Решение № 199 от 10.12.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 81/2023 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, ЕИК 175084796, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ж.к. Шосето за София, Оранжерии Петрич, представлявано от синдика адв. Д. Г., с адрес за контакт гр. ••• с която срещу „Полидей-2“ ООД, ЕИК 115199114, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. „Яне Сандански“ № 8, представлявано от управителя Н.Х.В. е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обща сума в размер на 35 765, 94 лв., по фактура № 1375/31.10.2018г. и фактура № 1376/31.10.2018г. - за извършена на ответника доставка на компресиран природен газ през месец септември 2018 г. и месец октомври 2018г. на извъндоговорно основание, както и законна лихва в размер на 16 184, 09 лв. за периода 10.11.2018г. - 26.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди в исковата молба, че притежава Лицензия № Л-369-08 от 14.11.2011г. за извършване на дейността „разпределение на природен газ“ за територията на Община Чепеларе и к.к. „Пампорово“ за срок от 35 години (до 14.11.2046 г.) по чл. 39, ал.1, т. 3 от Закона за енергетиката и Лицензия № Л- 369-12/14.11.2011 г. за извършване на дейността „снабдяване с природен газ“ за територията на Община Чепеларе и к.к. „Пампорово“ за срок от 35 години (до 14.11.2046 г.) по чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката. В изпълнение на лицензните, дружество доставяло природен газ на територията на Община Чепеларе и к.к. „Пампорово“ на крайни клиенти. Количества природен газ са доставяни включително и в обекта на „Полидей-2“ ООД, за което са издадени фактура № 1375 от 31.10.2018 г. за сума в размер на 14 516, 06 лв. и фактура № 1376 от 31.10.2018 г. за сума в размер на 21 249, 88 лв., по които за периода от извършване на доставка на природен газ до настоящия момент „Полидей-2“ ООД не е погасило задълженията си за доставени количества природен газ в общ размер на 35 765, 94 лв. Твърди се още, че „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, чрез управителя си, е поканило дружеството-купувач да заплати задълженията си с покана за доброволно плащане изх. № 106/09.07.2019 г. и покана за доброволно плащане, връчена на 21.08.2019 г. от нотариус П.И. pen № 655 с район на действие PC Карлово, като след получаване на поканите дружеството - клиент не е предприело действия по изпълнение на задълженията си. Сочи се, че въпреки опитите на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ да събере вземанията си, „Полидей-2“ ООД не е платило задълженията си и това обуславя правния интерес за „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ да предяви иск на основание чл. 79 от ЗЗД, с който „Полидей-2“ ООД да бъде осъдено да изпълни задължението си, като заплати сумата в размер на 35 765, 94 лв., както и на основание чл. 86 от ЗЗД да заплати начислените лихви за периода 10.11.2018 г. - 26.04.2023 г. в общ размер на 16 184, 09 лв., формирани по следния начин: за периода от 10.11.2018 г. до 31.12.2018 г. - 516, 62 лв.; за периода от 01.01.2019 г. до 09.07.2019 г. - 1 887, 65 лв.; за периода от 10.07.2019 г. до 31.12.2019 г. - 1738, 62 лв.; за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 3 636, 20 лв.; за периода от 01.01.2021 г. до 10.08.2021 г. - 2 205, 57 лв.; за периода от 11.08.2021 г. до 31.12.2021 г. - 1 420, 7 лв.; за периода от 01.01.2022г. до 31, 12, 2022 г. - 3 626, 27 лв.; за периода от 01.01.2023 г. до 29.03.2023 г. - 874, 28 лв.; за периода от 30.03.2023г. до 26.04.2023 г. - 278, 18 лв. Общата претендирана от ищеца сума – главница и лихви е в размер на 51 950, 03 лв. При така изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се иска от съда да осъди, на основание чл. 79 във връзка с чл. 86 от ЗЗД, „Полидей-2“ ООД, ЕИК 115199114, със седалище и адрес на управление гр. Карлово, ул. „Яне Сандански“ № 8, представлявано от управителя Н.Х.В., да заплати на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н/, ЕИК 175084796, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, ж.к. Шосето за София, Оранжерии Петрич, представлявано от синдика адв. Д. Г., сумата от 35 765, 94 лв. по фактура № 1375 от 31.10.2018 г. и фактура № 1376 от 31.10.2018 г., сумата от 16 184, 09 лв., представляваща законна лихва за периода 10.11.2018 г. - 26.04.2023 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в указания двуседмичен срок е депозиран писмен отговор по реда на чл. 367, ал. 1 и 2 от ГПК. В отговора ответното дружество „Полидей-2“ ООД, оспорва обстоятелствата, на които основава иска. Изтъква, че двете процесни фактури не установяват кога са направени тези доставки. Сочи се, че изложеното в изключително лаконичното фактическо описание на взаимоотношенията на страните не отговаря на истината. Изразява се становище за недопустимост на иска. Предвид твърдението на ищеца за доставяне на газ през м. октомври 2018 г., съгл. чл. 111, буква „в“, предл. 2 и последно от ЗЗД, сочи, че с изтичане на три годишна давност се погасяват вземанията за лихви и за др. периодични плащания. Изтъква се довод, че доставката на газ е периодична такава, и респ. плащанията по нея са със периодичен характер - вземанията както за главница, така и за лихви, са погасени към 31.10.2021 г. и към датата на завеждане на иска, а именно 27.04.2023 г., дори и това субективно право да е съществувало вземането по него, преди датата на исковата молба, е било погасено по давност. По отношение основателността на предявените искове се изразява становище, че са неоснователни - ищеца нямал договорни отношения с ответника за периода октомври - ноември 2018 г., преди и след това, не му е доставял и няма никакво вземане срещу „Полидей-2“ ООД, което да се нуждае от съдебна защита. Твърди се, че с договор ИД13/19.11.2015 г. страните са се договорили първия да доставя на млекозавода в с. Домлян природен газ по спецификации, като доставчика е представил лицензия само за територията на общ. Чепеларе и к.