Решение № 20 от 7.5.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 124/2023 г.

Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба и допълнение към същата, подадена от подсъдимия К. П. Т., чрез неговия защитник адв. С. К., против присъда № 50 от 29.11.2022 г., постановена по НОХД № 598/2022 г. по описа на Районен съд – Перник. С посочената присъда подсъдимият К. П. Т. е признат за виновен в това, че на ••• в •••, в обитавана от него къща, находяща се на ••• /в помещение обособено като спалня, в гардероб/, държал акцизни стоки /по смисъла на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове/ без бандерол – общо 318 броя кутии с цигари, марка „Regina Blue Original“, без залепен на тях акцизен бандерол на Република България, с обща стойност 2385, 00 лв. /две хиляди триста осемдесет и пет лева/ и обща стойност на дължимия и невнесен акциз 1289, 49 лв. /хиляда двеста осемдесет и девет лева и 49 ст./, когато такъв се изисква по закон /чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия/, като деянието не представлява маловажен случай, за което престъпление на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро, вр. чл. 54 и чл. 57, ал. 2 от НК го осъжда на „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и „глоба“ в размер на 2385, 00 лв. /две хиляди триста осемдесет и пет лева/, представляваща еднократния размер на пазарната цена на държаните акцизни стоки. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е определено подсъдимият да изтърпи така наложеното му наказание при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 234, ал. 3, вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - 318 броя кутии с цигари, марка „Regina Blue Original“, без залепен на тях акцизен бандерол на Република България, намиращи се на съхранение в Първо РУ при ОДМВР- Перник, като с оглед чл. 124 ал. 5 и ал. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове, след влизане на присъдата в сила, вещите да се унищожат от органа който ги е задържал - ОДМВР-Перник, под контрола на митническите органи. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия К. Т. да заплати в полза на бюджета по сметка на ОДМВР - Перник, сумата в размер на 186, 31 лв., представляваща направени разноски в досъдебното производство /за възнаграждения на вещи лица/, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Перник сумата от 50, 00 лв. за разноски направени в съдебното следствие за възнаграждение на вещо лице. С депозираната въззивна жалба се развиват оплаквания от страна на К. Т., като сочи, че постановената присъда е необоснована, постановена при нарушение на материалния закон и допуснати процесуални нарушения. В продължение се твърди, че акта на районния съд почива изцяло на предположения при липса на каквито и да е било доказателства. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда, като бъде постановена нова, с която Т. да бъде признат за невиновен. Не е постъпило възражение от Районна прокуратура – Перник срещу депозираната въззивна жалба. В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът от Окръжна прокуратура - Перник изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обвинителят намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се доказва, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Относно наложените наказания представителят на държавното обвинение заявява, че същите са справедливи и съобразени с разпоредбата на чл. 54 и чл. 57 от НК, както и с разпоредбата на чл. 36 от НК. Подсъдимият К. Т. заявява, че поддържа изложеното във въззивната жалба и изразява съжаление за стореното. Моли за постановяване на снизходителна присъда. В последната си дума заявява, че съжалява за извършеното. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл. 313 и сл. от НПК, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице - упълномощен защитник на подсъдимия срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна. Производството пред Районен съд - Перник по НОХД № 598/2022 г. е образувано въз основа на обвинителен акт, с който подсъдимият К. П. Т., с ЕГН: ••••••••••, с адрес •••, е предаден на съд за престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2-ро от НК за това, че на ••• в •••, в обитавана от него къща, находяща се на ••• /в помещение обособено като спалня, в гардероб/, държал акцизни стоки /по смисъла на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове/ без бандерол – общо 318 броя кутии с цигари, марка „Regina Blue Original“, без залепен на тях акцизен бандерол на Република България, с обща стойност 2385, 00 /две хиляди триста осемдесет и пет/ лева и обща стойност на дължимия и невнесен акциз 1289, 49 /хиляда двеста осемдесет и девет лева и 49 стотинки/ лева, когато такъв се изисква по закон /чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия/, като деянието не представлява маловажен случай. В ОД МВР – гр. Перник била получена оперативна информация, че подсъдимият К. Т. държи цигари и наркотични вещества в жилището, което обитава, находящо се на адрес. •••. Създадена била организация за извършване на претърсване в жилището на подсъдимия, като за провеждане на полицейската операция и действията по разследване били ангажирани служители от сектор „Криминална полиция“ при 01 ОД МВР - Перник - свидетелите С.