Решение № 5765 от 25.6.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1995/2023 г.

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по предявени искови претенции, както следва: 1) от В.А.Л., ЕГН •••••••••• с посочен адрес •••, чрез пълномощник адв. С.Д., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с посочен адрес гр. София, бул. „Г.Н.С.“ № •• и Прокуратура на Република България (РБ) с посочен адрес гр. София, бул. „В.“ № •. Искането е ГДИН и Прокуратурата на РБ да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата в размер на 200 000 лева, представляваща обезвреда за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, скръб от смъртта на нейния баща А.Х.Л, ЕГН ••••••••••, починал на 20.07.2023 г. в Арест Пловдив като задържан под стража, обвиняем по ДП № 372/23 на 02 РУ на ОД на МВР – Пловдив, претърпени в периода от 20.07.2023 г. до подаването на исковата молба (04.08.2023 г.), следствие от незаконосъобразно бездействие на Началник на Арест Пловдив и органите на Прокуратура на РБ, които не са упражнили правомощията си по чл. 135, ал. 3 и чл. 250 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) - досежно органа на ГДИН и чл. 250 от ЗИНЗС - досежно прокурор от Районна прокуратура – Пловдив при Прокуратура на РБ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 2) от Х.А.Л., ЕГН •••••••••• •••, чрез пълномощник адв. С.Д., срещу ГДИН с посочен адрес ••• и Прокуратура на РБ с посочен адрес гр. София, бул. „В.“ № •. Искането е ГДИН и Прокуратурата на РБ да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата в размер на 200 000 лева, представляваща обезвреда за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, скръб от смъртта на нейния баща А.Х.Л, ЕГН ••••••••••, починал на 20.07.2023 г. в Арест Пловдив като задържан под стража, обвиняем по ДП № 372/23 на 02 РУ на ОД на МВР – Пловдив, претърпени в периода от 20.07.2023 г. до подаването на исковата молба (04.08.2023 г.), следствие от незаконосъобразно бездействие на Началник на Арест Пловдив и органите на Прокуратура на РБ, които не са упражнили правомощията си по чл. 135, ал. 3 и чл. 250 от ЗИНЗС - досежно органа на ГДИН и чл. 250 от ЗИНЗС - досежно прокурор от Районна прокуратура – Пловдив при Прокуратура на РБ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 3) от Р.Д.Л., ЕГН •••••••••• •••, чрез пълномощник адв. С.Д., срещу ГДИН с посочен адрес ••• и Прокуратура на РБ с посочен адрес гр. София, бул. „В.“ № •. Искането е ГДИН и Прокуратурата на РБ да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата в размер на 200 000 лева, представляваща обезвреда за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, скръб от смъртта на нейния съпруг А.Х.Л, ЕГН ••••••••••, починал на 20.07.2023 г. в Арест Пловдив като задържан под стража, обвиняем по ДП № 372/23 на 02 РУ на ОД на МВР – Пловдив, претърпени в периода от 20.07.2023 г. до подаването на исковата молба (04.08.2023 г.), следствие от незаконосъобразно бездействие на Началник на Арест Пловдив и органите на Прокуратура на РБ, които не са упражнили правомощията си по чл. 135, ал. 3 и чл. 250 от ЗИНЗС - досежно органа на ГДИН и чл. 250 от ЗИНЗС - досежно прокурор от Районна прокуратура – Пловдив при Прокуратура на РБ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 4) от В.А.Л., ЕГН •••••••••• •••, чрез пълномощник адв. С.Д., срещу ГДИН с посочен адрес ••• и Прокуратура на РБ с посочен адрес гр. София, бул. „В.“ № •. Искането е ГДИН и Прокуратурата на РБ да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата в размер на 200 000 лева, представляваща обезвреда за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, скръб от смъртта на нейния син А.Х.Л, ЕГН ••••••••••, починал на 20.07.2023 г. в Арест Пловдив като задържан под стража, обвиняем по ДП № 372/23 на 02 РУ на ОД на МВР – Пловдив, претърпени в периода от 20.07.2023 г. до подаването на исковата молба (09.08.2023 г.), следствие от незаконосъобразно бездействие на Началник на Арест Пловдив и органите на Прокуратура на РБ, които не са упражнили правомощията си по чл. 135, ал. 3 и чл. 250 от ЗИНЗС - досежно органа на ГДИН и чл. 250 от ЗИНЗС - досежно прокурор от Районна прокуратура – Пловдив при Прокуратура на РБ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Конкретните твърденията се изразяват в следното: На 20.07.2023 г. в следствен арест Пловдив е починал задържан под стража като обвиняем по ДП № 372/23 г. на 02 РУ Пловдив, а именно А.Х.Л. При проведено свиждане седмица преди смъртта си, А.