к. Пампорово, изд. на 14.11.2011 г., като на това формално основание претенцията на доставчика, че са доставени каквито и да е количества газ са неоснователни, защото са в нарушение на лицензните. С изрично споразумение от 31.12.2016 г. на основание на чл. 11, т. 1 от същия договор, последния е прекратен, считано от 01.01.2017г., като страните са се договорили, че нямат неуредени финансови отношения и претенции. С уведомление изх. № М-020/19.01.2017 г. ищецът е уведомил ответника, че считано от 19.01.2017 г. на основание на договор за прехвърляне на вземане от същата дата, всички вземания от него са прехвърлени на „Карловогаз“ ООД и плащанията трябва да бъдат извършвани към последното дружество. С договор № КГ-001/01.01.2017г. „Карловогаз“ ООД и „Полидей-2“ ООД уреждат своите отношения, основани на лицензия от 07.05.2008 г. за територията на Община Карлово. С допълнително споразумение от 01.01.2018 г. този договор е удължен до 01.01.2019 г. Твърди се също, че с Договор № СПГ-01/12.12.2016г., сключен между ищеца като доставчик и „Карловогаз“ ООД като краен снабдител, страните са се договорили да уреждат помежду си доставката на природен газ, като „Карловогаз“ ООД приема и заплаща - чл. 1, т. 1 от договора. Сочи се, че многократно управителите на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н / са уведомявани относно спорните доставки за месеците септември и октомври 2018 г., като са им били представени фактури и платежни нареждания за извършените плащания за доставения газ и разплащането с „Карловогаз“ ООД. Сочи се още, че двукратно от Агенция „Митници“, ТД „Тракийска“, са отправяни искания от 27.09.2019 г. и от 10.04.2020 г., по които са приложени съответните документи и са съставяни протоколи за насрещни проверки 28.10.2019 г. и 09.06.2020 г. на целия документооборот и на претенциите за неизвършени своевременно плащания. Твърди се, че с покана за доброволно изпълнение от 20.08.2021 г. отново е поискана, на основание на същите фактури, сумата от 45 879, 75 лв., на която е отговорено надлежно, като отново са представени документи и е разменена по ел. път кореспонденция. С приемо-предавателен протокол от 01.04.2019 г. на ищеца са предадени описани в четири точки системи, свързани с устройствата за приемане и по-нататък обработка на доставената газ. В този протокол за подписал, за ищеца е налице подписа на В. Г., който и до настоящия момент е негов управител и в протокола не са формулирани никакви претенции за каквито и да е доставени, и неплатени количества. Прави се алтернативно искане съдът или да отхвърли исковете като недопустими, или да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на направените разноски, включващи и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Поискано е назначаване на ССЕ с посочени задачи. По реда на чл. 372, ал. 1 от ГПК, в законоустановения срок по делото е постъпила допълнителна искова молба от ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, с която ищецът заявява, че поддържа изцяло предявените с исковата молба претенции срещу „Полидей-2“ ООД и излага съображения за неоснователност на изложеното в отговора на исковата молба от страна на ответника. Оспорва твърдението в отговора на исковата молба относно приложението на чл. 111, буква в), предл. 2 от ЗЗД, като посочва, че вземането предмет настоящето дело не е за периодична доставка, а е формирано по две фактури, издадени на една и съща дата, за доставен природен газ през месец септември и октомври 2018 г., като по отношение на тях липсва периодичност. Същите били издадени за доставено количество природен газ, извършено еднократно през два месеца - септември и октомври. Твърди се, че доколкото доставката е еднократна, не е периодично изпълнение, то по отношение на вземането по двете фактури няма как да се приложи кратката погасителна давност по чл. 111, буква в), предл. 2 от ЗЗД, поради което се изразява становище за неоснователност на наведените оплаквания, от страна на ответника, за погасяване по давност на претендираните вземания. Посочва се в допълнителната искова молба, че в действителност между страните е имало сключен договор за доставка на природен газ и че същият е бил прекратен със споразумение от 31.12.2016 г. и поради това няма как исковата претенция да се приеме за отнасяща се по този договор. Изтъква се, че доставката на природен газ през месец септември и октомври 2018 г. не е по договор, сключен между страните. Иска се от съда да приеме, че в конкретния случай процесните количества природен газ са били доставени в бутилки за компресиран газ, като се излага твърдение че ищецът може да доставя компресиран природен газ до всяко място в България като търговец по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ЗЕ. В отговора на допълнителната искова молба по реда на чл. 373, ал. 1 ГПК, ответникът оспорва изцяло депозираната от ищеца допълнителна искова молба. Посочва се в отговора, че ответното дружество никога не е получавало от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ твърдените количества природен газ през месец септември и октомври 2018 г., както и че представител на „Полидей - 2“ ООД никога не е подписвал фактури, приемо-предавателни протоколи или други първични счетоводни документи, които биха могли да удостоверят получаването на процесиите количества от ответника. Посочва се също, че представените от ищеца фактури не са осчетоводявани в счетоводството на „Полидей-2” ООД, не са включвани в дневниците за покупки и за тях не е ползван данъчен кредит, както и че количествата природен газ по същите фактури никога не са заприходявани в счетоводството на дружеството и не са изписвани и/или ползвани като разход. Посочва се още, че през процесния период ответника е получавал доставки на природен газ единствено от „Карловогаз“ ООД, което е било удостоверено от регулярно извършваните проверки от компетентните органи - Агенция „Митници“, отдел „Акцизна дейност”, сектор „Проверки и ревизии”, ТД Тракийска. Твърди се в отговора на допълнителната искова молба, че според чл. 173, ал. 1 от ЗЕ сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори и при спазване на правилата за търговия с природен газ, приети от КЕВР, а според чл. 180, ал. 1 ЗЕ всеки клиент, присъединен към газопреносна и/или газоразпределителна и затворена газоразпределителна мрежа, има право да избира доставчик на природен газ, независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 173, ал. 1 и изискванията за сигурността на доставките. Сочи се, че представените от ищеца фактури не представляват изискуемия от чл. 173, ал. 1 от ЗЕ писмен договор за доставка, нито договор за избор на доставчик и същите не са подписани от ответника. При така подадения иск предходен съдебен състав с проекта на доклад е квалифицирал иска като такъв по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и е разпределил доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти от всяка страните по делото по този иск. На 13.12.2023г. е постъпило становище от ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, с което е поискано съдът да допусне