Решение № 17892 от 27.5.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 11931/2023 г.

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс ( АПК ), вр. чл. 211 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от Закона за Министерство на вътрешните работи ( ЗМВР ). Образувано е по жалба на Д. Л. И., [ЕГН], старши инспектор, държавен служител – временно преназначена на длъжност „началник на група „Разследване на икономически престъпления“ (главен разследващ полицай) в сектор „Разследване“ към 05 Районно управление (РУ) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), депозирана чрез пълномощника й адв. Ч., САК против Заповед № 513з-11288/14.11.2023 г. издадена от директора на СДВР, с която й е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца за извършено дисциплинарно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 197, ал. 1, т. 3 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, считано от датата на връчване на заповедта – 29.11.2023 г. В жалбата са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Сочат се допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са рефлектирали върху обективното и всестранно изясняване на релевантните факти от значение за правилното приложение на материалния закон. Твърди се, че дисциплинарно наказващият орган се е ограничил да възпроизведе констатациите в Постановлението на наблюдаващия прокурор от СРП, послужило и като основание за възлагане на дисциплинарната проверка, игнорирайки възраженията на жалбоподателката за значително по-високата й лична натовареност в сравнение с останалите разследващи полицаи в група „Разследване“ и обективните възможности за изпълнение на всички възложени й служебни задължения в рамките на работното време в процесния период. В този аспект, се сочи липса на доказателства, установяващи виновно поведение, подлежащо на санкциониране по дисциплинарен ред, както и нарушение на принципа за съразмерност, визиран в чл. 6 от АПК. С тези аргументи е мотивирано искане за отмяна на оспорената заповед. Претендират се разноски. В съдебното производство жалбоподателката и процесуалният й представител поддържат искането в жалбата и аргументите, с които е мотивирано. Претендират разноски в съответствие с представен списък, съгласно чл. 80 от ГПК ( л. 194 ) и доказателствата за извършването им. Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалните си представители, оспорва жалбата. Счита възраженията за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при провеждане на дисциплинарното производство за неоснователни и неподкрепени с доказателства. Представя писмени бележки (л. 195 – л. 196), в които излага допълнителни съображения относно установеното дисциплинарно нарушение, виновното поведение на санкционирания служител, както и спазването на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и на чл. 6 от АПК при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание. С тези аргументи обосновава искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Софийска градска прокуратура не е изразила становище по жалбата и не участва със свой представител в съдебното производство. Настоящият съдебен състав на Административен съд – София – град, въз основа на събраните по делото доказателства и становището на страните, съобразно правомощията си по чл. 168 от АПК, прие за установено от фактическа страна: Жалбоподателката Д. Л. И. е служител на Министерството на вътрешните работи, считано от 07.01.1998 г. ( л. 82 – л. 83 – Кадрова справка, рег. № 513р-67403 от 03.07.2023 г. ) През 2003 г. е придобила бакалавърска степен след обучение в Академията на МВР по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“. Със Заповед № К-50 от 14.01.2005 г. на министъра на вътрешните работи е назначена на длъжност „дознател I степен“ в група „Криминална полиция“, Полицейски участък „Младост“ към 07 РУ – СДВР. Преназначена е на длъжността „старши разследващ полицай“ в група „Разследване на криминални престъпления“ в сектор „Досъдебно производство“ при 07 РУ – СДВР със Заповед № 11089 от 28.09.2010 г., а от 16.01.2023 г., въз основа на заповед № 8121К-327 е временно преназначена на длъжност „началник на група „Разследване на криминални престъпления“ (главен разследващ полицай) в сектор «Разследване» към 05 Районно управление при СДВР. Със