П.В. и С.С.Б.. Същите осигурили присъствието на поемни лица /А.М.Р. и С.И.С./ и около 19.30 часа заедно с разследващ полицай отишли на адреса на подсъдимия. Т. бил на адреса, като там била и неговата майка - свидетелката Д. Т.. От проведените разговори, служителите установили, че Т. живее сама на приземния етаж в къщата, а подсъдимият живее самостоятелно на горния етаж в сградата. За времето от 19.30 ч. до 20.45 ч. на ••• в присъствието на подсъдимия и неговата майка, както и на поемните лица в жилището на Т. било извършено претърсване в условията на неотложност, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства във връзка с проверка на събраната по оперативен път информация за притежание на забранени от закона предмети. При претърсването в стая обособена като спално помещение, в гардероб били открити и иззети 2 броя кашони от проточни бойлери с надпис „Tesy“, съдържащи стекове с цигари. Иззетите кашони били запечатани/облепени с тиксо, а единият и с полиетиленова лента. При отварянето им се установило, че в тях има стекове с кутии цигари /единият отпечатан и непълен/ общо 318 броя кутии, марка „Regina Blue Original“, всяка съдържаща по 20 къса цигари, без залепен на кутиите акцизен бандерол на Република България. При претърсването в жилището, обитавано от Т. не били открити други забранени от закона вещи. За извършените действия бил съставен протокол, като Т. заявил, че цигарите били негови за лична употреба. След приключване на претърсването в дома на подсъдимия било извършено претърсване и в търговски обект - кафе-аперитив, намиращо се на адрес •••. Същото било стопанисвано от майката на подсъдимия. При извършеното претърсване в търговския обект в тоалетната към същия на перваза на прозорец били открити общо 10 броя пакетчета, съдържащи прахообразно вещество и зелена листна маса, които при тестване с полеви тест реагирали на канабис и метамфетамин. С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.02.2022 г. предвид събраните данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК били отделени от настоящото досъдебно производство материали и обособени в нова прокурорска преписка и досъдебно производство под друг номер за извършено на ••• в ••• престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена оценителна експертиза. От заключението на експерта става ясно, че общата пазарна стойност на иззетите кутии цигари „Regina Blue Original - 318 броя, по 20 къса в кутия, възлиза на сумата 2385.00 лв. и се равнява на 3, 67 пъти МРЗ към •••, а размерът на дължимия, но неначислен и невнесен за цигарите акциз е в размер общо 1289.49 лв. В хода на производството е назначена и изготвена и дактилоскопна експертиза, при която върху целофановата опаковка на отпечатания стек, съдържащ четири броя кутии цигари „Regina Blue Original“ без акцизен бандерол, били проявени и иззети два броя дактилоскопни следи, годни за идентификация. От заключението на изготвената експертиза се установява, че е извършено експертно сравнително изследване с пръстовите отпечатъци на подсъдимия К. П. Т., при което е установено, че следите са оставени от показалец на лявата ръка на същото лице. В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите С.П.В., С.С.Б., С.К.С., Д. Н. Т., С.Н.Д., А.М.Р. и С.И.С.. От свидетелските показания на С.П.В. се установява, че същият е •••. Свидетелят разказва, че по сигнал за държане на цигари и наркотични вещества е участвал в претърсване в дома на подсъдимия. По думите на В. при претърсването в гардероб, намиращ се на втория етаж на къщата /обитаван от К. Т./ са открити два кашона пълни със стекове цигари. Единият кашон бил запечатан с тиксо, а вторият не, като от последния липсвал един стек с цигари. Свидетелят сочи, че всички цигари били една марка. В продължение свидетелят разказва, че на адреса били открити само цигари, като в последващо претърсване, извършено в заведение за хранене, стопанисвано от майката на Т., били открити наркотици. Същите били намерени в прозорче в тоалетната като били поставени в чорапи сгънати един в друг и омотани в тиксо. От свидетелските показания на свидетеля С.С.