изменение на иска и да приеме, че е предявен иск по чл. 59 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че между страните е имало сключен договор за доставка за природен газ, но същият е бил прекратен на 31.12.2016 г., поради което и няма как исковата претенция за месец септември и октомври 2018 г. да се приеме за дължима по прекратен преди почти две години договор. Твърди се, че правният интерес от изменение на правното основание на иска произтичал от факта, че ответника „Полидей- 2” ООД се е обогатило с доставените количества природен газ с паричен еквивалент на сума в размер на 35 765, 94 лв. по фактура №1 375 от 31.10.2018 г. (14 516, 06 лв.) и фактура № 1376 от 31.10.2018 г. (21 249, 88 лв.) за сметка на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ без правно основание. Иска се съдът да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата в размер на 35 765, 94 лв. по фактура № 1375/31.10.2018 г. и фактура № 1376/31.10.2018 г., законна лихва в размер на 16 184, 09 лв. за периода 10.11.2018 г. - 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. По това искане от ответника е постъпило становище, с което се изтъква, че доставките, които ищецът не е извършил, но за които претендира заплащане са периодични - обхващат два последователни месеца, при които всеки отделен месец представлява отделна доставка и данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 4 ЗДДС, независимо че фактурирането е извършено в един ден. Твърди се, че последното обстоятелство доказва, че фактурите не са издадени във връзка с обичайната търговска дейност на ищеца, а са съставени за да „документират“ определена теза, тъй като същите не отговарят на изискването на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС - фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането и на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС - при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При доставка на стока или услуга, за която е уговорено поетапно изпълнение, завършването на всеки етап се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата на изпълнението на съответния етап. Твърди се, че съобразно изричните разпоредби на ЗДДС, евентуална доставка на природен газ за м. септември 2018 г. представлява отделна доставка и данъчно събитие и съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата следва да бъде издадена най-късно до 05.10.2018 г., а процесната Фактура № 0000001375 е издадена на 31.10.2018 г. Съдът е допуснал исканото изменение на основанието на предявения от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ иск против „Полидей-2“ ООД иск, като е постановено същият да се счита предявен на извъндоговорно основание (неоснователно обогатяване). По делото са събрани писмени и гласни доказателства.Приобщени са материалите по ч.гр.д. № 393/2023г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и в.ч.гр.д. № 1731/2023 г. по описа на САС. Приета и изслушана е съдебно счетоводна експертиза. При анализ на тези доказателства с постановеното по делото решение № 106/01.08.2024г. искът е отхвърлен като неоснователен. При последвалото въззивно обжалване с решение 153/13.03.2025г., постановено по в.гр.д.№ 856/2024г. описа на АС София решението на първата инстанция е обезсилено и делото върнато за разглеждане с указания за ново разглеждане на иска като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД. Указано е още при новото разглеждане на делото да се изготви нов проект на доклада, с ново разпределяне на доказателствената тежест и посочване на дължимите за доказване факти от всяка от страните. При новото разглеждане на делото - с определение № 545/06.10.2025г., съдът е изготвил и съобщил на страните нов проект на доклад, като е квалифицирал предявения иск с пр.основание чл.59 ЗЗД. По съобщения нов проект на доклад не са постъпили възражения и във връзка с него от страните не са направени искания за събиране на нови доказателства. Анализът на събраните писмени, гласни доказателства и ССЕ, преценени с фактическите доводи на страните, сочи на установено следното: Не е спорен по делото фактът, че ищецът „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ притежава лицензия за осъществяване на дейността - разпределение на природен газ на територията на Община Чепеларе за срок от 35 години № Л- 369-08/14.11.2011 г. и лицензия за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на Община Чепеларе за срок от 35 години № Л-369-12/14.11.2011 г., издадени от КЕВР. От събраните писмени доказателства се установява още, че на 19.11.2015г. между ищецът „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и ответникът „Полидей-2“ ООД е сключен Договор № ИД-13/2015 г., при Общи условия, за продажба на природен газ, с който ищецът, като краен снабдител, се задължава да доставя на Млекозавод „Полидей - 2“, с. Домлян, собственост на ответника, в минимални годишни количества по Спецификация и качество и налягане, през периода на договора срещу задължение на ответника, като потребител, да приема и заплаща природния газ. Договорните отношения между страните са прекратени, считано от 01.01.2017 г., със Споразумение за прекратяване на договор от 31.12.2016 г. за тези факти също няма спор по делото. Също така няма спор по делото относно фактът, че с приемно – предавателен протокол от 01.04.2019г. /л.80, том1/ подписан от представителите на двете спорещи дружество „Полидей-2“ ООД е предало на „Си Ен Джи Марица“ ООД следните съоръжения: ГРП без разходомер с посочен сериен №, платформа за преносими модулни системи за природен газ – 4 бр., прилежаща тръбна разводка, свързващ маркуч за високо налягане с накрайници 12 м. -1 бр. О фактура от 09.04.2019г. /л.83, том 1/ се установява, че ищцовото дружество е закупило доставка и монтаж на газорегулаторен пункт, обект ГРП на котелно при мандра. От представените и приети като доказателства фактура № 1375/31.10.20218г. и фактура № 1376/31.10.2018г., издадени от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, ведно с придружаващите всяка от тях Акт за доставено количество природен газ на „Полидей-2“ ООД и акцизни данъчни документи, е видно, че същите са издадени съответно за доставка на ответното дружество на природен газ за м. 09.2018 г.-158.3354 MWh за сумата от 14 516, 06 лв. с ДДС и доставка на природен газ по втората фактура за м. 10.2018 г.-216.4769 MWh на стойност 21 249, 88 лв. с ДДС, с включен в двете фактури акциз, или на обща стойност на доставката по двете фактури от 35 765, 94 лв. с ДДС. И двете фактури, ведно с приложените към тях акцизни данъчни документи, не са подписани от ответното дружество. На 21.08.2019г., срещу разписка, на управителя на „Полидей-2“ ООД е връчена, чрез нотариус П.