Решение № 11 от 17.1.2025 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 9/2025 г.

Подадена е молба (жалба) вх. № 87/06.01.2025 г. от М. Н. Д., ЕГН ••••••••••, от гр.Ябланица, обл. Ловешка, м – та „Девет дола“ № 15, длъжник по изп. дело № 20249030400218/2024 г. по описа на ЧСИ И. Л., рег. № 903 на КЧСИ, с район на действие района на ОС – Ловеч, чрез адв. Г. В. У. от САК срещу Постановление от 19.11.2024 г. за отказ за прекратяване на производството по делото и отказ за отмяна на наложените два броя запори.

Счита, че обжалваното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение разпоредбите на чл.435, ал.2, т.2, т.6 и т.7 от ГПК. Твърди, че срещу него е образувано горепосоченото изпълнително дело за следните дължими суми, а именно:

1. Сумата от 4 720, 51 лв. от които 4 493, 88 лв. главница и 226, 63лв. лихва върху тази сума, като всички те са обявени, че са дължими в полза на СГС.

2. Сумата от 5лв. разноски за д.т. по издаването на изпълнителен лист в полза на СГС.

3. Сумата от 12 лв. плюс още 149, 64 лв. такси и разноски в полза на ЧСИ. Излага, че всички тези посочени суми са калкулирани в негов дълг като неплатени от Д. като задължение разноски по НОХД № 20241100202971 по описа на СГС.

Твърди, че всичко това обаче не отговаря на истината, тъй като той още на 14.06.2024 г. е заплатил тази дължима се от него сума в размер на 4 493, 88 лв. в полза на СГП, защото така му е било указано и в одобреното от него и прокуратурата в съдебно заседание споразумение в СГС, като в същото изрично е отбелязано, че тази сума се дължи в полза на СГП, а не в полза на СГС.

Сочи, че след като е получил от ЧСИ поканата за доброволно изпълнение, отново е проверил на място в СГП и в СГС, дали въпросната сума е получена и на коя от двете институции се дължи, като от там му е било отговорено, че същата е платена своевременно и се дължи именно на СГП, а не на СГС.

Отделно от посоченото по-горе твърди, че още предния ден преди да направи това плащане - 13.062024 г., е получил на ръка от СГС уведомление за доброволно изпълнение на осн. чл.182, ал.2 от ДОПК, поради което и именно заради това още на следващия ден - 14.06.2024 г. е заплатил цялата дължима се от него сума, така както е посочена в цитираното уведомление по ДОПК. Сочи, че на практика се получава така, че след като това НОХД е приключило на 13.06.2024 г., той веднага още на следващия ден - 14.06.2024 г. е заплатил тази дължима се от него сума като разноски по това дело.

Във връзка с изложеното изтъква, че с нарочна молба до ЧСИ от 14.11.2024 г., е описал цялата тази фактическа обстановка, като е приложил към нея и необходимите за това писмени доказателства, но това не е било взето в предвид и като резултат е било постановено процесното постановление на ЧСИ.

В заключение моли съда да постанови определение, с което да отмени процесното постановление, запора върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ АД и запора върху МПС „Фолксваген“ с рег. № В 8684 НН, а така също и начислените му такси в полза на ЧСИ, като неправилни и незаконосъобразни. Претендира присъждането на всички такси и разноски по настоящето дело, включително и адвокатския хонорар.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК няма постъпили писмени възражения срещу жалбата. Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК е изложил ЧСИ И. Л., която счита, че действията й са законосъобразни. Намира жалбата за недопустима, предлага на съда да остави същата без уважение, като неоснователна.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, мотивте на ЧСИ и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20249030400218/2024 г., по описа на ЧСИ И. Л., рег. № 903 на КЧСИ, с район на действие района на ОС - Ловеч, е образувано на 15.10.2024 г. със страни: взискател СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЕИК 000696532, със седалище и адрес на управление: община СТОЛИЧНА, гр. СОФИЯ, бул. „Витоша“, № 2, ПК: 1000 (л.1) въз основа на Изпълнителен лист № 890, издаден на 14.08.2024 г. по НОХД № 2971/2024г. г. на СГС, НО, 34 състав (л.6) и длъжник М. Н. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес - гр. Ябланица, м. „Девет Дола“ № 15, за сумата: 5.00 лева - представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от ЗЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С разпореждане от 15.10.2024 г. (л.22) е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ).

ПДИ с изх. № 007357/30.10.2024 г. до длъжника М. Н. Д., му е била връчена: лично (чрез Български пощи АД) на 01.11.2024 г. (л.23-24) и лично в кантората на ЧСИ на 04.11.2024 г. (л.30-33), като с ПДИ длъжникът е уведомен:

• за наложените обезпечителни мерки (запор на банкови сметки в Банка ДСК - л.28- 29 и запор на МПС - л.25);

• за присъединяването на Държавата (л.15) на основание чл.458 от ГПК за сумите, посочени в Удостоверението по чл.191 от ДОПК с изх. № 110372404533519/24.10.2024 г. в размер на 4 720.51 лева. При посещение в кантората на ЧСИ от длъжника на 04.11.2024 г. на последния е било връчено и самото Удостоверението по чл.191 от ДОПК с изх. № 110372404533519/24.10.2024 г. (л.32-33) В получения отговор от Банката (л.42) се установява, че върху банковите си сметки длъжникът няма наложени предходни запори, но същият получава по сметката си пенсия. В запорното съобщение до Банката (л.28) ЧСИ е дал изрични указания на Банката, че „на основание чл.446а във вр.чл.446 от ГПК, във връзка с чл. 114 „а“ от КСО и чл. 13 от ЗСПД, запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора“.

