Решение № 7107 от 28.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3161/2024 г.
Административен съд - София-град28.02.2025 г.докладчик Людмила Коева
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на М. Д. (M. D. ), [държава], с адрес: , , област, [държава], чрез адв. И. Н. – БАК, Решение № Ж-336/10.04.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. ВРЪЩА преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне, в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА КЕВР да заплати на М. Д. (M. D. ), [държава], с адрес: , , област, [държава], разноски по делото в размер на 610 (шестстотин и десет) лева, за адвокатско възнаграждение и ДТ. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщение, че решението е изготвено. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Образувано е по жалба на М. Д. (M. D. ), [държава], с адрес: , , област, [държава], чрез адв. И. Н. – БАК, със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет.1, срещу мълчалив отказ на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да се произнесе по подадена от него жалба вх. № Е-11Х-00-260/14.12.2023 г. срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД. В хода на съдебното производство от КЕВР е постановено Решение № Ж-336/10.04.2024 г. по процесната жалба, което жалбоподателят с допълнителна уточняваща молба от 24.04.2024 г. обжалва в цялост, поради което производството продължава срещу решението.
Жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, като излага становище, че е налице правна и фактическа възможност за индивидуално присъединяване към електрическата мрежа за неговия недвижим имот. С жалбата се оспорва извода за правилност на Становище за присъединяване с № 4584811/28.11.2023 г. на ЕР Юг. Излагат се съображения, че в същото са поставени незаконосъобразни изисквания за присъединяването на съответния обект към мрежата, както и че не са съобразени мотивите в решение № 2977/10.05.2021г. по адм.д №2309/2020 на АССГ, потвърдено с решение №1851/28.02.2022 г. по а.д.№7088/2021 г. по описа на ВАС Счита, че в случая са изпълнени изискванията по чл.117 от ЗЕ. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. Н., в която същият не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие, като по същество на спора поддържа депозираните жалба и молба-уточнение. Претендира разноски.
Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез упълномощен процесуален представител – юрк. Б., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Заинтересованата страна – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, в съдебно заседание не се представлява от юрк. Конакчиева.
Софийска градска прокуратура, уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административен съд София- град, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал.1, вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят М. Д. е собственик на самостоятелен обект – апартамент, находящ се в сграда с кадастрален [идентификатор] и адрес [населено място], [улица], к.к. „Сънсет Ризорт”, сграда F, ет. 5, ап.59.
Сградата „Сънсет Ризорт“ – Поморие е присъединена към електроразпределителната мрежа като един обект с два търговски електромера на ниво средно напрежение, въз основа на Договор №1975/13.12.2006 г. за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Жалбоподателят Д. е иницирал производство за откриване на самостоятелна партида за ток за своя апартамент, тъй като към момента титулярът на общата партида на комплекса е прекратил плащането на дължимите за електроенергия суми, което пък от своя страна е довело до спиране на електрозахранването за всички собственици.
В отговор на подаденото заявление Е. Ю. е изготвило Становище за присъединяване с № 4584811/28.11.2023 г. Съгласно същото (т.4.2), за да му бъде извършена услугата, клиентът следва да:
- Представи одобрен по предвидения от закона ред технически проект за преустройство на вътрешната електрическа инсталация на сградата по съответния ред - Предостави на виза за проектиране на БКТП в [ПИ], издадена главния архитект на община Поморие - Предоставяне на документ за учредено по съответния ред право на прокарване на кабелната линия, описана в т.4.1 от становището, от собственика на [ПИ] - Предоставяне на одобрен по предвидения от закона ред технически проект за изграждане на кабелна линия ниско напрежение от стандартизирано електромерно табло, монтирано до новия БКТП до главно разпределително табло на обекта - Изграждане на кабелна линия ниско напрежение от стандартизирано табло/собственост на Е. Ю./ до главно разпределително табло на апартамент № 59 С жалба с вх. № Е-11Х-00-260/14.12.2023 г. господин Д. е оспорил пред КЕВР поставените му в т.4.2 от Становището изисквания.