Л е уведомил близките си и адвоката си, че е имал две последователни нощи с много силни болки в гръдната област и сърдечни смущения и силен и продължителен задух, които се опасявал, че може би са симптоми на прекаран сърдечен инфаркт. За случаите са уведомени служителите в Арест Пловдив. Л. е имал хронични сърдечни заболявания и преди задържането си и за това са уведомени разследващият и прокурорът по ДП № 372/23 г. на 02 РУ Пловдив. Тогава били налице данни за утежняване на състоянието на Л., а в Арест Пловдив не разполагали със специалист кардиолог и апаратура за диагностика и защитникът на покойния е направил искане наблюдаващият прокурор да се разпореди А.Х.Л да бъде изведен от Арест Пловдив и да се конвоира до специалист кардиолог, който да извърши срочно преглед и изследвания за навременно диагностициране на заболяванията на обвиняемия и съответно да назначи лечение. Предложено е обвиняемият да се изведе до специалист по преценка на прокурора или до обичайно лекуващия Л. в МЦ „Св. И. ••• – д-р И.И., дм. Прокурор Б. от РП – Пловдив е издала постановление, с което разпоредила на 20.07.2023 г. в 11, 00 часа А.Х.Л да бъде изведен от Арест Пловдив и да се конвоира до специалист кардиолог в МЦ „Св. И. Рилски Чудотворец“. След проведени изследвания и преглед от д-р И.И., дм. е констатирано, че Л. е прекарал остър трансмурален инфаркт на миокарда на долната стена, като за това е издаден амбулаторен лист от лекаря и е препоръчано болният незабавно да се хоспитализира в реанимация. Документите с резултата от изследвания и заключения на д-р И.И., дм. са предадени на членове на семейството и на служители от ГДИН, които придружавали Л.. По този начин се твърди, че служителите на ГДИН са били информирани за необходимост от приложението на ЗИНЗС – чл. 135, ал. 3 (съгласно уточнението за допусната техническа грешка на л. 20), като в конкретния случай компетентното лице бил Началникът на Арест Пловдив, тъй като се касаело за задържано под стража лице в ДП. Независимо от спешната нужда от хоспитализация, Л. е бил конвоиран обратно в Арест Пловдив и затворен там без лекарски грижи и лекарства при обстоятелството, че към момента е бил в спешна нужда от реанимационни мероприятия от специалист кардиолог. А.Х.Л е починал след връщането си в ареста в следобеда на 20.07.2023 г. В 13, 10 часа на 20.07.2023 г. защитникът на починалия – адв. Д. ••• с указание за спешност за настаняване на А.Х.Л в кардиологично отделение с приложен амбулаторен лист, издаден на същия ден от д-р И.И., дм от МЦ „Св. И. Рилски Чудотворец“. Молбата се твърди, че е изпратена от електронна поща advokatdonkov@abv.bg до електронна поща rprop@plv.prb.bg, като за да е сигурно, че писмото е получено и прегледано, е проведен разговор в 13, 12 часа на 20.07.2023 г. с повикване от телефон •••••••••• до телефон на секретаря на РП - Пловдив – ••••••••• и •••••••••. В разговор със секретаря на РП – Пловдив същата е уведомена за спешната молба за настаняването на Л. в болница. Така, за спешната необходимост от извеждането на А.Х.Л за провеждане на реанимация се посочва, че са информирани до 13, 12 часа на 20.07.2023 г. и органите на ГДИН в Пловдив и РП – Пловдив. До смъртта на А.Х.Л служители от Арест Пловдив не са направили никакви действия, за да се хоспитализира спешно лицето, нито са повикали БМП, която поне да го прегледа отново и прецени дали състоянието му действително изисква спешно хоспитализиране, както е указал д-р И.И., дм от МЦ „Св. И. Рилски Чудотворец“ същия ден по-рано. В продължение на часове наред се твърди, че нито наблюдаващият прокурор по ДП № 372/23 на 02 РУ Пловдив, нито дежурен прокурор, нито който и да е друг прокурор, нито началникът на Арест Пловдив са се произнасли по спешната необходимост Л. да се изведе до външно медицинско заведение. При тези данни се твърди, че са налице незаконосъобразни бездействия на Началника на Арест Пловдив и прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, както и че смъртта не би настъпила, ако са били взети спешни мерки чрез правилни действия на прокурор и/или началник на ареста. Вследствие настъпилата смърт на А.Х.Л ищците, които са негови най-близки – майка, съпруга и дъщери, живели с него през целия си съзнателен живот в едно жилище, при наличие на много силна емоционална връзка и при обстоятелството, че същите са били и финансово зависими в издръжката си от починалия, са изпитали и все още изпитват огромна мъка и скръб от загубата на най-близкия си човек. Исковите претенции, в т.ч. ответниците, претендираните суми, както и периодите на търпените вреди, а така също и твърдяните като незаконосъобразни бездействия, първоначално са заявени в исковите молби и впоследствие уточнени с молба от ••.09.2023 г. (л. 18 - 20) и поддържани в първото по делото о.с.