Решение № 10714 от 2.12.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 986/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по повод жалбата на Ж. М. С. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], против Заповед № ЗСП/Д-А/24 от 27.04.2023 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, потвърдена с Решение № 02-РД06-0006 от 28.04.2025 г. С обжалваната заповед е прекратена отпуснатата на жалбоподателя месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, считано от 01.04.2023 г., поради неполагане на общественополезен труд. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че не са установени от административния орган фактическите и правните основания за издаване на заповедта. Наред с това се сочи, че заповедта не съдържа всички реквизити, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК и с оглед на това тя е нищожен административен акт. По същество се иска обявяване на нейната нищожност, алт.- отмяната й като незаконосъобразна. В съдебното заседание назначеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалваната заповед, като подробни съображения излага в писмена защита. Твърди, че жалбоподателят не е отказвал да полага труд и не му е предлагано да полага такъв. Наред с това сочи, че по делото не са представени график или отчетна форма № 76 за отчитане явяването/неявяването на работа за процесните месеци, от които да е видно, че е предвидено жалбоподателят да работи, но не се е явил на посоченото му работно място в съответното работно време. На следващо място сочи, че последният не е уведомен за задължението си по чл. 12, ал. 2 от ППЗСП с уведомително писмо за конкретно работно място, работно време и вида обществено полезен труд, който следва да полага. По отношение на приложените по делото служебни бележки отбелязва, че същите представляват неистински документи и не следва да се кредитират като доказателство по делото, тъй като в тях липсват данни както за датата на изготвянето им, в т.ч. и изходящ номер, така и за датата на постъпването им в ДСП-Бургас и за изготвилото ги длъжностно лице. В писмените бележки са наведени и доводи за пороци при определяне на приложимата материалноправна разпоредба и за допусната неяснота в мотивите на акта. Наред с това се сочи, че в административното производство е допуснато нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване на засегнатото лице за започване на административно производство, което е започнало по инициатива на административния орган и на изискванията по чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК за осигуряване на възможност на засегнатото лице да участва в административното производство, както и на процесуалното правило по чл. 35 АПК. Отбелязано е също, че административният орган не е извършил проверка относно влизането в сила на заповед №ЗСП/Д-А/24 от 06.03.2023г. за спиране на месечната социална помощ, с оглед преценката за повторност на отказа за полагане на общественополезен труд, Пълномощникът на ответника- директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас оспорва жалбата. Представя административната преписка и допълнителни писмени доказателства, ведно с писмено становище по съществото на спора. Отбелязва, че на основание чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане получаването на месечни социални помощи е обвързано с полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, поради което и на основание чл. 12, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане жалбоподателят Ж. С. е насочен да отработва 14 дни обществено полезен труд, считано от месец февруари 2023 г. Твърди, че същият е отказал да попълни декларация, че е запознат с посоченото изискване и не е представил документ за наличие на хронични и други заболявания, които са противопоказни за извършване на определена дейност, за което е съставен протокол от социални работници. Поради неполагане на общественополезен труд, е издадена заповед № ЗСП/Д-А/24 от 06.03.2023 г. за спиране на помощта за срок от два месеца, считано от 01.02.2023 г. През месец април 2023 г. С. отново е насочен да отработва общественополезен труд, но не е изпълнил това задължение, поради което и доколкото не са налице изключенията, предвидени в чл. 12, ал. 7, т. 1 - т. 11 от ППЗСП, е налице основание за прекратяване на помощта. Моли за отхвърляне на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното: Жалбоподателят Ж. М. С. е депозирал на 04.01.2023 г. в дирекция „Социално подпомагане“ Бургас заявление-декларация за отпускане на месечна социална помощ. В заявлението същият отбелязал, че е безработен, неосигурен и с определен от ЛКК процент на намалена работоспособност- от 50% до 69.99%. Пред социалните работници заявил отказ да попълни предоставения му формуляр на декларация за запознаване с условията за извършване на общественополезна дейност и да декларира от какви противопоказни за извършване на определена дейност хронични и други