И. с рег. № 655 на Нотариална камара, покана за доброволно плащане с изх. № 106/09.07.2019 г. за заплащане на сумата фактурите за доставка на природен газ и начислените лихви към 09.07.2019 г. Тази нотариална покана ответното дружество признава, че я е получило на 21.08.2019г., като с уведомително писмо /л.62 и сл., том 1/ оспорва представителната власт на Велин Г., подписал поканата от името на ищеца, който към този момент след справка в ТР имал назначен синдик. До управителя на „Полидей-2“ ООД е изпратена и покана за доброволно изпълнение с изх. № 6525-133/20.08.2021г. от Синдика на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ - А.Т. за заплащане стойността на процесните фактури и на начислените лихви до 23.08.2021г. за неплатените в срок фактури за доставка на природен газ. На тази покана ответното дружество също е подало отговор /л.71 и сл., том1/, като е оспорило, че дължи на ищеца, тъй като е имал сключен валиден договор с друго дружество и е заплатил на него доставената за спорните месеци газ. Към това писмо ответникът е представил АДД с Уникален контролен № 0000000004082609, издаден от „Карловогаз“ ООД за извършена доставка на газ през м.09.2018г. и АДД с Уникален контролен № 00000004147668, издаден от „Карловогаз“ ООД за извършена доставка на газ през м.10.2018г. И двете АДД са подписани, както от „Карловогаз“ ООД, така и от представител на ответника „Полидей-2“ ООД, като са поставени и печати на двете търговски дружества. След прекратяване на договора с ищеца, видно от Договор № КГ - 001/01.01.2017г., ответното дружество „Полидей-2“ ООД е сключил с „Карловогаз“ ООД, с лицензия за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на Община Карлово за срок от 35 години № Л-266-12/07.05.2008 г., издадена от КЕВР, договор за снабдяване от краен снабдител количества природен газ. Като доказателство по делото е представен и Договор № СПГ- 01/12.12.2016 г., сключен между „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и ответника „Карловогаз“ ООД, от който е видно че страните са се споразумели доставчикът - „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, да доставя природен газ на крайния снабдител - „Карловогаз“ ООД. По делото са представени доказателства за писмена кореспонденция между управителите на ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, на ответника „Полидей-2“ ООД и на „Карловогаз“ ООД. В отговор на изпратено от ищеца до ответника писмо /което не е представено по делото/, последното дружество е подало до ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н/ отговор с изх.№ 183/05.12.2018г. /л.49-51, том 1/. Това писмо е получено лично – „на ръка“ на управителя на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ на 05.12.2018 г., в което се сочи, че двете дружества нямат договорни отношения, считано от 01.01.2017 г., както и че „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ следва да анулира издадените фактури от 31.10.2018 г. към „Полидей-2“ ООД и да насочи финансовите си претенции към „Карловогаз“ ООД /л.49- л.51, том1/. Ищецът „Полидей-2“ ООД е изпратил писмо негов изх.№ 184/05.12.2018г. /л.58-60, том 1/ и до „Карловогаз“ ООД, с което моли „Карловогаз“ ООД да уреди всички юридически и финансови въпроси със „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ или да анулира издадените от „Карловогаз“ ООД към „Полидей-2“ ООД данъчни фактури № 0000001683/30.09.2018 г. и № 0000001743/31.10.2018 г. за месеците септември и октомври 2018 г. В писмо от 06.12.2018 г. управителя на „Карловогаз“ ООД се сочи, че издадените от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ документи са с невярно съдържание, не се основават на договорни отношения, „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ издава фактури за доставено количество газ за минал период, като същото количество е прието от „Полидей-2“ ООД от „Карловогаз“ ООД. По делото са приети товарителници - 24 бр. и документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, Приложение № 14а към чл.80а, ал.1 – също 24 бр., с издател на тези документи - ищеца Си Ен Джи Марица ООД –л.130-183, том 1, които документи са описани и като приложение към писмото на ищеца, адресирано до „Карловогаз“ ООД /л. л.58-60, том 1/. В товарителниците като изпращач е посочено ищцовото дружество – „СИ Ен Джи Марица“ ООД, като превозвач е отразено дружеството БулГазКотрол ООД, за получател е отразено Домлян или Полидей -2, като за получател е са отразени две имена /нечетливи/ и подпис. Към товарителниците са приложени, издадени от ищеца документи за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, Приложение № 14а към чл.80а, 1 ал.1, представляващ доклад за товарене и които документи в забележка е отразено, че се издават на лицето, освободило акцизните стоки за потребление. В тези документи, Приложение № 14а към чл.80а ал.1 като получател е посочено ответното дружество, като за получател има посочени две имена на лице – Д.Д. или на лице Л.Й. с подпис, но при липса на печат на ответното дружество и на отразяване качеството на лицата, подписали тези документи за получател. От Протокол № ВG003000-РК19-ПП 39/31.10.2019г. от ТД Тракийска към АМитници, във връзка с проверка по реда на глава 15 от ДОПК на „Карловогаз“ ООД за периода 03.04.2014г. – 31.07.2019г. се установява, че посоченото дружество е имало валидна регистрация по чл.57а, ал.1, т.2 от ЗАДС за продажби на природен газ за битови и стопански цели само по газопреносната и газоразпределителната мрежа та гр.Карлово. За извършените продажби на природен газ за стопански цели по газопреносните и газоразпределителните мрежи на гр.Чепеларе и к.к.Пампорово, обл. Смолян, за периода от 01.01.2017г. – 31.07.2018г., както и продажба на компресиран природен газ за стопански цели за периода 01.01.2017г. – 31.10.2027г. /т.