Решение № 128 от 7.2.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1745/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК. С решение № 1701 от 03.04.2023 г. по гр. д. № 3279/2022 г. Софийски градски съд е отхвърлил предявените от Г. Я. Ж. срещу В. К. Ж. иск с правно основание чл.23 от СК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на 81, 51/100 ид. ч. от апартамент и на гараж в гр.София поради придобиването им по време на брака с изцяло лично имущество на ищеца, както и предявеният в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29, ал. 3 от СК за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака общо имущество. Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорва се фактическата констатация, че доходите на ищеца надхвърляли несъществено доходите на ответницата. Конкретните доводи са против изводите на съда за липса на трансформация на лични средства, както и за липса на по-голям дял в придобиването на имуществото по време на брака. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това постановяване на ново по същество, с което искът по чл.23 от СК бъде уважен, евентуално да бъде разгледан и уважен евентуалният иск по чл.29 от СК. В срок е постъпил отговор от въззиваемата В. К. Ж., с който оспорва всички оплаквания в жалбата. Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: При служебна проверка по чл.269 ГПК се установява, че решението е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл последователно по предявените от Г. Я. Ж. главни установителни искове с правно основание чл.23 от СК, за право на собственост върху придобити по време на брака му с ответницата подземен гараж и върху 81, 51/100 ид. ч. от апартамент, а след отхвърлянето им – и по иска с правно основание чл.29 от СК за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество. Ответницата е оспорила предявените искове. За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното: По исковете с правно основание чл.23 от СК за установяване право на собственост върху придобития по време на брака подземен гараж /паркомясто/ и върху 81, 51/100 ид. ч. от апартамент. Ищецът е изтъкнал придобиване правото на собственост върху процесните имоти чрез трансформация на лично имущество. Основателността на исковете е предпоставена от установяване трансформация на лични на ищеца средства при придобиването на имотите. По отношение на паркомястото не се установява влагането на лични средства в придобиването му като направените в този смисъл изводи в обжалваното решение не се оспорват във въззивната жалба. По отношение на апартамента ищецът твърди, че при придобиването на същия сумата 43793, 77 евро, представляваща самоучастието на купувачите, е заплатена с лични негови средства. Посочил е, че е превел на 02.06.2016 г. сумата 98104, 99 лева по сметка на ищцата за покупка на имот. Ищецът счита, че заплащането на процесния апартамент с посоченото „самоучастие“ обосновава трансформация на лични средства в придобиването на имота. Ответницата е посочила, че направеният от ищеца превод на 98104, 99 лева е от обща депозитна сметка с титуляри двамата съпрузи, захранвана изцяло с брачни средства. Процесният апартамент е заплатен със средства от този влог, преведени по сметка на ответницата, която е наредила плащането към продавача. Не се спори, че апартаментът е заплатен по следния начин: 15565, 28 лева без ДДС са платени на 23.03.2016 г.; 70087, 50 лева без ДДС са платени на 02.06.2016 г. и 70000 лева без ДДС са платени чрез банков кредит. За правата на страните в съсобствеността е меродавен моментът, в който юридически става придобиването на правото на собственост съобразно съответния придобивен способ. Договорът за покупко-продажба е консенсуален и поражда целените от страните правни последици към момента на подписването му. От значение за начина на придобиване на апартамента е произходът на средствата, заплатени към момента на настъпване на вещно-прехвърлителния ефект, което в случая е с извършването на нотариалната сделка на 02.06.2016 г. Когато част от стойността на имота е заплатена със заем, взет за придобиване на жилището, по силата на чл. 32 от СК е възникнала солидарна отговорност за двамата съпрузи за погасяването му. Получените заемни средства се приобщават към съпружеската имуществена общност. С оглед вещнопрехвърлителното действие на сделката без правно значение е обстоятелството кой от съпрузите и с какви средства е погасил заема след придобиване на собствеността върху имота. Погасяването на заема или част от него само от единия съпруг не му създава вещни права и не може