Б. се установява, че същият работи като •••. Сочи, че по сигнал за държане на наркотични вещества от подсъдимия К. Т. било извършено претърсване на адреса, на който живее същия. При пристигане на място полицейските служители установили, че на първи етаж на къщата живее майката на Т., а той живее на втория етаж. Свидетелят разказва, че претърсването е извършено на втория етаж на къщата, където в гардероб, намиращ се в спалнята били намерени два кашона с цигари без бандерол. Единият кашон бил запечатан с полиетиленови ленти, а другият бил отворен и от него липсвали кутии. В продължение Б. сочи, че след извършване на претърсването в жилището на подсъдимия е извършено претърсване и в заведение, стопанисвано от майката на Т.. Там на прозорче в тоалетната имало чорапи, а вътре в тях полиетиленови пликчета, чието съдържание при направен тест реагирало на марихуана и амфетамини. В производството пред първата инстанция е разпитан и свидетелят С.К.С.. С. сочи, че познава подсъдимия, но няма близки отношения с него. Заявява, че се занимава с производството на хляб и закуски и не може да си обясни защо Т. го е обвинил като е казал, че той /С./ му е продал цигарите. От свидетелските показания на Д. Н. Т. /майка на подсъдимия/ става ясно, че и тя и сина й са активни пушачи и пушат по две – три кутии на ден. Т. твърди, че синът й донася цигари без бандерол, защото средствата им били ограничени. В тази насока са и разказите на свидетелката С.Н.Д.. Същата разказва, че подсъдимият пуши много /по две – три кутии на ден/. В съдебно заседание, по направено искане от защитника на подсъдимия, са разпитани и поемните лица А.М.Р. и С.И.С.. И двамата разказват, че са взети за поемни лица от полицейските служители и са присъствали на извършените от последните действия. Р. и С. потвърждават показанията на полицейските служители като заявяват, че при извършеното претърсване в дома на подсъдимия са открити цигари, а при последващото претърсване в заведение /кафене/ са открити наркотици в тоалетната на същото. Изложената фактическа обстановка настоящата инстанция намира за правилно установена, като същата е базирана на цялата доказателствена съвкупност по делото, която задълбочено е анализирана от първоинстанционния съд. Посочените доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението и мястото на неговото извършване. Авторството на деянието се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели С. В. и С. Б.. Техните разкази от своя страна намират подкрепа както в свидетелските показания на поемните лица относно релевантните прцесуално-следствени действия, в които те са участвали, така и в останалите доказателства по делото, включително показанията на свидетелката Д. Т. и в дадените от подсъдимия обяснения - че цигарите са негови и лично ги е закупил. Всички посочени по-горе доказателствени материали са непротиворечиви помежду си и в своята съвкупност те доказват обвинението срещу подсъдимия по несъмнен начин. При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подсъдимият К. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК за това, че на ••• в •••, в обитавана от него къща, находяща се на ••• /в помещение обособено като спалня, в гардероб/, държал акцизни стоки /по смисъла на чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове /без бандерол – общо 318 броя кутии с цигари, марка „Regina Blue Original“, без залепен на тях акцизен бандерол на Република България, с обща стойност 2385, 00 /две хиляди триста осемдесет и пет/ лева и обща стойност на дължимия и невнесен акциз 1289, 49 /хиляда двеста осемдесет и девет лева и 49 стотинки/ лева, като случаят не е маловажен. Систематичното място на разпоредбата на чл. 234 ал. 1 от НК – Глава VІ от НК „Престъпления против стопанството”, раздел втори - „Престъпления в отделни стопански отрасли” определя обекта на защита, който законодателят свързва с тези престъпни посегателства, а именно обществените отношения, отнасящи се до дейността на държавата по установяването и събирането на определен налог от акцизни стоки. Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК е бланкетна и за да е налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е нарушено конкретно правило или норма от съответен нормативен акт, т.е. от обективна страна, наред с положителното установяване на инкриминираното деяние „държи”, следва да бъде установено, че държането е по отношение на стоки, които са акцизни и са без бандерол, когато такъв се изисква по закон. Законът за акцизите и данъчните складове от своя страна урежда обществените отношения, свързани с облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз /чл. 1 от ЗАДС/. Същият закон дефинира и кои стоки са акцизни - в чл. 2 т. т. 1, 2 и 3 от ЗАДС, като изброените включват тютюн и тютюневи изделия. В глава втора „Акцизни стоки”, раздел втори „Тютюневи изделия – чл.10-12 от ЗАДС, изчерпателно са изброени онези тютюневи изделия, който законът определя като акцизни, т.