Решение № 1072 от 9.10.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 3579/2022 г.

С присъда № 75/12.08.2022г.на Районен съд гр. Пазарджик по наказателно дело от общ характер № 20215220201808 по описа за 2021г. С. В. Т. бил признат за виновен в това, че в гр. Септември, след като е бил осъден със съдебна спогодба, одобрена с определение от 25.10.2017г. по гр.д. №1894/2017г.на Районен съд - гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 31.10.2017г., изменена с Решение от 23.09.2020г. по гр.д. №369/2020г.на Районен съд гр. Пазарджик, влязло в законна сила на 20.01.2021 г., да издържа свои низходящи-синовете си С. С. Т. и В. С. Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 29 месечни вноски по 130 лв. за С. Т. и по 120 лева за В. Т., за период от м. септември 2018 г. до месец януари 2021 г., включително, в общ размер на 7 250 лева и 9 месечни вноски по 190 лева за С. Т., и по 170 лева за В. Т., за периода от м. февруари 2021г. до м. октомври 2021 г., включително в общ размер на 3 240 лева, всичко на обща стойност 10 490 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, като на основание чл.66, ал. 1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. Въпреки постановената присъда, дължимата сума не била платена от подсъдимия, както и от м. ноември 2021г. до този момент С. В. Т. продължавал да не плаща дължимата от него издръжка на двете им деца. Ответникът от средата на 2018г. до сега не само не е заплащал никаква издръжка на децата, но не е им купувал и храна и облекло. От тогава не е и търсил децата си по никакъв повод. Единствено грижите за тях по отглеждането и възпитанието им ги полагам аз, с помощта на моята майка. От увеличаването на издръжката на децата с решението на Районен съд - Пазарджик до сега е изминал период от 2 години като са настъпили промени в условията на живот в страната, едновременно с това нарасли и нуждите на децата от храна, облекло, учебни пособия и други с оглед тяхната възраст. Минималната работна заплата за страната е била в размер на 610 лв., а сега била в размер на 710лв. Увеличили са се и нуждите на децата- синът ни С. е ученик в 11-ти клас в СУ.............................. гр. Пловдив, а другият им син В. е вече ученик в 7-ми клас в СУ.............................. гр. Пловдив. Майката твърди, че получава чист месечен трудов доход в размер на 1300 лв., който не дава възможност на ищцата да задоволява в пълен обем всичките ежедневни и необходими нужди на децата ни. Ответникът реализирал доходи, които му дават възможност да осигури по-висока издръжка на своите деца, като същият е млад, в трудоспособна възраст и без здравословни проблеми. Оформен е петитум, с който се иска на основание чл. 132, ал.1, т. 2 от СК, съдът да постанови решение, с което да лиши от родителски права ответника С. В. Т. с ЕГН •••••••••• по отношение на малолетното дете В. С. Т. с ЕГН •••••••••• и по отношение на непълнолетното дете С. С. Т. с ЕГН ••••••••••, поради трайно неполагане на грижи за тях и не даване на издръжка. На основание чл. 134, т.2 от СК, във връзка с чл. 150 от СК, във връзка с чл. 143.ал. 1 от СК се моли съдът да измени размера на издръжките, като осъди ответника да заплаща на малолетното дете В. С. Т. с ЕГН ••••••••••, чрез неговата майка и законна представител, месечна издръжка в размер на 200 лева, и на непълнолетното си дете С. С. Т. с ЕГН ••••••••••, лично месечна издръжка в размер на 220 лева, считано от датата на подаването на исковата молба до настъпването на основания за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава на всяка една месечна вноска. Направено е искане за допускане на предварително изпълнение на решението при условията на чл. 242, ал. 1 от ГПК относно присъдената издръжка. Претендират се направените по делото разноски. Към исковата молба са представени доказателства. Направени са доказателствени искания. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения от съда особен представител на ответника – адв. А. У., в който заявява, че не оспорва допустимостта на предявените по делото искове, но оспорва основателността на предявените по делото искове - по основание и размер. Сочи, че фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените по делото искове, представляват силно субективна интерпретация на поведението на ответника, която обаче не кореспондира напълно адекватно на действителното съС.ие на субективните и обективни елементи от състава на процесиите материални правоотношения. Съответно възраженията на особения представител на ответника срещу основателността на предявените по делото искове се дължат на обективната липса на фактическите и нормативни основания за тяхното уважаване. Не възразява срещу доказателствените искания на ищеца. Заявява, че поради липсата на контакт с ответника не разполага с възможност да заявя адекватни насрещни доказателствени искания /особено за разпит на посочени от него свидетели/ за оборване на твърденията на ищеца. За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното: Видно от представените по делото преписи от удостоверения за раждане, децата В. С. Т., ЕГН- •••••••••• и С. С. Т., ЕГН- •••••••••• произхождат от родители – Г. Д. Б., ЕГН- •••••••••• – майка, и С. В. Т., ЕГН- •••••••••• – баща. След раздялата на родителите през 2013 г., със съдебна спогодба от 25.10.2017г., сключена по гр.