Решение № 11 от 10.1.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 547/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по въззивни жалби от подсъдимата С. Й. М., чрез защитника й адв.М. К. и от частните обвинители М. И. А. и А. И. А., чрез защитника им адв.В. Н. срещу присъда №45 от 21.12.2023г., постановена по нохд № 259/2022г. на Софийски Окръжен съд 6.н.с-в, с която подс. С. Й. М. е била призната за виновна по обвинението в престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3 б“Б“ пр.1 вр. ал.1 б“В“ вр. чл.342 ал.1 от НК за това, че: на 15.08.2021 г. около 16.00 часа на път II - 37, между село Малки Искър и село Лъга, Софийска област, на двупосочно платно за движение, при управление на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ••••••••, е нарушила правилата за движение по пътищата, както следва: „Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварване навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“ - нарушение на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като при изпреварване е навлязла в насрещната лента и с това си действие е създала опасност и пречка за движещия се там лек автомобил марка „Ситроен“, и по непредпазливост е причинила смъртта на три лица - И. А. М. на 53 години, М. М. М. на 51 години и двамата от гр. Етрополе, и на Й. А. М. на 55 години, починал на 22.08.2021 г., и средна телесна повреда на едно лице - М. П. Г. на 31 години от с. •••, област •••, изразяваща се в многофрагментарно открито счупване на лявата раменна кост, което увреждане е наложило оперативно лечение, като му е причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 5-6 месеца, поради което и на основание чл. 54 от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК съдът й е наложил наказание 7 /седем / години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗПС е опредил да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 343 г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подс. М., е била лишена от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 7/седем / години. На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът е зачел и приспаднал времето, през което подсъдимата С. Й. М. е била лишена от възможността да управлява МПС с постановление за временно отнемане свидетелството за управление на МПС на обвиняем от 20.08.2021 г. по ДП № 88/2021 г. по описа на РУ Етрополе, пр. пр. № 2536/2021 г. по описа на СОП, и с издадената въз основа на постановлението Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0263-000094 на полицейски инспектор към ОДМВР София, РУ Етрополе от 20.08.2021 г., считано от 20.08.2021 г. По отношение на веществените доказателства съдът е постановил една част да се върнат на правоимащите лица, а други унищожени след влизане на присъдата в сила – лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ••••••••, ведно с контактен ключ за него да се върне на собственика В. С. А., лек автомобил марка „ Ситроен“ с рег. № ••••••••, ведно с контактен ключ за него, да се върне на наследниците на собственика И. А. М., два еърбека да се унищожат, след влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С. М. е осъдена да заплати направените разноски в хода на производството в размер на 3007 лв. (три хиляди и седем лева) - по сметка на ОДМВР, и в размер на 7 117.55 лв. (седем хиляди сто и седемнадесет лева и 55 стотинки) по сметка на Софийски окръжен съд, ведно с 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист, както и да заплати на частните обвинители М. И. А. и А. И. А. осъществените разноски в хода на производството за адвокатски хонорар с размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лева). В жалбата на подсъдимата С. М., защитникът й адв.К. излага доводи за нарушаване на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че подсъдимата била неправилно осъдена относно квалифициращото обстоятелство „особен тежък случай“, без да са налице основанията за това съгласно чл.93 т.8 от НК и ППВС №1/29.09.1977г., постановено по н.д.№2/77г., тъй като липсвала втората кумулативно изискуема от закона предпоставка – висока степен на обществена опасност на дееца. Подсъдимата М. не била лице с висока степен на обществена опасност, тъй като имала чисто съдебно минало, нямала нарушения по ЗДвП., сама отглеждала малкото си дете и съдействала на съда за разкриване на обективната истина. Същевременно обаче според защитника по делото не били събрани всички факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване съгласно чл.102 от НПК, като били отхвърлени множество искания на защитата за изясняването им. Събраните доказателства били предвратно изтълкувани от първата инстанция в нарушение на чл.13 и 14 от НПК, без да бъде извършен пълен и всестранен техен анализ. Атакуват се заключенията на двете автотехнически експертизи – първоначална и комплексна, както и съдебно-медицинската експертиза на пострадалото лице Й. А. М. /баща на подсъдимата/, като неточни, непълни, противоречиви и несъобразени с обективните доказателства по делото. Същите, наред с останалите доказателства не доказвали обвинението срещу подс.М. от обективна и субективна страна. Не се установявало подсъдимата да е управлявала моторното превозно средство, в каквато насока били показанията на свидетелите К., като се твърди, че шофирането било осъществено от починалия й баща. В случая според защитника на подсъдимата, нарушения на ЗДвП били допуснати от водача на л.а“Ситроен“, който се движел в най- лявата половина от пътя по посоката на движението си и с висока скорост, за което бил наказван неколкократно по административен ред. Претендира се от адв.К. приложението на чл.15 от НК/случайно деяние/ и оправдаването на подсъдимата на това основание, тъй като в конкретния случай не е могло да бъде предвидено настъпването на обществено опасните последици и поведението на водача на л.а“Ситроен“, който управлявал това моторно превозно средство със скорост над законово допустимите 90 км/ч. и без колан. Защитата се позовава и на съпричняване на престъпния резултат, който въпрос останал неизяснен в хода на производството пред първата инстанция, тъй като не бил изяснен механизма на извършване на деянието, разположението на трите автомобила – л.а“БМВ“, л.а. „Ситроен“ и л.а.“Рено“ преди, по време и след инцидента. Оспорва се като негоден протокола за оглед на местопроизшествието и изготвения въз основа на него фотоалбум, тъй като според данните по делото л.а“Рено“ е бил преместван. Не било установено и от кой точно автомобил е била оставена следата от автомобилна гума, която според протокола за оглед се намирала в лявата част на пътя по посока на огледа. По отношение на наказанието защитникът претендира за приложението на чл.55 от НК и института на условното осъждане, тъй като наложеното наказание било несъразмерно тежко и несъобразено с многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд заради допуснати съществени процесуални нарушения или постановяване на нова оправдателна присъда, алтернативно намаляване размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум с приложението на чл.55 и чл.66 от НК. Отделна жалба е депозирана от подсъдимата и нейния защитник по отношение на веществените доказателства и по конкретно – лек автомобил марка „ Ситроен“ с рег. № •••••••• и контактен ключ за него, за които с иска да не се връщат на наследниците на собственика И. А. М. до влизане на присъдата в сила, тъй като вещите следвало да бъдат запазени до приключването на настоящото наказателно производство. Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от частните обвинители М. И. А. и А. И. А., чрез повереника йм А. Н. с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, което било занижено, не съответствало на обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. Претендира се въззивната инстанция да извърши корекция в размера на наказанието лишаване от свобода, както и лишаване от правоуправление, които неправилно били определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без същите да са налични и мотивирани от страна на съда. Извършеното престъпление представлявало тежък случай и разкривало висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, като не било взето под внимание броя на починалите в катастрофата и останилите пострадали лица. Иска се размерът на наложените на подсъдимата М. наказания да бъдат увеличени до максималния предвиден от закона размер – петнадесет години лишаване от свобода и осемнадесет години лишаване от право да управлява моторно превозно средство. От страна на подсъдимата и нейния защитник са направени няколко доказателствени искания, част от които са били уважени от въззивната инстанция и събрани в хода на проведеното въззивно съдебно следствие В съдебното заседание пред въззивния съд подсъдимата С. Й. М. се явява лично и с упълномощения си защитник адв.М. К.. Поддържат изцяло въззивната жалба и искат същата да бъде уважена по изложените съображения. Не признават правната квалификацията на деянието по внесения от прокуратурата обвинителен акт и претендират за оправдаване на подсъдимата или алтернативно искат намаляване размера на наказанието лишаване от свобода с приложението на чл.55 от НК и института на условното осъждане чрез изменение на присъдата. Защитникът на подсъдимата се позовава също на допуснати съществени процесуални нарушения в първоинстанционното и второинстанционното производство, което налагало връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Счита, че не били положени достатъчно усилия за разкриване на обективната истина в процеса на събиране и обсъждане на доказателствата, независимо от заключенията на няколокото съдебно-технически експертизи, които се оспорват. Не била изяснена скороста, с която водачите на леките автомобили „Ситроен“ и „Рено“ са ги управлявали, които според адв.К. имали вина за причиняване на пътнотранспортното произшествие. Не приемали заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие съдебно-техническа експертиза, тъй като същата не била съобразена с реалните щети, нанесени по трите автомобила. В резултат на тези щети можело според защитника на подсъдимата да се направи обосновано предположение за съпричастността на водачите на л.а „Рено“ и „Ситроена“ към противоправния резултат. Изслушаните в последното съдебно заседание вещи лица не давали отговори относно скоростта на л.а „Рено“ и мястото, на което е спрял, отговорите били хипотетични и в резултат на неясни изчисления. Не била изследвана щетата върху л.а. „Рено“, причинена от завъртането на автомобила на подсъдимата. Следвало да се има в предвид, че дори и подс.М. да е управлявала моторното превозно средство с 82 км., както е изчислено, това нейно поведение било в рамките нормалното, тъй като не било налице превишаване на скоростта, която е 90 км/ч за този пътен участък. Същият не бил натоварен, бил широк, нямал забраняващи или предупреждаващи знаци, обозначителна лента, маркировка. Пътната обстановка не била усложнена, за да можело подсъдимата да предвиди, че тръгвайки да изпреварва, е можело да се стигне до този инцидент. Нямало доказателства, че подсъдимата се е движила в насрещната лента, тя само била навлязла в пътя и за това двата автомобила се били сблъскали с двете страни. Първата инстанция не била взела отношение по защитните възражения, с които се оспорва протоколът за оглед на местопроизшествието като негоден. Отделно от това съдебно-техническата експертиза не установявала техническата годност на л.