Решение № 1512 от 8.4.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 4/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Н. С. А., [ЕГН] от с. Пищигово, обл. Пазарджик, [улица], подадена чрез адв. Ч. АК – Пазарджик, против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24-1818-000199/03.12.2024 г., издадена от А. С. Т., Началник сектор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, неспазване на установената форма, довело до неяснота и необоснованост на административния акт, както и липса на мотиви относно необходимостта на наложената принудителна административна мярка. Моли се да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Ч., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Представя доказателства. Изрично заявява, че не претендира разноски по делото. Ответникът по жалбата не се явява и не взема становище по жалбата. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Предмет на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 24-1818-000199/03.12.2024 г., издадена от А. С. Т., Началник сектор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, с която на Н. С. А., [ЕГН] от с. Пищигово, обл. Пазарджик, [улица], е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Обжалваният административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 03.12.2024 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд – Пазарджик. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, за срок от шест месеца“. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че на 02.12.2024 г. около 22.10 часа в гр. Пазарджик на ул. „Пловдивска“ пред № 10 с посока на движение от ул. „Генерал Гурко“ към ул. „Стефан Караджа“, В. М. Б. с [ЕГН], е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], без да е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, в това число АУАН серия GA № 1163139/02.12.2024 г.; справка за нарушител/водач; Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директор на ОД МВР – Пазарджик. С писмо вх. № 1578/18.02.2025 г. от Районна прокуратура – Пазарджик (лист 36) е представено и заверено копие на СУМПС на лицето В. М. Б.. Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, поради което същата е незаконосъобразна. Принудителната мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началник сектор към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пазарджик, упълномощен със Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на Директор на ОД МВР – Пазарджик, е компетентен да налага ПАМ. Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма, но не съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени правните основания за издаването й, но липсва пълно описание на фактическите обстоятелства довели до постановяването й. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел, че е осъществено нарушение на чл. 150 от ЗДвП – водачът на автомобила е управлявал без да притежава СУМПС – неправоспособен водач. Както бе посочено по-горе разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е тази по т. 2а „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление...“ за срок от 6 месеца до една година. Нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно, самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Редакцията на цитираната разпоредба, относима в процесния случай, гласи, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган е следвало да конкретизира на коя от посочените в текста на закона хипотези се е позовал. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и дали са изпълнени законовите изисквания при издаването му. С изменението на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ бр. 2/2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), законодателно е направено разграничение между управление на МПС от неправоспособен водач и управление на МПС без водачът да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното МПС, като две самостоятелни и различни административни нарушения. За да бъде приложената процесната ПАМ, е следвало от страна на административния орган по безспорен начин да бъде установено правонарушение по смисъла на ЗДвП изразяващо се в непритежаване на СУМПС; неправоспособност на водача или и двете, доколкото не е ясно точно на кое от посочените основания или и на двете последният се е позовал. В случай, че се приеме, че административният орган се е позовал и на двете хипотези визирани в чл. 171, т. 2а от ЗДвП касаещи непритежаване на СУМПС и неправоспособност на водача на МПС, следва да се има предвид, че от събраните по делото доказателства се установява, че от една страна необосновано административнонаказващият орган е приел, че водачът на МПС е неправоспособен, а от друга неправилно е приел, че е налице управление на МПС без водача да притежава СУМПС. Съдът намира, че в случая не е съобразена нормата на чл. 161 от ЗДвП, която предвижда, че свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Споразумението между страните по С. договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него; 3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. В случая по делото е представено заверено копие от СУМПС на В. М. Б. с [ЕГН], издадено от Руската федерация, за категории А, В, С, Д и Е. Руската федерация се е присъединила на 08.11.1968 г. и е страна по Конвенцията по пътно движение, подписана във Виена на 08.11.1968 г., следователно свидетелството за управление на моторно превозно средство, издадено на В. М. Б. в Русия, е валидно за територията на Република България за категорията, за която е издадено, в хипотезата на чл. 161, т. 1 от ЗДВП – държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията. В случаите за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган не е обвързан само с данните установени при проверката, следвало е с оглед на установяване на фактите, служебно да изясни притежавал ли е водачът на провереното МПС валидно към дата на проверката СУМПС, като за това уведоми жалбоподателя по реда на чл. 26 от АПК за започналото административно производство и изиска от водача на автомобила документ, удостоверяващ правото му да управлява МПС, съответно превод на същото и да извърши преценка дали са изпълнение изискванията на чл. 161 от ЗДвП. С оглед на това, съдът намира, че като не е сторил това административният орган е провел административно производство в нарушение на нарушение на чл. 36, ал. 1 от АПК. Нарушението е особено съществено, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка и без да са събирани относимите доказателства. С оглед изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Заповедта е незаконосъобразна и на още едно основание. Видно от диспозитива на оспорената заповед липсва ясно и несъмнено индивидуализиране на пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП съдържа две различни понятията „пътно превозно средство“, чиято регистрация се прекратява и „моторно превозно средство“, което е управлявано, като смисълът на понятията по ЗДвП е изяснен в § 6, т. 10 и т. 11 на Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Описанието на управляваното моторно превозно средство в мотивите на заповедта за прилагане на ПАМ не замества необходимостта от посочване в диспозитива на същия административен акт на конкретното пътното превозно средство, чиято регистрация се прекратява. Още повече, че от смисловото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, се установява, че законодателят разграничава управляваното МПС от това ППС, чрез което ще се приложи ПАМ срещу лицето нарушител. В акта, с който се налага ПАМ, трябва да е разпоредено върху кое пътно превозно средство ще бъде изпълнена принудата. Тоест разпоредителната част на индивидуалния административен акт, каквато е Заповедта за налагане на ПАМ, следва да е ясна, да определя правата или задълженията съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, съответно да разпорежда на кое пътно превозно средство се прекратява регистрацията съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП. С оглед на гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна, поради което ще следва да бъде отменена. Изрично е заявено от пълномощника на жалбоподателя, че не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в частта за разноските. Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,