з., като при условията на евентуалност в случай на прекратяване на производството срещу ответника Прокуратурата на Република България, е заявено, че исковете следва да се считат, предявени срещу ГДИН за същите размери. Претендират се и сторените по делото разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки. Ответникът – Прокуратурата на Република България, чрез процесуален представител юриск. С., на първо място възразява по допустимостта на исковите молби, с оглед неприложимостта на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на правна дейност на орган на съдебната власт, какъвто е прокурор в Районна прокуратура – Пловдив, а на следващо - са изложени съображения за неоснователност на предявените искове. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени, както в отговора на исковата молба, така и в депозирана по делото писмена защита. Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юриск. Ч., оспорва исковите претенции по основание и размер. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени, както в отговора на исковата молба, така и в депозирани по делото писмени бележки. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите молби, алтернативно прави искане да бъде намален размерът на претендираните обезщетения. Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното. Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на ЗИНЗС. Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът констатира, че както ищците, така и ответникът ГДИН са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищците са физически лица, които твърдят настъпили неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия от страна на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лица с надлежна активна процесуална легитимация. За пълнота е необходимо да се посочи, че в случая ищците претендират обезщетението в лично качество, в качеството на потърпевши от твърдяно незаконосъобразно бездействие на ответниците да извършат дължими по закон действия, т.е. вредите се претендират от лица, които са потърпевши на увреждане, настъпило непосредствено и лично именно в тяхната правна сфера, предвид най-близката родствена връзка с починалото лице. Ответник пък е ГДИН, който съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение ГДИН за исковия период има процесуална легитимация да отговаря по предявените искове за вреди от бездействия на Началника на Арест Пловдив. А и съобразно чл. 205, ал. 1 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Не така стои въпросът с ответника Прокуратурата на Република България. Това е така, защото твърдените бездействия на прокурорите, описани от ищците по делото, са свързани единствено с изпълнението на наложената мярка „задържане под стража“, която А.Л е изтърпявал през посочения период. В тези правоотношения прокурорите не са „административни органи“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Те не осъществяват и изпълнително - разпоредителна (административна) дейност в сферата на държавното управление, а са правозащитни органи, като съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ (озаглавена „Отговорност за дейност на правозащитните органи“), държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при изчерпателно посочените в закона седем хипотези (в т. 1 до т. 7 на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ), като съгласно ал. 3 на текста, исковете по ал. 1 и ал. 2 се разглеждат по реда, установен в ГПК. По реда на ГПК се разглеждат и исковете по чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите в случаите, когато са налице елементите от фактическия състав на непозволено увреждане. В този смисъл, ищците би следвало да заявят своите претенции срещу Прокуратурата на Република България по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, респ. по реда на ЗЗД, като съблюдават общия ред на ГПК - пред съответния районен съд или окръжен съд, с оглед цената на исковете. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че исковите претенции срещу Прокуратурата на Република България са недопустими и в тази им част същите следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – прекратено. С оглед изрично заявеното, че в случай на прекратяване на производството срещу Прокуратурата на РБ, исковете следва да се считат за предявени само срещу ГДИН в същите размери, съдът намира, че не дължи изпращане на исковите молби на ПРС, респ. на ПОС. Друг е въпросът и че съгласно чл. 1•• от ЗЗД солидарност между две и повече задължени лица възниква освен когато е уговорена, и в предвидените от закона в случаи. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не урежда хипотеза, при която Прокуратурата на Република България може да отговаря солидарно с юридическо лице, включващо в състава си администрация на изпълнителната власт. Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от прокуратурата и отговорността за вреди, причинени от административна дейност, се реализират по различен процесуален ред, при различни материалноправни предпоставки, което изключва възможността за солидарното осъждане на двете институции. Прокуратурата на Република България отговаря в изрично установените случаи, предвидени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени на граждани вреди при осъществяване на предвидените в Конституцията на Република България нейни функции. Исковете по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България се предявяват пред гражданските съдилища и се разглеждат по реда на ГПК. В този смисъл и разделяне на производството не е допустимо, при положение, че е поискано солидарното осъждане на двамата ответници. По отношение на надлежния ответник – ГДИН, настоящият съдебен състав намира за необходимо да бъде съобразено следното: За да възникне правото на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени и специални предпоставки за допустимост на предявените искове по Глава ХІ от АПК. Така, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, а съгласно ал. 2, искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, като всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбите на чл. 204, ал. 3 и 4 от АПК, където липсва изискване за предварително произнасяне с влязъл в сила административен акт или съдебно решение относно нищожността на административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, доколкото нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е., когато твърдените вреди са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, предварителното установяване на нищожността или незаконосъобразността, не е процесуална предпоставка нито за завеждане на делото, нито за ангажиране на отговорността. Необходимо е обаче, в исковото производство сезираният съд да установи нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на действието или бездействието, което може да стане по два начина: преюдициално в мотивите на решението, а когато има обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорване на административния акт по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК, съдът се произнася с един съдебен акт. В конкретния случай от ищците се претендират незаконосъобразни бездействия на Началник Арест Пловдив да упражни правомощията си по чл. 135, ал. 3, чл. 240 и чл. 250 от ЗИНЗС. Тук е мястото да се посочи, че терминът „действие“ е употребен както в чл. 7 и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение обаче на термина „действие“, респ. „бездействие“ липсва в посочените нормативни актове. Под „действие“, респ. „бездействие“, следва да се разбира всяко такова, извършено от държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на определена нормативна разпоредба. В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства, а се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано по друг начин, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването, в т.ч. че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Като доказателства по делото са приети, представени от ищеца и ответника ГДИН доказателства, както и изискани такива от трети лица. Като свидетели са разпитани И.И.И., К.Б.К., Ю.Г.К., С.К.С., С.С.С., Н.Д.К., К.С.Ш. и Я.М.Д., чиито показания съдът приема за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще бъдат обсъдени по-долу в решението при необходимост и преценени, с оглед на всички други данни по делото и възможната заинтересованост на лицата. Изготвено и прието по делото е заключение по съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Д.И.Д., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при разглеждане на спора по същество при необходимост. След преценката по отделно и в тяхната взаимна връзка на приетите по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: На 20.07.2023 г. в 09, 40 часа на факса в Арест Пловдив е получено Разпореждане № 7327/23 – 20.07.2023 г. на прокурор Б. Б. при РП – Пловдив за извеждане на задържаното лице А.Л за експертен преглед в МБАЛ „Св. И. ••• при д-р И.И. на същата дата в 11, 00 часа (така докладна записка на л. 82 – неоспорена от страните и показанията на свидетеля Ш., които съдът кредитира). Между страните не е спорно, че между 11, 00 и 11, 10 часа на 20.07.2023 г. задържаният А.Л е бил конвоиран в МБАЛ „Св. И. ••• и прегледан от д-р И.И., за който преглед е издаден Амбулаторен лист № 1/20.07.2023 г. (л. 6), в който независимо, че е посочено, че е издаден в 17, 00 часа, страните не спорят, че е бил издаден непосредствено след приключване на прегледа, като в тази насока са и показанията на разпитания по делото свидетел И., които съдът кредитира, който твърди, че се касае за компютърна грешка. При прегледа д-р И. е установил, че пациентът се представя с клинични електрокардиографски данни за остър коронарен синдром - долен миокарден инфаркт в остър стадий и се нуждае от спешна хоспитализация в кардиологично отделение с възможност за инвазивна коронарна диагностика за осъществяване на първична коронарна реваскуларизация и е назначил терапия до момента на постъпването - Аспирин прот. 100 мг x 1 т. веч., Конкор 5 мг x 1/2 т. сутр. Адекватна хидратация. Зофен 7.5 мг х 1, в т.