заболявания страда, за което бил съставен протокол от 04.01.2023 г. (на л. 63- гръб), а задължението му било разяснено устно. Във връзка с подаденото заявление била извършена социална анкета от социален работник при дирекция „Социално подпомагане“- Бургас и бил изготвен социален доклад, в който последният отразил, че жалбоподателят С. обитава общинско жилище, считано от 13.01.2022 г., не притежава движимо и недвижимо имущество, което да бъде източник на допълнителен доход, не извършва търговска дейност и са изчерпани възможностите му за самоиздръжка и помощ от близки. С оглед установените данни социалният работник счел, че са изпълнени условията, предвидени в нормата на чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), и следва да бъде отпусната на заявителя месечна помощ в размер на 81.90 лева. Въз основа на съдържащите се в социалния доклад констатации, на основание чл. 13 ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП била издадена Заповед № ЗСП/Д-А/24 от 25.01.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“- Бургас, с която била отпусната на С. месечна социална помощ в размер на 81.90 лева, считано от 01.01.2023 г. Заповедта била изпратена на жалбоподателя с писмо с рег. №0201-94Ж-00-0423/27.01.2023 г., върнато от пощенския оператор с отбелязване „непотърсено“, поради което били предприети действия по съобщаване на основание чл.18а, ал.10 от АПК, като обявление до жалбоподателя за съставената заповед било поставено на таблото за съобщения в ДСП, район „Възраждане“. До 06.03.2023 г., когато обявлението било свалено, С. не се явил в ДСП-Бургас за връчване на заповедта от 25.01.2023 г. за отпускане на месечната социална помощ. Въз основа на постъпила в Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас информация от Община Бургас, че за м. февруари 2023 г. С. не се е явил за полагане на общественополезен труд, на 06.03.2023 г. по заявлението бил извършен предварителен контрол за законосъобразност, като бил попълнен и допълнителен анкетен лист с мнение за спиране на поисканата помощ. На същата дата директорът на Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас издал Заповед № ЗСП/Д-А/24 от 06.03.2023г. (л.25), с която на основание чл. 32, ал. 1 от ППЗСП била спряна отпуснатата социална помощ за срок от два месеца, считано от 01.02.2023 г. до 31.03.2023 г., поради неполагане на общественополезен труд. Жалбата на С. против тази заповед била отхвърлена с влязло в сила Решение № 2063/13.03.2024 г. по адм.дело № 497/2023 г. на Административен съд- Бургас, а подадените от същия касационни жалби против посоченото решение и против допълнително Решение № 3866/22.05.2024 г. били оставени без разглеждане с разпореждане [номер]/29.04.2024 г. по адм.дело № 7106/2024 г. на ВАС. Във връзка с постъпила в ДСП- Бургас информация от Община Бургас за заявен от страна на Ж. М. С. отказ да изпълни задължението за полагане на 14 дни общественополезен труд за м. април 2023 г., на основание чл. 12, ал. 6 от ППЗСП директорът на ДСП- Бургас издал оспорената Заповед № ЗСП/Д-А/24 от 27.04.2023 г. за прекратяване на месечната помощ, считано от 01.04.2023 г., поради двукратен отказ за полагане на общественополезен труд по програма, организирана от общинската администрация. Видно от служебно изисканата справка от Община Бургас с вх. № 13305/13.11.2025 г., в Община Бургас няма информация, от която да е видно дали С. се е явил или не за полагане на обществено полезен труд през периода 01.022023 г. – 31.03.2023 г. При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното: Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган- директор на дирекция „Социално подпомагане”- Бургас, овластен с нормата на чл. 32, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Издадена е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В заповедта се съдържат мотиви, макар и кратки, като от тях и от съдържанието на останалите документи, приложени в административната преписка, както и от подробните мотиви в решението на горестоящия орган, е видно, че прекратяването на помощта е основано на констатациите за неявяване на жалбоподателя за полагане на общественополезен труд за месеците февруари и април 2023 г. Изложените съображения по мнение на настоящия съдебен състав са достатъчни за извършване съдебната проверка за законосъобразност на заповедта и за осигуряване правото на защита на адресата на акта. Ето защо, доколкото фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат документите, приложени в преписката, в съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 16 от [интернет адрес] г., ОСГК, доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за липса на мотиви се явяват неоснователни. Материалноправните предпоставки за отпускане на социални помощи са установени в чл. 9 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). С чл. 2, ал. 4, т. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) получаването на месечни социални помощи е обвързано с полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст. Това изискване е доразвито с нормите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП, с които е предвидено задължение за безработните лица в трудоспособна възраст, получаващи месечна помощ по чл. 9 и невключени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане да полагат по 40 часа месечно общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Отказът за полагане на общественополезен труд съставлява основание за прилагане на санкциите, предвидени в чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСП- месечната помощ се спира, респ. се прекратява. На основание чл. 12, ал. 7, т. 3 от ППЗСП посочените изисквания не се прилагат по отношение на лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност, но, както се посочи по-горе в изложението, доказателства за установена по реда на Наредбата за медицинската експертиза трайно намалена работоспособност или определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто на жалбоподателя не са представени по делото, няма и твърдения за издадено решение на ТЕЛК. Следва да се отбележи, че съдът няма правомощие да установи в настоящото производство наличието на трайно намалена работоспособност, вида и степента на увреждането, стадият на неговото развитие и обусловеният от него функционален дефицит- те се определят от специализираните органи (ТЕЛК и НЕЛК), съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност. С жалбата не са въведени твърдения за положен от жалбоподателя труд през релевантния период- м.февруари и м.април 2023 г. По делото са представени служебни бележки без регистрационни номера, изготвени от неизвестно по делото лице (на л. 42 и л. 53). Доколкото в тях не са посочени техните издатели, не би могло да се приеме, че са издадени от длъжностни лица в рамките на удостоверителната им компетентност, респ. че същите притежават характеристиките на официални документи и се ползват с материална доказателствена сила. Поради това съдът счита, че съдържащите се в тях данни не следва да се вземат предвид при формиране на изводите по съществото на спора. Независимо от изложеното, доколкото не са ангажирани каквито и да било доказателства за положен от жалбоподателя общественополезен труд през релевантния период (нито са въведени конкретни твърдения в този смисъл, които да бъдат проверени от съда), следва да се приеме, че задължението по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП не е изпълнено от последния. Съгласно правилото на чл. 154 от ГПК всяка страна следва да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая ответната страна твърди отрицателен факт (неполагане на общественополезен труд и неявяване за полагане на такъв), поради което в тежест на жалбоподателя е да установи благоприятния за него положителен факт, че се е явил, респ. че е положил такъв. Доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото. Напротив, видно от решаващите мотиви на съда в Решение № 2063/13.04.2024 г. по адм.дело № 497/2023 г. на Административен съд- Бургас, водено между същите страни (влязло в законна сила), през м.февруари 2023 г. С. не се е явил за полагане на общественополезен труд. Това задължение е било разяснено на същия при подаване на заявлението за отпускане на социална помощ, видно от приложения по делото протокол. По делото не са приложени и доказателства за наличие на някое от изключенията, предвидени в нормата на чл. 12, ал. 7 от ППЗСП. Ето защо съдът приема, че е осъществена хипотезата на 12, ал. 6 от ППЗСП и законосъобразно с оспорената заповед е разпоредено прекратяване на отпусната помощ, считано от 01.04.2023 г., поради което жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли. В допълнение следва да се отбележи, че в графиците и отчетните форми за отчитане явяването/неявяването на работа се вписват лицата, които са изпълнили задължението да се явят в съответната община за включване по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности, поради което доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за отсъствие на изискуемите предпоставки за издаване на заповедта, поради липса на графици и отчетни форми се явяват неоснователни. Неоснователни са също доводите за допуснато в административното производство е съществено процесуално нарушение, изразено в неизпълнение на изискването, предвидено в чл. 26, ал. 1 от АПК за уведомяване на засегнатото лице за започване на административно производство. В случая се касае за производство, започнало по инициатива на жалбоподателя, а и дори да се приеме, че не е изпълнено посоченото изискване, нарушението не би било съществено, доколкото в съдебното производство е предоставена възможност на същия да заяви своите възражения и да ангажира доказателства. В административното производство са изяснени релевантните факти, с което са изпълнени и изискванията на л. 35 от АПК. Мотивиран от горното, съдът