е. за част от процесния период м.09 и м.10.2018г./ „Карловогаз“ ООД не е имало издадени удостоверения за регистрация по чл.57, а, ал.1, т.2 от ЗАДС, с което е осъществил състав на административно нарушение и му е издаден АУАН. Видно от Ревизионен доклад № ВG003000-РК2 – РД7/29.06.2020г. от ТД Тракийска към АМитници, въз основа на извършена ревизия на „Карловогаз“ ООД, относно дължимия акциз за периода от 01.12.2014г. – 31.12.2019г., се потвърждава издаване на АУАН и въз основа на него на НП относно извършено административно нарушение по чл.108, ал.1 ЗАДС, за това, че за периода 01.12.2017г. до 31.10.2018г. дружеството и извършвало продажби на компресиран природен газ за стопански цели без да притежава задължителната регистрация по чл.57а, ал.1, т.2 ЗАДС за продажба на компресиран природен газ. В т.2.4.3 са отразени резултатите от проверката относно процесния период – 01.08.2018г. до 31.10.2018г. Установено е, че в хода на проверката от „Карловогаз“ ООД не са представени фактури за покупка и продажба на природен газ. При направената насрещна проверка на ищеца „Си Ен Джи Марица“ ООД са установени и посочени издадени фактури за периода 01.08.2018г. до 31.10.2018г., но не са установени месечни актове или други първични документи, доказващи количеството действително получена стока. Проверката е установила, че за периода 01.08.2018г. до 31.10.2018г. „Карловогаз“ ООД е продало повече газ, отколкото е получило и за които няма документи за закупуване. Проверката е извършена и при съпоставяне с данни от ревизионен акт на НАП, според които е установено, че считано от 01.11.2015г. Карловогаз ООД е търговски представител на ищеца, според което плащането следва да се извършва по сметки на Карловогаз ООД. ОТ 01.01.2017г. Карловогаз ООД е издавало фактури на ответното дружество за продажба на природен газ на клиентите на „Си Ен Джи Марица“ ООД, присъединени към мрежата на гр.Чепеларе, кк.Пампорово и на компресиран природен газ. От Карловогаз ООД, въпреки изрично изискване, не са представени документи и доказателства за придобИ.е на количествата природен газ, продадени на „Полидей-2“ ООД за м.09.2018г. и за м.10.2018г. За процесните два месеца – м.09.2018г. и м.10.2018г. на ответното дружество са издадени фактури за доставено количество газ, както от ищеца, така и от Карловогаз ООД. Ищецът е издал Фактура № 1375 от 31.10.2018г. за доставена на ответното дружество газ през м.09.2018г. и Фактура № 1376 от 31.10.2018 г. за доставка на газ през м.10.2018г., които не са подписани от ответника. Подписи за ответното дружество липсва върху приложените към фактурите актове за доставено количество газ, както и върху акцизните данъчни документи към тях. По делото като свидетел е разпитан свидетеля Велин Г. - управител на „Карловогаз“ ООД и на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, който в показанията си сочи, че съдружници в „Карловогаз“ ООД са „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД / и Община Карлово, че е водена кореспонденция относно плащането на доставеното количество природен газ с „Полидей-2“ ООД за месеците септември 2018 и октомври 2018 г. и че в ревизионен доклад и ревизионен акт на Агенция Митници, по възложена ревизия на „Карловогаз“ ООД, е отразено че „Карловогаз“ ООД не е собственик на горивото, което „Полидей-2“ ООД е получило и не е имало право да го фактурира. Свидетеля сочи още, че трябвало да се сторнират фактурите от „Карловогаз“ ООД и че фактурите са издадени от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, акцизът е начислен и платен, но парите не са влезли в „Карловогаз“ ООД, нито „Полидей-2“ ООД е платило газта на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./. Вещото лице по допуснатата и приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е извършило проверка в счетоводствата и записванията в счетоводните книги на спорещите дружества и е установило следното: По данни от счетоводството на ответника, издадените от ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ на „Полидей-2“ ООД фактура № 1375/31.10.20218 г. и фактура № 1376/31.10.2018 г. за доставка на природен газ за месеците септември и октомври 2018 г. на обща стойност 35 765, 94 лв. с ДДС не са осчетоводени в счетоводните книжа, регистри, сметки и отчети на „Полидей- 2“ ООД, не са отразени в дневниците за покупки и в СД по ЗДДС и ответникът не е ползвал данъчен кредит за тях. Доставките на природен газ и задълженията по двете фактури за месеците септември и октомври 2018 г. на обща стойност 35 765, 94 лв. с ДДС не са отчетени в материалните сметки, в разчетните сметки и регистри на „Полидей-2“ ООД и няма плащания от ответника за доставки на природен газ по двете фактури, няма осчетоводени възникнали, уредени и неуредени сметни (разчетни, парични) отношения по процесните фактури и съответно няма отчетени задължения от ответника към „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ по тези фактури. В счетоводството на ответника са отчетени фактура № 1683/30.09.2018 г. за доставка на природен газ за месец септември 2018 г. - 15.7150 хнм3 на стойност - 15 199, 86 лв. с ДДС и фактура № 1743/31.10.2018 г. за доставка на природен газ за месец октомври 2018 г. - 20.5360 хнм3 на стойност - 21 177, 30 лв. с ДДС, и двете издадени от „Карловогаз“ ООД. Общото количество на доставения природен газ от „Карловогаз“ ООД на „Полидей-2“ ООД за месеците септември и октомври 2018 г. по двете фактури е 36.251 хнм3, на стойност 36 377, 16 лв. с ДДС, която е заплатена от „Полидей-2“ ООД и отразена по съответните счетоводни сметки. На 15.10.2018 г. “Полидей - 2” ООД е извършило плащане на “КарловоГаз” ООД, IBAN BG51SOMB91301060999601, Общинска банка, в размер на 15 199.86 лв. по ф№ 1683/30.09.2018 г. /сметката е на БулГаз.Нет ООД/. На 07.11.2018 г. “Полидей - 2” ООД е извършило плащане на “КарловоГаз” ООД, с IBAN BG59SOMB91301057066301, Общинска банка, в размер на 21 177.30 лв. по ф№ 1743/31.10.2018 г. /сметката е на “КарловоГаз” ООД/. Съответно издадените от „Карловогаз“ ООД фактури № 1683/30.09.2018 г. и 1743/31.10. 2018 г. за доставка на природен газ на обща стойност 36 377.16 лв. с ДДС са отчетени по надлежния ред в счетоводните книжа, дневници, регистри, СД по ЗДДС и отчети на дружеството, като начисленият ДДС за продажби в размер на 6062.86 лв. и акциз в размер на 825.63 лв. са отчетени и внесени към бюджета. Извършеното плащане по фактурите на 15.10.2018 г. и на 07.11.2018 г. е осчетоводено по съответните сметки. Процесните две фактури са отразени по надлежния ред в счетоводството на ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ - дебита на сметка 411 Клиенти, по която се отчита вземането на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ от „Полидей- 2“ ООД на обща стойност 35 765, 94 лв., по кредита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки, по която се отчита приходите от продажбата на природния газ по двете фактури - 29 804, 95 лв. и по кредита на сметка 4532 Начислен ДДС за продажби, по която се отчита начисления ДДС за продажбата на природен газ по фактурите - 5 960, 99 лв., сметката отчита