д. № 1894/2017 г. по описа на Районен съд [1]Пазарджик, упражняването на родителските права върху двете им деца било предоставено на майката, като ответникът и техен баща имал право да се среща с тях, всеки първи и трети петък от 18: 00 е преспиване, в петък срещу събота и събота срещу неделя до 12: 00 ч. в неделя, като личните отношения да се осъществяват на адреса на бащата: гр. Асеновград, ж.к............................................, както и по всяко друго време когато бащата и децата пожелаят, като бащата ще взема децата от адреса на местоживеенето им в гр. Септември и 20 дни през лятото, когато не била в платен годишен отпуск. Със спогодбата ответникът се задължил да заплаща месечна издръжка в размер на 120 лева в полза на малолетното ни дете В. С. Т. и месечна издръжка в размер на 130 лв. в полза на непълнолетното ни дете С. С. Т., считано от 01.06.2017г. до настъпването на основания за изменението или прекратяването им, ведно със законната лихва при просрочие на всяка месечна вноска. Същият се задължава със спогодбата и да заплати и издръжка за минало време, считано от 01 юни 2016 г. до 01 юни 2017 г.в размер на по 100 лева на месец за всяко едно от децата. Тъй като длъжникът не заплащал редовно дължимата месечната издръжка на своите деца, през месец януари 2019г. било образувано изп.дело № 4/2019г по описа на ЧСИ Деница Станчева, с район действие Окръжен съд - гр. Пазарджик. По горепосоченото изпълнително дело било наложен запор на трудовото възнаграждение на ответника, от който запор постъпили следните плащания: на 31.08.2020г. - 110, 21 лв. и на 30.09.2020г. - 250, 01 лв. Впоследствие, образуваното изпълнително дело било прехвърлено при ДСИ при Районен съд Пазарджик с номер 1040/2020г. по описа на ДСИ при PC Пазарджик, изискано от съда. С Решение от 23.09.2020г. по гр.д. № 369/2020г.на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 20.01.2021г. /приложено по делото/, размерът на издръжката бил увеличен, както следва: на детето В. С. Т., чрез майката и законен представител месечна издръжка в размер на 170лв, считано от 05.02.2020г., а на детето С. С. Т., месечна издръжка в размер на 190 лв., считано от 05.02.2020г. С Присъда № 75/12.08.2022г. на Районен съд гр. Пазарджик, постановена по наказателно дело от общ характер № 20215220201808 по описа за 2021г., С. В. Т. бил признат за виновен в това, че в гр. Септември, след като е бил осъден със съдебна спогодба, одобрена с определение от 25.10.2017г. по гр.д. №1894/2017г. на Районен съд - гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 31.10.2017г., изменена с Решение от 23.09.2020г. по гр.д. №369/2020г.на Районен съд гр. Пазарджик, влязло в законна сила на 20.01.2021 г., да издържа свои низходящи-синовете си С. С. Т. и В. С. Т., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 29 месечни вноски по 130 лв. за С. Т. и по 120 лева за В. Т., за период от м. септември 2018 г. до месец януари 2021 г., включително, в общ размер на 7 250 лева и 9 месечни вноски по 190 лева за С. Т., и по 170 лева за В. Т., за периода от м. февруари 2021г. до м. октомври 2021 г., включително в общ размер на 3 240 лева, всичко на обща стойност 10 490 лева, поради което и на основание чл. 183, ал.1 от НК, във връзка с чл. 54 от НК ответникът бил осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, като на основание чл.66, ал. 1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. От приетите Служебни бележки се установява, че децата учат в СУ........................- гр. Пловдив, съответно в 7 ми и 11 ти клас през учебната 2022/2023 година. Касателно получаваните от майката Г. Д. Б., ЕГН- •••••••••• трудови доходи е представено Допълнително споразумение към трудов договор, съгласно съдържанието на което, майката работи като учител, с основно трудово възнаграждение в размер на 1415.00лв. На 17.05.2023г. Б. е започнала нова работа, отново на длъжност учител, с почасово възнаграждение. По отношение на ответника С. В. Т., ЕГН- ••••••••••, последният няма регистриран действащ трудов договор на територията на страната. По делото е бил изискан, представен и приет по надлежния ред социален доклад от Дирекция Социално подпомагане- гр.