заповед № 8121К-5352 от 12.06.2023 г. е временно преназначена на длъжност «началник на група «Разследване на икономически престъпления» (главен разследващ полицай) в сектор «Разследване» към 05 Районно управление при СДВР, която заема и в периода, по време на който е извършено дисциплинарното нарушение, за което е санкционирана с оспорената заповед. На 06.06.2023 г. в СДВР с вх. № 513000-38265 е заведено Постановление от 02.06.2023 г. на наблюдаващия, досъдебно производство № 1556/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР, прокурор от Софийска районна прокуратура, пр. пр. 34047/2021 г. по описа на СРП ( л. 73 – л. 75 ), в мотивите на което е констатирано, че от възлагане на разследването на разследващ полицай Д. И. при 05 РУ-СДВР до 01.06.2023 г. материалите не са докладвани на прокурор, по реда на чл. 203, ал. 4 от НПК или на чл. 196 от НПК. Отразено е, че след първоначално проведените процесуални действия не са извършвани други действия по разследване. Констатирана е липса на адекватен контрол от ръководството на 05 РУ – СДВР по отношение изпълнението на служебните задължения на служителите. Въз основа на тези констатации, наблюдаващият прокурор е упражнил правомощията си по чл. 196, ал. 1, т. 4 и т. 5 вр. чл. 203, ал. 4 вр. чл. 194, ал. 3 от НПК и е отстранил разследващия полицай от разследването на ДП № 1556/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР като го е ИЗЗЕЛ и го е ВЪЗЛОЖИЛ на СДВР, след като е ОТСТРАНИЛ и останалите служители на 05 РУ – СДВР. С Постановлението са дадени конкретни указания за извършване на необходими за своевременно приключване на разследването процесуални действия. Със Заповед № 513з – 5851 от 22.06.2023 г. на директора на СДВР ( л. 56 – л. 59 ), на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР вр. чл. 30, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. е възложена проверка за изясняване на постъпилите данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 2 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. първо от ЗМВР, за което е предвидено дисциплинарно наказание «порицание». В мотивите на заповедта е посочено, че е необходимо да бъдат изяснени допълнително всички факти от значение за дисциплинарната отговорност на служителя. Проверката е възложена на тричленна комисия с председател главен инспектор С. А. – началник на сектор „Разследване“ в 04 РУ при СДВР. Определен е двумесечен срок за извършване и изготвяне на писмена справка с резултати, които да се докладват на директора на СДВР. На 11.07.2023 г. на жалбоподателката Д. И. е връчена Покана за запознаване със заповедта на директора на СДВР за възложената, по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, проверка. В поканата е отразена възможността за представяне на писмени обяснения и доказателства пред комисията ( л. 76 – л. 77 ). На 11.07.2023 г. жалбоподателката се е запознала със заповедта за възлагане на проверка, като са й разяснени правата по чл. 205, ал. 3 и ал. 5, чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и задълженията, предвидени в чл. 21 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. ( л. 58 – л. 59 ). Заявила е писмено, че няма да се ползва от подпомагащ в защитата. На 14.07.2023 г. с рег. № 229р-20027 са заведени депозирани от жалбоподателката писмени обяснения, адресирани до председателя на дисциплинарно разследващата комисия ( л. 78 – л. 79 ). По предложения на проверяващата комисия от 01.08.2023 г. ( л. 66 – л. 67 ) и 11.09.2023 г. ( л. 69 – л. 70 ), със Заповеди на директора на СДВР № 513з-7839/16.08.2023 г. ( л. 60 – л. 61 ) и № 513з-9701/02.10.2023 г. ( л. 62 – л. 63 ), срокът на проверката е удължен до 22.10.2023 г. Жалбоподателката е запозната със заповедите на 13.09.2023 г. и на 11.10.2023 г. като е отразила саморъчно датата и часа на запознаване. В хода на проверката членовете на комисията са изискали с писма рег. № 3382р-25453 от 27.06.2023 г. и рег. № 338200 – 12904 от 04.07.2023 г. по описа на 05 РУ – СДВР разрешение от наблюдаващия прокурор да се запознаят с приложените материали към ДП 1556/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР, да направят заверени копия на относими към предмета на възложената проверка, като са изискали и становище от наблюдаващия прокурор относно фактическата и правна сложност на конкретното