По жалбата е образувана преписка и извършена проверка на основание чл. 142 и чл. 143 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, във връзка с което е изискано становище от „ЕР ЮГ“ АД.
Становище от „ЕР ЮГ“ АД е постъпило в КЕВР на 29.03.2024 г., в което се развиват съображения, че договорът за присъединяване от 2006 г. не предвижда задължение за обособяване на отделни измервателни точки, съответстващи на броя на обектите в комплекса. Техническото решение за електроснабдяване на комплекса - като един мрежов обект (с две точки на измерване на страна средно напрежение), е изпълнено в съответствие с предвижданията на одобрения инвестиционен проект за строителство на комплекса и договора за присъединяване от 2006 година. В подкрепа на това си твърдение енергодружеството е изложило, Твърди, че „присъединителните съоръжения и електрически уредби, които осигуряват достъп на комплекса до разпределителната мрежа като един мрежов обект, са собственост на трето лице и използването им от нас е възможно само при условията на чл. 117, ал.8 от ЗЕ - при наличие на свободен капацитет и при изрично и формално изразено съгласие на собственика на съоръженията (една част, от които принадлежат на инвеститора, а друга на собствениците на СОС в сградите - над 900). Доколкото няма декларирано съгласие за предоставяне на достъп до чуждите съоръжения, което да отговоря на формалните изисквания на ЗЕ, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост, не са представени част „Електрическа" на инвестиционния проект, послужил за строителство на сградите и техническата инфраструктура в комплекса, първо, няма как да проверим за наличие на свободен капацитет на съоръженията и на следващо място, не е възможно да преценим за съответствието им с техническите норми за безопасност (чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗЕ)“. По тези съображения твърди, че редът по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ в този случай изобщо не е приложим.
В обобщение от дружеството отбелязват, че съгласно националното ни законодателство и общностното право, от неговата изключителна компетентност е да определя техническите условия за присъединяване на обектите на крайните клиенти към електроразпределителната електрическа мрежа при спазване на изискванията, предвидени в Наредба № 6 и подзаконовите нормативни актове, издадени на основание чл. 83 от ЗЕ.
Въз основа събраните данни и доказателства, след приключване на проверката по жалбата, на основание чл. 145, ал. 1 от Наредба № 3, от Комисията за енергийно и водно регулиране, е изготвен доклад вх. № Е-ДК-427 от 04.04.2024 г. (лист 71 от делото). Изготвен е и проект на решение, отразено в протокол № 100 от 10.04.2024 г. (лист 66 и сл.), в който са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, правните и фактическите констатации по жалбата. Към тях са приложени и всички събрани по административното производство доказателства.
При тази фактическа обстановка в закрито заседание на 10.04.2024 Комисията за енергийно и водно регулиране приела Решение № Ж-336/10.04.2024 г. с което прекратила прекратено производството, образувано по жалба с вх.№Е-11Х-00-260/14.12.2023 г. от М. Д.. КЕВР е приела, че доколкото не са установени нарушения от страна на ЕP Юг на нормативната уредба, уреждаща присъединяването към съответната мрежа и попадаща в контролните правомощия на КЕВР, подадената от М. Д. жалба е неоснователна.
Именно това решение на КЕВР е предмет на настоящата съдебна проверка.
По искане на заинтересованата страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД, съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза със следните въпроси:
1/ Има ли предвидени по проект и строително разрешение самостоятелни електрически съоръжения/инсталации, чрез които СОС 57491.509.1.2.17 в [населено място] е присъединен към електрическата мрежа на ниво ниско напрежение? 2/ Може ли да се осигури самостоятелно (търговско) измерване на електрическата енергия за СОС 57491.509.1.2.17 в [населено място] на ниво ниско напрежение от съществуващите електрически съоръжения средно напрежение, изградени по проект в [ПИ], [населено място], без да се извършва промяна/преустройство или изграждане на нови самостоятелни електрически съоръжения за този СОС? 3/ При положителен отговор на въпрос 1 или 2 вещото лице да посочи условията за присъединяване на СОС 57491.509.1.2.17 в [населено място] на ниво ниско напрежение, вкл. всички параметри, посочени в чл.9 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.