да промени вече възникналите вещни права в патримониума на съпрузите, че създава само облигационни отношения с оглед изравняване на участието им. Ето защо оплакването във въззивната жалба, че в обжалваното решение не били обсъдени множество доказателства, касаещи погасяването на банковия кредит, е неоснователно. Без значение за оборване на презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК е начинът на последващото погасяване на средствата, получени по договор за жилищен кредит, вложени в покупката на общия имот. Установява се, че на 02.06.2016 г. ищецът е превел от съвместна депозитна сметка в „Уникредит Булбанк“ АД с титуляри ищецът и ответницата сумата 98104, 99 лева по сметка на ищцата за покупка на имот. Доколкото е налице съвпадение на датите, на които са заплатени сумите за покупка на процесния апартамент с направените от съвместната банкова сметка преводи на 19000 лева на 24.03.2016 г. и на 98104, 99 лева на 02.06.2016 г. и при липса на оспорване от страните, съдът приема, че именно с наличности от тази сметка е заплатено придобиването на имота. В този смисъл са твърденията и на двете страни. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения по време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените при придобиването средства към момента на придобиване на вещното право по правилата на съответния придобивен способ (ППВС № 5/1972 г.) По действащия Семеен кодекс от 2009 г. паричните влогове са изключени от режима на съпружеска имуществена общност /не са посочени в нормата на чл. 21, ал. 1 СК/ и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо от това дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. Затова, когато придобито имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. От факта, че сметката е съвместна, следва да се приеме, че наличността по нея представлява лични средства на двамата съпрузи. Заплатените общо 102783, 34 лева (сборът на 15565, 28 лева и 70087, 50 лева, заедно с 20% дължим ДДС) собствени средства на съпрузите за покупка на имота представляват лични средства на двамата при равни части. Следователно половината от посочената сума в размер 51391, 67 лева е представлявала лични средства на ищеца, която е трансформирана в право на собственост върху процесния апартамент съответно на частта от общата цена 155652, 77 лева. Ето защо предявеният иск е основателен до размер 51391, 67/155652, 77 идеални части или за 33, 01% идеални части от апартамента. Налице е частична трансформация на лично на ищеца имущество при придобиването на закупеното през 2016 год. жилище за 33, 01% идеални части и за тези части то представлява лична собственост на Г. Я. Ж.. В този размер искът с правно основание чл. 23, ал. 1 от СК следва да се уважи и да се признае за установено, че 33, 01% идеални части от придобития по време на брака между страните Апартамент № 10 с идентификатор 68134.905.985.1.9, находящ се в град София, район „Лозенец“, кв. „•••“, ул. „•••“ № •, на трети жилищен етаж, в жилищна сграда „А“, кота +8, 43 м., с площ от 159, 60 кв.м., са придобити с лично имущество на съпруга Г. Ж. и при частична трансформация представляват негова лична собственост. Доколкото се уважава, макар и частично, предпочитаният иск по чл.23, ал.2 от СК, не следва да се разглежда предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК за определяне по- голям дял от общото имущество поради значително по-голям принос на Г. Ж. в придобиването му. Постановеното по този иск решение следва да се обезсили. По изложените съображения при несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта, с която искът на Г. Ж. за установяване правото му на собственост поради трансформация на лично имущество при придобиването на процесния апартамент е отхвърлен за 33, 01% идеални части и вместо него постановено друго, като се уважи предявеният иск за 33, 01 идеални части от апартамента. В частта, с която установителният иск за трансформация на лично имущество в придобиването на процесния апартамент е отхвърлен за разликата над 33, 01 % идеални части до претенцията за 81, 51% идеални части обжалваното решение следва да бъде потвърдено. То трябва да бъде обезсилено в частта, с която е отхвърлен конститутивният иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК за определяне по-голям дял от придобитата по време на брака имущество. При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата направените от нея разноски пред настоящата инстанция за адвокат в размер на 2262 лева, съразмерно отхвърлената част от исковете. Водим от горното, Софийският апелативен съд