разследване и извършените до отстраняването процесуални действия от разследващ полицай Д. И.. Изискани и представени са от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР заверени копия на специфични длъжностни характеристики за заеманите от жалбоподателката длъжности, протоколите, удостоверяващи запознаването й с тях, кадрова справка, справка за ползван отпуск, в т. ч. и поради временна нетрудоспособност. Към преписката са приложени предоставени от сектор „ИОАП“ при СДВР данни относно отразените деловодно движения по ДП 1556/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР, както и относно възложените и приключени от жалбоподателката ДП за периода 08.12.2021 г. – 03.11.2022 г. Представена е тематична разпечатка от Централизираната автоматизирана информационна система за документооборот (ЦАИС ДО), рег. № 513р – 70681 от 13.07.2023 г. по описа на СДВР, справка, изготвена от ВПД началник сектор «Разследване» при 05 РУ – СДВР, рег. № 229р – 20026 от 14.07.2023 г., съдържаща информация за конкретно възложените разследвания, включително и за други функции и задачи на жалбоподателката, давани 24-часови дежурства през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. и извършените от нея действия по разследване по възложеното ДП 1556/2021г. по описа на 05 РУ – СДВР. Приложена е информация за предприетите действия на наблюдаващите прокурори от СРП за доклад на материалите от разследването по ДП 1556/2021 г. Запознаването на членовете на дисциплинарно разследващата комисия с ДП е документирано с Протокол от 12.07.2023 г., а към преписката са приложени и относими заверени копия на документи от ДП, посочени в протокола. Снети са писмени сведения от служители на 05 РУ – СДВР, изпълняващи длъжността «системен оператор» в сектор «Разследване» - Б. Д. И. и П. А. А.. Резултатите от извършената проверка са отразени в Обобщена справка рег. № 228р-25634 от 12.10.2023 г. ( л. 37 – л. 55 ), докладвана на директора на СДВР на 13.10.2023 г. Комисията е приела, че от събраните доказателства се установява извършено нарушение на служебната дисциплина от старши инспектор Д. И. – ВПД началник на група „Разследване на икономически престъпления“ (главен разследващ полицай) в сектор «Разследване» към 05 РУ на СДВР, което е квалифицирано като нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Предложено е на дисциплинарно наказващия орган да санкционира установеното нарушение с предвиденото в чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР наказание «порицание» за минималния срок от шест месеца. На 25.10.2023 г. на жалбоподателката И. е връчена Покана рег. № 513р-102915 от 20.10.2023 г. ( л. 31 ) за запознаване с материалите от извършената дисциплинарна проверка, като й е разяснено правото по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР в 24-часов срок от запознаването да представи писмени обяснения, възражения, включително и доказателства пред дисциплинарно наказващия орган – директора на СДВР. В Обобщената справка жалбоподателката е отразила саморъчно датата и часа на запознаване с материалите, резултатите от проверката, включително и предложенията на дисциплинарно разследващата комисия. ( л. 55 ). В указания срок в поканата е представила писмени обяснения до директора на СДВР, заведени с рег. № 229р – 30559 от 26.10.2023 г. ( л. 29 – л. 30 ). Оспорената Заповед № 513з – 11288 от 14.12.2023 г. е издадена от директора на СДВР ( л. 12 – л. 26 ) след запознаване с приложените материали от проверката, резултатите, отразени в Обобщената справка, изготвена от дисциплинарно разследващата комисия и писмените обяснения на санкционирания служител. В мотивите на заповедта е посочено, че комисията е установила правилно всички относими към конкретното дисциплинарно нарушение факти и обстоятелства, както и досежно отговорността на санкционирания служител. Прието е, че на 01.11.2021 г. на старши разследващ полицай в сектор «Разследване» при 05 РУ – СДВР - Д. И. с писмена резолюция е възложено провеждане на действия по разследване по ДП 1556/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР. В същия ден са й предадени материалите от ДП ( вж. сведения системен оператор П. А. и разпечатка от АИСД ). След запознаване с тях, с Постановление от 11.11.2021 г. старши разследващ полицай И. е назначила Съдебно психиатрична