ч. е предоставил на пациента няколко хапчета, за да има до закупуването на предписаните такива от неговите близки, на които е предал рецептата. Прегледът е приключил около 12, 30 часа, като екземпляри от изготвения амбулаторен лист са били предадени, както на конвоиращите, така и на близките на пациента, които са били в лечебното заведение, за да бъде предаден на техния адвокат, който да предприеме по-нататъшното процедиране за извеждането му. По време на прегледа в кабинета са присъствали и конвоиращите – свидетелят С. и свидетелят К.. Към момента на прегледа, съгласно показанията на свидетеля И., А.Л е бил спокоен, нямал е нарушения в динамиката, нямал е ритъмни проводими нарушения, нямал е болка и промени в ЕКГ, но с оглед извършването на оценка за риск, е било необходимо проследяване на неговото състояние, което е можело да бъде извършено чрез хоспитализацията му в болнично заведение, в т.ч. и МБАЛ „Св. И. Рилски“. Отново от показанията на свидетеля И. се установява, че ако пациентът не е бил задържан под стража, би му предложил да го приеме веднага за наблюдение, но доколкото е бил доведен с акт на прокурора и не е знаел как следва да се процедира в тези случаи, а и с оглед на това, че не е имало непосредствена опасност за живота на пациента, го е изпратил с амбулаторния лист, за да се задейства процедурата по хоспитализирането му. След приключване на прегледа, задържаният А.Л е бил конвоиран обратно в Арест Пловдив, където е пристигнал около 12, 55 часа (в този смисъл са, както докладна записка на л. 82-83, така и показанията на свидетеля Ш.). Амбулаторният лист е бил предаден от конвоиращия – свидетеля С. на фелдшера – свидетеля Ш., който е видял задържания Л., прочел е амбулаторния лист и не е останал с впечатление, че хоспитализацията трябва да е незабавна и е изпратил задържания Л. в килията. В момента на прибирането на Л. в ареста, началникът на ареста – свидетелят С. не е бил там. В периода между 13, 40 и 14, 30 часа Началникът на Арест Пловдив е бил уведомен за резултатите от прегледа на задържания Л. от фелдшера – свидетеля Ш., който му е съобщил, че на лицето е назначена терапия и че следва да бъде приет в болнично заведение. Уведомил го е също така, че близките на лицето, които са били в лечебното заведение, където е извършен прегледът, разполагат със същата документация с цел да я придвижат до прокуратурата по компетентност. От показанията на свидетеля Ш. се установява, че когато е уведомил началника на ареста, той му е казал, че прокуратурата вече е уведомена от близките на Л.. Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 20.07.2023 г. в 13, 10 часа от адв. Д. е депозирана молба до РП – Пловдив, която е входирана в 13, 11 часа, в която молба се сочи, че при проведено изследване и преглед на А.Х.Л в МБАЛ „Св. И. ••• е било установено, че последният е прекарал инфаркт и понастоящем хроничното му сърдечно заболяване е такова с опасност за живота. Посочва се също така, че по инструкция на кардиолога, който е извършил прегледа и изследванията, следва Л. незабавно да се хоспитализира в кардиологично отделение на болница за лечение. Моли се да бъде разпоредено да се изведе от следствения арест А.Х.Л с посочено ЕГН и да се хоспитализира съответно в подходящо заведение. Моли се също така и на основание чл. 63, ал. 6 от НПК да бъде изменена МНО в по-лека – парична гаранция или подписка, поради отпадналата с новите обстоятелства опасност обвиняемото лице да извърши престъпление или да се укрие (л. 71-73). По делото не се установява, в т.ч. и от показанията на свидетелите К. и Д. •••, чиито показания съдът кредитира, дали е налице произнасяне по така депозираната молба. От показанията на свидетеля С., които съдът кредитира в тази им част, се установява, че след връщането на Л. в ареста, т.е. след 13, 00 часа, същият е разговарял по телефона близо половин час, което обстоятелство твърди, че е видно от камерите (т.е. е лесно установимо в случай, че някоя от страните беше оспорила показанията), след което е четял книга или вестник (съгласно данните в докладна записка на л. 82-83) и състоянието му не е налагало викането на Бърза помощ. В 16, 40 часа на 20.07.2023 г. постовият на пост № 1 в Арест Пловдив е докладвал, че се е опитал да влезе в контакт със задържания Л., но същият не е реагирал, при отваряне на врата на килията дежурният командир на отделение е констатирал, че Л. е легнал на леглото си с вестник в ръка и поставени диоптрични очила на лицето и не е контактен, веднага е уведомено медицинското лице, което е установило, че няма сърдечна и дихателна дейност, трайно разширени зеници, в 16, 45 часа е подаден сигнал на 112 и в 17, 00 часа е пристигнал екип на ЦСП и в 17, 19 часа е установена смъртта на А.