е такива, които подлежат на облагане с акциз, внасянето на който се доказва чрез залепен върху опаковката им бандерол. ЗТТИ §1 от ДР дава дефиниция на „тютюневи изделия”, като изброява техните видове. В случая приложим е ЗАДС, тъй като само този закон определя кои стоки са акцизни - единствено акцизните стоки подлежат на облагане с данък, като заплащането му се установява чрез поставения върху изделието бандерол, дефиниран в чл. 4, т. 7 от ЗАДС. Продажбите на този вид стока на вътрешния пазар се извършват само при наличието на такъв бандерол, както разпорежда чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ. Съответно, когато на територията на България се извършва продажба на цигари, освен съблюдаване на множеството изисквания за лицензиране на обекта и продавачите, то при всички случаи това е възможно само, когато е налице формално удостоверяване на платения акциз с поставения върху кутиите бандерол. За съставомерността на деянието извършено чрез „държане” на акцизната стока без бандерол от обективна страна е достатъчно да бъде упражнявана фактическата власт върху вещта, независимо от мястото и начина на съхраняване, пазене и прочие. За съставомерността на деянието не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици – конкретен престъпен резултат, поради което престъплението по чл. 234, ал. 1 НК е формално, на просто извършване. С оглед последното съдът намира, че изложените в допълнението към въззивната жалба оплаквания, че „Без да има лице на което са разпространени, няма разпространение. По същата логика, без да е посочено лице, в полза на което се държат цигарите, то нямаме и държане, а само своене” са неоснователни. Настоящата инстанция изцяло възприема констатациите и правните изводи обективирани в мотивите към атакуваната присъда и намира, че въз основа на събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че подсъдимият К. Т. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК, за което законосъобразно е признат за виновен и са му наложени наказания лишаване от свобода и глоба. От субективна страна няма съмнение, че подсъдимият е осъществил престъплението с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Той е бил с ясното съзнание, че противозаконно държи акцизни стоки без бандерол, какъвто се изисква по закон. Бил е наясно за съществуващата по закон забрана да се държат такива вещи. Настоящият случай не би могъл да се определи като маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК по отношение на държаните от подсъдимия 318 бр. кутии цигари „„Regina Blue Original“. Маловажността на случая се определя с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Обществената опасност на деянието при маловажен случай по чл. 234, ал. 1 от НК е значително по-ниска в сравнение с тази при обикновените случаи. Преценката за наличие или липса на маловажност на случая е многостранна, комплексна и винаги конкретна, съобразена със значителността на вредните последици. Тя се извършва на базата на фактическите данни по делото, които се отнасят до начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, данните за личността на дееца, мотивите и подбудите му, както и други обстоятелства относно степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното. В случая безспорно е установено, че у подсъдимия са били намерени 318 бр. кутии с цигари, което сочи, че предметът на деянието не е в малко количество. При това количество цигари не може да бъде защитена тезата, че те са само за лична употреба. Държаните от подсъдимото лице акцизни стоки без бандерол възлизат на обща стойност 2385, 00 лв., която стойност не може да бъде преценена като пренебрежително малка в сравнение с останалите случаи от този вид. В този контекст следва да се отбележи, че паричната равностойност на предмета на престъплението не е единственият и определящ критерий при оценката на деянието като „маловажен случай“ (арг. от решение № 568 от 2012, решение №37 от 2013 г. и решение № 494 от 2013 г. на ВКС). Нито количеството, нито стойността на държаните от подсъдимия цигари са ниски, а също така размерът на дължимия акциз е висок – 1289, 49 лв. и тези обстоятелства сочат на отрицателното въздействие на деянието върху правно защитения обект на посегателство и на сравнително висока степен на неговата обществена опасност. В процесния случай, разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима, тъй като обществената опасност като елемент на престъплението е налице. При определяне на вида и размера на наказанието, което е наложил, районният съд е посочил, че се е съобразил с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са преценени дадените от подсъдимия обяснения, с които е съдействал за изясняване на обективната истина. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел недобрите характеристични данни на подсъдимия – същият е осъждан за други умишлени престъпления и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. В допълнение се сочи, че след извършване на процесното престъпление, подсъдимият е осъден за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. При определяне на размера на наложеното наказание, въззивната инстанция намери, че следва да вземе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства и изразеното от страна на подсъдимия искрено съжаление за стореното и критично отношение към извършеното, както и представената пред настоящия съд характеристика от съсед на К. Т., в която Д.