Решение № 1286 от 8.10.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 5025/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 11-01-213/06.08.2024 г. издадено от директор на Агенцията за държавна финансова инспекция, с което на И. В. Р. е наложена глоба в размер на 5 000 лева. С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски. Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА: АУАН и НП са издадени за това, че на 23.08.2022 г. в град П., с Решение № 49-180/Г266439 / И. В. Р., заместник - командир на Съвместно командване на специални операции и публичен възложител по смисъла па чл. 5, ал. 2, т. 13 от Закона за обществените поръчки, е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Саниране на сграда № 6 битов корпус, сграда № 14 склад към медицински пункт, сграда № 15 медицински пункт и сграда № 7 - банноперален комбинат във BP-1536. на СКСО", с което е одобрил обявлението и документацията, съдържаща Методика за оценка на офертите на участниците, в която начинът за определяне на оценката по всеки показател е в нарушение на чл. 70, ал. 7, г. 1- 3 от ЗОП. Противно на възраженията в жалбата, извършването на нарушението се установява от приложените по преписката документи от обществената поръчка, включително и методика за оценка, от самия текст на която е видно, че начинът на формулиране на показателите за оценка не съдържа необходимата степен на яснота относно критериите за оценка, като яснотата не е налична нито за участниците в процедурата, нито за контролните органи и съда. Противно на възражението в жалбата, от приложената по преписката оправомощителна заповед за заместване се установява пасивната легитимация на наказания субект да понесе отговорност в качеството на публичен възложител по ЗОП. Противно на възраженията в жалбата, нарушението е допуснато именно на дата 23.08.2022г., доколкото именно тогава е открита процедурата по обществена поръчка с одобряване на обявлението, като тази дата попада в рамките на периода, в който жалбоподателят е бил оправомощен да замества командира на специалните операции. Сочените в жалбата действия по корекции на допуснати грешки и неясноти в обявлението сочат на последващ етап от динамичния фактически състав на обществената поръчка и не променят началния момент на нейното открИ.е. Въпреки изложеното НП подлежи на отмяна. Видно от текста на АУАН и НП жалбоподателят е наказан за извършено от него нарушение по чл. 70, ал.7, т.1-3 ЗОП. Съгласно трайната съдебна практика разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т. 1 – 3 от ЗОП обемат четири различни правила за поведение, които правните субекти следва да осъществяват, а именно, начинът за определяне на оценка по всеки показател, посочен в методиката за комплексна оценка: 1) да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2 ) да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3 ) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; 4 ) да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Нарушението на кое да е от тези четири правила за поведение, съставлява самостоятелно административно нарушение. Тук е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, не предполага извод, че ако един възложител извърши няколко различни нарушения от категорията на тези посочени в чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2, т. 3, б. „а“ или т. 3, б. „б“ от ЗОП, то това следва да бъде субсумирано като някакво общо или единно нарушение на материалния закон. Тоест при твърдения от наказващия орган, че жалбоподателят е допуснал четири самостоятелни нарушения на основание чл. 18 ЗАНН е следвало да му се наложат четири самостоятелни санкции, а не както в случая само една. Посоченото представлява нарушение на материалния закон- чл. 18 ЗАНН, което не може да се санира от съда и НП следа да се отмени. Така по идентичен случай – решение на Административен съд Пловдив- по КНАХД № 20247180700039 / 2024 г. В смисъл, че при нарушение на чл. 18 ЗАНН НП подлежи на отмяна е и трайната практика на Административен съд Пловдив- Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2628 от 12.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2976 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2564 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3043 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, ПО РАЗНОСКИТЕ При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 2400 лева адвокатски хонорар с ДДС за процесуално представителство в производството, съгласно разясненията дадени в т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС. Предвид направеното възражение за прекомерност съдът намира, че същото е основателно. Спора не се отличава с фактическа и правна сложност от типичните дела в тази група, а освен това делото е приключило в едно заседание, поради което при съобразяване на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения, вр. Параграф 2а от ДР на същата, следва да се присъди сумата от 1000 лева. Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая самата АДФИ се явява ЮЛ по силата на чл. 6 от ЗДФИ, поради което именно в нейна тежест следва да се възложат разноските. Така мотивиран съдът