Л (така докладна записка на л. 82-83). От Съдебномедицинска експертиза на труп № 130/2023 г., изготвена от д-р С.М.Я. – лекар в отделението по съдебна медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, се установява, че причината за смъртта на А.Х. Л. е остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в следствие на инфаркт на миокарда, видно от макроскопската и микроскопска находка на болестно увреждане на сърдечно-съдовата система подкрепена от трупната морфологична находка на бързо настъпила смърт. Касае се за скоропостижна, ненасилствена смърт (смърт от болестно естество). Преценено по трупните изменения при извършения съвместно с разследващия полицай оглед, съобразено със сезона, смъртта е настъпила в интервала 14: 00 - 16: 00 часа на 20.07.2023 г., като смъртта е била регистрирана от посетилия местопроизшествието екип на ЦСМП в 17: 00 часа (л. 151-159). При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявените срещу ГДИН искове, подлежат на отхвърляне, като съображенията за това са следните: В конкретния случай от ищците се претендират незаконосъобразни бездействия на Началник Арест Пловдив да упражни правомощията си по чл. 135, ал. 3, чл. 240 и чл. 250 от ЗИНЗС да изведе и настани А.Х.Л в спешно кардиологично отделение за реанимация извън рамките на Арест Пловдив, ето защо, за разрешаването на настоящия правен спор, следва на първо място да бъдат съобразени приложимите правни норми. Така, съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1) в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2) се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3) са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗС се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. А съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗИНЗС, при спешни случаи (какъвто спешен случай се твърди да е налице в случая) или за консултативни прегледи и специализирани изследвания, изпращането се извършва с устно нареждане на началника на затвора. Съответно, съгласно чл. 250, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, когато се налага незабавно настаняване в лечебно заведение или възникне обстановка, застрашаваща сигурността в затвора или ареста, или живота на задържаното лице, или на служители, преместването по ал. 1 може да се извърши със заповед на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по предложение на началника на затвора или на ареста, за което се уведомява съответният прокурор или съд. Като обвиняемите и подсъдимите се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния прокурор или съд по предложение на началника на затвора, началника на областната служба „Изпълнение на наказанията“ или началника на арестите в съответната териториална служба. А съгласно чл. 240 от ЗИНЗС, доколкото в тази част (Част Четвърта - Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража) не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Или, във всички случаи на изпращане на лишени от свобода, респ. задържани лица в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода или за тяхното задържане, в т.ч. и при спешни такива, началникът - на затвора или на ареста е задължен да се произнесе с административен акт (писмен или устен) – да разреши или да откаже, т.е. с издаването на индивидуален административен акт, който от своя страна подлежи на самостоятелно обжалване. Ето защо и не фактически, а правни (юридически) са действията на Началника на Арест Пловдив, които се състоят в издаване на съответния акт. Юридическите действия обаче трябва предварително да бъдат отменени като административни актове, за да е допустимо сезирането на съда на посоченото основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото няма данни да е налице оспорване на мълчаливия отказ на Началника на Арест Пловдив и този мълчалив отказ да е бил отменен. В този смисъл, наведените от ищците възражения, че вредите са произлезли от незаконосъобразни фактически бездействия, изразяващи се в неупражняване на правомощията по чл. 135, ал. 3, чл. 240 и чл. 250 от ЗИНЗС, са неоснователни, доколкото, както вече се посочи по-горе, непроизнасянето не представлява фактическо действие, респ. бездействие, а представлява правно такова (мълчалив отказ). Друг е въпросът, че няма данни и от Л. (за който не се спори, че както към момента на извършването на прегледа в МБАЛ „Св. И. Рилски“, така и към момента, в който е бил върнат в Арест Пловдив, е бил в добро състояние, в т.