На 15.11.2024 г. в кантората на ЧСИ постъпва молба с вх. № 011981/15.11.2024 г. (л.48-53) от длъжника М. Д., към която последният прилага в заверени от него преписи:

• Протокол от 13.06.2024г. от съд. заседание по НОХД № 20241100202971/2024г. по описа на СГС;

• Вносна бележка от 14.06.202 4г. за сумата от 4 493.88 лева с получател СГП с посочено основание „Разноски по ДП № 461 2023 и прокурорска преписка 20490 2023г.“ - Уведомление за доброволно изпълнение по чл.182, ал.2 от ДОПК от 13.06.2024 г. по НОХД № 20241100202971/2024г. по описа на СГС.

Като представя горецитираните документи длъжникът настоява за прекратяване на изп. дело № 20249030400218 и вдигане на наложените по делото запори. Аргументира се с плащане на задълженията, извършено на 14.06.2024 г., т.е. преди образуване на настоящото изпълнително дело.

В отговор на постъпилата молба на длъжника с Постановление от 19.11.2024 г. (л.61- 63) е ЧСИ е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело, като постановлението е връчено на длъжника на 03.12.2024г. (л.63).

Жалбата, съгласно чл.435, ал.2, т.6, предл. 2 – ро от ГПК се явява процесуално допустима, подадена е в законноустановения срок. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основното възражение на процесуалния представител на длъжника е, че последният е изплатил изцяло дължимите се по делото суми, предвид което отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение се явява незаконосъобразен.

Действително, от приложените към молбата писмени доказателства и по-конкретно от Справка от НАП за дължими суми (л.13 от ЧНД № 9/2024 г.) се установява, че към дата 27.11.2024 г. жалбоподателят дължи на присъединения по делото взискател НАП сумата в размер от 1, 72 лева, която е била погасена същият ден, видно от приложената на л.12 разписка. Съобразявайки изложеното, становището на ЧСИ, че М. Д. дължи на НАП сумата от 4 720, 51 лева, посочена в Удостоверението по чл.191 от ДОПК с изх. № 110372404533519/24.10.2024 г (л.33), както и сумата по изпълнителния лист в размер на 5 лева, се явява неоснователно, тъй като същите са били погасени преди изтичането на срока даден с ПДИ.

Видно от т.7 от Разпореждането от 15.10.2024 г., с което е било образувано изп. дело (л.22) е, че длъжникът дължи такси и разноски по изп. дело в размер общо на 161, 64 лева. В процесното постановление от 19.11.2024 г. подробно са описани дължимите от Д. такси, като същите са посочени с тяхното правно основание и са за действия, които реално са извършени, а именно: образуване на изп. дело (т.1 от ТТРЗЧСИ), извършване на имуществено проучване на длъжника (т.2 от ТТРЗЧСИ), връчване лично на ПДИ (т.5 от ТТРЗЧСИ), налагане на запор на сметки и МПС (т.9 от ТТРЗЧСИ), била е заплатена такса в полза на БНБ за справка за притежавани от длъжника сметки и сейфове; посочената такса по т.26 от ТТРЗЧС от 12.00 лева се явява дължима при събиране вземането на взискателя СГС.

От представените от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че последният е заплатил само две от горепосочените такси, а именно такса по т.5 от ТТРЗЧСИ (л.15) и такса по т.8 от ТТРЗЧСИ (л.16), общо в размер на 50 лева, като не са представени доказателства за погасяване на останалите дължими от Д. такси по изпълнителното дело.

На следващо място, длъжникът оспорва налагането на запори върху МПС и върху банковите му сметки в Банка ДСК. В процесната жалба и приложенията към нея не се съдържат доказателства наложените запори да представляват несеквестируемо за длъжника имущество. В разпоредбата на чл.444 от ГПК с несеквестируеми вещи МПС въобще не фигурира, следователно това имущество не може да бъде считано за несеквестируемо.

Във връзка с горното възражение, следва да се има предвид, че наличностите по банкови сметки при определени условия могат да бъдат частично или напълно несеквестируеми (арг. от чл.446 а от ГПК): когато по сметките постъпват доходи по чл.446 от ГПК, както и помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт и то ако са постъпили по банковата сметка не по-рано от един месец преди налагане на запора. Именно за да предотврати накърняването на несеквестируемостта ЧСИ още при налагане на запора до Банката (л.28) е дал изрични указания, че: „на основание чл.446 а във вр.чл.446 от ГПК, във връзка с чл.114 „а“ от КСО и чл.13 от ЗСПД, запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от помощи и обезщетения, както и по отношение несеквестируемата част от трудово възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора“. В жалбата и приложенията към нея не се съдържат твърдения, а още по-малко и доказателства (напр. извлечение с движенията за наличностите от банковата сметка след налагане на запора), с които да се аргументира незаконосъобразност в действията на ЧСИ по налагане на запора на банковите сметки.

Предвид изложеното, този състав на ЛОС приема, че отказът на ЧСИ за прекратяване на производството по делото и за отмяна на наложените два броя запори е законосъобразен, а възраженията на длъжника в тази връзка се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК, съдът