начисления ДДС за продажбата на природен газ по фактурите. Фактурите са отчетени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчен период м. октомври 2018 г. В счетоводството на ищцовото дружество „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ е отчетена и лихва за забава в размер на 16 184, 09 лв. за периода от 10.11.2018 г. до 26.04.2023 г., изчислена върху сумата от 35 765.94 лв. При така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи: По правната квалификация – поддържаните от ищеца спорни факти /че на ответника е доставил количество преносима газ без помежду им да е имало валиден сключен договор, с което е обеднял, а ответника чрез получаването й се е обогатил със стойността на получената стока, при липса на плащане/ и направеното въз основа на тях искане за защита – осъждане на ответника да заплати стойността на получената на извъндоговорно основание вещ /газ/, сочат на предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. По процесуалната допустимост: предявените искове са процесуално допустими – налице е, както активна, така и пасивна процесуална легитимация и правен интерес за ищеца от предявяване и поддържане на осъдителен иск като твърди факта на собственото си обедняване, обогатяване за ищеца и причинно – следствена връзка между обедняването и обогатяването и при липса на данни за наличието на друг иск, с който ищецът да предяви за защита на спорното вземане по арг. на чл.59, ал.2 от ЗЗД. Правото на иск е надлежно упражнено – както при спазване наличието на всички положителни процесуални предпоставки, така и при липса на процесуални пречки, както за валидното възникване, така и за последващото упражняване на процесуалното право на иск. По същество: Фактическият състав на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД включва - имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца /което може да има различни проявни форми/ и обогатяването на ответника /също може да се обективира под различна форма/, като връзката между обедняването и обогатяването не следва да е причинно - следствена между състоянията на обедняване и съответно обогатяване, а да произтичат от общ правопораждащ факт, както и липса на основание за имущественото разместване. Ищецът носи доказателствената тежест /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/ да докаже положителните факти, от които черпи благоприятни правни последици – настъпване на състояние на обедняване, т.н. намаляване на негови имуществени права, настъпване на състояние на обогатяване /увеличаване/ имущественото състояние на ответника, връзка между обедняването на ищеца с обогатяването на ответника - с получаването от него на количеството газ, отразено в процесните две фактури. След като ищецът претендира заплащане по процесните две фактури като твърди, че това е стойността на доставеното на ответника количество газ след като съществуващото между тях правоотношение договор за доставка на тази суровина, вече е бил изтекъл, то спорен по делото е въпросът дали ищецът реално е доставил количествата природен газ по процесните фактури, за да възникването задължение за плащане на същите от ответника на извъндоговорно основание. Ответното дружество е оспорило факта на получаване на това количество газ след прекратяване на договора между страните. На първо място ответникът е оспорил, че дължи плащане по процесните две фактури с писмо с негов изх.№ 183/05.12.2018г. /л.49-51, том 1/, адресирано и получено лично от управителя на ищеца и в което ответното дружество настоява, че негов доставчик на газ за процесните два месеца е друго дружество Карловогаз ООД, с което имат сключен договор и за които два месеца по издадени надлежно две фактури е извършил плащане. Такова писмо с изрично оспорване, че дължи на ищеца ответното дружество е изпратило и на Карловогаз ООД /писмо с изх.№ 184/05.12.2018г. - л.58-60, том 1/. Към момента на оспорване на вземането по двете процесния фактури ответното дружество вече е било изплатило фактурираното от Карловогаз ООД количество газ, получено за м.09. и м.10.2018г., съответно на 15.10.2018г. по фактура № 1683/30.09.2018г. и на 07.11.2018г. по фактура № 1743/31.10.2018г. В отговора на ДМ вх.№ 9791/25.07.2023г. ответното дружество също е оспорило изрично факта на получаване на количеството газ, отразено с процесните две фактури, както и подписването от него на фактури, приемно- предавателни протоколи или други първични счетоводни документи, които да удостоверят получаването на процесните количества газ от ответното дружество. При тези оспорвания в тежест на ищеца е да установи пълно и главно, че е доставило и ответното дружество приело количеството газ, отразено по двете спорни фактури. Сами по себе си двете фактури № 1375/31.10.018г. и №1376/31.10.2018г., ведно с приложените към тях актове за доставено количество природен газ и АДД с Уникален контролен № 000000004168121 и № 000000004168127, са издадени едностранно само от ищеца и липсва подпис на представител на ответника. Процесните фактури не са отразени надлежно в счетоводството на ответното дружество. Ето защо само въз основа на тези фактури, които не са подписани от представител на ответника не могат да обосноват основание за плащане. По процесуалноправният въпрос за доказателственото значение на неподписаната от получателя на стоката фактура са постановени по реда на чл.290 ГПК редица решения на ВКС и представляват задължителна за съдилищата практика – напр. решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и мн. др. Съгласно постоянната съдебна практика, първичните счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото. Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за получател от лице без представителна власт, но същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ. Отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко- продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба. Ето защо в случая двете процесни фактури, като несъдържащи подписна ответника като получател на фактурираното количество газ, оспорването им в процеса от ответника и липсата на отразяването им по какъвто и да е начин в счетоводството на ответника, сочат, че тези фактури не установяват, както факта на получаване на количеството газ от ответника, нито установяват наличието на сключено между страните правоотношение, въз основа на което да е извършена процесната доставка. При същите аргументи не възниква основание за плащане на спорната сума на основание издадени едностранно само от ищеца актове за доставено количество газ и два броя АДД към тях, подписани само от представител на ищеца, но при липса на подпис и печат от ответното дружество. Едностранно издадени само от едната страна документи /фактури, актове за доставка, АДД/ не обвързва другата и не установява в случая факта на доставяне от ищеца на спорното количество газ на ответника. Също така не възниква основание за плащане на спорната сума на заявеното извъндоговорно основание и само въз основа на констатациите в Протокол от 31.10.2019г. и представения и приет като доказателство Ревизионен доклад от 29.06.2020г. В тези документи, издадени за целите на данъчните и митническите проверки, не се съдържат констатации за установяване ясно и недвусмислено на факта на реално извършена доставка на процесните количества газ от ищеца на ответника, а се коментират и анализират само счетоводните записвания, извършени от проверяваните дружества във връзка със счетоводното отчитане на дейността им, вкл. и проверка за начина на начисляване на дължимия акциз през проверявания период. По делото са приети като доказателства фактури 1683/30.09.2018г. и фактура № 1743/31.10.2018г., издадени от „Карловогаз“ ООД, за доставена газ на ответника за същите месеци – м.09 и 10.2018г., на основание сключен и действащ пред този период договор за доставка на газ между „Карловогаз“ ООД и ответника „Полидей-2“ ООД. Тези две фактури вещото лице потвърди, че са осчетоводени в счетоводството, както на „Карловогаз“ ООД, така и на ответника „Полидей-2“ ООД, като последният дори е извършил плащане по тях на 15.10.2018г. и на 07.11.2018г. Едва след плащането им по делото има данни, че от ищеца е отправено искане до ответника за заплащане на доставено количество газ за м.09. и м.10.2018г. Във връзка с това искане, както до ищеца, така и до Карловогаз ООД, ответното дружество е възразило и оспорило, че дължи суми, извън тези, които вече е заплатило за процесните два месеца на друго дружество, с което има сключен валиден договор за доставка. Оспорване, че е получил от ищеца количества газ за тези два месеца ответникът е направил и в отговора на исковата молба. Изрично е оспорил, че негов представител е подписвал фактури, приемно-предавателни протоколи или други първични счетоводни документи, които да удостоверят получаването на процесните количества газ от ответното дружество. При такова своевременно направено оспорване в тежест на ищеца е да удостовери недвусмислено, че фактурираното в спорните фактури количество газ е реално доставено и получено от ответника, което доказване не е проведено. В чл.301 ТЗ е уредена законова презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. Същото разрешение е относимо и по отношение на всички останали правни и фактически действия, извършени от представител на търговеца, в това число и на фактически действия по приемане на доставка на стоки, в случая на газ. По делото от ответника са представени доказателства, че веднага след узнаването, че друг правен субект претендира плащане на доставените му количества газ за м.09.2018г. и за м.10.2019г. от ответното дружество е направено оспорване – с писма с изх.№ 183 /до ищеца/ и № 184 от 05.12.2018г. /до търговеца, с който имат сключен договор за доставка за този период/. За разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката – чл.42, ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ.потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. При търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. В чл.301 ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на сделката /така решение № 202 / 06.02.2012г. по т.д. № 87/ 2011г. на II ТО на ВКС и мн.др./. При такова оспорване, направено веднага след узнаване претенцията на ищеца и при изрични доказателства, че по това време ответникът е имал валиден и действащ договора за доставка на същата стока от друг правен субект и за процесния период доставеното количество е било вече заплатено, то в тежест на ищеца е да установи въпреки това извършената доставка на фактурираното количество. Направеното от ответника оспорване с писмото на л.49-51, том1, следва да се чете като такова по чл.301 ТЗ и което включва в себе си оспорване на всички елементи, свързани с тази доставка, включително и факта на получаване на фактурираното количество газ. При това положение в тежест на ищеца е установи, че това количество газ е било поучено от ответника. Изрично в отговора от ответната страна е оспорено, че нейн представител е подписвал каквито и да било документи за приемане на фактурираното количество газ в двете процесни фактури. При така направените своевременни оспорвания от ответното дружество ищецът не представи доказателства, че надлежно упълномощен представител на ответника е получил тези доставки, поради което товарителниците и документите към тях за удостоверяване предназначението на акцизните стоки, представляващи Приложение 14а към чл.80а, ал.1 не могат да обвържат ответника, тъй като от ищеца не са представени доказателства, че подписите за получил в тези документи са надлежни представители на ответника, още повече, че липсва положен и печат на последния. В доклада по делото по иска по чл.59 ЗЗД изрично на ищеца е указано, че в негова тежест е да установи факта, че е доставил процесното количество газ на ответника. Само по себе си фактът, че едва през м.04.2019г. двете търговски дружества са подписали протокол за предаване на оборудване от ответника на ищеца не доказва, че по същото това оборудване ответникът е получил газ, собственост на ищеца. Съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел относно факта дали на ответника за процесния период е доставено спорното количество газ, тъй като свидетелят е бил управител на ищеца и в този смисъл показанията му следва да се счетат за заинтересовани. Отделно от това показанията му не се подкрепят от събраните писмени доказателства и от ССЕ. Отделно от това - фактът на доставката на газ, като специфичен вид стока и фактът, че точно процесното фактурирано количество, собствено на ищеца е доставеното на ответника, не е достатъчно да се установи само и единствено със свидетелски показания. При тези доказателства пълно и главно ищецът не установи, че е бил собственик на фактурираното количество газ, което за м.09.2018г. и за м.09.2018г.