Септември. От представения социален доклад се установява изложената в ИМ фактическа обстановка. От изслушването на двете деца В. С. Т., ЕГН- •••••••••• и С. С. Т., ЕГН- •••••••••• се установи, че техният баща не поддържа контакти с тях, не се интересува от развитието и възпитанието им, и не ги подпомага по какъвто и да е начин финансово, вкл. не заплаща дължимата им издръжка. Налице е отчуждение в отношенията между бащата и неговите синове, породено от липсата на каквито и да е активни действия от страна на родителя за поддържането на контакти помежду им. Децата споделят, че също нямат желание да е виждат със своя баща, тъй като последният „не ги е търсил с години“, нямат необходимост да контактуват с него. Гореизложеното се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели П. К. и Л. Б.., съгласно показанията на които бащата не търси двамата си синове, не се интересува от тях и не заплаща дължимата издръжка. Доходите на майката са недостатъчни да издържа самостоятелно децата, поради което се налага да разчита на помощта на свой близки и приятели. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, обективни и непротиворечиви. Предвид така установената въз основа на доказателствата по делото фактическа обстановка и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.132, ал.1 от СК, родителят може да бъде лишен от родителски права в особено тежки случаи по чл.131 от СК, когато поведението му представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето, а също така и когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Лишаването от родителски права представлява цялостно отнемане на родителските правомощия. Това е изключителна и крайна мярка, която се предприема за защита на децата в отношенията им с родителите. В случая от доказателствата по делото не може да се направи извод, че е налице предпоставката за лишаване от родителски права по чл.132, ал.1, т.1 от СК, предвид това, че не се установяват действия на ответника, от които да се обоснове извод, че същият би могъл да представлява опасност за личността, здравето или възпитанието на децата му. Налице е обаче предпоставката за лишаване от родителски права предвидена в чл.132, ал.1, т.2 от СК, а именно трайно неполагане на грижи за децата В. С. Т., ЕГН- •••••••••• и С. С. Т., ЕГН- •••••••••• без основателна причина и недаване на издръжка. При тази хипотеза, се касае до виновно поведение на родителя, тежко укоримо виновно бездействие, когато без основателна причина не изпълнява родителските си задължения, а именно не полага грижи и не дава издръжка на детето. Неизпълнението на родителските задължения за непосредствени грижи при отглеждането и осигуряване на материалната издръжка трябва да бъде „трайно”. Законът не сочи продължителността на времето и критерий за оценка във всеки отделен случай е житейската практика и моралът. В случая от доказателствата по делото, вкл. приложените материали по изпълнителното дело и постановената присъда, се установява, че считано от 2018г. до последното с.з., в което приключило събирането на доказателствата, в един продължителен период от време, надвишаващ многократно шест месеца, ответникът не се е интересувал от децата си и не е поддържал никакви контакти с тях, нито е полагал усилия за това, като включително не е подпомагал финансово другият родител при отглеждането им, като не се установява ответникът да е давал издръжка на децата си през този период от време. Този извод се налага от анализът на събраните гласни доказателства, вкл. и от изложеното от децата пред съда, които съдът няма основание да не кредитира или да се съмнява в тяхната достоверност. По делото не се събраха доказателства за наличието на обективни причини, които да доведат до невъзможност или затруднения за ответникът да полага непосредствените грижи за отглеждането на децата си В. С. Т., ЕГН- •••••••••• и С. С. Т., ЕГН- •••••••••• и тяхната издръжка. Изложените от процесуалният му представител обстоятелства, че ответникът е съдействал в миналото да бъде намерена квартира за децата на изгодна цена или, че същият има и друго по-малко дете, за което да се грижи, не биха могли да опровергаят този извод и не са от естество да го освободят от задълженията му по отношение на децата му В. С. Т., ЕГН- •••••••••• и С. С. Т., ЕГН- ••••••••••, вкл. за заплащане на полагащата им се издръжка. Установеното неизпълнение на родителските задължения за непосредствени грижи при отглеждането и осигуряване на материалната издръжка от страна на ответника по делото, с оглед възрастта на децата, която изисква усилена родителска грижа, следва да се квалифицира като трайно по смисъла на чл.132, ал.1, т.2 от СК. Ето защо, при установеното наличие на предпоставките по чл.132, ал.1, т.2 СК, съдът намира, че в случая претендираното с исковата молба лишаване на бащата от родителски права е в интерес на децата, поради което искът следва да се уважи, като ответникът бъде лишен от родителски права по отношение на своите низходящи В. С. Т., ЕГН- •••••••••• и С. С. Т., ЕГН- ••••••••••. Съгласно разпоредбата на чл.134 СК, във всички случаи на лишаване от родителски права, съдът следва да определи издръжка на детето, ако такава не е определена, както и мерките относно личните отношения между родителя и детето. В случая са налице доказателства за присъдена издръжка в предходен момент, поради което съдът следва да се произнесе по предявените искове за увеличаване размера на дължимата издръжка. Съгласно чл.143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на дължимата издръжка се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи съгласно чл. 142, ал.1 СК, като издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната работна заплата (чл.142, ал.2 СК). Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого то живее, като отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. В случая децата живеят понастоящем със своята майка и баба, които полагат основни грижи за тях. Същевременно, размерът на издръжката следва да се определи според правилото на 142, ал.І от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка. Следва да се има предвид, че икономическите условия на живот в страната, определени от съответния жизнен и социален стандарт, продиктуван от ценови, социални и демографски фактори, безспорно определят по–големи средства за издръжката на едно дете. С повишаване на възрастта и образователното ниво, нуждите на детето от средства за издръжка, развитие и обучение обективно се повишават. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че С. С. Т., ЕГН- •••••••••• е навършил пълнолетие в хода на производството по настоящото дело, на 08.07.2023г., докато неговият брат В. С. Т., ЕГН- •••••••••• е на навършени почти 14 години към този момент, същият е роден на.................г. Горните обстоятелства неминуемо са свързани с допълнителни разходи за закупуването на дрехи, обувки, адекватна за възрастта им храна, учебни пособия и др. Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде допуснато само при наличие на изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.150 СК се обуславя от настъпването след определяне на предходната издръжка на трайни съществени промени в нуждите на децата или във възможностите на дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя, полагащ грижи за детето. В разглеждания случай, от присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото производство е изминал определен период /около 3 години/, през който период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на децата, при които е присъдена предходната издръжка. Увеличените нужди на децата обосновават и по-голям размер на необходимата издръжка. Осигуряването на по-големия размер на необходимата издръжка, съобразно с увеличените нужди, следва да се поеме от двамата родители, както от родителя, който упражнява родителските права, така и от другия родител. Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставки за увеличаване размера на дължимата издръжка. Децата имат нужда да получават обща месечна издръжка в определен размер, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че те живеят със своята майка, която полага грижи за отглеждането им. Поради това по- голямата финансова тежест следва да падне върху неполагащия преки грижи родител, а именно бащата- С. В. Т., ЕГН- •••••••••• от гр. Асеновград. Относно възможностите на ответника да дава издръжка на децата си - според т. 5 на ППВС № 5/16.11.1970г. „възможностите на лицето, което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно съС.ие, възраст, образование, професионална квалификация, трудоспособност“. Не се освобождават от задължение за издръжка лицата, които макар и трудоспособни, неоправдано не работят. В този случай възможностите им да заплащат издръжка се определят от тяхната професионална квалификация и другите обстоятелства, които са от значение за случая. От доказателствата по делото не се установява ответникът да реализира поС.ни трудови доходи, но същият е в работоспособна възраст и би могъл, без особени затруднения да заплаща претендираният увеличен размер на издръжката, като се има предвид, че същият е близък до законоустановените минимални размери за страната. Предвид това, че ответникът е в трудоспособна възраст, съдът прие, че е в рамките на възможностите му да реализира доходи в размер поне около минималното трудово възнаграждение за страната и съответно да заплаща издръжка в размер от 200.00 лв за детето В. С. Т., ЕГН- ••••••••••, и в размер на 220.00 лв. за С. С. Т., ЕГН- ••••••••••. Така определената издръжка е близка до минималния размер предвиден в чл.142, ал.2 от СК. Следва да се има предвид, че детето С. С. Т., ЕГН- •••••••••• е навършил пълнолетие в хода на производството по настоящото дело, на 08.07.2023г., поради което издръжка му се дължи от неговият баща до тази дата. На основание чл.242, ал.1 ГПК, решението подлежи на предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка По отношение на разноските Предвид уважаването на предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовата страна направените по делото разноски в размер на 1260.00 лв., от които 600.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, 600.00 лв. платени за особен представител на ответника и 60.00лв. платена държавна такса. На основание чл.78, ал.6 ГПК, чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 86, 40 лева. По изложените съображения, съдът