ч. е разговарял по телефона) да е подадена молба с правно основание в чл. 276 във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС, по която съдът да се произнесе с разпореждане, с което да задължи ГДИН незабавно да осигури настаняването му в специализирано болнично заведение за необходимия срок. На следващо място следва да бъде съобразено, че във всички случаи на произнасяне от Началника на Арест Пловдив, е било необходимо същият да е бил надлежно сезиран - от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода и/или от директора на медицинския център. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на свидетеля Ш., който е бил фелдшер по това време в МЦ към Затвора Пловдив, не се установява до Началника на Арест Пловдив да е било отправено предложение за спешното настаняване на А.Л във външно лечебно заведение от Директора на МЦ към Затвора Пловдив и/или от фелдшера и/или от друг лекар от външно лечебно заведение. Казано по друг начин – щом като Началникът на Арест Пловдив не е бил надлежно сезиран, то и същият не е бил задължен да се произнесе с писмен или устен акт, в т.ч. и не е бил задължен да извършва едни или други действия. Неизготвянето от страна на директора на МЦ към Затвора Пловдив и/или друго упълномощено лице на предложение за изпращането на задържано лице за лечение в лечебно заведение извън Арест Пловдив, обаче на първо място не е административна дейност, поради което и не е приложим редът по чл. 1 от ЗОДОВ, а от друга – касае лица, за които не се твърди незаконосъобразно да са бездействали (доколкото, както в исковата молба, така и в уточнението към нея, след дадени на ищците нарочни указания, се твърди, че претендираните вреди са причинени в следствие от незаконосъобразно бездействие на Началника на Арест Пловдив), а и дейността на тези лица, освен всичко вече посочено, от една страна е дейност, свързана с упражняване на лекарска практика (оказване на медицинска помощ и лечение) и редът за търсене на отговорност за непозволено увреждане, като последица от качеството на медицинско лечение, е този по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД пред общите съдилища (а не по чл. 1 от ЗОДОВ), а от друга – е контролирана от Министерството на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, срещу което юридическо лице не е предявен иск в конкретния случай. Следва в тази връзка да бъде съобразено, че съгласно чл. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), опазването на здравето на гражданите като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие се гарантира от държавата. Пациент, съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗЗ, е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването (чл. 85 от ЗЗ). Като пациенти лишените от свобода и задържаните под стража има същите права, каквито имат и останалите граждани, което се гарантира с прилагането на принципа за равнопоставеност при предоставянето на здравни услуги, прогласен с чл. 2, т. 1 от ЗЗ. Правилата относно медицинското обслужване на лишените от свобода и задържаните под стража са уредени в глава Х, раздел II от ЗИНЗС, глава III от ППЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС, от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява съгласно чл. 129 от ЗИНЗС в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения по ал. 1 са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и 4 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Изпращането на консултативни прегледи, съответно на специализирани изследвания и дейности от администрацията на мястото за лишаване от свобода е обусловено от осъществяването на медицинска такава – чл. 20, ал. 1, т. 3, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието и чл. 60 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Същностните характеристики на медицинската дейност, извършвана в лечебните заведения, включително и в специализираните лечебни заведения, изключват възможността тя да бъде причислена към дейността, извършвана от администрацията на изпълнителната власт. Администрацията на изпълнителната власт обхваща администрацията на Министерския съвет, министерствата, държавните агенции, администрацията на държавните комисии, изпълнителните агенции, областните и общинските администрации и други административни структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт (чл. 36 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведение (в приложимата редакция), центровете за спешна медицинска помощ, центровете за трансфузионна хематология, лечебните заведения за стационарна психиатрична помощ, центровете за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, както и лечебните заведения към