психологична експертиза на лицето Л. В. Б., а на 03.11.2022 г. е възложила с П. С. психиатрична психологична експертиза и на М. Г. Т.. Периодично жалбоподателката е изготвяла предложения до наблюдаващия прокурор от СРП по чл. 234, ал. 3 от НПК за удължаване срока на разследването – на 16.02.2022 г., на 16.04.2022 г., на 17.06.2022 г. и на 04.08.2022 г. С писмо от 21.10.2022 г., деловодно изведено на 25.10.2022 г. наблюдаващият прокурор от СРП е изискал незабавно да бъдат изпратени материалите от разследването, с оглед упражняване на правомощията по чл. 196 от НПК. ДП е изпратено на СРП със съпроводително писмо изготвено на 02.05.2023 г. от старши разследващ полицай Д. И., подписано от началник сектор «Разследване» при 05 РУ – СДВР. Датата на деловодно извеждане на писмото, с което ДП е изпратено на СРП е 29.05.2023 г. Материалите от ДП са заведени в СРП на 01.06.2023 г. След запознаване с представените документи прокурор Т. А. е установила, че разследването се води за престъпление по чл. 144, ал. 2 от НК, което не се отличава с фактическа и правна сложност, процесуалните действия са водени неритмично, а съдържащата се информация в представените материалите от ДП се явява недостатъчна, за да се прецени следва ли да се предприемат действия по привличане към наказателна отговорност на конкретно/и лице/а. С Постановление от 02.06.2023 г. деловодно изведено на 05.06.2023 г. прокурор А. е констатирала, че водещият разследването – старши разследващ полицай Д. И. е допуснала нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК и не е предприела всички възможни мерки за обезпечаване на своевременно и законосъобразно провеждане в кратък срок на необходимите действия по разследване. Констатирано е, че от момента на възлагане на разследването до докладване на материалите от ДП – на 01.06.2023 г., по повод изискването им с писмото на прокурор А. от 21.10.2022 г., делото не е докладвано на наблюдаващия прокурор от СРП. Дисциплинарно наказващият орган е констатирал, че за периодите, в които не са извършвани действия по разследване от старши разследващ полицай Д. И. през 2021 г. до 02.11.2022 г. не следва да бъде ангажирана дисциплинарната й отговорност, поради изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. За останалата част от периода, считано от 06.11.2022 г. до 02.05.2023 г. е установено, че жалбоподателката е ползвала полагаем платен годишен отпуск на два пъти по 5 работни дни, за времето от 09.11.2022 г. – 15.11.2022 г. и от 28.11.2022 г. – 02.12.2023 г. Направен е категоричен извод, че за периода 06.11.2022 г. – 02.05.2023 г. не са извършени никакви действия по разследването от старши разследващ полицай И., и не е било изпълнено разпореждането на наблюдаващия прокурор от СРП от 21.10.2022 г. за незабавно докладване на материалите от ДП. Установеното бездействие е квалифицирано като неизпълнение на служебните задължения, вменени със специфична длъжностна характеристика № 513р-29074 от 12.04.2018 г. за длъжностите «младши разследващ полицай – старши разследващ полицай», а именно - «Взема всички мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването, събира доказателства и извършва необходимите действия, съобразно НПК за разкриване на обективната истина.», «При осъществяване на дейността си се ръководи от основните принципи на законност, залегнали в Конституцията на РБ, разпоредбите на НПК, НК, АПК, ЗЗКИ и ЗМВР, вътрешноведомствените актове на МВР, постановленията и тълкувателните решения на ВКС и писмените указания на прокуратурата, като взема решения самостоятелно, по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делата.». Дисциплинарно наказващият орган е посочил, че жалбоподателката е запозната с длъжностната характеристика на заеманата длъжност, удостоверено с приложения Протокол № 513р-87103 от 30.10.2019 г. За неоснователни са възприети аргументите в дадените обяснения от старши разследващ полицай Д. И. относно значителната й лична натовареност през процесния период в резултат на намалената численост на служителите в сектор «Разследване» при 05 РУ - СДВР и възложените й допълнително административни задължения като ВПД началник група «Разследване на криминални престъпления» в периода 16.01.2023 г. – 12.06.2023 г. Макар и да не са отречени тези факти, дисциплинарно наказващият орган е приел, че