Вещото лице е дало следното заключение:
Самостоятелни електрически съоръжения/инсталации, чрез които СОС 57491.509.1.2.17 в [населено място] е присъединен към електрическата мрежа на ниво ниско напрежение не са изграждани и не са предвидени по проект и съответно строително разрешение.
Съгласно чл.21 от Наредба № 6 проектите на електрическите съоръжения, определени в становището за присъединяване (БКТП, кабели СрН и НН), се изготвят след сключване на договора на присъединяване (ДП) и след учредяване на вещните и/или сервитутни права от собственика на имота, в който е предвидено строителството.
На този етап няма сключен ДП и „ЕР Юг” не е легитимирано (няма право) да възложи изготвяне на проект за съответните електрически съоръжения, тъй като собственикът на имота отказва да учреди вещни права за строителство.
Отделянето на процесния СОС по отношение на измерването на електрическата енергия не е възможно без промяна на вътрешната електрическа инсталация, като това е необходимо условие, изрично регламентирано в чл. 66 от ЗУТ и чл. 117, ал.1 от ЗЕ, с цел да се гарантира правилна и независима схема на свързване на съответните обекти към разпределителната мрежа.
Становище № 4584811 от 28.11.2023 за присъединяване на СОС на г-н Делахан като самостоятелно обособен мрежови обект, е издадено в съответствие с изискванията по чл.117, ал.1 от ЗЕ и Наредба №6 - чл.7, ал.1; чл.9, ал.1; чл.12; чл.13; чл.23; чл.29.
Искането за самостоятелно (търговско) измерване на потребената електрическа енергия в обекта на жалбоподателя на ниво ниско напрежение от съществуващите електрически съоръжения средно напрежение е невъзможно да бъде реализирано без изграждане на нови електрически съоръжения, обслужващи процесния СОС в т.ч. предвидените в Становището съоръжения, които ще се проектират и изграждат от „ЕР Юг” ЕАД и от Клиента, разписани в т. 4.1 (9 компонента за „ЕР Юг”) и т. 4.2 (5 компонента за Клиента) от Становището.
Съдът приема и кредитира заключението на вещото лице като безпристрастно и компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подадената пред съда жалба е допустима, подадена от надлежна страна, с правен интерес от оспорване и в предвидения за това срок.
По същество, същата е основателна.
Решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при съществени процесуални нарушения – такива, чиято липса би довела до други фактически и правни изводи на административния орган, както и при неправилно приложение на закона.
Съдът достигна този извод, като взе предвид следното:
Съгласно чл. 76, ал. 4, т.8 от Закона за енергетиката, Комисията текущо контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително чрез проверки на основателността на жалби и сигнали срещу енергийните предприятия, включително за договорни нарушения, неизпълнение на задължения за присъединяване на производители и клиенти към мрежите или прекъсване на снабдяването с енергия или природен газ. Дейностите за присъединяване на клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи са правнорегламентирани – в Закона за енергетиката и в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, като обхващат както сключването на договор за присъединяване, така и произтичащите от това задължения на мрежовия оператор, включително и тези по проектиране и изграждане на електрическите съоръжения и въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване към електрическите мрежи. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя изцяло попадат в обхвата на контролираната от КЕВР дейност.
Нормата на чл. 147, ал. 2 от НАРЕДБА № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката предвижда, че когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им.
Съдът не намира данни в цялата административна преписка, КЕВР да е извършила каквато и да е проверка на релевантните факти по съществото на спора, напротив, фактическите твърдения на ЕР ЮГ са възприети механично и безусловно. За повърхностното разглеждане на казуса, с който е била сезирана комисията, съдът черпи изводи и от представения по делото протокол от заседание, проведено на 10.04.2024 г. Видно от същия на членовете на комисията е било служебно известно, че това не е първото произнасяне по отношение на обекти в к.к. „Сънсет Ризорт”- [населено място], но материалите по тях нито са били обсъдени, нито са били присъединени, поради което и редица релевантни за правилното решение на казуса факти не са били установени. В резултат на последното комисията е достигнала и до неправилни правни изводи.
В производството е безспорно установено, че сградата, в която се намира обекта - собственост на жалбоподателя, е присъединена към електроснабдителната мрежа с Договор за присъединяване от 2006 г., като в същата са изградени всички ел. съоръжения и инсталации, вкл. вътрешна инсталация до всеки един апартамент.
КЕВР не е извършила пълна и всеобхватна проверка дали електрическите уреди и съоръжения, които е следвало да бъдат изградени по силата на Договора (стр.80) за присъединяване от 2006 г. действително са изградени и ако са изградени, дали собствеността им е прехвърлена по чл.З, ал.1, т.2 от Договора, и още - дали „ЕР Юг” е поканило инвеститора да изпълни задълженията си по Договора. След като сградата, в която се намират индивидуалните обекти, вкл. този на жалбоподателя, е присъединена към ЕРМ, от поставянето на електрическите съоръжения под напрежение и реално ползване на електрическа енергия следва, че са изпълнени изискванията на чл. 23, ал.1 от Наредба №6 от 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към ЕРМ, включително и тези, относими към предвидените средства за измерване на потребена енергия от бъдещите клиенти (или поне такава е презумпцията), в чиято истинност КЕВР не се е уверила като не е извършила проверка дали електрическите уреди и съоръжения, които е следвало да бъдат изградени, действително са изградени.
Съществуващите договорни отношения между трето лице, сключило договор за присъединяване на обект на потребител с "Електоразпределение Юг" ЕАД, касаещи прехвърляне собствеността на вече изградените съоръжения за присъединяване, са неотносими към направеното искане за откриване на самостоятелни партиди за реално ползвана електрическа енергия. Спорът относно собствеността на съоръженията за присъединяване, следва да бъде разрешен при приложението на разпоредбата на чл. 117, ал. 8 ЗЕ, съгласно която собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от комисията, като при непостигане на съгласие комисията разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по методиката.
В случая, КЕВР не е извършила проверка дали електрическите уреди и съоръжения в индивидуалните обекти, на въведената в експлоатация сграда, са изградени, не е изискала информация от инвеститора относно причините, поради които не се прехвърлят присъединителните съоръжения и сервитутни права и при констатирана липса на съгласие за това между електроразпределителното дружество и инвеститора, да упражни правомощията си по чл. 117, ал. 8, изр. последно от ЗЕ.
Следва да се посочи и че собствеността на ел. съоръженията, в каквато насока има наведени възражения в становището на енергодружеството, която е и предмет на експертизата, не е условие за отказ от присъединяване към разпределителната ел. мрежа, видно от разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредба № 6.
Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че КЕВР не е имал основания за прекратяване на административното производство и постановеното от нея, оспорено решение, се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на същото в настоящото дело е 1000 лв. Поради гореизложеното съдът счита възражението за прекомерност от страна на ответника за неоснователно, поради което и претенцията за адвокатски хонорар следва да бъде уважена в пълния претендиран размер от 610 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева внесена държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София - град, 57 състав
Цитирани разпоредби
28- чл. 117, ал. 8 ЗЕ
- чл. 117, ал. 1 ЗЕ
- чл. 146 АПК
- чл. 173, ал. 2 АПК
- чл. 117 ЗЕ
- чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗЕ
- чл. 83 ЗЕ
- чл. 66 ЗУТ
- чл. 147, ал. 2 НАРЕДБА
- чл. 11, ал. 1
- чл. 117, ал. 8
- чл. 12
- чл. 13, ал. 9
- чл. 13
- чл. 142
- чл. 143
- чл. 145, ал. 1
- чл. 145
- чл. 168, ал. 1
- чл. 21
- чл. 23, ал. 1
- чл. 23
- чл. 29
- чл. 7, ал. 1
- чл. 76, ал. 4, т. 8
- чл. 8, ал. 3
- чл. 9, ал. 1
- чл. 9