Министерския съвет, Министерството на здравеопазването, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създават от държавата. Съгласно чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 се създават и преобразуват от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Предложението на министъра на здравеопазването се съгласува със съответния министър, когато лечебното заведение е към ведомствата, посочени в чл. 5, ал. 1. Лечебните заведения по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка за специфичните си функции. С Постановление № 159 на Министерския съвет от 17 юли 2003 г. за определяне на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и на техните специфични функции и за приемане на Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, считано от 1 май 2003 г., съществуващите здравни заведения към Министерството на правосъдието се определят като лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, съгласно приложение № 1, където като съществуващо здравно заведение към Министерството на правосъдието е посочена Здравна служба при затвора – Пловдив, а като лечебно заведение към Министерството на правосъдието по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е посочен МЦ при затвора – Пловдив. С постановлението се приема Правилник за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието съгласно приложение № 2. Определят се и специфичните функции за извънболнична и болнична помощ на лечебните заведения по ал. 1, както следва: 1. медицинско осигуряване на дейности в местата за лишаване от свобода; 2. медицинско освидетелстване на лицата, постъпващи в местата за лишаване от свобода; 3. профилактика, ранно откриване, диагностика, лечение и рехабилитация, както и експертиза на здравословното състояние на задържани и лишени от свобода лица; 4. периодични контролни медицински прегледи и изследвания на лишените от свобода; 5. експертиза на работоспособността на лишените от свобода; 6. освидетелстване, преосвидетелстване и издаване на решения по спорните случаи на преценка по медицински показатели относно годността на лишените от свобода за изтърпяване на наказание; 7. превантивен медицински контрол, организиране и провеждане на мероприятия за предпазване здравето на работещите, лишени от свобода; 8. диагностична, лечебна и психосоциална рехабилитационна дейност за психично болни, лишени от свобода; 9. хигиенно-противоепидемична дейност и санитарен контрол в местата за лишаване от свобода; 10. обучение на служителите от местата за изпълнение на наказанията за оказване на първа медицинска помощ; 11. поддържане на мобилизационна и бойна готовност за медицинско осигуряване в системата на ГДИН при Министерството на правосъдието при мирновременни и военно-временни условия, големи производствени аварии и природни бедствия. Съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, медицинските центрове към затворите са лечебни заведения към Министерството на правосъдието. Съгласно чл. 42, ал. 1 от Закона за администрацията, министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра, а с ал. 2 е определено, че министерството е юридическо лице на бюджетна издръжка, т.е. Министерство на правосъдието е юридическо лице. От изложеното следва, че назначаването на държавни служители и контрол върху работата на медицинските центрове се осъществява от министерството на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, поради което по аргумент от чл. 205 от АПК Министерството на правосъдието притежава процесуална легитимация по евентуално предявени искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на негови органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С оглед твърдените и установени по делото факти за нехоспитализирането на задържания Л. във външното лечебно заведение, в което е бил изведен за преглед и недаване на предложение от медицинския специалист в МЦ при Затвора Пловдив до Началника на Арест Пловдив за изпращането му в държавно или общинско лечебно заведение, които действия сами по себе си са част от оказването на медицинска помощ, каквато се изисква по съответните медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, не може да се приеме, че ГДИН е материално легитимирана да отговаря по предявените искове на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Само това е достатъчно, предявените от ищците искови претенции срещу ГДИН, да бъдат отхвърлени, което изключва необходимостта от обсъждане на останалите, събрани по делото доказателства. При този изход от спора, на ответниците следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Според настоящия съдебен състав юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер от по 100 лева - на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,