те не са препятствали обективно възможността на жалбоподателката да изпълни разпореждането на наблюдаващия прокурор от СРП в периода 06.11.2022 г. – 02.05.2023 г., а именно – да докладва материалите от разследването по ДП 1556/2021 г. по описа на 05 РУ – СДВР. Посочени са и възможните, но неизвършени действия – 1. да изпълни разпореждането, като докладва материалите на прокурора или 2. в качеството на ВПД началник на група да преразпредели ДП на друг разследващ полицай, който да изпълни задължението за доклад на прокурора от СРП. Отчетено е, че в този период старши разследващ полицай И. не е била затруднена да изпълни тези задължения доколкото не са й били възложени прекомерен брой дежурствата и значителни по обем други функционални задължения, наред с изпълняваните по заеманата длъжност, не е отсъствала от работа. Установеното нарушение на служебни задължения е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което в чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „порицание“. Изложени са подробни съображения относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици – ограничаване на правомощията на наблюдаващия прокурор да изпълни своевременно задълженията си по чл. 196 от НПК, което е рефлектирало и до забавяне своевременното приключване на разследването, а едновременно с това е създало усещане за незащитеност, липса на справедливост и несигурност у пострадалите лица, потърсили съдействие за причинените им вреди от престъплението, за което е водено ДП. Отчитайки обстоятелствата, при които е извършено нарушението, формата на вината – небрежност, включително данните за липса на наложени наказания на жалбоподателката по повод изпълнението на служебните й задължения за дългогодишния период на служба в МВР, дисциплинарно наказващият орган е приел, че действайки при обвързана компетентност е задължен да наложи предвиденото в разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ за минималния срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 28.11.2023 г. ( л. 26 ). Описаните релевантни за правния спор факти не се оспорват от страните и позволяват да се направят следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е на 30.11.2023 г., в предвидения 14 дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Оспореният административен акт е издаден от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, компетентен административен орган по чл. 204, т. 3 от ЗМВР, ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 вр. чл. 42, ал. 1 вр. чл. 43, ал. 1 и ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 от ЗМВР и чл. 9, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на МВР (приет с ПМС № 207/18.07.2014 г., обн. ДВ, бр. 60/2014 г. с последно изм. ДВ, бр.71/18.08.2023 г., приложимо към процесния период ), съответен на заеманата от жалбоподателката длъжност. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Спазени са преклузивните срокове по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразно в конкретния казус е позоваването на разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. Констатациите от извършената проверка, възложена със заповед на директора на СДВР от 22.06.2023 г. са докладвани на дисциплинарно наказващия орган на 13.10.2023 г. със Справка рег. № УРИ 228р-25634 от 17.10.2023 г. (л. 37 – л. 59) и от този момент е започнал да тече срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 14.11.2023 г., в предвидения двумусечен срок, а от момента на извършване на санкционираното нарушение е изминал значително по - кратък период от предвидения в закона. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР – жалбоподателката е надлежно уведомена с писмена покана за възможността да се запознае с констатациите в обобщената справка и предложенията на дисциплинарната комисия, връчена й в деня на изготвяне на справката, като са й разяснени възможностите да даде писмени обяснения, да направи възражения, а и да посочи доказателства. Мотивите на оспорената заповед съдържат изискуемото становище, съгласно чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, относно тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата в МВР, послужило при определяне на вида и срока на наложеното дисциплинарно наказание. Според настоящия съдебен състав, в конкретния казус значително е