А. потвърждава, че подсъдимият изразява съжаление за стореното, както и, че тежкият живот и безпаричието са го накарали да прибегне до извършването на тези действия. Освен това Д. А. твърди, че вижда в К. Т., че се е поправил, сочи че същият работи ••• и се грижи за своята майка. С оглед на изложеното настоящият състав на съда намира размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца за завишен, като счита за справедливо наказанието „лишаване от свобода“ да бъде определено в минимален размер - 1 /една/ година. По преценката на настоящия съд именно такова наказание и в този му размер от една година се явява явно справедливо респективно, съответно на действителната степен на обществената опасност на деянието и на неговия извършител, както и на всички останали обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността му. В случая съдът изцяло възприема и законосъобразния извод на районния съд, че по делото не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поради изложеното, съдът намери че следва присъдата на Районен съд – гр. Перник да бъде изменена единствено в частта за наложеното наказание лишаване от свобода, като бъде намален размерът на наложеното на подсъдимия К. П. Т. наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, което следва да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, който правилно е бил определен от районния съд. В останалата част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна. Настоящият състав на съда намира, че по отношение на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, районният съд е определил същата да е в размер на 2385, 00 лева – представляваща еднократния размер на пазарната цена на държаната акцизна стока. Глобата е определена в минимален размер и настоящата инстанция намира същия за справедливо определен, поради което глобата следва да бъде потвърдена. В хода на извършената цялостна проверка на правилността на атакувания съдебен акт не се установи в хода на наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или нарушили процесуалните права на страните в процеса. Следва да се посочи, че районният съд е дал обоснован и задълбочен отговор на всички възражения, които са направени от защитника на подсъдимия в пледоарията му, които възражения на практика са преповторени и във въззивната жалба и поради обстоятелството, че въззивният съд напълно възприема направените при анализа на Районен съд – Перник изводи, намира, че не следва да ги преповтаря. Въз основа на изложеното окръжният съд, след като подробно обсъди и прецени наличните по делото доказателства и доказателствени средства, намери развитите от защитника на подсъдимия оплаквания за неправилност на постановената присъда по отношение на доказаността на престъплението /неправилна преценка на доказателствата и пристрастност към тезата на обвинението/ за неоснователни. Тъй като при извършената въззивна проверка се констатира единствено наличие на основания за изменение на присъдата на Пернишкия районен съд в частта за размера на наложеното наказание лишаване от свобода, следва същата да бъде изменена единствено в тази нейна част съобразно изложеното по-горе в настоящите мотиви. По отношение на веществените доказателства: С присъдата, правилно на основание чл. 234, ал. 3, вр. чл. 53, ал. 2, б. а от Наказателния кодекс съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението: 318 броя кутии с цигари, марка „Regina Blue Original“, без залепен на тях акцизен бандерол на Република България, намиращи се на съхранение в Първо РУ при ОДМВР - Перник, като с оглед разпоредбите на чл. 124, ал. 5 и и ал.7 от Закона за акцизите и данъчните складове правилно е постановил след влизане на присъдата в сила, вещите да се унищожат от органа, който ги е задържал - ОДМВР - Перник, под контрола на митническите органи. По отношение на разноските: Правилно първиинстанционният съд е възложил в тежест на подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените в производството разноски за възнаграждения на вещи лица, като го е осъдил да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОД МВР – Перник, сумата в размер на 186, 31 лева, представляваща направени разноски в досъдебното производство, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС чрез Районен съд - Перник - сумата от 50, 00 лева, представляваща направени разноски по време на съдебното следствие. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, ал. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК, Окръжен съд – Перник