Мотиви към Решение № 585 от 16.11.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5425/2022 г.

мотиви към решение по ВНАХД №5425/2022 г. по описа на Софиски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав С решение от 10.11.2022 г., постановено по НАХД № 6007 / 2022 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 9 състав, обвиняемият Н. Й. Б. е признат за виновен в това, че на 09.09.2020 г., в гр. София, подбуждал А. А. А. към престъпление по чл.290, ал.1 от НК, като поискал от нея пред надлежен орган на властта - разследващ орган при 04 РУ - СДВР, като свидетел по досъдебно производство № 2283 МК – 1307 / 2020 г. по описа на 04 РУ - СДВР, прокурорска преписка № 32053 / 2021 г. по описа на Софийска районна прокуратура устно, съзнателно да потвърди неистина, а именно да свидетелства, че Д. Д. М. ( обвиняем по досъдебно производство № 2283 МК – 1307 / 2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР ) “живее при нея, в жилището й, находящо се в гр. София, ж.к. “•••• или поне преспива при нея от време на време“, поради което и на основание чл. 293, ал. 1, вр. чл. 290, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000, 00 (две хиляди) лева. С така постановеното решение, на основание чл.189, ал.3 от НПК, обв. Н. Б. е осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 500, 00 (петстотин) лева по сметка на Софийски районен съд и 5, 00 ( пет ) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист. Срещу решението в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и две допълнения към нея от обв. Н. Й. Б., както и жалба и допълнение към същата от защитника му – адв. З., с които се излагат множество аргументи, че актът на Софийски районен съд е неправилен, незаконосъобразен, а също и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Адв. З. изтъква, че фактическата обстановка, приета от проверяваната инстанция е изградена не въз основа на събрания доказателствен материал, а на база повдигнато спрямо Д. М. обвинение по друго неприключило досъдебно производство. Посочва се също, че Софийски районен съд е приел като изпълнително деяние, че подзащитният й е отправил “искане“, а в кредитираните показания на свид. А. А., тя твърди, че обв. Н. Б. я е помолил. Инвокират се допълнителни доводи, че Софийски районен съд не е отговорил на наведените от защитата възражения, а от прочита на мотивите адв. З. стига до извод, че е налице тенденциозност и пристрастност от страна на първоинстанционния съдебен състав. Касателно последното се посочва, че в мотивите на Софийски районен съд неправилно е прието, че обвинението, за което е привлечен към наказателна отговорност свид. Д. М. е доказано. В жалбата се твърди също, че неправилно Софийски районен съд се е позовал на показанията на свидетелите полицейски служители при изграждане на изводите си, че обв. Н. Б. е бил виновен по повдигнатото му обвинение. В тази връзка защитата приема, че от показанията на обсъжданите свидетели се установява обратното, а именно разколебава се обвинителната теза. В заключение се твърди, че така приетата от първия съд фактическа обстановка остава недоказана от материалите по делото. Обвиняемият Н. Й. Б., в подадените от негово име въззивна жалба и допълнения към същата, излага подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прави се обстоен анализ на разпитаните по делото свидетели. Сочи се, че няма как той да е знаел за образуваното срещу свид. Д. М. досъдебно производство към момента, в който е воден твърденият от свид. А. А. и инкриминиран от прокуратурата разговор. Допълва се, че липсват както обективни, така и субективни признаци на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В заключение се моли за отмяна обжалваното решение на Софийски районен съд и да постанови ново, с което да признае обв. Н. Й. Б. за невиновен. В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемия, на свидетели и на вещи лица. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция обаче, с нарочни протоколни определения са допуснати като свидетели лицата Н. К. и Д. М., а свид. А. А. е била разпитана повторно. По - нататък и за изясняване на обективната истина по делото, е проведа и очна ставка между свидетелите Д. М. и А. А.. В хода на въззивното производство са изискани и приобщени редица писмени доказателства. В хода на съдебните прения защитникът на обвиняемото лице Н. Й. Б. – адв. З. поддържа жалбата си и допълнението към нея. Инвокира съображения касателно несъставомерността на стореното от подзащитния й. Акцентира и върху констатираните от нея непълноти в мотивите на Софийски районен съд. Посочва още, че обвинението се базира на разказа само на един свидетел – А. А., като нито едно друго доказателство или доказателствено средство не подкрепя показанията й. В заключение се твърди, че подзащитния й не е осъществил приетото във фактическата обстановка на първата инстанция, поради което моли атакуваното решение да бъде отменено, а обвиняемото лице Н. Й. Б. да бъде оправдано. Обвиняемото лице Н. Й. Б., в своя лична защита твърди, че не е извършил каквото и да е престъпление. Същият излага детайлно събражения в тази насока, като прави обстоен анализ на показанията на свид. А. А., като приема същите за противоречиви. В заключение моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на друг, с който да бъде оправдан. Представителят на Софийска градска прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение. Приема, че фактическата обстановка по делото е изяснена с изискуемата степен на категоричност, като излага своя прочит на същата. Прокурорът също така релевира аргументи, че показанията на свидетелката А. А. са последователни и безпротиворечиви, а тези на свид. Д. М. са пристрастни, като изтъква, че последните следва да не бъдат кредитирани. В правото си на последна дума, обвиняемото лице Н. Й. Б. поддържа всичко изложено както от него, така и от защитника му, като твърди че е невинен. Софийски градски съд, Наказателно отделение, І въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и допълненията към нея, както и съображенията, изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността и обосноваността на атакуванoто решение, при спазване изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, намери, че са налице основания за отмяна изцяло на постановения съдебен акт и постановяването на друг такъв. Преди всичко Софийски градски съд следва да подчертае, че след собствен анализ на доказателствата, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението счете, че фактическите констатации на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото са направени в разрез със събраните по делото доказателства и погрешна интерпретация на установените чрез способите, предвидени в НПК факти, относими към наличието на престъпление и участието на обвиняемото лице Н. Й. Б. в неговото извършване, поради което и в съответствие с правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК прие нови фактически положения по делото: Обвиняемият Н. Й. Б. е роден на •••• г. в гр. Панагюрище, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, висше юридическо образование, живущ в гр. София, ж.к. “Гоце Делчев“, бл.•••••, с ЕГН ••••••••••. Обвиняемият Н. Й. Б. и свид. Д. М. живеели в една и съща сграда – бл. 259, находящ се в гр. София, ж.к. “Гоце Делчев“, като обвиняемият Н. Б. обитавал ап.203, а свид. Д. М. пребивавал в различни жилища в сградата, тъй като там живеела и неговата майка. Апартамент № 9 в същия блок бил обект на гражданскоправни спорове в продължение на няколко години, но към 2016 г. бил стопанисван от свид. Д. М. и обв. Н. Б.. Свидетелката Н. К. била близка позната на обв. Н. Б., като през 2016 г. именно тя свързала обвиняемият Н. Б. и свид. Д. М. със свид. А. А., която си търсела жилище под наем в гр. София. Последната към този момент преминавала през тежки житейски ситуации, поради което и търсила жилище на нисък наем в града. Свид. Д. М. и обв. Н. Б. предложили на свид. А. А. да пребивава в жилището, находящо се в гр. София, ж.к. “Гоце Делчев“ първоначално без да плаща наем, а единствено да извърши ремонтни подобрения в жилището. От този момент, през 2016 г. до 2018 г. свид. А. А. живеела епизодично в жилището, като не заплащала за това на свид. Д. М. и обв. Н. Б.. През 2018 г., след шестмесечно отсъствие, свид. А. А. започнала да живее отново в същото жилище, но вече заплащайки наем в размер на 350, 00 лева. Сумата тя предоставяла или на свид. Д. М., или на неговия баща. До 2020 г. година отношенията между свид. А. А., от една страна и обв. Н. Б. и свид. Д. М., от друга, били нормални и добросъседски, като детето на свид. А. А. ( което живеело, но не постоянно с нея ) и детето на свидетеля Д. М. общували заедно. През 2020 г. в 04 РУ – СДВР бил подаден сигнал, съдържащ данни за осъществено престъпление по чл.157 от НК, като същият бил насочен непосредствено срещу свид. Д. М.. По повод на така подадения сигнал, в 04 РУ - СДВР било образувано досъдебно производство по посочения текст от НК ( досъдебно производство № 2283 МК – 1307 / 2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР ). Около 18: 00 часа на 09.09.2020 г. в гр. София, свид. А. А. се прибрала в обитаваното от нея жилище. Половин час след пристигането й на врата почукали непознати за свидетелката А. А. лица. Свид. А. А. се притеснила