Решение № 3570 от 19.11.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 522/2024 г.

Производството е по реда на чл.49, ал.3 от ЗЧОД, вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от „ВТА Секюрити Глобал“ ЕООД, ЕИК 206109880, със седалище в [населено място], представлявано от Управителя М. В., чрез адв. И. И., САК, Управляващ съдружник на АД“ И. и А.“ против Заповед № 3286з-2054/04.06.2024г. на Директора на ГД“ Национална полиция“ при МВР, с която е разпоредено отнемане на лиценз №З/02-557 от 21.12.2020г. в частта на извършване на дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД – охрана на имуществото на ФЛ и ЮЛ на територията на цялата страна. Жалбоподателят пледира за незаконосъобразност на заповедта, като издадена при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на закона. Оспорва се, че той е уведомен за започване на административното производство по отнемане на издадения лиценз, като твърди, че никога не е получавано съобщение от дружеството за това, независимо, че на адреса на управление винаги има присъствие на служители. Оспорва, че лице с имена П. Д. Т. работи в дружеството, поради което и връчване на съобщение на това лице опорочава връчването. Твърди се липса на предпоставките за прилагане на чл.26, ал.1 от АПК, защото съобщение на интернет страницата на ГД“НП“ не е поставяно. Оспорва твърдението, сочено в акта, че е уведомен по телефона за започналото производство, а такъв няма установен. Пледира за нарушено право на защита, тъй като неуведомяването му за започнатото административно производство в случая го е лишило от възможността да участва в него, като така е било ограничено упражняването на предоставени административно-производствени права. В с.з., оспорващият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Прилага писмена защита. Претендират се разноски по приложен списък. Ответникът, редовно и своевременно призован за с.з., не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от процесуален представител на същия, като се пледира за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на събрания по делото и неоспорен от страните доказателствен материал, Съдът приема за установено от фактическа страна следното: На осн. чл.40, ал.2 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ на „ВТА Секюрити Глобал“ ЕООД е бил издаден Лиценз № З/02-557 от 21.12.2020г. за извършване на дейности по чл.44, ал.1 от закона – безсрочен и на цялата територия на страната /л.46/. В отговор на писмо на ГД “Национална полиция“, отдел ОП“, сектор ЛКЧОД е изпратено писмо с изх. № 349р-14265/20.04.2023г. на Началник отдел „ОП“ при ОДМВР Стара Загора /л.62/, съдържащо данни за издадени против жалбоподателя четири броя наказателни постановления в периода 2022-2023 година. Видно от соченото в писмото, единствено първото наказателно постановление е отбелязано като влязло в сила, а за другите три е отбелязана дата на връчване, ведно с данни за обжалване на НП по т.4, потвърдено на въззивна инстанция, но при висящ спор пред касационната инстанция. Приложени към това писмо са: НП №1959а-45/07.03.2023г. /л.63-64/ с удостоверена дата на получаване 30.03.2023г. и с отбелязване за влязло в законна сила на 18.04.2023г., НП № 8245а-18/28.02.2023г. /л.66-67/, връчено на 12.04.2023г.; НП № 8245а-20/28.02.2023г., л.68-69 и удостоверено връчване на 12.04.2023г. По повод на писмо /л.71/ от 19.03.2024г. на Началник отдел ОП, сектор ЛКЧОД е изпратено писмо /л.72/ рег. № 349р-4863/09.02.2024г. към което са приложени два броя НП, издадени против дружеството жалбоподател с посочена дата на влизането им в сила и с № 8245а-19/28.02.2023г. - № 8245а-20/28.02.2023г., обжалвани на въззивна инстанция и с приложени решения на същата, с отбелязване на влизане в сила на решенията на съда /л.73-92/. До дружеството е било изготвено съобщение рег. № 328600-23553 от 09.04.2024г. /л.52-53/ за започване на производство по отнемане на лиценз за извършване на частна охранителна дейност № З-02-557 от 2020г. за дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД. В същото подробно е било описано, че от проверка в ЕАЦР на лицензите за дейност по закона по отношение на дружеството е било установено, че против него има издадени и влезли в законна сила три броя наказателни постановления за нарушения на чл.50, ал.1 от ЗЧОД, които постановления изрично са визирани с индивидуализиращия им номер, дата и година на издаване, съотв. на влизането им в сила. Със съобщението е била предоставена възможност на дружеството да представя допълнителни доказателства в определен срок и на посочено място. Видно от приложеното копие на пощенско известие за доставяне /л.55/ съобщението е било връчено на лицето П. Д. Т. „служител“ на дата 18.04.2024г. и на адрес [населено място], [улица], ет.1. От приложена на л.56 по делото докладна записка е установено, че от Началник сектор ЛКЧОД по посочен служебен телефон е бил проведен на дата 16.05.2024г. телефонен разговор с управителя на дружеството жалбоподател – М. В. относно връчване на съобщение за стартирана процедура по отнемане на лиценз, което съобщение е било изпратено за връчване с препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД и получено от служител П. Д. Т. на 18.04.2024г. Удостоверено е от това доказателство, че в поведения разговор, управителят на „ВТА Секюрити Глобал“ ЕООД е заявил, че служителят П. Т. е освободен от