а. „Ситроен“, за който нямало данни за ГТП. В експертизата била посочена автомобилна гума, която се намирала в лявата част на пътя в посока на огледа, като вещите лица не били взели отпечатък от л. а. „Ситроен“ при извършения от тях оглед, за да се установи, дали наистина тази следа е оставена от този автомобил. Адв.К. изцяло оспорва заключенията на вещите лица, заради приетите неверни обстоятелства, едно от които било, че потърпевшите в л. а. „Ситроен“ – водача и неговата спътница, са били с колани. Това се доказвало от снимка, които съдът не приел, според които положението на колана било недокоснато. Освен това според защитника на подсъдимата, ако водачът на л.а. „Ситроен“ е бил с колан, нямало цялото му тяло да излезе извън моторното превозно средство.Заради това защитата се позовава на съпричиняване, въпреки, че такова не било установено по делото, което би променило правната квалификация на деянието, като се твърди, подс. М. не била 100 % виновна. От приложените доказателства по делото се установявало, че подсъдимата нямала никакви други нарушения, освен маневра за изпреварване скоростната лента съставляващо нарушение на чл. 42 от ЗДвП. Тя не могла да предвиди произшествие при положение че нямало знаци и маркировка. Оспорва се наложеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода в размер на 7 години, което било несправедливо завишено и несъразмерно тежко. При индивидуализирането от първостепенния съд били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не били обсъдени условията на чл.54 от НК, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимата, при липсата на отегчаващи такива. Изтъква се младата й възраст към момента на деянието, ненавършила 21 години, същата нямала до този момент никакви нарушения като шофьор, нито съставени актове по ЗДвП. Процесуалното й поведение било добросъвестно, активно участвала в процеса по събиране на доказателства за разкриване на обективната истина. При индивидуализиране на наказанието не били взети под внимание добрите характеристични данни на подсъдимата, която била самотна майка с малко дете, починали родители, със завършено средно образование, без взети матури и желание за продължаване на обучението. В личната си защита подс.М. се придържа изцяло към становището на защитника си, потвърждава, че е самотна майка с дете на 6 годишна възраст, без помощ от бащата, безработна на социални помощи. В последната си дума подс.М. моли да се уважи жалбата й. В съдебно заседание прокурорът от АП-София оспорва въззивната жалба на подсъдимата. Намира присъдата за правилна, обоснована и мотивирана, която пледира да бъде потвърдена. Правната квалификация на деянието, за което следвало да се реализира наказателната отговорност спрямо подсъдимата била вярно възприета от първостепенния съд в съответствие със закона и доказателствата по делото. Липсвали доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат по отношение на тримата починали лица и пострадалия с причинена средна телесна повреда. Държавното обвинение не е депозирало протест срещу присъдата на СОС, но изразява становище, че размерът на наказанието лишаване от свобода било занижено и явно нестраведливо, тъй като било определено под средния предвиден в закона размер от девет години при положение, че с поведението си подсъдимата причинила смъртта на три лица и средна телесна повреда на четвърто. В тази връзка прокурорът счита, че следва да бъде уважена жалбата на частните обвинители за увеличаване както наказанието лишаване от свобода, така и наказанието лишаване от право подсъдимата да управлява моторно превозно средство, като намира, че осем години лишаване от свобода и осем години лишаване от правоуправление е справедливо наказание, тъй като все пак става въпрос за млад човек, който се грижи за малолетно дете. Пред въззивния съд в съдебното заседание частните обвинители А. И. А. и М. И. А. / синове на починалите И. А. М. и М. М. М./ редовно призовани не се явяват, като са представлявани от адв.В. Н.. Повереникът поддържа въззивната си жалба по изложените в нея аргументи и оспорва жалбата на подсъдимата и нейния защитник. Претендира за изменение на присъдата в посока увеличаване на наказанието, така както е заявено в жалбата на частните обвинители, тъй като деянието било тежко, обществено опасно, със сериозен вредоносен резултат – трима починали и двама с телесни повреди. Според адв.Н. доказателствата по делото поединично и в тяхната съвкупност изяснявали пределно ясно механизма на деянието, причините за пътнотранспортното произшествие и резултата от него, като обективната истина била установена по несъмнен начин. Същевременно не били събрани смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимата, поради което повереникът на частните обвинители счита, че при тези доказателства нямало как да се наложи наказание под средния размер за извършеното деяние и да се подходи снизходително спрямо подсъдимата. Съдът като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, намери за установено следното: Въззивната жалба на частните обвинители за увеличаване размера на наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Жалбата на подсъдимата в частта относно доводите за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода е ОСНОВАТЕЛНА. В останалата част въззивната жалба на подсъдимата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на доказателства по делото, а именно: Протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него /л.46- 96, т.1 от досъдебното производство /ДП/; приобщените по делото веществени доказателства и протоколите за техния оглед /л. 100-106, т. 1 ДП/, показанията на свидетелите пред съда: Р. К. /л. 204-208, т.1 СД нохд 259/22/, св.А. К.-Л. К./ л.208-212 т.1 СД нохд 259/22/ и прочетените на осн. чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК/ л.108 т.1 ДП/, В. Г. л.212-218 т.1 СД/ и прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК в / т.1 л.113 от ДП/, Ц. В. / л.216-218 т.1 СД нохд 259/22/, М. Й. М./ л.219 т.1 СД нохд 259/22/, Б. А. М./ л.219-220 т.1 СД нохд 259/22/, Р. М. В. / л.220-221 т.1 СД нохд 259/22/, В. М. В. / л.221-222 т.1 СД нохд 259/22/, М. А. Г./ л.222-224 т.1 СД нохд 259/22/, Й. К. Х. / л.224-228 т.1 СД нохд 259/22/, М. И. А. л.228-232 т.1 СД нохд 259/22/ и прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПТКв т.1 л.119 ДП, А. И. А./ л.232-235 т.1 СД нохд 259/22/, както и приобщените на основание чл.281 ал.5 ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелите И. М. М., дадени пред орган на досъдебното производство в т.1 л.141-142 ДП и Н. С. И. в т.1 л.144-145 ДП / л.236 т.1 СД нохд 259/22/, В. С. А. / л.286-288 т.1 СД нохд 259/22/ и почетените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК на л.143 том 1 от ДП/, Г. Н. / л.288-291 т.1 СД нохд 259/22/, приобщените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 НПК на св.К. А. М. пред орган на ДП на л.149 т.1 ДП., видеотехническа експертиза / л.302 т.1 СД нохд 259/22/, показанията на св.М. П. Г. приобщени на основание чл.281 ал.4вр. ал.1 т.2 пр.1 от НПК от ДП приложение в т.1 л.111-112 и в т.1 л.117, л.634-637 т.2 от СД/, приемателно- предавателене протокол на диск от 27.01.2023г. / л.303 СД нохд 259/22/, Протокол №38/23-22 от 2.03.2023г. от изготвена видеотехническа експертиза на вещото лице Н. Д., приета в съдебното заседание на 16.05.2023г. / л.343- 348, 366-367 СД нохд 259/22г./, диск към видео-техническата експертиза / л.356 СД нохд 259/22г./, препис извлечение от акт за смърт №40/22.01.2023г. относно смъртта на И. М. – майка на подсъдимата/ л.321 СД нохд 259/22/, удостоверение за наследници на И. М./ л.322-323СД нохд 259/22/, Автотехническа експертиза изготвена от вещото лице инж.А. Д. т.1 л.151-157 ДП, прието в съдебното заседание на 7.03.2023г./ л.327-328/ по реда на чл.282 ал.1 от НПК, съдебно-медицинска експертиза на труп №702/21г. на в.л. д-р В. Т. на л.162-163 т.1 ДП относно пострадалия И. А. М., приета в съдебното заседание на 7.03.2023г. след изслушване на вещото лице по реда на чл.282 ал.1 от НПК/ л.330-331 СД нохд 259/22/, съдебно-медицинска експертиза на труп №701/21г. на в.л. д-р В. Т. на л.172-173 т.1 ДП относно пострадалата М. М. М., приета в съдебното заседание на 7.03.2023г. след изслушване на вещото лице по реда на чл.282 ал.1 от НПК/ л.331-333 СД нохд 259/22/, съдебно- медицинска експертиза на труп №726/21г. на в.л. д-р В. Т. на л.178-179 т.1 ДП относно пострадалия Й. А. М., приета в съдебното заседание на 7.03.2023г. след изслушване на вещото лице по реда на чл.282 ал.1 от НПК/ л.333-334 СД нохд 259/22/, съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р В. Т. на л.192 т.1 ДП относно пострадалия М. П. Г., приета в съдебното заседание на 7.03.2023г. след изслушване на вещото лице по реда на чл.282 ал.1 от НПК/ л.334-335 т.1 СД нохд 259/22/, съдебно-медицинска експертиза на подс.С. М. изготвена от на в.л. д-р В. Т. на л.196т.1 ДП относно пострадалия И. А. М., приета в съдебното заседание на 7.03.2023г. след изслушване на вещото лице по реда на чл.282 ал.1 от НПК/ л.335-336 СД нохд 259/22/, съдебно-медицинска експертиза на дете Р. Т. С. на в.л. д-р В. Т. на л.200 т.1 ДП, приета в съдебното заседание на 7.03.2023г. след изслушване на вещото лице по реда на чл.282 ал.1 от НПК/ л.336-337 СД нохд 259/22/, съдебно-химическа експертиза №А/635/2021г. на в.л. В. Х. и Х. М. на л.164т.1 ДП относно изследване кръвната проба на трупа на пострадалия И. А. М., приета в съдебното заседание на 16.05.2023г. след изслушване на вещите лица по реда на чл.282 ал.1 от НПК/ л.366-367 СД нохд 259/22/, съдебна химико- токсилогична експертизана вещите лица инж-хим.д-р Д. Я. и гл.ас.д-р Б. М. л.204-206 по отношение на св.Р. К. приета със съгласието на страните на основание чл.282 ал.3 от НПК/ л.367 СД нохд №259/22/, съдебна химико- токсилогична експертизана вещите лица инж-хим.д-р Д. Я. и гл.ас.д-р Б. М. л.217-219 по отношение на подс.С. Й. М. приета със съгласието на страните на основание чл.282 ал.3 от НПК/ л.368 СД нохд №259/22/, комплексна съдебно- медицинска и автехническа експертиза определение за назначаване, задачи с определение от 16.05.2023г. / л.371-373 т.1СД нохд №259/22, л.423-526 т.2 от СД на вещите лица В. Т., С. К. и С. М. в.л. В. Х. и Х. М. на л.164т.1 ДП относно изследване приета в съдебното заседание на 28.11.2023г. след изслушване на вещите лица по реда на чл.282 ал.1 от НПК/ л.535-367 СД нохд 259/22/, Постаноление за временно отнемане свидетелството за правоуправление /л.25-26 т.1 ДП /, Постановление за именение на основание чл.61 ал.3 от НПК МНО „Гаранция“ по отношение на подс.М. и потвърждаване на мярката л. 31-35 т.1 ДП, л.113 СД 259/22 СОС, вносна бележка за внесена гаранция / л.36 т.1 ДП /, постаноление за наложена забрана на подс.М. да напуска пределите на РБългария / л.21-22 т.1 ДП / заверени копия от документи изпратени от ОДМВР гр.София, послужили за издаване на СУМПС №284924185 на подс.С. Й. М. въз основа на протокол за придобита категория „В №4451/5.11.2020г. на СДВР приети в хода на въззивното съдебно следствие: заверено копие на Удостоверение за завършен курс по първо долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС, Заверено копие на удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване ан правоспособност за управление на МПС, заверено копие от свидетлство за основно образование, издадено от средно училище „Х. Ясенов“ Етрополе, заверено копие от протокол за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност / л.108-124 от внохд №547/24г./, свидетелство за съдимост/ л.125 внохд/, допълнителна автотехническа експертиза, назначена от САС с определение от 7.06.2024г., изготвена от вещите лица професор д.т.н. инж.С. К., инж.С. К. М. и инж.А. Д. и приета в съдебното заседание на 3.12.2024г./ 55-58, л.149-256, л.264- 281 от внохд 547/24г./, Изпълнителен лист от 9.12.2019г. за присъдена издръжка/ л.619 т.2 СД/, Решение от 5.11.2019г. по гр.д №297/2019г. относно предоставянето на родителските права по отношение на детето Р. Т. С. и режима на лични отношения с бащата/ л.620-623 СД/, удостоверение за раждане на детето Р. Т. С., род. на ••••••••г./ л.624/, правилно е била установена фактическата обстановка, според която: Подсъдимата С. Й. М. била правоспособен водач на МПС от 19.01.2021 г. и към датата на инкриминираното деяние 15.08.2021 г. притежавала СУМПС № 24924185 за категории „В“ и „М“, издадено на 05.02.2021 г. от ОДМВР София, валидно до 05.02.2031г. Същата не била наказвана по административен ред за допуснати нарушения по ЗДвП. От изисканите и получени от ОДМВР гр.София документи се установява, че посоченото свидетелство за правоуправление било издадено въз основа на протокол за придобита категория №4451/5.11.2020г. и след представяне на необходимите документи: удостоверение за завършен курс по първо долекарска помощ при пътно-транспортни произшествия за водачи на МПС, удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване ан правоспособност за управление на МПС, свидетлство за основно образование, издадено от средно училище „Х. Ясенов“ Етрополе, протокол за провеждане на практически изпит за придобиване на правоспособност / л.108-124 от внохд №547/24г./. Свидетелството за правоуправление № 24924185 на подсъдимата било отнето с постаноление на наблюдаващия досъдебното производство прокурор с постановление от 20.08.2021г./ л.23 т.1 ДП / На 15.08.2021 г. около 15.30 часа подсъдимата С. М. потеглила с лек автомобил „БМВ Х 3“ черен на цвят с рег. № •••••••• от село Джурово, Софийска област, махала „Беляновец“ към гр. Етрополе. Автомобилът бил закупен от Великобритания от В. С. А., който бил съпруг на К. Й. А. – сестра на подсъдимата и регистриран в Република България на 05.12.2019г., след което бил ползван от подсъдимата. На инкриминиратата дата подс.М. управлявала автомобила и тъй като същият бил с десен волан до нея вляво седял баща й - пострадалият Й. А. М., а на задната седалка пътували свидетелят М. П. Г., който пристигнал предходния ден от Португалия след запознанство с подсъдимата по Фейсбук, до него била дъщерята на подсъдимата - Р. Т. С. (тогава на възраст две години и осем месеца) и племенникът на подсъдимата - Й. В. А. (на една година). По същото време, в посоката на движение на подсъдимата М. и пред управлявания от нея автомобил, в товарния автомобил „Рено Меган“ с рег. № •••••••• пътували свидетелите Р. К. и съпругата му А. К., които били немски граждани, но живеели в с. •••. Автомобилът Рено Меган се управлявал от св.Р. К.. На същата дата пострадалите И. А. М. и М. М. М., които били съпрузи и семействата на синовете им - свидетелите и частни обвинители М. А. и А. А., били поканени на кръщене в гр. Тетевен, област Ловеч. Около 15.40 часа пострадалите И. и М. М.и потеглили от гр. Етрополе към гр. Тетевен по път II - 37, движейки се с управлявания от И. М. лек автомобил „Ситроен С 3“ с рег. № № ••••••••. Около 16.00 часа трите автомобила се намирали на пътното платно между селата Малки Искър и Лъга, Софийска област, всеки в посочената по- горе посока на движение, която за подсъдимата и свидетеля К. била от изток на запад, а за пострадалия М. от запад на изток. Пътният участък представлявал равнинен второкласен път от републиканската пътна мрежа № 37. Видимостта била нормална в С.та част на денонощието, платното за движение било с асфалтово покритие - сухо, без неравности и дупки, двупосочно - без разделителна линия за посоките на движение. От двете страни на пътното платно в самия край на асфалта имало пясъчна ивица, а след нея треви, храсти и дървета. В участъка нямало поставени пътни знаци. В посока от село Малки Искър към село Лъга, на прав участък от пътя и със скорост от около 65 км/ч, в дясната лента на пътното платно се движел управляваният от свидетеля К. товарен автомобил „Рено Меган“. В същата посока, настигайки го със скорост около 84 км/ч се движел и управляваният от подсъдимата М. лек автомобил „БМВ Х3“. По същото време и при същите условия в обратната посока се движел със скорост около 94-95 км/ч лекият автомобил „Ситроен С 3“, с водач пострадалият И. М.. Спрямо посоката на движение на лекия автомобил „БМВ Х3“ правият пътен участък бил последван от ляв завой, като за лекия автомобил „Ситроен С 3“ този завой бил десен. Завоят ограничавал видимостта към правите отсечки след него. Когато автомобилът „БМВ Х3“ настигнал автомобила „Рено Меган“, подсъдимата М. предприела маневра изпреварване, като навлязла в лявата пътна лента за нейната посока на движение, в която се движел автомобилът на пострадалите М.и. Свидетелят К. възприел маневрата на огледалото за обратно виждане и се опитал да отклони автомобила си максимално вдясно, като намалил и скоростта на движение. На около 63 метра от мястото на удара за подсъдимата М. се открила видимост към насрещно движещия се в зоната на левия завой автомобил „Ситроен С3“ и тя натиснала спирачния педал. В този момент лекият автомобил „Ситроен С 3“ се намирал на около 80 метра преди мястото на удара и водачът му И. М. виждал малка част от автомобила „БМВ Х3“, без да може да прецени той в коя лента се движи. Около 55 - 56 м преди мястото на удара, след като вече видял целия насрещно движещ се автомобил и преценил, че той е в лентата му за движение, пострадалият М. също реагирал със спиране. Въпреки това, настъпил неизбежен удар в предната лява част на лекия автомобил „БМВ Х3“ и предната лява част на лекия автомобил „Ситроен С 3“. Ударът настъпил върху южната лента на платното за движение, в която се движел автомобилът „Ситроен С 3“, на място по дължина на 6.5 - 7.5 м източно от ориентира, приет в протокола за оглед (а именно електрически стълб, отстоящ отдясно на пътя по посока на огледа - от село Малки Искър към село Лъга, на разстояние 2.20 м от края на пътя) и по широчина на 3.6 - 4.5 м южно от северната граница на платното на движение (при широчина на двете ленти от по 3.35 м). В момента на удара скоростта на лекия автомобил „БМВ Х3“ била около 50 км/ч, а на лекия автомобил „Ситроен С 3“ около 82 км/ч. От удара „БМВ“ се завъртял в положителна посока и настъпил неизбежен удар в дясната му страна и в задната лява страна на автомобила на свидетеля К.. Вторият удар настъпил върху северната лента на платното за движение на място, което се намира по дължина на 10 - 10.5 м източно от ориентира, приет в огледния протокол и по широчина на 2-2.3 м южно от северната граница на платното за движение. В резултат на пътно- транспортното произшествие И. М. получил тежка съчетана гръднокоремна травма, изразяваща се в контузия на средостението и белия дроб и сърцето, счупване на гръдната кост и ребрата двустранно, на осми гръден прешлен, на костите на таза и на двете бедра, дясната подбедрица и лявата раменна кост, травматично разкъсване на белия дроб, дясното предсърдие с излив на кръв в гръдната кухина в количество 3000 мл, на слезката, бъбреците, стомаха и червата, разкъсване на пикочния мехур, кръвонасядания с характерно анатомично положение и форма в областта на гръдния кош и корема. Веднага след произшествието И. М. починал. Пострадалата М. М. получила тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив и основа, контузия на мозъка, контузия на кредостението и белия дроб и сърцето, масивна аспирация на кръв двустранно, счупване на гръдната кост и ребрата двустранно, на костите на таза и на дясната раменна кост, и костите на двете подбедрици, травматично разкъсване на слезката, множествени разкъсвания на черния дроб, контузия на задстомашната жлеза, бъбреците, стомаха и червата, разкъсване на пикочния мехур, кръвонасядания с характерно анатомично положение и форма в областта на гръдния кош и корема. Пострадалият Й. М. получил в резултат на ПТП тежка закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки вдясно теменнослепоочно, подлежаща контузия на мозъка с разпад, счупване на лявата ключица, контузия на предната коремна стена в долния етаж, контузия на бъбреците, кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците, счупване на лявата хълбочна кост в областта на ацетабулума. Пътникът на задната седалка на лекия автомобил „БМВ Х3“ М. П. Г. в резултат на пътнотранспортното произшествие получил многофрагментно открито счупване на лявата раменна кост. Детето Р. С. получило контузия на главата с разкъсноконтузни рани в областта на лявото слепоочие и горния клепач на лявото око. Подсъдимата С. М. получила контузия на гръдния кош със счупване на шесто ребро вляво, линейно кръвонасядане в долната част на корема и контузия на ляв лакът. След произшествието автомобилите на подсъдимата М. и пострадалия М. се установили в мястото и в положението, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие посочени по-горе и онагледени от фотоалбума към него. Автомобилът на свидетеля К. се установил в близост до тях. След удара подсъдимата М. и спътниците й слезли от автомобила. Свидетелят М. Г. отишъл до автомобила на пострадалите и чул виковете на пострадалата М. М. за помощ. С цел да помогне, той освободил предпазния й колан. От автомобила си излезли и свидетелите К., като А. К. позвънила на тел. 112 и съобщила за настъпилото пътно транспортно произшествие. До местопроизшествието спрели преминаващи в пътния участък автомобили. Междувременно свидетелят А. А. пътувал по същия път и когато видял настъпилото произшествие, спрял автомобила и слязъл от него. Приближавайки, свидетелят разпознал автомобила на родителите си и когато стигнал до него, видял баща си изпаднал от шофьорската седалка и без признаци на живот. Той се насочил към майка си, видял, че тя е в тежко състояние и тъй като се оплаквала, че не може да диша, успял да премести седалката и да я освободи от разтворилата се въздушна възглавница. След това свидетелят уведомил незабавно по телефона брат си М. А. за случилото се и последният също тръгнал към местопроизшествието. На местопроизшествието пристигнали свидетелите В. Г. и Ц. В. – служители в РУ МВР Етрополе, които съгласно графика за дежурство осъществявали контрол в края на село Малък Искър. До тях след 16.00 часа водач на преминаващ автомобил съобщил за настъпилото пътно-транспортно произшествие. Двамата полицейски служители уведомили дежурната част в районното управление и потеглили към местопроизшествието, което запазили, като установили самоличността на водачите на автомобилите и пътниците в тях. Малко след това на местопроизшествието пристигнали два екипа на ФСМП, съответно от Правец и Етрополе, и екип на РСПБЗН - Етрополе, с чиято помощ пострадалата М. М. била извадена от автомобила и транспортирана за болнично заведение в гр. София. На път за болницата пострадалата М. починала. Екипът на ФСМП Етрополе откарал пострадалия Й. М. в УМБАЛ „Св. А.“ - София, където на 22.08.2021 г., въпреки оказана медицинска помощ, пострадалият починал. На място спешните медици констатирали смъртта на И. М.. Пристигналата на място оперативно- следствена група извършила оглед на местопроизшествие, при който били констатирани и описани пътната обстановка, местоположението на автомобилите, намерените следи и вещи. В неустановен по делото момент свидетелят К. преместил автомобила си малко по-напред напред в дясно по посоката си на движение, в близост до местопроизшествието и останал на място. Фактическата обстановка приета от първостепенния съд, въззивната инстанция приема с известни корекции за правилно установена. Доказателствените източници подробно, коректно и вярно са били анализирани и съотнесени към внесеното срещу подс.М. обвинение за осъществено непредпазливо убийство на повече от едно лица – И. А. М., М. М. М., Й. А. М. при управлението на моторно превозно средство и нарушаване правилата за движение по пътищата съгласно чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, при което е причинила освен смъртта на трите лица и средна телесна повреда на едно лице М. П. Г.. Внесеното от прокуратурата обвинение в престъпление по чл. 343, ал.4 вр. ал.3 б“Б“ пр.1 вр. ал.1 б“В“ вр. чл.342 ал.1 от НК, вярно е възприето от съда за доказано по безспорен и несъмнен начин. В случая нито внесеното обвинение, нито постановената присъдат касаят деяние по чл. 343, ал.4 вр. ал.3 б“Б“ пр.1 вр. ал.1 б“В“ вр. чл.342 ал.1 от НК квалифицирано при условията на „особено тежък случай“, което е по-тежко наказуемо от вмененото на подсъдимата, поради което това възражение на адв.К. е изцяло лишено от основание и не следва да се разглежда. Анализираните от Окръжния съд– София гласни, писмени, веществени доказателства и експертни заключения категорично и последователно водят до извод, че в конкретния случай на 15.08.2021г. около 16.00 часа между селата Малки Искър и Лъга, на път II – 37 в Софийска област подсъдимата е управлявала лекия автомобил „ВМВ Х3“ с регистрационен номер ••••••••, при което предприемайки маневра изпреварване на движещия се пред нея автомобил „Рено Меган“ с рег. №••••••• е навлязла в насрещната лента за движение, където се е сблъскала с лекия автомобил "Ситроен С3“ с рег. № ••••••••, управляван от пострадалия И. М., в който автомобил е била и съпругата на последния – М. М., като по този начин е допуснала причиняването на смъртта на двамата, както и смъртта на Й. М., возещ се на предната лява седалка на л.а. „ВМВ Х3“ рег.№•••••••• и средна телесна повреда на М. Г., возещ се на задната седалка на управлявания от подсъдимата л.а.“ВМВ Х3“ рег № ••••••••. Установената фактическата обстановка и правната квалификация на деянието се потвърждават и от събраните доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, допуснати по искане на подсъдимата и нейния защитник адв.К., които не разколебават направените от първата инстация изводи. Несъмнено и за въззивната инстанция всички поставени от защитата въпроси са изяснени прецизно и задълбочено от събрания до момента доказателствен материал, който потвърждава вярната аналитичната дейност на първата инстанция и изводите за доказаността на обвинението по един категоричен и безспорен начин. Независимо от това, че първата инстанция е дала изчерпателен и обоснован отговор на всички защитни възражения, те отново се представят на вниманието на въззивния съд, като очевидно не задоволяват поддържаната защитна теза. Заключенията на съдебно-медицинските и автотехническите експертизи относно механизма на причиняването им са извършени обективно, всестранно и пълно и правилно са били кредитирани от първостепенния съд, тъй като еднопосочно водят до логични и обективни правни изводи. Същите установяват пряка причинна връзка между поведението на подсъдимата при управлението на л.а „ВМВ Х3“ рег. №•••••••• и предприетата в нарушение на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП маневра изпреварване, навлизане в насрещното платно за движение и настъпилата смърт на трите лица, респективно средна телесна повреда на четвъртото. Установена е вида и характера на причинената средна телесна повреда. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на в.л.д-р В. Т. по отношение свидетеля М. П. на същия е установено многофрагментарно открито счупване на лявата раменна кост, което увреждане е наложило оперативно лечение, като му е причинено трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от около 5-6 месеца. Констатираното травматично увреждане се дължи на силен удар с или върху твърди тъпи предмети, като може да се получи при пътнотранспортното произшествие. Тези обстоятелства са потвърдени и от прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на св.М.П., който не е живял на семейни начала с подсъдимата, а е пристигнал предходния ден, за да се срещне с нея след запознанство на двамата в социалните мрежи, поради което няма пречка показанията му от досъдебното производство да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност, но дори и без тях обстоятелствата от предмета на доказване въззивния съд намира за изяснени. За останалите три пострадали лица е установено от заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп № 702/2021 г. на в.л. д-р Т., че при пътно транспортното произшествие И. А. М. е получил тежка съчетана гръднокоремна травма, изразяваща се в контузия на средостението и белия дроб и сърцето, счупване на гръдната кост и ребрата двустранно, на осми гръден прешлен, на костите на таза и на двете бедра, дясната подбедрица и лявата раменна кост, травматично разкъсване на белия дроб, дясното предсърдие с излив на кръв в гръдната кухина в количество 3000 мл, на слезката, бъбреците, стомаха и червата, разкъсване на пикочния мехур, кръвонасядания с характерно анатомично положение и форма в областта на гръдния кош и корема. Смъртта на И. М. се дължи на тежката несъвместима с живота съчетана травма, като е настъпила бързо и е била неизбежна. Констатираните травматични увреждания се дължат на удари, съчетани с притискане с голяма кинетична енергия с или върху и между твърди тъпи предмети и добре отговарят да са причинени при пътнотранспортно произшествие. Установено е от съдебния лекар, че в момента на настъпването на пътно-транспортното произшествие пострадалият И. М. е бил с поставен обезопасителен колан, като по този въпрос вещото лице е пояснило по време на разпита му пред първостепенния съд, че характерното анатомично положение и форма в областта на гръдния кош и корема на трупа на пострадалия се дължи именно на въздействието на обезопасителния колан. В този смисъл възраженията на адв.К., че пострадалият И. М. е управлявал л.а. „Ситроен“ без предпазен колан се явяват доказателствено необосновани. Обстоятелството, че пострадалият не е употребил алкохол, се установява от заключението на СХЕ № А-635/2021 г. на в.л. В. Д. и Х. М.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп № 701/2021 г., на в.л.д-р Т. се установява, че в резултат на пътно транспортното произшествие М. М. М. е получила тежка съчетана черепномозъчна и гръднокоремна травма, изразяваща се в счупване на костите на черепния покрив и основа, контузия на мозъка, контузия на средостението и белия дроб и сърцето, масивна аспирация на кръв двустранно, счупване на гръдната кост и ребрата двустранно, на костите на таза и на дясната раменна кост, и костите на двете подбедрици, травматично разкъсване на слезката, множествени разкъсвания на черния дроб, контузия на задстомашната жлеза, бъбреците, стомаха и червата, разкъсване на пикочния мехур, кръвонасядания с характерно анатомично положение и форма в областта на гръдния кош и корема. Смъртта на М. М. се дължи на тежката несъвместима с живота съчетана травма, като в генезата на смъртта е взела участие и мастната емболия на белия дроб. В момента на настъпване на произшествието пострадалата също е била с поставен обезопасителен колан. По отношение взелата участие в генезата на смъртта мастна емболия на белия дроб вещото лице е пояснило при разпита му пред Окръжния съд, че тя е съпътстваща находка и е получена от нахлулата вследствие на травмите втечнена мазнина в кръвообращението, което е запушило белия дроб и допринесло за настъпването на смъртта. По отношение на пострадалия Й. А. М. според заключението на съдебно- медицинската експертиза на труп № 726/2021 г. на в.л. д-р Т. смъртта му настъпила в болничното заведение на 22.08.2021г. и също е в причинна връзка и резултат от пътно транспортното произшествие на 15.08.2021г., когато му е била причинена тежка закрита черепномозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки вдясно теменнослепоочно, подлежаща контузия на мозъка с разпад, счупване на лявата ключица, контузия на предната коремна стена в долния етаж, контузия на бъбреците, масивна двустрА. пневмония с разпад, тежък оток на мозъка с вклиняване, мастна емболия на белия дроб, кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото и крайниците, счупване на лявата хълбочна кост в областта на ацетабулума, състояние след стендиране на венечните артерии, състояние след метална остеосинтеза на фрактурата на лявата ключица. Изследвана е била издадената от УМБАЛ „Света А.“ - София медицинска документация за трупа, установяваща множеството проведени изследвания при постъпването на пострадалия Й. М. в болничното заведение. Същият е бил консултиран с неврохирург - данни за травматична субарахноидна хеморагия темпоро- окципитална вдясно; с кардиолог - състояние след остър долен миокарден инфаркт, състояние след имплантация на два медикаментизлъчващи стента, двуклонова коронарна болест; с ендокринолог - захарен диабет тип 2. След проведени изследвания Й. М. е бил подложен на оперативно лечение, при което е извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на лява ключица; след операцията е изведен от операционната с невъзстановени съзнание и рефлекси, изпаднал е в брадиасистолия, впоследстие е бил възстановен сърдечния му ритъм, но състоянието му е останало крайно тежко и на 22.08.2021 г. в 11.55 часа е изпаднал в клинична смърт, впоследствие в 12.25 часа е починал. Окончателна диагноза е поставена за фрактура на лява ключица и ляв ацетабулум, за което споменава и св.М.П. след разговор с бащата на подсъдимата в минутите непосредствено след удара на пътно транспортното произшествие. Според експерта д-р Т., смъртта на Й. М. се дължи именно на тежката закрита черепномозъчна травма, която е довела до оток на мозъка с вклиняване и разстройство на центровете на дишането и сърдечната дейност, локализирани в продълговатия мозък, като в генезата на смъртта е взела участие и мастната емболия на белия дроб. Констатираните травматични увреждания се дължат на удари, съчетани с притискане с голяма кинетична енергия с или върху и между твърди тъпи предмети и добре отговарят да са причинени при пътнотранспортно произшествие. В момента на настъпването на произшествието пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан. През целия период в болничното завадение състоянието на пострадалия Й. М. е било тежко, същият е бил трудно контактен и неадекватен, видно от писмените доказателства и медицински документи. На 19.08.2021 г. е извършена посочената по-горе оперативна интервенция, а направеният на 15.08.2021 г. бърз антигенен тест за „Ковид - 19“, който е бил негативен, отхвърлят защитните възражения, че същият е бил болен и починал от Ковид - 19. Поради това не могат да бъдат възприети за основателни възраженията на подсъдимата и нейния защитник оспорващи обективните писмени доказателства от медицинската документация за пострадалия Й. М., въз основа на които е била назначена съдебно- медицинската експретиза, установяваща причините за смъртта му, настъпила няколко дни след пътнотранспортното произшествие, в пряка причинно- следствена връзка с поведението на подсъдимата и причинения от нея тежкък съставомерен резултат. Неоснователни са възраженията на адв.К. за игнориране от доказателствената маса протокола за оглед на местопроизшествието от 15.08.2021г. /л46-49/, към който е приложен фотоалбум от него/л.50-97/. Същият е извършен в съответствие с разпоредбите на чл.155 от НК, съдържа необходимите реквизити, като местопроизшествието е посетено непосредствено след пътнотранспортното произшествие. Направени са необходимите замервания и отстояния, намерили отражение в мотивите на първостепенния съд, които са от съществено значение за изясняване на причините и условията за пътно транспортното произшествие, участниците в него и тяхното разположение, състоянието на терена и пътната настилка. Видно от събраните доказателства за изясняване на обективната истина по делото огледния протокол е в основата на експертните заключения по автотехническите експертизи и изготвените скици на местопроизшествието, подпомага изясняване на механизма на настъпилото пътно транспортно произшествие, поради което и въззивната инстанция не намери основание да го изключи от.доказателствената маса. На поставяните от защитника на подсъдимата въпроси и възражения от къде вещите лица по автотехническите експертизи са взели данни за изготвяне на заключенията и дали те са обективни съдът държи да отговори, че именно в него е посочено, че местопроизшествието се намира на път II-37 между с. Малки Искър и с. Лъга, община Етрополе. За посока на огледа е приета посоката от с. Малки Искър към с. Лъга - платното за движение е установено като двупосочно, не се наблюдават знаци в зоната на действие, асфалтовата настилка е суха, не се наблюдават неравности и дупки, наблюдават се пукнатини на места върху асфалта, няма пътна маркировка, от двете страни по пътното платно се виждат треви, храсти и дървета, вижда се е ивица пясък в самия край на асфалта, до тревата от двете страни на пътното платно. Отдясно на пътя по посока на огледа на разстояние 2.20 м от края на пътя към храстите се наблюдава циментов електрически стълб, върху който е изписан номер А83967 (приет за ориентир № 1). Пътното платно е установено с широчина 6.70 метра. Наблюдава се следа от автомобилна гума с дължина 9.60 м, в лявата част на пътя по посока на огледа - с начало от ориентир 1 по права мислена линия на разстояние 2.20 към пътя, от края на мислената линия, на разстояние 6.70 м. по посока с. Лъга и от края на тази мислена линия, на разстояние 5.05 м, към пътното платно. В огледния протокол е описано местоположението на трите автомобила, като местоположението на „Рено Меган“ е определено, както следва: от ориентир 1, по права мислена линия на разстояние 2.90 метра, към пътя от края на мислената линия, на разстояние 16.80 метра по посока на огледа (към с. Лъга) се намира задна дясна гума на „Рено Меган‘‘; от ориентир 1 по права мислена линия на разстояние 4.90 метра към пътя и от края на мислената линия на разстояние 16.80 метра по посока на огледа се намира задна лява гума. Местоположението на лекия автомобил „Ситроен“ е определено, както следва: разположен върху пътното платно по диагонал, като предната му част е обърната към с. Лъга; от ориентира по права мислена линия на разстояние 6.75 метра, към пътното платно и от края на тази мислена линия на разстояние 6.75 метра се намира предна лява гума; от ориентир 1, по права мислена линия, на разстояние 6.0 метра по посока село Малки Искър се намира предна дясна гума; двете задни автомобилни гуми се намират в тревата до асфалта; от ориентир 1, по права мислена линия на разстояние 9.70 метра, към пътя и от края на мислената линия, на разстояние 6.50 метра към с. Малки Искър се намира задна лява гума. В дясната част на пътното платно, по посока на огледа се наблюдава лекия автомобил „БМВ Х3“, разположен по диагонал на пътя и предната му част е насочена към с. Лъга. Местоположението на този автомобил е определено по следния начин: от ориентир 1, по права мислена линия на разстояние 3.05 метра, по посока към пътя и от края на мислената линия на разстояние 8.90 метра по посока към с. Малки Искър се намира задна дясна гума; от ориентир 1, по права мислена линия, на разстояние 4.30 метра, към пътя и от края на мислената линия на разстояние 6.70 метра се намира предна дясна гума; от ориентир, по права мислена линия на разстояние 5.70 метра, към пътя и от края на мислената линия, на разстояние 8.40 метра се намира предна лява гума. Посочено е в огледния протокол, че разстоянието между предните части на леките автомобили „Ситроен“ и „БМВ“ е 1.10 метра. Не се установяват в съставения протокол за оглед на местопроизшествие твърдяните от защитника пропуски, неясноти и неточности, така, че това писмено доказателство да бъде прието за негодно. И трите заключения на назначените по делото автотехнически експертизи: 1.На вещото лице инж.А. Д. т.1 л.151-157 ДП, прието в съдебното заседание на 7.03.2023г./ л.327-328/, 2. Комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза на вещите лица В. Т., професор д.т.н. С. К. и инж.С. М. / с определение от 16.05.2023г. на СОС / л.371-373 т.1СД нохд №259/22, л.423-526 т.2 /, 3.Допълнителна автотехническа експертиза, назначена от САС с определение от 7.06.2024г., изготвена от вещите лица професор д.т.н. инж.С. К., инж.С. К. М. и инж.А. Д. и приета в съдебното заседание на 3.12.2024г./ 55-58, л.149-256, л.264- 281 от внохд 547/24г./ този съдебен състав намира за правилни и обосновани въз основа на останалите доказателства по делото. Същите са компетентно извършени въз основа на обективните находки на местопроизшествието съгласно протокола за оглед на пътно транспортното произшествие, приложения фотоалбум, техническите параметри на участващите в него моторни превозни средства. Експертните заключения използвайки различни методи безспорно и еднопосочно установяват, че подсъдимата М. на инкриминираната дата е управлявала л.а „ВМВ Х3“ рег.№•••••••• и в резултат на предприетата в нарушение на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП маневра изпреварване, на л.а“Рено Меган“, управляван от св.Р. К., при което е навлязла неправомерно в насрещната лента за движение, където е реализирала удар с л.а. „Ситроен С3“ с рег.№ ••••••••, управляван от пострадалия И. М., в резултат на което настъпила смъртта на три лица, а на четвърто била причинена средна телесна повреда. И трите експертизи, макар, че използват различни методи при своето изследване и изчисление/ „Моментум 360“, „Теория на удара“, „Delta-V, стигат до извод, че в резултат на предприетата маневра от подсъдимата в зоната на пътнотранспортното произшествие са били осъществени два удара: първият между челната лява част на лекия автомобил „БМВ Х3“ и централната челна част на лекия автомобил „Ситроен С3“ в платното за двежение на последния и втория между дясна странична част на лек автомобил „БМВ Х3“ в областта на долната задна част на предна дясна врата и задна част на десен праг, със страничната част на заден ляв калник и лявата странична част на задна броня на автомобил „Рено Меган“, който удар е бил приплъзващ осъществен в дясната част на лентата за движение в посока от с. Малки Искър към с. Лъга, в момента, в който вече е осъществен първият удар и лекият автомобил „БМВ Х3“ е започнал ротационно движение в посока обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка и към този момент се срещнали ударните повърхности. В случая вмененото на подсъдимата обвинение не касае евентуалното превишаване на скоростта на движение, но всяка една от експертизите в зависимост от използваните методи е изчислила скоростта на на движение на всеки един от трите автомобила „БМВ Х3“, „Ситроен С3“ и „Рено Меган. Скоростите на движение на автомобилите заключението на в.л.инж.А. Д. към момента на удара са определени според закона за съхранение на количеството движение, известен в автотехническата експертиза като „Моментум 360“, а именно - за лек автомобил „БМВ Х3“ на 46 км/ч, за лек автомобил „Ситроен С 3“ на 49 км/ч и скорост на автомобил „Рено Меган“ на около 43 км/ч. Скоростта на движението на лекия автомобил „Ситроен С3“ към момента, преди да започне да оставя спирачни следи / следата е вписана в протокола за оглед/- скоростта му в зоната на ПТП, е определена на 79 км/ч; като скоростите на движение на автомобилите „Рено Меган“ и „БМВ Х3“ в зоната на ПТП са определени като равни на тези в момента на ПТП. Опасната зона за така определените скорости според вещото лице е, както следва: за скорост 46 км/ч - 29 метра, за скорост 79 км/ч 62 метра и за скорост 43 км/ч 26 метра.Според инж. Д. механизъм на пътното произшествие е следният: Около 16.00 часа (С.та част на денонощието), сухо асфалтово покритие, нормална видимост, по второкласен път от републиканската пътна мрежа II- 37, между селата Малки Искър и Лъга, в посока от село Малки Искър към село Лъга със скорост около 43 км/ч, в дясната си пътна лента се е движил автомобил „Рено Меган“. Платното за движение било в прав равнинен участък, асфалтова пътна настилка, двупосочно платно за движение, без наличие на пътна маркировка. От двете страни на платното за движение, на нивото на асфалтовото покритие има неоформени пътни банкети със средна широчина около 1.5 - 2 метра, затревени, с височина на тревата до около 0.4 метра (огледът е извършен от вещото лице на 18.08.2021 г.). Вляво и вдясно на банкетите в зоната на ПТП се намира храстовидна растителност и високорастящи дървета. Автомобилът „Рено Меган“ е бил застигнат от лекия автомобил „БМВ Х3“, с десен волан, като водачът е предприел изпреварване и с лявата си челна част автомобилът навлязъл в насрещната лента за движение, където в същото време в обратна посока се движел лекият автомобил „Ситроен С3“ със скорост около 79 км/ч. Водачът на „Ситроен“ забелязал навлизането на „БМВ Х3“ в лентата му на движение и задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, като в зоната на удара оставил спирачна следа с дължина 9.6 метра, при което намалил скоростта си на движение на 49 км/ч, но независимо от това между двете леви челни части на автомобилите настъпил удар. Вследствие на удара автомобилът „БМВ Х3“ започнал ротационно движение около предните си гуми в посока, обратна на посоката на движение на часовниковата стрелка, при което със задната си централна дясна част, в областта между двете врати, е ударил в задната лява част автомобила „Рено“. В същото време счупени части от първия удар са се ударили в лявата задна врата на „Рено“ и са счупили стъклото й, вкл. и част от страничното огледало за обратно виждане на лек автомобил „Ситроен С 3“, което е намерено на предния капак на „Рено“. По-нататък, автомобилът „Рено“ се е изтеглил в посока напред, по отношение първоначалната си посока и плавно се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на местопроизшествие. След втория удар лек автомобил „БМВ“ с челната си част също се е установил в мястото на удара с лек автомобил „Ситроен“, а задната му част се е завъртяла на около 10 градуса и също се е установила на място. От удара с лек автомобил „БМВ“ кинетичната енергия на лек автомобил „Ситроен“ е погасена изцяло и му е придадена кинетична енергия, с която масовият му център се е придвижил на около 3.7 метра в посока назад, по отношение първоначалната му посока на движение, в което разстояние е извършил и ротационно движение около вертикалната си ос, в посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка и така се е установил в описаното в протокола за оглед на местопроизшествие място.Според вещото лице инж. Д., към момента, в който водачът на лекия автомобил „Ситроен“ реално е реагирал за аварийно спиране, челната част на автомобила се е намирала на 38 метра от мястото на удара, а към този момент челната част на лек автомобил „БМВ Х3“ е била на разстояние от мястото на удара на около 22 метра. От момента на началото на маневрата за изпреварване на автомобила „Рено“, до момента, в който се открива директна видимост между водача на автомобилите, между които е настъпил първият удар, лек автомобил трябва да измине минимално разстояние около 19.7 метра - като се прави извод, че към началото на маневрата за изпреварване, водачът на лек автомобил „БМВ Х3“ – в случая подсъдимата не е имала видимост към насрещната лента, в която следва да премине, за да извърши изпреварването, но въпреки това е предприел рисковата маневра. Според в.л.инж.А. Д. от техническа гледна точка причината за възникване на ПТП не е от технически характер и следва да се търси в субективните действия на водача на лек автомобил „БМВ Х3“, който преди да предприеме маневрата не се е убедил, че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно да извърши безопасно маневрата за изпреварване. За водача на лек автомобил „Ситроен С3“ ПТП е било непредотвратимо, тъй като към момента на настъпване на опасност за неговото движение (с уговорката в експертизата, че моментът на възникване на опасност за движението е по съществото на делото и не е от компетентността на вещото лице, а за такъв от техническа гледна точка е прието, че този момент е разстоянието от мястото на удара на челната част на „Ситроен“ в момента, в който неговият водач е реагирал за аварийно спиране), при скорост по-ниска от нормативно допустимата за участъка, челната част на управлявания от него автомобил е отстояла от мястото на удара на 38 метра, а опасната зона за спиране на този автомобил в конкретната пътна обстановка е била 62 метра. За водача на лек автомобил „БМВ Х3“ пътнотранспортното произшествие е било предотвратимо, ако се е убедил, че след като при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, няма да създаде опасност или пречка за превозните средства, движещи се по нея. В разпита пред съда вещото лице инж. Д. е заявил, че ако се приеме, че автомобилът „Рено Меган“ е преместен след ПТП, скоростта му на движение ще се промени с максимум 2-5 км/ч, т.е това не оказва влияние на заключението на експертизата и на възприетия от нея механизъм на причиняване на ПТП. Според експерта, за дясно движение на пътищата десният волан на автомобила оказва влияние при предприемането на маневра изпреварване при движение, тъй като на водача му е необходимо повече разстояние за възприемане на насрещно движещите се автомобили. Според комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза на в.л.проф д.т.н инж.К., инж.М. и д-р Т. скоростите на движение на леките автомобили „БМВ Х3“ и „Ситроен С3“ в момента на удара са определени от теорията на удара, който според експертите е ефективен при насрещен удар между МПС, когато е неприложим методът, базиращ се на закона за съхранение на количеството на движение в проекции на двете координатни системи (метод „Моментум 360“), а именно - на лекия автомобил „БМВ Х3“ на около 50 км/ч, а на лекия автомобил „Ситроен С3“ на около 82 км/ч. Извършена е компютърна симулация на удара, онагледена в заключението на експертизата с триизмерен модел. Отчитайки оставената спирачна следа от „Ситроен С3“, експертите са определили скоростта му непосредствено преди задействането на спирачната система на около 94 - 95 км/ч. Тъй като скоростта на автомобила „БМВ Х3“ в момента на удара е била около 50 км/ч и същевременно е известно, че преди това той е изпреварвал автомобила „Рено Меган“, който съгласно показанията се е движел с около 65 км/ч, вещите лица са достигнали до извод, че преди да настъпи удара лекият автомобил „БМВ Х3“ също е намалил скоростта си на движение, най-вероятно след като водачът му е забелязал насрещно движещия се лек автомобил „Ситроен С3“ в зоната на левия завой. Началото на реакция на водача на „БМВ Х3“ е определено на около 3.1 сек. преди удара, при откриване на видимост към насрещно движещия се „Ситроен С3“ в зоната на левия завой, като в този момент водачът на лекия автомобил „Ситроен С3“ може да види една малка част от „БМВ Х3“, но не може да прецени в коя лента се движи той. Около 2.5 сек преди удара водачът на лекия автомобил „Ситроен С3“ може да види една част от лекия автомобил „БМВ Х3“, а не целия автомобил, като все още не може да прецени в коя лента се движи последният, тъй като не вижда целия автомобил и разстоянието между лявата му страна и банкета; около 2.15 сек и на разстояние около 55 - 56 метра преди удара е моментът, в който водачът на „Ситроен С3“ може да оцени движението на „БМВ Х3“ и да забележи, че той се движи в южната лента, лява за него и дясна за „Ситроен С3“ - като в този момент лекият автомобил „БМВ Х3“ се е намирал на около 41 метра преди мястото на удара. Началото на ефективното спиране на лекия автомобил „БМВ Х3“ е определено на около 2.1 сек преди удара. Около 2 сек и на разстояние около 51 - 52 метра преди удара (когато е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране) е началото на реакция на водача на лекия автомобил „Ситроен С3“, а около 0.8 сек - начало на ефективното му спиране. Около 1.1 сек преди удара е началото на реакция на ефективно спиране на лекия автомобил „Рено Меган‘‘.Съгласно извършения анализ, скоростта на лекия автомобил „БМВ Х3“ преди реакцията на водача за задействане на спирачната система е била около 84 км/ч.Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на лекия автомобил „Ситроен С3“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 95 км/ч е определена на 87 метра, като водачът на този автомобил би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост по-малка от 69 км/ч, но в случая това не би довело до избягване на удара, тъй като дори и да спре непосредствено преди мястото на удара, поради насрещното движение на лекия автомобил „БМВ Х3“ удар пак би настъпил. Водачът на лекия автомобил „Ситроен С3“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара така, че да даде възможност на водача на лекия автомобил „БМВ Х3“ да се върне в северната лента, ако се е движел със скорост по-малка от 63 км/ч.Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на лекия автомобил „БМВ Х3“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 84 км/ч е определена на 67.64 метра, а дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила „Рено Меган“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 65 км/ч е определена на 49.01 метра.Според експертите, движението на „Рено Меган“ няма отношение към настъпилия удар между „БМВ Х3“ и „Ситроен С3“.Механизмът на възникване и развитие на ПТП е определен в заключението на КСМАТЕ по следния начин: Подсъдимата С. М. е управлявала лек автомобил „БМВ Х3“ по платното за движение на път II-37 (с. Малки Искър - с. Лъга) в посока от изток на запад. Водачът И. М. е управлявал лек автомобил „Ситроен С 3“ по платното за движение на същия път в посока от запад на изток, срещу лекия автомобил „БМВ Х3“, като се е движел по южната (дясна) лента. Водачът Р. К. е управлявал „Рено Меган“ по платното за движение на същия път в посока от изток на запад, пред „БМВ Х3“, като се е движел по северната (дясна) лента. В един момент водачката на „БМВ Х3“ е навлязла с автомобила от северната (дясна) в южната (лява) лента, като е предприела маневра изпреварване на „Рено Меган“. При предприемане на маневра изпреварване на около 20 метра зад „Рено Меган“, навлизането на „БМВ Х3“ от северната в южната лента е станало на около 110 метра преди мястото на удара. В този момент „Ситроен С3“ е бил на около 132 метра преди мястото на удара. Около 3.1 сек преди удара и на около 63 метра преди мястото на удара за водача на „БМВ Х3“ се е открила видимост към насрещно движещия се „Ситроен С3“ в зоната на левия завой. В този момент „Ситроен С3“ се е намирал на около 80 метра преди мястото на удара, като водачът му може да види една малка част от „БМВ Х3“, но не може да прецени в коя лента се движи той. В този момент подсъдимата М. е реагирала за спиране. Около 2.15 сек и на разстояние около 55 - 56 метра преди удара водачът на „Ситроен С3“ е могъл да оцени движението на „БМВ Х3“, да види целия автомобил и да забележи, че той се движи в южната лента, лява за него и дясна за „Ситроен С3“ - като в този момент лекият автомобил „БМВ Х3“ се е намирал на около 41 метра преди мястото на удара. Около 2 сек преди удара е началото на реакция на водача на лекия автомобил „Ситроен С3“, чрез задействане на спирачната система. Въпреки това е настъпил неизбежен удар в предната лява част на „БМВ Х3“ и в предната лява част на „Ситроен С3“, от удара „БМВ Х3“ се е завъртял в положителна посока и така е настъпил неизбежен удар в дясната страна на „БМВ Х3“ и в задната лява страна на „Рено Меган“. След ПТП първите два автомобила са се установили на мястото и в положението, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието, а третият автомобил се е установил и след това е бил преместен на мястото и в положението, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието.От техническа гледна точка според вещите лица причината за настъпилото ПТП е това, че подсъдимата М. като водач на лекия автомобил „БМВ Х3“ е предприела маневра - изпреварване на „Рено Меган“ и е навлязла с автомобила от северната (дясна) в южната (лява) лента, на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. на място с ограничена видимост поради ляв завой на пътя и когато насрещно се е движел „Ситроен С3“. Подсъдимата е имала техническа възможност да избегне произшествието, ако се е движила с автомобила си по северната (дясна) и не е навлизала в южната (лява) лента, за да се размине безопасно с насрещно движение се автомобил. В анализираната пътна ситуация, от момента на начало на реакция на водача на автомобила „Ситроен С3“, както и от момента, в който този водач е имал техническа възможност да оцени движението на „БМВ Х3“ в южната лента (около 2.15 сек преди удара), той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Техническа възможност за спиране преди мястото на удара така, че да даде възможност на водача на лекия автомобил „БМВ Х3“ да се върне в северната лента водачът на „Ситроен С3“ е имал, ако се е движел със скорост по-малка от 63 км/ч. Във връзка с уважаване искания на защитата за назначаване допълнителна автотехническа експертиза въззивния съд е назначил такава от три вещи лица: Проф. дтн. инж. С. М. К., инж. С. К. М. и инж.А. П. Д., която да отговорят на въпросите въз основа на какви обективни данни в заключението н КСМАТЕ от 19.11.2023г. при използвания метод „Теория на удара“ е приет коефициента на възстановяне 0.15, вместо такъв в интервала от 0 до 0.1? При коефициент на възстановяване от 0 до 0.1 при използвания метод „Теория на удара“ би ли се променило първоначалното заключение от 19.11.2023г. на КСМАТЕ по поставените въпроси от номер 3 до номер 11 и в каква насока.Да се изчисли с точност скоростта на трите автомобила „БМВ“ рег.№ ••••••••, Рено Меган“ рег №••••••• и „Ситроен Ц3 рег № •••••••• преди ПТП и в момента на удара, като се използа един и същи метод за определяне на скоростта по отношение и на трите моторни превозни средства, разположението им, оставените спирачни следи, технически възможности на тримата водачи за избягване на ПТП, както и от техническа гледна точка налице ли е съпричиняване на престъпния резултат. Да се изчисли с точност скоростта на трите автомобила „БМВ“ рег.№ ••••••••, Рено Меган“ рег №••••••• и „Ситроен Ц3 рег № •••••••• преди ПТП и в момента на удара, като се използа метода „Delta-V“, поискан от защитата, който е широко разпространен и задължително застъпен в много от развитите страни за определяне на скоростта по отношение и на трите моторни превозни средства. Въз основа на този метод да се отговори и на въпросите: Къде е мястото на удара/ударите/ между ППС, в кой момент са реализирани., опасната зона за спиране на МПС, В кой момент е възприета опасността от трите МПС и какви действия са предприели техните водачи за предотвратяване на ПТП, От какво разстояние от мястото на удара водачите са възприели опасността и са предприели евентуално аварийно спиране. В какво положение спрямо платното за движение и един от друг са били трите автомобила в момента на възприемане на опасността от всеки един от водачите, При каква скорост на движение всеки един от водачите би имал техническа възможност да предотврати ПТП. Да се изясни механизмът на ПТП и какви са техническите причини за възникването на ПТП. Отговорено е на въпросите на защитника на подсъдимата защо е бил избран съответния коефициент на възстановяване от 0.15, а не 0.1 като е било пояснено от проф. К., че коефициентът на възстановяване е известен параметър в механиката при така наречения „блокиращ удар“, когато скоростите на контактните повърхнини в даден момент се изравняват и после автомобилите се отделят. В случая направленията на изменението на скоростите които определят направлението на ударния импулс и когато векторите трябва да са успоредни, а такива стават при коефициент 0.15 Освен това изчислението на скоростите по различните методи дава различни стойностти за скоростта на автомобилите „БМВ Х3 и Ситроен С3, но тези стойности и разлики са минимални и по останалите въпроси тази допълнителна експертиза се приближва до заключението на предходната Комплексна съдебно-медицинска и автехническа експертиза на вещите лица В. Т., професор д.т.н. С. К. и инж.С. М., като също следва да бъде кредитирано това заключение като обективно, безпристрастно и обосновано. Съгласно извършения анализ, скоростта на лекия автомобил „БМВ Х3“ преди реакцията на водача за задействане на спирачната система е била около 84 км/ч.Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на лекия автомобил „Ситроен С3“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 95 км/ч е определена на 87 метра, като водачът на този автомобил би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел със скорост по-малка от 69 км/ч, но в случая това не би довело до избягване на удара, тъй като дори и да спре непосредствено преди мястото на удара, поради насрещното движение на лекия автомобил „БМВ Х3“ удар пак би настъпил. Водачът на лекия автомобил „Ситроен С3“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара така, че да даде възможност на водача на лекия автомобил „БМВ Х3“ да се върне в северната лента, ако се е движел със скорост по-малка от 63 км/ч.Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на лекия автомобил „БМВ Х3“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 84 км/ч е определена на 67.64 метра, а дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на автомобила „Рено Меган“ в конкретната пътно-климатична обстановка със скорост 65 км/ч е определена на 49.01 метра.Според експертите и на тази експертиза, движението на „Рено Меган“ няма отношение към настъпилия удар между „БМВ Х3“ и „Ситроен С3“.Механизмът на възникване и развитие на ПТП е определен в заключението на КСМАТЕ по следния начин: Подсъдимата С. М. е управлявала лек автомобил „БМВ Х3“ по платното за движение на път II-37 (с. Малки Искър - с. Лъга) в посока от изток на запад. Водачът И. М. е управлявал лек автомобил „Ситроен С 3“ по платното за движение на същия път в посока от запад на изток, срещу лекия автомобил „БМВ Х3“, като се е движел по южната (дясна) лента. Водачът Р. К. е управлявал „Рено Меган“ по платното за движение на същия път в посока от изток на запад, пред „БМВ Х3“, като се е движел по северната (дясна) лента. В един момент водачката на „БМВ Х3“ е навлязла с автомобила от северната (дясна) в южната (лява) лента, като е предприела маневра изпреварване на „Рено Меган“. При предприемане на маневра изпреварване на около 20 метра зад „Рено Меган“, навлизането на „БМВ Х3“ от северната в южната лента е станало на около 110 метра преди мястото на удара. В този момент „Ситроен С3“ е бил на около 132 метра преди мястото на удара. Около 3.1 сек преди удара и на около 63 метра преди мястото на удара за водача на „БМВ Х3“ се е открила видимост към насрещно движещия се „Ситроен С3“ в зоната на левия завой. В този момент „Ситроен С3“ се е намирал на около 80 метра преди мястото на удара, като водачът му може да види една малка част от „БМВ Х3“, но не може да прецени в коя лента се движи той. В този момент подсъдимата М. е реагирала за спиране. Около 2.15 сек и на разстояние около 55 - 56 метра преди удара водачът на „Ситроен С3“ е могъл да оцени движението на „БМВ Х3“, да види целия автомобил и да забележи, че той се движи в южната лента, лява за него и дясна за „Ситроен С3“ - като в този момент лекият автомобил „БМВ Х3“ се е намирал на около 41 метра преди мястото на удара. Около 2 сек преди удара е началото на реакция на водача на лекия автомобил „Ситроен С3“, чрез задействане на спирачната система. Въпреки това е настъпил неизбежен удар в предната лява част на „БМВ Х3“ и в предната лява част на „Ситроен С3“, от удара „БМВ Х3“ се е завъртял в положителна посока и така е настъпил неизбежен удар в дясната страна на „БМВ Х3“ и в задната лява страна на „Рено Меган“. След ПТП първите два автомобила са се установили на мястото и в положението, отразено в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а третият автомобил се е установил и след това е бил преместен на мястото и в положението, отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието.От техническа гледна точка според вещите лица причината за настъпилото ПТП е това, че подсъдимата М. като водач на лекия автомобил „БМВ Х3“ е предприела маневра - изпреварване на „Рено Меган“ и е навлязла с автомобила в насрещната лента за движение.Според всички експертни становища на вещите лица по назначените по делото автотехническите експертизи водачът на л.а.“Ситроен С3“ не е имал техническата възможност да избегне удара, тъй като ударът е настъпил в опасната зона на за спиране на този автомобил. Причината за пътнотранспортното произшествие са субективните действия на подсъдимата като водач на „ВМВ“, тъй като преди да приеме маневрата за изпреварване не се е убедила че има видимост и свободен път на разстояние, достатъчно за да извърши безопасно меневрата за изпреварване. Ударът е можело да бъде избегнат ако подсъдимата се е движила в дясната си лента и не е навлизала в насрещната лента за движение. Според посочените заключения л.а „Рено Меган“ управляван от св.Р. К. нямал отношение към към настъпилия удар между л.а „БМВ Х3“ и лекия автомоби „Ситроен С3“. Правилно първостепенния съд се е доверил на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, която по-пълно е отговорила на поставените въпроси и съотвества на изнесеното от свидетелите, използвала е модерна компютърна симулация като местопроизшествието е било заснето с дрон на базата на около 250 снимки и видеоклипове с лецензиран софтуер и е анализирана ситуацията от момента на началната реакция на водача на автомобила „Ситроен С3“, както и от момента, в който този водач е имал техническата възможност да оцени движението на „БМВ Х3“ /около 2.15 сек преди удара/, той е нямал техническата възможност да избегне удара чрез безопасно експренно спиране. Тази възможност водъчът на Ситроена е имал, ако се е движил със скорост 63 км/ч. За изясняване механизма на инкриминираното деяние наред с експертните заключения правилно и обосновано първостепенния съд е обсъдил показанията на свидетелите, за да приеме в мотивите си, че по непредпазливост подсъдимата М. е причинила пътно-транспортното произшествие с последвалия вредоносен резултат. Безпорно е установено, че подсъдимата М. е управлявала моторното превозно средство „БМВ Х 3“ Този извод правилно съдът е извел както от заключенията на съдебно- медицинските експертизи на подсъдимата и нейния баща отразяващи специфичните наранаявания, които обективно са били причинение при удара, но и от показанията на свидетелите В. Г. Ц. В., М. Г.. Посочените експертни заключения са в корелация с показанията на свидетелите Р. К., А. К., В. Г. и Ц. В., М. Г., Й. Х., А. А., които съдът е кредитирал за изясняване поведението на подсъдимата преди, по време и след извършване на деянието, пътната и метеорологична обстановка, терена, разположението на трите автомобила „ВМВ“, „Ситроен“ и Рено“ на пътното платно, направлението им, присъствалите лица за оказване на първа помощ на пострадалите. Същите правилно са били възприети за обективни, еднопосочни, логични и непротиворечиви относно времето и мястото на пътно-транспортното произшествие, последвалия сблъсък между л.а „ВМВ Х3“, управляван от подсъдимата и автомобила „Ситроен С3“, управлаван от загиналия И. М., обстоятелствата и причините, при които се е стигнало до фаталния удар. Освен, че са логични и последователни показанията свидетелите, изясняват съставомерни факти и обстоятелства и се подкрепят от множество други доказателства по делото писмени, гласни, веществени и заключения на експертизи. Окръжният съд в мотивите си е обсъдил процесуалната им годност, посочил е кои от тях кредитира и защо, като въззивната инстанция се съгласява с направените изводи и не смята за нужно да ги преповтаря. Същевременно показанията на св.Р. К. и А. К., управлявал автомобила „Рено Меган“ Рег.№ ••••••• непосредствено пред автомобила „ВМВ Х3“, потвърждават заключението на вещите лица от автотехническите експертизи, че автомобилът на подсъдимата е предприел маневра изпреварване на техния автомобил с навлизане в платното за насрещно движение непосредствено преди извършването на левия завой и приближаващия от там водач на „Ситроена“, който не е имал техническа възможност да избегне удара. Наличните противоречия, в показанията на някои от свидетелите правилно контролирания съд е приел за несъществени, съпоставили ги е с други доказателства по делото или е отстранил чрез прочитане на показанията им от досъдебната фаза, при което е установено, че липсата на спомен се дължи на изтеклия период от време и първоначалните изявления се поддържат. Вярна е мотивировката на контролирания съд за липса на данни за съпричиняване на престъпния резултат от страна на водача на л.а“Ситроен“, който се е движил изцяло в своята пътна лента. Превишаването на скоростта според допълнителните автотехнически експертизи които определят скорост около 94-95 км/ч преди да задейства спирачната му система не дава основание да се говори за нарушаване на скоростта, още повече, че към момента на удара тя е била около 82 км/ч. Не следва да се уважава и претенцията да бъде оправдана подсъдимата, заради случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като, като водач на моторно превозно средство е била длъжна да предвиди настъпването на обществено опасните последици.Дори и да е бил преместен малко напред л.а „Рено“ всички експертни заключения са категорични, че той не е оказал влияние върху пътнотранспортното произшествие между л.а“ВМВ Х3“ и л.а „Ситроен“, като в случая е било налице приплъзване при вторичния удар между дясната средна странична част на лекия автомобил „БМВ Х3“ рег №••••••в областта на долната задна част на предна дясна врата и задна част на десен праг, със страничната част на заден ляв калник и лявата странична част на задна броня на лекия автомобил „Рено Меган“ •••••••. По отношение на наказанието, в която насока са основните възражения на подсъдимата и нейния защитник, както и на частните обвинители и техния повереник, въззивния съд преценява претенцията на подсъдимата в частта относно намаляване размера на наказанието лишаване от свобода за ОСНОВАТЕЛНА. Действително подсъдимата е лице в млада възраст, с чисто съдебно минало, добри характеристични данни и процесуално поведение, които са били отчетени от първостепенния съд.Същевременно обаче не е било взето под внимание като смекчаващо обстоятелство, че същата е майка на малолетно дете, което отглежда сама, като със съдебно решение от 5.11.2019г. по гр.д №297/2019г. са й са присъдени родителските права върху детето Р. Т. С. – род. на ••••••••г. още от най-ранната му детска възраст. И при това положение, при наличието и на това смекчаващо отговорността обстоятелство за под.М., въззивния съд се съгласява с извода на първостепенния, че не са налице многобройни или изключителни обстоятелства за приложението на чл.55 от НК, както претендира защитника й. При индивидуализацията на това наказание, ръководейки се от баланса между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съгласно чл.54 от НК, с очевиден превес на смекчаващите обстоятелства в конкретния случай, настоящият въззивен състав приема размерът от седем години лишаване от свобода за деянието по чл. 343, ал.4 вр. ал.3 б“Б“ пр.1 вр. ал.1 б“В“ вр. чл.342 ал.1 вр.чл.2 ал.2 за прекомерно завишен и явно несправедлив, който не би могъл да изпълни целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК. Като отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимата следва действително да се отчете обществената опасност на деянието в контекста на причинените обществено опасни последици, но извън правната квалификация на обвинението – причинената лека телесна повреда на малолетното дете Р. С., щетите по автомобила на свидетелите К. и застрашаване и на техния живот при осъществения приплъзгващ удар в резултат на действията на подсъдимата като водач на автомобила “ВМВ Х3“, които не са инкриминирани от внесеното обвинение. При определяне справедливия размер на наказанието лишаване от свобода следва да се вземе предвид и обстоятелството, че с поведението си на 15.08.2021г. подсъдимата е нарушила една разпоредба на ЗДвП –навлизане в насрещното платно за движение, заради неправилна маневра изпреварване. Същевременно обаче от изисканата справка на ОДМВР София сектор „ПП“ се установява, че подс.М. не е била наказвана за нарушаване ЗДвП при управление на моторно превозно средство и поведението й по настоящото дело може да се третира като инцидентна проява в нейния живот, дължаща се на неопитността й като млад водач, качващ се на моторно превозно средство с десен волан, без необходимия натрупан опит – около седем месеца след взимане на свидетелството за правоуправление. Самото нарушение действително е тежко, до инкриминираната дата не е било допускано от подсъдимата, но е било достатъчно укоримо в конкретния случай с оглед неголемия й опит като шофьор да доведе до невъзможност да овладее и контролира управляваното от нея моторното превозно при неправилната маневра изпреварване преди завоя и навлизайки в лентата за насрещно движение да причини тежкия съставомерен резултат – смъртта на три лица и средна телесна повреда на едно лице, което обаче не се отчита като допълнително отегчаващо обстоятелство.Действително към настоящият момент с изменението в НПК, ДВ бр.67 от 4.08.2023г. законодателят, отчитайки високата обществена опасност на подобен род деяния е завишил долната граница на наказанието от три на пет години / от 5 до 15г. лишаване от свобода/, което обаче в случая не може да намери приложение по отношение на подс.М. с оглед принциното положение залегнало в чл.2 от НК – за всяко престъпление да се прилага законът който е бил в сила по време на извършването му – т.е към датата на деянието 15.08.2021г., предвиждащ наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. Неоснователно е възражението на поверениците на частните обвинители тази тенденция на законодателя да бъде отчетена в ущърб на подсъдимото лице, тъй като основният принцип не може да бъде дерогиран от последвала законодателна дейност, поради това, че всеки случай следва да се преценява индивидуално – както относно доказателствата, така и относно личността на дееца и реализираната по отношение на него наказателна отговорност с оглед постигане целите заложени чл. 36 от НК. От доказателствата по делото не се установява подсъдимата да е лице с висока обществена опасност с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства и по-малко отегчаващи такива. Ето защо този съдебен състав преценява, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен между минимално предвидения и средния размер в специалната разпоредба на НК, но не по- близко до средния размер, както е приел първостепенния съд, а по близо до неговия минимум и като такъв справедлив размер на наказанието приема пет години лишаване от свобода, който ефективно би постигнал предвидените в закона цели за поправянето на подсъдимата, превъзпитаването й към към спазване на закона и добрите нрави с отнемане възможностите й да върши други престъпления, като размер същевременно би имало възпитателен и предупредителен ефект върху останалите членове на обществото. При така индивидуализираното наказание въззивният съд взе предвид всички обстоятелства по внесеното обвинение, степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, всяко едно от които бе посочено по- горе, както и действащата към момента на извършване на деянието разпоредба, предвиждаща в санкционната част наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. В този смисъл жалбата на подсъдимата в частта относно доводите за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, чийто размер следва да бъде намален е ОСНОВАТЕЛНА и присъдата следва да бъде изменена на основание чл.337 ал.1 т.1 вр. чл.334, т.3 като наказанието лишаване от свобода бъде НАМАЛЕНО от 7 /седем/ на 5 /пет/ години съобразно гореизложените мотиви. В останалата част въззивната жалба на подсъдимата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и не следва да се уважава. С така определеното наказание в размер на пет години лишаване от свобода е неприложима разпоредбата на чл.66 от НК. Намаляване допълнително наказанието лишаване от свобода и неговото отлагане с изпитателен срок в конкретния случай се явява незаконосъобразно и необосновано предвид доказателствата по делото и не дава достатъчно гаранции, че би постигнало предвидените в закона цели – поправяне, превъзпитаване на подсъдимата към спазване на закона и добрите нрави с отнемане възможностите й да върши други престъпления, като същевременно не би имало възпитателен и предупредителен ефект върху останалите членове на обществото. Неоснователно е искането на частното обвинение за увеличаване срока на определената от съда санкция лишаване от право подсъдимата да управлява МПС, наложена на основание чл.343 г. вр. вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, тъй като е законосъобразна и справедливо и отмерена от първостепенния съд в рамките на периода от седем години години при положение, че макар и като млад водач подсъдимата е допуснала грубо нарушение на ЗДвП, което я характеризират като неопитен и самонадеян водач на пътното платно, който поставя в риск не само себе си, но и останалите участници в движението. При това положение, за да се въздейства ефективно, възпитателно и предупредително върху подсъдимата, размера на наказанието лишаване от правоуправление не следва да бъде коригиран, нито в посока увеличаване, нито в посока намаляване, за да постигане успешно целите на наказанието. Действително извършеното от подс. М. престъпление по настоящото дело е резултат от допуснато от нея за първи път нарушение на чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, но с оглед всички доказателства по делото, преценени в тяхната съвкупност, категорично може да бъде направен извод, че именно лишаване от правоуправление за по-продължителен времеви период би изпълнило целите на индивидуалната и генералната превенция. Имено този седем годишен срок, през който подсъдимата ще бъде изолирана да участва в движението като водач на моторно превозно средство съгласно ЗДвП, ще й даде възможност да преосмисли, осъзнае и коригира поведението си за спазване на правилата за движение по пътищата, който размер е съобразен и с разпоредбите на чл.37 т.7 и чл.49 ал.2 от НК. Ето защо настоящият въззивен състав намира за НЕОСНОВАТЕЛНА в тази част въззивната жалба на подсъдимата и частните обвинители за намаляване, респективно увеличаване размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление, в която част присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, в това число и относно режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, който остава общ и при измененото наказание лишаване от свобода съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.3 от НК. По отношение направените разноски в хода на въззивното съдебно следствие за изготвяне на автотехническата експертиза и явяване на вещите лица в съдебно заседание – проф. С. К., инж.С. М. и инж. А. Д., ще следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата С. Й. М. да бъде осъдена да заплати сумата 5761, 66 лв. /пет хиляди седемстотин шестдесет и един лева и 66 ст./ по сметка на Софийски апелативен съд, която сума включва сумата от 5251, 66 лв. – възнаграждение за трите вещи лица за изготвената автотехническа експертиза, приета в съдебното заседание на 3.12.2024г, както и сумата 510 лв. разноски за яваване на вещите лица в съдебните заседания на 26.06.2024г. и 16.10.2024г. пред състава на САС, разглеждащ делото. Като не намери други основания за отмяна или измененение на атакувания съдебен акт, в това число и по отношение на веществените доказателства и разноските, воден от изложените мотиви и съображения и на основание чл.337 ал.1 т.1 вр. чл.334, т.3, т.6 и чл.338 от НПК Апелативен съд гр.София девети въззивен състав преценява, че в останалата част присъдата следва да бъде потвърдена, поради което