и изплашила, като първоначално не предприела конкретни действия по отваряне на входната врата. В последствие свид. А. А. отворила, като на вратата възприела няколко непознати мъже и свид. Д. М., на който били поставени белезници. Непознатите мъже се представили на свидетелката като полицаи и обяснили, че следва да проведат претърсване и изземване в жилището, обитавано от нея, тъй като в него по официални данни на адреса бил регистриран като живущ свид. Д. М., който към този момент бил разследван. В хода на реализираното претърсване и изземване, на адреса пристигнал и обв. Н. Б., който също заявил участието си присъствал на протичащите към момента действия по разследването. В последствие, в хода на провежданото разследване по досъдебно производство № 2283 МК – 1307 / 2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура били отделени материали в отделно досъдебно производство. Отделеното досъдебно производство било образувано и водено срещу Н. Й. Б. с оглед данни за евентуално осъществено престъпление по чл.293, ал.1 във вр. с чл.290, ал.1 от НК. Представителят на държавното обвинение преценил, че е бил налице повод за започване на разследване за описания по - горе състав на престъпление, тъй като свид. А. А. твърдяла, че в разговор с обв. Н. Б., непосредствено преди да отвори вратата на полицейските служители, същият я помолил да заяви пред тях, че свид. Д. М. също обитава периодично апартамент, нает от нея, с което свид. А. А. не била съгласна. Така изяснената фактическа обстановка Софийски градски съд прие за установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: обясненията на обв. Н. Й. Б. и показанията на свидетелите А. А. ( частично ), Д. М. ( частично ), Н. К., М.П., Й.Х., П.Л. и В.П.. При изграждане на изводите си по фактите Софийски градски съд прие и се ползва също и от заключението по изготвената Съдебно техническа експертиза, както и от всички останали приложени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие пред Софийски районен съд и пред настоящия съдебен състав писмени доказателства. На първо място, настоящият съдебен състав се занима с на показанията на свид. А. А.. При анализа им се забеляза противоречие между заявеното от свидетелката А. А., че Д. М. е твърдял, че живее в жилището, обитавано от нея и твърдяното и от четиримата разпитани в хода на досъдебното производство полицейски служители М.П., Й.Х., П.Л. и В.П.. В разпита си пред първоинстанционния съдебен състав свид. А. А. е заявила, че: “…малко преди края на обиска полицаят застана пред мен и Д., пред вратата на апартамента и попита дали Д. живее с мен. Д. отговори: “Да, живея при нея!“, след което полицая попита мен и отговорих, че “НЕ!“. Диематрално различни са възприятията на изброените по - горе свидетели -полицейски служители, в разпита на които всеки един напълно в корелация с останалите е заявил, че свид. Д. М. не е излагал каквито и да е твърдения, че живее или не в обитавания от свид. А. А. апартамент. На следващо място, твърденията на свид. А. А. касателно кореспонденцията си с обвиняемия Н. Б. на инкриминираната дата остават напълно неподкрепени от доказателствата по делото. Аргумент в тази връзка, от една страна, съдът съзира в заявеното от свидетелите М.П., Й.Х., П.Л. и В.П., които твърдят, че свид. А. А. не е споделяла да е говорила с обв. Н. Б., а още по - малко той да я е приканвал да твърди неистини пред тях. Във връзка с последното и единствено за прецизност на настоящето изложение, следва да се подчертае, че се явява и житейски логично свид. А. А. първо да съобщи за проведения разговор с обвиняемия Н. Б., именно на представителите на органите на реда, което видно от разказите на описаните свидетели, тя не е сторила. От друга страна, обсъжданите твърдения не се подкрепят и от заключението по изготвената в хода на първоинстанционното съдебно следствие Съдебно техническа експертиза. Вещото лице в разпита си заявява, освен че не са констатирани разговори между телефонния номер на свидетелката А. А. и този на обв. Н. Б. на инкриминираната дата, също и че не би могло да се установи липсата дали се дължи на нарочно изтриване на повикването или изобщо не е бил осъществяван такъв разговор. Горните обстоятелства, както и проведения подробен анализ на заявеното от свид. А. А. води съда до обоснован извод, че соченото от нея в описаните по- горе части, от една страна противоречи на показанията на останалите свидетели, а от друга остава се явява неподкрепено от който и да е друг кредитиран източник на относима информация, съдържим се в кориците на делото. Предвид изложеното и за съда се явява неправилно да постави показанията свид. А. А. ( в тези им части ) в основата на фактическите си изводи, касателно проведения разговор с обв. Н. Б., поради което и не ги кредитира. Софийски градски съд, в този му състав, се довери на показанията на свид. А. А. касателно времето и мястото на реализиралите се събития, фактът, че е била потърсена в обитавания от нея апартамент от полицейски служители, които придружавали свид. Д. М. и че на мястото малко след това се появил и обв. Н. Б.. Досежно описаните обстоятелства показанията на обсъжданата свидетелка се явяват логични, напълно кореспондиращи си с останалите доказателства и доказателствени източници, приети от съда за достоверни, поради което и настоящата инстанция ги кредитира. Съдът анализира и показанията на свид. Д. М., разпитан в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция. След изследване на заявеното от същия и съпоставка с останалия доказателствен материал, Софийски градски съд не можа да се довери на разказа му единствено в частта, че същият в действителност е живял в жилището, обитавано и от свид. А. А.. В останалото си съдържание соченото от свид. Д. М. се явява годен източник на информация, относима към предмета на делото. По отношение на това дискредитирано от настоящата инстанция обстоятелство се констатират два гласни доказателствени източника намиращи се в абсолютно противоречие – показанията на свид. Д. М. ( депозирани в хода на въззивното съдебно следствие ) и показанията на свид. А. А. ( депозирани в хода както на първоинстанционното, така в на въззивното съдебно следствие ). Действително въззивният съдебен състав направи опит да отстрани констатираните противоречия посредством доказателствения способ очна ставка. В хода на същата свид. Д. М. заяви, че е пребивавал в жилището, обитавано от свид. А. А. единствено в периодите, в които тя е отсъства. Свид. А. А., от своя страна заяви, че тя не е знаела, нито е установила по наличие на промяна на подредбата и на съдържащите се в жилището вещи. Не е налице нито едно друго доказателство или доказателствено средство, от което да се установи с изискуемата степен на категоричност истинността на заявеното от който и да е от двамата досежно обсъжданото обстоятелство, поради което и съдът не би могъл да приеме за доказан факт твърдението и на свид. А. А., и на свид. Д. М.. Настоящият състав кредитира изцяло показанията на свид. Н. К. като еднопосочни, логични, последователни и не съдържащи съществени противоречи, поставящи под съмнение правдивостта на показанията й, нито стремеж на свидетелката към изопачаване на действително протеклите събития. Независимо, че същата е дългогодишен познат на обвиняемия Н. Б., това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се приеме наличието на тенденциозност или предубеденост в изнесените от същата фактически обстоятелства и автоматично да доведе до компрометиране на показанията й. На следващо място, съдът даде вяра и кредитира като правдиви и обективни, поради което и достоверни, доказателствените източници свидетелските показания на полицейските служители - М.П., Й.Х., П.Л. и В.П.. Тези материали кореспондират с останалите обективни находки по делото, коректно отразяват и формират стабилна доказателствена основа, въз основа на която може да се направи фактически извод, че действително на 09.09.2020 г. е проведена проверка на адреса, обитаван от свид. А. А. в присъствието на свид. Д. М., който към момента бил задържан по друго досъдебно производство. Като достоверни се явяват и данните, заявени и от четиримата свидетели, че свид. А. А. пред тях е заявила, че живее под наем във въпросното жилище заедно със сина си. Разказите на описаните по - горе свидетели са еднопосочни и кореспондиращи си, без наличието на съществени противоречия, необясними с индивидуалните възможности за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на всеки един от тях, поради което и Софийски градски съд не съзира пречки показанията им да бъдат кредитирани. Изводът на настоящата инстанция по същество относно пълната кредитируемост на показанията на свидетелите М.П., Й.Х., П.Л. и В.