Решение № 895 от 29.6.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1512/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260 638 от 22.02.2022 г., постановено по гр.д. № 13188/2016 г. от Софийски градски съд, ответникът - Столична община, ЕИК 000696327 е осъден да заплати на В. Д. Г., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от несвоевременно назначаване на настойник и настойнически съвет за периода, в който е бил поставен по пълно запрещение до отмяната на запрещението и възстановяване на пълната дееспособност, като е отхвърлил иска, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 30 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди, както следва:

• сумата от 5 920 лева, представляваща неполучен остатък от разпределение на ЧСИ № 780 по изп.д. № 200678000400394, ведно със законната лихва, в размер на сумата от 3 645.54 лева за периода от 22.07.2009 г. до 03.07.2015 г.;

• сумата от 7 000 лева, на която възлиза обикновената покъщнина, домакински битови уреди и компютър, които са били отнети от жилището му, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда /АССГ/- 03.07.2015 г. Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника – Столична община да заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 200 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника - Столична община в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 1 000 лева до размер на сумата от 5 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че определеното обезщетение е завишено по размер и не съответно на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в атакуваната част, за разликата над сумата от 1 000 лева до присъдените 5 000 лева.

Решението на първоинстанционния съд е връчено на ищеца В. Д. Г., ЕГН ••••••••••, чрез неговия процесуален представител на 11.03.2022 г. и не е обжалвано в отхвърлителната част в законния срок.

След изтичането на срока за обжалване ищецът В. Д. Г., ЕГН •••••••••• е починал и съдът на основание чл. 227 от ГПК е конституирал на неговото място наследниците по закон - В. В. Г., ЕГН •••••••••• и Т. В. Г., ЕГН ••••••••••.

В. В. Г., ЕГН•••••••••• и Т. В. Г., ЕГН •••••••••• не са изразили становище по основателността на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищецът - В. Д. Г., ЕГН •••••••••• е предявил против Столична община, ЕИК 000696327 три иска с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и един по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с влязло в сила съдебно решение, постановено на 12.12.2005 г. по гр.д. № 669/2004 г. от Софийски градски съд е бил поставен под пълно запрещение.

С влязло в сила съдебно решение от 14.02.2013 г., постановено по гр.д.

№ 13356/2010 г. от Софийски градски е отменено запрещението и е възстановена пълната му дееспособност.

Ищецът поддържа още, че е претърпял имуществени вреди, като не е получил останалата след разпределението парична сума п о изп.д. № 20067800400394 на ЧСИ, вписан под № 780 в регистъра на КЧСИ, район на действие – Софийски градски съд, в размер на 5 920 лева, както и на сумата от 7 000 лева, на която възлиза обикновената покъщнина, домакински битови уреди и компютър, които са били отнети от жилището му.

Претърпял е неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева вследствие на това, че Органът по настойничество и попечителство, на който ответникът е възложил тази работа не е назначил своевременно пълен по смисъла на чл. 111 от СК отм. настойнически съвет и не е осигурил пълноценната защита на неговите права.

С предявените искове поискал осъждането на ответника да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева;

• сумата от 5 920 лева, представляваща неполучен остатък от разпределение на ЧСИ № 780 по изп.д. № 200678000400394, ведно със законната лихва, в размер на сумата от 3 645.54 лева за периода от 22.07.2009 г. до 03.07.2015 г.;

• сумата от 7 000 лева, на която възлиза обикновената покъщнина, домакински битови уреди и компютър, които са били отнети от жилището му, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда /АССГ/- 03.07.2015 г. Ответникът – столична община подал отговор на исковата молба /л. 52 от адм.д. № 6602/2015 г. по описа на АССГ, с който оспорил основателността на исковете и поискал да се отхвърлят доводи, че Органът по настойничество и попечителство е направил всичко възможно да назначи настойник и настойнически съвет и от действията на органа пряко и непосредствено не са причинени на ищеца неимуществени и имуществени вреди.

Посочил обстоятелството, че е сезирал съда и е отменено запрещението на ищеца.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че влязло в сила съдебно решение от 12.12.2005 г., постановено по гр.д. № 669/2004 г. от Софийски градски съд е поставил ищеца под пълно запрещение.

Органът по настойничество и попечителство при Столична община, Район „Люлин“ първоначално е предложил на бившата съпруга на ищеца да я назначи за настойник, но последната отказала.

Пълнолетната В. В. Г., ЕГН •••••••••• – дъщеря на ищеца също отказала, след което бил назначен настойник с Протокол № 03/09.02.2009 г. В периода след поставянето на ищеца под запрещение е осъществена публична продан на жилището му, ипотекирано в полза на „ЦКБ“ АД, като остатъкът от събраната сума след разпределението е била преведена по сметка на настойника.

По инициатива на Столична община е било поискано да се отмени запрещението на ищеца.

С решение от 14.02.2013 г., постановено по гр.д. № 13356/2010 г. от Софийски градски съд, влязло в сила запрещението е било отменено.

От правна страна:

Предметът на възивното производство е очертан с подадената от ответника въззивна жалба и спорът се концентрира единствено и само до размера на обезщетението за неимуществените вреди - предмет на първия иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и предполага:

• противоправно поведение на лице /работник или служител/, изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му работа;

• причинени имуществени и/или неимуществени вреди; - причинна връзка между поведението и вредите; - вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на противното.

В разглеждания случай ищецът е бил поставен под пълно запрещение с влязло в сила съдебно решение.

Значителен по своята продължителност период от време след поставянето под пълно запрещение Органът по настойничество и попечителство при Столична община не е назначил настойник, както и настойнически съвет, което по своето естество представлява противоправно бездействие.

В този период отсъствието на настойник, който да представлява ищеца – поставен под пълно запрещение е причинило на последния значителни неудобства и притеснения, доколкото е бил в състояние да ги възприеме.

Вследствие на това противоправно бездействие на Органа по настойничество и попечителство ищецът е претърпял неимуществени вреди, възлизащи на сумата от 1 000 /хиляда/ лева, който размер е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни по делото, относно възрастта на ищеца и неговото обществено положение.

Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 1 000 лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв.

С оглед на изложеното жалбата, подадена от ответника е основателна, поради което следва:

• да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата от 1 000 лева до размер на сумата от 5 000 лева и вместо това да се отхвърли иска в тази част;

• да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъди ответника да заплати държавна такса по сметка на СГС, за разликата над сумата от 40 лева до сумата от 200 лева;

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, до размер на сумата от 1 000 лева не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която са отхвърлени трите иска, имащи за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

По тези съображения, Софийски апелативен съд