надценена тежестта на констатираните забавените действия за доклад на материалите от ДП на наблюдаващия прокурор и посоченото като вредна последица от тях - ограничаване на възможностите на прокурора да упражни правомощията си по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НПК – да даде конкретни указания по разследването. Без да изключва дължимото периодично докладване на материалите от разследването от съответния орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от НПК, от съществено значение за своевременното приключване на ДП е и процесуалната активност на наблюдаващия прокурор, с оглед ръководно решаващата му функция, която предполага непрекъснат контрол на действията по разследване, включително и проверка, и проучване на всички материали по делото (чл. 196, ал. 1, т. 1 от НПК). Предприетата седем месеца след изискване на материалите от ДП, активност за отстраняване на разследващия орган и изземване и възлагане на разследването на друг разследващ орган, сочат идентично проявено бездействие и от наблюдаващия прокурор. В мотивите на Постановлението, с което е сезиран директорът на СДВР, наблюдаващият прокурор е посочил, че до докладване на материалите от ДП на 01.06.2023 г. не се е запознавал с тях. В този контекст, без да се омаловажава проявеното бездействие на разследващите, да изпълнят разпореждането на наблюдаващ прокурор – да докладват извършените действия по конкретното ДП, при сходната процесуална активност и на наблюдаващия прокурор, въпреки задължението да мотивира искания за удължаване на срока, съгласно чл. 234, ал. 3 от НПК, които очевидно е следвало да подава на всеки два месеца в периода, през който не са му били докладвани материалите, според настоящия съдебен състав не дава основание да се приеме, че е налице виновно, подлежащо на санкциониране по дисциплинарен ред, поведение на жалбоподателката. С основание, в този смисъл процесуалният й представител сочи липса на доказателства, установяващи елементите от субективната страна, а именно – небрежност при изпълнение на служебните задължения. В същия контекст, следва да бъдат отчетени данните за личната й натовареност в сравнение със средната натовареност на разследващите полицаи в сектора, а именно през 2022 г. при средна натовареност 84 ДП, жалбоподателката И. е работила по 154 ДП (почти 2 пъти повече), а през 2023 г. при средна натовареност 113 ДП, са й били възложени 103 ДП, наред с административните функции на ВПД началник сектор, които е изпълнявала през по-голямата част от периода, за който е установено бездействие в нарушение на служебните задължения ( л. 161, л. 179, л. 182 – л. 183 ). В този контекст, с основание се възразява и относно недостатъчната обективна оценка на обясненията на жалбоподателката, дадени в хода на дисциплинарното производство. В конкретния казус липсата на достатъчно доказателства, установяващи виновно поведение, включително приетата от дисциплинарно наказващия орган форма на небрежност, дават основание на настоящия съдебен състав да счете, че не е установено по категоричен начин съставомерно дисциплинарно нарушение, подлежащо на санкциониране по предвидения ред в чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, ред. Наложеното наказание се явява несъответно на основния принцип за съразмерност по чл. 6 от АПК, съобразно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от необходимото за целта, за която се издава. Вярно е, че целта на оспорената заповед е да дисциплинира държавния служител за стриктно, точно и своевременно изпълнение на служебните му задължения и упражняване на служебните му правомощия, същевременно обаче не следва да предпоставя и по – голяма строгост от необходимата за постигане на ефективното и срочно изпълнение на задълженията. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Своевременно заявената претенция от процесуалния представител на жалбоподателката за заплащане на разноски, като основателна следва да бъде уважена, съобразно представените доказателства по делото, а именно в размер на 910, 00 лева, от които 10 лева – държавна такса за образуване на производство и 900, 00 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения Договор за правна защита и съдействие ( л. 147 ). Мотивиран от изложеното, Административен съд София - град, Първо отделение, 26-ти състав