- е доставил на ответника и последният чрез надлежен представител го е приел. Следователно ищецът не установил настъпване на факта на разместване на блага – от патримониума на ищеца в този на ответника, като по този начин за ищеца да е настъпило обедняване /намаляване на имуществената му сфера/, а за ответника да е настъпило обогатяване чрез получаване на вещ /стока/ с икономическа стойност. Предвид изложеното, претенцията на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ за осъждане на „Полидей-2“ ООД да заплати сумата от 35 765, 94 лв. по фактура № 1375 от 31.10.2018 г. и фактура № 1376 от 31.10.2018 г. за доставено количество компресиран природен газ на извъндоговорно основание е неоснователна и недоказана. Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и искът за осъждане на ответника да заплати законна лихва в размер на 16 184, 09 лв. за периода 10.11.2018 г. - 26.04.2023 г., както и за законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Лихва за забава върху обезщетението по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи от отправяне на покана с искане за плащане на дължимото обезщетение, за да изпадне длъжникът в забава /Решение № 48 от 10.09.2012 г. по т.д. № 237/2011 г. на ВКС на II т.о/. По делото няма данни поканата за плащане да е връчена на ответника на дата – 10.11.2018г. Едва в писмо на л.49, том.1, изходящо от ответника тази страна признава неизгоден за себе си факт, а именно, че към датата на извеждане на писмото с изх.№ 183/05.12.2018г. е узнал за фактът на поискано от него плащане по процесните две фактури. Следователно, с това писмо ответната стана към 05.12.2018г. признава неизгоден за себе си факт, че от него се претендира спорното плащане, поради което от тази дата следва да се счете, че евентуално е изпаднал в забава. Ето защо за периода от 10.11.2018г. до 05.12.2018г.на това самостоятелно основание искането за заплащане на лихва за забава е неоснователно. По разноските и дължимите държавни такси: С оглед изхода на спора, ищцовото дружество дължи държавна такса по сметка на Окръжен съд - Благоевград съобразно отхвърлената част от исковете общо в размер на 2 078, 00 лв. На основание, чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените в производството разноски. Дължат само тези разноски, които са доказани, както по основание, така и по размер. Разноските от страните, направени в обезпечителното производство на бъдещия иск, включително и при обжалване по реда на чл.396 ГПК, също се дължат на страните, като се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед на крайния му изход. /т. 5 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК/. Аналогично е разрешението по отношение на дължимите разноски при повторно разглеждане на спора и в случаите на обезсилване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав. Ето защо в настоящото производство съдът дължи произнасяне по направени от страните разноски при двукратното разглеждане на делото от окръжния съд, включително и тези пред САС в производството по обезсилване на постановеното решение. Ответното дружество е претендирало и адвокатско възнаграждение, както в исковото, така и в заповедното производство. В двете пълномощни обаче – на лист 35, том 1 и на лист 9 от приобщеното в.ч.гр.д.№ 1731/2023г. по описа на САС е видно, че за процесуално представителство пред исковия съд е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв., а в обезпечителното производство в размер на 2400 лв. И в двете пълномощни е уговорено заплащането на възнаграждението да се осъществи по сметка, т.е. чрез банков превод по сметка. Аналогична е хипотезата и за договореното адвокатско възнаграждение от ответника, дължимо на пълномощника му за защита пред въззивния съд, за което също няма данни да е заплатено по уговорения начин – по сметка. Съгласно т.1 от ТР №6 от 6.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС – само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Съобразно уговорения начин на плащане и по двете пълномощни – по сметка, към договорите за правна защита и съдействие не са представени доказателства, че плащането на сумите е извършено по банков път, следователно тези суми не следва да се присъждат като разноски, тъй като не е доказано реалното им извършване. Преди приключване на устните състезания е представено ново пълномощно – л. 395, том 2, ведно с извлечение от сметка, което удостоверява, че уговорено възнаграждение в размер на 8400 лв., е изплатено по банков път на пълномощника на ответника. Едва с този договор за правна защита и съдействие по надлежен начин от ответника е доказано извършването на разноски за адвокатско възнаграждение в посочения размер. По отношение на този размер ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност. При поддържане на такова възражение, на основание решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, задължително за националните съдилища на основание чл.633 ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. При направено възражение за прекомерност и с оглед данните по спора, съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съд.практика /определение № 4/11.01.2022г. на ВКС по ч.гр.д.№ 4420/21, г., 4г../ и определи такива разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и приносът на защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на пълномощника /депозиране на отговори, жалби, молби и др./.При съобразяване на посочените критерии, поисканите от ответника разноски от 8400 лв. за адвокатско възнаграждение не са прекомерни. Уговореният и реално заплатен размер отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед на многобройните събрани писмени доказателства делото се отличава с фактическа сложност. По всяко възражение или становище на ищеца от пълномощника на ответника е направено насрещно оспорване или са ангажирани и анализирани доказателства, делото е гледано двукратно пред окръжен съд, като процесуалната защита на ответника е проведена и при въззивното разглеждане на спора, проведени са общо осем открити съдебни заседания пред двете инстанции, в които е участвал пълномощник на ответника или е изразявал писмено становище. Извършените от пълномощника на ответника реални действия съответстват на договорения и заплатен размер възнаграждение, на обема на свършената от него работа, на цената на иска и упражнените материални и процесуални институти, поради което възнаграждението не е прекомерно. На ответната страна се дължат разноските, направени за вещо лице от 440 лв., за заплатената действително дължима държавна такса за подаване на частна жалба по обезпечителното производство в размер на 15 лв. и сумата от 8400 лв. за адв.възнаграждение в исковите производства пред ОС Благоевград, пред САС и по обезпечителното производство. Водим от горното, съдът