РЕШЕНИЕ

№ 164

гр. Севлиево, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г.ева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200307 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят П. С. Г. от гр. Габрово е обжалвал наказателно постановление /НП/ № 2310500024 от 07.07.2023 година на Директора на РДГ гр. В. Търново, с което за извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено наказание глоба по чл. 83п от ЗЛОД в размер на 100, 00 лева. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.

ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.

За ответника по жалбата – директора на РДГ гр. В.Търново, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е установено и доказано по несъмнен начин, поради което моли наказателното постановление да се потвърди изцяло.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 07.01.2023 година около 12: 50 часа свидетелите Г. М. и С. Д. – служители в СЦДП - ДП гр. Габрово на асфалтов път в землището на с. Кръвеник, община Севлиево, местност „Басковица“, ловище 4, в махала „Доневци“ спрели за проверка джип „Митцубиши“ с рег. № ЕВ ••• ВВ, движещ се към махала „Троенците“, управляван от жалбоподателя П. С. Г.. При проверката на документите на водача свидетелите констатирали, че същият притежавал Ловен билет № 342956; членска карта № Б069671 и талон за разрешително за групов лов № 5, серия А, № 046359. В колата имало три броя ловни кучета и извадена от калъфа и сглобена полуавтоматична ловна карабина „Бенели“, кал. 30-06, модел „Арго“ с монтиран оптичен прицел на нея, без патрон в цевта, но заредена с четири броя ловни боеприпаси /патрони/ в пълнителя. Проверяващите не установили убит или уловен дивеч в автомобила. Констатациите от проверката били отразени от свид. Г. М. в съставения на място Констативен протокол Серия СЦДП, № 000040 от 07.01.2023 година, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателя. В констативния протокол било отразено обстоятелството, че жалбоподателят следвало да се яви на 13.01.2023 година в сградата на РДГ – Велико Търново в 13: 00 часа за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/.

На 20.01.2023 година жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу констативния протокол /л. 12/, в които е обяснил, че в автомобила пътували няколко лица, като същите не били извършвали нито лов, нито ловуване. Според жалбоподателя с констативния протокол неправилно било прието, че единствено на него е трябвало да се състави КП, единствено поради това, че той е управлявал автомобила. Освен това в констативния протокол не било посочено на кого е било описаното в автомобила оръжие, нито че със същото било извършено някакво нарушение, още повече от него. Във възраженията се твърди, че административният орган не бил изследвал всички относими факти и обстоятелства по случая и поради това фактическата обстановка била останала неизяснена. В заключение се сочи, че проверката била на пътя, след спиране на автомобила, при което въпросното оръжие не било носено от никого и въз основа на всичко изложено се отправя молба да не му бъде съставян АУАН и съответно налагана санкция, тъй като не се установило извършено от него нарушение.

Тъй като на 13.01.2023 година в 13: 00 часа жалбоподателят не се явил в сградата на РДГ – Велико Търново за съставяне на АУАН, същият бил съставен от свид. Й. Ч., в присъствието на свидетелите С. Д. и Г. М. в отсъствие на жалбоподателя. Актът бил съставен срещу П. Г. за това, че на 07.01.2023 година в РДГ – Велико Търново, ТП ДЛС „Росица“ община Севлиево, землище село Кръвеник, местност „Басковица“, ловище 4, на асфалтов път в махала „Доневци“ в посока махала „Троенци“ жалбоподателят ловувал с билет за лов Серия Х 0032369 № 342956 и с талон № 5 от разрешително за групов лов Серия А № 046350 от 07.01.2023 година, като се движел извън населено място с МПС марка „Митцубиши“ с рег. № ЕВ ••• ВВ с извадена от калъфа и сглобена полуавтоматична ловна карабина „Бенели“ кал. 30-06, модел „Арго“ с монтиран оптичен прицел на нея, без патрон в цевта, но заредена с четири броя ловни боеприпаси /патрони/ в пълнителя, което е с повече от разрешените един патрон в цевта плюс два патрона в пълнителя, без да е убил или уловил дивеч. Актосъставителят квалифицирал описаното от него деяние като нарушение на чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Актът за установяване на административно нарушение бил връчен лично на жалбоподателя на 20.01.2023 година, който депозирал писмени възражения срещу него в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Същите представляват дословен препис на възраженията, депозирани от жалбоподателя срещу съставения КП.

Въз основа на издадения АУАН и писмените доказателства, събрани в хода на административното производство, е издадено обжалваното НП № 2310500024 от 07.07.2023 година на директора на РДГ – Велико Търново, в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД е наложил на жалбоподателя наказание глоба по чл. 85п от ЗЛОД в размер на 100, 00 лева за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. В наказателното постановление са изложени и мотиви за неквалифицирането на извършеното деяние като маловажен случай.

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи от писмените доказателства - Констативен протокол от 07.01.2023 година, АУАН от 13.01.2023 година; Справка Трансфер на ловец; Възражение срещу КП; Възражение срещу АУАН; Товарителница; ; Известие за доставяне; Заповед № РД 49- 194 от 16.09.2011 година; Свидетелство за професионална квалификация на Й. Ч.; Трудов договор; Допълнително споразумение към ТД; Длъжностна характеристика; Разрешително за групов лов; ; Талони; Членска карта на П. Г.; Билет за лов на П. Г.; Билет за лов на Г. Г.; Разрешение за съхраняване, носене и употреба на огнестрелно оръжие на Г. С. Г. и от гласните доказателства – показанията на разпитаните свидетели Й. Ч., С. Д., Г. М. и Тодор Тодоров.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 26.07.2023 година.