длъжност и не е предал съобщението на управителя. В по-късно върнато обаждане от управителя г-н В., същият е уведомил, че намерил съобщението в офиса на дружеството и е запознат с факта на стартираната процедура по отнемане на лиценз, вкл. че очаква и получаване на крайния акт, разпореждащ отнемането. От приложената на л.57 от делото докладна записка на Началник сектор ЛКЧОД е удостоверено, че на 27.06.2024г. от служебен телефон е проведен друг разговор с управителя на дружеството относно връчване на процесната заповед, като на М. В. е било съобщено, че заповедта е била изпратена за получаване чрез „Български пощи“ ЕАД и е била получена от служителя В. В. на 07.06.2024г. /л.21/. От управителя В. е отговорено, че заповедта е получена. По делото е представено писмо от служител гише ПС Гурково /л.37/, съгласно което пощенска пратка ИД PS1715004BX5С от адресата ВТА С. Г. ЕООД, седалище в [населено място] и адрес [улица] е била получена на 07.06.2024г., I дата от опис № 242Е от 05.06.2024г. за препоръчан пост пакет Гурково и отпътувала на 10.06.2024г., поради 2 два почивни дни. От представена справка на ТД НАП Пловдив /л.106/ е видно, че лице с имена П. Д. Т., [ЕГН] е имал регистриран в НАП трудов договор с ВТА С. Г. ЕООД, [населено място] за периода 02.09.-24.11.2021г. и за периода 05.10.2022г. – 14.12.2023г. Основание за прекратяване на договора – чл.327, ал.2 от КТ. При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема следното: По процесуалната допустимост на жалбата – съдът приема извод за процесуална допустимост на оспорването, като направено от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт и в преклузивния 14 дневен срок. От данните от л.37 е видно, че съобщението за процесната заповед следва да се счита за получено от дружеството на датата 10.06.2024г., когато според служителя на ПС Гурково „пощенска пратка ИД PS1715004BX5С /с подател ГД“НП“/ до адресата ВТА С. Г. ЕООД, седалище в [населено място] и адрес [улица] е отпътувала. Дата 07.06.2024г., видно от поставения печат, е датата на получаване на пощенската пратка в пощенска станция Гурково. Ето защо, считано от 10.06.2024г. е започнал да тече 14 –дневния срок за обжалване на заповедта и съотв. към 24.06.2024г., когато е подадена жалбата чрез органа, този срок е спазен. Разгледана по същество, Съдът приема, че жалбата е неоснователна. Процесната заповед е издадена от материално компетентния административен орган по арг. на чл.49, ал.1, вр. с чл.40 от ЗЧОД – Директор на ГД “Национална полиция“. Актът формално отговаря на изискванията за форма и съдържание. Обективиран е в писмена форма, съдържа реквизитите по чл.59 от АПК, визират се конкретни фактически основания, за неговото издаване, които имат съответната правна обосновка. Жалбоподателят обаче пледира основно и единствено, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, в частност на чл.26 от АПК, което води до нарушаване на правото му на защита, като пледира, че не е бил уведомен за започнатото административно производство по отнемане на издадения лиценз за частна охранителна дейност по специалния закон и не е могъл да се защити. Съдът не споделя този единствен довод на жалбоподателя, дори и като се отчита установеното по делото чрез приетите и неоспорни писмени доказателства. Същите удостоверяват, че съобщение за иницииране на производство по отнемане на лиценз, издаден по реда на ЗЧОД в полза на жалбоподателя /т.е. съобщение по чл.26, ал.1 от АПК/, е изпратено от органа за връчване на жалбоподателя на вписания в Търговския регистър него адрес по местоседалище в [населено място], [улица]. Съгласно чл.26, ал.2 от АПК, съобщенията по ал.1 се връчват по реда на чл.18а от АПК. Установената там поредност на връчване е задължителна. Жалбоподателят не сочи, нито твърди, че е предоставял на административния орган данните по чл.18а, ал.3 от АПС – т. 1. (изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление; т. 2 - електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или т.3 (изм. – ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, за да е налице задължение на органа да изпрати съобщението по чл.26, ал.1 по някой от тези начини. Съгласно ал.7 на чл.18а, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган ….., което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото …..., а съгласно ал. 8, когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1 – 6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения – т. 2. за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес. В случая органът е процедирал, чрез изпращане на съобщение за връчване по вписания в ТР адрес на дружеството по реда на чл.18а, ал.8, т.2 от АПК, доколкото не са налице предпоставките да процедира по предходните алинеи на текста. Следва да се посочи, че от специалните разпоредби на АПК, за да е редовно връчено едно съобщение, то е достатъчно да се удостовери, че то е изпратено и връчено до адресата си по надлежния ред, като не се въздига, като условие за редовността на връчването му, качеството на лицето получател на съобщението. В случая на връчване по реда на чл.18а, ал.8, т.2 от АПК връчването е редовно и надлежно извършено, ако е изпратено на вписания в съответния регистър /в случая търговския/ адрес на дружеството, а това безспорно е така. Само, ако страната адресат на съобщението не може да се намери на съотв. адрес, тогава се процедира по реда на ал.9 чрез връчване на лице съгласно да получи съобщението, т.