на чл. 575 ал. 1 от ГПК нотариусът не може да извършва нотариални действия, когато страна в нотариалното производство или участващо в него лице са самият нотариус, … роднините му по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен, по сватовство до първа степен. Предвид разпоредбата на чл. 572 от ГПК от значение е връзката на свидетелите със завещателя Б.М.. Свидетелят В.Д., като съпруг на С. М., не попада в обхвата на лицата по чл. 575 ал. 1 от ГПК, тъй като С. М. е ползващо се от завещанието лице, но не е страна в нотариалното производство по смисъла на чл. 572 от ГПК.

Свидетелката на завещанието Р. Д. М. като съпруга на С. М. – син на завещателя Б.М., е роднина по сватовство от първа степен предвид разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от СК. Неоснователни са доводите в тази връзка във въззивната жалба, че майката на ответницата – Р. Д. М. се намира във втора степен на родство със завещателя. Тези възражения касаят хипотезата на чл. 76 ал. 3 от СК, която обаче касае степента на родство по сватовство между роднините на единия съпруг и роднините на другия съпруг. В случая се преценя родствената връзка на роднина на единия съпруг с другия съпруг, а не с неговите роднини. Б.М. е в родство от първа степен със сина си С. М., поради което Б.М. е в родство по сватовство от първа степен със съпругата на сина си – Р. Д. М.. Поради родството от първа степен по сватовство на свидетелката Р. М. със завещателя Б.М., е налице хипотезата на чл. 575 ал. 1 от ГПК.

Поради това завещателното разпореждане на Б.М. е нищожно по смисъла на чл. 42 б. „б“ от Закона за наследството, тъй като не са спазени изискванията на чл. 24 ал. 1 от ЗН – нотариалното завещание да се извърши в присъствието на двама свидетели.

Предвид гореизложеното завещателните разпореждания на С.М. и Б.М. не са произвели действия и притежаваните от тях имоти – процесните, са останали в наследство на сина им С. М. и внучките му Д. К. и И. Б.; с оглед извършеното разпореждане от С. М. в полза на дъщеря си С. С. М., съсобствеността спрямо процесните имоти е по ½ ид.ч. общо за ищците Д. К. и И. Б. и ½ ид. ч. за ответницата С. С. М.. По отношение възражението на ответниците от делбата да се изключи селскостопанската сграда с идентификатор •••.3 със застроена площ 24 кв.м.:

Преди дарението от 01.04.2015 г., с което С. М. дарява на дъщеря си ½ ид. ч. от процесните имоти, С. М. не е притежавала самостоятелен, основен обект в жилищната сграда, поради което не би могла по силата на давностно владение да придобие собствеността на второстепенна постройка – стопанската сграда с идентификатор •••.3 с площ от 24 кв.м. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че сградата е с функционално предназначение селскостопанска сграда, като се ползва за склад и представляваща допълващо застрояване; по своята характеристика тя е второстепенна спомагателна постройка към основното застрояване в имота. В съдебно заседание вещото лице сочи, че селскостопанската постройка е на нивото на втория етаж, като функционално и конструктивно не е свързана с никой от другите обекти в основната жилищна сграда. Поради това са неоснователни доводите във въззивната жалба, че тази сграда следва да се счита като принадлежност към втория етаж. Още повече, че се установява от свидетелските показания, че С. и Б.М.и живеели в приземния етаж и ползвали селскостопанската постройка една част като лятна кухня, другата като склад, с възрастта им било трудно да се изкачват и ползвали постройката вече само като склад. Отделно от това, С. и Б.М.и прехвърлили на синовете си само по един жилищен етаж – без дворното място и без другите постройки в това дворно място, което сочи, че селскостопанската постройка е останала принадлежност именно към техния собствен първи жилищен етаж.

Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща и към тях.

Предвид гореизложеното законосъобразно и обосновано районният съд е приел за установено наличие на съсобственост на процесните имоти при равни права за страните и е допуснал съдебна делба, поради което обжалваното решение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното С.ски окръжен съд