П. не се разколебава и от анализа на заключението по назначената и изготвена в хода на първоинстанционното съдебно производство съдебно- техническа експертиза. Настоящият съдебен състав, кредитира същото, като го намира за обосновано и мотивирано, счита същото за компетентно изготвено въз основа на научен подход, отговарящо в пълнота на поставените задачи. Видно от разпита на вещото лице, се изяснява, че не би могло да се установи реализиран ли е телефонен разговор между свид. А. А. и обв. Н. Б. на инкриминираната дата и в посочения времеви период. Тоест налице е още едно доказателствено средство, което не просто не потвърждава обвинителната теза, а напротив – разколебава същата. Относими към предмета на доказване и имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото са и останалите приобщени писмени доказателства и доказателствени средства. При служебната проверка на изброените по - горе такива, съдът не откри да са допуснати процесуални нарушения, още повече съществени при събирането на същите, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото. В хода на доказателствения анализ на съда те бяха съпоставени, както помежду си, така и със свидетелските показания и заключението на експертизата, като в резултат на описаната доказателствена проверка се затвърдиха изводите досежно възприетата фактическа обстановка. Въз основа на така изложените фактически и доказателствени изводи, съдът намира от правна страна следното: Първоинстанционното решение е неправилно и необосновано относно възведеното обвинение за извършено от обвиняемото лице Н. Й. Б. престъпление. При така установената фактическа обстановка и събраният доказателствен материал въззивният съдебен състав достигна до извод, че не са налице категорични доказателства, сочещи на извода, че обвиняемият Н. Б. е осъществил състав на престъпление по чл.293, ал.1 във вр. с чл.290, ал.1 от НК. Поради всичко посочено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до различни правни изводи, досежно липсата на несъмнена доказаност на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. Обвинението спрямо обв. Н. Б. е остава недоказано, доколкото събраните по делото доказателства не сочат категорично и безспорно на извършено от него инкриминирано деяние, с претендирания от прокуратурата предмет, по описаните в постановлението за внА.не на предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание начин, място и време, въпреки изчерпването на процесуалните способи за това. От обективна страна е налице липса на еднозначно и категорично доказани действия на обв. Н. Б., осъществяващи изпълнителното деяние на вмененото му от държавното обвинение деяние, а именно да е подбудил свид. А. А. да потвърди неистина. По делото не бе доказано по изискуемия се от закона категоричен и несъмнен начин, на първо място, че между обв. Н. Б. и свид. А. А. на 09.09.2020 г. е проведен телефонен разговор. Още по - малко се доказа, че в такъв разговор обв. Н. Б. е помолил свид. А. А. да заяви пред търсещите я на входната врата полицейски служители, че в обитаваното от нея жилище е живеел и свид. Д. М.. Нещо повече, по делото не се доказа с изискуемата степен на категоричност изначално свидетелят Д. М. пребивавал ли е в някакви периоди в обсъжданото жилище. Досежно описаните обстоятелства бяха разпитани както свидетелката А. А., така и свид. Д. М., а също и множество други свидетели. С изключение на тях двамата, които са на диаметрално различни позиции, не се намери нито едно друго доказателство, от което да се установи дали свид. Д. М. е пребивавал на територията на обитаваното от свид. А. А. жилище или не. Нито един друг свидетел, а също и заключението по изготвена техническа експертиза не потвърждават заявеното от свид. А. А., че тя е провела разговор с конкретното му съдържание с обв. Н. Б.. Поради липса на достатъчно доказателства, обосноваващи осъществяване на изпълнително деяние от страна на обвиняемия, Софийски градски съд счита, че в случая не са налице всички обективни признаци на процесното престъпление, което от своя страна всякога води до обективната му несъставомерност. Тъй като не бе доказан по достатъчно категоричен начин наличието на действия по подбуждане осъществени от страна на обв. Н. Б., то следователно и обвинението остава недоказано от обективна страна. Поради липса на доказани съставомерни признаци от обективна страна, принципно безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от към субективна страна. Предвид изложеното, следва да се приеме, че липсва несъмнена и безспорна доказаност на обвинението, в частта относно изпълнителното деяние, вменено във вина на обв. Н. Б.. Воден от всичко по-горе въззивният съдебен състав намери, че събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде признат обвиняемият Н. Й. Б. за виновен в извършване на посоченото по - горе престъпление. Поради изложените съображения и на основание чл. 304 от НПК съдът призна обв. Н. Й. Б. за невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 293, ал.1 във вр. с чл. 290, ал. 1 от НК. При този изход на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК направените по делото разноски следва да останат в полза на Държавата. Мотивиран от горните съображения съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.