е. отново без да се държи на качеството на това лице и неговата връзка с адресата на съобщението. Какви са вътрешните взаимоотношения на жалбоподателя с лицето П. Т., посочено като получател в разписката на л. 21, е правно ирелевантно за редовното връчване на съобщението по чл.26, ал.1 от АПК. Ето защо, Съдът не приема за основателен доводът на жалбоподателя, че ответникът е допуснал съществено процесуално нарушение на общото административно процесуално правило за изпращане на съобщение за иницииране на производството против него по отнемане на издадения лиценз за осъществяване на частна охранителна дейност, което да е довело да нарушаване на правото му на защита с довод, че такова съобщение той не е получил, тъй като е връчено на лице, което не е негов служител към м. 06/2024г. Освен това, по делото е налично и неоспорено писмено доказателство /л. 56/, което удостоверява и че органа е положил необходимата грижа да уведоми за започване на особеното административно производство засегнатото дружество, като уведоми по телефон и законния представител на същото, неговия управител и това така на датата 16.05.2024г., което е почти един месец след получаване на съобщението от П. Т. и преди издаване на процесната заповед на 04.06.2024г., което в достатъчна степен е способстващо дружеството да упражни по надлежен начин правото си на защита против конкретните факти, при условие, че изрично са налице писмени данни, че г-н В. е удостоверил пред органа, че е намерил съобщението в офиса и е запознат с факта на инициирана процедура по отнемане на лиценз, издаден в полза на представляваното от него дружество. Видно от съдържанието на въпросното съобщение /като не е спорно, че именно това е изпратеното за връчване/ там се съдържат всички релевирани и в заповедта факти от обективната действителност, които се въздигат от органа като основания да се приложи съотв. правна норма от ЗЧОД, разпореждаща правната последица по отнемане на лиценз. Не на последно място следва и да се посочи, че едно процесуално нарушение, извършено от органа ще е с характер на съществено такова, ако или засяга правото на защита на едно лице до степен, че той обективно не е било възможно да се осъществи пред орган или ако в хода на съдебното производство и след представяне на надлежни доказателства от засегнатото лице, се опровергае крайният правен извод на ответника, до който той не би достигнал, ако не беше ограничил неправомерно правото на защита на засегнатото лице в хода на административното производство. В случая такива данни не са установени пред съда. Налице е надлежно връчване на съобщение по чл.26, ал.1 на жалбоподателя, същият е имал знания за инициираното против него особено производство и фактите, на които се основава държавната репресия, а в съдебното производство оспорващият не представи никакви данни, които да опровергаят релевираните в заповедта факти, обосноваващи акта по чл.49, ал.1, т.7 от ЗЧОД. Горното мотивира съда да приеме извод, че не са налице основания по см. на чл.146, т.1-3 от АПК, които да обосноват извод за невалидност и незаконосъобразност на процесната заповед. Следва, по силата на императива на чл.168 от АПК, Съдът да извърши служебна преценка и за материалната законосъобразност на заповедта. Правното основание, на което е издадена заповедта в случая това по чл.49, ал.1, т.7 от ЗЧОД, според която, отнемане на лиценз се извършва в случаите, когато на едноличния търговец или на юридическото лице са наложени имуществени санкции за системни нарушения на основание чл. 72, ал. 1 и 2, чл. 74, ал. 1 и чл. 77. Т.е., отнемането на лиценз на соченото правно основание ще е законосъобразно, ако бъде установено от органа, че засегнатото лице е санкционирано по административно-наказателен ред на основание на сочените текстове от ЗЧОД за извършени системни нарушения. Съгласно §1, т. 7 от ДР на ЗЧОД, „системно" е извършването на три или повече нарушения в продължение на една година, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. От фактическа страна ответникът визира в заповедта, че против жалбоподателя са издадени три НП /№№ 1959з-45 от 07.03.2023г., 8245а-19 от 28.02.2023г. и 8245а-20 от 28.02.2023г./ за извършени три административни нарушения на ЗЧОД в периода 17.11 – 22.11.2022 година, за които нарушения дружеството е било санкционирано с наложени имуществени санкции на осн. чл.74, ал.1 от ЗЧОД. Удостоверено е по безспорен начин, че актовете за санкциониране на тези три нарушения, извършени в едногодишен период към датата на процесната заповед са влезли в законна сила /л.62, л.70, л.71-92/. При това положение приложената материално-правна разпоредба на основание, на която е разпоредено отнемане лиценза за дейност по чл.5, ал.1, т.2 от ЗЧОД, издаден на жалбоподателя, е изцяло законосъобразно извършено от ответника и обосновава извод за липса на основание за отмяна на жалената заповед като незаконосъобразна на осн. чл.146, т.4 от АПК. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, ведно с искането за присъждане на разноските. Процесуалният представител на ответника пледира за юрисконсултско възнаграждение, като съдът счита, че такова се следва на страната, предвид крайния правен изход от спора и същото следва да е в минималния размер по чл.24 по НЗПП. Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът