Решение № 69 от 28.2.2024 г. на Районен съд - Несебър по дело № 852/2023 г.

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.38, ал.1, във връзка с чл.11, ал.1, т.5 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Ищецът Етажната собственост на сграда с идентификатор 61056.502.279.4, с наименование „В.“, адрес: село Р., улица Ч. № 16, община Н., представлявана от управителя В. З. С., твърди, че ответникът И. А. Б., родена на ••••••••••г., гражданин на Руската Федерация, постоянен адрес: село Р., улица Ч. № 16, ап.7, община Н., Код по Булстат •••••••, е етажен собственик, тъй като притежава самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.502.279.4.7 с обща площ 81, 75 кв.м., както и че на проведени на 04.09.2017г. и на 05.06.2019г. Общи събрания на Етажната собственост, са взети решения, с които е определен размер на таксата за управление и поддръжка в размер на 5 лева на квадратен метър притежавана площ. По този начин ответникът дължи годишна такса в размер на 408, 75 лева, платима до 31-и август на съответната година. На 20.06.2023г. е проведено друго Общо събрание на ЕС като на него не е променян размерът на таксата за управление и поддръжка. Ответникът не е извършвал плащания, поради което дължи годишна такса за всяка от календарните 2019-а, 2020-а, 2021-а, 2022-а и 2023-а години. Общата дължима от ответника сума възлиза на 2 043 лева. Ответникът дължи и мораторна лихва върху отделните годишни плащания, считано от датата на изискуемостта на всяка отделна главница до предявяване на исковете. Претендира се и законната лихва върху главницата. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати дължимите от него главници ведно с акцесорните претенции за лихви. В отговора на исковата молба, подаден от името на ответника, се заявява допустимост на предявените искове. Счита, че таксите за 2019г. и за 2020г. са погасени по давност като се позовава на кратката 3-годишна давност. В решенията на Общото събрание на ЕС не е определен срок за заплащане на таксите за управление и поддръжка. Твърди се също, че ответникът не е пребивавал в Етажната собственост повече от 30 дни за всяка една календарна година, поради което и на основание императивната разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗУЕС не се дължи плащане на таксите. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание ищецът – Етажната собственост, се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа предявените искове. По отношение възраженията в отговора на исковата молба посочва, че имотът на ответницата се е ползвал с нейно знание и съгласие, и в частност от нейната майка, като ползването е било за повече от 30 дни в рамките на всяка една от 5-е процесни календарни години. Намира, че тези обстоятелства са доказани по делото от свидетелските показания, от справките, за задграничните пътувания на ответниците и от справките за потребени в имота на ответницата питейна вода и ел. енергия от гледна точка времето на потребление и количествата на ползвани ток и вода. Моли исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които посочва, че е безспорно, че от създаването на етажната собственост в сградата непрекъснато се осигурява качествена поддръжка и управление на общите части, особено през летния сезон, когато пребивават почти всички етажни собственици, като поддръжката включва регулярно почистване, закупуване на препарати, принадлежности и инструменти, поддържане на зелените площи и растителност, заплащане на разходите за електричество и вода. Посочва също, че е доказано, че имотът на ответницата се ползва продължително време през всяка една календарна година, като в него освен ответницата, последователно обитават и други лица – нейни близки. Ответницата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа доводите, изложени в отговора на исковата молба. Изразява позиция, че справките, издадени от водния оператор и от електроснабдителното дружество, установяват минимални количества потребени вода и ел. енергия в обекта на ответницата, по който начин е опровергана тезата на ищеца, че и други лица през различни периоди са обитавали жилището. Отчита обаче и факта, че целогодишно в жилището работят електроуреди, дори и когато в него не пребивава никой. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. В представените писмени бележки настоява за доказаност на възражението за изтекла погасителна давност относно ищцовата претенция за заплащане на такси за 2019г. и 2020г., както и за доказаност на възражението за непребиваване в Етажната собственост повече от 30 дни за всяка от останалите календарни години – 2021-а, 2022-а и 2023-а години, поради което на основание императивната разпоредба на чл.51, ал.2 от ЗУЕС такса за управление и поддръжка не се дължи. Неоснователни са и акцесорните претенции предвид неоснователността на исковете по главниците. Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна: По силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 26.06.2013г., обективиран в нотариален акт № 11, том VIII, рег.№ 7328, дело № 1392/2013г. на Йорданка Йовчева – помощник нотариус по заместване при Стоян Ангелов нотариус с рег. № 208 на НК и район на действие Н.ския районен съд, по който договор ответникът И. А. Б. е имала качеството на купувач, същата е придобила на това основание собствеността върху следния недвижим имот, а именно: Апартамент № 7, на втори жилищен етаж в апартаментен хотел, състоящ се от три жилищни етажа и терасовиден етаж, изграден въз основа на одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж № 68/307.2012г. със забележка от 28.11.2012г., издадено от Главен архитект при Община Н., в поземлен имот с идентификатор 61056.502.279, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.502.279.4.7 по кадастралната карта на село Р., община Н., одобрена със Заповед № РД- 18-58 / 16.04.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-02-435 / 27.03.2013г. на Началника на СГКК-Бургас, адрес на обекта: село Р., улица Ч. № 16, етаж 2, ап.7, обектът, находящ се в сграда № 4, предназначение: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, апартаментът е със застроена площ 69, 57 кв.м., ведно с 12, 18 кв.м. идеални части от общите части на сградата, или общата площ на апартамента, ведно с общите части, възлиза на 81, 75 кв.м., ведно със съответната идеална част от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата. На 04.09.2017г. е проведено Общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на Етажна собственост с идентификатор 61056.502.279, с адрес: село Р., улица Ч. № 16, апартхотел „В. 1“, на което е взето решение (т.7 от дневния ред) да се събира по 5 евро на квадратен метър обща площ за годината от всеки собственик за разходи по общите части. На 05.06.2019г. е проведено друго Общо събрание на етажната собственост, на което не е гласувано, респ. приемано, решение за размер на годишната такса за управление и поддръжка на общите части. В протокола е записано като изявление на участник на събранието, според което за 2020г. действа такса в размер на 5 лева с обща площ на апартамента, посочена в нотариалния акт, одобрени на първото събрание на етажната собственост от 04 септември 2018г., срок на плащане до 31 август 2019г. От друг представен протокол се установява, че Общо събрание на Етажната собственост се е провело на 20.06.2023г. На него са взети две решения, а именно: приет е отчета за дейността на управителния съвет (управителя) за периода от 05.06.2019г. до 05.06.2023г., и спрямо етажните собственици, които не са заплащали дължимите такси за поддръжка, да бъдат предприети действия за събирането им по съдебен ред. Т.е. и на това събрание нито е приеман годишен бюджет на Етажната собственост, нито е определян и гласуван размер на такси за управление и поддръжка или пък каквито и да е други вноски, които етажните собственици да дължат към Етажната собственост и за 2020-а година и да са определяни срокове за заплащане. През 2019г. ответницата И. А. Б. е пребивавала на територията на Република България през периода от 29.05.2019г. до 03.06.2019г. (6 дни), както и от 29.07.2019г. до 30.08.2019г. (33 дни). През 2020г. ответницата И. А. Б. не е пребивавала в България, а в имота й в Етажната собственост не е отчетена потребена ел. енергия, нито потребени В и К услуги. През 2021г. ответницата И. А. Б. също не е пребивавала в България, но през летния сезон, както и в началото на есента, в имота й са потребявани В и К услуги (отчетени 19 куб.м. вода), а за периода от 02.09.2021г. до 01.10.2021г. са потребени 108 квтч. ел. енергия. През 2022г. ответницата И. А. Б. е пребивавала в Република България, съответно в Етажната собственост, за период от 29 дни – от 02.08.2022г. до 30.08.2022г., през който период са потребени 262 квтч. ел. енергия, а отчетеното количество вода е било 7 куб.м. С оглед на тези данни, събрани от писмените доказателства по делото, съдът не кредитира показанията на разпитаната по искане на ищцовата страна в качеството й на свидетел Г.Т.К., в частта, в която твърди, че през тези четири години имотът на ответницата се е ползвал от началото на лятото, основно от майката на ответницата, а след като тя си заминавала от България, вместо нея пристигала ответницата и други нейни близки и роднини, които ползвали жилището до края на летния сезон. През 2023г. в имота на ответницата И. А. Б. е потребявана ел. енергия още от месец юни 2023г. (до месец септември са потребени общо 505 квтч. ел. енергия), потребеното количество питейна вода през 2023г. е било 22 куб.м., а И. Б. е напуснала пределите на Република България на 30.08.2023г. При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗЕС сред правомощията на Общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл.6, ал.1, т.8 и т.10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажната собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Задълженията на ответницата да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата произтичат на първо място от закона и от решението на Общото събрание на етажната собственост. Основателно се явява възражението за недължимост на такси за управление и поддръжка, определяеми за 2018/2019г. според решение на ОС на ЕС, взето още на 04.09.2017г. В него не е посочен срок за плащане на таксите, но съдът приема, че при всички случаи към 16.08.2023г. – датата на предявяване на исковете, е изтекъл 3-годишния срок по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, доколкото е неприемливо падежът на таксите за 2018/2019г. да е настъпил през 2020г., т.е. след годишния период, откогато да е започнал да тече срокът на погасителната давност. Нещо повече, с решение на Общо събрание на ЕС, проведено на 05.06.2019г., е прието годишните такси за 2020г. да се заплащат в срок до 31.08.2019г., т.е. и погасителната давност, на която се позовава ответната страна, относно годишната такса за 2020-а година, е изтекла на 31.08.2022г. – преди предявяване на иска. Ответницата не дължи годишни такси за управление и поддръжка на общите части и за останалите годишни периоди – 2020-а, 2021-а, 2022-а и 2023-а година. Съгласно нормата на чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС (в редакцията ДВ, бр.57 от 2011г., до изменението с ДВ, бр. 82 от 2023г., в сила от 29.09.2023г.), не се заплащат разходите по Съгласно нормата на чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС (редакцията от ДВ, бр.57 от 2011г. до изменението ДВ, бр.82 от 2023г., в сила от 29.09.2023г.), не се заплащат разходи по § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Нормата на чл.51, ал.2 от ЗЕУС е императивна. В случая от името на ответника се противопоставя на ищеца именно възражението по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, като негова е доказателствената тежест да докаже предпоставките за отпадане на задължението му да заплаща разходи за поддръжка и управление, решени от Общото събрание. Както бе посочено по-горе през 2020-а година ответницата не е пребивавала в Етажната собственост. Тя не е пребивавала и през 2021-а година като потреблението на ток и вода в жилището, притежавано от нея в етажната собственост, е било за период по-малко от 30 дни. През 2022г., е пребивавала в Етажната собственост 29 дни, като извън този период не са потребявани ток и вода. Това означава, че през тези три години жилището не е обитавано (лично от ответницата или от други лица с нейно знание и съгласие) повече от 30 дни в рамките на всяка една от тези три календарни години. Предвид на тези обстоятелства, ответницата е доказала в хода на производството пълно и главно своето правоизключващо възражение по чл.51, ал.2, предл. второ от ЗУЕС, а именно, че е пребивавала в процесната Етажна собственост по-малко от 30 дни в рамките на всяка една от тези три 2020-а, 2021-а, 2022-а календарни години, поради което същата не дължи суми за заплащане на разходи за управление