Жалбата срещу него е подадена на 28.07.2023 година, т.е. в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на чл. 96, ал.1 от ЗЛОД, предвид заеманото от него длъжностно качество.

Жалбоподателят не се яви в провелите се съдебни заседания, но процесуалният му представител изтъкна съображенията си за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД ловуването се извършва с гладкоцевно, дългоцевно нарезно огнестрелно ловно оръжие и късоцевно нарезно огнестрелно оръжие за ловни цели, като когато оръжието е полуавтоматично, то не може да бъде заредено с повече от един плюс два патрона в магазина, с изключение на късите нарезни оръжия за ловни цели. Ловните оръжия не могат да бъдат автоматични. Разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от закона пояснява, че ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят Г. действително е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД, като ловувал, движейки се извън населено място с МПС с извадена от калъфа и сглобена полуавтоматична ловна карабина „Бенели“, кал. 30-06 с монтиран оптичен прицел на нея, без патрон в цевта, но заредена с четири броя ловни боеприпаси /патрони/ в пълнителя, което е с повече от разрешението един патрон в цевта плюс два патрона в пълнителя. Това нарушение е формално, на просто извършване, и се свежда до зареждане в оръжието на патрони над законоустановения максимален брой, като в случая е доказано по несъмнен и категоричен начин превишение на законовия максимум. Показанията на двамата проверяващи – свидетелите С. Д. и Г. М. бяха изчерпателни, категорични, ясни и непротиворечиви помежду си, поради което съдът ги кредитира напълно с доверието си. Същите по безспорен и категоричен начин установяват, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят се е движел с лек автомобил „Митцубиши, в което е имало извадена от калъфа и сглобена полуавтоматична ловна карабина с четири броя ловни патрони в пълнителя, като същият е бил сам в автомобила. Тук е моментът да се отбележи, че с показанията си двамата проверяващи опровергават по несъмнен начин твърденията на жалбоподателя, изложени в жалбата до съда, както и тези, депозирани във връзка със съставените КП и АУАН, в които жалбоподателят твърди, че не е бил сам в колата. Обстоятелството, че същият е бил сам в колата се потвърждава и от факта, че в автомобила е имало само една ловна карабина, а несъмнено жалбоподателят се е прибирал от лов и ако с него са пътували други ловци, както той твърди, проверяващите са щели да констатират наличието на повече от едно ловно оръжие.

В противоречие с установените по делото факти са и показанията на свидетеля Тодор Тодоров, който бе допуснат до разпит по искане на жалбоподателя.

Според тях след лова, провел се на инкриминираната дата, някъде след 12: 00 часа, кучетата се били изгубили и поради това жалбоподателят тръгнал да си търси кучето с лек автомобил джип, марка „Тойота“, който бил на брат му, а последният взел лекия автомобил – джип, марка „Митцубиши“, собственост на жалбоподателя. В Тойотата били жалбоподателя и други ловци, сред които и свидетеля Тодоров. Според неговите показания, след като намерили кучето на жалбоподателя, всички тръгнали да се прибират с лекия автомобил „Тойота“, когато, преминавайки през махала „Троенците“ видели, че горски служители били спрели за проверка лекия автомобил „Митцубиши“, собственост на жалбоподателя, но управляван тогава от брат му Г. Г. и пишели някакви документи на брат му. След като последният се прибрал в къщата, обяснил, че му били съставили акт за установяване на административно нарушение за пушката, която реално била на жалбоподателя, а не негова. Освен това свидетелят поясни, че в лекия автомобил „Митцубиши“ имало място за няколко кучета, докато в „Тойотата“ имало място само за едно. В тази връзка съдът следва да отбележи, че във всички, съставени по време на проверката документи – КП и АУАН, проверяващите вписали обстоятелството, че в автомобила имало три кучета. Този факт сам по себе си потвърждава твърденията на проверяващите, че са проверили водача на лек автомобил „Митцубиши“, а не на лек автомобил „Тойота“. От тук е безспорно и обстоятелството, че провереният автомобил „Митцубиши“ е бил управляван от жалбоподателя П. Г., а не от брат му Г. Г., тъй като по време на проверката са били проверени личните документи на водача, съответно притежаваните от него разрешителни документи за лов /л. 56 от делото/, като следва да се отбележи, че всичките са на името на жалбоподателя, след което данните на водача били вписани в изготвените документи. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателят не е направил никакви възражения в тази насока, поради което съдът приема за несъмнен факта, че на процесната дата именно жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение. Що се касае до възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не било ясно чия собственост е оръжието, което е било намерено в колата, съдът намира, че в случая този факт е ирелевантен, тъй като за извършване на нарушението не е необходимо изследване на обстоятелството чие е оръжието, с което се е извършвало ловуването.

На следващо място следва да се отбележи, че фактическото описание на нарушението в наказателното постановление съдържа всички съставомерни елементи на анализираното нарушение и е достатъчно да очертае административното обвинение по начин, че нарушителя да узнае в пълнота в какво е обвинен, за да се защити адекватно и пълноценно. Надлежно и точно е посочена нарушената законна разпоредба п о чл. 56, ал. 1 от ЗЛОД, която гласи, че когато оръжието е полуавтоматично, то не може да бъде заредено с повече от един плюс два патрона в магазина.

Деянието правилно е подведено под санкционната разпоредба на чл. 83п от ЗЛОД, където за неизпълнение разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от закона е предвидено наказание глоба от 100 до 1000 лева. Глобата, наложена на жалбоподателя в настоящия случай, е определена от АНО в нейния минимален размер, като съдът счита, че същата е определена правилно предвид тежестта на нарушението и имотното състояние на жалбоподателя.

Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото жалбоподателят следва да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120, 00 лева.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът