Решение № 959 от 10.7.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 28/28.05.2024г., с което на Н. П. С. е наложена глоба в размер на 300 лева. С жалбата се моли за отмяна на НП. Не се претендират разноски. Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА. В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: „На 20.04.2024г., около 00: 10 часа, в г•••• в билярд клуб, Н. П. С. като родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, не е придружил/а/ детето си П. В. С. ЕГН: ••••••••••, не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществено място след 22, 00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Посочената фактическа обстановка се опровергава от приложеното по делото нотариално пълномощно от същия ден, от което е видно, че на непълнолетното лице е осигурен упълномощен пълнолетен придружител. Посоченото прави деянието несъставомерно и е първо самостоятелно основание за отмяна на НП. ПО ДОПУСНАТИТЕ СПН. Основателен е доводът от жалбата, че фактите, така както са описани в НП, сочат на едновременно извършване на както на чл. 8, ал.3 ЗЗД, така и на чл. 8, ал.4 от ЗЗД. Че двете норми визират две самостоятелни нарушения е видно не само от тяхната редакция и уреждането им в две самостоятелни разпоредби, но и от текста на санкционната норма на чл. 45, ал.3 ЗЗД, в която е предвидено, че санкцията се налага алтернативно за нарушение по чл. 8, ал.3 ЗЗД или по чл. 8, ал. 4 от същия закон. Допуснатото смешение на съставите на чл. 8, ал.3 ЗЗД и чл. 8, ал.4 ЗЗД от една страна накърнява правото на защита на наказания субект, а от друга страна прави напълно неясна и непроверима от съда волята на наказващия орган. ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН. Последно самостоятелно основание за отмяна на НП е, че дори деянието да бе съставомерно, то случаят е явно маловажен и не оправдава използването на административно наказателна репресия, доколкото към момента на нарушението непълнолетният е бил на 17 години и 10 месеца, като не са изложени твърдения от пребиваването му на обществено място да са произтекли каквито и да било вредни последици. ПО РАЗНОСКИТЕ. При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 100 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, но доколкото уговореният размер отговаря изцяло на минималните размери по чл. 18, ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в актуалната редакция, а освен това се явява справедлив и обоснован, то следва да се присъди целия поискан размер. Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.