и поддръжка на общите части по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗУЕС. Другото съображение, поради което съдът приема, че ответницата не дължи такси за 2020-а, 2021-а, 2022-а и 2023-а година, е липсата на взети решения на Общото събрание на Етажната собственост за определяне размера на тези такси през тези периоди. През тези четири години се е провело едно единствено Общо събрание на ЕС – на 20.06.2023г. Разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗУЕС, която е императивна, изисква Общото събрание да се свиква най-малко веднъж годишно, като законът е предвидил механизми това да бъде сторено въпреки бездействието на различни субекти. Според чл.11, ал.1, т.4 от ЗУЕС, Общото събрание приема ГОДИШЕН бюджет, съдържащ приходна и разходна част, както и одобрява ГОДИШНИТЕ отчети, но не само по изпълнение на заплануваните и/или извършените дейности, но и по изпълнението на изминалия годишен бюджет, касаещ събраните приходи и извършените разходи. За размерите на паричните вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части и тези за задължителния фонд „Ремонт и обновяване“, не е изрично посочено в чл.11, т.5 и т.7 от ЗУЕС, че те касаят същия този период, за който се приема годишния бюджет, но изброяването на тези вноски непосредствено след правомощието на Общото събрание да приема годишен бюджет, не буди съмнение, че се касае за същия този годишен период, защото тези вноски, между които и по чл.50 и чл.51 от ЗУЕС, следва да бъдат предвидени като приходи в бюджета, за да може от тях да се разходват средства. Тези набрани средства следва да се изразходват за всички останали дейности, изброени в чл.11, ал.1 от ЗУЕС, които предстои да се извършат и които са свързани с разходване на средства, ако са запланувани и одобрени с решенията на етажните собственици. Това означава, че решенията, които Общото събрание приема според правомощията му в посочената разпоредба, касаят винаги бъдещи, т.е. предстоящи дейности, изразяващи се във възстановяване на общи части, ремонт или обновяване на сградата, за които следва да се заплащат разходи, наред с обичайната поддръжка на общите части. Следва да се отбележи, че бъдещият период не е неопределен, а годишен такъв. Безсмислено се явява вземането на решения, които да касаят период по-голям от една година занапред, защото задължителното годишно събрание след това може да приеме различни решения, и именно те ще подлежат на изпълнение от етажните собственици след влизането му в сила. Това налага извода, че нито с решения на събранието от 05.06.2019г. или преди това е било възможно да се вземат решения за определяне размерите на годишните такси за 2021-а и 2022-а години, нито с решение от общото събрание от 20.06.2023г. да се определят размери на такси, дължими за минали периоди. Няма решения на Общото събрание, с които да са били определени размерите на таксите за тези две календарни години и да е определен срок за плащането им. Такова решение, в частност на събранието от 20.06.2023г., не е вземано по отношение на годишните такси за управление и поддръжка, които етажните собственици да заплащат за 2023-а година. По всички тези съображения исковете, предявени от Етажната собственост против ответника са неоснователни и недоказани, поради което такива се явяват и акцесорните претенции за лихви. Те подлежат на отхвърляне. С оглед изхода на делото, на ищеца не се следва присъждане на разноски по делото по чл.78, ал.1 от ГПК, поради което претенцията му за осъждане на ответника да му заплати разноски в размер на 727, 75 лева, съгласно списъка на разноските, включващи 127, 75 лева – платена държавна такса, и 600 лева – платено адвокатско възнаграждение, се явява неоснователна. Предвид правилата на процеса в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за неоснователно предвид броя на проведените съдебни заседание, извършените от процесуалния представител процесуални действия и ангажираните доказателства и оказаното от него съдействие за тяхното събиране, но основно поради обстоятелството, че размерът на платеното адвокатско възнаграждение е значително по-нисък от предвидения минимален размер съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, от гледна точка броя на предявените оценяеми искове. Така мотивиран, Н.ският районен съд